Автор: sava

08.12.2019



8 ДЕКЕМВРИ / 25 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

СВ. КЛИМЕНТ РИМСКИ И СВ. ПЕТЪР АЛЕКСАНДРИЙСКИ


Тропар гл. 4 – на св. Климент Охридски

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.
 
Кондак, глас 3,

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.
 
Величание
Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси.
 
 
Тропарь священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не оста́ви ми́лость Твою́ от нас, но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.
 
Кондак священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Це́ркве недви́жимии и Боже́ственнии пи́ргове,/ благоче́стия Боже́ственнии столпи́ вои́стинну кре́пцыи,/ Кли́менте с Петро́м всехва́льнии,// ва́шими моли́твами соблюди́те вся.
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техният архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и да седна на него“. Освен това видение св. Петър е имал и едно друго, още по-чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо, с което се отричал от нея, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел, че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина озарила тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по- силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда (хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас, та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.
 
БЕСЕДА за служението и званието
 
И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители (Ефес. 4: 11).
 
Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, а всички достойнства, нито само едно служение, а всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли, и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар на пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деян. 11: 27; 21: 10; 13:1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и накрая – тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители – това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ, чрез Своите апостоли, е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който докрай ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава дарове, така Господ в благовремие ще раздаде наградите.
О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 

07.12.2019

                           7 ДЕКЕМВРИ / 24 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

                ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „БУГАБАШКА“

                                СВ. МЕРКУРИЙ

         СВ. ЕКАТЕРИНА

Тропарь великомученику Меркурию Кесарийскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Мерку́рий,/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученику Меркурию Кесарийскому, глас 4

Во бране́х непобеди́маго во́ина/ и в беда́х непосты́дна засту́пника,/ пе́сньми Мерку́рия ублажи́м, сла́вяще,// пра́зднующия бо па́мять его́ ве́село от бед избавля́ет и скорбе́й.

Тропарь великомученице Екатерине Александрийской, глас 4

Добpоде́тельми, я́ко луча́ми со́лнечными,/ пpосвети́ла еси́ неве́pныя мудpецы́./ И, я́коже пpесве́тлая луна́ ходя́щим в нощи́/ неве́pия тьму отгна́ла еси́,/ и цаpи́цу уве́pила еси́,/ вку́пе же и мучи́теля обличи́ла еси́,/ Богозва́нная неве́сто блаже́нная Екатеpи́но,/ жела́нием востекла́ еси́ в Небе́сный чеpто́г/ к пpекpа́сному Жениху́ Хpисту́,/ и от Него́ ца́pским венце́м венча́лася еси́:/ Ему́же, со А́нгелы пpедстоя́щи,/ за ны моли́ся,// твоpя́щия пpечестну́ю па́мять твою́.

Кондак великомученице Екатерине Александрийской, глас 2

Лик честны́й Боже́ственне мучениколю́бцы,/ воздви́гните ны́не, почита́юще всему́друю Екатери́ну,/ сия́ бо в три́знищи Христа́ пропове́да,// и зми́я попра́, ри́торов ра́зумы укроти́вши.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 НОЕМВРИ

Разсъждение

Притча на стареца Варлаам, разказана на принц Иоасаф. В един град гражданите имали обичай да си избират за цар човек чужденец, който не познавал техните закони и обичаи. Като го възцарявали, те го обличали най-разкошно, хранели го богато и го обкръжавали с всякакъв блясък. Но след като минела една година, те сваляли от трона своя цар, отнемали му всички блага, събличали го и съвсем гол го прогонвали на един самотен остров, където нямал нито хляб, нито покрив, нито приятели, и където в бедност и унижение завършвал своя живот. След това гражданите на онзи град избирали друг цар, отново чужденец, и пак само за година; та трети, та четвърти, та пети, и така нататък. Но се случило веднъж да изберат един твърде мъдър и внимателен човек. От своите слуги той разбрал какво се случва с царете в този град на края на годината и през цялата година старателно събирал храна и богатство и всекидневно ги пращал на острова. Като минала годината, бил свален от престола и захвърлен на онзи остров, но там той попаднал сред огромно количество храна, сребро, злато и скъпоценни камъни и продължил да живее още по-добре, отколкото когато бил цар в онзи град. Тълкувание: онзи град представлява този свят; гражданите изобразяват злите духове; безумните и мъдрите царе са хората; безумните хора мислят само за преживяването в този живот и се мислят за вечни, но накрая смъртта прекъсва всичко и те, голи от всякакви добри дела, отиват в ада; мъдрите пък вършат много добри дела и като богатство пращат тези добри дела пред себе си в другия свят. След смъртта добрите хора – мъдрите царе – отиват в другия свят, където ги очаква тяхното събрано богатство, и където те царуват във вечен блясък и красота, повече, отколкото когато са царували на земята.

БЕСЕДА за Онзи, Който е слязъл и се е възкачил

Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко (Ефес. 4: 10).

Господ Иисус по Своето човеколюбие слязъл ниско, толкова ниско, че повече не е можело, а след това се възвисил толкова високо, толкова високо, че повече не е можело. Той е слязъл в най-долните места на земята, т.е. в самия ад, откъдето е освободил и въвел в Небесното Царство праотците, пророците и праведниците. Извършил Своята мисия на земята и в ада, Той се възкачил по-високо от всички небеса. Възкачилият се е същият Онзи, Който е и слязъл, без изменение, с изключение на това, че слязъл без тяло, а се възкачил с тяло. Следователно, Синът Божий не е различен от Сина човешки, както учели еретиците, а Синът Божий и Синът човешки са една и съща Личност, един истински Богочовек и наш спасител – Иисус Христос. Защото Той е същият вчера, и днес, и вовеки, също така е същият и в унижението и във висотата, на земята, в ада и на небесата. Понизил се по-ниско от всички хора и се въздигнал над всички ангелски сили. За да покаже истинността на Своите думи: Който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат (Мт. 23: 12). Ако не се понизяваме заради добродетелите, ще ни унижи грехът. Добродетелният живот води до доброволно и временно унизяване, докато унижението от греховете е безвъзвратно и вечно.

О, Господи Иисусе, Който всичко изпълваш със Своята сила, изпълни и нас с духа на истинското смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

06.12.2019


                           6 ДЕКЕМВРИ / 23 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

              СВ. АМФИЛОХИЙ ИКОНИЙСКИ И СВ. ГРИГОРИЙ АКРАГАНТИЙСКИ

                                          СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ


Тропарь святителям Амфилохию Иконийскому и Григорию Акрагантийскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.
 
Тропар НА СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

Пречестна клонка от благочестив корен си бил, блажени Александре;
Христос те яви като Божествено съкровище за руската земя,
нов преславен и богоприятен чудотворец;
днес събрали се с вяра и любов, с псалми и песнопения, радвайки се, славим Господа.
Него моли да спаси този град, държавата на твоите сродници да бъде богоугодна
и да се спасят всички православни християни.

Кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 8

Я́ко звезду́ тя пресве́тлу почита́ем,/ от восто́ка возсия́вшую, и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогаща́еши,/ и просвеща́еши ве́рою чту́щия па́мять твою́, Алекса́ндре блаже́нне./ Сего́ ра́ди днесь пра́зднуем твое́ успе́ние, лю́дие твои́ су́щии,/ моли́ спасти́ Оте́чество твое́, и вся притека́ющия к ра́це моще́й твои́х,/ и ве́рно вопию́щия ти́:// ра́дуйся, гра́ду на́шему утвержде́ние.
 
Ин кондак благоверному князю Александру Невскому, в схиме Алексию, глас 4

Я́коже сро́дницы твои́, Бори́с и Глеб,/ яви́шася тебе́ с Небесе́ в по́мощь,/ подвиза́ющемуся на Ве́лгера Све́йскаго и во́ев его́,/ та́ко и ты ны́не,/ блаже́нне Алекса́ндре,/ прииди́ в по́мощь твои́м сро́дником // и побори́ борю́щия ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ
 
РАЗСЪЖДЕНИЕ
 
Бог допуска беди за праведниците за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник  и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази когато някога постигнала св. Атанасий и св. Макария. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена – блудница, и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му, и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници, започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея, тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. И плачейки тя засвидетелствувала, че е подкупена да оклевети Божия човек, и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, с другите клеветници- повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.
 
БЕСЕДА за благодатта и даровете
 
А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов ( Ефес.4, 7)
 
Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви – а то е : един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички – а сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на който има много, защото то не е негово а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божий.
Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – да викат на Григорий като на блудник.
[2] В ориг. – голямото
[3] В ориг – съсед 
 

05.12.2019



5 ДЕКЕМВРИ / 22 НОЕМВРИ



СВ. ФИЛИМОН И АРХИП

СВ. МИХАИЛ, ВОЙН БЪЛГАРСКИ


Тропарь апостолу от 70-ти Архиппу Колосскому, глас 3

Учени́че Па́влов и апо́столе Христо́в, Архи́ппе,/ Ева́нгелия провозве́стниче и Колосса́ев учи́телю,/ ка́менное побие́ние прие́мый,/ а́ки драгоце́нное украше́ние,/ и́мже вене́ц муче́ния украси́в, вшел еси́ на весе́лие Ца́рствия,/ иде́же помяни́ нас пою́щих твою́ па́мять,// апо́столов сопресто́льниче.
 
Кондак апостолу от 70-ти Архиппу Колосскому, глас 4

Я́ко звезду́ вели́кую, тя Це́рковь иму́щи, Архи́ппе,/ чуде́с твои́х луча́ми просвеща́ема, зове́т тебе́:// спаси́ ве́рою почита́ющия па́мять твою́.


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Напразен е всеки труд за придобиване на образование без труд за придобиване на чистота във вярата и живота. Небесният свят не се открива на учения, а на чистия. Когато света Кикилия била въведена в брачната стая със своя жених Валериан, тя рекла на младоженеца: „Искам да ти разкрия една тайна; тук е Божия ангел, пазителят на моята девственост, когото ти не виждаш; той стои тук и е готов да защити мене, неговата слугиня, от насилие; само ако ме докоснеш, той ще те убие“. Като чул това, Валериан започнал да моли Кикилия да му покаже ангела, за да го види и той. Девицата му отговорила: „Ти си човек, който не познава истинския Бог, и не можеш да видиш Божия ангел, докато се не очистиш от сквернотата на своето неверие“. След като Валериан се кръстил, видял ангела в голяма светлина и неизказана красота. Също така, и Тивиртий – Валерианов брат, като се кръстил и променил своя живот от нечестието в чистота, видял светия ангел и разговарял с него. Така също и Максим – техен състрадалец, след като тези двама братя били посечени, се заклел с голяма клетва пред палача и присъстващия народ, като казал: „Виждам Божиите ангели, светли като слънцето, как взимат душите от телата на мъчениците, как извеждат прекрасни девици от брачния чертог и как с велика слава ги възнасят на небесата“. Но това, което видял той, не видели, нито могли да видят, невярващите и нечистите.
 
БЕСЕДА за това, което прави единството на вярващите
 
Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Ефес. 4: 5–6).
 
Ето голямо и преголямо, ясно и преясно основание, заради което ние, християните, трябва да залягаме да запазваме единството на духа чрез връзките на мира, и да сме едно тяло и един дух. Защото имаме един Господ Иисус Христос, нашия Създател и Възкресител. И няма двама истински Спасители, та да има разделение между нас. Една и съща кръв е пролята на Кръста за всички нас, както eдни и същи устни са се молели за всички нас в Гетсимания. Имаме една вяра в неразделната и животворяща Божествена Троица – Отец, Син и Дух Свети, едно Същество – три ипостаса – нероденият Отец, роденият Син и Духът, изхождащ от Отца. Имаме едно кръщение в името на Отца и Сина, и Святаго Духа, кръщение с трикратно потапяне във вода за смърт на греха и дявола, а за възкресение и живот в Христа Господа. Един е Бог и Отец на всички ни – това е Отецът на Господ Иисус Христос – Единородният Син Божий, Който, чрез Христа и заради Христа ни осинови и ни даде право да Му казваме Отче наш. Виждате ли, братя мои, каква връзка ни свързва? С по-яка връзка не са свързани нито звездите помежду себе си, нито водата със земята, нито огънят с въздуха. Виждате ли какви големи, преголеми основания ни призовават за единство? Всичко друго, което от лявата страна ни склонява към разделение, пред тези основания е незначително като песъчинка спрямо високи планини. Не може дяволът да разруши нашето единство, ако му не помогнем самите ние. Не може дяволът да ни покори, ако не му се предадем сами.
О, Господи Иисусе, сладки и благий, колко здраво си ни привързал към вечното благо! Запази ни в тези връзки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

04.12.2019

4 ДЕКЕМВРИ / 21 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ВЪВЕДЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА В ХРАМА

Тропарь Введению во Храм Пресвятой Богородицы, глас 4

Днесь благоволе́ния Бо́жия предображе́ние,/ и челове́ков спасе́ния пропове́дание,/ в хра́ме Бо́жии я́сно Де́ва явля́ется,/ и Христа́ всем предвозвеща́ет./ Той и мы велегла́сно возопии́м:// ра́дуйся смотре́ния Зижди́телева исполне́ние.

Кондак Введению во Храм Пресвятой Богородицы, глас 4

Пречи́стый храм Спа́сов,/ многоце́нный черто́г и Де́ва,/ свяще́нное сокро́вище сла́вы Бо́жия,/ днесь вво́дится в дом Госпо́день, благода́ть совводя́щи,/ Я́же в Ду́се Боже́ственном,/ Ю́же воспева́ют А́нгели Бо́жии:// Сия́ есть селе́ние Небе́сное.

Величание Пресвятой Богородице в честь введения Ея во Храм

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим е́же в хра́м Госпо́день// вхожде́ние Твое́

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 НОЕМВРИ

Разсъждение

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец, и да пита за това. Към монаха, когато вече бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така заедно, отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той и защо върши такива злодеяния. Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, вторият мъж, е богоугоден и няма нищо в неговия дом, което би навлякло Божият гняв, освен сина му, който, ако беше пораснал, щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта единствено на Бога“.

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

Едно тяло сте и един дух (Ефес. 4: 4)

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух – заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие. Цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно – много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общият език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси – нищо от това, даже отдалеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността – едно тяло и един дух. На това чудно единство нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя, да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род.

Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – прав (бел. прев.).

[2] В ориг. – еднаквата (бел. прев.).

МОЛИТВИ ПРЕД ИКОНИТЕ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОУХАНЕН ЦВЯТ“ И „КУПЯТИЦКА“

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благоуханный Цвет»

О, Пресвята́я Госпоже́ Влады́чице Богоро́дице! Вы́шши еси́ все́х А́нгел и Арха́нгел, и всея́ тва́ри честне́йшая, Помо́щница еси́ оби́димых, ненаде́ющихся наде́яние, убо́гих Засту́пнице, печа́льных утеше́ние, а́лчущих корми́тельнице, наги́х одея́ние, больны́х исцеле́ние, гре́шных спасе́ние, христиа́н все́х поможе́ние и заступле́ние! О, Всеми́лостивая Госпоже́, Де́во Богоро́дице Влады́чице, ми́лостию Твое́ю спаси́ и поми́луй богохрани́мую страну́ на́шу, вла́сти и во́инство ея́, и вся́ правосла́вныя христиа́ны, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́: и умоли́, Госпоже́, из Тебе́ без се́мене воплоти́вшагося Христа́ Бо́га на́шего, да препоя́шет на́с си́лою Свое́ю свы́ше на неви́димые и ви́димые враги́ на́ша. О, Всеми́лостивая Госпоже́, Влады́чице Богоро́дице, воздви́гни на́с из глубины́ грехо́вныя и изба́ви на́с от гла́да, губи́тельства, от тру́са и пото́па, от огня́ и меча́, от нахожде́ния иноплеме́нных и междоусо́бныя бра́ни, и от напра́сныя сме́рти, и от нападе́ния вра́жия, и от тлетво́рных ве́тр, и от смертоно́сныя я́звы, и от вся́каго зла́. Пода́ждь, Госпоже́, ми́р и здра́вие рабо́м Твои́м, все́м правосла́вным христиа́ном, и просвети́ и́м у́м и о́чи серде́чнии, е́же ко спасе́нию: и сподо́би ны́, гре́шныя рабы́ Твоя́, ца́рствия Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего: я́ко держа́ва Его́ благослове́нна, и препросла́влена, со Безнача́льным Его́ Отце́м, и с Пресвяты́м, и Благи́м, и Животворя́щим Его́ Ду́хом, ны́не и при́сно, и во ве́ки веко́в, Ами́нь.

Молитва Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Купятицкая»

О, Преблагослове́нная Влады́чице, всемо́щная Засту́пнице, непосты́дное на́ше Упова́ние! Приими́ хвале́бное и благода́рственное пе́ние на́с, недосто́йных ра́б Твои́х, и вознеси́ моли́твы на́ша ко Престо́лу Сы́на и Бо́га Твоего́, да ми́лостив бу́дет непра́вдам на́шим, проба́вит бла́гость Свою́ чту́щим Всечестно́е и́мя Твое́ и с ве́рою и любо́вию поклоня́ющимся чудотво́рному о́бразу Твоему́. Сохрани́ зе́млю на́шу от вся́кия беды́, посли́ ми́р лю́дем на земли́, собери́ вся́ христиа́ны во еди́но ста́до пра́во сла́вящих Бо́га в Тро́ице Еди́наго. Утверди́ на́с все́х в Ве́ре Христо́ве и в усе́рдии к Це́ркве Правосла́вней. Вложи́ в сердца́ на́ша ду́х стра́ха Бо́жия, благоче́стия и смире́ния. В напа́стех терпе́ние на́м пода́ждь, во благоде́нствии воздержа́ние, к бли́жним любо́вь, ко врага́м всепроще́ние, в до́брых де́лех преуспе́яние. Изба́ви на́с от вся́каго искуше́ния и от окамене́ннаго нечу́вствия. В стра́шный де́нь Суда́ сподо́би на́с хода́тайством Твои́м ста́ти одесну́ю Сы́на Твоего́ Христа́ Бо́га на́шего. Ему́же подоба́ет вся́кая сла́ва, че́сть и поклоне́ние со Отце́м и Святы́м Ду́хом, ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.

ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ЖЕНА, НА КОЯТО СЕ ПРИСМИВАТ, ЧЕ ХОДИ НА ЦЪРКВА

ДО ЕДНА ОБРАЗОВАНА ЖЕНА, НА КОЯТО СЕ ПРИСМИВАТ, ЧЕ ХОДИ НА ЦЪРКВА

На присмеха отговори с усмивка. Техният присмех идва от злобни сър­ца, твоята усмивка нека бъде беззлобна. На невежеството прилича при­смех, а на знанието – усмивка. Със своя присмех те повишават цената на твоята молитва пред вечния Съдия. Понеже за Бога няма по-скъпа молитва от молитвата на смелите души, обкръжени от стрелите на злобата, омразата, злорадството и присмеха. Тези стрели са с тъп връх, но с остър заден край и рикоширайки в теб, нанасят рани на самите стрелци.

Веднъж жената на цар Давид, Мелхола, се присмяла на въодушевената молитва на своя мъж. От този присмех се оказал засегнат повече Бог, отколко­то цар Давид. Затова Всевишният наказал Мелхола и тя останала без рожба до деня на смъртта си. Който внимателно следи човешките съдби и различните случаи, може да се убеди, че и в наши дни Бог строго наказва онези, които се присмиват на светините.

А ти кажи на своите присмехулници (впрочем, ако мислиш, че думите могат да бъдат за тях по-силен лек от мълчанието): „Очите ли ме лъжат, или наистина виждам добре как всеки ден вие се молите на търговци, на кметове и стражари, ту за едно, ту за друго? Защо тогава се присмивате на мен, която се моля на нашия вечен Творец? Не е ли по-смешно да се молиш на немощ­ния, отколкото на Всемогъщия? Не е ли по-голямо безумие да се кланяш на праха, отколкото на Животодателя и Господа?“

Казано е някъде у пророка: проклет е оня, който се надява на човек. Който възлага надеждата си на смъртен човек, на един краткотраен сапунен ме­хур, а не на Бога Вседържителя, той очевидно е проклет. И това проклятие върху него и неговия дом може да се потвърди от всекидневния опит. Ясно е също така, че е проклет и онзи, който се моли само на човек, а не се моли на Оногова, Който всичко държи и всичко може. Внимавай обаче – понякога мълчанието е по-полезно от такива думи.

Първият присмех смущава молитвената душа. Но ти вече си го прежи­вяла и не си изоставила молитвата. А повторният присмех е подтик. Това, и сама казваш, си изпитала. Сега някак и Бог ти е по-близък, и Църквата – по-мила, и молитвата – по-сладка.

 Знай, ще дойде време, когато този присмех ще престане и ще се замени с одобрение, възхищение и похвала. Тогава душата ти ще бъде в по-голяма опасност, отколкото сега. Сега се учиш на смирение, а тогава ще се браниш от гордостта. Но това е друг въпрос, друго изкушение. Знай, че онези, които ни мъчат с присмех – те именно са нашите вра­гове. И тях е имал предвид Господ, когато е заповядал: обичайте враговете си. Не знаейки какво вършат, те ни правят добро. Огорчавайки и притес­нявайки ни, те разпалват божествения пламък в нас. Лаейки зад гърба ни, когато отиваме в Божия храм, те ни тикат по-близо до Бога. Притеснявай­ки ни на земята, те правят небесата по-желани за нас. Студът и вятърът не мислят добро на дървото, но неволно му принасят полза. Така и твоите неприятели на теб.

Затова прости им, благослови ги, моли се за тях и – което е венец на всичко – обичай ги като свои най-големи благодетели след Бога.

Но ако душата ти не претърпи това нищожно съскане на земния прах и се посрами от Христос, тогава ще ти се смеят не само хората, но и демоните.

Посещавай винаги, когато можеш домове на тъгата. Посещавай гроби­ща. Мисли за Христовия кръст и го целувай възможно най-често. И за края на живота мисли. Всичко това ще ти помогне да се утвърдиш в молитвено разположение и да достигнеш до пълна победа.

Мир на теб и милост от Бога!

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

03.12.2019



3 ДЕКЕМВРИ / 20 НОЕМВРИ




ПРЕДПРАЗНЕНСТВО НА ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

СВ. ГРИГОРИЙ ДЕКАПОЛИТ

СВ. ПРОКЪЛ. АРХИЕПИСКОП ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ДАСИЙ ДОРОСТОЛСКИ

Тропарь преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

О́браз был еси́ воздержа́ния,/ Боже́ственным Ду́хом вся просвети́в,/ правове́рия те́чение соверши́л еси́,/ уче́нием мир просвети́л еси́,/ и злове́рных обличи́л еси́ смы́слы,/ о́тче преподо́бне Григо́рие,// Христа́ Бо́га моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.
 
Кондак преподобному Григорию Декаполиту, глас 3

Све́тлое тя со́лнце Це́рковь познава́ет,/ доброде́телей красота́ми и исцеле́ний луча́ми/ всех просвеща́я, Христо́в уго́дниче./ Те́мже пра́зднуем честну́ю па́мять твою́,/ и почита́ем по́двиги твоя́,// всеблаже́нне о́тче, прему́дре Григо́рие.


Тропарь святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4

И́же Боже́ственным нача́лом прему́дрости,/ стра́хом Госпо́дним утве́рждся,/ отту́ду свяще́нными восхожде́нии возше́л еси́/ во учени́чество Златоу́ста,/ и архиере́йскаго того́ престо́ла досто́ин быв чистоты́ добро́тами,/ апо́стольским пра́вилом себе́ вообрази́в,/ не себе́ живы́й, но Христу́ и ста́ду твоему́./ Тем в нетле́нный живо́т апо́стольски всели́лся еси́,/ иера́рше Про́кле,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.


Кондак святителю Проклу, архиепископу Константинопольскому, глас 4
Досто́йно днесь торжеству́ет/ всех градо́в честне́йший вои́стинну в честно́м преставле́нии твое́м,// о́тче отце́в, Про́кле му́дре.
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Никой от смъртните не е изтълкувал посланията на апостол Павел с по-голяма любов и по-задълбочено от св. Иоан Златоуст. Сам апостол Павел да ги е тълкувал, не би ги изтълкувал по-добре. Но виж, историята ни разкрива, че апостол Павел е тълкувал себе си чрез ума и перото Златоустово. Когато св. Прокъл бил послушник на Златоустия патриарх, негово задължение било да съобщава за посетителите. Някой си велможа бил наклеветен пред цар Аркадий и царят го изгонил от двореца. Този велможа дошъл да моли св. Златоуст да ходатайства  в негова полза пред царя. Прокъл искал да съобщи на патриарха, но като погледнал през открехнатата врата, видял един човек, който стоял наведен над патриарха и му шепнел [нещо] на ухото, докато патриархът пишел. Това продължило до зори. Тогава Прокъл казал на велможата да дойде друг път, а сам останал да се чуди кой бил онзи човек при патриарха и как е могъл незабелязано да влезе в патриаршеската стая. Следващата нощ се случило същото. Прокъл се зачудил още повече. Третата нощ това се случило пак. Когато Златоуст го запитал дали не е идвал еди-кой си велможа, Прокъл отговорил, че вече три нощи е чакал да влезе, но не е смеел да съобщи заради един непознат стар и плешив човек, който три нощи шепнел нещо на ухо на патриарха. Изненадан, Златоуст казал, че не се сеща някой през последните три нощи да е идвал при него. Когато попитал своя послушник как изглеждал непознатият човек, Прокъл показал иконата на св. апостол Павел и казал, че изглежда така. Това, значи, бил сам апостол Павел, който насочвал ума и перото на най-големия свой тълкувател.
 
БЕСЕДА за поведението  според званието
 
Да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение (Ефес. 4: 1–2) 
                                                  
Да се не гордеете, да се не гневите, да не падате в малодушие, защото всичко това е недостойно за християнското звание. А това звание е толкова високо и дивно, та за човек е трудно да се опази от гордост; трудно е да не пада в малодушие при опасности и загуби. Против тези болестни състояния апостолът посочва три добродетели и те са: против гордостта – смирението, против гневенето – кротостта, против малодушието – дълготърпението. Тези три добродетели – смирението, кротостта и дълготърпението, не изразяват в пълна мяра висотата на християнското звание. Но нищо на този свят не може да изрази в пълнота висотата на християнското звание. Драгоценността и богатството на това звание не могат да се видят тук на земята, те са като затворено ковчеже, което човек разнася затворено из този свят, а го отваря и изнася от него съкровищата в другия свят. Висотата на християнското звание може да оцени само онзи, който може да се издигне до най-високите небеса и види Христа Господа в слава, заедно с ангелите и светиите. Там е сонмът на всички богоугодници, живели на земята, и които са се удостоили с високи и превисоки почести. 
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Твоето име е най-скъпото име за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 

02.12.2019



2 ДЕКЕМВРИ / 19 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)



ИКОНА НА СВ. БОГОГОРОДИЦА „УТЕШЕНИЕ В СКЪРБИ И ПЕЧАЛ„

СВ. ПРОРОК АВДИЙ

СВ. МЪЧЕНИК ВАРЛААМ АНТИОХИЙСКИ

СВ. ВАРЛААМ И ИОАСАФ

СВ. ФИЛАРЕТ МОСКОВСКИ



Тропарь Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 5

Утоли́ боле́зни многовоздыха́ющия души́ моея́, Утоли́вшая вся́ку сле́зу от лица́ земли́: Ты́ бо челове́ком боле́зни отго́ниши и гре́шных ско́рби разруша́еши, Тебе́ бо вси́ стяжа́хом наде́жду и утвержде́ние, Пресвята́я Ма́ти Де́во.
 
Кондак Божией Матери пред иконой Ея «В скорбех и печалех Утешение», глас 6

Не вве́ри мя́ челове́ческому предста́тельству, Пресвята́я Влады́чице, но приими́ моле́ние раба́ Твоего́: ско́рбь бо обдержи́т мя́, терпе́ти не могу́ де́монскаго стреля́ния, покро́ва не и́мам, ниже́ где́ прибе́гну окая́нный, всегда́ побежда́емь, и утеше́ния не и́мам, ра́зве Тебе́, Влады́чице ми́ра, упова́ние и предста́тельство ве́рных, не пре́зри моле́ние мое́, поле́зно сотвори́.

Тропарь мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4

Тропарь мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4
Му́ченик Твой, Го́споди, Варлаа́м/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего,/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Варлааму Антиохийцу, глас 4

Яви́лся еси́, преудивле́н кре́постию всесожже́ния,/ лива́н благово́нен, себе́ прине́сл еси́ же́ртву Христу́,/ и, вене́ц по́чести прии́м, Варлаа́ме,// при́сно моли́ за ны, страда́льче.


Тропарь преподобному Варлааму Индийскому, глас 8

Слез твои́х исто́чники пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нныя, сия́я чудесы́, Варлаа́ме о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь преподобному Иоасафу, царевичу Индийскому, глас 4

От духо́внаго наста́вника научи́вся,/ царю́ Иоаса́фе, Бо́га позна́ти,/ Креще́нием же просвети́вся,/ лю́ди к ве́ре обрати́л еси́,/ и отцу́ твоему́ от купе́ли прие́мник быв,/ ца́рство оста́вив, пусты́ню дости́гл еси́,/ и в ней трудолю́бне подвиза́лся еси́./ Моли́ Христа́ Бо́га со учи́телем твои́м Варлаа́мом,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Иоасафу, царевичу Индийскому, глас 8

Ве́дый твое́ из младе́нства благо́е изволе́ние, Иоаса́фе, еди́н сердцеве́дец Бог,/ и от ца́рствия земна́го в мона́шеское пребыва́ние приведы́й тя,/ вели́кому Варлаа́му после́довати сподо́би./ С ни́мже и ны́не го́рний Иерусали́м всесве́тлый оте́чество име́я,/ жела́емыя добро́ты красно́ наслажда́яся Святы́я Тро́ицы,/ мо́лим тя, ца́рская красото́,// помина́й нас, ве́рою чту́щия тя.

Тропарь святителю Филарету, митрополиту Московскому и Коломенскому, глас 4

Ду́ха Свята́го благода́ть стяжа́в,/ богому́дре святи́телю Филаре́те,/ и́стину и пра́вду ра́зумом просвеще́нным/ лю́дем пропове́дал еси́,/ мир и ми́лость се́рдцем умиле́нным/ стра́ждущим яви́л еси́,/ я́ко учи́тель ве́ры и страж неусы́пный/ па́ству росси́йскую жезло́м пра́вости сохрани́л еси́./ Сего́ ра́ди ко Христу́ Бо́гу дерзнове́ние име́я,/ моли́ дарова́ти Це́ркве утвержде́ние,// и душа́м на́шим спасе́ние.

Кондак святителю Филарету, митрополиту Московскому и Коломенскому, глас 2

Я́ко и́стинный подража́тель преподо́бнаго Се́ргия,/ доброде́тель измла́да возлюби́л еси́,/ богоблаже́нне Филаре́те./ Я́ко па́стырь пра́ведный и испове́дник непоро́чный,/ по святе́м преставле́нии/ от безбо́жных поруга́ние и поноше́ния прия́л еси́,/ Бог же зна́меньми и чудесы́ тя просла́ви// и засту́пника Це́ркве на́шея яви́.

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ДЕКЕМВРИ
 
Разсъждение
 
„Кой се е върнал от онзи свят, та да ни каже?“ Това питат невярващите. Трябва да им отговорим: „Ако искате да узнаете, покайте се за вашите грехове, станете достойни и ще узнаете“. Св. Авакум пътувал заедно с ангел. Св. Миропия видяла множество ангели и между тях св. мъченик Исидор. Св. Атанасий Печерски бил два дена мъртъв за този свят, а жив само за другия. Когато душата му се върнала в тялото, събралите се около него го питали: „Как оживя? Какво видя? Какво чу?”. Бидейки обхванат от ужас от това, което видял в другия свят, не искал да отговори нищо, а само казал: „Спасявайте се!“. Когато много настоявали да им каже нещо повече за това, което видял след смъртта, той отговорил: „Ако ви кажа, няма да повярвате, нито ще ме послушате“. На неспиращото питане покрай другото казал: „Постоянно се кайте и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата Пречиста Майка“. И в наши дни има случаи душата временно  да напусне тялото и после пак да се върне в него. Виденията и разказите на онези,  които умират и отново оживяват, не си противоречат едни на други, а взаимно се допълват. А именно, всеки от умрелите вижда една част от другия свят, който е преогромен, несравнимо повече от този свят. Мнозина при смъртта си са виждали свои отдавна починали роднини и са разговаряли с тях. Това, с малки изключения, е обичайно явление. През 1926 г. в село Вевчани, на смъртното си легло Мелетий П. разговарял със своите деца, умрели преди 20 години. Когато живите роднини му рекли: „Ти бълнуваш!“, той отговорил: „Не бълнувам, а разговарям с тях, както и с вас, и ги виждам, както и вас“.
 
 
БЕСЕДА за радостните откровения в първото изречение
 
В начало Бог сътвори небето и земята (Бит. 1: 1).
 
Колко стегната и съдържателна е всяка Божия дума! Като сгънато платно, което може да се носи в пазвата, и което може да се разпъне върху тревата надлъж и нашир. Какво драгоценно богатство ни разкрива това Божие слово: В начало Бог сътвори небето и земята! Преди всичко, то ни разкрива, че Бог е един – вечен и несътворен. Това първо откровение ни доставя първата неописуема радост. В този водовъртеж на промени и преходност то ни радва неописуемо, затова, че нашият Творец е над промените и преходността. По-нататък то ни разкрива, че единният добър Бог е Творецът на света, а щом е Творец, то е и Вседържител и Промислител. Ето и второ откровение, което ни доставя втора, неизказна радост. Светът не е произлязъл от безумие или случайно, без смисъл и предназначение, той е произлязъл от Бога, Всемъдрия, Всезнаещия, Който го управлява към смислена цел. По-нататък то ни казва, че този свят е имал начало и следователно ще има и край. И това трето откровение ни доставя неизказана радост. Защото щеше да е жалко, ако този свят е вечен и всички цели, близки и далечни да са само в него, което наистина би произвело объркване[1] и тъга в сърцето на праведника. Накрая ни разкрива, че Бог е сътворил два свята, небесен и земен, или духовен и материален[2]. И това четвърто откровение поражда в сърцата ни четвърта, неизказана радост. Както като подигнем очи нагоре, се радваме на слънцето, месеца и звездите над нашите глави, така възнасяме своя дух към духовния свят, подобен на нашия, но [къде-къде] по-чист и по-светъл от нашия – към света на ангелите, и се радваме, защото знаем, че има един свят по-добър от нашия, в който знаем, че и ние ще се преселим, и като изморени пътници ще се върнем у дома, и ще си починем. О, колко би било тъжно, ако човешките очи блуждаеха по земята, само по земята, ако не беше звездното небе! И колко тъжно щеше да е, ако човешкият дух би се лутал само из материалния свят, ако го нямаше духовния, небесен свят.
       Всеблагий Господи, слава и хвала[3] на Теб. На Тебе едничкия слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                                                                                                                  
 
[1] В ориг. – водовъртеж (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – безтелесен и телесен (бел. прев.).
 
[3] В сръб. език „хвала“ означава и „благодаря“, и „благодарност“ и „възхвала“ (бел. прев.).
 
 

01.12.2019

1 ДЕКЕМВИ / 18 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИК ПЛАТОН

СВ. МЪЧЕНИЦИ РОМАН И ВАРУЛ

Кондак мученику Платону Анкирскому, глас 3

Свята́я твоя́ па́мять вселе́нную весели́т,/ созыва́ющи ве́рныя вся в пречестны́й храм твой,/ иде́же ны́не, ра́достию совоку́пльшеся,/ пое́м в пе́снех и све́тлостех./ Сего́ ра́ди, Плато́не, вопие́м ти:// язы́ческаго наше́ствия изба́ви град твой, свя́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата  (Мат.5, 39), е заповядал Господ. Това е най-краткия и най- ясния израз  на науката за смирението. От нищо друго злите демони не се боят така [много], както от човек смирено изпълняващ заповедите Господни. В Александрия имало един богат и знатен човек, който имал млада дъщеря, в която се вселил зъл дух и дъщеря му полудяла. Някой казал на отчаяния баща, че никой не може да излекува дъщеря му, освен монасите – отшелници които живеят в пустинята, и от време на време идват в Александрия да продават изработените от тях кошници; но никой от тях няма да поиска да влезе в къщата на богатия велможа, ако им каже за какво ги вика. Най-добре ще е да купи от тях кошници и ги повика в дома си да им плати, па като дойдат в къщата, да ги замоли те да се помолят Богу за всичката му челяд в къщата, та дано така Бог да помогне и изцели полудялата девойка. Бащата послушал и отишъл в определения ден на пазара, и намерил един ученик на св. Макарий, където [монаха] продавал кошници. Той бързо купил кошниците и поканил монаха в дома си да му плати. Когато монаха влязъл в къщата, лудата дъщеря внезапно изскочила пред монаха и силно го ударила с ръка по едната страна. Без да продума, монахът веднага обърнал и другата си страна. Тогава злият дух горчиво завил и побягнал от девойката. А девойката станала напълно спокойна и разумна. Като се върнал в пустинята, монахът разказал на старците какво се случило. И всички те прославили Бога, че дарява така сила, на онзи, които изпълнява Неговите заповеди.

БЕСЕДА за любовта превъзходаща всяко знание

Да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание[1] (Ефес. 3, 19)

Любовта която превишава всеки ум, т.е. нашето разбиране, е Христовата любов. Никой не може даже да си представи каква и колко е велика тази любов, докато Христос не се всели в него. Може ли някой да си представи вкуса на меда, ако никога не е вкусвал със своите  уста мед? Само когато чрез вяра Христос влезе в сърцето на човека, човекът ще усети неизказания вкус на Христовата любов, сладкия и упойващ неин аромат и недостижимата нейна всеобхватност. Както човек имайки в сърцето си Христа, се докосва до ширината, и до дължината, и до дълбочината, и до височината на познаване божествената мъдрост, така също, човек имайки Христа в сърцето си, се докосва до безкрайната бездна на божествената Христова любов. О, братя мои, как бледнеят думите, когато трябва да се говори за Христовата любов – никога и никъде не са толкова бледи и немощни като тук. Наистина, какво може да се каже пред такива изненадващи доказателства за Неговата любов; сътворил ни е от любов; въплътил се от любов; от любов приел поругаване и смърт, заради нас, от любов отворил небето и ни явил приготвената за нас безсмъртна слава. Но това което изброихме е само нещичко от цялото онова неизчерпаемо богатство, слава, красота и животворна храна, която се нарича Христова любов. О, само да се сподобим чрез вярата да се всели Господ Иисус в нашите сърца, та да можем да усетим вкуса на неописуемата Негова любов!  

О, Господи Иисусе Христе, наш Живот, Премъдрост наша, и наша Любов, очисти ни и се всели в нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг, – всеки ум