Категория: Календар

13 СЕПТЕМВРИ / 31 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ПОЛАГАНЕ ПОЯСА НА СВ. БОГОРОДИЦА

СВ. КИПРИАН КАРТАГЕНСКИ

СВ. ГЕНАДИЙ ЦАРИГРАДСКИ

Тропарь Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 5

Я́ко некра́домо бога́тство,/ по́яс Твой честны́й, Присноблаже́нная,/ и благи́х подая́ние иму́ще,/ Оби́тель Ватопе́дская взыва́ет Ти,/ препоя́ши со благогове́нием,/ притека́ющия ны к нему́,/ си́лою его́ боже́ственною,/ и кре́пость льсти́ваго врага́ разруши́,// спасе́ние ве́рным Чи́стая.

Кондак Святому и Пречестному Поясу Пресвятой Богородицы, глас 6

Богоприе́мное Твое́ чре́во, Богоро́дице,/ объе́мший по́яс Твой честны́й,/ держа́ва гра́ду Твоему́ необори́ма/ и сокро́вище есть благи́х неоску́дно,// еди́на ро́ждшая, Присноде́во.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Християнинът не вярва в късмет, съдба и прокоба. Бог е определил главните насоки в нашия живот. Той, според нашите молитви и заслуги, може и да ги променя. Така Той продължил живота на цар Иезекия с 15 години (Исая 38); също продължил с 15 години живота и на преподобни Дий (19 юли). По молитвите на светител Василий Велики продължил живота му с един ден, докато кръсти евреина Иосиф, своя лекар. Но както по молитвите Бог може да продължи живота, така, заради греха, може и да го съкрати. Цар Атанасий се придържал към Севировата ерес, т.нар. анакефали (безглави), която разпространявала безумието, че на Църквата не ѝ трябват епископи и свещеници, защото уж всеки е свещеник и епископ за себе си, и всеки има право по свой начин да тълкува Св. Писание, и да учи другите, тъй както той знае и вярва. Напразно св. патриарх Иоан съветвал царя да се върне в истинската православна вяра, но царят не само не приел неговите съвети, а го клеветял и търсел различни поводи да го прати в изгнание. Една нощ, насън, царят видял на висок престол един страшен мъж, който държал в ръцете си книга. Този мъж разгърнал книгата, намерил името на цар Атанасий и казал: „Аз исках да те оставя да живееш още дълго, ала заради зловерието ти ето, отнемам 14 години от твоя живот“. И изтрил неговото име от книгата. Ужасен царят, се събудил и разказал на своите привърженици за съня. След няколко дена върху двореца паднала мълния и убила цар Атанасий.

БЕСЕДА ЗА СИЛАТА И МИСИЯТА ХРИСТОВИ СПОРЕД ПРОРОЧЕСТВОТО НА ИСАИЯ

Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце,

да проповядвам на пленени освобождение и на затворници – отваряне на тъмница, да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение (Исая 61: 1 – 2).

Това велико програмно пророчество прочел Господ Иисус в самото начало на Своето спасително дело в Назарет, пред евреите, и след като го прочел, седнал и казал: Днес се изпълни това писание (Лк. 4: 16 – 21). Той прочел едно от най-тъмните за книжниците и еврейските свещеници пророчества, затворил книгата и казал: Днес се изпълни това писание. Никой от евреите не смеел да се докосне до това пророчество, защото никой не знаел за Кого то се отнася. Седем столетия били изминали от изричането и написването на това пророчество, но никой не знаел за Кого се отнася то. А когато дошъл Онзи, за Когото се отнасяло това пророчество, Той го прочел и отнесъл към Себе Си. Така нашият велик Господ оправдал Своя пророк и показал Себе Си на света. Духът на Господа Бога е върху Мене. Защо Той казал това, като Той е равен с Духа, както и с Отца? За свидетелство пред хората, както тълкува св. Златоуст. Не казва: „Благодатта на Духа“, а „Духът“, защото благодатта на Духа е върху вярващите, а върху него е сам Духът, както се и видяло на Иордан. Духът е Свидетел на Сина и нито за миг Синът не е бил без Духа. Господ Иисус често споменава Отца и Духа Светаго, веднъж от безкрайна любов към Отца и Духа, защото винаги отдава любовта си на Тях, и второ – заради поука към гордите хора – да не изтъкват себе си, а да отдават чест на другите като равни на самите тях. Всичко останало, което е казано в това пророчество, Господ с чудните си дела е изпълнил дословно. Той дошъл най-вече да възвести Божията милост към хората, но в същото време [и да възвести] за Страшния Съд за онези, които ще презрат и отхвърлят тази милост. Това е видението на Исаия, син Амосов – Божий пророк, пророк истински. Да се поклоним, братя, на Исаия, чийто боговдъхновени уста са предсказали [идването на] Спасителя и нашето спасение, и непрестанно да се покланяме на чудния наш Спасител – Господ Иисус Христос.

На Тебе се кланяме, Господи и Спасителю наш, на Тебе благодарим за премъдрото устройване на нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

12 СЕПТЕМВРИ / 30 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

 СВВ. ПАТР. ЦАРИГР. АЛЕКСАНДЪР, ИОАН И ПАВЕЛ НОВИ

 СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Тропарь святителю Иоанну Постнику, патриарху Константинопольскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ я́же веще́й и́стина:/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Иоа́нне,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителям Александру, Иоанну Постнику и Павлу Новому, патриархам Константинопольским, глас 8

Христо́вою любо́вию распала́еми, сла́внии,/ и яре́м Его́ прие́мшии — Кре́ст Честны́й,/ подража́тели Того́ жития́ яви́стеся/ и Боже́ственныя сла́вы Его́ прича́стницы бы́сте,/ Алекса́ндре богому́дре со Иоа́нном чу́дным и Па́влом сла́вным./ Темже, Престо́лу Его́ предстоя́ще,// прилежно моли́теся за ду́ши на́ша.

Тропарь благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 4

Позна́й свою́ бра́тию, росси́йский Ио́сифе,/ не в Еги́пте, но на Небеси́ ца́рствующий,/ благове́рный кня́же Алекса́ндре,/ и приими́ моле́ния их,/ умножа́я жи́та лю́дем плодоно́сием земли́ твоея́,/ гра́ды влады́чествия твоего́ огражда́я моле́нием,// правосла́вным христиа́ном на сопроти́вныя спобо́рствуя.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне./ Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.

Разсъждение

С шум и безчестие погинали безумните еретици. И смъртта им показва Божия гняв върху тях заради лъжите, които разпространявали, и досадата, която причинили на Божията Църква. Арий, като бил осъден в Никея, отишъл един ден при цар Константин и помолил царя отново да бъде приет в Църквата. Царят го попитал дали вярва според Никейския Символ на вярата. Той, лукавият, държал в пазвата си написано своето еретическо зловерие и, удряйки се с ръка в гърдите, казал на царя: „Така вярвам“. Царят помислил, че Арий се е разкаял, и го пратил при патриарх Александър да го приеме в Църквата. Александър никак не искал да приеме Арий в Църквата, знаейки, че лъже. Но царят определил един ден, в който Арий трябвало да бъде въведен в Църквата. В навечерието на този ден светият патриарх молил Бога да вземе неговата душа, преди богохулният еретик да бъде въведен в църквата. Като настъпила отредената неделя, патриархът бил на служба в църквата, а Арий с царска свита и свои единомишленици се упътил към църквата. Когато стигнали до Константиновия площад, изведнъж го налегнало някакво страдание и на духа, и на тялото и той потърсил място за телесна нужда. На площада имало обществен клозет и той се упътил натам. Неговите придружители дълго го чакали и от чакането станали нетърпеливи. Когато някои отишли да видят какво става с Арий, го намерили в смрадното място мъртъв, с изсипани наполовина вътрешности, в нечистотии и кръв.

БЕСЕДА за тайнствения Христов род

Но рода Му кой ще обясни? (Исая 53: 8).

Като неизвестен извор на голяма река бил неизвестен за евреите родът на чудния Господ Иисус. Те чели и знаели, че Месия ще се роди във Витлеем; и Той се родил във Витлеем, ала те не Го познали. Те са знаели, че Месия ще дойде от Давидовото коляно; и Той се родил по Своята Пресвета Майка от Давидовото коляно, ала те не Го познали и признали. Чели са, че Той ще се роди от Девица, че ще избяга в Египет и ще бъде повикан от Египет, че преди Него ще се яви Неговият Предтеча – викащият в пустинята, че като велика светлина ще засияе в мрак и сянка смъртна на земята Завулонова и земята Нефталимова, и всичко останало, което са пророкували и написали пророците, за знаменията на Неговото дохождане. Не Го познали и признали, но Го разпнали, като престъпник – Него, Царя на Славата! Ако той бил обикновен човек, нима пророкът щял да се пита за Неговия род и произход? Чий род и чий произход в Израилския народ е неизвестен? А Неговият род е неизвестен като рода Мелхиседеков. Неизвестен бил за евреите и винаги неизвестен за невярващите, но за нас, вярващите, вече не е неизвестен. Ние знаем, че Той Е Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен. Той е във вечността. Знаем, че той се въплътил от Духа Свята и Марии Деви, и се явил като Човек, като Богочовек. Такъв е Той във времето. Неговият род, значи, и на небето, и на земята, и във вечността, и във времето, е чуден, тайнствен, славен и величествен – Неговият род! И всичко да кажем, което ни е открито за Него, все пак можем да се запитаме: Но рода Му кой ще обясни? Не затова, че Неговият род ни е непознат, а затова, че е недостижим, недостъпен за ума, свръхчувствен, свръхестествен.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, просвети ни с Твоя божествен разум и със силата на Твоето човеколюбие ни издигни към Себе си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

11 СЕПТЕМВРИ / 29 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ОТСИЧАНЕ НА ГЛАВАТА НА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

Тропарь Собору и Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 2

Па́мять пра́веднаго с похвала́ми,/ тебе́ же довле́ет свиде́тельство Госпо́дне, Предте́че:/ пока́зал бо ся еси́ вои́стину и проро́ков честне́йший,/ я́ко и в струя́х крести́ти сподо́бился еси́ Пропове́даннаго./ Те́мже за и́стину пострада́в ра́дуяся,/ благовести́л еси́ и су́щим во а́де Бо́га я́вльшагося пло́тию,/ взе́млющаго грех ми́ра,// и подаю́щаго нам ве́лию ми́лость.

Кондак Усекновению главы Иоанна Предтечи, глас 5

Предте́чево сла́вное усекнове́ние,/ смотре́ние бысть не́кое Боже́ственное;/ да и су́щим во а́де Спа́сово пропове́сть прише́ствие./ Да рыда́ет у́бо Ироди́а,/ беззако́нное уби́йство испроси́вши:/ не зако́н бо Бо́жий, ни живы́й век возлюби́,// но притво́рный, привре́менный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако  наблюдавате  как  умират  хората,  ще  видите,  че  смъртта  на един човек обикновено мяза на неговия грях. Както е писано: Всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат (Мат. 26: 52). Всеки грях е нож и обикновено хората са посичани от онези грехове, които най-усърдно са вършили. Пример за това ни дава и Саломия, скверната Иродиадина дъщеря, която поискала и получила от Ирод главата на Иоана Кръстителя в поднос. Като живяла в Испания в град Лерида, с прогонения Ирод и Иродиада, един ден тя тръгнала по заледената река Сикориса. Ледът се пропукал и тя до гуша паднала във водата. Парчетата лед я стегнали за гърлото и тя, дърпайки се, за да се освободи, „танцувала“ с крака под водата, тъй както някога танцувала в Иродовия дворец. Не могла да излезе, нито да потъне, докато острият лед не отрязал главата ѝ. Водата отнесла тялото, а главата ѝ на поднос поднесли на Иродиада, както някога главата на Иоан Кръстителя. Ето как страшната смърт прилича на сторения грях!

БЕСЕДА ЗА ИЗЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО С ХРИСТОВИТЕ РАНИ

Чрез Неговите рани ние се изцелихме

(Исая 53: 5).

Чрез Христовите рани ние се изцелихме – това предсказал пророкът Божий, и сега ние знаем, че пророчеството му е истинско. Чрез Христовите страдания ние сме се спасили от вечните мъки; чрез Неговата пречиста Кръв ние сме се очистили от греховната проказа и сме оживели. Нашата кръв и нашето тяло са станали нечисти от греховните страсти; нашият дух – гнездо и извор на плътската нечистота – най-напред се е осквернил. Може ли нечистото да се очисти с нечисто? Може ли мръсното платно да се избели с мръсна вода? Не може. Само онова, което е чисто, може да изчисти онова, което е нечисто. И езичниците чувстват, че човешкият род е нечист. Но те искат с нечистото да очистят нечистото, като – първо – призовават нечистите духове и им се кланят, и второ – принасят нечисти жертви – било човешки или животински. Една капка от Кръвта на пречистия Христос може повече да очисти човешкия род, отколкото всички жертви на идолите от началото на света. Защо? Затова, защото Христовата Кръв е чиста, а всичко останало е нечисто. Лекарите взимат една капка от някоя силна ваксина, разреждат я и с нея ваксинират много хора, за да ги предпазят от болести. И Христовата кръв в Чашата ние разреждаме с вода и тогава я вземаме и я пием, защото е казано, че като проболи с копие Тялото Господне, веднага изтече кръв и вода (Иоан 19: 34). Такава е силата на една капка Негова Кръв, че може от Нея да изгори целият свят. Тя е безгрешна Кръв, единствено безгрешната; Кръв пречиста, единствено чистата в света. О, да биха узнали хората каква е силата на абсолютната Чистота! Всички нечисти от греха ще се затекат да се очистват с Пречистия Христос и всички немощни ще се затекат да се причастят с Кръвта и Тялото Христови; и всички невярващи ще повярват в Христос. Защото тук има Троица и всичко в Троицата е чисто и очиства – чист Дух, чиста Кръв, чисто Тяло. А само чистото може да очисти нечистото; и само, което е здраво, може да изцели нездравото; и онова, което е силно, може да изправи безсилното.

О, Господи, всесилни Господи наш, с Твоите кървящи рани, рани невинни и пречисти, очисти нас грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

10 СЕПТЕМВРИ / 28 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. МОИСЕЙ МУРИН

СВ. ИОВ ПОЧАЕВСКИ

Тропарь преподобному Моисею Мурину, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Моисе́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою, Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя, и ду́ши ве́рою приходя́щих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.

Кондак преподобному Моисею Мурину, глас 4

Му́рины зауши́в, и ли́ца де́монов поплева́в,/ мы́сленно просия́л еси́/ я́коже со́лнце све́тлое,/ све́том жития́ твоего́// и уче́нием наставля́я ду́ши на́ша.

Тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Многострада́льнаго пра́отца долготерпе́ние стяжа́в,/ Крести́телеву воздержа́нию уподобля́яся,/ Боже́ственныя же ре́вности обою́ приобща́яся,/ тех имена́ досто́йно прия́ти сподо́бился еси́/ и и́стинныя ве́ры был еси́ пропове́дник безбоя́знен:/ те́мже мона́хов мно́жества ко Христу́ приве́л еси́/ и вся лю́ди в Правосла́вии утверди́л еси́,/ И́ове преподо́бне о́тче наш,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, глас 4

Яви́лся еси́ и́стинныя ве́ры столп,/ ева́нгельских же за́поведей ревни́тель,/ горды́ни обличе́ние,/ смире́нным же предста́тель и науче́ние:/ те́мже и ублажа́ющим тя грехо́в отпуще́ние испроси́,/ и оби́тель твою́ невреди́му сохрани́,// И́ове о́тче наш, многострада́льному подо́бный.

Ин тропарь преподобному Иову, игумену Почаевскому, на обретение мощей, глас 4

Возло́жь на ся и́го Христо́во от ю́ности,/ преподо́бне о́тче И́ове,/ многоле́тне свя́то подвиза́лся еси́/ на по́прище благоче́стия во оби́тели Уго́рницстей и на о́строве Ду́бенстем,/ и, прише́д к горе́ Поча́евстей,/ зна́менанней цельбоно́сною стопо́ю Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в те́сней пеще́ре ка́менней/ богомы́слия ра́ди и моли́твы многокра́тно заключа́лся еси́,/ и, благода́тию Бо́жиею укрепля́яся,/ му́жественно потруди́лся еси́/ на по́льзу Це́ркве Христо́вы и оби́тели твоея́,/ ку́пно же и проти́ву враго́в Правосла́вия и благоче́стия христиа́нскаго,/ и, наста́вив сицево́му ополче́нию и́ночествующих,/ победи́тели тех предста́вил еси́ Влады́це и Бо́гу.// Того́ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Ин кондак преподобному Иову, игумену Почаевскому, на обретение мощей, глас 8

Возсия́ от спу́да земна́го сокро́вище нетле́нное моще́й твои́х,/ уго́дниче Бо́жий,/ я́ко, благоче́стно пожи́в в ве́ре Христа́ Бо́га на́шего,/ дости́гл еси́ доброде́телей соверше́нства,/ и, оста́вль сла́дость жития́ преходя́щаго,/ в пеще́ре горы́ Поча́евския в поще́ниих, моли́твах и труде́х свя́то подвиза́лся еси́,/ и те́ми те́ло твое́ увяди́л еси́./ Ны́не же, преше́д к Бо́гу в безмяте́жный и ве́чный поко́й,/ мо́лишися о всех с ве́рою к тебе́ прибега́ющих./ Ра́дуйся, И́ове, пресла́вный уго́дниче Бо́жий// и оби́тели Поча́евския украше́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 АВГУСТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинският християнин избягва човешката похвала; не само я избягва, ами и истински се страхува от нея. Св. Сава Псковски оставил игуменството, манастира и добрите манастирски братя и избягал в едно пусто място само за да избегне човешката похвала. Защото похвалата от хората ограбва нашето сърце. Един благочестив княз, като чул за подвизите на св. Моисей Мурин, отишъл със своята свита в пустинята, за да го види. Съобщили на Моисей, че князът идва в неговия манастир. Моисей бързо излязъл и започнал да бяга, за да се скрие къде да е, но ненадейно се срещнал с височайшите посетители. „Къде е килията на авва Моисей?“ – попитали слугите на княза, не подозирайки, че това е самият Моисей. А Моисей отворил уста и казал: „За какво ви е този безумен старец, който е голям лъжец и живее безчестно?“. Като чули това, посетителите се зачудили и продължили по-нататък. Като стигнали до Моисеевата килия, попитали за стареца, но монасите им казали, че не е тука. Тогава те разказали какво им казал по пътя един монах за Мойсей. Монасите се натъжили и попитали: „Как изглеждаше този старец, който ви е наговорил тези хули за светия мъж?“. А когато те казали, че бил твърде черен в лицето, висок и в бедни дрехи, възкликнали в един глас: „Та това наистина е бил авва Моисей!“. От тази случка князът получил голяма духовна полза и радостен се върнал у дома си.

БЕСЕДА ЗА ВИДА НА МЕСИЯТА

Няма в Него ни изглед, нито величие

(Исая 53: 2).

Това пророкът казва за Христа Господа като човек. Няма в Него ни изглед, нито величие! Нима Онзи, който е дал изглед на всяка твар и Който е сътворил прекрасните небесни ангели и цялата прекрасна вселена, да няма изглед и красота? Това не трябва ли да ви смути, братя? Той е могъл да се яви такъв, какъвто пожелаел. Но Той не пожелал да се яви в ангелска красота, както не пожелал да се яви в царска сила и богаташки разкош. Който отива в дома на скръбта, не се облича с най-хубавите дрехи, нито пък лекарят се облича в най-хубавите си дрехи, когато отива при тежко болните. А Господ дошъл в дома на скръбта и в болницата. Тялото е одежда на душата. Той се облякъл в обикновена дреха, за да въздейства не с дрехата, а със силата на духа. Ние не знаем как точно е изглеждал Той. Според преданието лицето му било мургаво, а косата кестенява. Когато цар Авгар изпратил своя художник Ананий да нарисува лицето на Господа, Ананий не успял и черта да постави върху платното, защото, говори се, Христовото лице сияело с някаква необикновена светлина. Впрочем, и да се бил облякъл в най-красивото тяло, каквото само Той е могъл да създаде на Себе Си, какво би била тази телесна Негова хубост пред Неговата безсмъртна Божествена красота? И най-голямата земна хубост е само сянка от небесната красота. Пророк Даниил бил млад и красив човек, но когато Божият ангел застанал пред него, тогава, както той самият казва: В мене сила не остана (Дан. 10: 8). Какво е лицето на земния човек спрямо лика на безсмъртния Божи ангел? Като тъмнина пред светлина. Затуй пророкът, виждайки Безсмъртния Цар Христос в човешко тяло, и сравнявайки Неговия земен вид, Неговия безсмъртен небесен образ, трябвало да възкликне: Няма в Него ни изглед, нито величие!

О, благ и преблаг Господи, Който заради нас се облече в нашата бедна телесна одежда, та да ни послужиш и да не ни изплашиш, на Тебе слава и хвала, на Тебе слава и хвала. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

9 СЕПТЕМВРИ / 27 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПИМЕН ВЕЛИКИ

СВ. ФАНУРИЙ

Тропарь преподобному Пимену Великому, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Пи́мене о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Пимену Великому, глас 4

Све́тлых по́двиг твои́х, преподо́бне о́тче,/ наста́ днесь свята́я па́мять твоя́,/ ду́ши благочести́вых веселя́щи,/ Пи́мене Богому́дре,// о́тче наш преподо́бне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 АВГУСТ

Разсъждение

Подобно на някой, който се катери по стръмна планина, и с крака и ръце се старае да направи крачка напред, не помисляйки да се връща назад, били великите православни подвижници в своя труден път към Царството Божие. Наистина за удивление са техните подвизи и тяхното безстрастие. Св. Пимен не пожелал да види своята майка, когато тя дошла да го посети. Един княз пожелал да види Пимен, но той отказал. Тогава князът намислил с хитрост да накара стареца да се срещне с него; а именно – той арестувал Пименовия племенник и казал на Пименовата сестра, че ще освободи сина ѝ само ако Пимен дойде да разговаря с него. Сестрата отишла в пустинята, похлопала на вратата, замолила брат си да излезе и спаси сина ѝ. Но Пимен не излязъл. Тогава сестрата започнала да нарежда и да кълне. Но Пимен не излязъл. Чул за това, князът наредил да се напише писмо до Пимен и да му се каже, че ако Пимен поне писмено – щом не пожелал лично, – помоли княза да освободи неговия племенник, князът ще стори това. Пимен отговорил: „Могъщи княже, заповядай добре да се изследва вината на юношата, па ако вината му е такава, че той заслужава смърт – нека умре, та с временното наказание да избегне вечните мъки. Ако вината му не е за смъртно наказание, накажи го според закона и след това го освободи“. Като прочел такова справедливо и безпристрастно разсъждение, князът твърде много се удивил и освободил юношата, а почитта си към Пимен удвоил.

БЕСЕДА за Деня Христов според предсказанието на Исаия

Затова Моят народ ще узнае името Ми; затова ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! (Исая 52: 6).

Нашият Бог, братя, е Бог на истината. На слънцето има тъмни петна, но в Бога няма нито тъмни петна, нито лъжа. Всяко слово, казано от Бога чрез пророка, се е сбъднало. Когато Словото Божие се въплътило в Исуса Христа, нашия Господ, тогава се изяснили, като слънце, всички пророчества, които се отнасяли за Него, и които дотогава, за евреите били тъмни загадки. И Словото стана плът – това казва Евангелието за предвечното Слово Божие, за вечната Божия Мъдрост, за Сина Божий; но с това въплъщение на Словото Божие, и във всяко пророческо слово се вижда [предсказаният] телесен вид. Докато Господ Христос не дошъл в плът да посети човеците, книжниците и читателите на Свещеното Писание, можели да помислят за много пророчески слова, още неизпълнени, че са само думи на пророците като човеци, а не са от Бога. Но Бог не допуснал за неговите пророци да се мисли несериозно, затова е казал, че народът ще узнае в оня ден, че Аз съм Същият, Който казва: ето Ме! Значи, Бог искал да подчертае важността на всяко пророческо слово, и искал да научи хората на търпение, та търпеливо да чакат онзи Ден, онзи чуден Ден, когато ще се яви Господ на земята в плът и ясно ще извика за всяко ухо: Ето Ме! Всеки, който познае Господа Иисуса като Бог в Тяло, той е познал същевременно Онзи, който е говорил чрез пророците. Ето Ме! – тъй казва Христос и днес. Аз Съм Онзи, Който говори чрез всичко в сътворената вселена. Аз Съм Онзи, Който говореше чрез пророците. Аз Съм Онзи, Който с плътски уста проповядва слова за вечно спасение. Аз Съм Онзи, Който говори чрез апостолите, светителите и учителите. Аз Съм Онзи, Който проповядва и ще проповядва чрез Моята света Църква до свършека на света. Аз Съм Онзи, Който проповядва и за Когото се проповядва.

Господи, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

8 СЕПТЕМВРИ / 26 АВГУСТ (СТАР СТИЛ) 

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЛАДИМИРСКА“ И „УМИЛЕНИЕ (ПСКОВСКО – ПЕЧЕРСКА)“

СВ. МЪЧЕНИЦИ АДРИАН И НАТАЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется сла́внейший град Москва́,/ я́ко зарю́ со́лнечную восприе́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ к не́йже ны́не мы притека́юще и моля́щеся Тебе́, взыва́ем си́це:/ о, пречу́дная Влады́чице Богоро́дице!/ Моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́ Бо́гу на́шему,/ да изба́вит град сей и вся́ гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих,// и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых/ прише́ствием Твоего́ честна́го о́браза, Влады́чице Богоро́дице,/ све́тло сотворя́ем пра́зднество сре́тения Твоего́ и обы́чно зове́м Ти́:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Владимирской», глас 8

К Взбра́нней Воево́де и Засту́пнице, Де́ве и Богоро́дице,/ в чи́стей со́вести, ве́рою утверди́вшеся, ру́сстии наро́ди,/ невозвра́тно наде́жду иму́ще, притеце́м,/ к чудотво́рному Ея́ и пречи́стому о́бразу, и возопие́м Ей:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 4

К Богоpо́дице с умиле́нием пpипаде́м,/ вси, гpехми́ обpемене́ннии,/ чудотво́pную Ея́ ико́ну Умиле́ния облобыза́юще/ и вопию́ще со слеза́ми:/ Влады́чице, пpиими́ моле́ние недосто́йных pаб Твои́х/ и пода́ждь нам, пpося́щим,// ве́лию Твою́ ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умиление» Псково-Печерской, глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Пречи́стая Де́во,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь мученику Адриану Никомидийскому, глас 3

Бога́тство неиждиву́щее вмени́л еси́/ ве́ру спасе́нную, треблаже́нне,/ оста́вль оте́ческое нече́стие/ и Влады́ки стопа́ми ше́ствуя,/ Боже́ственными дарова́нии обогати́лся еси́,/ Адриа́не сла́вне;/ Христа́ Бо́га моли́// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак мученикам Адриану и Наталии Никомидийским, глас 4

Жены́ Богому́дрыя Боже́ственная словеса́ в се́рдце положи́в,/ Адриа́не, му́чениче Христо́в, к муче́нием усе́рдно устреми́лся еси́,// с супру́гою вене́ц прие́мь.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 АВГУСТ

Разсъждение

Понякога и между християните се чуват безбожни думи: „Тук и Бог не може да помогне“. Няма опасност, в която Бог да не може да помогне, нито пък има враг, който със собствена сила, без Божие допущение, да може да ни победи. Не питай как Бог ще разбие силната войска на нашите неприятели – за Него това е леко, както за теб да дишаш въздуха. Прочети как Бог с тропот от колесници и цвилене от коне[1] изплашил сирийската войска и войската се разбягала, а Израил се спасил (IV Цар. 7: 6). Прочети как Иерусалим бил спасен от силната вавилонска войска без никаква съпротива от цар Иезекия, благодарение на неговия плач и молитви пред Бога (IV Цар. 19: 35). Но такива чудеса Бог е правил не само в древността – прави ги по всяко време, когато вярващите Му се молят. Например – през 1305 г. татарският хан Тамерлан обкръжил с безчетна войска Москва. Руснаците пренесли чудотворната икона на Пресвета Богородица от град Владимир в Москва и целият народ със сълзи [на очи] започнал да се моли на Светата Пречиста. Неочаквано татарската войска, без видима причина, започнала бързо да отстъпва и да бяга. Какво се случило? Тамерлан имал видение насън – светли облаци се носели по небето, а сред тях – Света Богородица, като Царица, а след нея – безбройна ангелска войска. Богородица строго заговорила на Тамерлан и му заповядала веднага да отстъпи от руската земя, а светиите със своите жезли му се заканвали. Ужасен от този сън, Тамерлан, след като се събудил, заповядал отстъпление и бягство.

БЕСЕДА за Христовите страдания–  такива, каквито ги предсказал Исаия

Гърба Си подложих на биещите и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване (Исая 50: 6).

Това, братя, е пророчество; а сега чуйте изпълнението на пророчеството: Тогава (Пилат) Иисуса бичува и Го предаде на разпятие (Мат. 27: 6) – това не е ли онова, което пророкът е предсказал: Гърба Си подложих на биещите? Чуйте по-нататък: Един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса (Иоан 18: 22 ); и това: И като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари (Лк. 22: 64); не е ли това, предсказаното от пророка: лицето Си не скривах от поругание? Чуйте и по-натам: Присмиваха Му се (Мат. 27: 29), па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха (Марк. 15: 19) – не е ли това, предсказаното от пророка: Лицето Си не скривах от поругание и заплюване? Вижте, братя, колко ясно е пророчеството, отначало докрай. Вижте с ужас как прозорливият Божи човек ясно вижда през стените на няколкостотин години напред, както обикновеното око вижда дъното в бистра и плитка вода! Бог със Своята непреодолима сила откри на духа на смъртен човек, духом да види случващото се в бъдещето тъй ясно, както очите виждат случващото се наблизо. Как ли пък всевиждащият  Бог вижда и през сърцевината на нашите кости, през гъстата мъгла на нашите мисли и през всички тайни на сърцето ни? Той присъства в нашите мисли, преди те още да се родят, и знае нашите желания, преди те още да са заченали. Той е единственият неизмамващ и нелъжещ Свидетел на всичко, което се случва, вътре и вън, във висините и в дълбините, надлъж и нашир. И Той нелъжовно засвидетелства на нашия дух всичко, което [духът ни] желае да знае за добро, полза и спасение на душата.

О, Всевиждащи и пречудни Свидетелю на всички тайни в небето и на земята, Сътворителю и Промислителю наш благи, Ти единствен виждаш немощите на всекиго от нас. Помогни ни, помогни ни да разберем онова, що е нам потребно за вечното ни спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с едно привидение (бел. прев.).

7 СЕПТЕМВРИ / 25 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. АП. ВАРТОЛОМЕЙ

СВ. АП. ТИТ

Тропарь апостолам Варфоломею (Нафанаилу) и Варнаве (Иосии), глас 3

Язы́к огнедохнове́н в си́ле Ду́ха прие́мше,/ во пло́ти прише́дшее Сло́во пропове́дасте всю́ду,/ Его́же ра́ди ов во главу́ усече́н,/ ов же ка́мением побие́н,/ и есте́ апо́стольскому ли́ку украше́ние,/ Варфоломе́е и Варна́во,/ те́мже па́мять ва́шу почита́ем и про́сим:// моли́те Христа́ Бо́га пода́ти нам грехо́в оставле́ние.

Кондак апостолу Варфоломею (Нафанаилу), глас 4

Яви́лся еси́ вели́кое со́лнце вселе́нней/ уче́ний сия́ньми и чуде́с стра́шных, световодя́ почита́ющия тя,// Варфоломе́е, Госпо́день апо́столе.

Кондак апостолу от 70-ти Титу Критскому, глас 2

Павлов явився собеседник, апостоле,/ с ним нам слово предвозвестил еси Божественныя благодати,/ тайноглагольниче Тите приснопамятне./ Сего ради вопием ти:// не престай моляся о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 АВГУСТ

Разсъждение

Със свръхчовешката си смелост и готовност да понесат всички страдания и доброволна смърт за Христа, нашите християнски предци изпълвали със страх мъчителите си. Император Максимиан, лют и безпощаден гонител на християните, заповядал на своя проконсул в Антиохия да освободи св. Андрей Стратилат от тъмницата, от страх да се не разбунтува народът, който почитал Андрей повече от царя. Цар Валент заповядал на своя епарх в Едеса да погуби всички християни, които са против Арий. Епархът имал по-голямо човеколюбие от своя цар и тайно съобщил на християните следващия ден да не излизат от града в полето, където обикновено извършвали богослуженията, (защото арианите били завзели всички църкви в града) за да не загинат. Но противно на очакваното, сутринта християните излизали на полето радостни, че ще пострадат за истинската вяра. Излизайки с войниците из града, епархът видял една жена християнка, с дете на ръце, да бърза покрай войниците към полето. Епархът я попитал: „Не си ли чула, че там ще отиде епархът с войниците, и ще погуби всички, които намери?“. Жената отговорила: „Чух, затова бързам, та с тях да умра за Христа“. Епархът пак я попитал: „А защо носиш това дете със себе си?“. Жената отвърнала: „Искам и моето дете, заедно с мене, да се удостои с мъченичество“. Като чул и видял това, епархът, уплашен се върнал и го съобщил на царя. Царят много се уплашил и отменил своята заповед за заколението.

БЕСЕСДА за отключената тъмница и осветения мрак

Да кажеш на затворниците: Излезте; и на ония, които са в тъмнина: Покажете се (Исая 49: 9).

Кой е по-голям затворник от свързания от греха? Има ли по-голяма тъмнина от тъмнината на греха, смъртта и ада? Кой може да прощава грехове… Един Бог (Марк. 2: 7); това са го признали самите книжници и фарисеи. Христос прости греховете на мнозина и ги направи свободни и здрави. А щом единствено Бог може да прощава греховете на окованите от греха, защо тогава евреите не го признали за Бог? Защото и те били свързани от греховете, и не можели логично да разсъждават в пълнота, и не позволявали на Господ да ги развърже от греха. Вижте в какво безумие изпаднали еврейските мъдреци:  от една страна твърдят, че Един Бог може да прощава грехове, а от друга – обвиняват Христос, че той действа с помощта на дявола! Дяволът е онзи, който връзва, как дяволът ще развързва? Дяволът е онзи, който погубва човека, как той ще го и спасява? Там, дето са дяволите, е тъмницата – грехът, смъртта и адът. Единствено Христос е имал несравнима с нищо могъща сила да изведе от тъмницата човешките души и да ги спаси. Прощават ти се греховете! Стани! Лазаре, излез вън! Със Своето силно слово Той разкъсвал връзките на грешника и извеждал мъртвите на светлина в живота. Със Своето слизане в ада Той разрушил престола на сатаната и освободил душите на праведниците. Със Своето Възкресение той показал в пълнота Своята непреодолима власт над всички дяволски примки, над адските козни и над последния враг – смъртта.

О, Господи, победителю на демоните, Освободителю от греха, Възкресителю на мъртвите, на Тебе се кланяме и Тебе молим, освободи ни, възкреси ни, благослови ни. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

6 СЕПТЕМВРИ / 24 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ПЕТРОВСКА“

СВ. ЕВТИХ

СВ. КОЗМА ЕТОЛИЙСКИ

Кондак священномученику Евтихию, ученику апостола Иоанна Богослова, глас 3

Апо́столов сопресто́льник/ и святи́телей красота́ бы́в, Евти́хие,/ му́ченически просла́вился еси́,/ просия́л еси́, я́ко со́лнце, все́х просвеща́я,/ и разори́л еси́ безбо́жия но́щь глубо́кую,/ сего́ ра́ди тя́ почита́ем,// я́ко Боже́ственнаго вои́стинну священнотаи́нника Христо́ва.

Тропар на св. Козма Етолийски, глас 3

С учението на Божествената вяра си украсил Църквата, бидейки подражател на апостолите, и посеял божествените догмати, с мъченически подвиг си завършил живота си. Козмо преславни, Христа Бога моли да ни дарува велика милост.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 АВГУСТ

Разсъждение

Ако попитате повечето хора защо не ходят на молитва в църквата, обикновено ще ви отговорят: „Нямам време. Трябва да работя!“. Вижте тези хора, които само работят и не ходят в църква, а се облягат само на своя труд, и ги сравнете с онези, които намират време и за работа, и за молитва, и скоро ще се уверите, че тези вторите са заможни, и което е главното – доволни. Разказва са за двама съседи шивачи, които се различавали и по работата, и по молитвата, и по имота, и по начина на живот. Единият от тях имал голямо семейство, а другият бил сам. Онзи, първият, имал навик всяка сутрин да ходи в църквата на молитва, а онзи, самотният, въобще не ходел в църква. Първият не само че работел по-малко, но не бил и по-добър майстор от втория. Но той имал от всичко достатъчно, а на втория не достигало. Този, вторият, попитал онзи как така има всичко, като работи по-малко от него. А богомолецът отговорил, че като ходи всеки ден на църква, по пътя намира изгубено злато, па поканил и съседа си да идва с него на молитва и щели да делят намереното злато. Двамата съседи започнали редовно да ходят в църквата и скоро се изравнили по изобилие и приходи. Естествено, по пътя не намерили никакво злато, но Божието благословение умножавало изобилието на истинските богомолци. На онези, които търсят Божието Царство и Неговата правда, Бог дава и умножава всичко онова, което им е необходимо за живота.

БЕСЕДА за характера Христов –  такъв, какъвто Исаия го е предсказал

Няма да викне, нито да възвиси гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците; пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси; ще произвежда съд по истина (Исая 42: 2 – 3).

Кой е имал по-големи права от Господ, Божия Син, да вика на земята, в Своето лозе, на беззаконниците? Кой е имал по-големи права да наругае грешниците, които ругаели Бога и Божия закон? О, омиляваща кротост, невиждана между хората! О, чиста планинска вода, която от височините изтичаш, и тихо измиваш човешката нечистота! Много безбожници мислят, че ще повярват в Христа, ако чуят от Него гръмогласни, а не благи слова. Но кое е по-добро – нека кажат безбожниците , – дали гръмогласните думи, с викове и шум, които не оказват въздействие и се разсейват като дим, разнасян от ветровете, или благите слова, които имат силата на гръмотевицата? Може ли легион гръмотевици да изгонят легион дяволи от един обсебен човек? Легион гръмотевици са трещели над Гадара, но легионът дяволи в обсебения човек не са го даже и почувствали. А Господ не крещял на демоните, а тихо им заповядал да излязат, и те послушно излезли. Същината, братя, не е в крясъците и критиките, а в силата [на думите]. Пречупена тръст няма да строши и тлеещ лен няма да угаси. Това се отнася за Стария Завет, чийто дух фарисеите съвсем извратили и претоварили със съботните формалности, и който още димял, ала не давал светлина на хората поради оглупелия разум и вкаменените сърца на човеците. Господ пречупена тръст няма да строши и тлеещия огън, на онзи закон, който Той е дал, няма да угаси съвсем. Това се отнася и за грешните хора. Хора, угнетени от греха, Той не ще стъпче, и грешниците, в които божествената светлина е станала на дим, няма да угаси, а ще изправи тръстика, и ще разпали божествения огън в човеците. Защото Той дошъл на този свят заради грешниците. Ще извърши Своя Съд кротко и без препятствия, но със сила, която истината носи сама в себе си. Ще се отнася благо и кротко, със съжаление и милост, подобно на лекаря, но далеч по-благородно и по-сърдечно от лекаря, когато влезе в дома на безумните.

О, Господи кротки и тихи, изпълни ни с Твоята прекрасна кротост и тишина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

5 СЕПТЕМВРИ /23 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЛУП

СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ

Тропарь мученику Луппу Солунскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Лу́ппе,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Луппу Солунскому, глас 2

Звезда́ све́тлая яви́лся еси́,/ непреле́стная ми́рови,/ Со́лнца Христа́ возвеща́ющи,/ заря́ми твои́ми, страстоте́рпче Лу́ппе,/ и пре́лесть погаси́л еси́ всю:/ нам же подае́ши свет,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

СВ. ИРИНЕЙ ЛИОНСКИ

Тропар на свещеномъченик, глас 4

Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
за вярата си пострадал даже до кръв,
свещеномъчениче Иринее, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 АВГУСТ

Разсъждение

Колкото и да е необяснима тайнствената сила на Кръста, наистина е безспорна. Още св. Златоуст говори за обичая да се поставя знака на Кръста „върху царската диадема, на войнишките доспехи, върху частите на тялото, именно – на челото, на гърдите и сърцето, а също така върху жертвениците и на постелите. Ако е необходимо да се прогонят демони – казва той, – ние ползваме Кръста, а също така Той помага за изцеление на болестите“. Св. Бенедикт осенил с кръстно знамение стъкленицата, в която имало отрова, и стъкленицата се пръснала като от удар с камък. Св. Иулиан прекръстил поднесената му с отрова чаша и изпил отровата, без да усети никакво страдане в тялото си. Св. Василиса Никомидийска се оградила с кръстното знамение, застанала посред пламъците и останала невредима. Св. мъченици Авдон и Сенис – като пуснали люти зверове срещу тях, се прекръстили, и зверовете се спрели, и станали кротки като агнета. За древните подвижници кръстното знамение е било най-силното оръжие против големите демонски изкушения, каквото е и днес. Най-ужасните дяволски страшилища са изчезвали яко дим, когато човек само се прекръствал. Тъй е благоволил сам Господ Иисус Христос – някогашният символ на престъпление и срам, след Неговото Разпятие да даде на кръстното дърво всепобедна сила и могъщество.

БЕСЕДА за Иоан Кръстител, както го е предсказал Исая

Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Исая 40: 3).

Когато царят иска да посети някое място, той праща пред себе си своите вестители. На необикновен Цар прилича необикновен вестител. На Царя Христос вестител в пустинята бил Моисей, в Иерусалим – пророците, в Назарет – архангел, във Витлеем – източните мъдреци, на Иордан – Иоан. Никога, нито един цар в човешкия род не е имал такива вестители. Свети Иоан Кръстител също бил тъй необикновен и забележителен като другите Христови вестители. Той бил глас, викащ в двойна пустиня – в иорданската и в човешката. Както иорданската пустиня била безплодна и суха, така и пустинята на човешкия дух била безплодна и суха. Иоан не могъл да озелени и оплодотвори човешката пустиня, но той я чистел и разоравал – така приготвял почвата и изравнявал пътищата за великия Сеяч, който, идвайки, носел със Себе си и семе, и дъжд – семето на учението, което ще посее, и дъжда свише, с който ще да озелени и оплодотвори [пустинята]. Чрез покаянието Иоан приготвял пътя, а с водното кръщение изправял пътеките. И пътят, и пътеките са човешките души. С покаянието човешките души се подготвяли да приемат семето Христово, а с водното кръщение – да зарият семето дълбоко в почвата на техните сърца. И горди, и бедни, като се потопят голи във водата, стават еднакви и равни в своята нищета пред величието на преславния Спасител Христос. Всякой дол да се изпълни и всяка планина и хълм да се снишат. Тук не става дума за земни долини и хълмове, а за нищите човеци и за гордите човеци. Както мъртвите в гробището пред очите на всички човеци са еднакви, такива са и всички грешници – и нищи, и горди, и роби, и господари – всички са еднакви пред живия Бог. Това е чудното видение на Исаия, сина Амосов – пророк на живия Бог, единствения и истински Бог.

О, Господи Царю небесни, Комуто денонощно се кланят небесните войнства, погледни още веднъж на нашата нищета и, заради Твоето понизяване и Твоите страдания за нас, ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

• 

4 СЕПТЕМВРИ / 22 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ГРУЗИНСКА“

СВ. АГАТОНИК, ЗОТИК И ДР.

СВ. ЕВЛАЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 4

Днесь све́тло красу́ется оби́тель Красного́рская,/ и с не́ю ликовству́ет Раи́фская пу́стыня,/ я́ко зарю́ со́лнечную, от восто́ка возсия́вшую, восприи́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ е́юже разгоня́еши мглу искуше́ний и бед от вопию́щих ве́рно:/ изба́ви оби́тель на́шу и вся страны́ христиа́нския от всех наве́т вра́жиих// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдная Засту́пница ро́да христиа́нского.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 5

Веселя́тся правосла́внии наро́ди,/ ви́дяще, Влады́чице Де́во Богоро́дице,/ Твою́ пречу́дную и чудотво́рную ико́ну,/ и прие́млют врачевство́ душе́вное и теле́сное Твое́ю ми́лостию всегда́./ Те́мже и мы, покланя́ющеся о́ней, усе́рдно Тебе́ вопие́м:/ поми́луй, Блага́я Ма́ти, смире́нныя рабы́ Твоя́/ и изба́ви нас от вся́каго зла и наве́та вра́жия,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Го́спода Иису́са,/ да, спа́сшеся зде, Небе́сное жи́тельство получи́м// человеколю́бием и благода́тию Его́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 8

Тебе́, Избра́нней от всех родо́в, Бо́жией Ма́тери,/ благода́рственная пе́ния прино́сим,/ прише́ствием честны́я Твоея́ ико́ны, раби́ Твои́, Богоро́дице, озаря́еми,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Грузинской» (Красногорской), глас 6

А́ще попуще́нием Боже́ственным/ от рук неве́рных честна́я Твоя́, Влады́чице, ико́на/ поруга́нию подве́ржеся/ и копие́м ва́рвар прободе́на быстъ,/ оба́че во стране́ на́шей Правосла́вней/ любоче́стно все́ми прославля́ется/ и благогове́йно почита́ется,/ сего́ ра́ди Тобо́ю явля́ет слепы́м зре́ние,/ глухи́м слы́шание, немы́м глаго́лание,/ хромы́м хожде́ние, разсла́бленным укрепле́ние,/ ско́рбным утеше́ние и отра́ду./ Сих ра́ди мо́лим Тя, Ми́лосердная Ма́ти,// до конца́ проба́ви ми́лости Твоя́ на нас, я́ко Блага́я.

Тропарь мученику Агафонику и иже с ним, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Агафонику и иже с ним, глас 1

Зва́ние благо́е стяжа́в, Богому́дре,/ муже́й лука́вых отврати́лся еси́ ве́ры,/ не убоя́вся мук, Агафони́че сла́вне,/ те́мже благи́м был еси́ насле́дник/ и прия́л еси́ со стра́ждущими с тобо́ю// досто́йныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 АВГУСТ

Разсъждение

Когато човек се покае истински, не трябва да мисли повече за сторените грехове, та да не би пак да сгреши.[1] Св. Антоний съветва: „Пази се, да не би твоят ум да се оскверни със спомени за предишните грехове, и в тебе да се родят вълнения [от спомените за] тези грехове“. На друго място казва отново: „Не дръж в душата си размишления за тях, по-рано сторените грехове, за да се не повтарят в тебе. Бъди уверен, че са ти простени от онзи миг, когато си предал себе си на Бога и си се покаял. Не се съмнявай в това“. За св. Амон се разказва, че бил достигнал до такова съвършенство, че от изобилието на благодатта вече не знаел дали още съществува зло. Когато го попитали, кой е тесният и скръбен път (Мат. 7: 14), той отговорил: „Обуздаване на собствените помисли и отсичане на собствените желания заради изпълнението на волята Божия“. Който обуздава грешните мисли, той не размишлява нито за своите, нито за чуждите грехове, нито пък за нещо тленно, нито за земното. Умът на такъв човек постоянно е на небето, където няма зло. Така постепенно в него не остава зло, даже и в мислите му.

БЕСЕДА за предсказаните Христови чудеса

Тогава ще се отворят очите на слепи и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Исая 35: 5 – 6).

Елате, братя, да се възхитим на силата на нашия жив Бог, който е отворил очите на смъртен човек, та да съзре в предалечни времена онова, което ще стане. И как още го видял – с такива подробности, сякаш самият този пророк е бил Христов апостол, и ходел заедно с Христос Господ, и виждал чудо след чудо:  как Той дарява зрение на слепите, прочуване на глухите, на хромите – здрави нозе, на немите – глас и реч. Когато Иоан Кръстител от тъмницата пратил своите ученици да питат Христос:  Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? – Господ Христос им отговорил със словата на Своя пророк Исая: Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовества (Мат. 11). Вижте как дивно Господ е устроил нашето спасение! Онова, което чрез Своя пророк е предсказал за Себе си, Той го е и изпълнил. В древност пророкът, по внушение на Светия Дух, говорил Неговите слова, а сега Той изговаря словата на Своя пророк. Някога пророкът се позовавал на  Него, а сега Той се позовава на пророка. Та с това да покаже, че когато изрича Своите слова, и когато цитира пророческите слова, винаги изрича само Своите. Да покаже, че и тогава Той е говорил, а не пророкът, а че и сега Той говори, а не някой друг. И да оправдае Своя пророк като верен Свой слуга, та да не може никой да каже: „Пророкът е излъгал“. Пророците прославили Христа Господа и Христос Господ прославил верните свои служители.

О, Господи Иисусе, прославен от Своите слуги и Прославителю на Своите служители, помогни ни, та със слово, дело и мисъл да послужим на Твоята величествена слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Деликатна тема. Св. апостол Петър винаги, когато чуел да пее петел, плачел за трикратното си отричане. От друга страна и св. Николай иска да ни предпази от връщане към спомените за извършените грехове. Затова е желателно да се обърнем за съвет към изповедника ни (бел. прев ).