Хуманистичният икуменизъм

Икуменизмът – това е общото название на всички видове псевдохристиянство и на всички псевдоцъркви на Западна Европа. В него е същността на всички видове хуманизъм начело с папизма. А за всичко това има общо евангелско название: ерес, защото в продължение на цялата история различни ереси не са считали за важни или са изопачавали отделни особености на Христа, а тези нови европейски ереси отхвърлят, изтласкват, отстраняват Богочовека и на Негово място поставят човека, и тук няма съществена разлика между папизма, протестантизма и другите секти, името на които е легион.

Православният догмат за Църквата е отхвърлен и е заменен с латинския еретически догмат за първенството и непогрешимостта на папата, а от тази ерес непрестанно произлизат и други: „…отказ от „епиклезата“, въвеждане на понятието „тварна благодат“, чистилище, каса за излишък от добри дела, механично учение за спасението, и оттук – механично учение за живота, папоцезаризъм, света инквизиция, индулгенции, убийство на грешника заради греха му, иезуитство, схоластика, казуистика, социален хуманизъм…

Протестантизмът е законнородено и вярно чедо на папизма, което със своята рационалистическа схоластика от векове изпада в ереси и постоянно се задушава под действието на различните отрови на своите еретически заблуди. При това паписткото гордоумие и „непогрешимо“ безумие абсолютно опустошават душите на вярващите. По принцип, всеки протестант – това е същият независим папа, непогрешим папа по всички въпроси на вярата, а това винаги води от една духовна смърт към друга, и така без край, защото духовните смърти на човека нямат край. Папистко-протестантският икуменизъм няма изход от своите мъки и смърти без чистосърдечно покаяние пред Богочовека – нашия Господ Иисус Христос, и Неговата Православна Църква. Без покаяние и встъпване в Истинската Христова Църква е неестествено и безсмислено да се говори за някакво обединение на „църквите“, за диалог на любовта, за intercommio [общо причастяване; евхаристийно общение]. Най-главното – това е да стане член на Богочовешкото тяло на Христовата Църква и част от душата на Църквата – Светия Дух, и наследник на всички безсмъртни Богочовешки блага.

1. Съвременният „диалог на любовта“, водещ се под формата на гол сантиментализъм, в действителност е маловерен отказ от спасителното освещение от Духа и от вяра в истината (2 Сол. 2:13). Същността на любовта е Истината, и любовта живее, пребивавайки в Истината, явяваща се сърце на всяка добродетел. А въплъщение и олицетворение на Божествената истина е Богочовекът Господ Иисус Христос, и ако истината се състоеше в нещо друго, то тя би била относителна, преходна, смъртна, била тя понятие, идея, теория, схема, разум, наука, философия, култура, човек, човечество, целият свят, небето и земята, или всичко това взето заедно. Но Истината – това е Личността на Богочовека Господ Иисус Христос, Второто Лице на Пресветата Троица, и затова тя е съвършена и вечна, защото в Господа Иисуса Христа и истината, и животът притежават едно качество: вечност (ср. с Йоан. 14:6; 1:4, 17). Който вярва в Христа, той постоянно израства чрез Неговата истина в Божествените безкрайности с цялото си същество: с ума, сърцето и душата. Живеем в Христа с истинска любов (Еф. 4:15), защото само така можем да израстваме в Христа, като това винаги става заедно с всички светии (Еф. 3:16), винаги в Църквата и чрез Църквата, защото Църквата получава тези необходими за израстването в Христа сили непосредствено от своя Глава – Иисус Христос, защото само Той, Бог и Господ, има тези безкрайни сили и богомъдро се разпорежда с тях.

Но съществува и „диалог“ на лъжата, когато съзнателно или без да съзнават това, се клеветят един друг. Този „диалог“ е свойствен за бащата на лъжата – дявола (Йоан. 8:44), а също и за неговите волни или неволни сътрудници, желаещи с помощта на злото да осъществяват своето добро и с помощта на лъжата да стигнат до своята „истина“. Няма общение в любовта без общение в истината, в противен случай такова общение е неестествено и лъжливо – оттук и заповедта на светия апостол: Любовта да бъде нелицемерна (Рим. 12:9).

Еретическото хуманистично разделяне на Любовта и Истината е само знак за недостиг на Богочовешка вяра и за изгубено духовно равновесие. Този път никога не е бил път на светите отци. Православните, само съединени с всички светии в Истината и Любовта, имат и проявяват от апостолски времена и до днес Богочовешка спасителна любов към цялото Божествено творение. Голият морален минимализъм и хуманистичен пацифизъм на съвременния икуменизъм показват болезнеността и безпомощността на своята философия и етика според човека (ср. с Кол. 2:8), изваждат наяве кризата на своята хуманистична вяра в Истината и забравянето на историята на Църквата, на нейния непрекъснат съборен и апостолски живот в Истината и Благодатта. Свети Максим Изповедник казва така за истината на Богочовешката вяра: „Вярата е в основата на надеждата и любовта. Защото тя е верен пазител и на самата истина.“

Без съмнение, светоотеческият и апостолският принцип на любовта към хората и на отношението към еретиците е Богочовешки принцип. Това е изразено боговдъхновено в следните думи на свети Максим Изповедник: „Не желая еретиците да се мъчат и не се радвам на тяхното зло – пази Боже!, – но двойно се радвам на тяхното обръщане. Защото какво може да бъде за верните по-мило от това да видят разпръснатите Божии чеда събрани заедно. Не съм изгубил разсъдъка си, та да ви съветвам да цените немилосърдието по-високо от човеколюбието. Напротив, съветвам ви с внимание и усърдие да правите добро на всички хора и всички верни да бъдат всичко за нуждаещите се. Но при това казвам: не бива да се помага на еретиците в утвърждаването на техните безумни вярвания, тук е нужно човек да бъде рязък и непримирим. Защото аз не наричам любов, а човеконенавистничество и отпадане от Божествената любов това, когато някой укрепва еретиците в техните заблуди за неминуема погибел на тези хора.“

2. Ето учението на Православната Църква за ересите: ересите не са Църква и не могат да бъдат такава. Затова при тях (еретиците) не може да има свети Тайнства, във всеки случай, света Евхаристия – тайнството на тайнствата, тъй като светата Евхаристия е всичко в Църквата: и Самият Богочовек Иисус Христос, и самата Църква като Негово тяло, и въобще всичко Богочовешко.

Интеркомунионът – общението s еретици в светите тайнства, особено в светата Евхаристия – това е най-безсъвестно предателство спрямо Господа Иисуса Христа, иудино предателство, а също така предателство спрямо цялата Богочовешка, Апостолска, светоотеческа, Една Христова Църква.

Преди всичко е нужно да попитаме: на каква ек- лесиология е основан интеркомунионът? Цялото Православно учение на Църквата е основано не на intercommio, а на Богочовешката действителност на commio, на Богочовешкото общение (ср. е 1 Кор. 1:9; 10:16, 17; 2 Кор. 13:13; Евр. 2:14; 3:14; 1 Йоан. 1:3), докато терминът „междуобщение“ сам по себе си е противоречив и е напълно безсмислен за православната еклесиология. След това: в Православното учение за Църквата и за светите тайнства единственото тайнство се явява самата Църква – Тялото Христово; тя е единственият източник и съдържание на светите Божествени тайнства. Извън Църквата не може да има нито тайнства, нито, още повече, „междуобщение“ в тайнствата. Само Църквата е източник на светите тайнства и по никакъв начин не е обратно: тайнствата не могат да стоят над Църквата и да бъдат разглеждани извън нея. Съгласно православното учение за светите тайнства Църквата не признава извън себе си никакви други „тайнства“ и не ги смята за такива, за определено лице, докато то не премине от псевдоцърквата чрез покаяние в Православната Църква. Този, който остава извън Църквата и не се съединява с нея чрез покаяние, е еретик и неминуемо се намира извън църковното спасително общение, защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? (2 Кор. 6:14).

Първовърховният апостол чрез властта на Богочовека повелява: Страни от еретик, след като го по-съветваш веднъж и дваж (Тит. 3:10). А който не само не се отвръща от еретика, но и му преподава Самият Господ Иисус Христос в светата Евхаристия – нима той се намира в светата апостолска Богочовешка вяра? Нещо повече, любимият Христов ученик, апостолът на любовта повелява: „Човека, невярващ във въплъщението на Христа и непризнаващ евангелското учение за

Него като за Богочовек – не приемайте у дома си“ (2 Йоан. 1:10).

Правило 45-о на светите апостоли гръмогласно заповядва: „Епископ или презвитер, или дякон, който само се помоли с еретици, да бъде отлъчен; а ако им разреши да действат като служители на Църквата, да бъде низвергнат (сравни с Правило 33-о на Лаоди-кийския Събор). Тази заповед е ясна и за комаровата съвест.

Правило 64-о на светите апостоли повелява: „Кли-рик или мирянин, който отиде в синагога на иудеи или на еретици за молитва, да бъде низвергнат и отлъчен“. И това е удивително ясно и просто.

Правило 46-то на светите апостоли: „Заповядваме да бъде низвергван епископ или презвитер, който признае кръщението или жертвата на еретик. Защото: какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? (2 Кор. 6:14)“. Видно е и за слепите: тази заповед строго ни повелява да не признаваме никакви тайнства при еретиците, да ги смятаме за недействителни и безблагодатни.

Свети Йоан Дамаскин благовести от сърцето на всички свети отци, свети апостоли и свети Църковни Събори: „Хлябът на Евхаристията не е просто хляб, а е съединен с Божеството… Очиствайки се чрез него, ние се съединяваме е Тялото на Господа и с Неговия Дух и ставаме тяло Христово… Тайнството Евхаристия се нарича Причастие, тъй като се причастяваме е Божеството на Иисус. То се нарича и съединение и наистина е такова, защото чрез него влизаме в общение с Христа и получаваме дял и в Неговото Тяло, и в Неговото Божество; от друга страна, чрез това тайнство влизаме в общение един е друг и се съединяваме. И тъй като всички се причастяваме от един хляб, то ставаме едно Христово тяло и една кръв, и членове един другиму, понеже всички ние сме съпричастници Христови. Затова ние с всички сили избягваме да приемаме причастие от еретик или да преподаваме причастие на него. Защото Господ казва: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините (Мат. 7:6), за да не станете съучастници в тяхното зловерие и осъждане. Защото ако действително се извършва съединение с Христа и един с друг, то ние доброволно се съединяваме и с всички тези, които се причастяват заедно с нас. И това съединяване се извършва доброволно, не без нашето съгласие, защото всички ние сме едно тяло, понеже се причастяваме от едно тяло, както казва апостолът“ (1 Кор. 10:17).[ Св. Иоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра“, IV, 13; Р.§г, т. 94, стр. 1149, 1152, 1153.].

Преподобният Теодор Студит, безстрашният изповедник на Богочовешките истини, казва: „Причастието от еретик отвръща от Бога и предава на дявола“ („Творения на преподобния Теодор, Студит, том 2, стр. 332, СПб., 1908 г.). В Евхаристията от еретик „еретическият хляб не е тяло Христово“ (пак там, стр. 596). „Каквато е разликата между светлината и тъмнината, такава е разликата и между Православното и еретическото причастие. Православното просветява, ерети- ческото помрачава; едното съединява с Христа, другото – с дявола; едното оживява душата, а другото я убива“ (пак там, стр. 742). „Причастието от еретически ръце е отрова, а не обикновен хляб“ (пак там, стр. 780).

Ще завършим тази наша разходка из рая и ада е Богочовешките благовестия на съвременния православен владика, наистина Златоуст на Сръбската Православна Църква Николай Жички (+ 1956). Той благовести: „Славният пророк Исаия предрекъл следното: „Когато Господ се надигне да унищожи земята: Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден (Ис. 2:11)..

И в древните времена Господ много пъти се е надигал, за да унищожи земята заради обожествяването на хора, заместило поклонението към Него, Единия Бог, заради високомерните човекобогове. Надигна се Той и в наше време и наистина порази земята в праведния Си гняв, за да сломи човешката гордост и високомерното самопревъзнасяне на хората.

Това надигане на Бога против хората неизбежно последва след надигането на хората против Бога. Еретическите народи на нашето време отредиха на Христа Господа последното място на трапезата на този свят, като на последен бедняк, докато на първите места настаниха своите велики политици, писатели, философи, легендарни герои, учени, финансисти и даже туристи и спортисти. Очите на тези народи бяха устремени към тези съвременни богове, а на Христа – Победителя на смъртта, малцина обръщаха внимание. Това мерзко надигане на кръстени, но еретически народи против Всевишния Бог трябваше да бъде последвано и от надигане на Бога против беззаконните хора и Той наистина се надигна да унищожи земята. И ние самите преживяхме небивало страдание на народите. Случи се това, което предрече Исаия: И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята (Ис. 2:19). Нима това не се изпълни буквално през отминалата война? Нима хората на няколко континента, както и в нашата страна, не се криеха в скални пещери и земни пропасти, за да се укрият от европейските сеячи на смърт? А точно тези сеячи на смърт са тези великани и човешки идоли, които седяха на почетно място на трапезата на този свят и се присмиваха в лицето на Христа като на последен бедняк.

По-нататък Исаия пророкува, че хората от страх пред славата и величието на Единия Бог ще разбият всичките си идоли: ще изхвърлят всичките си лъжливи богове. И завършва страшното си свидетелство със следното предупреждение: Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае (слав. значи) той? (Ис. 2:22). Исаия желаел да каже на всички, можещи да чуят и да разберат: „Престанете да се надявате на немощни и смъртни хора, върнете се при Живия Бог, в Когото е спасението. Кой ви измами да отхвърлите Христа Спасителя и да настаните на първо място своите горделивци, празни дърдорковци и сеячи на смърт? Или искате пак да ви измамят? Избирайте между живота и смъртта и знайте, че ако се надигнете против Бога със своите богове на „културата“, то и Той ще се надигне против вас, и децата ви тогава ще изнемогват от страх в пещерите и пропастите на земята и ще познаят силата и величието на Господа Бога, Твореца и Вседържителя, но ще Го познаят на висока цена, на много по-висока, отколкото бихте Го познали вие.“

Наши братя по свето Кръщение, които се съблазниха от католическата и лютеранската ерес, с мъдростта си не познаха и изгубиха Христа и презряха православните християни като немъдри и некултурни. Но именно върху тях се сбъднаха думите на апостол Павел: наричайки себе си мъдри, те обезумяха (Рим. 1:22), понеже отхвърлиха духовната мъдрост по Христа, която е скрита в кротост и любов, а се облякоха в плътска и от този свят мъдрост, следвайки езическите философи – в тази мъдрост, която цялата е в гордост и злоба. И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек (…) и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:23, 25). Тоест заграбиха цялата слава от Христа и облякоха с нея смъртни хора, превъзнасящи се като нови месии. Така те, научени от езическите и безбожните философии, разбраха славата. А понятието култура при тях означава почитане на творението, тоест на видимата природа, и служене на него повече, отколкото на неговия Творец. Смъртни богове и божествена природа – това е сега засега последната пропаст на западния човек в неговото неудържимо човешко падане от Христовите висоти в сатанинския ад. Това е върхът на отъждествяването на хората на Запад с древното римско и съвременното азиатско езичество. Хиляди книги ежегодно издават те за слава на велики хора и за похвала на своята култура и хиляди вестници ежедневно се намират на служба на лъжливата слава и на похвалата на човешки дела под натруфеното название „култура“. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти (Рим. 1:26), и те се задоволяват не с небесното, а със земното и само с това, което предизвиква смеха на дявола и плача на Христовите Ангели. Страстите им са в грижата за плътта, в грабежа на чуждото, в кражбата от малки и от слаби, в увеличаването на земните блага и в разширяването на своето господство и власт, във вероломното завоюване на чуждото отечество, във веселието и танците, в отхвърлянето на всяка вяра като суеверие, в отричането на Бога, в напълно биологичен (скотоподобен) живот, в наричането на своя прародител маймуна, в разтварянето на антропологията в зоологията.

Ще питате, може ли това най-заблудило се в историята поколение да бъде върнато някога към истината? Може. И нека отхвърленият от тях Христос по-скоро да стори това. Кога ще стане това?

Тогава, когато нашите западни братя започнат да пишат хиляди книги ежегодно за слава на Христа, нашия Бог, когато хилядите им вестници започнат ежедневно да пишат за християнските добродетели, вместо да пишат за хула и светотатство, за търговия и плътски инстинкти. Когато стане това преображение, тогава западното еретическо човечество ще се яви пред видимите небеса умито, очистено и излъчващо благоуханието на покаянието.

Тогава и ние, православните, ще се зарадваме, защото отново ще придобием своите братя. Тогава езическите народи ще се изпълнят с любов към Христа и ще се стремят да станат Негови чеда, защото християните повече няма да им пречат да станат Христови. Тогава няма да има злоба между хората и войни между народите, но ще има превъзхождащ разума Христов мир и Христова слава, която няма подобие нито във времето, нито във вечността.

Велико щастие за хората е явяването на Бога в плът, велико нещастие е отпадането от Този Бог и завръщането в робството на сатаната. Това нещастие стана на Запад по две причини. Това са, първо, ненавист към еретическото свещенство, и второ, ненавист към евреите; и двете израснаха в сърцето на западното човечество от едно семе. Това семе е опитът както на християнското духовенство, така и на евреите да установят пълно господство над живота на народите и държавите във всички области. Ненавистта към това духовенство прерасна в ненавист към Църквата, а ненавистта към евреите включи в себе си и ненавист към Христа като към евреин по плът. Христос беше евреин по майка и по народ, в който се яви първоначално, но именно този народ не Го прие и Го уби със страшна смърт. Какво следва оттук? Ако някой е против евреите, то как може да бъде и против Христа, против

Когото евреите се борят вече 2000 години? Но където се впиват сатанинските нокти, там по-добре да не питаме за логика.

Водени от ненавист против духовенството и евреите, западните народи постепенно изтласкваха Христа от своя живот, докато в последно време не Го изтласкаха от всички народни области и от учрежденията и не ограничиха Неговото присъствие (в света) изключително с храма – присъствието в света на Този, Който след славното Си Възкресение каза: даде Ми се всяка власт на небето и на земята (Мат. 28:18); ослепените хора откраднаха от Него всяка власт, и не само властта, но и всичко на тази земя: в училището, в обществото, в държавата, в политиката, в изкуството, в международните и междучовешките отношения, в науката, в литературата и във всичко останало.

Но Бог поругаван не бива (Гал. 6:7). Когато хората, бидейки гости на Божията трапеза, съвсем губят срам, идва наказание като предупреждение от Владиката. Две световни войни за 20 години – това са две страшни Божии предупреждения към съвременното поколение. Нека християнските народи да преклонят непокорните си шии и колене пред отхвърления от тях Христос и да Му въздадат тази власт, чест, слава и поклонение, която само Нему и подобава. Така постъпвайте и вие, православни братя, ако искате да предпазите себе си от Трета световна война, която ще бъде много по-страшна от предишните две.

Какво представлява Европа? Това е похот и разум – човешка похот и човешки разум, и те заедно са въплътени в папата и в Лютер. Следователно какво е Европа? Папата и Лютер, издребнели или издребнени човешки желания и разум, потънал в суета до краен предел. Европейският папа е човешкото желание за власт. Европейският Лютер е човешкият стремеж и решимост да обясни всичко със своя разум. Папата като владетел на света – ето Европа в нейната същност. Едното означава хвърляне на човечеството в огън, другото – във вода, но и едното, и другото откъсват човека от Бога. Едното означава отричане на вярата, другото – отричане на Христовата Църква. Ето как действа злият дух в тялото на Европа вече няколко века. И кой може да го изгони? Никой, освен Този, Който единствен има властта да изгонва демоните от хората – Господ Иисус Христос, Месията и Спасителят, роден от Девицата, убит от евреите, възкресен от Бога, потвърден от вековете, оправдан от небесата, прославен от Ангелите, проповядван от светиите и приет от предците ни.

Докато Европа се придържаше към Христа като към Слънце на правдата и към Неговите апостоли, мъченици, светители и безброй угодници и праведници, тя бе подобна на площад, осветен от хиляди големи и малки светилници. Но когато човешката похот и разум се надигнаха против Христа, светилниците угаснаха от тях сякаш от страшни ветрове пред очите на хората, и мрак, подобен на мрака в дупките на къртиците, покори този площад.

Воден от човешка похот, всеки народ и всеки човек търси власт, удоволствие и слава, подражавайки на римския папа. Ръководейки се от човешкия разум, всеки народ и всеки човек счита себе си за най-умен и за заслужаващ всички земни почести. Как да няма тогава войни между народите? Как да няма болести, суши, наводнения, туберкулоза, бедствия, революции и войни? Всичко това трябва да го има, както трябва да изтича гной от гнояща рана и да се разнася смрад от натрупани нечистоти.

Папизмът използва политиката и само така идва на власт. Лютеранството използва философията и науката и така мисли да стигне до разума. Така похотта започна война против разума, а разумът – против похотта. Това е новата вавилонска кула. Това е Европа. В наше време израсна ново европейско поколение, бракосъчетало похотта и разума в атеизма и отхвърлило папата и Лютер. Сега никой не скрива похотта и не хвали разума. Човешката похот и човешкият разум сключиха в наши дни брак – и не католически, и не протестантски, а явно сатанински. Съвременна Европа вече е извън папизма и лютеранството, тя е прикована конкретно към земята без каквото и да е желание да се издигне към небето нито с „благословение“ на „непогрешимия“ папа, нито по стълбата на протестантския разум. Тя изобщо не желае да напуска този свят, но желае гробът и да бъде там, където е и нейната люлка. Тя не познава другия свят, не чувства небесното благоухание, не вижда насън ангели и светни; за Пресвета Богородица не желае и да чуе, защото развратът я утвърждава в ненавист против девството. Целият площад е в мрак. Всички светилници угаснаха. О, какъв ужасен мрак! Брат на брата забива нож в гърдите, считайки го за враг. Баща се отказва от син и синът – от бащата. Вълк за вълка е по-верен другар, отколкото човек за човека.

Ах, братя мои, нима не виждате всичко това? Нима още не сте почувствали върху самите себе си мрака и злобата на антихристиянска Европа? След кого желаете да вървите? След Европа или след Христа? След смъртта или след живота? За тези пътища (към живота или към смъртта) говорил някога и Моисей на своя народ, а ние говорим за тях на вас. Знайте, че Европа – това е смърт, а Христос – това е живот. Изберете живота, та да бъдете живи навеки. Братя мои, XVIII век – това е бащата на XIX век, а XIX – бащата на XX век. Бащата затъна в големи дългове, синът не изплати дълговете на баща си и задлъжня още повече, и дългът падна върху внука. Бащата бе заразен от тежка болест, синът не се излекува от коварната болест на баща си в себе си, а още повече се разболя, и болестта с трикратна сила удари по внука. Внукът – това е XX век, в който живеем.

XVIII век означаваше бунт против църквата и свещенството на римския понтифекс. XIX век означаваше бунт против Бога. XX век означава съюз с дявола. Дълговете нараснаха и болестта още повече се засили, а Господ е казал, че посещава за греховете на бащите даже до трето и четвърто коляно. Не виждате ли как Господ наказа внуците за греховете на техните европейски бащи? Не виждате ли боя с пръчки на внуците за неизплатените дългове на дедите?

Цар-антихрист бележи началото на XIX век; папа- антихрист – края на XIX век; Бонапарт, Пий, Ницше – трите съдбоносни имена на тримата най-тежко болни, болни от вродено заболяване.

Победители ли са те на XIX век? Не, те са най- опасните носители на болестта, наследена от XVIII век. Цезар, понтифекс и философ… и не в езическия древен Рим, а посред кръстена Европа! Те не са победители, а са по-победени от победените. Когато Бонапарт се надсмиваше над светините в Кремъл, когато Пий провъзгласи себе си за непогрешим, когато Ницше обяви за своето служение на антихриста, тогава слънцето на небето помръкна и дори да имаше не едно, а хиляди слънца, то и те биха помръкнали от скръб и страх, защото светът още не беше виждал такова чудо: атеист – цар, атеист – понтифекс и атеист – философ. По времето на Нерон поне единият от тримата не е бил атеист. XVIII век е век на Пилат, понеже осъди Христа на смърт; XIX век е век на Каиафа, понеже отново разпна Христа; XX век е век на синедриона, съставен от кръстени и некръстени иудеи, който провъзгласи, че Христос е умрял навеки и не е възкръсвал. Защо вие, братя, толкова се удивлявате, че са настъпили небивали бедствия за Европа – включително метежи, войни и революции?

Кой тогава е победителят, щом не е цезарят, не е понтифексът и не е философът, на отреклата се от Христа Европа? Победителят – това е руският мужик и балканският селянин по думите на Христа: Който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям (Лук. 9:48). Кой беше най-незнатният и най-малкият през XIX век – века на великия Бонапарт, „непогрешимия“ Пий и непристъпния Ницше, ако не руският мужик – поклонник по светите места и балканският селянин – борец против полумесеца и освободител на Балканите? Дяволското бойно поле, дяволското свещенство, дяволската мъдрост – ето попрището за императора, папата и философа на XIX век. Балканският селянин беше пълна противоположност на всичко това: първо – неговите князе мъжествено се бореха за свободата на родината и за чистотата на Православието; второ – неговото свещенство претърпя мъчения за Христа, и трето – неговата философия беше рибарската апостолска мъдрост. И за него се отнасят молитвените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци (Мат. 11:25). Какво открил Бог на младенците? Мъжествена храброст, небесна святост и Божествена мъдрост – открил им всичко това, което е противоположно на западния цезар, папа и философ, както са противоположни денят и нощта.

Ако Европа бе останала християнска, то би се хвалила с Христа, а не с културата. И големите народи на Азия и Африка, макар и некръстени, но духовно настроени, са разбирали и ценели това, защото всеки от тези народи се хвали със своята вяра, със своите божества, със своите религиозни книги – с Корана, Ведите и др. Не се хвалят само е делата на ръцете си, със своята култура, а се хвалят с това, което считат за по-висше от себе си, за действително най-висше в света. Само европейските народи не се хвалят нито с Христа, нито с Неговото Евангелие, а се хвалят със своите смъртоносни машини и евтини фабрики и последствията от това самохвалство са такива, че всички нехристиянски народи намразиха Христа и християнството. Като намразиха малкото, те намразиха и най-голямото: като намразиха плодовете на Европа, намразиха и европейския Бог. Но Европа и това не я вълнува, защото тя преди всички намрази и отхвърли своя Бог. Европейското човечество бе доведено до това незавидно положение от своето погрешно развитие под влияние на лъжецърквата през последните 900 години, и виновни за това са не европейските народи, а техните духовни пастири.

Би било щастие, ако Европа би се хвалила с християнството като с най-скъпоценно наследство и собственост. Би било редно да бъде така, и така е било през първите векове след идването на Христа, когато Европа била едноименна на християнството и била с него едно същество. Прославянето на Христа и проповядването Му на всички народи била определената от Бога мисия на европейския континент. Извън християнството Европа няма с какво да се похвали, защото без Христа тя е беден храненик на чужда издръжка и най-безсъвестен грабител на този свят.

Европейското училище е отделено от Църквата, отхвърли вярата в Бога и се превърна в отровител, носещ смърт на европейския човек. Никога в езическите култури науката не се е отделяла от вярата, дори ако вярата е била погрешна и глупава. Това се случи само в Европа, макар тя да имаше най-съвършената вяра. Но заради стълкновение с църковните старейшини Европа раздразнено отхвърли най-съвършената вяра, а задържа най-несъвършената наука, отхвърли Божието знание, а се хвана за човешкото незнание, като по този начин показа своето помрачение и безумие.

Западът стана младенец, в това е и мерзостта му, и неговата лудост. В своята християнска епоха Западът беше православен и виждаше с духа и ума си, но колкото повече се отдалечаваше от християнската истина и от Христовите добродетели, толкова повече се влошаваше духовното му зрение, докато през XX век то не бе напълно загубено. Сега на Запада са му останали само плътски очи за чувствено зрение и той ги е въоръжил с много приспособления, за да вижда по-добре, по-детайлно веществения, телесния свят, неговия външен вид, цвят, число, мярка. Той гледа в микроскопа и вижда най-малките червеи и микроби; гледа в телескопа и вижда звездите така близко, както никой от хората никога не ги е виждал. И това е всичко. А що се отнася до умното виждане на скритата същност на нещата и до духовното гледане в смисъла и значението на всичко сътворено във вселената, в това западното човечество сега е по-сляпо, отколкото мюсюлманска Арабия и браманска Индия, отколкото будисткия Тибет и спиритическия Китай. И на практика християнството не е преживявало по-голям от този позор за отминалите 2000 години, понеже кръстените хора станаха по-слепи от некръстените. В това, в което апостол

Павел изобличил кръстените галатяни, в същото той би изобличил сега вдетенилия се Запад. Така той написал до галатяни: О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, както да бе разпнат помежду ви? (…) Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? (Гал. 3:1, 3). И Европа някога наченала с дух, сега свършва с плът, тоест с плътско виждане, начин на мислене, пожелания и завоевания. Сякаш е омагьосана! Целият и живот протича по два пътя: на дължина и на ширина, тоест в една плоскост. Тя не познава нито дълбочината, нито височината, затова и се бори за земя, за пространство, за разширяване на плоскостта и само за това!

Оттук война след война, ужас след ужас. Защото Бог сътвори човека не само за това той просто да бъде живо същество, животно, но и за това, той да проникне с ума си в дълбочината на тайните, а със сърцето си да се възнесе на Божиите висоти. Войната за земя е война против истината, против Божието и човешко естество. И колко хора страдат, бедстват и търпят загуби по време на преходния и измамен земен живот! Ако биха пожелали да понесат заради Небесното Царство поне стотна част от тези мъки и загуби, то войната на земята би им станала смешна до сълзи и ненужна. Но те на Христа, скърцайки със сърце, дават две лепти, а в църквата на Марс – дявола, оставят цялото си имущество и децата си!

Нека Европа да приеме истинското кръщение и да се обърне към Христа. Нека си спомни за Пресвета Богородица и за 12-те велики апостоли и люспата ще падне от очите и, и тя ще стане също така прекрасна, както преди 1000 години е била прекрасна Православна Европа. И ще бъде щастлива, и ние с нея. И ще се възрадват европейските народи и със сълзи на очи ще запеят заедно с нас вечно славословие към Бога: „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот, небето и земята са пълни с Твоята слава. Амин.“

Но властолюбивите и високомерни европейски народи до ден днешен не признават вината си. Нямат понятие нито за грях, нито за покаяние, и за всяко зло в света обвиняват всички други, освен себе си. И нима има грях за тях, след като те седнаха на Божия престол и провъзгласиха себе си за непогрешими богове! Пръв това направи папата, след него това направиха западните князе и крале, а после и всички останали: и носещите кръст, и носещите меч.

Ако историята на XVIII и XIX век би могла да се назове с една-две думи, то, вероятно, най-подходящо би било следното название: „Протокол от съда между Европа и Христос“, тъй като за последните 300 години в Европа не се е случило нещо, което да няма връзка с Христа.

На този съд Христос казва на Европа, че тя е кръстена в Негово име и затова трябва да остане вярна на Него и на Неговото Евангелие. На това обвиняемата отговаря:

– Всички вери са еднакви. Това ни го казаха френските енциклопедисти. И никой не може да ни принуди да вярваме в това или в онова. Европа търпи всички вери и всички народни суеверия заради своите империалистически интереси, но сама не се придържа към нито една от тях. Когато постигнем своите политически цели, бързо се разделяме с тези суеверия.

Христос:

–     Как можете вие, хората, да живеете само с материални интереси – само с плътска похот? Аз дойдох да ви направя богове и Божии синове, а вие се предавате на суета и загивате в борба сами със себе си, уподобявайки се на безсловесните скотове.

Европа:

–     Ти остаря и вместо Твоето Евангелие ние изнамерихме биологията. И сега сме заети със самоусъвършенстване, за да станем богове, понеже не признаваме други богове, освен нас самите.

Христос:

–     Вие сте по-твърдоглави от древните иудеи. Аз ви издигнах от варварския мрак в небесната светлина, а вие отново се връщате в тъмнината като свине в калта. Аз дадох за вас Кръвта Си. Аз ви явих любовта Си, когато от вас се отвърнаха всички Ангели, нямайки сили да изтърпят излизащата от вас адска смрад. И когато бяхте обгърнати и изпълнени с мрак и смрад, Аз дойдох в света, за да ви очистя и осветя. Така че не ставайте отново такива неверни, иначе пак ще се върнете в онзи непоносим мрак и смрад.

Европа с насмешка:

–     Върви си. Ние не Те познаваме. Признаваме само елинската философия и римската култура. Искаме свобода. Имаме университети; науката – това е нашата пътеводна звезда. Нашият лозунг е: свобода, равенство, братство. Нашият разум е бог на боговете. Ти си азиатец, ние Те отричаме. Ти си само древна легенда на нашите неуки предци.

Христос:

–     Сега ще си тръгна и вие ще видите това. Вие оставихте Божия път и тръгнахте по сатанински път. Благословението и щастието се отнемат от вас. В Моята ръка са вашият живот и вашата смърт, защото Аз доброволно се разпнах за вас. Не Аз ще ви съдя, а греховете ви и вашето отпадане от Мен, вашия Спасител. Аз ви явих любовта на Моя Отец към всички хора и исках чрез нея да спася всички вас.

Европа:

–     Каква любов? Здрава мъжка омраза към всички несъгласни с нас – ето нашата програма. Твоята любов е само басня и на нейно място ние ще поставим: национализма, интернационализма, държавата, прогреса, еволюцията, културата – ето в какво е нашето спасение, а Ти си върви от нас.

Братя мой съдебното разглеждане е завършено: Христос напусна Европа, както напусна някога Гадаринската страна. Но веднага щом Той се отдалечи, започнаха войни, злоба, ужаси, разрушения, унищожение. В Европа се върна дохристиянското варварство – аварско, хунско, лонгобардско, африканско – само че варварство, сто пъти по-ужасно. Христос се отдалечи, като взе Своя кръст и благословение. Остана мракът и смрадта и вие решавайте след кого да вървите: след мрачната и смрадна Европа или след Христа.

Жителите на Африка и Азия наричат европейците бели демони. Съответно Европа би могла да бъде наречена Бяла демоница – „бяла“ – заради цвета на кожата, а „демоница“ – заради мрака на душата, тъй като Европа се отрече от единия Бог подобно на римските императори, защото и те преди края на римското господство обявиха на всички народи, че всеки може да се покланя на своите богове както знае и както умее. И Европа също ще проявява подобна търпимост, но всички ще трябва да и се покланят като на върховно божество или под името Европа, или под името култура.

Така и в наши дни сатанинският Рим стана вампир, стана такъв, какъвто е бил Рим преди цар Константин, Рим, гонещ християните с огън и меч и пречещ на Христа да дойде в Европа. Само че Бялата демоница се разболя от още по-тежка болест в сравнение със сатанинския езически Рим, тъй като ако езическият Рим е бил измъчван от един бяс, то Бялата демоница е измъчвана от още седем бяса, по-зли от римския. Бъдете готови да приемете от Бялата демоница мъчения за Христа.

Новата езическа Европа не се покланя на никого от боговете и не признава богове над себе си, и се гордее само със себе си, със своя ум, богатство, сила. Съвременната антихристиянска Европа – това е раздул се балон, който едва не се е спукал за смях на Азия и Африка и не е изпълнил вселената със своята смрад. Европа живее в омагьосан кръг от различни открития: който и да обяви за каквото и да е ново откритие – го провъзгласява за гений; който описва чужди открития, го провъзгласява за гений. Открития много, но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-порядъчен или по-просветен. За последните 1000 години Европа не е направила нито едно откритие в моралната или духовната област, а само в материалната, като при това тези открития вече са довели човечеството до самия ръб на пропастта, заведоха го в духовен мрак, какъвто още не е имало в историята на християнството, по свой акъл или по клевета на евреите.

Когато беше създаден телескопът, европейските учени обявиха това във вреда на Христовото Евангелие. Създаден е микроскопът – отново охулване на Христа. Когато бе създаден железопътният транспорт, парният двигател, когато бяха създадени телефонът и телеграфът, целият въздух се разтърсваше от европейското самохвалство. Когато хората създадоха подводниците, самолетите, телефоните за големи разстояния, тогава Христос им се стори ненужен и несъвременен като египетските мумии. Но Европа използва всичките си открития от последните 200 години за своето самоубийство в световни войни, за престъпления, разпалване на ненавист, разрушения, измами, насилия, осквернявания на народните светини и на светите обичаи, за лъжа и безпорядък, за разврат и безбожие по целия свят. В действителност Европа измами само самата себе си, защото нехристиянските народи, като видяха какво представлява и какво иска Европа, я на-рекоха Бяла демоница.

Цар Давид казва: Едни — с колесници, други — с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим (Пс. 19:8). Самохвалковците заспаха, опивайки се от своята лъжлива слава, а ние ще станем с бодрост. Апостол Павел още по-настоятелно напомня: какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (1 Кор. 4:7). Знай и че всички открития са направени в Божието владение и пред Неговите очи и се научи на смирение.

Св. Иустин (Попович)