Од­ним из спис­ков древ­ней чу­до­твор­ной Кипр­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри яв­ля­ет­ся свя­ты­ня не со­хра­нив­ше­го­ся до на­ших дней Стро­мын­ско­го мо­на­сты­ря (быв­ше­го Бо­го­род­ско­го уез­да, Мос­ков­ской епар­хии), на­хо­дя­ща­я­ся ныне в Успен­ской церк­ви се­ла Стро­мынь.

В Рус­ских ле­то­пи­сях мож­но най­ти сле­ду­ю­щее упо­ми­на­ние об ос­но­ва­нии мо­на­сты­ря в честь Успе­ния Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы на Стро­мыне: «… то­го же ле­та 6887 (1379 г.) по­ве­ле­ни­ем Ве­ли­ко­го Кня­зя Дмит­рия Ива­но­ви­ча пре­по­доб­ный игу­мен Сер­гий со­здал мо­на­стырь на ре­ке на Ду­бен­ке на Стро­мыне, и по­ста­ви в нем цер­ковь Успе­ния Пре­чи­стая Бо­го­ро­ди­цы и игу­ме­на при­ве­де из сво­е­го мо­на­сты­ря, от Свя­той Тро­и­цы, име­нем Леон­тия, и освя­ще­на бы­ла цер­ковь ме­ся­ца де­каб­ря в пер­вый день, и ино­ки со­во­ку­пи и мо­на­стырь устрои со всем».

По пре­да­нию, этот древ­ний по­чи­та­е­мый об­раз был дан пре­по­доб­ным Сер­ги­ем Ра­до­неж­ским в бла­го­сло­ве­ние сво­е­му уче­ни­ку Сав­ве, вто­ро­му игу­ме­ну Стро­мын­ско­го мо­на­сты­ря. Дол­гое вре­мя ико­на яв­ля­лась мест­но­чти­мой, но по­сле слу­чая ис­це­ле­ния с ее по­мо­щью в 1841 го­ду от неду­га во­сем­на­дца­ти­лет­ней де­вуш­ки, бы­ла ши­ро­ко про­слав­ле­на и вне­се­на в об­ще­цер­ков­ное по­чи­та­ние.

Вот как опи­сы­ва­ет мест­ный бла­го­чин­ный в сво­ем до­кла­де Мос­ков­ско­му мит­ро­по­ли­ту Фила­ре­ту чу­до­твор­ную Кипр­скую (Стро­мын­скую) ико­ну Бо­жи­ей Ма­те­ри: «1) Ико­на Кипр­ская Бо­жи­ей Ма­те­ри в Успен­ской се­ла Стро­мы­ни церк­ви ме­рою вы­ши­ны 1 ар­шин и 4 верш­ка, а в ши­ри­ну 1 ар­шин и 2 верш­ка. Бо­жия Ма­терь изо­бра­же­на в ко­роне, си­дя­щей на троне; ввер­ху око­ло Нее по сто­ро­нам ан­ге­лы, с каж­дой сто­ро­ны по од­но­му, в вен­цах с вет­вя­ми; вни­зу ко­ле­но­пре­кло­нен­ные – с од­ной сто­ро­ны свя­щен­но­му­че­ник Ан­ти­па, с дру­гой – му­че­ни­ца Фо­ти­ния; 2) о про­ис­хож­де­нии сей ико­ны ни­че­го не из­вест­но. По опи­сям цер­ков­ным она зна­чи­лась в 1783 го­ду в упразд­нен­ной де­ре­вян­ной Ни­ко­ла­ев­ской церк­ви, за ле­вым кли­ро­сом, а в 1823 го­ду на гор­нем ме­сте в Сер­ги­ев­ском при­де­ле оной церк­ви. Ко­гда в 1829 го­ду Ни­ко­ла­ев­ская де­ре­вян­ная цер­ковь бы­ла разо­бра­на, то­гда Кипр­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри по­став­ле­на на па­пер­ти но­во­устро­ен­ной ка­мен­ной церк­ви над вход­ны­ми две­ря­ми; 3) на иконе, неиз­вест­но от­че­го, под гла­зом на ле­вой сто­роне ма­лое по­вре­жде­ние ли­ка; 4) ико­на по­став­ле­на в при­дель­ном свя­ти­те­ля Ни­ко­лая хра­ме, за ле­вым кли­ро­сом, в при­лич­ном ме­сте». Чу­до­твор­ный об­раз был укра­шен бо­га­той (се­реб­ро с по­зо­ло­той) ри­зой.

Молитва первая
Пресвятая Владычице Богородице, единая чистейшая душею и телом, единая превысшая всякой чистоты, целомудрия и девства, единая всецело соделавшаяся обителию всецелой благодати всясвятаго Духа, самыя невещественыя силы здесь еще несравненно превзошедшая чистотою и святынею души и тела, призри на мя мерзкаго, нечистаго, душу и тело очернившаго скверною страстей жизни моей, очисти страстный мой ум, непорочными соделай и благоустрой блуждающие и слепотствующие помыслы мои, приведи в порядок чувства мои и руководствуй ими, освободи меня от мучительствующаго надо мною злаго и гнуснаго навыка к нечистым предразсудкам и страстям, останови всякий действующий во мне грех, омраченному и окаянному уму моему даруй трезвение и разсудительность для исправления своих поползновений и падений, чтобы, освободившись от греховной тьмы, сподобился я с дерзновением прославлять и песнословить Тебя, единую Матерь истиннаго Света – Христа, Бога нашего; потому что Тебя одну с Ним и о Нем благословляет и славит всякая невидимая и видимая тварь ныне, и всегда, и во веки веков. Аминь.

Молитва вторая
Нескверная, Неблазная, Нетленная, Пречистая, Неневестная Богоневесто, Богородице Марие, Госпоже мира и Надежде моя! Призри на мя, грешнаго, в час сей и Егоже из чистых кровей Твоих неискусомужно родила еси Господа Иисуса Христа, милостива мне соделай матерними Твоими молитвами; Того зревшая осужденна и оружием печали в сердце уязвившаяся, уязви душу мою Божественною любовию! Того в узах и поруганиях горце оплакавшая, слезы сокрушения мне даруй; при вольном Того ведении на смерть душею тяжце поболевшая, болезней мя свободи, да Тя славлю, достойно славимую во веки. Аминь.

Ко­зе­льщан­ская ико­на Бо­жи­ей Ма­те­ри при­над­ле­жит к чис­лу икон позд­ней­ших по вре­ме­ни про­слав­ле­ния (1881) и вме­сте с тем к чис­лу наи­бо­лее по­чи­та­е­мых. Ико­на эта ита­льян­ско­го про­ис­хож­де­ния и бы­ла при­ве­зе­на в Рос­сию од­ной из при­двор­ных им­пе­ра­три­цы Ели­за­ве­ты Пет­ров­ны (1741–1761). Вла­де­ли­ца ико­ны вы­шла за­муж за пи­са­ря За­по­рож­ско­го вой­ска Си­ро­ма­ху. Так ико­на по­па­ла на Укра­и­ну. В XIX в. она при­над­ле­жа­ла ро­ду Кап­ни­стов и бы­ла их се­мей­ной свя­ты­ней. Ико­на на­хо­ди­лась в се­ле Ко­зель­щине Пол­тав­ской гу­бер­нии. На сыр­ной сед­ми­це 1880 г. дочь В. И. Кап­ни­ста Ма­рия за­бо­ле­ла. Мест­ный врач опре­де­лил незна­чи­тель­ный вы­вих но­ги, от непра­виль­но­го укло­на в сто­ро­ну, и на­ло­жил гип­со­вую по­вяз­ку. Спу­стя неко­то­рое вре­мя ее по­вез­ли к харь­ков­ско­му хи­рур­гу. Он так­же опре­де­лил вы­вих. Чтобы умень­шить боль но­ги при ходь­бе, был сде­лан осо­бый баш­мак со сталь­ны­ми пру­жи­на­ми, об­хва­ты­вав­ши­ми но­гу вы­ше ко­ле­на, и пред­пи­са­но при­ни­мать теп­лые ван­ны. Про­шел пост, но боль­ная не чув­ство­ва­ла об­лег­че­ния.

По­сле Пас­хи Ма­рия по­чув­ство­ва­ла страш­ную боль и в дру­гой но­ге, ко­то­рая у нее ис­кри­ви­лась, как и пер­вая. В. И. Кап­нист сно­ва об­ра­тил­ся к док­то­ру, ко­то­рый на­шел и в ле­вой но­ге вы­вих, и на­дел на эту но­гу сталь­ные пру­жи­ны, по­со­ве­то­вав немед­лен­но вез­ти де­воч­ку на Кав­каз для ле­че­ния ми­не­раль­ны­ми во­да­ми и гор­ным воз­ду­хом. Пу­те­ше­ствие на Кав­каз и ле­че­ние при­чи­ни­ли еще боль­шие стра­да­ния. Си­лы де­воч­ки упа­ли, она по­те­ря­ла вся­кую чув­стви­тель­ность в ру­ках и но­гах и не чув­ство­ва­ла да­же уко­лов. При осмот­ре, кро­ме преж­них по­вре­жде­ний ор­га­низ­ма, бы­ли най­де­ны еще вы­ви­хи в пле­че­вых су­ста­вах, в ле­вом бед­ре и край­няя чув­стви­тель­ность в по­зво­ноч­ном стол­бе на всем его про­тя­же­нии. Та­кая силь­ная сте­пень бо­лез­ни и неиз­вест­ность ее при­чи­ны за­ста­ви­ли воз­вра­тить­ся до­мой. В ок­тяб­ре ме­ся­це отец по­ехал с боль­ной до­че­рью в Моск­ву. Здесь он об­ра­щал­ся к из­вест­ней­шим док­то­рам, ко­то­рые за­яви­ли, что они бес­силь­ны пе­ред бо­лез­нью.

Ро­ди­те­ли и боль­ная уже от­ча­и­ва­лись в спа­се­нии. Но неожи­дан­но пред­ста­ви­лась воз­мож­ность об­ра­тить­ся к по­мо­щи за­гра­нич­но­го про­фес­со­ра. Так как до его при­ез­да в Моск­ву оста­ва­лось про­дол­жи­тель­ное вре­мя, боль­ная по­про­си­лась до­мой. Отец от­пу­стил ее в де­рев­ню, взяв с сво­ей су­пру­ги сло­во при­вез­ти боль­ную дочь в Моск­ву, ко­гда по­лу­чит из­ве­ще­ние о при­ез­де про­фес­со­ра. 21 фев­ра­ля 1881 г. по­лу­чи­ли те­ле­грам­му, что про­фес­сор едет в Моск­ву. Та­кое из­ве­стие встре­во­жи­ло боль­ную: не ока­жет­ся ли и он, как дру­гие, бес­силь­ным?

Мать, ре­шив ехать на сле­ду­ю­щий день, ука­зы­вая на се­мей­ный об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри, ска­за­ла до­че­ри: «Ма­ша, мы зав­тра едем в Моск­ву, возь­ми об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри, по­чисть Его ри­зу и по­креп­че по­мо­лись пред на­шей За­ступ­ни­цей. Про­си, пусть по­мо­жет нам бла­го­по­луч­но со­вер­шить путь и из­ле­чить твою бо­лезнь». Боль­ная и са­ма, по­те­ряв на­деж­ду на зем­ных вра­чей, всю на­деж­ду воз­ло­жи­ла на Бо­га и вве­ри­ла свою судь­бу Небес­ной по­мо­щи. Ико­на эта из­дав­на бы­ла из­вест­на как чу­до­твор­ная. По пре­да­нию, она осо­бен­но по­мо­га­ла де­вуш­кам, при­бе­гав­шим к ней с моль­бой устро­ить се­мей­ное сча­стье. При этом уста­но­вил­ся обы­чай, чтобы мо­ля­щий­ся чи­стил ри­зу на иконе, про­ти­рая ее ва­той или по­ло­тен­цем. При­жав к гру­ди свя­тую ико­ну, боль­ная, с по­мо­щью ма­те­ри, про­тер­ла ее и всю тя­жесть неду­га, скорбь и от­ча­я­ние ду­ши из­ли­ла пред ли­ком Бо­жи­ей Ма­те­ри. И усерд­ная, пла­мен­ная мо­лит­ва боль­ной де­воч­ки бы­ла услы­ша­на. Она сра­зу по­чув­ство­ва­ла си­лу в ру­ках и но­гах и гром­ко за­кри­ча­ла: «Ма­ма! ма­ма! я чув­ствую но­ги! Ма­ма, я чув­ствую ру­ки». Она со­рва­ла ме­тал­ли­че­ские упор­ки и бин­ты и ста­ла сво­бод­но хо­дить по ком­на­те, про­дол­жая дер­жать бла­го­го­вей­но в сво­их ру­ках об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри. Немед­лен­но при­гла­шен был при­ход­ской свя­щен­ник и пред об­ра­зом Бо­жи­ей Ма­те­ри был со­вер­шен бла­годар­ствен­ный мо­ле­бен. Ра­дост­ное со­бы­тие сде­ла­лось ско­ро из­вест­ным в окрест­ных се­лах. Мать по­еха­ла в Моск­ву с вы­здо­ро­вев­шей до­че­рью и взя­ла с со­бой свя­той об­раз Бо­жи­ей Ма­те­ри. Слух об ис­це­ле­нии быст­ро рас­про­стра­нил­ся по Москве и на­род стал сте­кать­ся сна­ча­ла в но­мер го­сти­ни­цы, а по­том в цер­ковь, ку­да пе­ре­нес­ли ико­ну. От ико­ны про­изо­шло еще несколь­ко ис­це­ле­ний. Ко­гда се­мья воз­вра­ти­лась до­мой в Ко­зель­щи­ну, вся окрест­ность уже зна­ла об ис­це­ле­ни­ях от Ко­зе­льщан­ской ико­ны Бо­жи­ей Ма­те­ри, со­вер­шив­ших­ся в Москве, и мно­гие со­бра­лись для по­кло­не­ния об­ра­зу. Хра­нить да­лее ико­ну в до­ме не бы­ло воз­мож­но­сти, и, с раз­ре­ше­ния Вы­со­ко­прео­свя­щен­но­го Иоан­на, ар­хи­епи­ско­па Пол­тав­ско­го, 23 ап­ре­ля 1881 г. ико­на бы­ла пе­ре­не­се­на в спе­ци­аль­но устро­ен­ную вре­мен­ную ча­сов­ню. Каж­дый день с ран­не­го утра не умол­ка­ло пред об­ра­зом мо­леб­ное пе­ние и чте­ние ака­фи­стов.

В 1882 г. был по­стро­ен храм, а опре­де­ле­ни­ем Свя­тей­ше­го Си­но­да от 1 мар­та 1885 г. бы­ла учре­жде­на жен­ская об­щи­на, 17 фев­ра­ля 1891 г. пре­об­ра­зо­ван­ная в жен­ский мо­на­стырь в честь Рож­де­ства Пре­свя­той Бо­го­ро­ди­цы.

При за­кры­тии мо­на­сты­ря в 1929 г. ико­на бы­ла тай­но вы­не­се­на мо­на­хи­ня­ми в скит се­ла Оби­ток, а по­сле его за­кры­тия в 1932 г. неглас­но хра­ни­лась в ме­стеч­ке Ко­бе­ля­ках, в 1941–1949 гг. – вновь пре­бы­ва­ла в Ко­зель­щин­ской оби­те­ли, за­тем – в Ле­бе­дин­ском мо­на­сты­ре на Чер­ка­щине, с 1961 г. – в ки­ев­ской квар­ти­ре у быв­ших ко­зель­щин­ских на­сель­ниц, и толь­ко 23 фев­ра­ля 1993 го­да вер­ну­лась в Ко­зель­щи­ну.

Ко­зе­льщан­ской иконе Бо­жи­ей Ма­те­ри со­став­ле­на Служ­ба (на 21 фев­ра­ля) и ака­фист.

МОЛИТВЫ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской», глас 4

Весели́ся, земле́ Полта́вская/ и все оте́чество на́ше правосла́вное:/ се бо я́ко светоза́рное со́лнце,/ яви́ся пречу́дная ико́на Твоя́, Преблагослове́нная Богома́ти,/ мир озаря́ющи мно́жеством чуде́с Твои́х,/ те́ми у́бо обрета́ем, я́же на земли́, вся блага́я и поле́зная,/ и су́щих, я́же на Небеси́, сокро́вищ сподобля́емся./ Сего́ ра́ди вопие́м Ти:/ ра́дуйся, Похвало́ на́ша приснопокланя́емая,/ спаси́ ны, моля́щияся Тебе́,// еди́ная Наде́ждо и Ра́дование ве́чное пою́щих Тя.

Перевод: Радуйся, земля Полтавская и все Отечество наше православное, ибо как светозарное солнце явилась удивительная икона Твоя, Преблагословенная Богоматерь, мир озаряя множеством чудес Твоих, в которых мы обретаем все благое и полезное на земле и удостаиваемся сокровищ на Небесах. Потому взываем к тебе: «Радуйся, Честь наша всегда прославляемая, спаси нас, молящихся Тебе, единственная Надежда и Радость вечная воспевающих Тебя».

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской», глас 3

Боголе́пно во смире́нии красу́ется оби́тель Красного́рская,/ осеня́емая и спаса́емая преди́вным о́бразом Влады́чицы Пречи́стыя,/ Небесе́ и земли́ Цари́цы Богоро́дицы,/ от него́же исто́чники благода́ти и ча́ша чуде́с оби́льно излива́ются,/ и усе́рдно притека́ющии исцеле́ния ве́рою прие́млют,/ и неве́рнии ве́рою кре́пкою сердца́ исполня́ют/ и мы, раби́ Твои́, Богома́ти, благода́рне вопие́м Ти:// ра́дуйся, Предста́тельство христиа́н непосты́дное и оби́тели Твоея́ красото́ и ра́дование.

Перевод: Богоугодно в смирении красуется обитель Красногорская, осеняемая и спасаемая удивительным образом Владычицы Пречистой, Небес и земли Царицы Богородицы, от него же источники благодати и чаша чудес обильно изливаются, и с усердием приходящие получают исцеления по их вере, и неверующие наполняют сердца крепкой верой, и мы, рабы Твои, Богоматерь, благодарно взываем к Тебе: «Радуйся, Защита христиан надежная и обители Твоей красота и радость».

Молитва первая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской»

Богоро́дице Де́во Пренепоро́чная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, Засту́пнице всего́ ро́да христиа́нскаго! Чудотво́рней ико́не Твое́й благогове́йно предстоя́ще, мо́лим Тя, услы́ши нас, моля́щихся Тебе́: приими́ благодаре́ния на́ша недосто́йная о всех неизрече́нных Твои́х к нам благодея́ниих, в ме́сте сем и во мно́гих ве́сях и гра́дех земли́ Росси́йския явле́нных и явля́емых; Ты бо еси́ больны́х исцеле́ние, скорбя́щих утеше́ние, заблу́ждших исправле́ние и вразумле́ние. Бу́ди всем нам покро́в и утеше́ние, приста́нище от вся́ких зол, бед и обстоя́ний, от гла́да, тру́са, пото́па, огня́, меча́, наше́ствия иноплеме́нник, смертоно́сныя я́звы и от злых челове́к озлобле́ния. О, Премилосе́рдая Ма́ти, бу́ди при́сно моли́твенница любвеоби́льная о благостоя́нии свята́го хра́ма сего́, о ми́ре и тишине́ жи́тельства общи́ны сея́, укрепи́ и поддержи́ священноде́йствующия и служа́щия во святе́м хра́ме сем. Осени́ вседержа́вным покро́вом Твои́м строи́тели и благотвори́тели святы́я оби́тели сея́, возда́ждь им ве́чными дары щедро́т Твои́х, заступи́ от вся́кия напа́сти и сохрани́ с ве́рою и благогове́нием притека́ющия к чудотво́рной ико́не Твое́й и моля́щияся Тебе́ с любо́вию зде и на вся́ком ме́сте. Вознеси́ моли́твы на́ша, я́ко кади́ло благово́нное, ко Престо́лу Всевы́шняго, да́рующаго нам здра́вие, долгоде́нствие и в труде́х благочести́вых поспеше́ние, да Твои́м окормле́нием управля́еми, и покро́вом Твои́м осеня́еми, просла́вим Отца́, Сы́на и Свята́го Ду́ха и Твое́ Ма́тернее о нас заступле́ние, всегда́, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

Молитва вторая Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Козельщанской»

О, Пресвята́я Де́во Влады́чице Богоро́дице, добропослу́шная Боже́ственному Сло́ву, Ма́ти Пречи́стая от всех родо́в избра́нная, на Небеси́ и на земли́ ублажа́емая, приими́ и сие́ благодаре́ние на́ше и всеблагогове́йное поклоне́ние чудотво́рней ико́не Твое́й ю́же я́ко многоцеле́бный исто́чник Твоея́ благода́ти благоизво́лила еси́ яви́ти стране́ на́шей правосла́вней и святе́й оби́тели сей. Арха́нгельский глас вопие́м Ти; Чи́стая, — Обра́дованная, ра́дуйся, с Тобо́ю Госпо́дь и Тобо́ю с на́ми! Предста́тельством Твои́м и заступле́нием на Небеси́ у Престо́ла Всеблага́го Бо́га никто́же да изы́дет отсю́да упова́ния своего́ тощ и неуслы́шан. О, Пречу́дная и вы́сшая всех тва́рей небе́сных и земны́х Богома́ти Де́во, благода́рне помина́я пресла́вная чудеса́ от свята́го о́браза Твоего́ дарова́нная, мо́лим Тя, Всеблага́я, не лиши́ от него́ и нас ди́внаго зна́мения во спасе́ние на́ше. Помяни́ щедро́ты Твоя́ дре́вния, в судьбах Оте́чества на́шего явле́нная, и да преста́нем вси от лука́вств свои́х и́миже прогне́вахом Тя в век сей мяте́жный удале́нием от любве́ е́юже возлюби́ и возрасти́ нас Це́рковь Свята́я. О, Прему́драя Небе́сная началоводи́тельнице ко спасе́нию и́нокинь оби́тели и́менем Твои́м нарече́нной ю́же избра́ла еси́ в достоя́ние Свое́ на ме́сте сем Тобо́ю благослове́ннем, яви́ ю́ приста́нище ти́хое всем скорбя́щим и обремене́нным и ча́ющим блаже́нныя ве́чныя жи́зни. Гре́шнии есмы́, Пренепоро́чная Влады́чице, но Твои́ до ве́ка. Озари́ у́бо ду́ши на́ша све́том Боже́ственная благода́ти Твоея́, покры́й нас от вся́каго зла, ско́рби и печа́ли: огради́ от вся́кия напа́сти, клеветы́ челове́ческия и наве́та вра́жия; немощны́м и боля́щим здра́вие да́руй; ка́ющихся гре́шников прости́ и от пле́на страсте́й свободи́; отступи́вшия от правосла́вныя ве́ры и поги́бельными ересьми́ ослепле́нныя све́том богопозна́ния просвети́ и Святе́й Апо́стольстей Це́ркви причти́. Мо́лим Тя, умиле́нно, сохрани́ и поми́луй па́стырей Це́ркви Правосла́вныя и всех ве́рных чад ея́; утверди́ житие́ на́ше в ми́ре; упра́ви пути́ и сове́ты на́ша в пра́вде, во е́же откры́тися в них Ца́рству Христо́ву: да́руй нам кончи́ну христиа́нскую, безболе́знену, непосты́дну, ми́рну, Боже́ственных Та́ин прича́стну, и Сама́ нам в час той предста́ни и спаси́ посреди́ мыта́рств возду́шных от мра́ка и ско́рби лю́тыя; в стра́шный же день Суда́ сподо́би ны ста́ти одесну́ю Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего. Мо́лим Тя, Де́во Всепе́тая, при́зри благосе́рдием Твои́м на оби́тель сию́ и сохрани́ ю́ до ве́ка це́лу и неврежде́нну, да вы́ну чистото́ю возвыша́ется и сла́вится в ней вели́чество Единосу́щныя Тро́ицы и Твое́ препе́тое и преблагослове́нное и́мя во ве́ки. Ами́нь.

БОГОСЛУЖЕНИЯ

Минея. 21-е февраля. Празднование Пресвятей Богородице в честь Ея иконы, именуемыя Козельщанския

КАНОНЫ И АКАФИСТЫ

АКАФИСТ ПРЕСВЯТОЙ БОГОРОДИЦЕ ПРЕД ИКОНОЙ «КОЗЕЛЬЩАНСКАЯ»

Кондак 1

Избранней Владычице и Заступнице рода христианскаго, знамениями чудес дивных от святыя Своея иконы в стране нашей возсиявшей, благодарственная и умиленная пения немолчно приносяще, яко Матери Господней, в печалех на­ших и болезнех вопием: радуйся, скорая Утеши­тельнице и Целительнице, любовь Свою и мило­сердие нам являющая.

Икос 1

Архангели и Ангели, Херувими и Серафими и вся Небесныя Силы, зряще Тя на небеси и на земли, яко неисчерпаемый источник благодатных исцелений, непрестанно славят Тя, Присноблаженная Богородице: мы же, грешнии на земли, поминающе дивное знамение милости Твоея, еже в сия последняя времена явила еси в цельбоносней иконе, наследии предков дражайшем, от лет древних из рода в род преходящей ублажаем Тя сице:

Радуйся, Небесная Царице, Честнейшая Херу­вим и Славнейшая без сравнения Серафим. Радуй­ся, от всех родов на земли похвалами ублажаемая.

Радуйся, одесную Сына Твоего и Бога предстоя­щая.

Радуйся, ко Господу Спасу всех нас приводя­щая.

Радуйся, яко в видимом образе Твоем невиди­мую силу благодати обретаем.

Радуйся, яко на Твое предстательство все упование наше возлага­ем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целитель­нице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 2

Видящи Тя, Благосердая Мати, в пречудней иконе Твоей, якоже сущую с нами, стражду­щая в неисцельном недузе девица Мариа, со сле­зами и верою объят икону Твою, лобызающи ю и чающи от Тебе великия милости. Темже исцеле­ние улучивши, абие велегласно возопи к Богу: Аллилуиа.

Икос 2

Разум богопросвещен имуще родители исцелевшей всем людем проповедаша о чудеси явленном от святыя иконы сея, да вси притекают к ней с верою и приемлюще скорая исцеления, прославят Тя взывающе:

Радуйся, Мати Божия, прошения болящих приемлющая.

Радуйся, Мати милосердия, от очес слезы страждущим отирающая.

Радуйся, Всеми­лостивая, спасение людем от Спаса являющая.

Радуйся, Всещедрая, Своими щедротами нас ода­ряющая.

Радуйся, яко Тобою душам нашим утешение обретаем.

Радуйся, яко во успении Твоем залог безсмертия уразумеваем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 3

Силою Духа Божия водима Мариа исцеление улучивши, с радостию велиею взят святую икону родную и во град Москву ко отцу и врачем тую принесе во свидетельство им, да не сокрыт будет новоявленный источник благодатных исцелений. Множество же народа, уведевше, к предивней иконе с верою прихождаху и исцеление неду­гов своих неисцельных приимаху, благодарно взывающе ко Господу Сил: Аллилуиа.

Икос 3

Имущи вседрагую икону Твою, Владычице, яко дар благодатный, радости исполнися обитель Козельщанская, на горнем месте молитвою, потом, скорбьми и слезами созданная: зрящи бо на руцех Твоих Богомладенца, Крест Всечестный в деснице Своей воздвизающа, чашу же и лжицу близ того предлежащу, с трепетом лобызает святыню Твою, взывающи согласно:

Радуйся, Одигитрие, ко обителем Горним путь открывающая.

Радуйся, святую обитель нашу в жилище Себе на земли устроившая.

Радуйся, Крест Сына Своего, яко оружие острое в сердце Твое восприявшая.

Радуйся, всем на земли Крест Христов на ся вземшим понести облегчающая.

Радуйся, иночеству, обитель Твою возлюбивше­му, смысл добраго жития даровавшая.

Радуйся, чашу терпения и во гладе питание ему благосердно навеки принесшая.

Радуйся, скорая Утеши­тельнице и Целительнице, любовь Свою и мило­сердие нам являющая.

Кондак 4

Буря велия иногда укротися сему образу Тво­ему, шествующу по Русскому морю ко Отечеству нашему и вси воини христолюбивии благодатно от потопления спасошася. Темже и мы, сицеваго явления поминание творяще, в бури жи­тия нашего руку помощи сею иконою Твоею получити тщимся, Сыну же Твоему и Богу вопияти дерзаем: Аллилуиа.

Икос 4

Слышим множество чудес от иконы Твоея яв­ляемых, яко и вси концы земли ко Твоему Покрову, не токмо вернии, но и чуждии вере пра­вославной со страхом и упованием к Тебе, Бого­родице, руце свои простирают и, припадающе ко Твоему благосердию, славословия Ти сицевая возсылают:

Радуйся, ума нашего просвещение.

Радуйся, сердца нашего умиление.

Радуйся, веру крепкую в нас утверждающая.

Радуйся, на спасения стези заблуждших обращающая.

Радуйся, в покаянии грешных ободряющая.

Радуйся, и самых отчаян­ных надеждою спасения увеселяющая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 5

Богом прославленную икону Твою, яко живоносный источник святыни почитающе прибегаем к Тебе во храм Твой благолепный, во сла­ву Твою, Премилосердая Мати, созданный: приими зде, якоже кадило благовонное, прошения всех нас, да благодарне воспоем благодеющему Тобою Богу: Аллилуиа.

Икос 5

Видевше неоскудное чудес излияние, от иконы Твоея являемое, православнии люди потщашася дарми послужити Тебе, Преблагословенная, и вместо кущи малыя, в нейже первее икона Твоя водворися, честный храм Тебе от древес сложиша, последи же и сей дом, Небеси подобный, Тебе воздвигоша: таковому усердию людей Твоих, веру неослабную к Тебе имущих радующеся непрестанно глаголати Тебе дерзаем:

Радуйся, страну Полтавскую светом веры озарившая.

Радуйся, явлением чудес от святыя Твоея иконы всех увеселившая.

Радуйся, Горо благодати небесныя, на горнем месте обитель Твою утвердившая.

Радуйся, Кивоте святыни небесныя, во храме созданном жилище Себе восприявшая.

Радуйся, Божественная Трапезо и Стамно Златая, небесною манною всех напитавшая.

Радуйся, Лествице высокая, путь земным к Небеси пока­завшая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам явля­ющая.

Кондак 6

Проповедует мир весь величие Твое, Богомати, славит Тя наипаче же страна Российская немолчно; ликует обитель святая Твоя, святите­лей лик воспевает Тя присно, монаси и мирстии к иконе Твоей припадают; хор земнородных соглас­но взывают: незабуди всех нас, Всепетая Дево, мир мирови даруй и в скорбех обрадуй, всем радость пошли и воплю вонми; да воззовем вси с небожительми купно Небесному Богу: Аллилуиа.

Икос 6

Возсия яко свет от небес обитель Твоя, Приснодево Владычице Чистая; коликое множество предивных чудес являеши Ты: се отрок недвижим дыханием веры жизнь прояви; тамо слепец Иоанн не преста вопияти: даруй ми, Мати моя, да очима прозрю; и свет от Тебе слепоту его озари. Притека­ем убо и мы к чудотворней иконе Твоей, вопия:

Радуйся, твердая и необоримая наша Заступни­це.

Радуйся, рода христианскаго всемощная Защит­нице.

Радуйся, градов и весей Покров и Огражде­ние.

Радуйся, обителей святых Благословение и Утверждение.

Радуйся, яко пред святою иконою Твоею знамения чудес созерцаем.

Радуйся, яко на Твое предстательство все упование свое возлагаем.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 7

Хотящим врагом обитель Твою утеснити ино­кинь стадо о Христе любовию собранное, враждой поразити, скоро познаша сии Твое заступление, стеной необоримой Твоей обстоими, и мы с верою взираем в грядущую даль веков и вре­мен благодарно вопия Спасителю Богу: Аллилуиа.

Икос 7

Дивно и доныне прославляется святая икона Твоя, Владычице, знамениями исцелений от нея являемым. Ты бо, Пречистая, бесныя исцеля­ет и, хромым даруеши хождение, слепым прозре­ние, расслабленным крепость и силу и всяк недуг в людех по вере врачуеши. И мы, видяще чудеса сия и стекшеся в храм Твой, благолепием чистым сияющий, молим Тя неотступно:

Радуйся, всем призывающим Тя скоро готовая помощь.

Радуйся, преславней обители Твоей, всем страждущим и скорбящим светлая Радость.

Радуйся, яко в иконе Твоей чудотворящей залог милости вечныя обретаем.

Радуйся, яко Твоею благодеющей силой в житии своем путь к Небеси улучаем. Ра­дуйся, всех немощных духом и телом врачевство верное.

Радуйся, всех скорбящих и обремененных облегчение всеблагое.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 8

Странное и преславное видим таинство, яко дивная ужасное явила еси во обители Твоей, о неисчерпаемая в чудесех Своих благостыня! Егда воутрие предпразднества Твоего Вхождения во храм Господень приведоша сестры инокиню Пара­скеву, зело разслабленну ко Твоему Пречистому Образу: и сию укрепила еси во мгновении ока, да­ровав ей силу и движение омертвелому составу ея телесе: и сподобися та за Божественной службой Святых Таин Причастиа. Последи же исходя, вос­пет со множеством людей, бывших во храме, хвалу Богу: Аллилуиа.

Икос 8

Всяк земнородный да взыграется Духом просвещаемь и освящаемь от цельбоносныя святыни Твоея. Радосте наша и Похвало да не умолчит никогда силы Твоя глаголати, аще и не­достоин есть, пред величеством славы Твоея; сего ради и мы преславная глаголем о Тебе, Неизглаголанная Тайно; приими сицевая от нас, яко от глубин духа нашего возносимыя хвалы и благо­дарения:

Радуйся, Хранительнице наша в настоящем ве­це.

Радуйся, Предстательнице наша в будущем.

Радуйся, жестокость и окаменение сердца нашего любовию Своею умягчающая.

Радуйся, чистым и благим сердцем познавати Тя научающая. Радуй­ся, яко страсти наша Тобою побеждаем.

Радуйся, яко жало греховное страстию Сына Твоего и Бога в себе умерщвляем.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 9

Всякое естество человеческое удивися преславному чудеси, явленному исперва последи же и всем явленным и являемым зде и на всяцем месте от святыя иконы Твоея, Преблагословенная Матерь живота, всяку похвалу от земли превосходит небесная слава Твоя: не точию зем­ли нашея, но и иных стран любомудрие и врачевство преклоняются смиренне и честне пред вели­чеством непостижимыя тайны исцелений от Твоея силы источаемых. И мы грешнии в недузех и скорбех отягченнии, не вемы иныя на земли Заступницы, ни благия Утешительницы, токмо Тебе, о, Богомати: ко Твоему благосердию припадая во умилении сердца за премногую милость к нам, недостойным, возсылаем Богу милующему и спасающему всех нас Тобою: Аллилуиа.

Икос 9

Витийство человеческое не возможет достойно воспети Тя, о, Всепетая Мати, всему миру и стране нашей во святыни икон Твоих неис­числимая знамения и чудеса явльшую; мы же, просвещаемии, сиянием таковыя славы и богатством милостей Твоих недостоинству нашему, непрестанно тщимся хвалу Ти воздати молении сими:

Радуйся, Царице Небесе и земли, Престолу Господню предстоящая.

Радуйся, Заступнице вечная, Христа за ны умоляющая.

Радуйся, Мати чадолю­бивая, всех охраняющая.

Радуйся, заблуждших от пути истины к покаянию призывающая.

Радуйся, Молебнице теплая, Судию всех умилостивляю­щая.

Радуйся, вход во Обители Вечныя кающимся открывающая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 10

Спасти хотя избранную Богом страну и прибе­гающия к Тебе люди, дивно прославила еси, Богоматерь Пречистая, икону Твою Козельщанскую промыслительными знаменьми милостей Твоих всебогатых. Аще бо не бы предстояла молящи о нас, кто бы ны избавил от толиких бед; кто бы сохранил ны до ныне свободны. Несть числа чудесем Твоим, Всеблагая. Не отступим, Влады­чице, от Тебе. Даруй ныне и присно всем нам зрети своя прегрешения, открый в нас источники слез, да омыем падение в бездны греховныя и по­знав Твоего милосердия неизследимую бездну, возстанем и поработаем, поя к Небесам прославльшему Тя Всемогущему Богу: Аллилуиа.

Икос 10

Стена еси крепкая обители Твоей якоже и все­му миру, ограждающи нас от врагов досажде­ния, верою и любовию чтущих Тя, честному обра­зу Твоему покланяющихся и приносящих тепле благодарения таковая:

Радуйся, чистоты девства и целомудрия сердца ревнителей в любовь Своего сердца приемшая.

Радуйся, печаль и обиду от мира в Небесную радость по вере преложшая.

Радуйся, вдов и сирот заступление.

Радуйся, домашних церквей охранение.

Радуйся, сласти земныя презирати нас научающая.

Радуйся, преходящия блага мира греховнаго нивочтоже вменяти побуждающая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 11

Пение архангельское умиленно приносим Ти, Богородице Дево:

Радуйся, Благодатная Марие, Господь с Тобою, благословенна Ты в женах! — обаче и тако величия славы Твоея объяти не мним: высоте бо еси неудобовосходимая человеческому помыслу и глубино неудобозримая и ангельскому очеси; кий язык восхвалит Тя; кое слово возвели­чит познавая убо таковыя немощи наша — трепетно вопием Рожденному от Тебе Божественному Сло­ву: Аллилуиа.

Икос 11

Яко светоносная свеща явися святая икона Твоя, Владычице и Матерь Света. Свет бла­годати небесной всем излиявшая, пред Нею же мы благоговейно предстояще взываем Ти: избави грады и веси, домы и нивы наша от всякаго вреда и зла, да с благодарением непрестанно воспоем Ти:

Радуйся, удары грома и молнии от нас отводя­щая.

Радуйся, от сухости, града, червя и иныя па­губы вертограды и нивы наша спасающая. Радуй­ся, от огненнаго запаления и зловредных повет­рий нас орошающая.

Радуйся, от глада и смерти напрасныя нас свобождающая.

Радуйся, путь ше­ствующим по суше и морю вспоможение крепкое.

Радуйся, язв душевредных и болезней телесных врачевание верное.

Радуйся, скорая Утешитель­нице и Целительнице, любовь Свою и милосер­дие нам являющая.

Кондак 12

Благодать Твою свыше подаждь нам, Богоблагодатная Дево; до последних дней мира свя­тую обитель Твою сохрани; восхотевшим в ней жити путь добр к Небеси укажи; любовь и терпе­ние со страхом Господним стяжати в сердцах умудри, да со Ангелы и всеми святыми воспоют Превечному Богу: Аллилуиа.

Икос 12

Поем чудеса Твоя от святыя иконы пред всеми явленныя, величаем Подателя всяческих Бо­га, даровавшаго в ней толикое всем утешение: боля­щим исцеление, скорбящим радование, нищим по­мощь, окованным свободу, мятущимся духом упо­вание бодрое, слабым в вере укрепление твердое: — зрим начертание кроткаго Лика Твоего и объятаго любовию Твоею, Богомати, Богомладенца Христа: лобызаем священные символы страданий Его за грехи всего мира — Крест и Чашу Святую, — и покланяемся непостижным тайнам: от Тебе рождест­ва Непобедимой Силе Креста и Светозарнаго всем Воскресения, воспеваем Ти вечную славу:

Радуйся, во славе приседящая Сыну Твоему па Престоле Небесном.

Радуйся, прерадованная Мати Царева, мир христианский под вечный покров Своей любовию объявшая.

Радуйся, уповающим на Тя конец живота непостыден дающая.

Радуйся, безболезнену и мирну кончину верным Богу до смерти ниспосылающая.

Радуйся, в мытарствех воздушных душе человечестей путь к Судии ука­зующая.

Радуйся, взывающим к Тебе до конца живота красоту вечныя жизни яве являющая.

Радуйся, скорая Утешительнице и Целительнице, любовь Свою и милосердие нам являющая.

Кондак 13

О, Всепетая Мати, Божественная славо и красото небесе и земли, неисчерпаемое чудес море, заступнице и Хранительнице рода христи­анского и святыя обители Твоея, приими недо­стойное сие, обаче благодарное от сокрушенного сердца возносимое к Тебе моление; яви нам до конца Матернее Твое милосердие: в скорби и на­пасти не остави нас сирых и в час смертный Твоим теплым предстательством причастники вечнаго блаженства сотвори, да памятуя выну Твоя дивная о нас заступления со всеми святыми не престанем воспевати Богу: Аллилуиа.

(Этот кондак читается трижды, затем икос 1 и кондак 1)

Молитва к Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Козельщанская»

Богородице Дево, Пренепорочная Мати Христа Бога нашего, Заступнице всего рода христианскаго! Чудотворней иконе Твоей благоговейно предстояще, молим Тя, услыши нас, молящихся Тебе: приими благодарения наша недостойная о всех неизреченных Твоих к нам благодеяниих, в месте сем и во многих весях и градех земли Российския явленных и являемых; Ты бо еси больных исцеление, скорбящих утешение, заблуждших исправление и вразумление. Буди всем нам покров и утешение, пристанище от всяких зол, бед и обстояний, от глада, труса, потопа, огня, меча, нашествия иноплеменник, смертоносныя язвы и от злых человек озлобления. О, Премилосердая Мати, буди присно молитвенница любвеобильная о благостоянии святаго храма сего, о мире и тишине жительства общины сея, укрепи и поддержи священнодействующия и служащия во святем храме сем. Осени вседержавным покровом Твоим строители и благотворители святыя обители сея, воздаждь им вечными дары щедрот Твоих, заступи от всякия напасти и сохрани с верою и благоговением притекающия к чудотворной иконе Твоей и молящияся Тебе с любовию зде и на всяком месте. Вознеси молитвы наша, яко кадило благовонное, ко Престолу Всевышняго, дарующаго нам здравие, долгоденствие и в трудех благочестивых поспешение, да Твоим окормлением управляеми, и покровом Твоим осеняеми, прославим Отца, Сына и Святаго Духа и Твое Матернее о нас заступление, всегда, ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Молитва иная

О Пресвятая Дево Владычице Богородице, добропослушная Божественному Слову, Мати Пречистая от всех родов избранная, на небеси и на земли ублажаемая, приими и сие благодарение наше и всеблагоговейное поклонение чудотворней иконе Твоей, юже яко многоцелебный источник Твоея благодати благоизволила еси явити стране нашей православней и святей обители сей. Архангельский глас вопием Ти; Чистая, — Обрадованная,

Радуйся, с Тобою Господь и Тобою с нами! Предстательством Твоим и заступлением. На Небеси у Престола Всеблагаго Бога никтоже да изыдет отсюда упования своего тощ и неуслышан.

О, Пречудная и высшая всех тварей небесных и земных Богомати Дево, благодарне поминая преславная чудеса от святаго образа Твоего дарованная, молим Тя, Всеблагая, не лиши от него и нас дивнаго знамения во спасение наше. Помяни щедроты Твоя древния, в судьбах Отечества нашего явленная, и да престанем вси от лукавств своих имиже прогневахом Тя в век сей мятежный удалением от любве еюже возлюби и возрасти нас Церковь Святая. О, Премудрая небесная началоводительнице ко спасению инокинь обители именем Твоим нареченной юже избрала еси в достояние Свое на месте сем Тобою благословеннем, яви ю пристанище тихое всем скорбящим и обремененным и чающим блаженныя вечныя жизни. Грешнии есмы, Пренепорочная Владычице, но Твои до века.

Озари убо души наша светом Божественная благодати Твоея, покрый нас от всякаго зла, скорби и печали: огради от всякия напасти, клеветы человеческия и навета вражия; немощным и болящим здравие даруй; кающихся грешников прости и от плена страстей свободи; отступившия от православныя веры и погибельными ересьми ослепленныя светом богопознания просвети и святей Апостольстей Церкви причти. Молим Тя, умиленно, сохрани и помилуй пастырей Церкви Православныя и всех верных чад ея; утверди житие наше в мире; управи пути и советы наша в правде, во еже открытися в них Царству Христову: даруй нам кончину христианскую, безболезнену, непостыдну, мирну, Божественных Таин причастну, и Сама нам в час той предстани и спаси посреди мытарств воздушных от мрака и скорби лютыя; в страшный же день Суда сподоби ны стати одесную Сына Твоего Христа Бога нашего. Молим Тя, Дево Всепетая, призри благосердием Твоим на обитель сию и сохрани ю до века целу и неврежденну, да выну чистотою возвышается и славится в ней величество Единосущныя Троицы и Твое препетое и преблагословенное имя во веки. Аминь.

 Наричат тази икона още и „Симеоново предсказание“. Както разказва евангелист Лука, Светият Дух предсказал на стареца Симеон Богоприемец, че няма да умре, докато не види Месия. И ето, когато на четиридесетия ден след раждането на Младенеца Го донесли в Иерусалимския храм, там отишъл по вдъхновение и Симеон, взел Младенеца на ръце (откъдето идва и прозвището Богоприемец) и произне­съл знаменитите думи, с които оттогава завършва всяка ве­черня и които са известни като Молитвата на свети Симеон Богоприемец: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според дума­та Си, смиром… След това благословил свети Йосиф и Пре­чистата Майка на Спасителя и се обърнал към Мария с така нареченото Симеоново предсказание: Ето, Тоя лежи за пада­не и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противо­речия, — и на Сама Тебе меч (слав.: оръжие) ще прониже ду­шата, — за да се открият мислите на много сърца. Както ще прободат Христа с гвоздеи и копие, по подобен начин и някакво „оръжие“ на печал и сърдечна болка ще порази ду­шата на Пречистата, щом види страданията на Сина Си. А след това ще се открият скритите дотогава помисли (за Ме­сия) за хората, на които им предстои да направят избор – с Христа ли са те или са против Него. Това тълкувание на Симеоновото пророчество е станало тема на няколко „символич­ни“ икони на Пресвета Богородица. Всички, които прибягват с молитва към тях, чувстват, че при смекчаване на сърцето се облекчават душевните и телесните страдания и осъзнават, че когато се молят пред тези икони за враговете си, тогава враждебните им чувства се смекчават, отстъпвайки място на милосърдието, враждата и междуособиците стихват.

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

 „Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а е другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин.

Молитва

О, многострадална Божия Майко, Която си по-горе от всички земни дъщери, поради чистотата Си и поради множест­вото страдания, които си претърпяла на земята, приеми мно­гострадалните ни въздишки и ни запази под покрова на Твоя­та милост. Защото не знаем друго прибежище и топло хода­тайство освен Теб, но като имаща дръзновение пред Родения от Теб, помогни ни и ни спаси по Твоите молитви, та безпре­пятствено да достигнем до Небесното Царство, където заед­но е всички светии да възпяваме Единия в Троица Бог сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА “СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА”

Тропар

 Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.

Кондак 1

На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Икос 1

Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:

Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.

Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.

Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 2

Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.

Икос 2

Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:

Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.

Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.

Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.

Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 3

Със сила свише си била укрепявана, Майко Божия, когато си чула думите на стареца Симеон, който каза: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на Сама Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тогава голяма скръб прониза сърцето на Богородица, и горестно въззова към Бога: Алилуия.

Икос 3

Като искаше да погуби Младенеца, Ирод прати да избият всички деца във Витлеем и пределите му от две години надолу според времето, което точно бе узнал от мъдреците; и по Божие повеление, дадено насън на стареца Йосиф, цялото семейство отиде в Египет и остана там седем години до смъртта на Ирод. Затова с умиление Ти зовем:

Радвай се, понесла цялата теснота на странстването; радвай се, защото всички идоли в Египетската страна паднаха, не можейки да понесат силата на Твоя Син.

Радвай се, защото си прекарала седем години с нечестивите езичници; радвай се, защото си дошла в Назарет с Предвечния Младенец-Дете и със Своя Обручник.

Радвай се, живяла в нищета със стареца дърводелец Йосиф; радвай се, защото цялото Си време си прекарвала в трудове.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 4

Буря от скръб обзе Пречистата Майка, когато се връщаха от Иерусалим и не намериха Юношата Иисус по пътя. Затова се върнаха да Го търсят, и след три дни Го намериха в храма да седи с учителите, да ги слуша и запитва. И Майка Му  рече: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и Аз твърде много се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? И Майка Му спазваше всички тези думи в Сърцето Си, зовейки към Бога: Алилуия.

Икос 4

Чу Божията Майка, че Иисус обхождаше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа; и пръсна се слух за Него по цяла Сирия, и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс, и разслабени, и Той ги изцери. А Ти, Майко Божия, като знаеше пророчеството, си скърбяла в сърцето Си, виждайки, че скоро ще дойде часът, в който Твоят Син ще Се принесе в жертва за греховете на света. Затова Те облажаваме, многострадална Майко Божия, и зовем:

Радвай се, защото си отдала Своя Син за служение на иудейския народ; радвай се, скръбна по сърце, но покорна на Божията воля.

Радвай се, защото си спасила света от греховния потоп; радвай се, защото си потъпкала главата на древната змия.

Радвай се, защото си принесла Себе Си в жива жертва на Бога; радвай се, Господ е с Тебе, Благословена.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 5

Проповядвайки Божието Царство на земята, Иисус изобличаваше гордостта на фарисеите, които мислеха за себе си, че са праведни. А те, като слушаха притчите Му, разбираха, че за тях говори и търсеха да Го хванат, но се бояха от народа, защото Го имаше за пророк. Като знаеше това, Богородица скърбеше за Своя възлюбен Син, боейки се да не Го убият, и горестно зовеше: Алилуия.

Икос 5

Като видяха някои от иудеите възкресението на Лазар, отидоха при фарисеите и им казаха какво стори Иисус, и Каиафа, който бе първосвещеник тази година, рече: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”, и от този ден се съветваха да Го убият. А ние, Пречиста, Ти зовем:

Радвай се, родила Спасителя на света; радвай се, начало на нашето спасение.

Радвай се, предизбрана от рождение за Майка на нашия Спасител; радвай се, Майко Божия, обречена на страдание.

Радвай се, Благословена, защото си станала Небесна Царица; радвай се, Ти, Която винаги се молиш за нас.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 6

Избран за проповедник на Словото Божие, а след това предател – Иуда Искариотски, един от дванайсетте апостоли, отиде при първосвещениците да предаде своя Учител; а те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат сребърници. А Ти, Майко Божия, в скръбта Си за Своя възлюбен Син, си зовяла горчиво към Бога: Алилуия.

Икос 6

Настъпи последната вечеря за Христовите ученици, на която Учителят им уми нозете, и с това им показа образ на смирение, и им рече: „Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде”. А ние, състрадавайки на скръбта на Божията Майка, Й зовем:

Радвай се, Майко Божия, изтерзана от сърдечна печал; радвай се, защото всичко си претърпяла в тази долина на скърбите.

Радвай се, защото си намирала успокоение в молитвата; радвай се, радост на всички скърбящи.

Радвай се, утоляване на нашите скърби; радвай се, защото ни спасяваш от тинята на греха.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 7

Като искаше да яви Своята любов към човешкия род, Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря, като благослови и преломи хляба, даде на Своите ученици и апостоли и каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло”, и като взе чашата и благодари, им даде и рече: „Това е Моята Кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”. А ние, като благодарим на милостивия Бог за Неговото неизказано милосърдие към нас, Му пеем: Алилуия.

Икос 7

Ново знамение на Своята милост показа Господ на Своите ученици, като обеща да им прати Утешителя, Духа на Истината, Който изхожда от Отца и ще свидетелства за Него. А на Тебе, Божия Майко, два пъти осветена от Светия Дух, зовем:

Радвай се, жилище на Светия Дух; радвай се, всесветъл чертоже.

Радвай се, пространно вместилище на Бог Слово; радвай се, защото си произвела Божествения бисер.

Радвай се, защото ни отваряш райските врати със Своето Рождество; радвай се, защото си ни явила знамението на Божията милост.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 8

Странно и прискръбно е да слушаме, че Иуда Искариотски с целувка предаде своя Учител и Господ; четата войници, хилядникът и иудейските слуги хванаха Иисуса и Го свързаха, и Го отведоха при първосвещеника Анна, а след това при Каиафа. А Божията Майка, очаквайки смъртната присъда на Своя възлюбен Син, зовеше към Бога: Алилуия.

Икос 8

Тогава иудеите отведоха Иисуса от Каиафа в преторията при Пилат, говорейки за Него, че е злодей. Пилат, като Го разпита, им каза, че не намира никаква вина в Него. А ние Ти зовем:

Радвай се, защото си имала изтерзано от скръб сърце; радвай се, защото си проливала сълзи за Своя Син.

Радвай се, защото си претърпяла всичко без ропот като Божия рабиня; радвай се, стенеща и ридаеща.

Радвай се, Царице на небето и земята, приемаща молитвите на Своите раби; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 9

Всички родове Те облажават, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, Владичице и Майко на нашия Избавител, донесла радост на целия свят със Своето Рождество; а после изпитала велика скръб, виждайки Своя възлюбен Син, предаден на поругание, удари и смърт. А ние, Пречиста, Ти принасяме умилено пение и пеем на Всемогъщия Бог: Алилуия.

Икос 9

Многословните витии не могат да изброят всички страдания, понесени от Тебе, Спасителю наш, когато войните сплетоха венец от тръни и го поставиха на главата Ти, и Те облякоха в багреница, казвайки: „Радвай се, Царю Иудейски”, и Те биеха по страните. А ние, Майко Божия, виждайки Твоите страдания, Ти зовем:

Радвай се, защото си видяла измъчван Този, Когото си хранила със Своето мляко; радвай се, защото си Го видяла в багреница и трънен венец.

Радвай се, защото си състрадавала на Неговото страдание; радвай се, защото си Го видяла оставен от всички Негови ученици.

Радвай се, защото си Го видяла осъден от неправедните съдии; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 10

Като искаше да спаси Иисуса, Пилат рече на иудеите: „Ние имаме обичай да пускаме по един затворник; искате ли да ви пусна Иудейския Цар?”. Но всички завикаха в един глас: „Не Него, а Варава!”. Като възпяваме милосърдието на Бога, отдал Своя Единороден Син на кръстна смърт, Му зовем: Алилуия.

Икос 10

Стена и ограда бъди, Владичице, за нас, изнемогващите от скърби и болести. Защото Ти и Сама си страдала, слушайки иудеите да викат: „Разпни Го!”. А сега чуй нас, които Ти зовем:

Радвай се, Майко на милосърдието, изтриваща всяка сълза от лицата на люто страдащите; радвай се, защото ни подаваш сълзи на умиление.

Радвай се, защото спасяваш погиващите грешници; радвай се, непосрамваща Застъпнице за християните.

Радвай се, защото ни избавяш от страстите; радвай се, защото подаваш утеха на съкрушеното сърце.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 11

Пение всеумилно принасяме на Спасителя на света, отиващ на доброволно страдание и носещ Своя Кръст към Голгота; а при Иисусовия Кръст стояха Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. Иисус, като видя Майката и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Своята Майка: „Жено, ето Син Ти!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И от оня час ученикът Я прибра при себе си. А Ти, Майко Божия, гледайки Своя Син и Господ, страдащ на Кръста, горестно си зовяла към Бога: Алилуия.

Икос 11

„Светлина Моя, Боже предвечни и Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега, утробата Ми гори”; а ние, гледайки към Тебе, проливаме сълзи и Ти зовем:

Радвай се, лишена от радост и веселие; радвай се, видяла доброволните страдания на Своя Син на Кръста.

Радвай се, защото си видяла уязвено Твоето възлюбено Чедо; радвай се, Агнице, гледала Своето Чедо, водено като Агнец на заколение.

Радвай се, защото си видяла Избавителя от душевните и телесните язви целия уязвен; радвай се, защото си видяла Своя Син, Възкръснал от мъртвите.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 12

Благодат ни подай, Всемилостиви Спасителю, изпуснал Духа Си на Кръста и разкъсал ръкописанието на нашите съгрешения. „Ето, Моята блага Светлина, Моят Бог угасна на Кръста” – говореше Девата и стенеше. „Побързай, Иосифе, да отидем при Пилат и да измолим да снеме от дървото твоя учител. Като Те видях уязвен, гол и без слава да висиш на дървото, Чедо Мое, меч прониза душата Ми, както предрече праведният Симеон”, – казваше Божията Майка и зовеше: Алилуия.

Икос 12

Възпявайки Твоето милосърдие, Човеколюбче, се покланяме на Твоята богата милост, Владико. „Като искаше да спасиш Своето създание, Ти прие смърт”, – рече Пречистата, но с Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас. А ние с Пречистата Твоя Майка зовем:

Радвай се, защото си видяла мъртъв и бездиханен преблагия Господ; радвай се, защото си целувала тялото на Своя възлюбен Син.

Радвай се, защото си видяла Своята Светлина като гол и уязвен мъртвец; радвай се, защото си предала на гроб Своя Син.

Радвай се, защото си обвила тялото Му с нова плащаница; радвай се, защото си Го видяла Възкръснал.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Майко, изнемогваща от скръб при Кръста на Своя Син и Бог, чуй нашите въздишки и сълзи, и избави от скърби, болки и вечна смърт всички, които се уповават на Твоето неизказано милосърдие, и зоват към Бога: Алилуия.

(Този кондак се чете три пъти. След това се чете икос 1 и кондак 1.)

Молитва

О, многострадална Майко Божия, ти стоиш по-високо от всички земни дъщери по Своята чистота и по множеството страдания, понесени от Тебе на земята, приеми многоболезнените ни въздишки и ни запази под покрова на Твоята милост. Защото нямаме друго прибежище и топло застъпничество, освен Тебе, но, като имаща дръзновение към Родилия се от Тебе, помогни ни и ни спаси със Своите молитви, та безпрепятствено да достигнем до Небесното Царство, където с всички светии да възпяваме единия Бог в Троица, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Днесь, я́ко со́лнце незаходи́мое,/ све́тло сия́ет о́браз Твой, Пречи́стая,/ в ве́си Абала́кской на возду́се/ вдови́це чу́дне яви́вшийся./ И мы, припа́дающе к нему́,/ Богоро́дице уми́льно вопие́м:/ о, Всепе́тая Влады́чице,/ мир оби́тели Твое́й да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Ева́нгелия Христо́ва благове́стник Лука́/ о́бразы Твоя́, Пречи́стая, дре́вле изобрази́,/ вдови́ца же, еди́н от них чу́дне узре́вши,/ возвести́ нам повеле́ние Твое́,/ да ве́рнии, к Тебе́ притека́юще, зову́т:/ ра́дуйся, Влады́чице,// Зна́мение ми́лости Твоея́ нам явля́ющая.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Абала́кской ико́не Влады́чицы на́шей Богоро́дицы,/ благогове́йно поклоня́ющеся,/ со умиле́нием взыва́ем:/ спаси́ нас моли́твами Твои́ми,// Пресвята́я Де́во.

Акатист на Пресвета Богородица пред Абалацката икона „Знамение”

Кондак 1

Избрана от Предвечния Цар за нашето,

на верните спасение, на небето и земята Царице,

благодарствена похвала ти принасяме, Богородице!

Ти, която имаш непобедима власт и неизказано милосърдие,

освободи ни от всички беди и всякакви блага ни дари,

за да възкликнем:

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Икос 1

Архангели и ангели за тебе пеят, Дево чиста,

нестихваща песен на небесата.

Ние, грешните на земята, превили колене

с душите и сърцата си пред пречистия Ти образ

с умилени сълзи и тленни устни Те възпяваме:

Радвай се, застъпнице наша усърдна;

радвай се, Майчице наша премилосърдна!

Радвай се, наша неувяхваща славо;

радвай се, неизчерпаемо наше богатство!

Радвай се, помощнице наша неизменна;

радвай се, покровителко наша вечна!

Радвай се, радост наша, плътта и духа ни от всякаква скверност очистваща;

радвай се, наша целителко, от душевни и телесни болести избавяща!

Радвай се, наша похвало, от духовни радости нас не лишаваща;

радвай се, Владичице наша, недъзите ни с помощта си изцеляваща!

Радвай се, прибежище наше, от видими и невидими врагове нас закриляща;

радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 2

Видяла в трикратно озарение боголюбивата вдовица Мария

всечестното Ти лице, Пресвета Дево, изобразено,

от голям ужас обхваната,

убоя се да разкаже на хората за чудните си видения,

но в сърцето си от дълбините на душата си викаше към Бога: Алилуия!

Икос 2

Разум, неразбираем за човешките помисли, търсещи да проумеят чудесното явяване на пречистия Твой образ, Богомайко, блажената Мария удостои с ново озарение – великият светител Николай строго й заповяда  да извести видяното и тя със страх и трепет на всички разясни тайната на своето видение и ги поучи да зоват към Богородица:

Радвай се, Твореца на всичко в утробата си носила;

радвай се, Бога в плът, Спасителя на света родила!

Радвай се, в раждането си девство нетленно запазила;

радвай се, Ти, на земята ангелски живяла!

Радвай се, Бога с човеците примирила;

радвай се, от всички светии пресвята!

Радвай се, Дево, Своя образ чудно явила;

радвай се, Благодатна, с появата му милосърдие проявила!

Радвай се, за всички почитащи Твоя свят образ промисляща;

радвай се, на всички, които се молят пред Твоя свят образ,

според вярата им спасение подаряваща!

Радвай се, с чудесата на Твоя образ умовете ни към горния свят възвеждаща; радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 3

Търсещи да усетят Силата Божия в чудното явяване на твоя образ, Богомайко, благоверните тоболски хора се събраха заедно с архиерея си Нектарий, да се уверят как милосърдието на Царицата Небесна пожела да посети в страната ни всички, търсещи спасение. Уверили се и радващи се с радост голяма, те възпяваха Бога: Алилуия!

Икос 3

Имащи всеусърдно желание да придобият небесно съкровище, Твоя свят лик, Богородице, единодушно всички пожелаха първи със своите ръце да поставят на мястото на новото явяване в чест на църквата Знамение на Божията Майка, която и въздигнаха, с цялото си усърдие възпяващи Царицата Небесна:

Радвай се, ангелско голямо удивление;

радвай се, праотеческо дивно утешение!

Радвай се, пророческа висока проповед;

радвай се, преславна апостолска похвала!

Радвай се, за светители изрядно украшение;

радвай се, за мъченици силно утвърждение!

Радвай се, за преподобни благо наставление;

радвай се, за постници неистощимо въздържание!

Радвай се, за девстващи чистота и слава,

радвай се, кротко веселие за бащи и майки!

Радвай се, на всички православни одобрение,

радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 4

Бурята от недоумение в радостна тишина се превърна, кога съзрялата във видение образа на Пречистата Дева Богородица

поиска да е подобен той на Новгородското Знамение,

изписан отстрани с образите на светителя Николай и Мария Египетска.

Затова всички възпяваме Бога: Алилуия!

Икос 4

Чу Евтимий, немощен телом, но не и по дух, от стареца Павел, да бъде изписана явената икона в новата църква, изградена по Божие повеление на Абалак, побърза да повери изкусното туй дело на Матей, живописец опитен и първодиакон на Тоболския епископски храм. И когато Матей изписваше образа, Евтимий постепенно се изцеляваше и Богородица усърдно възпяваше:

Радвай се, Царице Небесна, с явяването на честната твоя икона зарадвала нас; радвай се, Майко Божия, с чудесно изцеление от нея нас удивляваща !

Радвай се, на нашата страна светло просвещение;

радвай се, на земята наша несъкрушимо ограждение!

Радвай се, за плаващи по водите тишина;

радвай се, за връхлетени от бури тихо пристанище!

Радвай се, за пътешестващи лесен преход;

радвай се, на заблудени милосърдна наставнице!

Радвай се, за отрудени сладка почивка;

радвай се, за обременени тихо убежище!

Радвай се, за намиращи се в беда бърза застъпнице;

радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 5

На движима от Бога звезда, някога привела мъдреците към Слънцето на правдата Христос, нашия Бог, е подобно явяването на иконата Ти, божествена Дево, в нашите предели. Виждайки я и молейки се пред нея, праотците ни чрез Тебе познаха Твоя Син, нашия Спасител. А ние се научаваме по-усърдно да му пеем: Алилуия!

Икос 5

Видели тоболци честната икона на Божията Майка, изцелила чудесно искащия да бъде изписана,  я приеха като божествено съкровище и като многосветъл светилник я поставиха в новия храм, от тях създаден, радвайки се и пеейки към Богородица:

Радвай се светозарно светило, страната ни озаряващо;

радвай се, спасение на душите ни извършваща!

Радвай се, небесна светилнице, сърцата ни просвещаваща;

радвай се, мир, тишина и благоденствие към нас проявяваща!

Радвай се, на болните духовно и телесно здраве подаряваща;

радвай се, онеправданите с честната си риза закриваща!

Радвай се, за обезнадеждените надеждо изявена;

радвай се, новородените с разум озаряваща!

Радвай се, кърмилнице на вдовици и сираци;

радвай се, за голите одежда и за пленените спасение!

Радвай се, помощнице на молещи за помощ бърза;

радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 6

Нелъжещи проповедници на голямото Твое милосърдие, Владичице, станаха всички хора, приели чудесно изцеление от Твоята икона. Всички чули и видели благодатния поток, изливащ се обилно от Теб върху страдащите и бедстващите, и те, заедно с тях, радостно възпяваха Бога: Алилуия!

Икос 6

Възсия благодат от Твоя образ, Дево Чиста, като слънце пресветло в нашите предели. С лъчите чудотворни, изпускани от него, нашият град и всички градове и села, не само  в сибирската земя, но и в цялата руска земя озаряваш. Заради това недоумявайки как да изкажем величието на чудесата, станали от Твоята икона, Богородице, в сърдечно умиление, с вяра и любов те възпяваме:

Радвай се, обхванати от страшна немощ изцеляваща;

радвай се, очите на страдащите излекуваща!

Радвай се, паднали от болести избавяща;

радвай се, на слепи очите отваряща!

Радвай се, злите демони от човеците изгонваща;

радвай се, на обсебени здраве душевно даряваща!

Радвай се, приковани към леглото повдигаща;

радвай се, на онемели говора връщаща!

Радвай се, от всякакви люти недъзи изцеляваща;

Радвай се явяваща се във сънища и видения на страдащите!

Радвай се чудесно избавяща от всякакви напасти;

радвай се, Пресвета Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 7

Пожелал да прослави Твоята свята икона, Богородице Дево, Твоят Син и наш Бог Господ Иисус Христос, просвети очите на всички с неизчерпаемо море от чудеса. Потапящите се в него с вяра и упование приемат благодатта на изцелението и благодарят на Господа, като със страх и трепет умилно пеят на Него: Алилуия!

Икос 7

Нови и преславни чудеса на Твоята благодат, Богородице, ни показа Господ, когато Твоята свята икона бе носена по градовете и селата в нашата страна; та много вярващи внезапно се изцеляваха от разни неизлечими недъзи, и неверници към вярата се обръщаха и те възпяваха с удивление, умиление и любов:

Радвай се, всякакви болести изцеляваща;

радвай се, всички недъзи прогонваща!

Радвай се, със любов серафимска винаги пламтяща;

радвай се, душите и сърцата ни с божествена любов разпалваща!

Радвай се, Божествения огън в себе си поместила;

радвай се, пламъка на нашите страсти изменяща!

Радвай се, от греховния огън вярващите в Теб опазваща;

радвай се, от пламъците адови обичащите Теб избавяща!

Радвай се, от пожар домовете ни запазваща;

радвай се, с Твоята сияйна светлина  мрака на невежеството ни прогонваща!

Радвай се, наша гореща Зьастъпнице и към Бога усърдна за нас Молителко;

радвай се, пресвята Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпята от християните похвало!

Кондак 8

Осъзнали чудесното видение, свише явено, на скъпоценната икона на Божията Майка със светител Николай и света Мария Египетска, мъже и жени, от суетния свят да се откъснем, възвисили ум към небесното! Нали затова ни бе дарен чудодейният образ на Богородица, та гледайки него, да разсъждаваме за небесното, а не за земното, и да викаме към Бога: Алилуия!

Икос 8

Цяла си във висините, но и земята не оставяш, Богородице Дево! Твоите чудеса от светата Ти икона като от жив и непрекъсващ извор се изливат и винаги просвещават нас, които с вяра се стичаме към Тебе и ти пеем така:

Радвай се, за нищите духом несметно богатство и милост безкрайна;

радвай се, Майко чедолюбива, за скърбящите невидимо утешение!

Радвай се, гълъбице кротка, тиха и незлобива;

радвай се, гургулице благогласна, на ненавижданите тайно успокоение!

Радвай се, на грешници спасение и към Бога приближение;

радвай се, на всички православни твърдо ограждение!

Радвай се, на уповаващите се на Теб невидима помощ и застъпничество;

радвай се, ангелски уме, винаги гледащ Бога!

Радвай се, светозарна звезда на мъдрото Слънце;

радвай се, по-славна от херувими и серафими!

Радвай се, по-честна от архангелите и ангелите;

радвай се Ти, която си по-голяма от Светая Светих!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 9

Цялата наша богохранима страна, Богомайко, от Твоите милости облагодетелствана, като има чудотворната Твоя икона за щит и стена срещу врагове видими и невидими, с незримата Ти помощ побеждава всичките свои противници, а към Бога с радостно сърце благоговейно вика: Алилуия!

Икос 9

Нашето красноречие в песен, като реч на дете, няма сила да изкаже всички чудеса и благодеяния, чрез Тебе, Владичице, явени и винаги явявани към от дивната Твоя икона; затова, в недоумение как достойно да те възхвалим, със смирение те призоваваме:

Радвай се, Тебе славещите винаги прославяща;

радвай се, от огън градовете и селата ни с идването на Твоята икона съхраняваща!

Радвай се, нашите храмове и домове чрез иконата Твоя благодатно посещаваща; радвай се, възнасяща към Бога молитвите на молещите Теб!

Радвай се, риданията и въздишките ни никога не отхвърляща;

радвай се, с появата на Твоята икона радост безмерна пораждаща.

Радвай се, всички наши скърби и люти беди с нея услаждаща;

радвай се, униващите ободряваща с Твоето човеколюбие!

Радвай се, на покланящите се пред Твоята икона радост и здравее даряваща; радвай се, душите на верните с Твоето милосърдие умиляваща!

Радвай се, радост наша, с Твоята свята икона винаги нас утешаваща;

радвай се, Ти, по-голяма от Светая Светих!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 10

Пожелал да спаси човешкия род от вечните мъки и да му даде Царството Небесно, човеколюбивият Господ даде на нас, грешните, Своята Майка да ни помага, пази и закриля. Бъди за нас, Всеблага, Помощница, Застъпница и Водителка през целия ни живот и при края му и след нашата кончина не оставяй нас, които умилно Ти пеем: Алилуия!

Икос 10

Стена си наистина непреодолима, Богородице Дево, за всички към Тебе прибягващи; никой, който идва при Теб, не си тръгва с празни ръце. Затова дарявани щедро по Твоята милост, в душевно умиление Те молим: закриляй, защити и спаси всички нас, безпомощните, от всякакви беди, изкушения и притеснения, Тебе с любов призоваващи:

Радвай се, крепка защито на уповаващите се на Тебе;

радвай се, сражаваща се заедно с Христовото воинство!

Радвай се, Помощнице на неподкупните съдии;

радвай се, вразумление за наставници и възпитатели!

Радвай се, чисто отражение на истинното познание;

радвай се, здрав щит за опазване на вярата!

Радвай се, всеблага Утешителко на нещастнтеи;

радвай се, Покровителко на безприютните сираци!

Радвай се, всички деца благославяща;

радвай се, всички млади люде насочваща към доброто!

Радвай се, всички зрели хора утвърждаваща в светия живот;

радвай се, Ти, по-голяма от Светая Светих!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 11

Приела нашите песни и молитви, пред  чудотворната и свята Твоя икона към Тебе възнасяни, добросърдечна Владичице, защити, спаси, помилвай и опази нас от всякакви зли нападения/напасти, та да живеем тих и безмълвен живот под Твоя покров, в пълно благочестие и чистота, от дълбината на душите си умилно пеейки на Бога: Алилуия!

Икос 11

Светоносна свещ на божествената светлина, приемайки и почитайки те като Богородица и Майка на незалязващата Светлина, Пречиста, как можем да опишем благодатните Твои лъчи, винаги изпускани от Твоята икона като от сияйно слънце? Но желаещи Твоето милостиво озарение, Всеблага, смело Ти пеем:

Радвай се, зарево незалязващо, осияващо ни с вечна светлина;

радвай се луна, огряваща ни с блясъка на Слънцето на правдата!

Радвай се, светилнице, на свещник превисок поставена;

радвай се, неугасима свещ от невеществения огън!

Радвай се, Майко на истинската Светлина, благочестивите души просвещаваща; радвай се, със светлината на райския живот нас огряваща!

Радвай се, винаги Теб облажаващите пресветло милуваща;

радвай се, Теб усърдно молещите с лъчи благодатни озаряваща!

Радвай се, на всяка старост образа на свят живот даряваща;

радвай се, тъмата, в която езичници, неверници, еретици и разколници тънат, прогонваща/разсейваща!

Радвай се, всички грешници с Твоята светлина просвещаваща и до покаяние довеждаща; радвай се, Пресвета Богородице!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 12

Като дар благодатен Твоята свята икона ни дала, Майко на Всевишния Бог, измоли за нас от Небесния Владика, Твоя Син и наш Бог, благодатта на Светия Дух, въздигни ни от греховните бездни, просвети нашите сърдечни очи, та да видим спасението, оживотвори сърцата ни с духа на благочестието и страха Божи, с духа на чистотата и правдата, с духа на любовта и милосърдието, за да пеем винаги на Бога: Алилуия!

Икос 12

Възпявайки Твоите предишни и сегашни милости и чудеса, Богородителко, хвалим Те всички като твърда и надеждна Застъпница наша, с умиление се прекланяме пред Тебе, винаги молеща се за нас и правеща ни добрини; уповаваме се и вярваме, че ще измолиш и ни даруваш всичко добро и спасително, временно и вечно на нас, които Ти пеем:

Радвай се, непосрамващо упование в живота, в края му и след нашата кончина; радвай се, надяващите се на Теб с мирен свършек на земния живот даряваща!

Радвай се, наша надежда и защита в Съдния Ден;

радвай се, Молителко на Праведния Съдия!

Радвай се, на всички каещи се грешници прибежище и ограда;

радвай се за всички праведни слава и утешение!

Радвай се, на радващите Те радост вечна даваща

радвай се, милостиво приемаща молитвите наши със сълзи!

Радвай се, с Твоя покров от враговете видими нас защищаваща;

радвай се, всички нас, грешните, към спасение и получаване на вечни блага упътваща!

Радвай се, на покланящите се пред Твоята икона и призоваващите Те на помощ бързо откликваща; радвай се, Ти, по-голяма от Светая Светих!

Радвай се, Майко Девице, всевъзпявана от християните похвало!

Кондак 13

О всеблага Майко Дево Богородице, чрез Твоята свята икона винаги правеща ни добрини, приемайки сегашното наше само на Теб подобаващо приношение, избави ни от всякакви беди, напасти и скърби временни и вечни, и сподоби нас, Твоите раби, да заживеем в райските селения, та да Ти възпяваме във всички векове: Алилуия!

Този кондак се чете трикратно, а след това първият икос „Архангели и ангели” и първият кондак „Избрана от Предвечния Цар”.

Молитва

О, Пресвета Владичице, моя Богородице, същински Извор на милосърдие, покров, упование и прибежище на християните! На Тебе, всесилна Застъпнице и Помощнице в моето покаяние и спасение, аз, грешният Твой раб, връчвам душата и тялото си, пътищата си, моя живот и вяра, всички мои дни и техния край, словата и помислите ми, делата и начинанията ми; а Ти, милостива Майко Божия, ръководи ме и закриляй, грижи се за мен и ме запазвай невредим от всички вражески коварства, та незамлъкващо и до последното си издихание да викам към Тебе: Радвай се, невесто Неневестна! Радвай се, Ти, по-голяма от Светая светих! Пресвета Богородице, спаси ме! Амин!

Пресвета Богородица „Търсене на погиващите“

Празнува се на 5 февруари

•     Произход: Мала Азия, гр. Адана (VII в.) В Русия тази икона се явила през XVII в. в с. Бор, Калужка губерния.

•     Особена дарба: обръща и най-големи грешници в покаяние; помага в безнадеждни от гледна точка на човешката логика случаи (напр. при смъртоносни болести, смъртни присъди, доживотен затвор и пр.)

•     История

Явяването на чудотворната икона в средата на XVI век в Таруска околия на Калужка губерния, в община Бор, село Вязовка, където живеел селянинът Федот Алексевич Обухов, станало следното:

Една зима в лют студ, в нощта срещу Кръщение Господне, Обухов бил застигнат по пътя от страшна виелица. Конят се отклонил от пътя. Селянинът, като се изтощил от студа и от напразното блуждаене в ледения мрак, легнал в шейната и започнал да заспива, чувствайки, че замръзва окончателно.

И в този предсмъртен миг пред духовния взор на Обухов се появила иконата „Търсеща загиналите“ – бил я виждал веднъж в църквата „Св. Георги“ в град Болхов, Орловска губерния. Като събрал всичките си отслабващи сили и воля, нещастникът викнал към Пречистата с молитва за спасение.

Владичицата чула призива на загиващия – и станало едно от безбройните Ѝ чудеса. Един селянин, който живеел в съседното село, посред нощ и сред снежните навявания на виелицата, неочаквано чул току под прозореца си незнайно чий глас:

– Приберете го!

Като излязъл на стълбите пред външната врата, селянинът видял наблизо впрегната шейна, а в нея – едва живия Обухов. Веднага го внесли вкъщи, разтрили го и го затоплили.

Щом се оправил, Федот Алексеевич поръчал да нарисуват копие на болховската икона и по своя инициатива благоговейно го пренесъл в енорийския храм на село Бор. Скоро от тази икона последвали нови чудеса. Стотици хора, които загивали физически и духовно, но били намирани и изцелени от Пречистата, внасяли в него своята лепта. Със скромните копейки на благодарните богомолци на мястото на предишната дървена църквица бил издигнат каменен храм.

Пред иконата на Божията Майка „Търсене на погиващите“ коленопреклонно падат тези, които жадуват да се избавят от пороците, да променят обичайното течение на греховния си живот, които страдат в болести и скърби.

Пред нея майки се молят за безследно изчезналите си деца, годеници се молят за благополучие на предстоящия брак, затворници се каят за прегрешенията си пред Бога и пред хората.

• Молитва

Потърси ни, загиващите, Пресвета Дево, защото не ни наказваш поради греховете ни, а ни милваш по човеколюбието Си. Избави ни от ада, от болка и нужда и ни спаси.

О, Пресвета Владичице и Богородице, По-висша от херувимите и По-почитана от серафимите, Богоизбрана Отроковице, Търсеща загиналите и Радост на всички скърбящи! Дай утешение и на нас, които живеем в гибел и скръб. Защото освен Теб нямаме друго прибежище и помощ. Ти единствена си Ходатайка на нашата радост и като Божия Майка и Майка на милосърдието, като стоиш пред Престола на Пресветата Троица, можеш да ни

помогнеш, защото никой, който прибягва към Теб, не си отива посрамен. Затова чуй и нас, които сега, в ден на гибел и печал, падаме коленопреклонно пред Твоята икона и Те молим със сълзи: Избави ни от налегналите ни скърби и беди в този временен живот, нека не бъдем лишени от Твоето всесилно ходатайство и от вечната безкрайна радост в царството на Твоя Син и нашия Бог. Амин.

Акатист пред иконата на пресвета Богородица

„Търсене на погиващите“

Кондак 1

На върховната Военачалница, Царицата на небето и земята, дарила ни пречудната икона „Търсеща”, принасяме хвала: Милосърдна майко, не отхърляй нашата молитва, но я приеми благосклонно и ни удостой с такива думи да те славим:

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Икос 1

Глас на ангел предвести на праведната Анна: Ще заченеш и ще родиш дъщеря, преблагословената Мария, заради която ще те облажават всички земни родове, защото чрез нея ще дойде спасение за целия свят. А ние, свидетели на тази милост, към Богородица да викнем:

Радвай се, пренепорочна Дево, Майко на Божия Син!

Радвай се, защото си родила Спасителя на нашите души; радвай се, вместилище на Невместимия!

Радвай се, благоволение на Вишния към смъртните и дръзновение на смъртните пред Бога!

Радвай се, по-честна от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите!

Радвай се, защото чрез тебе бяха потъпкани адът и смъртта и ни бе даруван вечен живот!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 2

Твоите праведни родители Йоаким и Анна, като видяха, че ти, Пречиста, си благословен плод, прославиха Бога и дадоха обет пред дверите на Неговия храм да Му те посветят, пеейки: Алилуя!

Икос 2

Израснала в Светая Светих, ти достигна съ­вър­шенство на ра­зума­. Майко Божия, не преставай да умъдряваш и просвещаваш със зарите на богопознанието всички верни, викащи към тебе:

Радвай се, ти, която ни водиш към разбиране на божественото и прелъстените обръщаш в светлината на истината!

Радвай се, която вселяваш в душите на хората страх от Бога и ги учиш на благоговение пред светостта!

Радвай се, която вдъхваш ревност за спасение и влагаш в сърцата почит към Божия храм, като ни внушаваш да намираме радост в него и възбуждаш жажда към общение със светите тайни!

Радвай се, Поборнице за целомъдрие и чистота, която разпалваш у нас вяра и любов към Бога!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 3

Си­лата на Всевиш­ния те осени, Пресвета, когато архангел Гавриил ти съобщи, че чрез тебе безсеменно ще се роди Божият Син, Спасителят на света. А ти, Господнята рабиня, прие със смирение благата вест, извиквайки към Бога: Алилуя!

Икос 3

Непразна с Христа Жизнеподателя в своята чиста утроба, ти, Благословена,  се затече при праведната Елисавета, твоя сродница, и двете майки радостно се поздравихте в Бога, нашия Спасител. Затуй към теб, източниче на свята радост, викаме:

Радвай се, която облекчаваш нелекото ни житие, прогонвайки лютите беди и напасти!

Радвай се, която ни спасяваш от душевни скърби и униние, като ни наставляваш да приемаме пращаните ни за добро изпитания от Бога!

Радвай се,  която в самите страдания ни подаваш утеха!

Радвай се, чрез която се изпълняват нашите добри желания, а злите ни намерения се осуетяват!

Радвай се, която сгряваш с огъня на твоята майчина любов душите на верните и ги озаряваш с благодатта на Светия Дух!

Радвай се, майко милосърдна на всички скръбни и угнетени!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 4

Буря от недоумение бушува в моя ум как бих могъл с недостойни устни теб, пресвета Дево, да възхваля за голямата ти помощ към нас. Затуй, в прослава на твоите неизброими милости, към Бога Самодържеца смиреномъдро викам: Алилуя!

Икос 4

Като чуха ангелския хор, възпяващ раждането на Христа, витлеемските пастири се затекоха към пещерата и там намериха Богородица с Предвечния Младенец на ръце. Нека с тях и ние, развеселени в духа, към теб, всеобща майко, да извикаме:

Радвай се Ти, която храниш младенците и вразумяваш юношите!

Радвай се, която в зрелост даваш мъдрост и прославяш добрите дела!

Радвай се, сладка утехо на благоговейните старци, подателко им на спокоен и мирен живот!

Радвай се, тихо прибежище на боголюбивите вдовици!

Радвай се, устроение на честните бракове!

Радвай се, благословение за богочестивите семейства!

Радвай се, похвало и величание на девството!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 5

Съща боготечна звезда си, Царице небесна, за всички, които прибягват под твоето всемогъщо покровителство и непрестанно в сърдечно умиление викат към Бога: Алилуя!

Икос 5

Когато те ви­дя, че влизаш с Младенеца Иисуса в храма на Господа да Го представиш, праведният Симеон предрече „на теб самата меч душата ще прониже”, прозрял бъдните ти майчини страдания заради Твоя Божествен Син. Затуй към тебе викаме:

Радвай се, ободрение на Божиите раби в скръб!

Радвай се, защито на стоящите за правда!

Радвай се, която услаждаш понасяните мъки с предвкусване на небесното блаженство!

Радвай се, която смекчаваш злобата в сърцата на враждебните противници!

Радвай се, която разоряваш кроежите и коварството на лукавите!

Радвай се, която ни предпазваш от разбойници на пътя!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 6

Целият сонм спасени от всякакви страдания, болести и скърби и от бремето на греховете проповядва благодатната ти помощ, за теб въздавайки хвала на Бога: Алилуя!

Икос 6

Божествена светлина осия Египет и идолите му се провалиха, когато ти, Пречиста, с Богомладенеца Иисус намери там убежище от Иродовата погуба. И сега, озарявайки със светлината на богопознанието умовете на всички, бягащи от гибелта на суетния свят, проваляш кумирите на загнездилите се в душите им губителни страсти. Затуй те славословим с такива думи:

Радвай се, утвърждение на колебливите във вярата!

Радвай се, смирение на гордите със своя ум!

Радвай се, обуздание на озлобените и несдържаните в гняв!

Радвай се, умиротворение на роптаещите срещу Божия промисъл заради житейските несгоди!

Радвай се, която наставляваш заблудилите се в пътя на спасението!

Радвай се, посрамо за врачове и суеверни!

Радвай се, изобличение за развратени и безчестни!

Радвай се, унищожителко на душевредните учения, която ни помагаш да познаем истината, като разсейваш мрака на всяка лъжа, сквернословие и хула!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 7

Като не искаше и за миг да се отделиш от Родилия се чрез теб Спасител на света, богоблажена,  ти бе неотлъчно с Него в Назарет, хранейки и възпитавайки Го като човек, а в сърцето си пеейки Му като на Бог: Алилуя!

Икос 7

Майчината си любов към твоя Син показа, когато нa дванадесет години, безпокойна, че се е изгубил, търсеше Го в Йерусалим на Пасха. И ние, познали тази твоя майчина грижовност, с умиление към тебе викаме:

Радвай се ти, която въздигаш обидените и унизените и с чест венчаеш презираните и отхвърляните от света!

Радвай се, която обличаш голите и босите и храниш сиромасите и разорените!

Радвай се, която не оставяш странниците, бездомните, вдовиците и сиротите!

Радвай се, която благополучно връщаш вкъщи пътешественика и направляваш заблудилия се към дома!

Радвай се, която даваш разум на неразумните чеда!

Радвай се, която не лишаваш от своята помощ простите по ум и сърце!

Радвай се, насладо на всички, що се уповават на Божията воля!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 8

Необикновена и пречудна е твоята грижа за християните в многометежните и трудни пътища на техния живот. Затова  всички, получили в твое лице такава милосърдна и доброжелателна помощница и благодетелка, велегласно пеят на Бога: Алилуя!

Икос 8

Неотклонно си била с Христа, докато Той служи на човешкия род, както повествува божественият Лука: ”Дойдоха някои при Иисуса, казвайки Му: Твоята майка и Твоите братя стоят вън и искат да Те видят.” По същия начин, всеблага майко, неотстъпно пребъдваш и с всички, които се трудят за слава Божия и те възхваляват така:

Радвай се ти, която напътстваш властителите към тържеството на доброто!

Радвай се, която наставляваш светиите в правилата на вярата и благочестието!

Радвай се, която влагаш у пастирите ревност за спасяване душите на техните духовни чеда!

Радвай се, разуме съвършен на учителите и преуспяване в науките на учениците!

Радвай се ти, която подкрепяш монаси и монахини в борбата с набезите на света и плътта!

Радвай се, чисто огледало на правдата!

Радвай се, изкусно изцеление на неизцелените целители!

Радвай се, съработнице и блага помощнице на трудещите се!

Радвай се, покою и надежден пристане на обуреваемите!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 9

Във всяка възраст верните получават твоето попечителство, всемилостива майко. Ти винаги даваш на тези, които прибягват към тебе, душеполезни дарове, доставяш потребното в живота и усърдно се застъпваш за нас, немощните и грешните, пред престола на Господа на славата, Комуто пеем: Алилуя!

Икос 9

Многословните витии не могат да изразят майчината ти скръб при кръста на твоя Син, докато гледаше как в неописуеми мъки страда за всички човеци. Затуй, ти, която си била всячески изпитана, помогни и на нас да понесем дори най-тежките скърби и лишения, като викаме към тебе:

Радвай се, око за слепите и ухо за глухите!

Радвай се, нога за хромите и здраве за недъгавите!

Радвай се, изцеление на телесно разслаблените и освобождение на бесноватите!

Радвай се, просвещение на умопомрачените!

Радвай се, която приемаш неизлечимо болните в своите всемогъщи ръце!

Радвай се, която не отхърляш молбата на отчаяните грешници, но ги изтръгваш от пагубното им безволие!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 10

За да спаси света, от висотата на кръста Господ дарува на човечеството пресветата и премилосърдна Своя майка, като повери пренепорочната на любимия си ученик с думите: „Жено, ето син ти” и „Ето майка ти”. Затова с благодарност викаме към всеблагия Бог: Алилуя!

Икос 10

Непоклатима наша крепост си, Преблагословена, по завета на Господа, даруваща ни благоденствието, мира, веселието и радостта, които прие от възкръсналия Спасител Христос, чувайки от Него приветствения глас:

Радвай се ти, която облажават всички родове!

Радвай се, която укротяваш всяка омраза, злоба и вражда!

Радвай се, която вселяваш мира на  Светия Дух в сърцата на верните!

Радвай се, която изтребваш клеветата, ревността и злопаметството!

Радвай се, която умилостивяваш хората с братолюбие!

Радвай се, която пазиш от глад, студ, трус, потоп, огън и меч!

Радвай се, която даваш на верните насъщния хляб!

Радвай се, която прекратяваш смъртоносната язва.

Радвай се, която удържаш справедливия Божи гняв и даваш успех в праведните дела!

Радвай се, която утешаваш родителите чрез благонравието на децата!

Радвай се, промишление във всички жизнени пътища на християните!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 11

Богоневесто, не пренебрегвай нашето смирено хваление, което ти принасяме от пълнотата на любовта и усърдието си. Не се отвръщай от нас, грешните и недостойните, но помогни ни да се очистим от всяка сквернота на плътта и духа, та да можем достойно и праведно да пеем на Бога: Алилуя!

Икос 11

Богородителнице, като пътеводна светлина се яви на апостолите след Възнесението на твоя Син на небесата. От тази светлина, всевъзпявана, не лишавай и всички останали до днес, които искат да се спасят и да достигнат до разбиране на истината. Чрез твоето свето водителство избави и нас, които във връхлитащите ни житейски бури пак от сърце ти въздаваме такава похвала:

Радвай се ти, която изпепеляваш нечистите помисли и прогонваш изкушаващите ни съблазни!

Радвай се, която подбуждаш към покаяние и изправление на нашия живот!

Радвай се, която умиваш със сълзите на съкрушението си множеството наши беззакония!

Радвай се, която ни укрепваш в духовното будуване!

Радвай се, която учиш верните на трезвост и молитва, като подготвяш по този начин духа им за небесното блаженство!

Радвай се, явно утвърждение на подвижническото благочестие!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите!

Кондак 12

Измолвай свише, Майко, благодат за нас от твоя Син и Бог! Простри ръка за помощ – да не погинем в грехове и люти обстоятелства, с които ни притискат видими и невидими врагове. Умиротвори нашите сърца, изпълнени със злоба и вражда, та намерили у теб утеха, да викнем радостно към Бога: Алилуя!

Икос 12

Възпявайки честнóто твое успение, прославяме твоя свети покров, разпрострян над целия свят, и най-вече над християнския род, който те хвали така:

Радвай се ти, която ни подготвяш за изхода от тоз живот с покаяние, като ни очистваш от нашите грехове посредством болести!

Радвай се, която предпазваш верните от неочаквана смърт!

Радвай се, която удостояваш достойните с последно напътствие, отдалечавайки от тях страха от смъртта!

Радвай се, която изпращаш на търпящите предсмъртни мъки бързо освобождение на душата от тялото!

Радвай се, която даряваш мирна кончина на нашия живот!

Радвай се, която избавяш от страшните митарства!

Радвай се, която не ни лишаваш от християнско погребение!

Радвай се, която се застъпваш пред Господа, своя Син, за нас и не ни оставяш и в живота, и в смъртта!

Радвай се, радосте наша, която ни отваряш райските двери!

Радвай се, Благодатна Богородице Дево, майко Всеблага, търсеща погиващите.

Кондак 13

О, Владичице на целия свят! Приеми това наше малко благодарение, което ти принасяме от все сърце, и не допускай никога да охладнява чувството ни на признателност, но дай ни разум винаги да помним твоите неизброими милости и със сълзи на умиление да викаме към Бога заради тебе: Алилуя!

Този кондак се чете три пъти, след което се произнасят първи икос „Света Анна чу глас на ангел…” и първия кондак „На върховната военачалница…”

Мо­лит­ва пър­ва

О, пресвета и преблагословена Дево, Владичице Богородице! Погледни милостиво на нас, които стоим пред твоята света икона и с умиление ти се молим. Издигни ни от бездната на греха, просвети нашия помрачен от страсти ум и изцели язвите на нашите души и тела. Нямаме друга помощ, нямаме друга надежда освен тебе, Владичице. Ти знаеш всички наши немощи и прегрешения. Към тебе прибягваме и към тебе викаме: не ни лишавай от твоята небесна подкрепа, но винаги ни защитавай и по твоето неизречимо милосърдие и щедрост спаси и помилуй нас, погиващите. Дарувай ни изправление на нашия греховен живот и ни избави от скърби и беди, от болести и внезапна смърт, от вечните мъки на ада. Защото ти, Царице и Владичице, си бърза помощница и застъпница за всички, които прибягват към тебе, сигурно прибежище на каещите се грешници. И така, дай ни, преблага и пренепорочна Дево, християнска кончина на нашия живот в мир и без посрама, и ни удостой чрез твоето ходатайство да се вселим в небесните обители, където с незамлъкващ глас празнуващите радостно възславят пресветата Троица – Отца и Сина и Светия Дух сега и всякога и във вечни векове. Амин!

Мо­лит­ва вто­ра

Усърдна застъпнице за всички люде, благоутробна майко на нашия Господ, към тебе прибягвам аз, окаяният и от всички най-грешен човек. Приеми плача на моето моление, чуй моите вопли и стенания, защото беззаконията ми превишиха главата ми, и аз като кораб в открито море потъвам в бездната на моите грехове. Но ти, всеблага и милосърдна Владичице, не ме презирай отчаяния и погиващ в грехове. Помилвай ме, каещия се за злите си дела и обърни в правия път моята клета заблудена душа. На тебе, Владичице, моя Богородице, възлагам цялото си упование. Ти, Майко Божия, съхрани и запази ме под твоя покров сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Мо­лит­ва тре­та

О, Пре­све­та Дево Бо­го­роди­це, милостива майко на всички християни, и най-вече на скърбящите, гонените и окованите от всякакви недъзи! Аз, клетникът, негоден по душа и тяло, стоя пред светата ти икона, облян в сълзи, и с умиление прося твоята благодатна грижа. Нищо добро и достойно няма в мене – цял съм обзет от немощ, мерзост и развала: нозете ми са мудни – лишени от бързане да върша свети и богоугодни дела; ръцете ми са гнусни – омърсени от множеството сторени беззакония; очите ми са слепи – замъглени от опетнеността на моята съвест, неспособни да видят благолепието на твоята красота; лицето ми е потъмняло, белязано с печата на безбройните ми пороци и грехопадения. Няма в мене нито спасителна вяра, нито утешителна надежда, нито блага любов. Аз съм като нечист съсъд, изпълнен с всякаква смрад: гордост, себелюбие, високоумие, тщеславие, гняв, раздразнителност, злоба, злопаметство, недоброжелателство, завист, ревност, осъждане, ропот, злословие, празнодумство, лукавство, лъст, измама, невъздържаност от душевни и телесни страсти, похоти, всевъзможни плътоугодия, сласти и други безчислени недъзи. Пълна духовна нищета и всякакви телесни болести и напасти ме държат. Люшкана от ветрове тръстика – това е животът ми, изпълнен с недостойнство, страх и многобройни опасности. По думите на светия апостол, беди отвсякъде ме налитат: беди от духовете на поднебесната злоба; беди от зверове, скотове и земни гадини; беди от световните стихии: мълнии, огън, вода, тлетворен въздух, студ, глад; беди от различни порàзи и язви на моето тяло; беди на път и у дома; беди деня и нощя. Кой ще ме избави от враговете ми, кой ще ме напъти към добри дела; кой ще ме изцели от моите недъзи, кой ще ме утеши и успокои, вразуми, настави, спаси и помилва, ако не ти, пресвета Майко, застъпнице и покровителко всеблага! Събери моя разсеян ум, очисти помислите ми от всяка гнусота; разведри отровените ми със зло чувства; укрепи безсилната ми за каквото и да е добро воля и ме избави от пагубното безволие; освободи сърцето ми от страсти и го изпълни със свята любов към Бога и ближния; устрой целия мой вътрешен дом и го направи удобно жилище за Светия Дух. Не ме оставяй, премилосърда Владичице, в моето многоскръбно телесно житие. Унищожи болестите, прогони видимите и невидимите врагове, разруши обсаждащите ме напасти, пропъди страха, идещ от духовете на злобата и човеците, които търсят да ме погубят. Дай ми, щото е потребно и нужно. Изпрати ми бодрост на духа, та обновен, очистен и утешен чрез Тебе, Царице моя пресвета, да прославя Триединия Бог – Отца и Сина и Светия Дух, както и дивната твоя грижа за мене сега и всякога и във вечни векове. Амин.

Пресвета Богородица „Радост на всички скърбящи“

Празнува се на 24 октомври и 23 юли

•     Произход: руска

•     Особена дарба: подава радост и утеха на скърбящите

•     История

Една от най-древните икони „Радост на всички скърбящи“ се намира в болничния храм на Киево-печорската лавра. Според преданието иконата се е прославила с чудеса още през XII в. Неведнъж вратарят на болницата виждал нощем благолепна жена да влиза вътре и забелязал, че всеки път някой от болните оздравявал. Страдащите също виждали чудната Гостенка, и когато Я питали коя е Тя, получавали отговора: „Аз съм Радост на скърбящите“.

Една нощ Жената отново се появила и вратарят тръгнал след Нея. Благолепната Гостенка влязла в стаята, където тежко болен монах очаквал смъртта. Пазачът се приближил до умиращия и внезапно видял върху стената над него озарено от лунната светлина изображение на Божията Майка. Поразен, той паднал на колене и започнал горещо да И се моли. Болният монах също се удостоил да види Небесната Владичица и скоро след това напълно оздравял.

През 1648 г. в Москва се прославила друга икона на Пресвета Богородица със същото име. Първото известно чудо било изцеление на тежко болната Евфимия, сестра на патриарх Йоаким. По време на молитва тя чула глас, който и повелявал да покани в дома си свещеника от храма „Преображение Господне“ заедно с иконата „Радост на всички скърбящи“. Когато свещеникът отслужил молебен с водосвет и поръсил болната със светена вода, Евфимия целунала иконата и начаса оздравяла.

Петербургска икона „Радост на всички скърбящи“ („с грошчетата“) се намирала в малък дървен параклис в с. Клочки, близо до стъкларския завод, недалеч от града. На 23.VII. 1888 г. се разразила страшна буря. В параклиса паднала мълния, която обгорила отвътре стените му и по-голямата част от иконите. Шнурът, на който висяла иконата, изгорял, но светинята останала невредима. Нещо повече: нейното изображение, което дотогава било тъмно, след бурята се оказало просветлено и обновено. Дванадесет дребни монетки от счупената касичка за дарения се били залепили върху иконата. Скоро към чудното Богородично изображение започнали да се стичат богомолци от цяла Русия и според вярата си мнозина получавали благодатна помощ от Божията Майка.

• Молитва

Застъпнице усърдна, благоутробна Майко на Господа, към Тебе прибягвам аз, окаяният и най-грешният от всички хора. Чуй моята молитва, чуй моя вопъл и стенание. Защото беззаконията ми превишиха главата ми и аз като кораб в морската дълбочина потъвам в бездната на собствените си грехове. Но Ти, Всеблага и Милосърдна Владичице, не отхвърляй мен, отчаяния и погиващия в греховете си. Помилвай мен, каещия се за своите злодеяния, и изведи заблудената ми, окаяна душа на правия път на спасението.

На Тебе, Владичице моя Богородице, възлагам цялото си упование. Ти, Майко Божия, ме запази под Своя свят покров сега и всякога, и во веки веков. Амин.

       Пресвета Богородица „Иверска-Монреалска мироточива“

Празнува се на 11 ноември

       •     Произход: Света Гора (Атон), скит „Рождество Христово“

       •     Сегашно местонахождение: неизвестно; в продължение на 15 години пребивава в Монреал (Канада), но повечето време през този период пътува с нейния пазител брат Йосиф Муньос в десетки страни, стотици селища, няколко континента.

       •     Особена дарба: Обилно мироточеща, като източваното миро е лекувало стотици и хиляди хора, изправяло е много грешници и е привеждало в светото Православие мнозина сектанти и разколници.

       •     История

       Монреалската Иверска икона на Божията Майка била нарисувана през 1981 г. от атонския монах Хризостом. През есента на следващата година тя била пренесена от Атон в Монреал от Йосиф Муньос. Ето как сам той разказва за това необикновено събитие:

       „Веднъж, по време на нашето посещение на Атон, ние се заблудихме и няколко часа безуспешно вървяхме. Беше към 6 часа вечерта, вече започна да се стъмва. Трябваше да потърсим място, където да пренощуваме. Вървейки по планинската пътека, неочаквано забелязахме под нас купол на църква. Спуснахме се надолу и се озовахме в малък, беден скит, посветен на Рождество Христово. В него живееха 14 гръцки монаси. Те ни посрещнаха много радушно. След като си отпочинахме ни показаха какво работят. Оказа се, че в този скит се занимават с иконопис, строго спазвайки православната традиция, която предписва пост и молитва по време на зографисване. Раул, един от моите приятели, който знаеше гръцки, заговори с монасите и започна да им разказва за нас. Аз разглеждах внимателно иконите. Неочаквано погледът ми спря върху една дивна, прекрасна икона на Божията Майка. Самият аз съм иконописец, рисувал съм и съм виждал много икони, но не мога да изразя това, което почувствах, когато видях тази. Буквално сърцето ми замря в гърдите. Не можех да откъсна погледа си от нея и веднага запитах монаха дали не я продават. Но той ми отговори, че това е първата тяхна икона във византийски стил, нарисувана от о. Хризостом и е невъзможно да я продадат. Отново отидох при иконата, дълго я гледах, после пак на няколко пъти се връщах при нея. Преброих колко пари ми остават и казах на монасите: „Давам ви всичко, което имам. Ето и този златен часовник – подарък от майка ми.“ Но игуменът о. Климент на всичките ми молби отговаряше: „Не можем да я продадем“. Не знаех какво да правя, бях отчаян. Възложих цялата си надежда на Св. Богородица. През нощта, по време на Литургията, когато започнаха да пеят „Достойно есть“, аз паднах на колене и започнах да се моля от все сърце на Небесната Царица да дойде с нас. Когато молитвата свърши, почувствах в душата си необикновено спокойствие и като че ли увереност, че Пресветата Дева ще изпълни молбата ми. Това не беше някакво чувство на гордост и самоувереност, но просто вярата на едно дете, което очаква, че ще стане чудо. Споделих своята надежда със спътниците си.

       На сутринта трябваше да тръгнем към 5 часа, за да успеем да се качим на кораба. Монасите излязоха да ни изпратят, нямаше го само игумена. Преди да заминем един от приятелите ми каза: „Ето, вече си отиваме, а иконата не дойде с теб.“ Отговорих му: „Почакай, още не сме излезли от вратите на скита.“ И наистина, в последния момент преди тръгването ни игуменът се появи. Той бързо се спускаше по стълбите, като държеше в ръце пакет, увит в хартия. „Йосиф – каза ми той, – Св. Богородица иска да дойде с теб.“ Не вярвайки на ушите си, попитах: „Коя света Богородица?“ „Иверската“ – отговори о. Климент. И ми подаде иконата. Поисках да заплатя, защото сам видях колко бедно живееха монасите от скита, но игуменът строго ми каза, че за такава светиня не могат да приемат никакви пари. Аз целият изтръпнах, почувствах, че става нещо необикновено. Прекръстих се, целунах иконата и дадох в себе си обет, че тя никога няма да стане източник за придобиване на богатство.

       Веднага след това тръгнахме към Иверския монастир, за да докоснем иконата до първообраза, който се пази там. В параклиса застанахме на колене и замряхме в молитва пред светинята. Образът на Иверската Божия Майка беше така величествен, така сияйно красив, от него се излъчваше такава духовна сила, че беше трудно да се гледа дълго време. Йеромонахът, който се намираше там, ми помогна да докосна моята икона до оригинала.

       В Монреал се върнахме на 3 ноември 1982 г. (гражд. стил). Аз поставих иконата между мощите на някои светии от Киево-печерската лавра и на св. новомъченица Великата княгиня Елисавета Феодоровна. Тук постоянно гореше кандило и аз всяка вечер четях акатист на Пресветата Дева. На 24 ноември, в навечерието на празника на свв. Мина, Виктор и Викентий, към 3 часа през нощта се събудих от силно благоухание. Отначало помислих, че то идва от мощите, но когато се приближих до иконата видях, че по ръката на Св. Богородица и Младенеца се стича миро. Отначало помислих, че това е елей от кандилото пред иконата. Тогава взех чиста кърпа, избърсах иконата с нея, но мирото отново се появи. Така измина една седмица. Мирото не спираше да тече и да благоухае.“

       Скоро след това брат Йосиф занесъл мироточивата икона в подворието на Руската Задгранична Църква в Монреал (Канада) и я показал на възглавяващия тамошната епархия епископ Виталий (бивш митрополит, глава на Руската Православна Църква зад Граница). Владиката грижливо изтрил иконата и обиколил с нея триетажното здание на подворието. Когато се върнал в църквата, за да остави иконата, тя била отново покрита с миро, което се стичало по ръцете му. Поразен, митрополит Виталий възкликнал: „Това е велико Божие чудо!“ и направил земен поклон пред светинята.

       Присъствието на мироточивата Монреалска икона се отличава с особена благодат. Когато тя се намира в храма по време на св. Литургия, разгаря пламъка на молитвата до такава степен, че богослуженията могат да се сравнят само с пасхалните. Ликът на Небесната Царица създава атмосфера на най-светъл и радостен празник. По думите на една възрастна монахиня от Америка „когато иконата дойде, все едно Самата Света Богородица е дошла“. Тя пробужда усърдието към духовния живот и непостижимо преобразява душите. Мнозина са получили от нея изцеление от телесни болести и душевни страдания.

       Досега чудотворният образ на Божията Майка освен в Америка, където е мястото на постоянното му пребиваване, е посетил Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа, по молба на различни енории на Руската Православна Задгранична Църква. Навсякъде светата икона разнася умирение и любов.

       • Молитва

       О, преславна Господарке, Царице на небесата и земята, Дево Богородице! Падайки сега пред Твоята честна икона, принасяме Ти с умилени сърца това наше малко моление, като раби негодни и достойни за осъждане, ала и очакващи, по Твоето всемощно ходатайство, омилостивение от Съдията. Вярваме и се уповаваме, Владичице, че Твоят Син, Който не иска смъртта на грешните, ще обърне внимание на Твоето ходатайство, и сега се уверихме в това чрез чудното знамение от Твоята мироточива икона, от която източи много изцеления за всички, пристъпили с вяра и любов към Теб. Затова и със сълзи Ти се молим: пощади нашето окаянство, прости нашата невярност, съкруши високомерието на нашето превъзнасяне, изкорени безчувствието от ожесточените сърца, погледни на въздишките на обуреваемите от унинието и ни направи целомъдрени чрез очакването на бъдещото въздаяние. И подай, Господарке, непоколебимо стоене на Църквата ни в истината и благо възрастване в любовта, защити ни от всички бесовски коварства и еретически суемъдрия, и пръснатите верни събери в едно, та всички, които Те славят православно на земята, да се удостоят и в небесните чертози да възпеят всечестното име на Света Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас във вечните векове. Амин.

---

АКАТИСТ

на

пресветата владичица наша Богородица

пред нейната Иверска Монреалска мироточива икона, посетила Българската земя в лето 1995-то от Рождеството на нашия Господ и Спасител Иисус Христос [1]

Кондак 1

С умилени сърца доброхвално да възпеем избраната от всички родове застъпница на християните заради чудното знамение, което ни яви, изливайки уханно миро от честнàта си икона:

Всевладичице на мирозданието, обнови душите и живота на тези, които викат към тебе:

Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери![2]

Икос 1

Ангелочтимата ти икона, Богородице, възсия на нас в края на времената като несекващ извор на Божия благодат, напоил със струите си българската земя. Затова всички верни благоговейно свеждаме глава пред твоя образ и с любов ти се покланяме, възнасяйки към теб похвална песен:

Радвай се, Благодатна, чрез която радост огря българската земя! Радвай се, възстановление на падналия Адам и изтриване на Евините сълзи, защото с твоето посредство човечеството се спаси от смъртта! Радвай се, утехо за изтерзания ни род, радост светла в наште скърби! Радвай се, сигурно убежище в гонения(та), тих пристане за обуреваемите ни души! Радвай се, сама пречудно от неплодно лоно възсияла[3] дарителко на верните с духовна плодовитост! Радвай се, преславно сбъдване на древните ожидания, надеждо сетна на живеещите в края! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 2

Наша неизменна Защитнице, изпълнени с благоговеен страх и много радост, православните християни в българската земя принесоха горещи сълзи на покаяние пред твоята мироточива икона, като благодарствена жертва, задето не ни оставяш да погинем в грехове ние, които за тебе пеем Богу: Алилуя!

Икос 2

Човешкият ум недоумява как е възможно из дървото да струи пречисто миро. Прелъстеният от плътско мъдруване разум никога не ще проумее, че ти, като родителка на Бога, можеш всичко, каквото пожелаеш. С това неверните се съблазняват, колебливите укрепват във вярата, а ние, отхвърлили светската суета, благодарно ти пеем:

Радвай се, непресъхващ изворе на благодат, който ни утолява с веселие и в напаст! Радвай се, добра майко, не оставила ни никога сироти! Радвай се, всегдашна помощнице на подвизаващите се да се спасят! Радвай се, облекчение на горчивите мъки на твоите раби! Радвай се, топла молителко за българския род! Радвай се, воеводо всепобедна, поразителко на враговете! Радвай се, отрадо на скръбните и угнетените! Радвай се, пътеводен светилниче за изгубените в мрака! Радвай се, сияйна звезда, що привличаш взора ни към небесата, чийто лик озари цялата българска земя и изпълни с благоуханието си нашето отечество! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 3

Пречудна Дево, към тебе викаме:

С твоята сила усмири бурята, пояждаща църквата, унищожи горчивите съблазни и милостиво облекчи тежкото страдание на българския род, справедливо допуснато от Бога поради нашите грехове. Защото ти си ни наистина последна надежда и за теб на Троицата пеем в сълзи: Алилуя!

Икос 3

Владичице, обилието от неизречима милост, което се изля чрез иконата ти върху нас, недостойните, въпреки многото ни грехове, ни изпълва със страх поради пребъдването ни в неправда, ала пак с упование в твойто милосърдие смирено викаме към тебе: нека незаслуженото съзерцание на твоите чудеса не ни бъде за съд или осъждане, но, макар и в единайсетия час, с очистени сърца дано и ние да се удостоим да ти пеем:

Радвай се, агнице, родила кроткия Агнец! Радвай се, благоуханно селение на Превечното Слово! Радвай се, избавление на отчаяните и блага утехо на плачещите! Радвай се, царице на небесните, не оставяща земните! Радвай се, винаги загрижена за чедата си майко, която с ароматното си миро призоваваш погиващите към покаяние! Радвай се, убежище за гонените в името Христово! Радвай се, духовно сияние, огряло българската земя, което зарадва със своето явяване вярващите в нашето отечество и за втори път ни озари с празника на православието! Радвай се, незамлъкваща проповеднице на истината! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 4

Буря и духовен мрак обгърнаха българската земя, когато по Божие допущение заради нашите грехове люти беззаконници увлякоха мнозина в своето нечестие. Но Ти, Господи, не ни остави докрай. Твоята майка, вселенската застъпница, е с нас, които Ти пеем победна хвала: Алилуя!

Икос 4

Погледни, царице блага, и наклони ухото си към воплите на твоите раби. Опази ни от всяка злина, прогонвайки със сиянието на твоя образ мрака на невежеството. Чрез своето ходатайство, както някога, насади благочестието в нашия род, та с умиротворени сърца да извикаме към тебе:

Радвай се, Дево, която чрез иконата си освети своя храм и людете в него! Радвай се, проповеднице на покаянието в последните времена! Радвай се, светло тържество на небесните! Радвай се, безкраен празниче за земните! Радвай се Дево Майко, която се яви като есенна Пасха в българската земя[4] и чието небесно ухание донесе на вярващите втора пролет! Радвай се, златна река, напояваща със струите на благочестието нашите души! Радвай се, Богородителко, която показваш майчинска грижа към нас! Радвай се, пресладка радост за българския род! Радвай се, упование и крепка закрилнице на светите ни отци, която чрез иконата си облекчи нашите скърби, изливайки обилна благодат върху всички, които с вяра ти се кланят! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 5

Богородице, помощнице на християните, по милостта си ти ни посети в нашето отчаяние и със светлината на своя лик разпръсна у мнозина мрака на неверието, като отново благовести чрез чудодейството на твоята икона православната вяра в нашата земя, за да научиш всички да възпяват истинния Бог: Алилуя!

Икос 5

Владичице, всички земни краища видяха величието на Божиите чудеса, които се изливат от твоята икона, и се възхитиха на дивното ти милосърдие. Мнозина и в българската земя проумяха, че няма друга застъпница освен тебе, майко пренепорочна, и, стичайки се в твоя храм, запяха:

Радвай се, богописана скрижал на истината! Радвай се, могъща защито на православната църква! Радвай се, благо вразумление на невежите! Радвай се ти, която с обилни струи миро показа голямата си любов към нас и със сълзите си смекчи окаменелите ни сърца! Радвай се ти, която дари на глухото момче чудесно изцеление и спаси поклонниците в пътя им! Радвай се, която завчас изцери множество лоши привички, и укроти беснуващия пред иконата ти отрок! Радвай се, низвержение в праха на новите кумири! Радвай се, небе, обгърнало с духовно озарение българската земя и изливащо дъжд от благодат в нашите сърца! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 6

За проповедник на твоите чудеса и пазител на твоята икона в руското разселение ти избра не епископ, нито княз, или наставник на монаси, а прост и родом иноплеменик[5], та никой да не може да се похвали пред Бога по плът, но единствено с това, че знае Господа и православно Го почита: Алилуя!

Икос 6

Като ново слънце възсия в нашата земя облечената в слънце[6] и благодатно напои с живителните сълзи от иконата си изнемощелите в пустинята на грехопадението, проповядвайки повече чрез блясъка на чудесата и чрез аромата отколкото посредством думи покаяние и примирение с Бога на тези, които ти пеят:

Радвай се, която в древност благослови апостолите чрез изпълнения с благодатта на Божествения ти Син твой образ! Радвай се ти, от чиято наранена икона някога избликна кръв[7], а днес от честно покланяемото нейно копие изтича миро! Радвай се, богосияйно слънце, озарило българската земя! Радвай се, сърдечен мир на покланящите се пред честния ти лик! Радвай се, крепка съюзнице на християните! Радвай се, благодатно небе, възвеждащо любящите те на небето, като извличаш гинещите от бездната на бесовската злоба и издигаш сърцата на тези, които пребивават в храма ти, към Бога! Радвай се, тихо пристанище на обуреваемите души, чрез чийто образ се осветиха домовете на мнозина неверни! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 7

Владичице, за всеобща полза на тези, които прибягват с молитва към тебе, ти показа спасително знамение, като дойде при нас не с благолепно шествие по улиците на града, подобно на твоята Курска икона[8] в дните на царя Бориса[9], но с тихи стъпки влизайки в сърцата на много българи и освещавайки душите на възпяващите смирено твоето идване пред Бога: Алилуя!

Икос 7

Ново и предивно чудо ни яви Господ, когато не по човешко желание, а по Божия благодат от дървото бликна неръкотворно миро. Богородителко всехвална, твоята икона се превърна в знамение на благостта и милосърдието на всемогъщия Бог за страдащите хора по целия свят. А ние, просвещавани от нейното свято сияние, с умиление ти пеем:

Радвай се, Благодатна, която не отстъпи от нас, богоотстъпниците, но посети нашата земя в дните на цар Борис чрез твоята Курска икона! Радвай се, милостива закрилнице на нашия град от всяко зло, която не оставяш българския род в тези тежки времена! Радвай се, спасителко от неочаквани беди, утехо наша в скърбите, допуснати от Бога, която чрез настоящите страдания призоваваш чедата си към покаяние! Радвай се, непотопими в житейското море корабе за каещите се, защото по твоите молитви биваме избавяни от вечно осъждане! Радвай се, скора помощнице на всички, които възлагат надеждата си на тебе! Радвай се, всемилосърда ходатайко на грешните, която изтриваш сълзите от очите на тези, които те почитат! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 8

Многомилостива господарке и царице, по необясним за грешните ти раби промисъл ти подслони глава в недовършения още храм[10], като сама приюти под покрова си презрените от този свят. Научи ни да не се гордеем с това, но напротив – съзнали свойто недостойнство, да се смиряваме и с упование да викаме към Бога: Алилуя!

Икос 8

Богоневесто пречиста, която цялото небесно войнство непрестанно хвали! Само ние ли ще немарим царската ти слава? Моли се, майко на Всевладиката, в българската земя отново да разцъфнат криновете на благочестието, засадени в древност от светия цар Борис, та честнѝ свещенослужители към теб, всечестната, хвала да възнесат:

Радвай се, пресветъл облаче, сенчице на верните! Радвай се, лилийо уханнна на неизречима чистота! Радвай се ти, която показа безумството на мъдруващите според своя ум! Радвай се, непосрамна наша и крепка надеждо! Радвай се, гонителко на лукавите набези! Радвай се, короно на сърдечната простота! Радвай се, майко на Светлината и Истината! Радвай се, прокудителко на всяка лъст и тъмнина, чиято икона носи отрада на измъчваните от огъня на греха! Радвай се, Благодатна, която обличаш уповаващите се на тебе с ризата на чистотата, украсяваш с целомъдрие тези, които те тачат, а у враговете на спасението ни извикваш ужас! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 9

Пресвета Владичице Дево, нека цялото човешко естество да хвали твоя Син и да възпява неизброимите ти милости. Защото наистина няма по-сладко от утехата, с която твоята икона ни дарява, нито по-радостно нещо от това да ти служим. Царице небесна, зарад тебе пеем Богу: Алилуя!

Икос 9

Суемъдри витии и лъжливи пророци се явиха в твое име напоследък: говорят измамно и от нечисти духове изричат “откровения“, уж че теб самата са видели. Ала всички познали бездната на твоите истински чудеса не хващат вяра  на тези буесловия, но непрестанно викат към тебе:

Радвай се, Дево чиста и пречиста! Радвай се, небе над небесата и раю над рая! Радвай се, ходатайко на просещите чрез тебе вечно блаженство! Радвай се, защото ти си ни радост и упование в Господа! Радвай се, защото за всички ни измолваш от твоя Бог и Син време, за да се покаем! Радвай се, избавителко от беди на призоваващите твоето всехвално име! Радвай се, лечителко на лютите язви на нашите сърца! Радвай се, отроковице, прогонваща бесовската лъст! Радвай се, лампадо пресветла, сияеща днес в твоя храм! Радвай се, възлюбена майко на нашия Бог! Радвай се, основание за всички радости! Радвай се, нерушима крепосте на православните! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 10

Искайки да спасиш всички, дошли с вяра да се поклонят на твоя образ, ти изля обилно върху стеклия се от всички краища на българската земя народ уханно миро, та и на други да разкажат за твоите неизречими милости, като ги научат да пеят на Бога Христа: Алилуя!

Икос 10

О, дево, твърдино на православната вяра и утвърждение на истинното благочестие! Ако и да преуспява пътят на нечестивите и всички, що вършат беззаконие, да се умножиха, ти сочиш пак единствения път към спасението – непоколебимо да стоим в изповеданието на правата вяра и да те възпяваме така:

Радвай се ти, която правиш всичко в полза на твоите раби, защото знаеш добре какво е истински полезно за нашите души! Радвай се, несъкрушима сило на верните! Радвай се, застъпнице за нас пред праведния Съдия! Радвай се, освещение на нашите помисли чрез Христовата любов! Радвай се, почерпало на благодат за кланящите се с вяра пред твоята икона! Радвай се, наставнице към покаяние, която изцеляваш с мирото на твоите молитви нашите души! Радвай се, защото си дарила с радост вярващите по българската земя!  Радвай се, Дево, в чиято сила малкото Христово стадо се възвесели! Радвай се, непресъхващ чудоструйни източниче и вечно съкровище на християните! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 11

Богоотроковице чиста, цялата българска земя днес с трепет ти принася песен на хвала: хълмове и планини, реки и извори, зверове и птици те възпяват, родителко на Всеспасителя Христа, и възклицават Богу, радвайки се в тебе: Алилуя!

Икос 11

Владичице, Ти ни дари иконата си да бъде светоносен лъч за всички нас, които пребиваваме в мрака на безчувствието, напразно търсейки утеха в земните неща, та прогледнали от слепотата на греха очи нагоре да обърнем и към тебе да извикаме:

Радвай се, Богомайко, която проливаш сълзи от твоите икони зарад нас и така извикваш сълзи на покаяние в нашите сърца! Радвай се ти, която на земята с едничка капка миро мнозина веселиш, а на небето имаш неизчерпаемо море от умопостижимо само миро! Радвай се, незамлъкваща похвало на небесните! Радвай се, непрестанно удивление за земните! Радвай се, невестоводителко на покаялите се грешници! Радвай се ти, която прогонваш със сиянието на своята икона мрака на неверието и обръщаш нашето малодушие в ревност да служим вярно на Спасителя, дарявайки ни сила да се съразпнем с любимия Христа! Радвай се, благоуханно селение на Божествения Дух! Радвай се, бистроструйна река, утоляваща жаждата ни за спасение! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 12

Благодатно небе, оросило българската земя, която безбожниците искаха да превърнат в пустиня! Пред тебе, Дево, на колене със сълзи на очи се молим: не ни оставяй напълно да погинем, но напой ни с благодатните струи от твоята икона. Изпълни с целомъдрие всички нас, които отстъпихме от Христа, смекчавайки окаменелите ни сърца с твоите благовонни сълзи и научавайки ни да пеем на Бога: Алилуя!

Икос 12

Възпяваме твоето майчино милосърдие, Богородице Дево, блага наша застъпнице в този век, а в бъдещия – неизказна сладост за всички, които те почитат. Затова към тебе викаме:

Радвай се, радост, погубваща всяка греховна печал! Радвай се, мирно убежище на покаяните грешници! Радвай се, Богомайко, която си приготвила за измъчваните в твое име дивни утешения, а възхваляващите те увенчаваш с прекрасни добродетели! Радвай се, Благодатна, която чрез твойто рождество тленното ни естество нетленно стори! Радвай се, наставнице наша към покаяние с кротките си чудеса, която милваш нежно слепите за твойта слава! Радвай се, страх и ужас за бесовските пълчища, защото изтръгваш тези, които викат към тебе, от дълбините на падението! Радвай се, спасителко на прибягващите с вяра към тебе, чрез която получихме от небето спасителна благодат! Радвай се, утехо и в смъртния час за тези, които те обичат! Радвай се, вратарко блага, що отваряш пред верните райските двери!

Кондак 13

О, всевъзпявана майко, която милостиво посети със своята икона българската земя в тези скръбни времена и обилно изля благоуханното й миро върху надяващите се на твоето застъпничество! Приеми сега това малко моление и с чистите лъчи на твоите молитви просвети нашите сърца, та и в бъдещия век незамлъкващо да пеем на нашия Бог зарад тебе: Алилуя!

Този кондак се чете три пъти, след което отново се произнасят икос 1 и кондак 1.

Молитва към пресвета Богородица

О, Преславна Госпожо, Царице на Небето и Земята, Дево Богородице! Moлим се горещо пред Твоята честна икона, и с умиление в сърцето чакаме Твоето всемощно застъпничество  за опрощение на нашите грехове. Вярваме и се уповаваме, Владичице, защото узнахме за всички чудни знамения от Твоята мироточива икона, за изцеленията, които Си въздала на всички, които с вяра и любов са идвали при Тебе. Молим Ти се със сълзи на очи: прости нашето неверие, съкруши гордостта на нашите ламтежи, махни безчувствеността на ожесточените сърца, погледни въздишката на борещите се с унинието, дай целомъдрие на всички нас, очакващи бъдеща награда. И дай, Госпожо, на нашата Църква непоколебимо да отстоява любовта, предпази ни от всички бесовски козни, за да могат всички православни да славят всечестното име на Светата Троица и Твоето милостиво застъпничество за нас во веки веков. Амин.

[1] Преводът е направен по: Акатист към Пресвета Богородица пред Нейната икона Иверска Монреалска (на цслав. език). Второ издание. София, 2000. Изд-во „Св ап. и ев. Лука”, 40 с. За историята на тази икона, копие на иконата на Божията Майка Вратарица, направено през 1981 г. в Атон от един гръцки монах, вж. в книжката ”Чудотворната мироточива икона на Божията майка Иверска Монреалска”. София, 1995. Изд-во ЕТ ”Снежана Иванова”, 55 с.

[2] Този рефрен се повтаря в края на всеки икос. Чудотворната Иверска икона на св. Богородица (Портаитиса или на славянски Вратарница), едно от многобройните копия на която е Иверската Монреалска мироточива икона, според преданието произхожда от епохата на византийския император и иконоборец Теофил (829-842). Тя била собственост на благочестиво семейство, което я пуска в морето, за да я спаси от унищожение. Синът става монах в Иверския манастир, където идва иконата. Оттогава тя извършва много чудеса.

[3] Алюзия за дългогодишното бездетство на св. Анна, майката на пресв. Богородица.

[4] Алюзия за времето на посещение на Иверската Монреалска мироточива икона в България – 12-17 октомври 1995 година.

[5] Историята на чудотворната икона Иверска Монреалска е свързана със съдбата на приелия православие чилиец с испански произход Хосе /Йосиф/ Муньос.

[6] Алюзия към предобраза на св. Богородица в Песен на песните 6:10.

[7] Оригиналната света Иверска икона на Божията майка има знак или белег от рана на шията, нанесена ѝ в древността от един човек, който преди това бил неверник и се наричал Варвар, и от злоба и омраза я ударил с нож, а след това, като видял, че веднага – о, чудо! – изтекла много кръв, която и до сега личи, се покаял и повярвал, станал монах скитник и се спасил.

[8] Край разрушения град Курск в 1285 г. един благочестив човек намерил една икона до корените на едно дърво, по вид подобна на новгородската „Знамение“. Щом я дигнал от земята веднага бликнал извор. През годините и вековете много пъти иконата запазвала по чуден начин град Курск от нашественици. В 1920 г. иконата напуска границите на Русия и през много страни стига до Монреал, където се пази и до днес. Има много копия и много от тях са чудотворни.

[9] Алюзия за посещението на иконата на св. Богородица Курско-Коренна в София през 1920 г. по време на управлението на цар Борис III. По време на нейното пребиваване в българската столица улиците край Руската църква, където била изложена реликвата, били задръстени от богомолци – българи и руски бежанци. Подобно масово поклонение градът виждал за първи път. И това било напълно обяснимо – не само руската емиграция търсела надежда и упование свише. По това време българското общество изживявало драмата на следвоенната криза. Чудотворната икона остава в София две денонощия – на 22 септември тя е изпратена до Централна гара с литийно шествие, което тръгва от Руската църква, преминавайки по „Цар Освободител“ и „Мария Луиза“. Когато влакът потеглил, мнозина коленичили в израз на бурно религиозно въодушевление.

[10] Алюзия за мястото на поклонение на Иверската Монреалска мироточива икона по време на посещението й в България – малката старостилна църква „Св.Иван Рилски” и новостроящия се храм „Успение Богородично” на бул.Бъкстон в София.

К кому́ возопию́, Влады́чице? К кому́ прибе́гну в го́рести мое́й, а́ще не к Тебе́, Цари́це Небе́сная? Кто́ пла́ч мо́й и воздыха́ние мое́ прии́мет, а́ще не Ты́, Пренепоро́чная, Наде́ждо христиа́н и Прибе́жище на́м, гре́шным? Кто́ па́че Тебе́ в напа́стех защити́т? Услы́ши у́бо стена́ние мое́ и приклони́ у́хо Твое́ ко мне́, Влады́чице Ма́ти Бо́га моего́, и не пре́зри мене́, тре́бующаго Твоея́ по́мощи, и не отри́ни мене́, гре́шнаго. Вразуми́ и научи́ мя́, Цари́це Небе́сная; не отступи́ от мене́, раба́ Твоего́, Влады́чице, за ропта́ние мое́, но бу́ди мне́ Ма́ти и Засту́пница. Вруча́ю себе́ ми́лостивому покро́ву Твоему́: приведи́ мя́, гре́шнаго, к ти́хой и безмяте́жной жи́зни, да пла́чуся о гресе́х мои́х. К кому́ бо прибе́гну пови́нный а́з, а́ще не к Тебе́, упова́нию и прибе́жищу гре́шных, наде́ждою на неизрече́нную ми́лость Твою́ и щедро́ты Твоя́ окриля́емь? О, Влады́чице, Цари́це Небе́сная! Ты́ мне́ упова́ние и прибе́жище, покро́в и заступле́ние и по́мощь. Цари́це моя́ Преблага́я и ско́рая Засту́пнице, покры́й Твои́м хода́тайством моя́ прегреше́ния, защити́ мене́ от вра́г ви́димых и неви́димых; умягчи́ сердца́ злы́х челове́к, возстаю́щих на мя́. О, Ма́ти Го́спода моего́ Творца́! Ты́ еси́ ко́рень де́вства и неувяда́емый цве́т чистоты́. О, Богороди́тельнице! Ты́ пода́ждь ми́ по́мощь немощству́ющему плотски́ми страстьми́ и боле́знующему се́рдцем, еди́но бо Твое́ и с Тобо́ю Твоего́ Сы́на и Бо́га на́шего и́мам заступле́ние; и Твои́м пречу́дным заступле́нием да изба́влюся от вся́кия беды́ и напа́сти, о, Пренепоро́чная и Пресла́вная Бо́жия Ма́ти Мари́е. Те́мже со упова́нием глаго́лю и вопию́: ра́дуйся, Благода́тная, ра́дуйся, Обра́дованная, ра́дуйся, Преблагослове́нная, Госпо́дь с Тобо́ю! Ами́нь.

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благоуханный Цвет»

О, Пресвята́я Госпоже́ Влады́чице Богоро́дице! Вы́шши еси́ все́х А́нгел и Арха́нгел, и всея́ тва́ри честне́йшая, Помо́щница еси́ оби́димых, ненаде́ющихся наде́яние, убо́гих Засту́пнице, печа́льных утеше́ние, а́лчущих корми́тельнице, наги́х одея́ние, больны́х исцеле́ние, гре́шных спасе́ние, христиа́н все́х поможе́ние и заступле́ние! О, Всеми́лостивая Госпоже́, Де́во Богоро́дице Влады́чице, ми́лостию Твое́ю спаси́ и поми́луй богохрани́мую страну́ на́шу, вла́сти и во́инство ея́, и вся́ правосла́вныя христиа́ны, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́: и умоли́, Госпоже́, из Тебе́ без се́мене воплоти́вшагося Христа́ Бо́га на́шего, да препоя́шет на́с си́лою Свое́ю свы́ше на неви́димые и ви́димые враги́ на́ша. О, Всеми́лостивая Госпоже́, Влады́чице Богоро́дице, воздви́гни на́с из глубины́ грехо́вныя и изба́ви на́с от гла́да, губи́тельства, от тру́са и пото́па, от огня́ и меча́, от нахожде́ния иноплеме́нных и междоусо́бныя бра́ни, и от напра́сныя сме́рти, и от нападе́ния вра́жия, и от тлетво́рных ве́тр, и от смертоно́сныя я́звы, и от вся́каго зла́. Пода́ждь, Госпоже́, ми́р и здра́вие рабо́м Твои́м, все́м правосла́вным христиа́ном, и просвети́ и́м у́м и о́чи серде́чнии, е́же ко спасе́нию: и сподо́би ны́, гре́шныя рабы́ Твоя́, ца́рствия Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего: я́ко держа́ва Его́ благослове́нна, и препросла́влена, со Безнача́льным Его́ Отце́м, и с Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в, Ами́нь.

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Купятицкая»

О, Преблагослове́нная Влады́чице, всемо́щная Засту́пнице, непосты́дное на́ше Упова́ние! Приими́ хвале́бное и благода́рственное пе́ние на́с, недосто́йных ра́б Твои́х, и вознеси́ моли́твы на́ша ко Престо́лу Сы́на и Бо́га Твоего́, да ми́лостив бу́дет непра́вдам на́шим, проба́вит бла́гость Свою́ чту́щим Всечестно́е и́мя Твое́ и с ве́рою и любо́вию поклоня́ющимся чудотво́рному о́бразу Твоему́. Сохрани́ зе́млю на́шу от вся́кия беды́, посли́ ми́р лю́дем на земли́, собери́ вся́ христиа́ны во еди́но ста́до пра́во сла́вящих Бо́га в Тро́ице Еди́наго. Утверди́ на́с все́х в Ве́ре Христо́ве и в усе́рдии к Це́ркве Правосла́вней. Вложи́ в сердца́ на́ша ду́х стра́ха Бо́жия, благоче́стия и смире́ния. В напа́стех терпе́ние на́м пода́ждь, во благоде́нствии воздержа́ние, к бли́жним любо́вь, ко врага́м всепроще́ние, в до́брых де́лех преуспе́яние. Изба́ви на́с от вся́каго искуше́ния и от окамене́ннаго нечу́вствия. В стра́шный де́нь Суда́ сподо́би на́с хода́тайством Твои́м ста́ти одесну́ю Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего. Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, че́сть и поклоне́ние со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

О, Пресвета и Преблагословена Майко на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, Пречиста Приснодево, Богородице Марие, Покровителко и Застъпнице наша! Припадаме и Ти се покланяме пред Твоята света и чудотворна Иерусалимска икона, и смирено Ти се молим; чуй гласа на нашите молитви, които Ти принасяме от душа, виж нашите скърби и изкушения и като истинска любвеобилна Майка, побързай да ни помогнеш, защото сме безпомощни, унили, паднали в множество грехове и винаги прогневяващи нашия Господ и Създател. Умоли Го, Владичице, да не ни погубва заради беззаконията ни, но заради Твоето застъпничество да ни яви Своята човеколюбива милост. Изпроси за нас, Всеблага, здраве душевно и телесно, съвършено покаяние за греховете ни, преуспяване в християнските добродетели, мирно и благочестиво житие, плодородие на земята, благоразтворение на въздуха, навременни дъждове и благословение свише на всички наши добри дела и начинания. Съхрани ни и запази в мир и благоустроение и помогни на всички нас да понесем благото и леко Христово иго с търпение и смирение, за спасение на душите ни, защитавайки ни с Твоя Майчински покров от дяволските изкушения и от всяко зло. О, всевъзпявана Царице, всеблага Майко Божия! Простри Твоите богоносни ръце за молитва към Твоя възлюбен Син, нашия Господ Иисус Христос, и заедно с другите светии, които Му се молят, в това число и изобразените на иконата Ти Твои праведни родители Иоаким и Анна, Го умоли да ни помилва и избави от вечната погибел, и както някога си дарувала утешение в тежката скръб и добро обещание на молещия се пред тази Твоя икона Нил, така чуй сега и нас, смирените и грешни Твои раби, които Ти се молим, и ни покажи Твоите велики щедрости: болните изцери, скърбящите утеши, бедстващите избави, пътешестващите и плаващите по море запази невредими, и всички нас удостой да завършим благочестиво земното си житие, да получим добра християнска кончина, да станем причастници на Светите Тайни и да наследим Небесното Царство. Само така – в свята радост и светлина – ние ще можем да възпеем и възвеличим Твоето, и на родения от Тебе Господ наш Иисус Христос, милосърдие. На Него, заедно с безначалния Негов Отец, и Пресветия Дух, подобава всяка слава, чест и поклонение, во веки веков. Амин.