Автор: sava

9 ЯНУАРИ / 27 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПЪРВОМЪЧЕНИК АРХИДЯКОН СТЕФАН

ПРЕП. ТЕОДОР НАЧЕРТАНИ

Тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4

Ца́рским венце́м венча́ся/ твой верх от страда́ний,/ я́же претерпе́л еси́ по Христе́ Боз́е,/ му́чеников первострада́льче Стефа́не,/ ты бо, иуде́йское обличи́вый неи́стовство,/ ви́дел еси́ твоего́ Спа́са одесну́ю Отца́:// Того́ у́бо моли́ о душа́х на́ших.

Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 4

По́двигом до́брым подвиза́лся еси́,/ первому́чениче Христо́в, и апо́столе, и архидиа́коне Стефа́не,/ и мучи́телей обличи́л еси́ нече́стие./ Ка́мением бо побие́н от рук беззако́нных,/ вене́ц от я́же свы́ше десни́цы прия́л еси́,/ и к Бо́гу взыва́л еси́ вопия́:// Го́споди, не поста́ви им греха́ сего́.

Ин тропарь первомученику и архидиакону Стефану, глас 3

Апо́столом совсе́льник/ и страстоте́рпцем первострада́лец,/ Христо́в служи́тель, прехва́льне Стефа́не,/ пе́рвее бо соверши́в муче́ния тече́ние,/ безчи́сленныя ро́ды челове́к ра́вно Подвигополо́жнику Христу́ приведе́./ Те́мже я́ко апо́стола и страда́льца верхо́внаго/ чту́ще тя, мо́лим:/ моли́ Христа́ Бо́га// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 3

Влады́ка вчера́ нам пло́тию прихожда́ше,/ и раб днесь от пло́ти исхожда́ше;/ вчера́ Ца́рствуяй пло́тию роди́ся,/ днесь раб ка́мением побива́ется.// Того́ ра́ди и скончава́ется первому́ченик и Боже́ственный Стефа́н.

Ин кондак первомученику и архидиакону Стефану, глас 6

Пе́рвый се́ялся еси́ на земли́ Небе́сным де́лателем,/ всехва́льне Стефа́не,/ пе́рвый на земли́ за Христа́ кровь излия́л еси́, блаже́нне,/ пе́рвый от Него́ побе́ды венце́м увя́злся еси́ на Небесе́х,/ страда́льцев нача́ло,// вене́чниче, му́чеников первострада́льне.

                                      ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Притча за божествения Младенец Христос. Два големи пророка – Исаия и Иеремия, са пророкували, че Господ ще отиде в Египет и от Неговото присъствие ще се разтресат идолските храмове и идолите ще се разрушат. Исаия е писал: Ето, Господ… ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски(Исаия 19: 11; Иер. 43: 12). Когато божествените бегълци стигнали в Ермопол (Кайро), и се приближили до един идолски храм, изведнъж всички идоли в този храм се разрушили. За това пише и св. Паладий (в. „Лавсаик“ – а[1]): „Видяхме – казва – там идолски храм, в който при пристигането на Спасителя всички идоли (истукани) изпопадали на земята“. На едно място, наречено Сирен, имало 365 идола. Когато пресвета Дева влязла в този храм с божествения Младенец на ръце, всички тези идоли изпопадали и се счупили. Също така изпопадали идолите из цял Египет. Св. пророк Иеремия, прекарвайки своята старост в Египет, пророкувал на египетските жреци, че всички идоли ще изпопадат и всички ръкотворни образи ще се съкрушат в онова време, когато в Египет дойде майка Девица с Младенец, роден в ясли. Жреците добре запомнили това пророчество и според него изобразявали в своите храмове Девица, почиваща на постеля, и до нея в ясли един Младенец, повит в пелени. И се кланяли на това изображение. Цар Птоломей попитал жреците какво означава това изображение, а те отговорили, че това е тайна и очакват изпълнението на тази тайна. И тази тайна наистина се изпълнила, не само в Египет, а се явила в целия свят.

БЕСЕДА ЗА ПРЕСВЕТА ДЕВА БОГОРОДИЦА

Душата ми величае Господа(Лк. 1: 46).

Ние, братя, имаме само няколко думи, записани в Евангелието, които е изрекла Пресвета Богородица. Всички нейни думи се отнасят към възвеличаването на Бога. Тя била мълчалива спрямо хората, ала нейната душа непрестанно разговаряла с Бога. Всеки ден и час Тя е намирала причина и повод да величае Бога. Ако можеше да се знаят и
запишат  всички Нейни величания през целия Ѝ живот към Бога, о, каква ли голяма книга щеше да се получи! Но и от едно величание, което Тя изрекла пред Своята сродница Елисавета, майката на великия пророк и предтеча Иоан, всеки християнин може да прецени какъв благоуханен и богоугоден цвят е била Нейната пресвета душа. Това е само един чуден псалом на Богородичната душа, който е достигнал до нас чрез Евангелието. Но такива псалми имало много в тукашния живот на Преблагословената. И преди да е слушала Евангелието от устата на Своя Син, Тя умеела по евангелски да говори на Бога и да слави Бога. Това знание получила от Светия Дух Божий, чиято благодат непрестанно се изливала в нея като бистра вода в чист съсъд. Тя величаела Бога с псалмите на Своята душа през целия Си живот и затова и нея Бог възвеличил над херувимите и серафимите. И нас, малките и грешните, ще ни възвеличи същият Господ, Който и Нея е възвеличил, в Своето Царство, ако и ние се потрудим това кратко време на нашия живот да изпълним с величание на Бога с делата си, с думите си, с мислите и с молитвите си.

О, Пресвета, Пречиста и Преблагословена Богородице, закриляй ни с Твоите молитви. На Тебе и на Твоя Син и наш Господ слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[1] Древно описание за живота на различни светии (бел. прев).

8 ЯНУАРИ / 26 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СЪБОР НА СВ. БОГОРОДИЦА

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БАРЛОВСКА“ (БЛАЖЕННОЕ ЧРЕВО), „МИЛОСТИВА“, „ОСТРОБРАМСКА ВИЛЕМСКА“ и „ТРИ РАДОСТИ“

СВ. ИОСИФ ОБРУЧНИК

СВ. ЕВТИМИЙ, ЕП. САРДИЙСКИ

СВ. НИКОДИМ ТИСМАНСКИ

Тропарь Собору Пресвятой Богородицы, глас 4

Пречи́стая Богома́ти, Богоро́дице,/ Собо́р Твой честны́й украше́н многоразли́чными добро́тами,/ да́ры Ти прино́сят, Госпоже́, мно́ги мирсти́и лю́дие,/ у́зы на́ша гре́шныя раздери́ Свое́ю ми́лостию// и спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак Собору Пресвятой Богородицы, глас 6

И́же пре́жде денни́цы от Отца́ без ма́тере роди́выйся,/ на земли́ без отца́ воплоти́ся днесь из Тебе́./ Те́мже звезда́ благовеству́ет волхво́м,/ А́нгели же с па́стырьми пою́т// несказа́нное Рождество́ Твое́, Благода́тная.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Милостивая», глас 1

Притеце́м, лю́дие, со дерзнове́нием к Ми́лостивей Цари́це Богоро́дице, и умиле́нно воззове́м к Не́й: ниспосли́, Влады́чице, ми́лости Твоя́ бога́тыя, сохраня́я во здра́вии и благоде́нствии гре́шныя рабы́ Твоя́. Боля́щия исцели́, скорбя́щия уте́ши и бе́дствующим помози́. И сподо́би на́с, Преми́лостивая, благоче́стно житие́ сие́ земно́е сконча́ти, христиа́нскую непосты́дную кончи́ну получи́ти и Небе́сное Ца́рствие унасле́довати. Гра́д на́ш изба́ви от вся́каго зла́го обстоя́ния, огражда́я Твои́м ми́лостивым заступле́нием. Ми́рови ми́р да́руй и спасе́ние душа́м на́шим испроси́.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Трех Радостей», глас 4

От святы́я ико́ны Твоея́/ ра́дости неизрече́нныя преиспо́лнила еси́ се́рдце благочести́выя жены́./ О, Пречи́стая Влады́чице ми́ра,/ Всемо́щная Цари́ца ра́досте, Присноде́во тва́ри,/ егда́ возврати́ла о́ной и му́жа, и сы́на, и достоя́ние ея́,/ та́кожде и всем нам милосе́рдствуеши,/ да́руй исполне́ние благи́х жела́ний,/ источа́я приснотеку́щий исто́чник ра́дости моля́щимся Тебе́/ и вседу́шно вопию́щим:/ Ра́дость всему́ ми́ру роди́вшая,// ра́дости испо́лни неоскудева́ющия чту́щих Тя.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Трех Радостей», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́:/ на Тебе́ наде́емся и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Помощница в родах», глас 4

Ма́ти Бо́га на́шего, во утро́бе заче́нши Христа́ Жизнода́вца, по́мощи в рожде́нии Того́ не потре́бовала еси́, те́мже ле́гце разреши́тися рабо́м Твои́м благослови́ и помози́, и младе́нцев и́х во вре́мя благопотре́бное роди́тися иму́щих, под покро́в Тво́й, я́ко Ма́терь, мо́лим, приими́: Ты́ бо еси́ в ро́дах Помо́щница, Засту́пница рабо́м Твои́м.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Помощница в родах», глас 2

Сле́з Е́виных разреше́ние, проро́ческих писа́ний исполне́ние, от Ду́ха Свята́го Богомладе́нца заче́ншая, и во я́слех Вифлее́мских Того́ смире́нно роди́вшая, к Тебе́ прибега́ем я́ко Храни́тельнице же́н и младе́нцев, к Тебе́ воздыха́ем и Тя́ велича́ем: ра́дуйся, Благоутро́бная Ма́ти, в ро́дах Помо́щница.

Тропар на св. Иосиф обручник, глас 2:

Тропарь праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню, глас 2

Благовеству́й, Ио́сифе,/ Дави́ду чудеса́ Богоотцу́,/ Де́ву ви́дел еси́ pо́ждшую,/ с па́стыpьми славосло́вил еси́,/ с волсви́ поклони́лся еси́,/ А́нгелом весть пpие́м;/ моли́ Хpиста́ Бо́га// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак праведному Иосифу Обручнику, Давиду царю и Иакову, брату Господню, глас 3

Весе́лия днесь Дави́д исполня́ется Боже́ственный,/ Ио́сиф же хвале́ние со Иа́ковом прино́сит,/ вене́ц бо сро́дством Христо́вым прие́мше,/ ра́дуются и неизрече́нно на земли́ Ро́ждшагося воспева́ют, и вопию́т:// Ще́дре, спаса́й Тебе́ чту́щия.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 26 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Притча за божествения Младенец Христос. Когато божественото семейство бягало от Иродовия меч в Египет, на пътя го пресрещнали разбойници с намерение да го ограбят. Праведният Иосиф водел едно магаре, натоварено с багаж, което Света Богородица, със Своя Син на гърди, от време на време яхвала. Разбойниците хванали магарето, за да го отведат. Един от разбойниците пристъпил до Богоматер да види какво притиска Тя до гърдите си. Като видял Детето Христос, разбойникът се зачудил на Неговата необикновена красота и удивен казал: „Ако Бог би взел върху Себе Си човешко тяло, не би бил по-красив от това дете!“. И заповядал разбойникът на останалите свои другари да не взимат нищо от тези пътници. Изпълнена с благодарност към този великодушен разбойник, Пресвета Дева му казала: „Да знаеш, че това Дете ще те награди затова, че днес го запази“. След тридесет и три години, същият разбойник, заради своите злодеяния, висял разпнат от дясната страна на Христовия Кръст. Неговото име било Дисмаз, а името на другия разбойник [разпнат и той за злодеяния], от лявата страна – Гестас. Гледайки невинно разпнатия Христос Господ, Дисмаз се покаял за всички злини през своя живот, докато Гестас хулел Господа, а Дисмаз Го защитавал, казвайки: Тоя нищо лошо не е сторил (Лк. 23: 41). Дисмаз, значи, е онзи благоразумен разбойник, комуто Господ казал: Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лк. 23: 43). Така Господ дарувал рая на онзи, който в детството Му го пощадил.

БЕСЕДА ЗА ПРЕСВЕТА ДЕВА БОГОРОДИЦА

Ето рабинята Господня

(Лк. 1: 38).

Наистина, братя, ето истинска рабиня Господня! Ако е рабиня онази, която напълно е заменила своята воля с волята на своя господар, тогава Пресветата Дева e първата рабиня между всички рабини Господни. Или ако е рабиня онази, която напрегнато и с голямо внимание се взира в своя господар, и тогава Пресвета Дева е първа между рабините Господни. И ако е рабиня онази, която кротко и послушно понася всички оскърбления и теготи, очаквайки награда само от своя господар, и

тогава Пресветата Дева е първа и най-превъзходна рабиня Господня от всички. Но на Нея не ѝ било до това да угоди на света, а на Бога, нито пък ѝ било до това да се оправдава пред света, а само пред Бога. Истинско послушание, истинско внимание, истинска кротост!^[i]  Пресветата Дева с право могла да каже на Божия ангел: Ето рабинята Господня! Най-голямото съвършенство и най-голямата чест, която жена може да постигне на земята, е да бъде рабиня на Господа. Това съвършенство и тази чест в рая Ева изгубила без труд, а това съвършенство и тази чест Дева Мария вън от рая постигнала с труд.

По молитвите на Пресвета Дева Богородица, Господи Иисусе, помилуй нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[i] В ориг. – самото послушание, самата внимателност, самата кротост (бел. прев.).

7 ЯНУАРИ / 25 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Тропарь Рождеству Христову, глас 4

Рождество́ Твое́, Христе́ Бо́же наш,/ возсия́ ми́рови свет ра́зума,/ в нем бо звезда́м служа́щии,/ звездо́ю уча́хуся,/ Тебе кла́нятися Со́лнцу Пра́вды,/ и Тебе́ ве́дети с высоты́ восто́ка: // Го́споди, сла́ва Тебе́.

Кондак Рождеству Христову, глас 3

Де́ва днесь Пресу́щественнаго ражда́ет,/ и земля́ верте́п Непристу́пному прино́сит,/ А́нгели с па́стырьми славосло́вят,/ волсви́ же со звездо́ю путеше́ствуют:/ нас бо ра́ди роди́ся// Отроча́ Мла́до, Преве́чный Бог.

Величание Рождеству Христову

Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ нас ра́ди ны́не пло́тию Ро́ждшагося/ от Безневе́стныя/ и Пречи́стыя Де́вы Мари́и.

25 ДЕКЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

На родения във Витлеем Господ Иисус най-напред се поклонили пастирите и мъдреците (звездобройци) от Изтока, значи – най-простите и най-мъдрите на този свят. И до ден-днешен най-искрено се покланят на Господа Иисуса, Бога и Спасителя, най-простите и най-мъдрите на този свят. Покварената простота и полуучената мъдрост винаги са били неприятели на Христовото Божество и Неговото Евангелие. Но кои са били онези мъдреци от Изтока? Този въпрос специално е проучен от св. Димитрий Ростовски. Той твърди, че били царе на някои малки области или самостоятелни градове в Персия, Арабия и Египет. В същото време имали големи познания в астрономията. На тях им се явила една чудна звезда, която предсказвала раждането на Новия Цар. Според св. Димитрий тази звезда се появила девет месеца преди раждането на Господ Иисус, т.е. по времето на зачатието на Пресвета Богородица. Това време от девет месеца те прекарали в изучаване на звездата, в подготовка за път и в пътуване. Пристигнали във Витлеем скоро след раждането на Спасителя на света. Единият от тях се казвал Мелхиор. Той бил стар, побелял, с дълга бяла брада и коса. Той принесъл в дар на Господа злато. Другият се казвал Гаспар – с лице червено, млад и без брада. В дар на Господа той принесъл ливан^[1]. Третият се казвал Валтазар. С черно лице и твърде брадат. Той принесъл в дар на Господа смирна. Техните мощи^[2]   след смъртта им били пренесени в Цариград, от Цариград в Милано, от Милано в Кьолн. Още може да се каже, че тези трима мъдреци били представители на трите основни човешки раси, които произлизат от Ноевите синове – Сим, Хам и Иафет. Персиецът представял Иафетите, арабинът – семитите, а египтянинът – хамитите. Тъй че може да се каже, че чрез тях тримата целият свят се е поклонил на въплътения наш Господ и Бог.

БЕСЕДА ЗА РАЖДАНЕТО НА ГОСПОД, СИНА БОЖИЙ

Излязох от Отца и дойдох на света

(Иоан 16: 28 ).

Синът Божий, Единородният, братя, е роден във вечността от Отца, без майка, а се родил във времето от майка, без баща. Онова, първото раждане, е непостижима тайна на Света Троица във вечността, а това, второто, е непостижима тайна на силата и Божието човеколюбие във времето. Най-голямата тайна във времето съответства на най-великата тайна във вечността. Да не пристъпваме с малката свещ на нашия разум към тази най-велика тайна, а да се задоволим, братя, със знанието, че нашето спасение не е дошло от човек и не е от земята, а от най-възвишените висини на божествения невидим свят. Такава е милостта Божия и такова е достойнството на човека, че сам Бог Син се спуснал от вечността във времето, от небето на земята, от престола на славата в овчарската пещера, само за да спаси хората, да ги очисти от греха и да ги върне в рая. Излязох от Отца, където имах всичко, и дойдох на света, който нищо не може да Ми даде. Господ се родил в пещера, за да покаже, че целият свят е една тъмна пещера, която само Той едиствено може да освети. Господ се родил във Витлеем, а Витлеем означава „дом на хляба“, та да покаже, че Той е единственият хляб на живота, достоен за истинските хора.

О, Господи Иисусе, предвечни Сине на Живия Бог И Сине на Дева Мария, освети ни и ни нахрани със Себе Си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

---

[1]  Ливан – остар. и книж. тамян (бел. ред.).

[2]  В ориг. – тела (бел. прев.).

3 ЯНУАРИ / 21 ДЕКЕМВРИ

СВ. ИУАЛИНИЯ НИКОМИДИЙСКА И ПОСТРАДАЛИТЕ С НЕЯ

СВ. ЕФРЕМ НОВИ

Тропарь мученице Иулиании, яже в Никомидии, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Иулиани́я/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю;/ но, я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́.// Тоя́ моли́твами, я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученице Иулиании, яже в Никомидии, глас 3

Де́вства добро́тами преочище́на, деви́це,/ и муче́ния венцы́, Иулиани́е, ны́не венча́вшися,/ дае́ши су́щим в ну́ждах и неду́зех исцеле́ние и спасе́ние,/ приступа́ющим к ра́це твое́й:// Боже́ственную бо благода́ть Христо́с источа́ет и жизнь ве́чную.

ТРОПАР НА СВ. ЕФРЕМ НОВИ глас 1

В планината Амомон като слънце си проблеснал и мъченически, богоносни, към Бога си преминал, изтезаван варварски, великомъчениче Христов Ефреме. Затова винаги изливаш благодат на благочестно почитащите те. Слава на Този, Който ти дава сили. Слава на Този, Който те увенча. Слава на Този, Който чрез теб дава изцеление на всички!

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

Който се изкачва към Царството Христово, трябва [да очаква] да се натъкне на препятствия. Тези препятствия са многобройни и различни. Особено опасни са лукавствата на демоните. Затова всеки ревнител на духовния живот, трябва да бъде особено предпазлив и да не приема всяка светла проява от другия свят като Божествена поява. Че и врагът може да се явява като ангел на светлината, го доказва и животът на св. Иулиания. Когато тази света девица била затворена в тъмница, в ангелска светлина ѝ се явил врагът и почнал да я съветва да принесе жертва на идолите, та мъчителят повече да не я мъчи. Уплашена, Иулиания го попитала: „Кой си ти?“. Врагът отговорил: „Аз съм Ангел Божий! Бог се грижи много за тебе, затова ме прати да ти поръчам да се покориш на епарха, та да не бъдеш  погубена[1] в мъки; благ е Господ и ще ти прости това заради немощта на изпонараненото ти тяло“. Мъченицата се ужасила от тези думи, смутила се и с плач припаднала на молитва пред Бога, та Той да ѝ покаже кой е този, който говори с нея. Тогава от небето се чул глас : „Бъди храбра, Иулианийо. Аз Съм с теб, давам ти власт и сила над този, който е дошъл, и от самия него ще узнаеш кой е той“. И дяволът бил вързан и принуден да признае, че той е онзи, които измамил Ева в Рая, който подучил Каин да убие Авел, и Ирод да убие витлеемските младенци, и евреите да убият с камъни Стефан, и Нерон да разпне Петър надолу с главата, и Павел да посече, и т.н.… И така, препасана с Божия Дух, тази света девица не допуснала да бъде прелъстена от злия дух, а с предпазливост и топла молитва към Бога го победила.

БЕСЕДА за пророк Илия

Жив Господ, Бог Израилев, пред Когото стоя! През тия години няма да има нито роса, нито дъжд, освен по моя дума (III Цар. 17: 1).

Страшно звучат тези думи за всеки смъртен човек, защото са казани от подобострастен нам човек (Иак. 5: 17). Вие, братя, се питате как може смъртен човек да затвори небето и да спре дъжда. Но се запитайте как може смъртен човек да отвори небето и да низведе дъжд за сухата земя. А ние знаем, че и сега, по молитвите на хората, Бог отваря небето и дава дъжд. И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите – е казал нашият Спасител (Мт. 21: 22). Както Моисей, с жива вяра и молитва, е правил страшни чудеса в Египет и в пустинята; както Иисус Навин е спрял движението на слънцето, така и пророк Илия е затворил и отворил небето, и свалял огън от небесата, извършил и други мощни и страшни чудеса – все с вяра и молитва. Бог дал сила на Илия да прави такива чудеса, защото Илия ревнувал за славата Божия, а не за своята слава. Пламнах от ревност за Господа Бога (III Цар 19: 14). Нищо не е търсил [искал] за себе си този Божий човек, а всичко за Бога. За него Бог бил всичко – всичката слава, всичката сила, всичко прекрасно[2]. И затова Бог го увенчал с безсмъртна слава, със страшна сила и с блага, които не гният[3] и молци не ги ядат[4]. Затова Бог не допуснал Илия да умре, а го взел жив на небето, както и Енох. Свети Илия бил с душа, чиста като утринна роса, с целомъдрено като на дете тяло, с непорочно сърце и с ум като на ангел Божий. Затова бил и остава и днес [изпълнен] съсъд на Божията благодат. Затова вършил чудеса, върши ги и днес.

О Господи живий, Боже на Твоя пророк Илия, Който и нас по Твоята свята благодат, чрез [светото] кръщение Си осиновил, възпламени и в нас вярата и ревността на Твоя свят пророк.

На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – тялото ти да не бъде унищожено в мъки (бел. прев.).

[2] В ориг. – благо (бел. прев.).

[3] В ориг. – не изтляват (бел. прев.).

[4] В ориг. – гризат (бел. прев.).

31 ДЕКЕМВРИ / 18 ДЕКЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЪЧЕНИК СЕВАСТИЯН И ДРУЖИНАТА МУ

СВ МОДЕСТ, ПАТР. ИЕРУСАЛИМСКИ

Тропар на мъчениците, глас 1

С болките на светиите, пострадали за Тебе,
смили се, Господи, и всичките наши болести изцери,
Човеколюбче, молим Те.

Тропарь святителю Модесту, патриарху Иерусалимскому, глас 4

Преподо́бно пожи́в, богому́дре Моде́сте,/ и святи́тельскою оде́ждою украше́н,/ па́стырю Иерусали́ма блаже́ннейший,/ в весе́лии ны́не Христу́ предстои́ши/ и концы́ озаря́еши чудесы́,/ помо́щник у́бо бу́ди тя призыва́ющим,// моля́ся, о́тче, о всех нас.

Кондак святителю Модесту, патриарху Иерусалимскому, глас 3

Све́тлых по́двигов твои́х тве́рдость/ и сострада́ния ко всем бога́тство ви́дя,/ Всеблаги́й Подвигополо́жник Бог/ бога́тых дарова́ний Свои́х сподо́би тя, Моде́сте,/ сла́вный иера́рше и чудотво́рче./ Тем, моля́щеся тебе́, вопие́м:/ свобожда́й нас от лю́тых обстоя́ний// и неду́гом на́шим пода́ждь исцеле́ние.

                                             Из „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ДЕКЕМВРИ

Разсъждение

    В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?… Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.

 БЕСЕДА за Рут

Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).

   Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Вооз да събира класове. Видял Вооз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.

Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор  – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).

[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).

[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).

[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).