1 ОКТОМВРИ / 18 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЗЦЕЛИТЕЛКА“, „МОЛЧЕНСКА“ И „СТАРОРУСКА“

ПРЕП. ЕВМЕНИЙ, ЕП. ГОРТИНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 4

Я́ко Пресве́тлая Звездо́, просия́ Боже́ственными чудесы́ святы́й Твой о́браз, Цели́тельнице. Пода́ждь у́бо и нам, Богоро́дице Мари́е, исцеле́ние неду́гов душе́вных и теле́сных, спасе́ние и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 1

Любо́вию, Чи́стая Де́во,Твою́ святу́ю ико́ну почита́ющим,/ и Бо́жию Тя и́стинную Ма́теpь пpославля́ющим,/ и ве́pно поклоня́ющимтися/ Цели́тельница яви́ся,/ вся́кое зло и боле́зни от сих удаля́ющая,// я́ко Всемогу́щая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Целительница», глас 6

Предста́тельство христиа́н непосты́дное, хода́тайство ко Творцу́ непрело́жное, не пре́зри гре́шных моле́ний гла́сы, но предвари́, я́ко Блага́я, на по́мощь нас, ве́рно зову́щих Ти; ускори́ на моли́тву и потщи́ся на умоле́ние, предста́тельствующи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Дне́сь све́тло красу́ется сла́вный гра́д Москва́ и в Пути́вле ликова́ние ве́лие, я́ко честву́ют, Богома́ти, ди́вную ико́ну Твою́, ме́дом благода́ти все́х напоя́ющую.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Молченской»

Притеце́м, лю́дие, к Влады́чице на́шей Де́ве Богоро́дице, ико́ну бо Свою́ Молче́нскую на́м дарова́, то́ки исцеле́ний источа́ющую, вся́кую по́мощь в душе́вных и теле́сных неду́зех подаю́щую и к жи́зни ве́чной приводя́щую.

Тропарь преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 7

Поще́нием житие́ твое́ укра́сил еси́,/ ни́щия возлюби́в,/ и те́м разда́л еси́ все́ име́ние твое́,/ в доброде́телех возсия́л еси́, я́ко со́лнце,/ пла́чущия утеша́я и скорбя́щия веселя́,/ и на́м испроси́, мо́лимся,/ моли́твами твои́ми, Евме́ние о́тче,// от Христа́ грехо́в проще́ние.

Кондак преподобному Евмению, епископу Гортинскому, глас 2

Све́том Боже́ственным просвети́вся, всеблаже́нне,/ просвеща́еши ны,/ любо́вию пою́щия твое́ честно́е и сла́вное/ и свято́е, о́тче, преставле́ние,/ иера́рше Евме́ние,// моля́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – правя (бел. прев.).