1. АПРИЛ / 19 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „УМИЛЕНИЕ – СМОЛЕНСКА“

СВ. МЪЧЕНИЦИ ХРИСАНТ, ДАРИЯ, ИЛАРИЯ И ДР.

СВ. СИМЕОН ДАЙБАБСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея Смоленской, называемой «Умиление», глас 4

Богора́дованная Влады́чице,/ Препросла́вленная Ма́ти щедро́т и человеколю́бия,/ Всеми́лостивая о всем ми́ре Хода́таице!/ Приле́жно, раби́ Твои́, к Боже́ственному предста́тельству прибега́юще/ и пречу́дному о́бразу Твоему́ со умиле́нием припа́дающе, мо́лимся:/ моли́тву те́плую к Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему сотвори́,/ о Всепе́тая Цари́це Богоро́дице,/ да вся́ких боле́зней и печа́лей нас Тебе́ ра́ди изба́вит/ и от грехо́в вся́ких свободи́т,/ Ца́рствия Своего́ Небе́снаго насле́дники ны пока́жет,/ ве́лие бо неизрече́нное, я́ко Ма́ти, и́маши дерзнове́ние к Нему́/ и вся мо́жеши,// Еди́на во ве́ки Преблагослове́нная.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея Смоленской, называемой «Умиление», глас 4

К Богоpо́дице с умиле́нием пpипаде́м,/ вси, гpеха́ми обpемене́ннии,/ чудотво́pную ико́ну Умиле́ние облобыза́юще/ и вопию́ще со слеза́ми:/ Влады́чице, пpиими́ моле́ние недосто́йных pаб Твои́х/ и пода́ждь нам, пpося́щим,// ве́лию Твою́ ми́лость.

Тропарь преподобному Симеону Дайбабскому, глас 8

Правосла́вия наста́вниче, учи́телю благоче́стия и чистоты́, вселе́нной свети́льниче, богодухнове́нное мона́хов украше́ние, прему́дрый Симео́не, свои́м уче́нием просвети́л еси́ на́с, свире́ле духо́вная, моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Симеону Дайбабскому, глас 2

Посто́м, бде́нием и усе́рдными моли́твами искуше́ния де́монския победи́л еси́ и целому́дренне поживе́, сосу́д избра́нный Свята́го Ду́ха яви́лся еси́, благода́ти исцеле́ний сподобившись, да́р прозре́ния небе́сный от Го́спода прии́мши, о́тче преблаже́нный Симео́не, свети́льниче Це́ркви Бо́жия, сего́ ра́ди моли́ Христа́ Бо́га за на́с, с ве́рою и любо́вию к тебе́ притека́ющих и сла́вящих святу́ю па́мять твою́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 МАРТ

Разсъждение

„Тази Божия милост, която ни възкресява и след като съгрешим, е по-голяма от милостта, която ни е оказана тогава, когато още не сме съществували. Слава Господи на безмерната Твоя милост!“. Така говори св. Исак Сирин. Той иска да каже: „По-голяма милост Бог е показал към нас, когато чрез Христа ни е спасил от тлението и смъртта, отколкото когато ни е сътворил от нищо. И наистина е така. И земните родители оказват по-голяма милост към блудния и пропаднал син, когато отново го приемат, простят му всичко, възпитат го, очистят го, излекуват го и отново го правят свой наследник, както когато са го родили. Когато младият Панхарий се отрекъл от Христа, неговата майка му написала писмо, изпълнено с болка и тъга: „Не трябва да се боиш от хората – написала майката, – а трябва да се боиш от Божия Съд. Трябваше пред царя и велможите да изповядаш вярата в Господа Христа, а не да се отречеш от Него. Спомни си Неговите думи: Който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен (Мат. 10: 33). Синът приел майчиния съвет, засрамил се от самия себе си, изповядал пред царя своята вяра в Христа и умрял с мъченическа смърт за Христа, за да живее вечно с Него. Така блажената Панхариева майка отново родила своя син с духовно раждане, което е по-важно от плътското раждане.

БЕСЕДА за знамението на Син човечески

 Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески (Мт. 24: 30).

Какво ще да е това знамение, веднъж вече малко си проличало. Това е кръстът, по-светъл от слънцето, който се явил над Иерусалим преди идването на едно от ранните олицетворения на антихриста – на име Иулиан Отстъпник. И вместо каквато и да е беседа за това чудесно знамение, най-добре ще да е, братя, тук да ви посоча писмото от св. Кирил Иерусалимски, написано до цар Констант – син на Константин Велики и предшественик на Иулиан Отстъпник. Една част от това писмо гласи: „На този свят ден – Петдесетница, седмия ден на май, около девет часа сутринта, се яви преголям Кръст, целият в светлина, на небето, над светата Голгота, простиращ се до светата Елеонска планина; той се виждаше съвсем ясно не само от един или двама, но от всичките многобройни жители на града, не така, както някой може да си помисли – бързоизчезващ като привидение, но видим за очите през много часове над земята. Със светлия си блясък превъзхождаше слънчевите лъчи, защото, ако не беше такъв, той щеше да бъде победен (от слънчевите лъчи ) и нямаше да се вижда, ако не изпускаше пред свидетелите лъчи, по-силни от слънчевите. В този час многобройните жители на града, обзети от страх и радост от това божествено видение, се събраха в светата църква: юноши и старци, мъже и жени, от всяка възраст, та чак и най-скритите девици, отдавнашни жители и странници, християни и езичници, които са дошли от други места – всички единодушно, като с едни уста прославиха чудотвореца Христа Иисуса, Нашия Господ, Единородния Син Божий, и действително от опит узнаха, че християнското учение не е в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила (I Коринт. 2: 4), и не само е проповядвано от хора, но и от небесата, и от Бога е засвидетелствано (Евр. 2:  3 – 4)… Смятаме за задължение да не премълчаваме това небесно божествено видение, а да го известим и на Твое богопрославено благочестие. Затова и аз побързах с това писмо да го изпълня“. О, братя мои, за Бога всичко е възможно – и сътвореното да покаже на хората, и несътвореното да сътвори. Но най-важното за нас е, че той желае да избави душите ни от греха и смъртта и да ни дарува вечен живот. Да Му се молим за това ден и нощ.

Господи всемогъщи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски