2 МАЙ / 19 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ИОАН ВЕТХОПЕЩЕРНИК

СВ. МАТРОНА МОСКОВСКА

СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК  ВИКТОР (ОСТРОВИДОВ)

Тропарь блаженной Матроне Московской, глас 4

Земли́ Ту́льския прозябе́ние,/ гра́да Москвы́ ангелоподо́бная вои́тельнице/ блаже́нная ста́рице Матро́но./ От рожде́ния в слепоте́ теле́сней до конца́ свои́х дней пребы́вшая./ Но от Бо́га ще́дро духо́вное зре́ние прия́вшая,/ прозорли́вице и моли́твеннице./ Наипа́че дар исцеле́ния боле́зней стяжа́вшая./ Помога́й всем с ве́рою к тебе́ притека́ющим и прося́щим в боле́знех душе́вных и теле́сных,// ра́досте на́ша.

Кондак блаженной Матроне Московской, глас 7

К служе́нию Христо́ву/ от чре́ва ма́терня предызбра́нная,/ пра́ведная Матро́но,/ стезе́ю скорбе́й и печа́лей ше́ствующи,/ тве́рдую ве́ру и благоче́стие яви́вши,/ Бо́гу угоди́ла еси́./ Те́мже, почита́юще па́мять твою́, мо́лим тя:/ помози́ и нам в любви́ Бо́жии пребыва́ти,// ста́рице блаже́нная.

Ин тропарь блаженной Матроне Московской, глас 2

Бо́гом умудре́нную блаже́нную ста́рицу Матро́ну,/ земли́ Ту́льския процвете́ние/ и гра́да Москвы́ пресла́вное украше́ние,/ восхва́лим днесь, ве́рнии./ Сия́ бо, све́та дневна́го не позна́вши,/ све́том Христо́вым просвети́ся/ и да́ром прозре́ния и исцеле́ния обогати́ся./ Пресе́льница же и стра́нница на земли́ бы́вши,/ ны́не в черто́зех Небе́сных Престо́лу Бо́жию предстои́т// и мо́лится о душа́х на́ших.

Тропарь священноисповеднику Виктору (Островидову), епископу Глазовскому, глас 4

Пра́вды Бо́жия побо́рниче и раско́лов обличи́телю, испове́дниче Христо́в святи́телю Ви́кторе, я́ко пресве́тлое свети́ло доброде́тельми просия́вый и изгна́ние претерпе́вый, упа́сл еси́ па́ству твою́ в правосла́вии и благоче́стии. Ра́дуется дне́сь земля́ Вя́тская, в ню́же восхоте́л еси́ возврати́тися цельбоно́сными моща́ми твои́ми, пра́зднующи любо́вию святу́ю па́мять твою́. Моли́ о на́с Бо́га, с ве́рою к предста́тельству твоему́ прибега́ющих.

Кондак священноисповеднику Виктору (Островидову), епископу Глазовскому, глас 8

Побе́де тезоимени́тый, святи́телю пресла́вне Ви́кторе, победи́л еси́ гони́телей твои́х немощну́ю я́рость. Ра́зум име́я богопросвеще́нный, хитросплете́ния ло́жная облича́л еси́, ове́ц твои́х в огра́де церко́вной соблюда́я. Те́мже увенча́лся еси́ от Бо́га венце́м драгоце́нным. Не преста́й моля́ся спасти́ся душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АПРИЛ

Разсъждение

Духовният старец казал: „Сутрин, като станеш, си кажи: „Тяло, работи, за да можеш да се изхраниш; душо, бъди трезвена[1], за да се спасиш и да наследиш Царството!“. Това не са празни думи, а това е бил уставът на много хиляди монаси през векове и векове – всекидневен устав на живота. Прехранвали се с работа, с молитвата постигали трезвение. Защо само на монасите? Нима това не може да бъде устав на всеки Христов последовател? Не ни ли е дал Сам Христос ясен пример за това, т.е. пример за телесен труд и пребиваване[2] в постоянна молитва?

БЕСЕДА за внимателно отношение към всичко, което не е според Христа

 Гледайте, братя, да не ви увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2: 8).

Братя, нека да не ни поробва философията, която, предполагайки, учи, че няма вечен живот, нито възкресение от мъртвите. Защото ние не достигаме до Истината от човешки догадки, а чрез Божието Откровение. И онова, което знаем за Истината, го знаем от самата Истина, която ни се е открила в Господ Иисус Христос, и ни е предадена от верните и мъдри свидетели на Истината – апостолите и светиите. Ако заради нашите грехове отхвърлим тези свидетелства и приемем човешките предположения, ще попаднем в мрачно и люто робство на природата, плътта, греха и смъртта. Братя, нека да не ни мамят празните човешки бъртвежи, [измислени] от човек [и казани] на човек, като тези, че няма друг свят, или че ако има, ние нищо не знаем за него. Вижте, ние достоверно знаем, че има друг свят. И знаем това не от гадатели и измамници, а от самия Господ Иисус, който се явил пред Своите ученици на Тавор – с отдавна отишлите си от този свят Мойсей и Илия, и Който, след Своята смърт се явил Сам на много Свои последователи. И още знаем това от апостолите, светиите и многобройните тайновидци, на които, заради тяхната чистота и святост, Бог е открил самата истина за онзи свят. Ако заради нашите грехове не вярваме на тези светии и истински свидетели, тогава ще да повярваме на несвети и лъжливи хора и ще станем роби на мрака, греха и смъртта. Братя, нека не ни заблуждава светската наука, която изучава животните, растенията и скалите, и казва, че тя никъде между тези същества не е намерила Бога, и от тук дръзко твърди, че няма Бог. Защото, виж, ние знаем, че Творецът не може да е като същество между съществата, Той е над всички същества и различен от съществата. А това ние знаем както с духовния разум и съвест, така и по ясното Откровение на Господ Иисус, Който и в човешко Тяло се е явил като Господар на всички сътворени същества, а също и по свидетелството на апостолите и много други свети прозорливи човеци.

Да прославим възкръсналия от мъртвите Господ Иисус. Възкръснал Господи, на Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] От трезвение – бодърстване, духовна бдителност, следене на помислите, помнене: на Бога, на смъртта, на собствените грехове.  Думата е стойностна, с богата семантична сфера. Трезвение включва много повече от всичко, изброено по-горе (бел. прев.).

[2] В ориг. – трезвение (бел. прев.).