1 СЕПТЕМВРИ / 19 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОНСКА“

СВ. АНДРЕЙ СТРАТИЛАТ И С НЕГО 2593 МЪЧЕНИЦИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая,/ Пречи́стая Богоро́дице Де́во!/ Мо́лим Тя пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м,/ да, я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́/ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́,/ та́ко и ны́не нас от вся́ких бед и напа́стей ми́лостивно изба́ви,// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 4

Всепе́тая и Всесла́вная Цари́це Богоро́дице,/ Ма́ти всея́ тва́ри Соде́теля,/ христиа́нская наде́ждо и Засту́пнице,/ ненаде́ющимся и отча́явшимся ско́рое наде́яние, мо́лим Тя:/ ми́лостива бу́ди нам, гре́шным,/ не оста́ви раб Твои́х и не отри́ни моле́ния недосто́йных./ Мо́лимся, взира́юще ко о́бразу Твоему́ честно́му/ святы́я и чудотво́рныя ико́ны Твоея́ и вопию́ще:/ с пла́вающими и путеше́ствующими да пребу́дет ми́лость Твоя́./ О Влады́чице, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́,/ и во вся́ких ме́стех злы́х ве́рныя соблюди́,/ и моли́ся к Ро́ждшемуся из Тебе́ Христу́ Бо́гу на́шему,// да спасе́т от грех ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых,/ благода́рственная воспису́ем Ти, раби́ Твои́, Богоро́дице,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 2

В Небе́сныя оби́тели пресели́вшаяся с пло́тию,/ су́щия на земли́ ника́коже оста́вила еси́, Богоро́дице,/ о́браз Боже́ственный и многочуде́сный Пречи́стаго Лица́ Твоего́/ зре́ти лю́бящим Тя и покланя́тися дарова́ла еси́,/ я́ко зна́мение Твоея́ благода́ти;// чтим его́, лобыза́юще.

Тропарь мученику Андрею Стратилату, глас 5

Земна́го са́на сла́ву оста́вив,/ Небе́сное Ца́рство насле́довал еси́,/ кро́вными ка́плями, я́ко пречу́дным ка́мением,/ нетле́нныя венцы́ украси́л еси́/ и ко Христу́ приве́л еси́ собо́р страстоте́рпец./ С ли́ки а́нгельскими в невече́рнем све́те/ незаходи́маго Со́лнца Христа́ обре́л еси́,/ свя́те Андре́е Стратила́те,/ Его́же моли́ с пострада́вшими с тобо́ю при́сно,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Андрею Стратилату, глас 4

В моли́твах Го́сподеви предстоя́,/ я́коже звезда́ со́лнцу предтеки́й,/ и жела́емое сокро́вище Ца́рствия узре́л еси́,/ ра́дости неизрече́нныя исполня́яся./ Безсме́ртному Царю́ в бесконе́чныя ве́ки,/ от А́нгел безпреста́ни хвали́мому, пое́ши, Андре́е Стратила́те.// С ни́миже моли́ся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АВГУСТ

 Разсъждение

 Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 1).

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет (Мaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия 11: 1).                                                                                                                                 

 Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски