ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИК: ЗА ПРЕСВЕТАТА ДЕВА

Измъчва Ви въпросът: как Пресветата Дева е могла да роди Син без баща? Това раждане не е плод на нейните собствени сили, а на силата на Все­могъщия. Така че Ви остава да се запитате: как Всемогъщият Бог е могъл да извърши такова чудо? Но този въпрос е противоречив сам по себе си и от­говорът е вече налице, щом произнесете думите „Бог Всемогъщ“. Такива въ­проси изобщо не възникват в душата на онзи, който може поне малко да си представи страшното величие на Божията сила. Онзи, Който с всемогъщото си слово, без ничия помощ, е сътворил света – този чуден свят със звездите и морските бездни – несъмнено е могъл да направи така, че Пресветата Дева да зачене дете без ничие съдействие. Нима и децата, които се раждат по ес­тествен начин, не се раждат по Божи промисъл и воля? Във всяко раждане има нещо свръхестествено. Когато на остарялата Сара било известено, че ще зачене, тя недоверчиво се засмяла, „защото на Сара беше престанало обикновено­то у жените”. И Светата Дева, и Иоан Кръстител са родени от престарели и бездетни родители. Има ли нещо мъчно за Господа?Библията ни учи, че и раждащите, и безплодните зависят не толкова от волята на мъжа, колкото от Божията воля. Дори домашните животни се множат съобразно Божията воля, както се вижда от Светото Писание. Та дори и цветът и шарките на овцете и козите зависят от Бога, както четем в чудния разказ за Иаков, Лаван и тяхното стадо (вж. Бит. 30-31). Във всички природни събития е намесена тясно и една духовна и свръхестествена сила и воля. Ако Бог беше оставил природата сама да произвежда каквото желае и колкото желае, щяха да нас­тъпят хаос и безумие. Всяко раждане е изпълнено с небесна Тайна. Струва Ви се, че раждането на Христос от Пречистата е изключително велика тай­на, и това е така, защото и Самият Христос е изключително велика тайна. Това е почувствала и самата Божия Майка, заради което и попитала архан­гел Гавриил: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам”? На което Божият вестител ѝ отговорил – отговаря и на Вас – с думите: „У Бога няма да остане безсилна нито една дума”.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

РАКАТА С МОЩИТЕ НА СВ. ПЕТЪР КОРИШКИ

ЧУДЕСА НА СВЕТИ ПЕТЪР КОРИШКИ

                                                                        БОЖИЕ ВРАЗУМЛЕНИЕ НА АРХИТЕКТИТЕ

       Като започнал материалното обновяване на Черноречкия манастир (Сърбия), тогавашния настоятел, Артемий Радославлевич, поканил експерти от института за закрила на паметниците на културата в Кралево, да дойдат и видят в какво състояние е манастира, и въз основа на това да одобрят и отпуснат необходимите средства за неговото  обновяване. Поканата била приета и скоро в Черна Река пристигнал архитекта Велко. След като разгледал манастирските обекти, констатирал, че е необходимо обновление. Своята констатация Велко съобщил на събралите се в трапезарията манастирски братя, казвайки, че техния манастир е от изключително историческо и културно значение, и обновлението е необходимо, ала института няма достатъчно средства. Затова трябва да се каже, че влагат в приоритетите, а те са Студеница, Грачаница, Дечани и други… Тъкмо изрекъл последните думи на своето разсъждение, от тавана се откъртило голямо парче мазилка и паднало на масата, която била на няколко сантиметра пред говорещия. Петдесет килограмовото парче мазилка ударило масата, а чашката с кафе, която стояла пред Велко се пръснала на парченца. Ударът в масата бил тъй силен, че всички онемели от страх и удивени от тази неочаквана случка. За щастие от присъстващите нямало пострадали. При обсъждането (в института) за разпределение на средствата, мнозина се застъпвали за спазване на утвърдените приоритети. Думата взел Велко и разказал за чудния случай от неговия престой в Черноречкия манастир. От разказа му, всички разбрали знака на св. Петър, че трябва се обнови манастира, и единодушно включили Черна Река в приоритетите. Института по-късно извършил доста работа по реставрацията и обновяването на манастира, което дало възможност за нормален живот на братята на манастира, които по-късно, по Божий промисъл, и молитвите на св. Петър, да направят (манастира) духовно огнище за цялата Рашко – Призренска епархия.

                                        СПАСЕНИЯ ОТ СИГУРНА СМЪРТ

       През 1981 година, два автобуса с поклонници от Велика Плана на път за манастира Девич, свърнали и до Черноречкия манастир. Било тъмна дъждовна нощ. За да се стигне до манастира, трябвало със салове и лодки да се преплава през езерото „Газиводе“. Само най-укрепналите във вярата и любовта  към св. Петър се решили при това лошо време и слаба видимост да предприемат около 1 час път, пеша, колкото е от езерото до манастира. Тридесетте поклонници, които пристигнали в манастира, били чакани от о. Артемий с фенер в ръка, защото по него време в манастира още не бил прекаран ток. Един от пристигналите гости, по име Гвозден, попитал на манастирския двор : „Абе хора, къде е църквата?“. Един младеж, също гост на манастира, му показал с ръка надясно към църквата и казал: „Ей я там“. Без да знае, че през сухото корито на реката, на това място е пропаст, има дървен мост, по който се влиза в манастирската църква, Гвозден бързо свил в тъмнината и пропускайки моста се сгромолясал в дълбокия, около седем метра, каньон. Чул се вик и настъпила тишина. Двама младежи от манастирските гости, взели фенер и се спуснали в каньона, очаквайки да намерят, разбито в огромните камъни, тялото на нещастния Гвозден. За удивление, той не само останал жив, а по него нямало и следи от нараняване, освен една малка драскотина на главата. Излязъл с помощта на двамата младежи от каньона, сам, бързо закрачил през моста за да благодари на св. Петър за милостта му. Тази нощ Гвозден прекарал в манастира, славословейки Бога и Неговия угодник, Петър Коришки чудотворец, а сутринта, след закуска, щастлив и благодарен, със своите спътници продължил пътуването си към Девич.

        Подобно на гореописаното чудо, няколко години по-късно, св. Петър извършил на Петровден, когато от моста над каньона, пред очите на множество насъбрал се за празника народ, паднало едно бебе. Когато го извадили от каньона, за голяма радост на майка му, бебето било живо и без каквито и да е следи от нараняване.

                                                   ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ НЕМОТА И НЕПОДВИЖНОСТ

       На Възкресение, през 2004 година, в черноречкия манастир пристигнала на поклонение пред мощите на св. Петър, Неда Джукич, възрастна жена от близкото село Горни Ясеновец, която пред братята на манастира разказала следното: „На Рождество Христово, през 1999 година, сутринта, след ставане, изведнъж изгубих говор, и усетех телесна немощ. Предишния ден говорих нормално, занимавах се в къщи с ежедневните неща, и вечерта, напълно здрава, се оттеглих на почивка, надявайки се, сутринта, със своите домашни да празнуваме Рождество. С голям страх и в паника, от това, дето се случи неочаквано, с ръце правих знаци на близките си, търсейки помощ от тях. Веднага ме откараха в болницата в Косовска Митровица. Докторите безпомощно вдигаха рамене, не намирайки нито причината, нито лек за болестта ми. Там лежах десет дена, и след това, по собствено желание излязох от болницата в същото състояние, в каквото и влязох. Три дена си бях в къщи, и след това, заедно със  сина ми, Радко  Джукич, с дъщеря ми Стана (Лазаревич), и с роднината Радослав Джукич, дойдохме в Черна Река да търсим помощ от св. Петър. Пред мощите му ми прочетоха молитва за изцеление, след което си тръгнахме за в къщи, без никакви признаци на оздравяване. На третия ден сутринта почнах да говоря, макар и неразбираемо. През следващите три дена започнах да говоря все по-ясни, и силите ми постепенно се възвърнаха. На (след) третия ден всичко се нормализира, сякаш не е било. С благодарност към Бога и към свети Петър за чудесното изцеление,  се захванах за къщната си работа.

        Слободанка Дамянович (Милоевич), родена на Петровден в с. Трновци до Нови Пазар, на празника на св. Илия, 2005 година, пристигнала в Черноречкия манастир на поклонение пред мощите на св. Петър, и разказала следното: „Когато бях на около пет години, изведнъж, без никакви признаци на заболяване, аз и моя брат Душимир, едновременно онемяхме. До тогава, по думите на покойната ми майка, Веселинка, която по-късно ни е разказвала, всичко било нормално. Моята майка Веселинка беше твърде благочестива, и знаеше за групите, които ходиха на поклонение пеш до нашите светини, отдалечени на десетки и повече километри. След нещастието, което застигна мене и моя брат, отчаяната ми майка, реши да ме заведе при свети Петър в Черна Река, и от него да търси помощ за мъката си. Така и стана. На Петровден, когато в Черна Река, се събират няколко хиляди души, след изнурително ходене пеша, стигнахме и ние с  моята майка. Тук, както и много други хора, преспахме в манастира. На другата сутрин, моята тъжна майка, с голяма болка и тъга, разказала на монасите за нещастието ненадейно сполетяло нейните деца, и  молила за помощ. В това празнично утро първи влязохме в храма за поклонение пред мощите на св. Петър, а по едно време, според думите на майка, съм легнала и полежала под раката с мощите. За голяма радост и учудване, на майка и на събралия се народ, след ставането съм проговорила. Брат ми Душимир, майка не беше довела в манастира. Но по-късно, и той, постепенно започна да говори, ала и до днес малко заеква“.                                                                                                          

           Днес  Свободанка живее в Обреновац, и завинаги ще носи в сърцето си любов към Черна Река и нейния закрилник – свети Петър Коришки.

       Преди няколко години при свети Петър довели петгодишно  дете, което от рождението си до този момент не било произнесло нито дума. Поставили го според обичая под раката, и след това, родителите му, заедно с детето, без да видят някакво подобрение в него, тъжни си тръгнали за в къщи. С тях вървяла и сестричката на детето, която постоянно все нещо го питала; „Бате уморен ли си? Какво искаш да ти купи тате – кон или магаре?“. И ето, чудо – „Магаре“ – за голямо удивление на всички проговорил малкия. От тогава детето говори нормално, а неговите родители и до днес възнасят велика благодарност на Бога и на неговия угодник, свети Петър, за получената милост.

       Свети Петър направил чудо и с Айша Кахриманович (към 2012 г. – Бишевац), която на петгодишна възраст, била донесена от леля си в Черноречкия манастир за изцеление. Била няма и неподвижна. След престояване под раката с мощите на св. Петър, проговорила и проходила. В последствие се омъжила и родила дъщеря Събина, която имала психически проблеми, и по молитвите на св. Петър, оздравяла напълно.

       Настоятелят на черноречкия манастир, протосингел Николай, разказва: „Докараха с трактор едно неподвижно момиченце. Поставиха го да легне под раката с мощите на свети Петър Коришки, и малката заспа. Като се събуди беше напълно здрава, и пеша се тръгна за в къщи.

       Миланка Драшич от Подгорица имала здравословни проблеми с тазобедрените стави и била трудно подвижна. Лекарите и препоръчали операция, като единствено решение за нейната болест. През юли, 2003 г година тя посетила черноречкия манастир, и малко полежала под раката с мощите на свети Петър, молейки се за помощ за изцеление. Молитвата  произлизаща от вярата, била чута. Миланка днес е здрава и твърде подвижна, както и самата тя заявила при  посещението си в манастира на Видов ден 2004 година.

                                                                                    ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ БЕЗПЛОДИЕ

       Часлав и Маряна Лукович ( към 2012 г. живеещи в Панчево), 16 години нямали деца. През 1988 отишли в Черна Река, за да измолят от свети Петър наследници. Прочели им молитва пред мощите му. Скоро след това Маряна родила Сара, а след това Дуня, Лука, и Лана. Така по молитвите на свети Петър, Маряна била освободена от безплодие, и за шест година родила четири златни дечица. Това щастливо семейство, сега, често посещава черноречкия манастир и благодари на Бога и на св. Петър за получената милост.

       През 2004 г. на 5/18 юни, когато се чества паметта на св. Петър Коришки, в манастирския храм (Черна Река), била кръстена Петра – бебе на 2 месеца. След кръщенето, майката на малката Петра – Ангелка Боганович (Филипович), изпълнена с благодарност към свети Петър, разказала следното: „Преди да се роди Петра имах четири раждания. Два пъти бебетата бяха мъртвородени, а два пъти бяха живи , но след не много време умряха. Лекарите бяха безсилни да открият и премахнат причината за смъртта на бебетата, а моята скръб беше безкрайна. „Невъзможното за човеците е възможно за Бога“ – с такава мисъл пристигнах в черноречката обител, за да измоля в неволята си помощ от свети Петър. Докато лежах с топла молитва под мощите, обещах на свети Петър, че ако родя мъжко дете ще го кръстя Петър, а ако женско – Петра. Не след дълго заченах и след нормална бременност, на 12.04.2004 година родих здраво момиченце, и в изпълнение на даденото обещание го нарекох Петра, и пред мощите на свети Петър, в деня на неговия празник, просветих със светото Кръщение“.                                                               

Ангелка, с нейния съпруг, и малката Петра, често посещават черноречката обител, а заедно с благодарността към Бога и свети Петър, в сърцето си носят още една молба – малката Петра да има братче. Няма съмнение, че свети Петър ще откликне на молбата.

       Горан и Слободанка Калушевич, от Лазаревац, в продължение на три години не добили деца. Лекарите установили, че Слободанка не може да има деца. Съпрузите водени от вяра и любов към свети Петър, пристигнали в Черна Гора, и тук, пред мощите, им чели молитва. По-късно, за тяхна радост, и за учудване на лекарите, добили дъщеря. И при този случай се явява Божието всемогъщество, и силата на вярата, която може мъртви да възкресява, и планини да премества.

                                                   ИЗЦЕЛЕНИЯ ОТ ЕПИЛЕПСИЯ

Драган Джурович, от Топола, до 20 -т а си годна, всекидневно имал тежки припадъци от епилепсия. Лицето му пребледнявало, а очите и устата му се изкривявали. От устата му излизала много пяна. След пренощуване под мощите на св. Петър, епилептичните припадъци не се повторили.                                              

От епилепсия страдал до 24 -та си година и Иван Стоянович, от Сливовица (до Крагуевац), който се изцелил в манастира.                                                                                                                                                                                     

 От епилепсия, се изцелили в манастира Влада Николич – на 18 години, (от Божурна, край Крагуевац),  Ранко Павлович – на 16 години, (от Коричана, край Крагуевац), Душица Тиянич – на 25 години (от Честина, край Крагуевац), Милан Байрактаревич – на 18 години (от Белград).                                                              

Това са само част от многобройните изцеления от епилепсия, които се случват най-често.

                                                        ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ ГЛАВОБОЛИЕ

Марина Иездич ( родена 1974 г. в Лешка), като дете имала силно и непоносимо главоболие. Лекарите не успели да я излекуват, нито да поставят диагноза. В навечерието на Петровден, когато била на 12 години, полежала под мощите на свети Петър. Заспала, и в един момент, от устата и́ излязла пяна. От тогава, повече не е имала болки, и днес живее и работи нормално, носейки в своето сърце любов и молитвено почитане на своя велик благодетел, изцелител и чудотворец свети Петър Коришки.

                                                    ИЗЦЕЛЕНИЕ ОТ ТЕЛЕСЕН НЕДЪГ

Фехо Граховац, родом от Постена (Нови Пазар) имал дъщеря Надира, чиято устна била изкривена на страна. Обиколила много лекари, ала никой не могъл да и помогне. Чул, че мнозина са получили изцеление от свети Петър, Фехо завел своята дъщеря в Черна Река, където по чудо получила изцеление. Фехо и Надира, днес живеят в Турция, а за това чудесно изцеление, е известила някогашната Фехова съседка, Божидарка Хиджифорович.

              Това са само една малка част от чудесата извършени от свети Петър Коришки. Преведох ги от една книжка. Нека това бъде скромен израз на благодарност към преподобния наш отец, за туй, че ме удостои лично да посетя неговата света обител и да се поклоня на благоуханните му мощи. Уверен съм, че ако прибягваме с молитва към този Божий угодник, той не ще я остави безплодна.

ПРЕПОДОБНИ ОТЧЕ ПЕТРЕ, МОЛИ БОГА ЗА НАС. АМИН.

Превод – Архимандрит Сава

Хуманистичният икуменизъм

Икуменизмът – това е общото название на всички видове псевдохристиянство и на всички псевдоцъркви на Западна Европа. В него е същността на всички видове хуманизъм начело с папизма. А за всичко това има общо евангелско название: ерес, защото в продължение на цялата история различни ереси не са считали за важни или са изопачавали отделни особености на Христа, а тези нови европейски ереси отхвърлят, изтласкват, отстраняват Богочовека и на Негово място поставят човека, и тук няма съществена разлика между папизма, протестантизма и другите секти, името на които е легион.

Православният догмат за Църквата е отхвърлен и е заменен с латинския еретически догмат за първенството и непогрешимостта на папата, а от тази ерес непрестанно произлизат и други: „…отказ от „епиклезата“, въвеждане на понятието „тварна благодат“, чистилище, каса за излишък от добри дела, механично учение за спасението, и оттук – механично учение за живота, папоцезаризъм, света инквизиция, индулгенции, убийство на грешника заради греха му, иезуитство, схоластика, казуистика, социален хуманизъм…

Протестантизмът е законнородено и вярно чедо на папизма, което със своята рационалистическа схоластика от векове изпада в ереси и постоянно се задушава под действието на различните отрови на своите еретически заблуди. При това паписткото гордоумие и „непогрешимо“ безумие абсолютно опустошават душите на вярващите. По принцип, всеки протестант – това е същият независим папа, непогрешим папа по всички въпроси на вярата, а това винаги води от една духовна смърт към друга, и така без край, защото духовните смърти на човека нямат край. Папистко-протестантският икуменизъм няма изход от своите мъки и смърти без чистосърдечно покаяние пред Богочовека – нашия Господ Иисус Христос, и Неговата Православна Църква. Без покаяние и встъпване в Истинската Христова Църква е неестествено и безсмислено да се говори за някакво обединение на „църквите“, за диалог на любовта, за intercommio [общо причастяване; евхаристийно общение]. Най-главното – това е да стане член на Богочовешкото тяло на Христовата Църква и част от душата на Църквата – Светия Дух, и наследник на всички безсмъртни Богочовешки блага.

1. Съвременният „диалог на любовта“, водещ се под формата на гол сантиментализъм, в действителност е маловерен отказ от спасителното освещение от Духа и от вяра в истината (2 Сол. 2:13). Същността на любовта е Истината, и любовта живее, пребивавайки в Истината, явяваща се сърце на всяка добродетел. А въплъщение и олицетворение на Божествената истина е Богочовекът Господ Иисус Христос, и ако истината се състоеше в нещо друго, то тя би била относителна, преходна, смъртна, била тя понятие, идея, теория, схема, разум, наука, философия, култура, човек, човечество, целият свят, небето и земята, или всичко това взето заедно. Но Истината – това е Личността на Богочовека Господ Иисус Христос, Второто Лице на Пресветата Троица, и затова тя е съвършена и вечна, защото в Господа Иисуса Христа и истината, и животът притежават едно качество: вечност (ср. с Йоан. 14:6; 1:4, 17). Който вярва в Христа, той постоянно израства чрез Неговата истина в Божествените безкрайности с цялото си същество: с ума, сърцето и душата. Живеем в Христа с истинска любов (Еф. 4:15), защото само така можем да израстваме в Христа, като това винаги става заедно с всички светии (Еф. 3:16), винаги в Църквата и чрез Църквата, защото Църквата получава тези необходими за израстването в Христа сили непосредствено от своя Глава – Иисус Христос, защото само Той, Бог и Господ, има тези безкрайни сили и богомъдро се разпорежда с тях.

Но съществува и „диалог“ на лъжата, когато съзнателно или без да съзнават това, се клеветят един друг. Този „диалог“ е свойствен за бащата на лъжата – дявола (Йоан. 8:44), а също и за неговите волни или неволни сътрудници, желаещи с помощта на злото да осъществяват своето добро и с помощта на лъжата да стигнат до своята „истина“. Няма общение в любовта без общение в истината, в противен случай такова общение е неестествено и лъжливо – оттук и заповедта на светия апостол: Любовта да бъде нелицемерна (Рим. 12:9).

Еретическото хуманистично разделяне на Любовта и Истината е само знак за недостиг на Богочовешка вяра и за изгубено духовно равновесие. Този път никога не е бил път на светите отци. Православните, само съединени с всички светии в Истината и Любовта, имат и проявяват от апостолски времена и до днес Богочовешка спасителна любов към цялото Божествено творение. Голият морален минимализъм и хуманистичен пацифизъм на съвременния икуменизъм показват болезнеността и безпомощността на своята философия и етика според човека (ср. с Кол. 2:8), изваждат наяве кризата на своята хуманистична вяра в Истината и забравянето на историята на Църквата, на нейния непрекъснат съборен и апостолски живот в Истината и Благодатта. Свети Максим Изповедник казва така за истината на Богочовешката вяра: „Вярата е в основата на надеждата и любовта. Защото тя е верен пазител и на самата истина.“

Без съмнение, светоотеческият и апостолският принцип на любовта към хората и на отношението към еретиците е Богочовешки принцип. Това е изразено боговдъхновено в следните думи на свети Максим Изповедник: „Не желая еретиците да се мъчат и не се радвам на тяхното зло – пази Боже!, – но двойно се радвам на тяхното обръщане. Защото какво може да бъде за верните по-мило от това да видят разпръснатите Божии чеда събрани заедно. Не съм изгубил разсъдъка си, та да ви съветвам да цените немилосърдието по-високо от човеколюбието. Напротив, съветвам ви с внимание и усърдие да правите добро на всички хора и всички верни да бъдат всичко за нуждаещите се. Но при това казвам: не бива да се помага на еретиците в утвърждаването на техните безумни вярвания, тук е нужно човек да бъде рязък и непримирим. Защото аз не наричам любов, а човеконенавистничество и отпадане от Божествената любов това, когато някой укрепва еретиците в техните заблуди за неминуема погибел на тези хора.“

2. Ето учението на Православната Църква за ересите: ересите не са Църква и не могат да бъдат такава. Затова при тях (еретиците) не може да има свети Тайнства, във всеки случай, света Евхаристия – тайнството на тайнствата, тъй като светата Евхаристия е всичко в Църквата: и Самият Богочовек Иисус Христос, и самата Църква като Негово тяло, и въобще всичко Богочовешко.

Интеркомунионът – общението s еретици в светите тайнства, особено в светата Евхаристия – това е най-безсъвестно предателство спрямо Господа Иисуса Христа, иудино предателство, а също така предателство спрямо цялата Богочовешка, Апостолска, светоотеческа, Една Христова Църква.

Преди всичко е нужно да попитаме: на каква ек- лесиология е основан интеркомунионът? Цялото Православно учение на Църквата е основано не на intercommio, а на Богочовешката действителност на commio, на Богочовешкото общение (ср. е 1 Кор. 1:9; 10:16, 17; 2 Кор. 13:13; Евр. 2:14; 3:14; 1 Йоан. 1:3), докато терминът „междуобщение“ сам по себе си е противоречив и е напълно безсмислен за православната еклесиология. След това: в Православното учение за Църквата и за светите тайнства единственото тайнство се явява самата Църква – Тялото Христово; тя е единственият източник и съдържание на светите Божествени тайнства. Извън Църквата не може да има нито тайнства, нито, още повече, „междуобщение“ в тайнствата. Само Църквата е източник на светите тайнства и по никакъв начин не е обратно: тайнствата не могат да стоят над Църквата и да бъдат разглеждани извън нея. Съгласно православното учение за светите тайнства Църквата не признава извън себе си никакви други „тайнства“ и не ги смята за такива, за определено лице, докато то не премине от псевдоцърквата чрез покаяние в Православната Църква. Този, който остава извън Църквата и не се съединява с нея чрез покаяние, е еретик и неминуемо се намира извън църковното спасително общение, защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? (2 Кор. 6:14).

Първовърховният апостол чрез властта на Богочовека повелява: Страни от еретик, след като го по-съветваш веднъж и дваж (Тит. 3:10). А който не само не се отвръща от еретика, но и му преподава Самият Господ Иисус Христос в светата Евхаристия – нима той се намира в светата апостолска Богочовешка вяра? Нещо повече, любимият Христов ученик, апостолът на любовта повелява: „Човека, невярващ във въплъщението на Христа и непризнаващ евангелското учение за

Него като за Богочовек – не приемайте у дома си“ (2 Йоан. 1:10).

Правило 45-о на светите апостоли гръмогласно заповядва: „Епископ или презвитер, или дякон, който само се помоли с еретици, да бъде отлъчен; а ако им разреши да действат като служители на Църквата, да бъде низвергнат (сравни с Правило 33-о на Лаоди-кийския Събор). Тази заповед е ясна и за комаровата съвест.

Правило 64-о на светите апостоли повелява: „Кли-рик или мирянин, който отиде в синагога на иудеи или на еретици за молитва, да бъде низвергнат и отлъчен“. И това е удивително ясно и просто.

Правило 46-то на светите апостоли: „Заповядваме да бъде низвергван епископ или презвитер, който признае кръщението или жертвата на еретик. Защото: какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? (2 Кор. 6:14)“. Видно е и за слепите: тази заповед строго ни повелява да не признаваме никакви тайнства при еретиците, да ги смятаме за недействителни и безблагодатни.

Свети Йоан Дамаскин благовести от сърцето на всички свети отци, свети апостоли и свети Църковни Събори: „Хлябът на Евхаристията не е просто хляб, а е съединен с Божеството… Очиствайки се чрез него, ние се съединяваме е Тялото на Господа и с Неговия Дух и ставаме тяло Христово… Тайнството Евхаристия се нарича Причастие, тъй като се причастяваме е Божеството на Иисус. То се нарича и съединение и наистина е такова, защото чрез него влизаме в общение с Христа и получаваме дял и в Неговото Тяло, и в Неговото Божество; от друга страна, чрез това тайнство влизаме в общение един е друг и се съединяваме. И тъй като всички се причастяваме от един хляб, то ставаме едно Христово тяло и една кръв, и членове един другиму, понеже всички ние сме съпричастници Христови. Затова ние с всички сили избягваме да приемаме причастие от еретик или да преподаваме причастие на него. Защото Господ казва: Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свините (Мат. 7:6), за да не станете съучастници в тяхното зловерие и осъждане. Защото ако действително се извършва съединение с Христа и един с друг, то ние доброволно се съединяваме и с всички тези, които се причастяват заедно с нас. И това съединяване се извършва доброволно, не без нашето съгласие, защото всички ние сме едно тяло, понеже се причастяваме от едно тяло, както казва апостолът“ (1 Кор. 10:17).[ Св. Иоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра“, IV, 13; Р.§г, т. 94, стр. 1149, 1152, 1153.].

Преподобният Теодор Студит, безстрашният изповедник на Богочовешките истини, казва: „Причастието от еретик отвръща от Бога и предава на дявола“ („Творения на преподобния Теодор, Студит, том 2, стр. 332, СПб., 1908 г.). В Евхаристията от еретик „еретическият хляб не е тяло Христово“ (пак там, стр. 596). „Каквато е разликата между светлината и тъмнината, такава е разликата и между Православното и еретическото причастие. Православното просветява, ерети- ческото помрачава; едното съединява с Христа, другото – с дявола; едното оживява душата, а другото я убива“ (пак там, стр. 742). „Причастието от еретически ръце е отрова, а не обикновен хляб“ (пак там, стр. 780).

Ще завършим тази наша разходка из рая и ада е Богочовешките благовестия на съвременния православен владика, наистина Златоуст на Сръбската Православна Църква Николай Жички (+ 1956). Той благовести: „Славният пророк Исаия предрекъл следното: „Когато Господ се надигне да унищожи земята: Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден (Ис. 2:11)..

И в древните времена Господ много пъти се е надигал, за да унищожи земята заради обожествяването на хора, заместило поклонението към Него, Единия Бог, заради високомерните човекобогове. Надигна се Той и в наше време и наистина порази земята в праведния Си гняв, за да сломи човешката гордост и високомерното самопревъзнасяне на хората.

Това надигане на Бога против хората неизбежно последва след надигането на хората против Бога. Еретическите народи на нашето време отредиха на Христа Господа последното място на трапезата на този свят, като на последен бедняк, докато на първите места настаниха своите велики политици, писатели, философи, легендарни герои, учени, финансисти и даже туристи и спортисти. Очите на тези народи бяха устремени към тези съвременни богове, а на Христа – Победителя на смъртта, малцина обръщаха внимание. Това мерзко надигане на кръстени, но еретически народи против Всевишния Бог трябваше да бъде последвано и от надигане на Бога против беззаконните хора и Той наистина се надигна да унищожи земята. И ние самите преживяхме небивало страдание на народите. Случи се това, което предрече Исаия: И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята (Ис. 2:19). Нима това не се изпълни буквално през отминалата война? Нима хората на няколко континента, както и в нашата страна, не се криеха в скални пещери и земни пропасти, за да се укрият от европейските сеячи на смърт? А точно тези сеячи на смърт са тези великани и човешки идоли, които седяха на почетно място на трапезата на този свят и се присмиваха в лицето на Христа като на последен бедняк.

По-нататък Исаия пророкува, че хората от страх пред славата и величието на Единия Бог ще разбият всичките си идоли: ще изхвърлят всичките си лъжливи богове. И завършва страшното си свидетелство със следното предупреждение: Престанете да се надявате на човек, чието дихание е в ноздрите му, защото, какво знае (слав. значи) той? (Ис. 2:22). Исаия желаел да каже на всички, можещи да чуят и да разберат: „Престанете да се надявате на немощни и смъртни хора, върнете се при Живия Бог, в Когото е спасението. Кой ви измами да отхвърлите Христа Спасителя и да настаните на първо място своите горделивци, празни дърдорковци и сеячи на смърт? Или искате пак да ви измамят? Избирайте между живота и смъртта и знайте, че ако се надигнете против Бога със своите богове на „културата“, то и Той ще се надигне против вас, и децата ви тогава ще изнемогват от страх в пещерите и пропастите на земята и ще познаят силата и величието на Господа Бога, Твореца и Вседържителя, но ще Го познаят на висока цена, на много по-висока, отколкото бихте Го познали вие.“

Наши братя по свето Кръщение, които се съблазниха от католическата и лютеранската ерес, с мъдростта си не познаха и изгубиха Христа и презряха православните християни като немъдри и некултурни. Но именно върху тях се сбъднаха думите на апостол Павел: наричайки себе си мъдри, те обезумяха (Рим. 1:22), понеже отхвърлиха духовната мъдрост по Христа, която е скрита в кротост и любов, а се облякоха в плътска и от този свят мъдрост, следвайки езическите философи – в тази мъдрост, която цялата е в гордост и злоба. И славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек (…) и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца (Рим. 1:23, 25). Тоест заграбиха цялата слава от Христа и облякоха с нея смъртни хора, превъзнасящи се като нови месии. Така те, научени от езическите и безбожните философии, разбраха славата. А понятието култура при тях означава почитане на творението, тоест на видимата природа, и служене на него повече, отколкото на неговия Творец. Смъртни богове и божествена природа – това е сега засега последната пропаст на западния човек в неговото неудържимо човешко падане от Христовите висоти в сатанинския ад. Това е върхът на отъждествяването на хората на Запад с древното римско и съвременното азиатско езичество. Хиляди книги ежегодно издават те за слава на велики хора и за похвала на своята култура и хиляди вестници ежедневно се намират на служба на лъжливата слава и на похвалата на човешки дела под натруфеното название „култура“. Затова Бог ги предаде на срамотни страсти (Рим. 1:26), и те се задоволяват не с небесното, а със земното и само с това, което предизвиква смеха на дявола и плача на Христовите Ангели. Страстите им са в грижата за плътта, в грабежа на чуждото, в кражбата от малки и от слаби, в увеличаването на земните блага и в разширяването на своето господство и власт, във вероломното завоюване на чуждото отечество, във веселието и танците, в отхвърлянето на всяка вяра като суеверие, в отричането на Бога, в напълно биологичен (скотоподобен) живот, в наричането на своя прародител маймуна, в разтварянето на антропологията в зоологията.

Ще питате, може ли това най-заблудило се в историята поколение да бъде върнато някога към истината? Може. И нека отхвърленият от тях Христос по-скоро да стори това. Кога ще стане това?

Тогава, когато нашите западни братя започнат да пишат хиляди книги ежегодно за слава на Христа, нашия Бог, когато хилядите им вестници започнат ежедневно да пишат за християнските добродетели, вместо да пишат за хула и светотатство, за търговия и плътски инстинкти. Когато стане това преображение, тогава западното еретическо човечество ще се яви пред видимите небеса умито, очистено и излъчващо благоуханието на покаянието.

Тогава и ние, православните, ще се зарадваме, защото отново ще придобием своите братя. Тогава езическите народи ще се изпълнят с любов към Христа и ще се стремят да станат Негови чеда, защото християните повече няма да им пречат да станат Христови. Тогава няма да има злоба между хората и войни между народите, но ще има превъзхождащ разума Христов мир и Христова слава, която няма подобие нито във времето, нито във вечността.

Велико щастие за хората е явяването на Бога в плът, велико нещастие е отпадането от Този Бог и завръщането в робството на сатаната. Това нещастие стана на Запад по две причини. Това са, първо, ненавист към еретическото свещенство, и второ, ненавист към евреите; и двете израснаха в сърцето на западното човечество от едно семе. Това семе е опитът както на християнското духовенство, така и на евреите да установят пълно господство над живота на народите и държавите във всички области. Ненавистта към това духовенство прерасна в ненавист към Църквата, а ненавистта към евреите включи в себе си и ненавист към Христа като към евреин по плът. Христос беше евреин по майка и по народ, в който се яви първоначално, но именно този народ не Го прие и Го уби със страшна смърт. Какво следва оттук? Ако някой е против евреите, то как може да бъде и против Христа, против

Когото евреите се борят вече 2000 години? Но където се впиват сатанинските нокти, там по-добре да не питаме за логика.

Водени от ненавист против духовенството и евреите, западните народи постепенно изтласкваха Христа от своя живот, докато в последно време не Го изтласкаха от всички народни области и от учрежденията и не ограничиха Неговото присъствие (в света) изключително с храма – присъствието в света на Този, Който след славното Си Възкресение каза: даде Ми се всяка власт на небето и на земята (Мат. 28:18); ослепените хора откраднаха от Него всяка власт, и не само властта, но и всичко на тази земя: в училището, в обществото, в държавата, в политиката, в изкуството, в международните и междучовешките отношения, в науката, в литературата и във всичко останало.

Но Бог поругаван не бива (Гал. 6:7). Когато хората, бидейки гости на Божията трапеза, съвсем губят срам, идва наказание като предупреждение от Владиката. Две световни войни за 20 години – това са две страшни Божии предупреждения към съвременното поколение. Нека християнските народи да преклонят непокорните си шии и колене пред отхвърления от тях Христос и да Му въздадат тази власт, чест, слава и поклонение, която само Нему и подобава. Така постъпвайте и вие, православни братя, ако искате да предпазите себе си от Трета световна война, която ще бъде много по-страшна от предишните две.

Какво представлява Европа? Това е похот и разум – човешка похот и човешки разум, и те заедно са въплътени в папата и в Лютер. Следователно какво е Европа? Папата и Лютер, издребнели или издребнени човешки желания и разум, потънал в суета до краен предел. Европейският папа е човешкото желание за власт. Европейският Лютер е човешкият стремеж и решимост да обясни всичко със своя разум. Папата като владетел на света – ето Европа в нейната същност. Едното означава хвърляне на човечеството в огън, другото – във вода, но и едното, и другото откъсват човека от Бога. Едното означава отричане на вярата, другото – отричане на Христовата Църква. Ето как действа злият дух в тялото на Европа вече няколко века. И кой може да го изгони? Никой, освен Този, Който единствен има властта да изгонва демоните от хората – Господ Иисус Христос, Месията и Спасителят, роден от Девицата, убит от евреите, възкресен от Бога, потвърден от вековете, оправдан от небесата, прославен от Ангелите, проповядван от светиите и приет от предците ни.

Докато Европа се придържаше към Христа като към Слънце на правдата и към Неговите апостоли, мъченици, светители и безброй угодници и праведници, тя бе подобна на площад, осветен от хиляди големи и малки светилници. Но когато човешката похот и разум се надигнаха против Христа, светилниците угаснаха от тях сякаш от страшни ветрове пред очите на хората, и мрак, подобен на мрака в дупките на къртиците, покори този площад.

Воден от човешка похот, всеки народ и всеки човек търси власт, удоволствие и слава, подражавайки на римския папа. Ръководейки се от човешкия разум, всеки народ и всеки човек счита себе си за най-умен и за заслужаващ всички земни почести. Как да няма тогава войни между народите? Как да няма болести, суши, наводнения, туберкулоза, бедствия, революции и войни? Всичко това трябва да го има, както трябва да изтича гной от гнояща рана и да се разнася смрад от натрупани нечистоти.

Папизмът използва политиката и само така идва на власт. Лютеранството използва философията и науката и така мисли да стигне до разума. Така похотта започна война против разума, а разумът – против похотта. Това е новата вавилонска кула. Това е Европа. В наше време израсна ново европейско поколение, бракосъчетало похотта и разума в атеизма и отхвърлило папата и Лютер. Сега никой не скрива похотта и не хвали разума. Човешката похот и човешкият разум сключиха в наши дни брак – и не католически, и не протестантски, а явно сатанински. Съвременна Европа вече е извън папизма и лютеранството, тя е прикована конкретно към земята без каквото и да е желание да се издигне към небето нито с „благословение“ на „непогрешимия“ папа, нито по стълбата на протестантския разум. Тя изобщо не желае да напуска този свят, но желае гробът и да бъде там, където е и нейната люлка. Тя не познава другия свят, не чувства небесното благоухание, не вижда насън ангели и светни; за Пресвета Богородица не желае и да чуе, защото развратът я утвърждава в ненавист против девството. Целият площад е в мрак. Всички светилници угаснаха. О, какъв ужасен мрак! Брат на брата забива нож в гърдите, считайки го за враг. Баща се отказва от син и синът – от бащата. Вълк за вълка е по-верен другар, отколкото човек за човека.

Ах, братя мои, нима не виждате всичко това? Нима още не сте почувствали върху самите себе си мрака и злобата на антихристиянска Европа? След кого желаете да вървите? След Европа или след Христа? След смъртта или след живота? За тези пътища (към живота или към смъртта) говорил някога и Моисей на своя народ, а ние говорим за тях на вас. Знайте, че Европа – това е смърт, а Христос – това е живот. Изберете живота, та да бъдете живи навеки. Братя мои, XVIII век – това е бащата на XIX век, а XIX – бащата на XX век. Бащата затъна в големи дългове, синът не изплати дълговете на баща си и задлъжня още повече, и дългът падна върху внука. Бащата бе заразен от тежка болест, синът не се излекува от коварната болест на баща си в себе си, а още повече се разболя, и болестта с трикратна сила удари по внука. Внукът – това е XX век, в който живеем.

XVIII век означаваше бунт против църквата и свещенството на римския понтифекс. XIX век означаваше бунт против Бога. XX век означава съюз с дявола. Дълговете нараснаха и болестта още повече се засили, а Господ е казал, че посещава за греховете на бащите даже до трето и четвърто коляно. Не виждате ли как Господ наказа внуците за греховете на техните европейски бащи? Не виждате ли боя с пръчки на внуците за неизплатените дългове на дедите?

Цар-антихрист бележи началото на XIX век; папа- антихрист – края на XIX век; Бонапарт, Пий, Ницше – трите съдбоносни имена на тримата най-тежко болни, болни от вродено заболяване.

Победители ли са те на XIX век? Не, те са най- опасните носители на болестта, наследена от XVIII век. Цезар, понтифекс и философ… и не в езическия древен Рим, а посред кръстена Европа! Те не са победители, а са по-победени от победените. Когато Бонапарт се надсмиваше над светините в Кремъл, когато Пий провъзгласи себе си за непогрешим, когато Ницше обяви за своето служение на антихриста, тогава слънцето на небето помръкна и дори да имаше не едно, а хиляди слънца, то и те биха помръкнали от скръб и страх, защото светът още не беше виждал такова чудо: атеист – цар, атеист – понтифекс и атеист – философ. По времето на Нерон поне единият от тримата не е бил атеист. XVIII век е век на Пилат, понеже осъди Христа на смърт; XIX век е век на Каиафа, понеже отново разпна Христа; XX век е век на синедриона, съставен от кръстени и некръстени иудеи, който провъзгласи, че Христос е умрял навеки и не е възкръсвал. Защо вие, братя, толкова се удивлявате, че са настъпили небивали бедствия за Европа – включително метежи, войни и революции?

Кой тогава е победителят, щом не е цезарят, не е понтифексът и не е философът, на отреклата се от Христа Европа? Победителят – това е руският мужик и балканският селянин по думите на Христа: Който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям (Лук. 9:48). Кой беше най-незнатният и най-малкият през XIX век – века на великия Бонапарт, „непогрешимия“ Пий и непристъпния Ницше, ако не руският мужик – поклонник по светите места и балканският селянин – борец против полумесеца и освободител на Балканите? Дяволското бойно поле, дяволското свещенство, дяволската мъдрост – ето попрището за императора, папата и философа на XIX век. Балканският селянин беше пълна противоположност на всичко това: първо – неговите князе мъжествено се бореха за свободата на родината и за чистотата на Православието; второ – неговото свещенство претърпя мъчения за Христа, и трето – неговата философия беше рибарската апостолска мъдрост. И за него се отнасят молитвените слова на нашия Господ и Спасител Иисус Христос: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци (Мат. 11:25). Какво открил Бог на младенците? Мъжествена храброст, небесна святост и Божествена мъдрост – открил им всичко това, което е противоположно на западния цезар, папа и философ, както са противоположни денят и нощта.

Ако Европа бе останала християнска, то би се хвалила с Христа, а не с културата. И големите народи на Азия и Африка, макар и некръстени, но духовно настроени, са разбирали и ценели това, защото всеки от тези народи се хвали със своята вяра, със своите божества, със своите религиозни книги – с Корана, Ведите и др. Не се хвалят само е делата на ръцете си, със своята култура, а се хвалят с това, което считат за по-висше от себе си, за действително най-висше в света. Само европейските народи не се хвалят нито с Христа, нито с Неговото Евангелие, а се хвалят със своите смъртоносни машини и евтини фабрики и последствията от това самохвалство са такива, че всички нехристиянски народи намразиха Христа и християнството. Като намразиха малкото, те намразиха и най-голямото: като намразиха плодовете на Европа, намразиха и европейския Бог. Но Европа и това не я вълнува, защото тя преди всички намрази и отхвърли своя Бог. Европейското човечество бе доведено до това незавидно положение от своето погрешно развитие под влияние на лъжецърквата през последните 900 години, и виновни за това са не европейските народи, а техните духовни пастири.

Би било щастие, ако Европа би се хвалила с християнството като с най-скъпоценно наследство и собственост. Би било редно да бъде така, и така е било през първите векове след идването на Христа, когато Европа била едноименна на християнството и била с него едно същество. Прославянето на Христа и проповядването Му на всички народи била определената от Бога мисия на европейския континент. Извън християнството Европа няма с какво да се похвали, защото без Христа тя е беден храненик на чужда издръжка и най-безсъвестен грабител на този свят.

Европейското училище е отделено от Църквата, отхвърли вярата в Бога и се превърна в отровител, носещ смърт на европейския човек. Никога в езическите култури науката не се е отделяла от вярата, дори ако вярата е била погрешна и глупава. Това се случи само в Европа, макар тя да имаше най-съвършената вяра. Но заради стълкновение с църковните старейшини Европа раздразнено отхвърли най-съвършената вяра, а задържа най-несъвършената наука, отхвърли Божието знание, а се хвана за човешкото незнание, като по този начин показа своето помрачение и безумие.

Западът стана младенец, в това е и мерзостта му, и неговата лудост. В своята християнска епоха Западът беше православен и виждаше с духа и ума си, но колкото повече се отдалечаваше от християнската истина и от Христовите добродетели, толкова повече се влошаваше духовното му зрение, докато през XX век то не бе напълно загубено. Сега на Запада са му останали само плътски очи за чувствено зрение и той ги е въоръжил с много приспособления, за да вижда по-добре, по-детайлно веществения, телесния свят, неговия външен вид, цвят, число, мярка. Той гледа в микроскопа и вижда най-малките червеи и микроби; гледа в телескопа и вижда звездите така близко, както никой от хората никога не ги е виждал. И това е всичко. А що се отнася до умното виждане на скритата същност на нещата и до духовното гледане в смисъла и значението на всичко сътворено във вселената, в това западното човечество сега е по-сляпо, отколкото мюсюлманска Арабия и браманска Индия, отколкото будисткия Тибет и спиритическия Китай. И на практика християнството не е преживявало по-голям от този позор за отминалите 2000 години, понеже кръстените хора станаха по-слепи от некръстените. В това, в което апостол

Павел изобличил кръстените галатяни, в същото той би изобличил сега вдетенилия се Запад. Така той написал до галатяни: О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, както да бе разпнат помежду ви? (…) Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? (Гал. 3:1, 3). И Европа някога наченала с дух, сега свършва с плът, тоест с плътско виждане, начин на мислене, пожелания и завоевания. Сякаш е омагьосана! Целият и живот протича по два пътя: на дължина и на ширина, тоест в една плоскост. Тя не познава нито дълбочината, нито височината, затова и се бори за земя, за пространство, за разширяване на плоскостта и само за това!

Оттук война след война, ужас след ужас. Защото Бог сътвори човека не само за това той просто да бъде живо същество, животно, но и за това, той да проникне с ума си в дълбочината на тайните, а със сърцето си да се възнесе на Божиите висоти. Войната за земя е война против истината, против Божието и човешко естество. И колко хора страдат, бедстват и търпят загуби по време на преходния и измамен земен живот! Ако биха пожелали да понесат заради Небесното Царство поне стотна част от тези мъки и загуби, то войната на земята би им станала смешна до сълзи и ненужна. Но те на Христа, скърцайки със сърце, дават две лепти, а в църквата на Марс – дявола, оставят цялото си имущество и децата си!

Нека Европа да приеме истинското кръщение и да се обърне към Христа. Нека си спомни за Пресвета Богородица и за 12-те велики апостоли и люспата ще падне от очите и, и тя ще стане също така прекрасна, както преди 1000 години е била прекрасна Православна Европа. И ще бъде щастлива, и ние с нея. И ще се възрадват европейските народи и със сълзи на очи ще запеят заедно с нас вечно славословие към Бога: „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот, небето и земята са пълни с Твоята слава. Амин.“

Но властолюбивите и високомерни европейски народи до ден днешен не признават вината си. Нямат понятие нито за грях, нито за покаяние, и за всяко зло в света обвиняват всички други, освен себе си. И нима има грях за тях, след като те седнаха на Божия престол и провъзгласиха себе си за непогрешими богове! Пръв това направи папата, след него това направиха западните князе и крале, а после и всички останали: и носещите кръст, и носещите меч.

Ако историята на XVIII и XIX век би могла да се назове с една-две думи, то, вероятно, най-подходящо би било следното название: „Протокол от съда между Европа и Христос“, тъй като за последните 300 години в Европа не се е случило нещо, което да няма връзка с Христа.

На този съд Христос казва на Европа, че тя е кръстена в Негово име и затова трябва да остане вярна на Него и на Неговото Евангелие. На това обвиняемата отговаря:

– Всички вери са еднакви. Това ни го казаха френските енциклопедисти. И никой не може да ни принуди да вярваме в това или в онова. Европа търпи всички вери и всички народни суеверия заради своите империалистически интереси, но сама не се придържа към нито една от тях. Когато постигнем своите политически цели, бързо се разделяме с тези суеверия.

Христос:

–     Как можете вие, хората, да живеете само с материални интереси – само с плътска похот? Аз дойдох да ви направя богове и Божии синове, а вие се предавате на суета и загивате в борба сами със себе си, уподобявайки се на безсловесните скотове.

Европа:

–     Ти остаря и вместо Твоето Евангелие ние изнамерихме биологията. И сега сме заети със самоусъвършенстване, за да станем богове, понеже не признаваме други богове, освен нас самите.

Христос:

–     Вие сте по-твърдоглави от древните иудеи. Аз ви издигнах от варварския мрак в небесната светлина, а вие отново се връщате в тъмнината като свине в калта. Аз дадох за вас Кръвта Си. Аз ви явих любовта Си, когато от вас се отвърнаха всички Ангели, нямайки сили да изтърпят излизащата от вас адска смрад. И когато бяхте обгърнати и изпълнени с мрак и смрад, Аз дойдох в света, за да ви очистя и осветя. Така че не ставайте отново такива неверни, иначе пак ще се върнете в онзи непоносим мрак и смрад.

Европа с насмешка:

–     Върви си. Ние не Те познаваме. Признаваме само елинската философия и римската култура. Искаме свобода. Имаме университети; науката – това е нашата пътеводна звезда. Нашият лозунг е: свобода, равенство, братство. Нашият разум е бог на боговете. Ти си азиатец, ние Те отричаме. Ти си само древна легенда на нашите неуки предци.

Христос:

–     Сега ще си тръгна и вие ще видите това. Вие оставихте Божия път и тръгнахте по сатанински път. Благословението и щастието се отнемат от вас. В Моята ръка са вашият живот и вашата смърт, защото Аз доброволно се разпнах за вас. Не Аз ще ви съдя, а греховете ви и вашето отпадане от Мен, вашия Спасител. Аз ви явих любовта на Моя Отец към всички хора и исках чрез нея да спася всички вас.

Европа:

–     Каква любов? Здрава мъжка омраза към всички несъгласни с нас – ето нашата програма. Твоята любов е само басня и на нейно място ние ще поставим: национализма, интернационализма, държавата, прогреса, еволюцията, културата – ето в какво е нашето спасение, а Ти си върви от нас.

Братя мой съдебното разглеждане е завършено: Христос напусна Европа, както напусна някога Гадаринската страна. Но веднага щом Той се отдалечи, започнаха войни, злоба, ужаси, разрушения, унищожение. В Европа се върна дохристиянското варварство – аварско, хунско, лонгобардско, африканско – само че варварство, сто пъти по-ужасно. Христос се отдалечи, като взе Своя кръст и благословение. Остана мракът и смрадта и вие решавайте след кого да вървите: след мрачната и смрадна Европа или след Христа.

Жителите на Африка и Азия наричат европейците бели демони. Съответно Европа би могла да бъде наречена Бяла демоница – „бяла“ – заради цвета на кожата, а „демоница“ – заради мрака на душата, тъй като Европа се отрече от единия Бог подобно на римските императори, защото и те преди края на римското господство обявиха на всички народи, че всеки може да се покланя на своите богове както знае и както умее. И Европа също ще проявява подобна търпимост, но всички ще трябва да и се покланят като на върховно божество или под името Европа, или под името култура.

Така и в наши дни сатанинският Рим стана вампир, стана такъв, какъвто е бил Рим преди цар Константин, Рим, гонещ християните с огън и меч и пречещ на Христа да дойде в Европа. Само че Бялата демоница се разболя от още по-тежка болест в сравнение със сатанинския езически Рим, тъй като ако езическият Рим е бил измъчван от един бяс, то Бялата демоница е измъчвана от още седем бяса, по-зли от римския. Бъдете готови да приемете от Бялата демоница мъчения за Христа.

Новата езическа Европа не се покланя на никого от боговете и не признава богове над себе си, и се гордее само със себе си, със своя ум, богатство, сила. Съвременната антихристиянска Европа – това е раздул се балон, който едва не се е спукал за смях на Азия и Африка и не е изпълнил вселената със своята смрад. Европа живее в омагьосан кръг от различни открития: който и да обяви за каквото и да е ново откритие – го провъзгласява за гений; който описва чужди открития, го провъзгласява за гений. Открития много, но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-порядъчен или по-просветен. За последните 1000 години Европа не е направила нито едно откритие в моралната или духовната област, а само в материалната, като при това тези открития вече са довели човечеството до самия ръб на пропастта, заведоха го в духовен мрак, какъвто още не е имало в историята на християнството, по свой акъл или по клевета на евреите.

Когато беше създаден телескопът, европейските учени обявиха това във вреда на Христовото Евангелие. Създаден е микроскопът – отново охулване на Христа. Когато бе създаден железопътният транспорт, парният двигател, когато бяха създадени телефонът и телеграфът, целият въздух се разтърсваше от европейското самохвалство. Когато хората създадоха подводниците, самолетите, телефоните за големи разстояния, тогава Христос им се стори ненужен и несъвременен като египетските мумии. Но Европа използва всичките си открития от последните 200 години за своето самоубийство в световни войни, за престъпления, разпалване на ненавист, разрушения, измами, насилия, осквернявания на народните светини и на светите обичаи, за лъжа и безпорядък, за разврат и безбожие по целия свят. В действителност Европа измами само самата себе си, защото нехристиянските народи, като видяха какво представлява и какво иска Европа, я на-рекоха Бяла демоница.

Цар Давид казва: Едни — с колесници, други — с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим (Пс. 19:8). Самохвалковците заспаха, опивайки се от своята лъжлива слава, а ние ще станем с бодрост. Апостол Павел още по-настоятелно напомня: какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил? (1 Кор. 4:7). Знай и че всички открития са направени в Божието владение и пред Неговите очи и се научи на смирение.

Св. Иустин (Попович)

ИЗКУСТВОТО КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА ДОБРОДЕТЕЛ

ИЗКУСТВОТО КАТО ЕСТЕТИЧЕСКА ДОБРОДЕТЕЛ 

  В центъра на София има една малка градинка, зад Руската църква, там се намира паметника на Пушкин. Мислено заставаме по средата – отдясно е храм на светостта, отляво – паметник на гениалността. Святост и гениалност, добро и красота, вяра и творчество – това са теми с далечна история, богато съдържание и изследването им е сложно, противоречиво и с много разклонения.

   В античността синкретичното самосъзнание е дало отражение и в думата калокагатия. Тя е пример на дълбока свързаност и неразчленимост на двете категории от естетиката и нравствеността. През средновековието едно от най – четените творения на богословската мисъл – сборника Добротолюбие носи гръцкото заглавие Филокалия – букв.л юбов към красотата. Доброта е една от старобългарските думи за красота.

   В какво съзвучие и близост са се намирали в миналото тези понятия, в каква хармония са съжителствали, колко различно е положението в днешната реалност. В това, което днес думата изкуство обозначава е настъпила дълбока съдържателна промяна. Тя е разширила обхвата си, има неясен облик и хаотичен смисъл, в нея властва духът на изгубената цялост на съвремието.

   Всеки обаче, който искрено се стреми да въплъти своите способности и талант в слово, звук и образ, в изящество и истина е призван да се ориентира в тайните на дейността си, да потърси нейните дълбоки основания и същностно предназначение.

   Като начало трябва да се направи едно важно разграничение. Дали с творчество се занимава човек- християнин? Тогава много от въпросите имат ясен отговор – откъде идва дарбата, за какво е предназначена, защо творим. И най-важното – посочената връзка между нравственост и естетика задължително присъства в съзнанието на този, който е избрал за свое поприще развитието на дарения му от Бога талант.

         Как се съчетават в едно произведение на изкуството две различни по своята същност и предназначение области, как съжителствуват естетика и добродетел? Можем ли да говорим за естетическа добродетел? В много сфери на живота има примери за подобно единение. Достатъчно е да изброим само думите с които се обозначават – симбиоза в биологията, контаминация в езикознанието, синергия в богословието, синтез в химията и физиката и други. Много често взаимопроникването на две части в едно има усилващ ефект на въздействие. Културата на осъвместяване на две различия е от съществено значение за крайния резултат. Малцина са тези, които могат чисто и възвишено да изразят простотата на мисията си. „Чувства добрые я лирой пробуждал” – ще напише късния Пушкин. Ето осъзнатата сила на гения, ето съвършенството на взаимопроникналата светла сплав. Зад тези думи, освен всичко друго стои и възможната близост между представителите на Църквата и хората на изкуството по онова време.

   В период на униние и мрачно настроение Пушкин написва стиховете:

Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена?

Публикува ги в списанието „Северни цветове”. Без подпис, в стихотворна форма митрополит Филарет дава отговор на недоуменията на Пушкин:

Не напрасно, не случайно
Жизнь от Бога нам дана,
Не без воли Бога тайной
И на казнь осуждена

Сам я своенравной властью
Зло из темных бездн воззвал,
Сам наполнил душу страстью,
Ум сомненьем взволновал.

Едно от най-възвишените стихотворения на Пушкин „Станси” е финал на този образцов диалог между поет и богослов, между гениалност и святост.

   Неуравновесеното съчетание на изследваните от нас области варира в две посоки – на религиозна зависимост и на пълна артистична освободеност . Например един талантлив автор открива ценностите на християнската вяра и изцяло насочва натам творческата си енергия, само че външно, разумно и назидателно. Като резултат се изгубва непосредствения и искрен, идващ от дълбините на душата творчески порив. Още по-богат на примери е и обратния случай – когато вихъра на авторовата фантазия изгубва всякакви съзнателни начала и неудържимо освобождава енергията на владеещите го страсти. Безспорна е ценността на умерения среден път на осъзнатата цел и отговорност спрямо собствения талант.

   Общувайки с изкуството човешката душа се облагородява. Това с особена сила важи за детските и младежките години. Йеромонах Серафим / Роуз/твърди, че дете възпитавано от малко с  класическо изкуство не е застрашено да се увлече по лишени от смисъл и съдържание модерни артистични форми. На млад човек, търсещ Бога предлага най-напред да се запознае с творчеството на Чарлз Дикенс.

   Общувайки с изкуството човешката душа се оживотворява. Един старозаветен пророк изгубил дарбата си да предвижда. Всички били много натъжени. Тогава пророкът казал: „Доведете ми гуслар“. Довели го, той започнал да свири и дарбата на пророка се върнала.

   Общувайки с изкуството човешката душа се възвисява. Йеромонах Августин /Заярин/ коментирайки филмите на Тарковски казва, че изкуството му е подготовка и стъпало за срещата с Господа.

   Да, изкуството е предназначено за човешката душа и там в сферата на изкуството тя разгръща потенциала си. Човешката душа е велико Божие творение.

   Нека не забравяме, че човешката душа е повредена от греха, единствено чрез покаяние и смирение можем да възстановяваме богоподобната и същност, единствено в такова самосъзнание можем да творим спасително. „Ако човек преди да бъде очистен от Истината се води от своето вдъхновение, то той ще излъчва за себе си и за другите не чиста светлина, но светлина, смесена и измамна – казва свети Игнатий /Брянчанинов/ по повод новоизлязлата книга на Гогол.

    Духовен е истинският път на твореца, но не бива да се смесва душевност и духовност. В творенията на светите отци има ясно разграничаване. Душевността /наука, философия, изкуство/ е велика второстепенна заложба у човека, неговото висше достойнство е в духовността /копнежа по Бога/

   Ако трябва да съпоставим това знание с две особено популярни теории – изкуство за изкуството и утилитарната теория за изкуството, то в личен план единствено тук авторът е обвързан в творчеството си със своето нравствено – религиозно развитие. Ако гордост и самодоволство са съпровождали артистичната му активност, то независимо от плода, талантът му е небогоугоден и достоен за осъждане. Той е злоупотребил с дарбата си. Обърнем ли посоката и погледнем на човешкото творчество от смъртта към живота, то знаем, че единствено добродетелите преминават с душата в отвъдния свят.

   Що е добродетел? Има три отговора на този въпрос – добри дела, сърдечно разположение, цялостна светогледна позиция. Художникът, писателят, музикантът носят отговорност да върнат полученото.

   В писмо до талантливо младо момиче свети Теофан Затворник дава следния съвет – „Бог за какво ви е дал талант? За нищо друго, освен да го обръщате в слава Божия…Ако изсвирите и изпеете нещо, което затрогва душата на слушащите и ги кара да въздъхнат по Господа или да се въздигнат към Него със славословие и благодарност, вие ще направите същото, което и добрият проповедник в Църквата. И ето ви спасителен плод от дара.”

   Аз добре разбирам, че представените мисли се отнасят повече до нашия идеал за целта на художественото творчество, отколкото до реални произведения на изкуството. Но дали не сме  изоставили идеалите си, дали не сме ги подменили, дали не сме стигнали дотам да не можем дори да ги формулираме правилно. В тази посока се опитах да дам едно словосъчетание, което да буди вдъхновение, както за творчество, така и за спасение. Определение за изкуството, което да дава едновременно  граници и свобода. Убеден съм, че вярващият християнин изпитва потребност да постигне най-съвършения плод на труда си. Земеделецът – от богатството на реколтата, лекарят – от благоприятната операция на пациента, художникът – от естетическата добродетел на произведението си.     

Николай Трейман

ПАСХА В ИЕРУСАЛИМ

Чакано-дочакано! Когато старият патриарх запя: „Христос воскресе“, тежка плоча се смъкна от душите ни. Почувствахме се като ангели, сякаш самите ние възкръснахме! Веднага забучаха бурните възклица­ния на народи и племена, подобно на шума на много води – долу около Гроба, горе на Голгота, по галериите, по колонадите, по прозорците: навсякъде, където имаше място дори колкото за едно човешко стъпало, се тълпяха хора.

Тъй изразяват радостта си нашите африкански и азиатски братя: за нас европейците това е необичайно, но такива са хората на Изток. Страдание до екстаз и радост до екстаз. През Страстната седмица те ридаеха на глас до Гроба Господен, целуваха Гроба, притискаха лица и ръце до него, биеха се в гърдите, нареждаха. А на сутринта – викове на буйна радост. Те са като деца – искрени и невъздържани, но нима Господ не е обещал Небесното Царство именно на децата? Веднъж един копт каза за европейците: „Знаят да се смеят, но не знаят да се радват“. Радостта на източните хора без смях е особено възвишена, духовна радост.

„Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му” – пее Патриархът. „Христос анести!“ – пеят гърците. Гробът се превърна в рай, мястото на мъ­ченията – в извор на радост. Всички държим свещи в ръцете си, но душите ни са по-светли от тях. „Христос воскресе!“ – пеят руснаците. Дивно, умилно и меко като коприна, както само руснаците умеят. Ала в този миг и на това място и най-лошото пеене изглежда пленително, и най-грозното лице – пре­красно. В светлината и радостта на Възкресението всичко се променя, всич­ко се преобразява: и гласовете, и лицата, и предметите. Всичко около нас е прекрасно, всичко е чисто, свято, райско.

„Христос воскресе!“ – пеят арабите, тропайки с крака и пляскайки с ръце. Сълзи текат по лицата им и блестят в светлината на хилядите свещи и кандила. Сълзите, израз на скръб, изразяват радост. Ах, колко велика е човешката душа в своята искреност! По-велик е само Бог и Не­говите Ангели!

„Христос воскресе!“ – пеят сърби, копти, арменци, българи, етиопци, негри – всеки на своя език и по своя си начин. Но всички пеят прекрасно.

Казвам ви, всички хора около нас изглеждат красиви и добри. Това е чудо, което само възкръсналият Христос може да извърши. Това е и единствената истинска основа на братството между хората – да виждаш всички красиви и добри!

След като всички народи изпяват пасхалния тропар, край Гроба Гос­поден тръгва литийно шествие. Азиатци с фесове, африканци с чалми пеят някаква своя песен, пляскайки в такт с ръце и крака:

„Една е истинската вяра, православната вяра”!

Следват Канонът и Литургията. Но четенето и пеенето се заглушават от същата победна песен: „Христос възкръсна от мъртвите!“

На разсъмване пасхалната служба в храма завършва, но продължава в душите ни. Започваме да гледаме на всичко в светлината на Христовата въз­кръсна слава и всичко изглежда по-различно от вчера, по-красиво, по-смис­лено, по-славно. Само в тази пасхална светлина животът добива смисъл.

По пладне се служи Антипасха: величествено литийно шествие през Светия град и четене на Евангелието на много езици. След това наблюдава­ме как арабите танцуват с мечове и носят патриарха на ръце.

Иска ни се да се спуснем до руската църква „Св. Магдалена“ в Гетсимания. А и сме поканени от милите руски сестри. И така, тръгваме отново по пътя на Страданието. Но виж ти: сега той е съвсем друг – красив и светъл. Колко леко е станало в душата ни. Христовата победа погълна смъртта, а с нея и мъката и страданието. Тъй силен е блясъкът на възкресната светлина, че не виждаме нищо освен нея.

Воистину, воистину воскресе!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

ОТ ИЕРУСАЛИМ НА ВЕЛИКА СЪБОТА

Ето ни в Иерусалим – най-голямото духовно бойно поле в историята на човешкия род. Това е Косово поле на човечеството. Тук са се водили много битки между войските на Небесното и земното царство. На това място Пълководецът на небесното войнство, нашият Спасител Иисус Христос е водил главната битка и е спечелил главната победа. Всички битки, които Неговата светоносна войска е водила след това, приличат на Неговата битка – както по мъките, така и по победите.

Вече шест дни преживяваме мъките на нашия Господ. Обиколихме всички места, където Той е страдал, и напоихме всяко от тях със сълзите си. Душите ни са измъчени, но – чудно – физически се чувстваме добре. Спим малко, постим много, стоим на богослуженията с часове, по цял ден ходим нагоре и надолу из Светия град. И никой не е уморен, никой не е болен, никой не се оплаква. Но душите са притиснати сякаш от надгробна плоча и нищо на света освен възкресението на нашия измъчен Господ не може да свали тази плоча и да ни възкреси. Едва чакаме тази страшна събота да от­мине и да посрещнем преславната неделя.

Ех, къде са бачките съботяни – да дойдат в Иерусалим и да изпитат ду­шевните страдания, които ние изпитахме през тези шест дни? Тогава и през ум не би им минало да празнуват съботата вместо неделята. Ето, съботата не ни донесе никакво облекчение. В този ден ние преживяваме в пълнота стра­данията на нашия Господ, събираме в едно всички Негови мъки и чакаме неделята като облекчение, почивка и избавление.

– Какво се е случило днес с Господа? – попита един от поклонниците, Илия.

– Слязъл е в ада, за да яви Себе Си и Своето Евангелие на онези, които са умрели преди Неговото идване и така да вземе под Своя власт всички човешки поколения – минали, сегашни и бъдещи. На всички да яви истината и на всички да предложи спасение.

– Та нима съботяните празнуват слизането в ада, а не Възкресението на Господа?

Днес неколкократно ходихме в храма на Гроба Господен. Искаше ни се да сме там непрестанно. Сякаш невидимият Домакин ни викаше при Себе Си на Голгота, за да изцери чрез Своите телесни рани раните на нашите души. Този храм се нарича и Храм на Възкресението. Свободно би могъл да бъде наречен и „Възкръсналият храм“, защото наистина той е възкръсвал няколко пъти. Езическият цар Адриан го разрушил до основи и на негово място поставил римската мерзост – идолите на Юпитер и Венера. Юлиан Отстъпник, арабският халиф Омар и персиецът Хозрой са го плячкосвали и осквернявали един след друг. Но след смъртта на своите рушители хра­мът неизменно възкръсвал, и то в нова, по-голяма красота и слава. Не е ли това възкресение? Не е ли бил и Христовият кръст погребан под земята, а после възкръснал?

О, велики Господи Христе, едничък непобедим и всемогъщ! И вещите, свързани с Твоето име, възкръсват, а какво остава за хората и народите! Как­во остава за Теб, вечна Истино и вечни Животе!

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

ОТ ИЕРУСАЛИМ НА РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Ето че настъпи денят на най-голямото престъпление, извършено някога под слънцето. Ден на страх и срам за човешката съвест до края на време­то. На този ден вярващите имат обичай да извървяват мислено или с нозете си пътя на страданието – пътя, по който Господ, носейки кръста Си, е вървял към Голгота.

Тръгнахме от Гетсимания, изкачвайки се нагоре. Отбихме се в дома на Иоаким и Ана, родителите на Родителката. Мислехме за нея, за майка­та на великото страдание. Дали е вървяла в онова страшно шествие? Не. Ще видим това по-късно.

Дворецът на Пилат. Вървим сякаш по пепелта на угаснал вулкан, но огънят на страстите и смрадта на неправдата още се усещат. Тук Учителят на Правдата е съден и осъден. Тук Човекът на Невинността е бичуван от беззаконниците. Не останало върху тялото Му и едно местенце здрава кожа. Евреите се погрижили за това през изминалата нощ. А римските войници с бичовете си задълбочавали Неговите рани. Онези, които учат римско право и римско законодателство, трябва да посетят това място, та да се погнусят навеки от безчовечността и неправдата.

Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в мълчание тази нощ, пълна с лъжливи обвине­ния, клевети и лъжесвидетели, с гаври и множество рани – според многото Му добри дела. О, Господи, де да бяхме и ние в този момент с Теб! Щяхме да понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи върху този път на болката, който би се превърнал в река на болката, ако всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил мъките на Оня, Който пострада за всички хора!

Пред къщата на света Вероника. От прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеното лице на Христос, приличащо на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прах и пот, предизвикало жалост в нейното мо­минско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста кърпа лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на благодарност, но я възнаградил за милостта и́ по друг начин – върху кър­пата останал отпечатан Неговият образ.

Ето ни на мястото, където Богородица срещнала Своя Син. Търсейки Го тук и там, Тя излязла от една странична улица и извъднъж се намерила очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е Нейната Рожба? Тази страшна рана с големината на човек? Но с тази рана се изцери отровеният от греха човешки род. Нищо не и́ казал Той. Нищо не Му рекла Тя. Но душите Им се разбрали без думи. „Чедо Мое – ридаела душата на Майката – пролет Моя ясна, къде изчезна Твоята хубост?“

Най-после сме тук. Пред кървавата скала. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат точно по това време. Чуковете отекват в душите ни. Стоим до три часа следобед, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христо­вата Кръв! В три часа Той предава Богу дух. В този миг природата се нади­га срещу човешкото беззаконие: земята се разтърсва и скалите се разпукват, черно було покрива слънчевия лик.

Само възкресението може да бъде награда за една толкова безкрайна мъка. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !Copyright © 2020, Мисионер. Created by Altera Group.

ЕВАНГЕЛСКИ ЧЕТИВА ЗА ВЕЛИКА СРЯДА

ИОАН 12: 17 – 50

17. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19. А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20. Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21. те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23. Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26. Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29. А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30. Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31. Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33. А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34. Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35. Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37. Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38. за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
39. Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40. „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
41. Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42. Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43. защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44. А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45. и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати. Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

МТ. 26: 6 – 16

6. А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени,
7. приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.
8. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване:
9. защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.
10. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене:
11. защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате;
12. като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.
13. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.
14. Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците
15. и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника.
16. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

ЕВАНГЕЛСКИ ЧЕТИВА ЗА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 22 : 15 – 46

15. Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16. И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17. затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18. Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерни?
19. покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20. И казва им: чий е този образ и надпис?
21. Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22. И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23. В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24. Учителю, Мойсей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25. у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26. също и вторият, третият, дори до седмия;
27. а след всички умря и жената;
28. и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29. Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30. защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31. А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32. „Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов“. Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33. И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34. А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38. тази е първа и най-голяма заповед;
39. а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40. на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42. какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44. „рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
45. И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46. И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 23: 1 – 39

  1. Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
  2. 2. и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
    3. затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
    4. връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
    5. и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;
    6. обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
    7. и поздрави по тържищата, и – да им казват човеците: учителю, учителю!
    8. А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя;
    9. и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
    10. и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник – Христос.
    11. Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
    12. защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
    13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
    14. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
    15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
    16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
    17. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
    18. Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
    19. Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
    20. И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
    21. и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
    22. и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
    23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
    24. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
    25. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
    26. Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
    27. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
    28. тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
    29. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
    30. и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
    31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
    32. допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
    33. Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
    34. Затова, ето. Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
    35. за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
    36. Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
    37. Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
    38. Ето, оставя се вам домът ви пуст.
    39. Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!

ОТ СВ. ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ – ГЛ. 24: 36 – 51; 25: 1 – 46; 26: 1 – 2


36. А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
37. но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
38. защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
39. и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
40. тогава двама ще бъдат на нива; единия взимат, другия оставят;
41. две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45. А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46. Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47. истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48. Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, –
49. па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, –
50. господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51. и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерните; там ше бъде плач и скърцане със зъби.

1. Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2. пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3. Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4. а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5. и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6. А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7. Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8. а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9. Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10. А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11. После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12. А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16. Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17. също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18. а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19. След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20. И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22. Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23. Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24. Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25. и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27. затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28. вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29. защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30. а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
31. А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32. и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33. и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35. защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36. гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38. Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39. Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40. А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42. защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43. странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45. Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.

1. Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
2. знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.

ЕВАНГЕЛСКИ ЧЕТИВА ЗА ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

СВ. МАТЕЙ 21 гл. стихове 18 – 43

18. А на утринта, връщайки се в града, огладня;
19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза ѝ: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
21. А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, – ще бъде;
22. и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
23. И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и старейте народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
24. Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
25. кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем – от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
26. Ако ли речем – от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Йоана за пророк.
27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
28. А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32. защото дойде при вас Йоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
33. Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.

36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят о г сина ми.
38. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41. Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни“?
43. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.

СВ. МАТЕЙ 24 гл. стихове 3 – 35

3. И когато седеше на Елеонската планина, дойдоха учениците Му при Него насаме и рекоха: кажи ни, кога ще бъде това, и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?
4. А Иисус им отговори и рече: пазете се да ви не прелъсти някой;
5. защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: аз съм Христос; и ще прелъстят мнозина.
6. Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят.
7. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове;
8. а всичко това е начало на болки.
9. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всички народи, заради Моето име.
10. Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят;
11. много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина;
12. и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;
13. а който претърпи докрай, той ще бъде спасен.
14. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.
15. И тъй, кога видите да стои на свето място „мерзостта на запустението“, за която е казано чрез пророк Даниила (който чете, нека разбира),
16. тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините;
17. който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си;
18. и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си.
19. Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни!
20. Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота;
21. защото тогава ще бъде голяма скръб. каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде.
22. И ако не се скратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се скратят ония дни.
23. Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или там е-не вярвайте;
24. защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните.
25. Ето, казах ви отнапред.
26. И тъй, ако ви кажат: ето, в пустинята е Той, не излизайте; ето, в скришните стаи е, не вярвайте;
27. защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
28. защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
29. И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
30. тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
31. и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
32. От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
33. тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
34. Истина ви казвам: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне.
35. Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.