2 ОКТОМВРИ / 19 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЧЦИ ТРОФИМ САВАТИЙ И ДОРИМЕДОНТ

СВ. ПРОХОР ПШИНСКИ

СВ. НИКОЛАЙ ИСКРОВСКИ

Тропарь мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

В Тро́ице хвали́мый Бог тро́ицу му́ченик просла́ви,/ Трофи́ма и Савва́тия и Доримедо́нта:/ в Того́ бо ве́ровавше, врага́ низложи́ша.// Тех моли́твами, Христе́ Бо́же наш, поми́луй нас.

Кондак мученикам Трофиму, Савватию и Доримедонту

глас 8

Я́ко страда́льцев основа́ние и благоче́стия утвержде́ние,/ Це́рковь чтит и сла́вит твое́ светоно́сное страда́ние,/ приснопева́емый блаже́нне страда́льче, доблему́дре сла́вне Трофи́ме,/ со страда́вшими с тобо́ю,// очище́ние пою́щим тя испроси́, я́ко непобеди́мь.

Тропар на св. преп. Прохор Пшински

Избягал от мирската суета, намерил си Христа в пустинята и завинаги си останал при Него и Той при тебе, преподобни отче Прохоре. В тясната пещера си се чувствал като в светъл палат и царското намерение да пренесе мощите ти в своя престолен град си отхвърлил. Затова и Господ всели душата ти в Своето Небесно Царство, откъдето се молиш за всички, които почитат всечестната ти памет.

Кондак на св. преп. Прохор Пшински

Пресветъл светилник на Светия Дух си бил през време на земния си живот, богоблажени отче Прохоре, а и след кончината си сияеш като лъчезарно светило, което показва спасителния път на всички, които почитат светлата ти памет.

Тропарь священномученику Николаю Искровскому, глас 1

В житии́ твое́м до́бре подвиза́лся еси́, во страда́нии твое́м непоколеби́м в ве́ре пребы́в, незло́биво му́ченическую сме́рть прия́л еси́, священному́чениче, о́тче Нико́лае Искровский, моли́ о на́с Го́спода Спа́са ми́р ми́рови дарова́ти и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак священномученику Николаю Искровскому, глас 2

Труды́ и боле́зни на ра́мо свое́ взял еси́/ и, ра́дуяся, путе́м те́сным ше́ствовал еси́,/ страда́ньми за Христа́ Небе́снаго Ца́рства дости́гл еси́,/ моли́ о нас Бо́га Спа́са, священному́чениче Нико́лае,// обрести́ нам ми́лость в День Су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян видял [един] мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време нещастен случай постигнал Магистриян – той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за болестта му. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатият човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „Заради Бога, кажи ми кой си ти?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „Погледни към мене и виж – това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

БЕСЕДА за Христовата тъга

 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час (Иоан 12: 27).      

В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос – нищо по-реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се доближават с реалността си до реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен свят и в тази непреходна реалност. Бурните, ала немощни вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали[2]. Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [всеки] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж и още веднъж. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

[2] В синодалния български превод – Душата Ми сега се смути (бел. прев.).

[3] В смисъл – слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха (бел. прев.).