ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 22 : 15 – 46
15. Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го
уловят на дума.
16. И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю,
знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого,
понеже не гледаш на ничие лице;
17. затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю,
или не?
18. Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерни?
19. покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20. И казва им: чий е този образ и надпис?
21. Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото
кесарю, а Божието Богу.
22. И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23. В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го
попитаха, като думаха:
24. Учителю, Мойсей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена
му и въздигне потомство на брата си;
25. у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше
потомство, остави жена си на брата си;
26. също и вторият, третият, дори до седмия;
27. а след всички умря и жената;
28. и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я
имаха.
29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни
силата Божия;
30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като
Ангели Божии на небесата.
31. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който
казва:
32. „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог
на мъртви, а на живи.
33. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34. А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се
наедно.
35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с
всичката си душа, и с всичкия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед;
39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42. какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44. „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря
Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45. И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46. И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна
да Го попита.
ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 23: 1 – 39
- Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
- 2. и рече: на Моисеевото седалище седнаха
книжниците и фарисеите,
3. затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
4. връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
5. и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;
6. обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
7. и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!
8. А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.
11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33. Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
34. Затова, ето. Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35. за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38. Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 24: 36 – 51; 25: 1 – 46; 26: 1 – 2
36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
37. но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
38. защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до
оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
39. и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и
пришествието на Сина Човечески;
40. тогава двама ще бъдат на нива; единия взимат, другия оставят;
41. две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде
крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син
Човеческий.
45. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над
слугите си, за да им раздава навреме храна?
46. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро
господарят ми, –
49. па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, –
50. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който
не знае,
51. и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерните; там ше бъде плач и
скърцане със зъби.
1. Тогава
царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и
излязоха да посрещнат младоженеца;
2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото
светилниците ни гаснат.
9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам,
по-добре идете у продавачите и си купете.
10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с
него на сватбата, и вратата се затвориха.
11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син
Човеческий.
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика
слугите си и им предаде имота си:
15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според
силата; и веднага отпътува.
16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет
таланта;
17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на
господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва:
господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над
много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми
предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над
много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те
знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си
пръскал;
25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна,
дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да
си прибера своето с лихва;
28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет
таланта;
29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който
няма, ще се отнеме и това, що има;
30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане
със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него,
тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както
пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие,
благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание
мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник
бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме
споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме
гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това
на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети,
в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в
тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или
жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили
това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.
1. Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците
Си:
2. знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на
разпятие.