Категория: Календар

19.01.2026


19 ЯНУАРИ / 6 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)


БОГОЯВЛЕНИЕ – КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК


Тропарь Крещению Господню, глас 1

Во Иорда́не креща́ющуся Тебе́, Го́споди,/ Тро́ическое яви́ся поклоне́ние:/ Роди́телев бо глас свиде́тельствоваше Тебе́,/ возлю́бленнаго Тя Сы́на имену́я,/ и Дух в ви́де голуби́не,/ изве́ствоваше словесе́ утвержде́ние./ Явле́йся Христе́ Бо́же,// и мир просвеще́й, сла́ва Тебе́.

Кондак Крещению Господню, глас 4

Яви́лся еси́ днесь вселе́нней,/ и свет Твой, Го́споди, зна́менася на нас,/ в ра́зуме пою́щих Тя:/ прише́л еси́, и яви́лся еси́,// свет непристу́пный.
 
 
Величание Крещению Господню
Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ нас ра́ди ны́не пло́тию Крести́вшагося/ от Иоа́нна// в вода́х Иорда́нских.
 
Тропарь святителю Феофану Затворнику, глас 8
Пpавосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ Вы́шенский подви́жниче, святи́телю Феофа́не, Богому́дpе,/ писа́ньми твои́ми сло́во Бо́жие изъясни́л еси́/ и всем ве́pным путь ко спасе́нию указа́л еси́.// Моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
 
Кондак святителю Феофану Затворнику, глас 4

Богоявле́нию тезоимени́тый,/ святи́телю Феофа́не,/ уче́нии твои́ми мно́гия лю́ди просвети́л еси́,/ со а́нгелы ны́не предстоя́ Престо́лу Святы́я Тро́ицы,// моли́ непреста́нно о всех нас.
 


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 ЯНУАРИ

 
Разсъждение
 
Някога езическите басни досаждали на Църквата, а сега ѝ досаждат богоотстъпническите басни. С търпение във вярата, с прилежна молитва, изповедничество, та чак и с мъченичество, е победена тази [първата] досада. Само по тези начини ще бъде победена и тази нова напаст[1]. И Църквата Божия – съкровищница[2] на божествената Истина, накрая ще триумфира. Защото у врага съвсем не стигна оръжие (Псал. 9: 7). Блажени Климент Александрийски е казал за еретиците, напуснали Църквата: „Онзи, който е паднал в ерес, пътува през суха пустиня, оставяйки единствения истински Бог; отделен от Бога, той търси безводна вода, с ръце събира безплодност, влачи се по безлюдна и жадна земя“. Това днес може да се каже за мнозина съставители на хипотези и теоретици, които се ръководят от своите фантазии, а не от Божията Истина.
 
БЕСЕДА за тайнствената Троичност
 
Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелстват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелстват (I Иоан 5: 7–8).
 
 
Като четем Свещеното Писание, трябва да внимаваме върху всяка дума. Бързащият читател, например, няма да види разликата, която евангелистът прокарва между небесната троичност и земната троичност. За небесната троичност той казва: И Тия Тримата са Едно, а за земната казва: И трите за едно свидетелстват. Огромна е разликата между са Едно и трите за едно. Отец, Син и Дух Свети са Едно, докато дух, вода и кръв само за едно, а не са едно. Защото и неприятелите могат да бъдат заедно, но не са едно. Всички хора на земята са заедно, но не и едно. Водата и кръвта образуват тялото, а духът е дух. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта (Гал. 5: 17); не са, значи, едно, ала са все пак заедно. Когато човек умре, това общение се разкъсва и изчезва – кръвта и водата отиват на една страна, а духът на друга. Докато божествената троичност е не само заедно, но и Едно. Но има една троичност във вътрешния свят на човека, която не трябва да е общение, а единство, та човекът да бъде блажен и на този, и на другия свят. То е единството на ума, сърцето и волята. Докато тази троичност е само общение, дотогава човекът е във война и със самия себе си, и с небесната Троичност. Когато тези трите станат едно, тогава никое от тях не властва и не робува, тогава човек се изпълва с Божия мир, който надвишава всеки ум (Филип. 4: 7), всяко слово, всяко обяснение, всеки страх и всяка скръб. Тогава малкият свят в човека започва да прилича на великото Божие небе и образът и подобието Божие стават ясни в човека.
Господи Триединни, помогни ни да приличаме поне на онези, които приличат на Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
[1] В ориг. –  досада (бел. прев.).
[2] В ориг. –  съсъд (бел. прев.).
 
 

18.01.2026


18 ЯНУАРИ / 5 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)



СВ. ТЕОПЕМПТ НИКОМИДИЙСКИ

СВ. ТЕОНА ВЛЪХВ

СВ. СИНКЛИТИКИЯ

СВ. АПОЛИНАРИЯ


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЯНУАРИ
 
Разсъждение
 
Плод, плод и само плод иска Господ от всяко живо дърво, което се нарича човек. Добър плод е боголюбивото сърце, а лош плод е самолюбивото сърце. Всичко останало, което човек има и от което се ползва – положение, власт, чест, здраве, пари, образование – всичко това са само листата на дървото. Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат. 3:10). Дори и нехристиянските народи са ценели добрите дела повече от красивите думи. Още повече това трябва да бъде правило за Христовите последователи. На едно събрание на атиняните, на което имало и спартански пратеници, един старец ходел от пейка на пейка, търсейки място да седне. Атиняните му се присмивали и не му предлагали място. Когато старецът отишъл при спартанците, всички скочили на крака и му предложили място. Като видели това, атиняните похвалили спартанците с красиви думи. На това спартанците им отговорили: „Атиняните знаят какво е добро, но не правят добро“. Който прави добро, прилича на дърво, което принася добър плод на своя стопанин. А извор на доброто в човека е доброто и боголюбиво сърце.
 
БЕСЕДА за нашето безсилие без Христа Господа
 
Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан 15: 5).
 
Господ не е имал обичай да преувеличава. Няма по-премерени думи в света от Неговите. Като е казал, че без Него не можем да вършим нищо, трябва да разбираме и приемаме това буквално. Тук Той говори за доброто, а не за злото; нищо добро не можем да сторим ние без Христа и против [волята на] Христа. Той е Собственик, Подател и Вдъхновител на всяко добро. Никакво добро няма вън от Него, както никакво зло няма в Него. Аз съм лозата, вие пръчките – е казал Той. Какво могат пръчките без лозата? Могат ли да растат и да принасят плод? Нищо – освен да станат храна за огъня! Човек може да мисли, колкото си иска, но никога не може да си представи и едно истинско добро, което да не е в Христа, и което да не произлиза от Христа. Ако някой каже, че той върши добри и хуманни дела без Христа, да знаете, че тези негови дела са гнили в сърцевината си и са разядени, било то от суета, било от тайно самоизтъкване. Защото човек без Христа е същото, каквото са пръчките без [корена] на лозата. Това ни го е казал Той. Коренът е скрит и не се вижда, а пръчките се виждат. Но и гроздето на пръчките и самите пръчки са зависими от корена. Коренът на всяко добро израства от Божието сърце и се налива със сладостта на Духа Светаго.
Господи Боже Триединни, помилуй нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

17.01.2026


17 ЯНУАРИ / 4 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. 70 АПОСТОЛИ

СВ. ОНУФРИЙ ГАБРОВСКИ

СВ. ТЕОКТИСТ

СВ. ЕВСТАТИЙ I, СРЪБСКИ

СВ. ДЯКОН АХИЛ ПЕЧЕРСКИ

Тропарь Собору семидесяти апостол, глас 3

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак Собору семидесяти апостол, глас 2

Христо́вых ученико́в лик се́дмьдесят/ Боже́ственно, ве́рнии, в пе́снех восхва́лим,/ те́ми бо вси навыко́хом Тро́ицу почита́ти Неразде́льную,// и пребыва́ют свети́льницы Боже́ственныя ве́ры.

Ин кондак Собору семидесяти апостол, глас 1

Зве́зды све́тлыя, я́ко двунадеся́тем спосо́бницы,/ Христо́с вас яви́, прему́дрии,/ озаря́ющия мир све́том про́поведи/ и в ве́ру приве́дшия мно́жество безчи́сленно язы́к, апо́столи Боже́ственнии./ Сего́ ра́ди днесь восхваля́ем ве́рою ва́шу па́мять,// моли́те спасти́ся душа́м на́шим.
 
Тропар на преподобномъченик Онуфрий Габровски, глас 8

На тебе, Отче, който подражава, сигурно ще се спаси, защото, поел кръст, си последвал Христа;
и на дело си учил да се презира плътта, защото е преходна, а да се грижи за безсмъртната душа. Затова и с ангели ще се възрадва, преподобни Онуфрие, твоят дух.
 
Тропарь святителю Евстафию I, архиепископу Сербскому, глас 4

Избра́н от Бо́га, возлю́блен от люде́й,/ архиере́ов Боже́ственная красото́,/ о́тче Евста́фие, А́нгелов сослужи́телю,/ та́ин же Боже́ственных пропове́датель был еси́,/ те́мже моли́ Христа́ Бо́га со все́ми святы́ми/ изба́витися от вся́ких зол/ моли́твами твои́ми, блаже́нне,/ и спасти́ся нам,// чту́щим любо́вию святу́ю па́мять твою́.
 
Кондак святителю Евстафию I, архиепископу Сербскому, глас 6

Свы́ше благода́ть прие́м от Бо́га,/ во святи́тельское подо́бие обле́клся еси́/ и от уст твои́х благоче́стно всех научи́л еси́ покланя́тися Тро́ице Единосу́щней./ Те́мже па́мять твою́ чту́ще,// прославля́ем Бо́га, просла́вльшаго тя.
 
Тропарь преподобному Ахиле, диакону Печерскому, в Дальних пещерах, глас 8

По́стническое житие́ облобыза́в/ и мно́гими труды́ от млады́х ногте́й себе́ обложи́в,/ на степе́нь диа́конства произведе́н быв, всече́стне,/ в ко́ем служи́л еси́ в це́ркви Бо́жия Ма́тере непоро́чне,/ Е́йже моли́ся,// во е́же спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Ахиле, диакону Печерскому, в Дальних пещерах, глас 2

Ве́лие име́л еси́ вои́стинну воздержа́ние, сла́вне,/ и мно́гое показа́л еси́ поще́ние, о Ахи́ло,/ зане́ едва́ еди́ною в седми́цы,/ и се еди́ну ма́лу просфору́ снеда́ше/ и бде́нным стоя́нием к Нему́ вы́ну друча́шеся,/ тем тя, я́ко по́стника и преподо́бным соо́бщника// чту́ще, ублажа́ем.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЯНУАРИ
 
РАЗСЪЖДЕНИЕ
 
Бог чува молитвите на праведниците. Това ясно се вижда от живота на Мойсей, Илия и на останалите старозаветни праведници и пророци, както и от живота на апостолите и светиите. Когато св. Геновева, като монахиня се подвизавала в Париж, се случило Атила със своите диви хуни да окупира Париж. Страх и ужас обзел всички жители на Париж, които очаквали всеки миг неприятелите да превземат града. Тогава св. Геновева призовала народа да пости и да се моли Богу, и тогава нещастието щяло да се размине. Много народ се отзовал на това приканване на светицата, започнал да пости и да се моли. Самата Геновева, постила най-много и усърдно се молила на Бога. Скоро неприятелят се оттеглил от Париж, без никаква видима причина, и заминал за друго място. Това, което не може да стори мечът на много грешници, го може молитвата на един праведник.
 
БЕСЕДА за гражданите на другия свят
 
Те не са от света, както и Аз не съм от него ( Иоан 17, 16)
 
Христос Господ не е от този свят, а само в одеянието на този свят. Той е Воевода, облечен в дрехата на затворник, за да спаси затворниците заробени от греховете, материята и сатаната. Какъвто е воеводата, такива са и неговите войници. И те по дух не са от този свят; не са затворници а са свободни, не са роби а са господари; не са тленни а безсмъртни; не са погинали а са спасени. Такива са всички, които Христос е призовал, и които като вкусили от безсмъртния живот, доброволно се отрекли от света, прилепили се към Него, и Му останали верни до края на живота си на земята. Авва Мойсей е казал: „Никой не може да влезе в Христовата войска, ако целият не бъде като огън, не презре почестите и покоя, ако не отсече всички плътски желания, и не опази всички Божий заповеди“. Призован бил и Иуда, но той отпаднал и пожелал тъмницата повече от  царския дворец, робството повече от  свободата, тлението повече от безсмъртието и гибелта повече от спасението. Но останалите призовани апостоли, и 12-те, и 70-те, Му останали верни до край и извоювали победата, която ги прославила на земята между хората и на небето между ангелите. За това се прославят и благославят и на земята и на небето. Всички, които се прославили от света, със света са и погинали, а които се прославили от Христос, чрез Христос са спасени. Световната слава е смърт, а славата Христова е живот, вечен живот [и слава] без смърт[на].
Господи безсмъртни, макар да сме от света  по плът и по грях, зачисли ни в Твоята войска, която по дух, сила, мъдрост и любов не е от света. Та и ние когато напуснем света, заради любовта и молитвите на светите Твои апостоли  да заживеем с в безсмъртното Твое Царство, с ангелите, апостолите и светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор -Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

16.01.2026

16 ЯНУАРИ / 3 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК МАЛАХИЯ

СВ. МЪЧЕНИК ГОРДИЙ

СВ. ГЕНОВЕВА

Тропарь пророку Малахии, глас 2

Проро́ка Твоего́ Малахи́я па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророку Малахии, глас 4

Проро́чества дарова́нием богате́я, проро́че,/ Христо́во предвозвести́л еси́ прише́ствие я́ве и ми́рови спасе́ние,// Его́же сия́нием мир просвети́ся.

Ин кондак пророку Малахии, глас 8

Я́ко А́нгел послужи́л еси́, всеблаже́нне,/ и сподо́бися пре́ди бу́дущая веща́ти,/ Госпо́дне бо вочелове́чение всем уясни́л еси́,/ те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся проро́че Бо́жий Малахи́е, приснопа́мятне.

Тропарь мученику Гордию Каппадокийскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Горди́й/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

.

Кондак мученику Гордию Каппадокийскому, глас 8

Твоя́ по́ты, пресла́вне, всю зе́млю напои́ша,/ и честны́ми кровьми́, Горди́е, мир весь возвесели́л еси́./ Моли́твами твои́ми, Богому́дре,/ спаса́й вся, ве́рою тя воспева́ющия и ублажа́ющия,// вопию́щия песнь досто́йную, всехва́льне, я́ко многострада́лец.

Ин кондак мученику Гордию Каппадокийскому, глас 4

Все́ю любо́вию днесь Це́рковь твою́ па́мять соверша́ет, Горди́е,/ восхваля́ющи та́йно,/ я́ко по той пострада́л еси́,/ му́ченикам добро́то// и всем ве́рным во Христа́ похвало́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЯНУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Унижение и провал Бог допуска  на гордия човек, когато той си мисли , че неговата сила е вечна. Когато злия римски епарх Тарквиний, посякъл блажени Тимотей, извикал свети Силвестър и го заплашил със смърт, ако не му покаже Тимотеевото наследство, и освен това не принесе жертва на идолите. Без страх и трепет прозорливият светец му отговори с евангелските слова: „Безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това с което се хвалиш да сториш на мен ( т.е. смърт), тебе ще сполети“. Гордият епарх оковал Силвестър и го хвърлил в тъмница с намерение скоро да го погуби. Като направил това, той седнал да яде. Но в гърлото му заседнала рибена кост. От пладне до полунощ лекарите се мъчили да спасят живота му, ала всичко било напразно. В полунощ Тарквиний изпуснал гордата си душа във вечните мъки. Така се изпълнило пророчеството на св. Силвестър, а и библейските слова: Пред погибел гордост върви (Пртч. 16, 18).

БЕСЕДА за това, как Царството Божие се печели със сърцето, а не с езика

Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно ( Мт.7, 21)

С език, братя, не се придобива Царството Божие, а със сърце. Сърцето е съкровищница на онези блага, с които се купува Царството, а не езикът. Ако съкровищницата е пълна с благата Божий, т.е. силна вяра, блага надежда, чиста[1] любов, и добри дела, тогава и изразителят на тези блага – езикът е верен и приятен; ако пък съкровищницата е празна от към всичко това, тогава и нейният изразител е лъжлив и дързък. Каквото е сърцето, такива са и думите. Всичко, всичко произлиза от сърцето. Лицемерието е безсилно и пред хората, и още по-немощно пред Бога. Ако сам Отец говори чрез пророк Малахия : Ако Аз съм баща, то де е почитта към Мене? И ако Аз съм Господ, то де е благоговението пред Мене? Т.е. чувам, че ме наричате Отец, ала не виждам да ме почитате в сърцата. Чувам, че ме наричате Господ, ала не виждам благоговението[2] към Мене в сърцата ви. Нашата Молитва: „Господи! Господи!“ е прекрасна и полезна, само когато извира от молитвено сърце. Сам Господ е заповядал да се молим непрестанно, но не само с език, та да ни чуят хората, но и в тайната стаичка на сърцата , та да ни чуе и види Господ.

Господи величествени и дивни, избави ни от лицемерието и влей в сърцето ни Твоят страх, та нашето сърце, чисто[3] и непрестанно да пребивава в молитва пред Тебе. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – светла

[2] В ориг. – страха

[3] В ориг. – исправно

15.01.2026

15 ЯНУАРИ / 2 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. СИЛВЕСТЪР, ПАПА РИМСКИ

СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ

Кондак на св. Силвестър, глас 4:

Во священницех священник явился еси, царя и Бога богоносе, постником собеседник быв: отонудуже срадуешися ныне ликом ангельским, отче, веселяся в небесных, Сильвестре славне пастырю, спасай любовию совершающыя память твою.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на преставление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, блаже́нне,/ и Тому́ Еди́ному рабо́тати пла́менне вожделе́в,/ непреста́нною моли́твою и трудо́м в пусты́ни подвиза́лся еси́,/ умиле́нным же се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:// спаса́й нас моли́твами твои́ми, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на прославление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, преподо́бне,/ и Тому́ Еди́ному порабо́тати пла́менне вожделе́л еси́,/ в пу́стыннем житии́ твое́м непреста́нною моли́твою и трудо́м подвиза́лся еси́,/ умиле́нным се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ Небе́сным Серафи́мом в песносло́вии спобо́рниче,/ в любви́ притека́ющим к тебе́ Христу́ подража́телю,/ те́мже избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми, ра́досте на́ша,/ те́плый пред Бо́гом засту́пниче,// Серафи́ме блаже́нне.

Кондак преподобному Серафиму Саровскому, глас 2

Ми́ра красоту́ и я́же в не́м тле́нная оста́вив, преподо́бне,/ в Саро́вскую оби́тель всели́лся еси́,/ и та́мо а́нгельски пожи́в,/ мно́гим путь был еси́ ко спасе́нию,/ сего́ ра́ди и Христо́с тебе́, о́тче Серафи́ме, просла́ви/ и да́ром исцеле́ний и чуде́с обогати́./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

                                               ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЯНУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Как да отговориш на онези, които казват: „Не може Христос Чудотворецът да се вмести в нашата логика“. Отговори просто: “Вместете се вие в Неговата. В неговата логика е вместена цялата вечност и всяко благородство на времената, та ако желаете, ще се намери място и за вас. Ако не може бурето да влезе в напръстника, напръстника може да влезе в бурето“. Блажени Климент Александрийски казва: „Всички философи са деца, докато не станат възрастни чрез Христа…защото истината никога не е само в мисленето“. Христос е дошъл да излекува[1] хората, следователно, и човешката логика. Той е нашия Логос и нашата Логика. Затова трябва да управляваме нашия разум чрез Него, а не Него чрез нашия разум. Не се сверява слънцето по нашия часовник, а нашия часовник по слънцето.

БЕСЕДА за гордостта

Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост (Пртч. 16, 18)

От всичко в света, което се намира по четирите му посоки, кое може, нас смъртните хора, да ни направи горди, освен глупостта и дяволската измама? Нима не сме дошли на този свят голи и бедни, и няма ли пак такива да излезем от него? Всичко което притежаваме не сме ли го заели, не ще ли след смъртта да върнем? Ах, колко пъти е казано – и пропуснато [ покрай ушите] ! Нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем ( I Тим.6, 7), казва премъдрият апостол. И когато пренасяме жертва Богу, обикновен хляб и обикновено вино, ние казваме: „Твоя от Твоих Тебе приносяще!“, защото нищо в света нямаме свое; нито трохичка хляб, нито капка вино – нищо, което да не е от Бога. Наистина, гордостта е щерка на глупостта, дъщеря на помрачения ум, родена от зла връзка с демоните. Гордостта е отворен[2] прозорец, през който бързо изчезват всички наши заслуги и всички добри дела. Нищо не ни прави пред хората толкова празни и пред Бога толкова недостойни, както гордостта. Господ не е горд, с какво тогава да бъдем  [горди] ние? Кой има повече право да бъде по-горд от Господа, Който е сътворил света и Който го държи със Своята сила? И виж!, Той се понизил до слуга, слуга на целия свят; до смърт, смърт на кръста!

О, смирени Господи, с огъня на Твоя Свят Дух изпепели в сърцата ни дяволските семена на гордостта, и насади в тях благородните семена на смирението и кротостта. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг.- поправи

[2] В ориг. – широк

14.01.2026

14 ЯНУАРИ / 1 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)

ОБРЕЗАНИЕ ГОСПОДНЕ

СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Тропарь Обрезанию Господню, глас 1

На Престо́ле огнезра́чнем/ в Вы́шних седя́й со Отце́м Безнача́льным и Боже́ственным Твои́м Ду́хом,/ благоволи́л еси́ роди́тися на земли́/ от Отрокови́цы Неискусому́жныя, Твоея́ Ма́тере, Иису́се,/ сего́ ра́ди и обре́зан был еси́, я́ко Челове́к осмодне́вный./ Сла́ва всеблаго́му Твоему́ сове́ту,/ сла́ва смотре́нию Твоему́,// сла́ва снизхожде́нию Твоему́, Еди́не Человеколю́бче.

Кондак Обрезанию Господню, глас 3

Всех Госпо́дь обре́зание терпи́т/ и челове́ческая прегреше́ния, я́ко Благ, обре́зует,/ дае́т спасе́ние днесь ми́ру./ Ра́дуется же в Вы́шних и Созда́телев иера́рх,// и светоно́сный, Боже́ственный таи́нник Христо́в Васи́лий.

Тропарь святителю Василию Великому, глас 1

Во всю зе́млю изы́де веща́ние твое́,/ я́ко прие́мшую сло́во твое́,/ и́мже боголе́пно научи́л еси́,/ естество́ су́щих уясни́л еси́,/ челове́ческия обы́чаи украси́л еси́,/ ца́рское свя́щение, о́тче преподо́бне,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Василию Великому, глас 4

Яви́лся еси́ основа́ние непоколеби́мое Це́ркве,/ подая́ все́м некра́домое госпо́дьство челове́ком,/ запечатле́я твои́ми веле́ньми,// небоявле́нне Васи́лие, преподо́бне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЯНУАРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо трябва да се слуша Църквата а не някои човек, които мисли, противното на Църквата, па макар той да е наречен най- великия мислител? Затова, защото Църквата е основана от Господ Иисус Христос, и за това, защото Църквата е вдъхновявана и ръководена от Божият Свети Дух. Още, за това, защото Църквата е държава на светиите, градина с благородни плодове. Ако някой въстане против държавата на светиите, значи той не е свят, тогава, защо да слушаме него? „Църквата е ограда“, казва премъдрият Златоуст; „ако си вътре, вълк не влиза; ако излезеш, зверовете ще те уловят…Не се отделяй от Църквата, нищо по-силно няма от Църквата. Църквата ти е надеждата, Църквата спасението. Тя е по-висока от небесата, по-твърда от камък, от земята по-широка; никога не остарява, винаги се подмладява“.

БЕСЕДА за необходимостта да се отклоняваме от злото и да вършим добро

Нека се отклонява от зло и прави добро ( Псал.33. 15)

Тези думи се отнасят за нашия труд, който трябва да положим тук на земята и в земята, т.е. на тази материална  земя и в това материално тяло. Какъв, значи трябва да бъде нашия труд? Да придобием два навика; единия да се отклоняваме от злото, другия – да правим добро. А кое е зло и кое добро непълно и неясно ни подсказва нашата съвест, защото е помрачена от греховете; а Христовата наука – в пълнота и ясно. Какво иска от нас Господ, братя? Иска, както нашите олтари винаги са насочени към Изток, така и нашите души да са насочени към доброто. Да загърбим злото, да го зарежем в сянка, в бездната на забравата, в тъмнината на миналото, а ние, от година на година, от ден на ден да се стремим към доброто; да мислим за доброто, да копнеем за доброто, да проповядваме доброто и да вършим добро. Господ иска зидари, а не разрушители. Защото, който зида добро, чрез него разрушава злото. Който пък се отклони и върши зло, скоро забравя да върши добро и се превръща в злосторник. „Отвръщайте се от злото, прилепяйте се към доброто“ ( Рим. 12, 9 ) ни учи Христовия апостол. Мрази злото, но не мрази човека, който върши зло, защото той е болен. Ако можеш, лекувай болния, но не го убивай с твоята омраза. Прилепяй се към доброто, само към доброто, защото Бог е съкровищница на всички блага.

О, Господи, добри и вседобри, научи ни да се отклоняваме от злото и да вършим добро за Твоя слава и за наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

13.01.2026


13 ЯНУАРИ / 31 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕУВЯХВАЩ ЦВЯТ“

СВ. МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА


Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неувядаемый Цвет», глас 5
Ра́дуйся, Богоневе́сто, же́зле та́йный,/ Цвет Неувяда́емый процве́тший,/ ра́дуйся, Влады́чице, Е́юже ра́дости наполня́емся // и жизнь насле́дствуем.

Кондак преподобной Мелании Римляныни, глас 3

Де́вства чистоты́ возлю́бльши и обру́чника к благи́м увеща́вши,/ премно́жество бога́тства расточи́/ в пребыва́ние и́ночествующим, Богоблаже́нная, и оби́тели воздви́же./ Те́мже в Небе́сныя оби́тели всели́ся,// помина́й нас, Мела́ние всечестна́я.
 
 
ИЗ „ИЗ ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 ДЕКЕМВРИ
 
РАЗСЪЖДЕНИЕ
 
Как мъдро светите мъже и светите жени са умеели да управляват богатството! Как вещо със земните блага купували небесните блага! О, как малко, съвсем малко са ценили те земните блага сами по себе си! Като прах и дим! Когато св. Мелания посетила светите отци – пустиножители в Египет с намерение да им раздаде някаква парична помощ, останала учудена като видяла тяхното крайно презрение към имуществото и богатството. Когато тя посетила един пустиножител – Ефестион, и не видяла в неговата колиба нищо, освен рогозка, съд за вода, малко сух хляб, и една солница. Предварително знаейки, че старецът няма да иска да вземе от нея злато, тя намерила сгода и поставила в солницата няколко жълтици. Но когато се връщала обратно по пътя, чула старецът да тича след нея и със силен глас да и вика да се спре. Тя се спряла. Старецът държейки в ръка жълтиците ги подал на Мелания и казал: „На мен това не ми трябва, вземи своето със себе си“. Мелания му рекла: „Ако на тебе не ти трябва, дай го другиму“. „На това място– отвърнал той- то не е потребно никому“. След като Мелания отказала да вземе златото, старецът замахнал с ръка, хвърлил златото в реката, и се върнал в килията си. По времето, когато в Цариград царят наредил всеки чумав веднага да се хвърля в морето, св. Зотик откупувал чумави, отнасял ги в дома си, и там ги обгрижвал. Когато парите му свършили, той отишъл при царя и му поискал пари за да купи за царя скъпоценни бисери. Царят му дал, а той, с тези пари, продължил да откупува чумави и да се грижи за тях. Един ден царят запитал Зотик за обещаните бисери, а Зотик го отвел в своя дом, показал чумавите, и рекъл: „Това царю са живи бисери, които с труд и парите натрупах за твоето спасение“. Разярен царят осъдил Зотик на смърт. Но Зотик преминал във вечния живот, а царят останал да изплаща своите греховe и да се кае.
 
БЕСЕДА за победата на Агнеца
 
Те ще воюват против Агнеца, и Агнецът ще ги победи ( Откр. 17,14)
 
Да се радваме, братя, и да се веселим за победата на Агнеца над всички зверове. Лъвове и тигри, вълци и лисици, хиени и змии – Агнецът ще ги победи! Кой е чул и видял такова нещо? Нашите уши са го чули и нашите очи са го видели. Агнецът е Христос Господ, а зверовете са Неговите противници, видими и невидими. И в наше време Агнецът удържа победи, и в бъдеще, до последния ден, Агнецът ще побеждава. Побеждавал е, побеждава, и ще победи всички царе и земните господари имащи зверски нрави, и техните войски, и наемниците им, и тези, които ги прославят, и техните последователи. Такава е силата на кроткия Агнец Божий. О, мои бедни братя, не се плашете, не се страхувайте, не се съмнявайте; най-великият Победител е ваш Вожд, ваш Помощник, ваш Приятел. Той се нарича Агнец, та и нас да научи да сме като агнета; тихи, кротки незлобни, търпеливи, готови на победоносна жертва, и предани на волята на своя Пастир. Когато Бог е с агнето, агнето е по-силно от вълка, по-силно от лъва, по-находчиво  е от  змиите и лисиците. Но пълнотата на правдата не може да се узнае, нито пък окончателната победа, докато под внимание не се вземат двата свята. О, братя мои, когато се имат пред очи и двата свята, ще узнаем вечната правда и безсмъртната победа. Агнецът ще победи, и само Aгнецът.                                                                                                                            
О, Господи Иисусе, Царю на царете, Победителю във всички сражения и борби, Агнецо Божий, кроткий и милосърдний, и нас направи победоносни агнета. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 

12.01.2026



12 ЯНУАРИ / 30 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВВ. ПРАВ. ИОСИФ ОБРУЧНИК, ЦАР ДАВИД И ИАКОВ, БРАТ БОЖИЙ


СВ. АНИСИЯ

СВ. ЗОТИК СИРОПИТАТЕЛ

СВ. ТЕОДОРА ЦАРИГРАДСКА

Тропарь Богоотцов, глас 2

Благовествуй, Иосифе, Давиду чудеса, богоотцу:/ Деву видел еси рождшую,/ с пастыри славословил еси,/ с волхвы поклонился еси,/ Ангелом весть прием.// Моли Христа Бога спасти души наша.

Кондак Богоотцов, глас 3

Веселия днесь Давид исполняется Божественный,/ Иосиф же хваление со Иаковом приносит,/ венец бо сродством Христовым приемше, радуются,/ и неизреченно на земли Рождшагося воспевают, и вопиют:// Щедре, спасай Тебе чтущия.


Тропарь праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню, глас 2

Благовеству́й, Ио́сифе,/ Дави́ду чудеса́ Богоотцу́,/ Де́ву ви́дел еси́ ро́ждшую,/ с па́стырьми славосло́вил еси́,/ с волсви́ поклони́лся еси́,/ А́нгелом весть прие́м;/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ ду́ши на́ша.



Кондак праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню, глас 3

Весе́лия днесь Дави́д исполня́ется Боже́ственный,/ Ио́сиф же хвале́ние со Иа́ковом прино́сит,/ вене́ц бо сро́дством Христо́вым прие́мше,/ ра́дуются и неизрече́нно на земли́ Ро́ждшагося воспева́ют, и вопию́т:// Ще́дре, спаса́й Тебе́ чту́щия.




Тропарь мученице Анисии Солунской (Фессалоникийской), глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Ани́сия,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученице Анисии Солунской (Фессалоникийской), глас 4
Наста́ светоно́сный день чуде́сных по́двиг твои́х, страстоте́рпице пресла́вная,/ днесь Бо́жия честна́я Це́рковь пра́зднует и созыва́ет вопи́ти тебе́:// ра́дуйся, де́во му́ченице Ани́сие всеблаже́нная.



Кондак священномученику Зотику Сиропитателю , глас 2

За любо́вь Христо́ву, преподо́бне, ни́щия возлюби́в,/ и сих удово́лил еси́,/ и Небе́сное бога́тство ны́не восприя́л еси́ Зо́тике пребога́те./ Сего́ ра́ди вси тя почита́ем,// соверша́юще па́мять твою́.
 
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 ДЕКЕМВРИ
 
РАЗСЪЖДЕНИЕ
 
Ето още два примера, как милостивият Бог помага в беда на ония, които с вяра се надяват на Него. Блажена Теодора Кесарийска произхождала от благородно семейство[1] и била дадена на възпитание в манастира Св. Анна. Теодора не само се възпитавала в него, но се подвизавала и подготвяла да приеме монашески чин. Цар Лъв Исаврянин насила я извел от манастира и сгодил за един свой воевода. Теодора в душата си се противила на предстоящия брак, ала била безсилна като агне в лапите на вълк. Тя тъгувала в сърцето си и непрестанно молела Бога да не я изоставя. И в самия ден определен за венчавката, когато гостите пирували, неочаквано до царя достигнала вест, че скитите са нападнали неговото царство. Царят наредил на воеводата си, веднага, заедно със войската да тръгне против скитите. Воеводата тръгнал и повече не се върнал, защото загинал във войната. Така св. Теодора се освободила с Божията помощ, и като чиста девойка, отново се върнала в своя манастир, където се замонашила и се прославила с необикновените си подвизи. Втори пример. В манастира „Незаспиващите“  през една гладна година имало голяма оскъдица. Един ден игуменът св. Маркел посрещнал някакви сиромаси и ги нагостил, па освен това, пожелал да им даде и пари за път. Маркел попитал иконома на манастира с какви пари разполага. Икономът отговорил: „Десет сребърника“. Игуменът му наредели да даде и всичките десет на сиромасите. Икономът не дал всичките десет, а само девет, един задържал за манастирските нужди. Икономът бил твърде загрижен за манастира, защото имало голяма оскъдица. По това време, неочаквано, един богат човек посетил манастира и донесъл на игумена 90 таланта злато. Тогава прозорливият Маркел извикал иконома и му казал: „Ето, че Бог искаше, чрез този благочестив човек, да ни прати 100 таланта, но за туй, че прояви непослушание към мен и задържа един сребърник, Всеобщият Промислител ни лиши от десет таланта.
 
БЕСЕДА за царството на светиите
 
Светиите на Всевишния Ще вземат царството и ще го владеят вовеки и вовеки веков ( Дан.7, 18)
 
Унизявани и угнетявани в земните царства, светиите, вечно ще царуват в Царството небесно. Последни на земята, те като първи ще се веселят на небето. Гладни и жадни, боси и голи в преминаващите царства, те ще бъдат като царски синове, нахранени и облечени в царски премени във вечното Царство. Скърбящи в тленните царства, те ще са господари в  своето Царство, в Царството нетленно. То е последното [по време] царство, и в същност единственото, което може да се нарече Царство. Другото е преходно, временно училище, измама и суета. За вечното Царство на светиите се рекрутират граждани от всички земни царства и от всички времена. Това са синовете и дъщерите на Христа Спасителя, децата на живия Бог. Едни от тях са се преселили от този живот в другия и сега царуват, но още не се е появил целия им блясък и цялото им величие в тяхното Царство. Те ще се явят при второто  Пришествие на Христа – Съдията на живите и мъртвите. Тогава ще се яви целия блясък и пълното величие на Царството на светиите. Това е вечното Царство на Христа Бога нашего. Това Царство не ще бъде заменено [ от друго], нито ще има край во веки веков.
О, Господи Иисусе, Строителю на Царството на светиите, смили се над нас грешните, и ни направи годни за вечното Царство на светиите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – СВ. Николай, еп. Жички и Охридски
                                                                           
 
[1] В ориг. – била родена във велможка къща.
 
 
 
 

11.01.2026


11 ЯНУАРИ / 29 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)



СВ. 14000 МЛАДЕНЦИ

СВ. МАРКЕЛ

Тропарь 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 1

Боле́зньми святы́х, и́миже о Тебе́ пострада́ша,/ умоле́н бу́ди, Го́споди,/ и вся на́ша боле́зни исцели́,// Человеколю́бче, мо́лимся.
 
Кондак 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 6

В Вифлее́ме ро́ждшуся Царю́, волсви́ от Перси́ды с да́ры прихо́дят,/ звездо́ю свы́ше наставля́еми,/ но И́род смуща́ется и пожина́ет младе́нцы, я́ко пшени́цу,/ и рыда́ет себе́,// я́ко держа́ва его́ вско́ре разори́тся.

  Ин кондак 14000-м мученикам младенцам, от Ирода в Вифлиеме избиенным, глас 4

Звезда́ волхвы́ посла́ к Ро́ждшемуся,/ и И́род непра́ведное во́инство посла́ лю́то,/ уби́ти мня во я́слех// я́ко Младе́нца лежа́ща.

Тропарь преподобному Маркеллу Апамейскому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо Крест, после́довал еси́ Христу́/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Марке́лле, дух твой.

Кондак преподобному Маркеллу Апамейскому, глас 8

Я́ко звезда́, красно́ сия́я,/ от Ефе́са провозсия́л еси́ нам, всеблаже́нне, пости́жно,/ и доброде́тельми возгреме́л еси́,/ наста́вник и́ноком мно́гим быв, преподо́бне,/ того́ ра́ди и ца́рствующий град просвети́л еси́,/ и сего́ ра́ди вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче всеблаже́нне Марке́лле.
 
 
ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Притча за Пречистата Дева Мария. Тя заченала Господ Иисус в петък, както в петък били и Неговите страдания, а Го родила в неделния ден. В неделния ден Господ казал:  Да бъде светлина ( Бит.1, 3); в неделния ден паднала мана от небето; в него ден се родил Спасителят Господ, и в този ден бил кръстен на Иордан. Във Витлеем по това време живеела старицата Саломия – сродница на Иосиф и Мария. Тя не могла да приеме роднините си да отседнат при себе си, но ги посетила в овчарската пещера. Когато Пресвета Дева непорочно родила Спасителя Господ, дошла тази Саломия на посещение и се учудила, как такава млада Девица е могла да роди без бабина помощ, та и Младенеца да повие, а и да стои на нозете си. Като обяснили на Саломия, че това раждане е от Бога, а не от човек, че е нетленно и безболезнено, и че Девата – майка е останала Дева и след раждането, каквато била и преди раждането, Саломия не искала да повярва. Протегнала ръка, по обичая на бабите , към тялото на Пречистата Дева, за да се увери дали това е наистина така. Но за нейното неверие и дързост я постигнало наказание; ръката и се схванала и изсъхнала. Бабата твърде много се уплашила от чудото и се натъжила за изсъхването на ръката си. Но после, като се докоснала с ръка до божествения Младенец, ръката и оздравяла и си станала каквато била. Така Саломия повярвала за девството на Пречистата Дева Мария и в божеството Христово. След 40 дена, по обичая, когато Пречистата Дева с Младенеца, отишла в Иерусалимския храм, първосвещеник Захарий, я поставил на мястото отредено за девойки. Фарисеите и свещениците възнегодували за това и искали да я отведат на мястото отредено за жени, но прозорливият Захарий не позволил твърдейки, че Тя е Девица, макар и да е родила. Затова еврейските свещеници намразили Захария, и настоявали пред Ирод той да бъде убит. Веднага след напускането на храма, Богородица и Иосиф се отдалечили в Назарет, а после и в Египет.
 
БЕСЕДА за Пресвета Дева Богородица
 
 И на сама тебе меч ще прониже душата ( Лк.2, 35)
 
Кой може, даже и приблизително да се сравни с Господа в търпеливото носене на страданията на земята, така както Неговата Пресвета Богоматер?  Старецът Симеон, украсен с белите си коси като бял лебед, пророчески провидял нейните скърби в бъдещето, и сравнил тези скърби с пробождащ душата меч. Един меч пронизал душата и, когато праведния Иосиф се усъмнил [в нейната чистота], когато била непразна, втори – когато трябвало да бяга от Иродовия меч в Египет, трети, и четвърти, и десети, и много и много пъти, когато виждала ненавистта и интригите на еврейските първенци против Нейния Син, всеки ден по време на Неговите проповеди и чудесните дела между хората. Но най-острият меч пронизал душата и, когато стояла под Кръста на Своя Син и Господ. Този меч провидял и предсказал светият старец Симеон. Величествено и вълнуващо е нейното мълчание, с което, като със завеса покривала всички скърби и всички рани на Своето сърце. В здрача на всички тези многобройни рани, натрупани в Нейното сърце е светило кандилото на вярата и надеждата в Бога и предаността и към Бога. Ненадмината в благородството рабиня Господня! Тя, ясно видяла Себе Си в Божия план за спасение на хората; Тя била чела в пророците за Себе Си; Тя е разговаря с ангелите – Божиите вестители. Затова всичко каквото я сполетявало, радост или мъка, Тя знаела че идва от Бога, Тя никога не се възторгвала в радостта, нито роптаела в скърбите. Мълчала и всичко слагала в Своето сърце.
О, Пресвета Дево Богородице, помогни и на нас, та подобно на Тебе да бъдем покорни на волята Божия. На Твоя Син и Господ, чрез Тебе [въздаваме] слава и хвала. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 
 
 
 

10.01.2026

10 ЯНУАРИ / 28 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

Св. двадесет хиляди мъченици, изгорени в Никомидия

Тропарь мученикам Никомидийским, глас 2

Страстоте́рпцы Госпо́дни,/ блаже́нна земля́, напи́вшаяся кровьми́ ва́шими,/ и свя́та селе́ния, прии́мшая телеса́ ва́ша:/ в по́двизе бо врага́ победи́сте/ и Христа́ со дерзнове́нием пропове́дасте./ Того́, я́ко бла́га, моли́те// спасти́ся, мо́лимся, душа́м на́шим.

Кондак мученикам Никомидийским, глас 2

Тве́рди душе́ю по ве́ре, святи́и,/ огне́м страда́ние прие́мше, две тьме страда́лец/ вопию́ще Ро́ждшемуся от Де́вы:/ приими́ всесожже́ния на́ша за Тя,/ я́коже да́ры пе́рсских царе́й, зла́то, и сми́рну, и лива́н,// Преве́чный Бо́же.

ИЗ “ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Притча за божествения Младенец Христос. Когато Пресветата Дева със Своя божествен Младенец и с праведния Иосиф се приближила до град Ермопол, видяла пред портите на града едно дърво. Далечните пътници били изморени от пътя и приближили до това дърво, та малко да си починат, но дървото било твърде високо и нямало удобна сянка. Египтяните наричали дървото „Персея“ и му се кланяли като на Бог, защото вярвали, че някакво божество живее в това дърво. Всъщност, в дървото обитавал зъл дух. Но когато божественото семейство се приближило към дървото, то се разтресло много и злият дух, уплашен от приближаването на Младенеца Христос, побягнал. Тогава дървото извило своя връх към земята и като разумна твар се поклонило на своя Създател. Така извитото дърво хвърлило голяма сянка, под която изморените пътници си починали. От този ден това дърво получило от Христа Господа чудотворна сила да лекува всяка болест на хората. След това светите пътници отишли в село Матарея. Близо до селото имало едно смокиново дърво и докато Иосиф отиде в селото по някаква работа, Пресветата Дева с Господа се подслонила под това дърво. И, о, чудо – дървото наклонило към земята короната си, за да направи сянка за пътниците, а в дънера му се отворила хралупа, тъй че Майката с Детето можела да влезе в нея и да си почине. И което е още по-чудно – близо до смокинята ненадейно бликнал извор с прясна вода. Тук наблизо Иосиф открил една колиба, където те се настанили. Живеели тук и пиели вода от онзи чуден извор. Това е единственият извор с прясна вода, който се намира в Египет. (Защото всяка друга вода в Египет идва от река Нил, която се разклонява в безбройни канали.) И тъй от подобното произлиза подобно. Господ Иисус, безсмъртният и небесен Извор на живата вода, отворил със Своето присъствие извор на жива вода от земята.

БЕСЕДА ЗА ПРЕСВЕТА ДЕВА БОГОРОДИЦА

        Майка Му рече на служителите: каквото ви каже, сторете (Иоан 2: 5).

Ето радост за всички верни. Онази, която е най-близо до Христа Спасителя на небето, както когато е била и на земята, се грижи за верните, явява им се, помага им и ги съветва: Каквото ви каже, Той, моят Син и Бог, сторете. Така Тя посъветвала слугите на сватбата в Кана. Слугите Я послушали и видели чудо. Тези няколко думи на Пресветата Дева, които са записани в Евангелието, са единственото нейно евангелско поучение, което е дала на хората по време на живота си на земята. Каквото ви каже, сторете. Сякаш искала да каже: „Той знае всичко, Той може всичко, Той ви обича, затова не се обръщайте ни натам, ни насам, но Него чуйте и Него послушайте“. Тя е разбрала своето служение на този свят – да живее за Него и другите да упътва към Него като към извор на живота. Това служение Тя драговолно осъществява и от небесата. През цялото историческо време на Църквата Тя учила вярващите да правят онова, което Той е казал. И до ден-днешен Тя тайнствено слиза от Своята небесна слава между верните да ги посъветва да вършат, каквото Той е заповядал. Това е Нейното Евангелие – Евангелието на Пресвета Дева Богородица. То се състои не от четири Евангелия, а от четири думи – Каквото ви каже, сторете. О, братя мои, да Я послушаме! Да Я послушаме като Майка и повече от нашата майка, защото Тя ни желае най-голямото благо – царуване във вечното Царство на Нейния Син.

О, Пресвета Дево, помогни ни да изпълняваме Неговите слова. На Тебе и на Него слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски