Категория: Без категория
21 НОЕМВРИ / 8 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
21 НОЕМВРИ / 8 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И ДРУГИТЕ НЕБЕСНИ БЕЗПЛЪТНИ СИЛИ
(АРХАНГЕЛОВДЕН)
Тропарь Архангелу Михаилу, глас 4
Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крил невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник вы́шних Сил.
Кондак Архангелу Михаилу, глас 2
Архистрати́же Бо́жий,/ служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́ и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 НОЕМВРИ
Разсъждение
Че Божиите ангели са в непрестанно общение с този свят, ясно и неопровержимо свидетелства Свещеното Писание. Частично от Свещеното Писание, частично от Свещеното Предание, православната Църква е узнала имената на седемте предводители на ангелските сили и те са: Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Иегудиил, Варахиил (освен това, някои споменават и осми – Иермиил). Михаил на еврейски език означава „който е като Бог“ или „кой е равен на Бога“. Св. Михаил още от първите християнски времена се изобразява като вожд, който в дясната си ръка държи копие, с копието пробожда Луцифер – сатаната, а в лявата – зелено палмово клонче. На върха на копието има платнена панделка с червен кръст. Архангел Михаил е особено почитан като пазител на православната вяра и борец против верските ереси. Св. Гавриил значи „мъж Божий“, или „крепост Божия“. Той е благовестник на Божите тайни, особено на тайната на Боговъплощението, и на всички останали тайни, свързани с нея. Изобразява се така – в дясната ръка държи фенер със запалена вътре свещ, а в лявата – огледало от [направено от] зеления камък яспис. Огледалото символизира[1] Божията премъдрост като съкровена тайна. Св. Рафаил значи „Божие изцеление“ или „Бог Изцелител“ (Тов. 3: 17; 12: 15). Изобразява се тъй – води в дясната си ръка Товия, който носи риба, уловена в Тигър, а в лявата държи алабастрен лекарски съд. Св. Уриил – „огън“, или „Божия светлина“ (3 Ездра 3: 1; 5: 20). Изобразява се така – в дясната ръка държи меч [насочен] против персите, а в лявата – огнен пламък. Св. Салатиил значи „Божий молитвеник“ (3 Ездра 5: 16). Изобразява се с наведено лице и очи, а ръцете си е сложил на гърдите си като на молитва. Св. Иегудиил – „прославител Божий“. Изобразява се как държи в дясната си ръка златен венец, а в лявата – тройно сплетен бич. Св. Варахиил – „благослов Божий“. Изобразява се с бели рози върху гърдите. Иеремиил – „възвишение Божие“ (3 Ездра 4: 36). Почита се като вдъхновител и подбудител на възвишените помисли, които човек въздига към Бога.
БЕСЕДА за това, как Христос оживотворява хората, умъртвени от греха
Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (Ефес. 2: 5).
Бог първо оживотворил Христос, първо Него като човек вдигнал от гроба. А Христос е нашият Глава. За да възкръснели всички верни, трябвало първо да възкръсне Главата. Когато възкръснала Главата, тогава е подготвено и възкресението на цялото тяло, с всички негови части. Затова апостол Павел говори за нашето възкресение като за свършен факт. Бог и нас и тях възкреси… и постави на небесата в Христа Иисуса. Заедно с Христос като човек Бог възкреси и нас, които преди бяхме мъртви от греховете и умъртвени от греховете. Не само ни удостои с възкресение заедно с Христа Господа, но и нещо повече – Той ни постави на небесата в Христа Иисуса, над целия свят на безплътните духове. Бог, братя, не се е явил на земята за някакво обикновено и дребно дело, а за едно съвсем необикновено и велико и превелико дело. Когато някой земен цар посети дадено място в своята държава, благодеянията от неговото посещение се усещат дълго на това място. Царят Господ посети земята и хората на земята. И благодатта от това посещение ще се усеща до края на времената. Това посещение за нас значи живот вместо смърт, слава вместо срам, приближаване към Бога вместо отдалечаване, благословия вместо проклятие. С една дума: възкресение от мъртвите и вечно царуване на небесата с Христос.
О, Господи, благодарим Ти, о, Господи прославяме те. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – означава (бел. прев.).
19.11.2019
19 НОЕМВРИ / 5 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. ПАВЕЛ ИЗПОВЕДНИК
Тропарь святителю Павлу, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 3
Боже́ственныя ве́ры испове́данием/ друга́го Па́вла тя Це́рковь, ревни́теля во свяще́нницех, показа́,/ свозопие́т ти и А́вель ко Го́споду,/ и Заха́риина кровь пра́ведная./ О́тче преподо́бне, Христа́ Бо́га моли́// дарова́тися нам ве́лией ми́лости.
Кондак святителю Павлу, патриарху Константинопольскому, исповеднику, глас 2
Облиста́вый на земли́, я́ко звезда́ Небосве́тлая,/ Кафоли́ческую просвеща́еши Це́рковь ны́не,/ о не́йже и страда́льчествовал еси́,/ ду́шу твою́, Па́вле, предложи́в,/ и, я́коже Заха́риина и А́велева,// я́сно вопие́т твоя́ кровь ко Го́споду.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 НОЕМВРИ
Разсъждение
Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година, на 6 ноември по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви и заедно с царя и патриарха правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви по нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум, проумял и усетил това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.
БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово
И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Ефес. 1: 22–23).
Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус – възкръсналия от мъртвите. Разделеното от главата тяло започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята и Неговото страдание на Кръста, и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към които сме призвани от нашия Глава.
О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостои и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски