Автор: sava

3 СЕПТЕМВРИ / 21 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „СВЕТЛОИСПИСАНА“ И „ПРИБАВЯНЕ НА УМ“

СВ. АП. ТАДЕЙ

СВ. ВАСА СОЛУНСКА

СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Светописанной»

Пречи́стому Ли́ку Твоему́ поклоня́емся, Блага́я,/ прося́ще предста́тельства о нас, Ма́ти Бо́жия,/ во́лею бо благоволи́ла еси́ яви́тися среди́ бра́тии,/ да изба́виши от печа́ли, и́хже собра́ла еси́. Тем благода́рственно вопие́м Ти:/ ра́дости исполня́еши всех, Пресвята́я Де́во,// вверя́ющих себе́ покро́ву Твоему́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Светописанной»

О, неизрече́ннаго и благосе́рдаго Твоего́ смотре́ния,/ Честне́йшая Херуви́м и Сла́внейшая без сравне́ния Серафи́м!/ О́браз Твой Светоявле́нный, и самоизображе́нный/ свиде́тельство яви́ся/ Твоея́ неизрече́нныя любве́ и милосе́рдия,// почита́ем той, лобыза́юще.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 4

О, Пресла́вная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, благи́х Пода́теля, ми́лостию Свое́ю всю вселе́нную сохрани́, да́руй нам, рабо́м Твои́м, прему́дрость и ра́зум, све́том Сы́на Твоего́ ду́ши на́ша просвети́, еди́на Всепе́тая, от Херуви́м и Серафи́м сла́вимая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 2

Я́ко умо́м Христо́вым на́с просвеща́ющую, хва́лим Тя́, Пречи́стая Ма́ти Го́спода, всю́ вселе́нную держа́щаго, Красоты́ ми́ра ви́димаго и неви́димаго, луча́ми Жи́зни на́с озаря́ющая.

Тропарь апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 2

Днесь Еде́с град весели́тся,/ прие́м тобо́ю Креще́ния ба́ню,/ и А́вгарь, страсте́й премене́н, твою́ па́мять сла́вит./ С ни́миже пое́м и мы:/ весе́лия духо́внаго испо́лни живо́т наш/ и стра́сти исцели́,// Фадде́е апо́столе, моли́твами твои́ми.

Кондак апостолу от 70-ти Фаддею Едесскому, глас 4

Я́ко звезду́ пресве́тлую/ Це́рковь тя стяжа́,/ апо́столе Фадде́е,/ чудесы́ твои́ми всегда́ просвеща́ема,// спаси́ ве́рою чту́щия па́мять твою́.

ТРОПАР НА СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ,

гл. 4

Такъв първосвещеник ни и трябваше: свят, незлобив и станал по-висок от небесата, великолавния Божий архиерей Симеон Самоковски, принесъл себе си в жертва приятна, влагоугодна Богу и положил душата си за своите словесни овце. Приеми и нас, почитащите светлата ти памет към твоето Богоспасаемо стадо, свещеномъчениче, та по твоите молитви Пастире- началникът Христос да спаси душите ни.

КОНДАК НА СВ. СИМЕОН САМОКОВСКИ,
гл. 2

Дойдете, верни да възхвалим великославния Божий първосвещеник Симеон Самоковски, защото той като замени архиерейската корона с трънен венец, а светителския омофор с вери­ги, си придоби скъпоценния Бисер Христа. На Него сега и се моли за почитащите светлата му памет.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 АВГУСТ

Разсъждение

Великодушното опрощение на клеветниците и молитвата за тях са отличителна черта на християнските светии, които всички клевети против тях не приписват на хората, а на демоните – главните подстрекатели на всяка клевета, както и на всеки грях въобще. Свети Аврамий Смоленски бил наклеветен от едни завистливи попове като измамник, магьосник и лицемер. Клеветниците искали да бъде изгорен. Князът и епископът повярвали на клеветниците и Аврамий бил прогонен от Смоленск, и му било забранено да свещенодейства. През цялото време на следствието и съденето Аврамий повтарял молитвата на св. първомъченик Стефан: Господи, не зачитай им тоя грях! (Деян. 7: 60). По-късно се разбрало, че всички обвинители на Аврамий са лъгали и клеветели. Разгневеният княз искал да ги накаже люто, а владиката – да ги отлъчи от Църквата, но свети Аврамий паднал на колене пред владиката и със сълзи [на очи] го молил да им прости. И не искал отново да се върне в своя манастир и да започне да свещенодейства, докато неговите клеветници не били помилвани и освободени.

БЕСЕДА за чудния Камък в Сион

Аз полагам на Сион в основата камък – камък изпитан, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден; който вярва в него, няма да се посрами (Исая 28: 16).

Този чуден Камък, братя, е сам Господ наш Иисус Христос. Защото, ако пророкът е имал предвид обикновен камък, не би споменал за вяра в него, в противен случай той би пророкувал идолопоклонничество. И при пророк Даниил се говори за Камък, Който се откъснал от планината, разбил големия истукан и станал голяма планина, и изпълни цялата земя (Дан. 2: 35). Пророчеството за Камъка при Даниил е за езичниците, а при Исаия – за евреите. Този Камък е Господ Иисус Христос, Който – първо – е поставен в основата на всяко Божие творение, защото Той е Словото Божие и Божията Мъдрост; второ – в основата на Стария Завет, като начатък; и трето – в основата на Новия Завет – като завършек.  Крайъгълен камък – т.е. най-здравият и най-твърд камък, който свързва и съединява другите камъни, и държи зидовете и различните елементи в единство и цялост. Ако се погледне на Господ Христос вътре в нас, Той е Онзи крайъгълен Камък, Който свързва и съединява различните ни духовни способности в единство и цялост тъй, че те да действат в една посока, в посока към Бога и Царството Божие. Ако се гледа към Христос в човешката история, Той е крайъгълният Камък, Който свързва и съединява в едно еврейството и езичеството в един Божи дом, в Църквата Божия. Обаче[1], друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос (I Коринт. 3: 11), казва апостолът в Новия Завет, в съгласие с пророците в Стария завет. Който досега е вярвал в този Камък на Спасението, не се е посрамил. И никой, никога няма да се посрами, ако вярва в него. Защото този Камък е камък изпитан, и наистина, крайъгълен, драгоценен, здраво утвърден.

О, Господи Иисусе, Камък на нашето спасение, укрепи в нас вярата, светата и спасителна вяра в Тебе, единствения наш Спасител. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – Защото (бел. прев.).

2 СЕПТЕМВРИ / 20 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК САМУИЛ

СВ. 38 ПЛОВДИВСКИ МЪЧЕНИЦИ

Тропарь пророка Самуила, глас 2

Дар многоче́стен дан бысть непло́дней утро́бе/ и принесе́н в же́ртву, я́ко всесожже́ние благоприя́тно, Го́сподеви своему́,/ послужи́в Тому́ в преподо́бии и пра́вде,/ тем тя почита́ем, проро́че Бо́жий Саму́иле,// я́ко моли́твенника о душа́х на́ших.

Кондак пророка Самуила, глас 8

Я́ко многоче́стный дар, пре́жде зача́тия вдан Бо́гу,/ и из мла́да Тому́, я́ко А́нгел, послужи́л еси́, всеблаже́нне,/ и сподо́бился еси́ предбу́дущая веща́ти./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, проро́че Бо́жий Саму́иле, архиере́ю вели́кий.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 АВГУСТ

Разсъждение

Покай се, преди смъртта да затвори очите ти и да отвори вратата на Съда. Покай се преди смъртта, а тъй като не знаеш часа на смъртта, покай се днес и сега и престани да повтаряш своите грехове[1]. Св. Ефрем Сирин се молил така: „Преди да е спряло колелото на времето за моя живот – помилуй ме. Преди да задуха вятърът на смъртта и в тялото ми да се появят болести, предвестници на смъртта – помилуй ме. Преди величественото слънце да угасне за мене – помилуй ме; и нека сиянието на Твоята светлина ме освети и разпръсне тъмата на моя ум. Преди пръстта да се върне в пръстта и да настъпи тление, и преди да погинат всички сътворени нейни красоти – помилуй ме. Преди моите грехове да ме предварят на Съда и да ме посрамят на Съда, помилуй ме, богатий с благост Господи. Преди войнството, предхождащо Сина Божий да излезе, за да събере нашия беден род пред престола на Съдията – помилуй ме. Преди да прозвучи гласът на тръбата пред Твоето пришествие, пощади Твоя слуга и го помилуй; Господи наш Иисусе, преди да заключиш пред мене Твоята врата, Сине Божий, и преди да стана храна за неугасващия геенски огън – помилуй ме“.

БЕСЕДА за обръщането на Египет към Господа

И Господ ще яви Себе Си в Египет; в оня ден египтяни ще познаят Господа и ще принесат жертви и дарове, ще дадат оброци Господу и ще ги изпълнят (Исаия 19: 21).

О, колко променливо е човешкото сърце! Но от всички негови изневери една е по-срамна и от най-срамните, а тя е – вярващите да станат невярващи. И от всички негови промени най-славната от най-славните е невярващите да се обърнат и да станат вярващи. Онази, първата промяна, станала с израилтяните, които убили Христос. А втората станала с египтяните, които повярвали в Христа. В древността Египет е бил главният гонител на вярващите в единствения жив Бог, защото в древността египтяните имали много мъртви богове, идоли и предмети, на които се кланяли; басни и гадания, от които се прелъстявали. Ала виж какво казва пророкът! Какво дивно видение! Египтяни ще познаят Господа, единствения и живия, в това време, когато Господ ще се яви между хората в плът. Идолите ще бъдат разорени, храмовете на демоните и животните – съборени, а на единствения жив Бог ще бъде посветен олтар и въздигнат жертвеник. Вместо кръвна, ще се принася безкръвна жертва, разумна, вместо безсловесна. Стотици хиляди монаси, от любов към Господа, ще дадат обет за нестяжание, послушание и пост. Най-великите подвижници ще се появят в тъмния някогаш Египет; най-смелите мъченици за Христа Господа; най-просветените умове; най-прозорливите чудотворци. О, какво дивно видение! И как дивно се сбъднало това видение! Св. Златоуст пише: „Дори слънцето с множеството свои звезди не е тъй светло, както египетската пустиня със своите монаси“. Всичко, което е пророкувал прозорливият истински пророк, Исаия, Амосов син, напълно се сбъднало.

О, Господи добросърдечни, който Си се смилил над Египет, някогашния гонител на Твоите верни, и си го просветил със светлината на истината, просвети и нас и ни укрепи с благодатта на Твоя Свят Дух и примера на великите египетски християни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – своя грях, ед.ч. (бел. прев.).

1 СЕПТЕМВРИ / 19 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОНСКА“

СВ. АНДРЕЙ СТРАТИЛАТ И С НЕГО 2593 МЪЧЕНИЦИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая,/ Пречи́стая Богоро́дице Де́во!/ Мо́лим Тя пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м,/ да, я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́/ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́,/ та́ко и ны́не нас от вся́ких бед и напа́стей ми́лостивно изба́ви,// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 4

Всепе́тая и Всесла́вная Цари́це Богоро́дице,/ Ма́ти всея́ тва́ри Соде́теля,/ христиа́нская наде́ждо и Засту́пнице,/ ненаде́ющимся и отча́явшимся ско́рое наде́яние, мо́лим Тя:/ ми́лостива бу́ди нам, гре́шным,/ не оста́ви раб Твои́х и не отри́ни моле́ния недосто́йных./ Мо́лимся, взира́юще ко о́бразу Твоему́ честно́му/ святы́я и чудотво́рныя ико́ны Твоея́ и вопию́ще:/ с пла́вающими и путеше́ствующими да пребу́дет ми́лость Твоя́./ О Влады́чице, ри́зою Твое́ю честно́ю защити́,/ и во вся́ких ме́стех злы́х ве́рныя соблюди́,/ и моли́ся к Ро́ждшемуся из Тебе́ Христу́ Бо́гу на́шему,// да спасе́т от грех ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная,/ я́ко изба́вльшеся от злых,/ благода́рственная воспису́ем Ти, раби́ Твои́, Богоро́дице,/ но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Донской», глас 2

В Небе́сныя оби́тели пресели́вшаяся с пло́тию,/ су́щия на земли́ ника́коже оста́вила еси́, Богоро́дице,/ о́браз Боже́ственный и многочуде́сный Пречи́стаго Лица́ Твоего́/ зре́ти лю́бящим Тя и покланя́тися дарова́ла еси́,/ я́ко зна́мение Твоея́ благода́ти;// чтим его́, лобыза́юще.

Тропарь мученику Андрею Стратилату, глас 5

Земна́го са́на сла́ву оста́вив,/ Небе́сное Ца́рство насле́довал еси́,/ кро́вными ка́плями, я́ко пречу́дным ка́мением,/ нетле́нныя венцы́ украси́л еси́/ и ко Христу́ приве́л еси́ собо́р страстоте́рпец./ С ли́ки а́нгельскими в невече́рнем све́те/ незаходи́маго Со́лнца Христа́ обре́л еси́,/ свя́те Андре́е Стратила́те,/ Его́же моли́ с пострада́вшими с тобо́ю при́сно,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Андрею Стратилату, глас 4

В моли́твах Го́сподеви предстоя́,/ я́коже звезда́ со́лнцу предтеки́й,/ и жела́емое сокро́вище Ца́рствия узре́л еси́,/ ра́дости неизрече́нныя исполня́яся./ Безсме́ртному Царю́ в бесконе́чныя ве́ки,/ от А́нгел безпреста́ни хвали́мому, пое́ши, Андре́е Стратила́те.// С ни́миже моли́ся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 АВГУСТ

 Разсъждение

 Когато сме невинни и ни постигне някоя беда, не бива веднага да се оплакваме, а да потърсим в това Божия Промисъл, Който чрез тази беда подготвя нещо ново и полезно за нас. До Дохиарския игумен, божествения Теофан, един ден пристигнала вест, че турците са хванали сина на неговата сестра, потурчили го и го отвели в Цариград. Теофан веднага заминал за Цариград и успял с Божията помощ да намери своя племенник, тайно да го изведе из Цариград и да го заведе в своя манастир на Св. гора. Тук той отново го върнал в християнската вяра, а след това и го замонашил. Но братята, поради страх от турците, започнали да роптаят срещу своя игумен и неговия племенник, защото се бояли турците да не узнаят и дойдат да разорят манастира. Не знаейки какво друго да стори, св. Теофан взел своя племенник и тайно се отдалечил с него не само от Дохиар, но и от Света гора, и отишъл във Верея. По-нататъшната Теофанова дейност във Верея и Наус показала колко била полезна за Църквата онази беда. Това, което Теофан никога не би успял да свърши на Света гора, свършил на тези места, по които избягал от онази беда. А именно – основал два нови манастира, в които с времето се спасили мнозина монаси и безчет хора намерили утеха за себе си. Освен това неговите свети мощи сред християнския народ станали източник на изцеления, на утвърждаване във вярата на много невярващи и слабовярващи. Тъй Господ, чрез ненадейни беди, от които в момента се струва на хората, че настъпва тяхната окончателна гибел, устройва човешките съдби.

БЕСЕДА за силата Господня и идолската немощ

Ето, Господ ще седне на лек облак и ще дойде в Египет. И пред лицето Му ще потреперят идолите египетски (Исаия 19: 1).

Бягайки от цар Ирод – иерусалимския фараон, Господ отишъл в Египет. Не се определя истинският Израил по неговото място, а по дух и дела. По време на Рождеството Христово в Иерусалим царувало по-голямо зло, отколкото някога в Египет на фараоните, което често се случва, когато вярващите отпаднат във вяра и станат по-лоши от невярващите, които никога не са познавали истинската вяра. И тъй, по онова време, за Спасителя на света Египет бил добро и по-гостоприемно място от Иерусалим. Сравни пророческите думи със словата, които ангелът казал в съня на праведния Иосиф: Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет (Мaт. 2: 13), и веднага ще се убедиш, че Исаините слова не могат да бъдат отнесени към когото и да е друг, освен към Христос Господ. Още повече ще се убедиш в това, като чуеш другия пророк, който казва: От Египет извиках Сина Си (Осия 11: 1).                                                                                                                                 

 Какво значи лек облак, на който Господ отиде в Египет? Означава Тялото на Господ, в Което Той облякъл Своето Божество. Защото човешкото тяло е като плътен облак, в който обитава душата. Това означава пророческото видение за въплътения Господ. Някои тълкуватели мислят, че лек облак означава и Пречистата Богоматер, Която с дълги пости, молитви и други подвизи, е направила тялото Си леко като облак. Особено лек бил този облак – тялото Богородично – поради отсъствието на страстите, които обременяват човешките тела.

О, Господи всемилостиви, Който желаеш спасението на всички хора, и не гледаш кой е евреин или египтянин, спаси и помилуй нас, защото винаги се уповаваме на Твоето Име. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

31 АВГУСТ / 18 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВСЕЦАРИЦА“ (ПАНТАНАССА)

УСПЕНИЕ НА СВ. ИОАН РИЛСКИ

СВ. ФЛОР И ЛАВЪР

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Всецарица», глас 4

О́бразом радостотво́рным честны́я Всецари́цы,/ жела́нием те́плым взыска́ющих благода́ти Твоея́ спаси́, Влады́чице,/ изба́ви от обстоя́ний к Тебе́ прибега́ющих;/ от вся́кия напа́сти огради́ ста́до Твое́,// к заступле́нию Твоему́ взыва́ющее при́сно.

Тропарь преподобному Иоанну Рыльскому, глас 4

Твои́х моще́й возвраще́нием/ оби́тель твоя́ обогати́ся,/ це́рковь же твоя, прие́мши я́, просвети́ся/ и, крася́щися, ве́рных созыва́ет с весе́лием/ светоно́сный твой све́тло пра́здновати день,/ гряди́те, глаго́лющи,// и приими́те благода́тей дарова́ния.

Кондак преподобному Иоанну Рыльскому, глас 2

Тве́рдым умо́м и непреста́нными моли́твами/ бори́теля врага́ си́лу всегуби́тельную до конца́ побори́в,/ досто́йно от Христа́ просла́вился еси́,/ Иоа́нне всеблаже́нне./ Тем твои́х днесь моще́й возвраще́ния/ све́тлый соверша́юще пра́здник в весе́лии,/ согла́сно вопие́м ти:/ ста́ду и лю́дем твои́м ты еси́ с Бо́гом, о́тче преподо́бне,// похвала́ и утвержде́ние.

Тропарь мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 4

Преудо́бренную и богому́друю дво́ицу пресве́тлую/ восхва́лим, ве́рнии, по достоя́нию,/ Фло́ра преблаже́ннаго и Ла́вра всечестна́го,/ и́же усе́рдно Тро́ицу несозда́нную я́сно пропове́дасте всем,/ те́мже пострада́вше до кро́ве,/ и венцы́ пресве́тлыми увязо́стеся,// моли́теся Христу́ Бо́гу, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Флору и Лавру Иллирийским, глас 8

Я́ко благоче́стия му́ченики и страда́льцы Христо́вы Богому́дрены,/ вселе́нная пресла́вно почита́ет Фло́ра и Ла́вра днесь,/ я́ко да улучи́м благода́ть и ми́лость моли́твами их// и изба́вимся бед и напа́стей, гне́ва же и ско́рби в День Су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 АВГУСТ

 Разсъждение

Не са редки случаите, особено в наше време, родителите да станат виновници за духовната смърт на своите деца. Ако детето се стреми към духовен живот, подвизи и монашество, а родителите му потискат този му стремеж, вместо да го насърчават, такива родители стават убийци на своето чедо. И такива деца – за наказание на родителите – често потеглят на обратната страна и стават развратени. Едно момче Лука, племеник на св. Иоан Рилски, чуло за своя чичо, и теглено от желанието за духовен живот, отишлo при чичо си в планината. Иоан го приел с любов и започнал да го поучава и подкрепя в подвизите. Но бащата на Лука един ден се появил пред Иоановата пещера и яростно почнал да упреква светеца, задето държи сина му в тази пустиня. Тук Иоановите думи и съвети не помогнали с нищо. Бащата насила повел сина си към къщи. Но по пътя змия ухапала детето и Лука умрял. Свирепият баща видял в това Божие наказание, разкаял се, но вече било късно. Плачейки и обвинявайки себе си, той се върнал при Иоан. Но светецът му казал да погребе детето и да се върне, откъдето е дошъл.

БЕСЕДА за мира между вълка и агнето 

Тогава вълк ще живее заедно с агне и леопард ще лежи заедно с козле (Исаия 11: 6).

Тъй истинският пророк пророкувал истината. Добавил още и: „Малко дете ще ги кара. Крава ще пасе с мечка… и лъвът ще яде слама като вола,… и дете ще протегне ръката си към змийно гнездо, и змията няма да го ухапе“. Кога ще стане това чудо, братя? То вече е станало тогава, когато се явил на земята Чудотворецът Христос. Това е райската реалност, която се е обновила между хората със Спасителевото идване на земята. Загадъчно, но все пак разбираемо говори пророкът, защото не говори за зверовете, а за хората; ясно, защото това пророчество се е изпълнило в Христоватa Църква. Човеци, които по нрав са били като вълци и леопарди, като лъвове и мечки, като волове, агнета, ярета и като змии – всички застанали пред Витлеемския Младенец, обединени от вярата, укротени от благостта, осияни от надеждата, облагородени от любовта. Пророкът предсказва още и защо това ще се сбъдне. Защото земята ще бъде пълна с познаване [на] Господа, както водите пълнят морето. Разглеждан плътски, всеки човек е пръст. Онзи човек, който повярва в Христа, и истински последва Христа, ще се изпълни с познаване [на]  Господа, както водите пълнят морето. Такива били много отделни човеци. Такива са били цели общества на подвижници в Египет, на Св. гора, в Кипър, в Русия, в Армения и в други страни. Но това не е всичко. Познанието за Господ днес се е разпространило по цялата земя. Свещеното писание е преведено на всички езици[1]. Малко са местата на земята, където не се чете Христовото Евангелие, където се не знае Божието име, и където не се принася безкръвна жертва Господня. Едни отхвърлят Христа, други го приемат; едни отстъпват от истинската вяра, други приемат истинската вяра. Така, по целия широк свят се води борба под знака на Господ Иисус. Препълнената вода прелива в празните долини; празните долини се напълват и се изравняват с високите води. Не всичко в света е тъй прекрасно, както ние християните желаем, но пророчеството на пророк Исаия прекрасно се е изпълнило и сбъднало напълно. О, колко чудно е видението на истинския пророк – Исаия, син Амосов.

О, Господи Чудотворецо, укроти зверския нрав на онези хора и народи, които още не са се укротили от силата на Твоята любов. Та всички чрез Твоето благородство да станем благородни. Чрез Твоята слава всички да се прославим. Да сме живи Господи, живи, чрез Твоя живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – е разпространено между всички народи (бел. прев.).

• 

28 АВГУСТ / 15 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

УСПЕНИЕ НА СВ. БОГОРОДИЦА

Тропарь Пресвятой Богородице в день Успения Ее, глас 1

В рождестве́ де́вство сохрани́ла еси́,/ во успе́нии ми́ра не оста́вила еси́, Богоро́дице,/ преста́вилася еси́ к животу́, Ма́ти су́щи Живота́,// и моли́твами Твои́ми избавля́еши от сме́рти ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице в день Успения Ее, глас 2

В моли́твах неусыпа́ющую Богоро́дицу/ и в предста́тельствах непрело́жное упова́ние/ гроб и умерщвле́ние не удержа́ста:/ я́коже бо Живота́ Ма́терь/ к животу́ преста́ви// во утро́бу Всели́выйся присноде́вственную.

Величание Пресвятой Богородице в день Успения Ее

Велича́ем Тя, Пренепоро́чная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, и всесла́вное сла́вим Успе́ние Твое́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 АВГУСТ

Разсъждение

Много, твърде много всеки вярващ може да се поучи от живота на Дева Богородица. Да напомним тук само две неща. Тя имала обичай често да ходи на Голгота, на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, във Витлеем и на други известни покрай Нейния Син места. На всички тези места, и особено на Голгота, Тя коленопреклонно се молела. С това тя първа дала пример и поощрение на вярващите да посещават светите места от любов към Онзи, който със Своето присъствие, страдания и Своята слава направил тези места свети и известни. Второ – узнаваме как Тя в молитвата Си се молела за скорошното Си излизане от този живот и душата ѝ, след разлъчването от тялото, да не види княза на тъмнината и неговите страшилища, да бъде скрита от областта на тъмнината и да не срещне сатаната и сатанинските сили. Виж колко е страшно за душата да мине през митарствата! Щом Тя, Която е родила Разрушителя на ада, се молела така, и Която сама имала устрашаваща сила над демоните, какво тогава остава за нас? От свръхвелико смирение Тя всецяло се надявала на Бога и не искала да се уповава на Своите дела. Още по-малко трябва да се уповаваме на своите дела ние и още повече трябва да се облегнем на Божията десница, и да викаме за Неговата милост, особено за милост при излизането на душата от тялото.

БЕСЕДА за най-славния Младенец

Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде; властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира (Исаия 9: 6).

 Към кой смъртен човек в цялата човешка история могат да се отнесат всички тези определения, цялата тази власт, цялата тази слава? Към никого. Затова св. Златоуст казва: „Това не може да се разбира за който и да е друг човек, а се отнася само за Христа“. Пророкът тук ясно изобразява двете естества в Спасителя на света – човешкото и божественото. Младенец ни се роди – това означава чисто човешкото естество. Син ни се даде – това е съединението на двете естества в една личност –  Син Божи и Сина на Девицата в една личност на въплътения Господ. Останалите определения пък означават божественото естество на Господ Иисус. Властта е на раменете Му – т.е. властта е Негова. Негова собственост, а не заета. Чуден Съвет [1] – не е ли това Светата Троица? Ангел или Пратеник и Вестител на този Троичен Съвет е Син Божий, предвечното Слово. Чуден Съветник – защото всичко е чудо, всичко е изненадващо, всичко е ново, всичко, което от Него и чрез Него излиза за човешкия род. Бог крепък –какво биха казали за това Арий и неговите съвременни последователи, които отричат божествеността на Господ Иисус? Княз на мира – защото от Него е трайният мир, а без Него – война, външна и вътрешна.  Отец на вечността – както Той е Господар на миналото, така е и на бъдещето. Но Той още е и Отец на Църквата, Творец на новия свят, Осиновител в Царството Божие. Това дивно и точно е видял самият Исаия, син Амосов, 700 години преди то да се яви на цялата вселена.

О, Господи Иисусе, Ти си най-славното предсказание на пророците и най-славното откровение за вярващите. Отключи ума ни, та в него да засияе[2] чудната слава на Твоето величие; отключи сърцето ни, та да се изпълни с Твоята животворяща Любов. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Сръбският и българският синодален текст не съвпадат напълно (бел. прев.).

[2] В ориг. – да влезе (бел. прев.).

• 

• 

27 АВГУСТ / 14 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЕСЕДНА “ И „НАРВСКА“

СВ. ПРОРОК МИХЕЙ

СВ. ТЕОДОСИЙ КИЕВО – ПЕЧЕРСКИ

Тропарь преподобному Феодосию, игумену Киево-Печерскому, глас 8

Возвы́сився на доброде́тель,/ измла́да возлюби́в мона́шеское житие́,/ к жела́нию до́блественне дости́г, всели́лся еси́ в пеще́ру,/ и, украси́в житие́ твое́ поще́нием и све́тлостию,/ в моли́твах, я́ко безпло́тен, пребыва́л еси́,/ в Росси́йстей земли́, я́ко све́тлое свети́ло, проси́яв, о́тче Феодо́сие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феодосию, игумену Киево-Печерскому, глас 3

Звезду́ Росси́йскую днесь почти́м,/ от восто́ка возсия́вшую и на за́пад прише́дшую,/ всю бо страну́ сию́ чудесы́ и добро́тою обогати́вшу и вся ны/ соде́янием и благода́тию мона́шескаго уста́ва,// блаже́ннаго Феодо́сия.

Ин тропарь преподобному Феодосию, игумену Киево-Печерскому, на перенесение мощей, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ архиере́ев богодухнове́нное удобре́ние,/ Феодо́сие прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Ин кондак преподобному Феодосию, игумену Киево-Печерскому, на перенесение мощей, глас 8

Насле́дник отце́в был еси́, преподо́бне,/ тех после́дуя житию́ и уче́нию,/ обы́чаю и воздержа́нию,/ моли́тве же и предстоя́нию./ С ни́миже, име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ проще́ние согреше́ний и спасе́ние испроси́ вопию́щим ти:// ра́дуйся, о́тче Феодо́сие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 АВГУСТ

Разсъждение

 Пази се от родителска клетва, защото родителската клетва е страшна. Цени и искай родителското благословение, защото то ще те съпровожда през целия ти живот. Премъдрият Сирах казва: Бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа (Иис. Сирх. 3: 9). Проклятието, с което Ной проклел Хамовото потомство, и до ден-днешен прави нещастни Хамитите. А Иаковите синове провели живота си според както ги благословил баща им. Св. Сергий, като юноша, молил своите родители за благословение да се замонаши. Но старите му родители помолили сина си да почака и се труди около тях до смъртта им, па след това да се замонаши. Сергий послушал своите родители и бил под благословението им до смъртта си. Епископ Гермоген говори за един случай, когато един син злословил срещу жена си. Когато майка му със сълзи[1] почнала да го укорява за това, синът се нахвърлил върху майка си, ударил я и счупил главата ѝ в стената. Отчаяна, майката извикала: „Господи, синът ми нека да е проклет и да няма ни моята, ни твоята благословия!“. В този същия ден синът ѝ започнал да се тресе с цялото си тяло и цели 13 години преживял, тресейки се, не можейки сам и лъжицата да сложи в устата си. След 13 години той се изповядал и причастил, след което малко му поолекнало и скоро след това починал.

БЕСЕДА  за предсказаната в тъмнината светлина

Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина (Исая 9: 2).

Пророкът пророкува, че там, където е най-тъмно, ще се появи светлоносният Месия. На земята Завулонова и на земята Нефталимова се гледало като на най-тъмните земи. Там езичниците били смесени с евреите; яремът на външното и на вътрешното робство – най-тежък; езическата тъмнина и тъмнината фарисейска са покривали хората със смъртна сянка. Небесната Светлина засияла най-напред във Витлеем, където се родил Христос Господ. Тази Светлина видели източните звездобройци, а отблизо –  витлеемските пастири. Но окървавеният Иродов меч изгонил тази Светлина от Витлеем. И светлината се отдалечила в Египет. След това Светлината засияла с пълен блясък в онези земи на тъмнина и смъртна сянка, в земите Завулонови и Нефталимови. В тези земи край езерата живеели рибари, които Господ избрал за Свои ученици. В тези земи е и Планината на Блаженствата, от която Господ произнесъл първата велика Своя проповед за Блаженствата. Тука е и Кана Галилейска, където Господ извършил първото Свое чудо. Оттук, с могъщи слова и могъщи дела, Той започнал делото на човешкото спасение. Видели човеците великата Светлина и се удивили. Но и мнозина се съблазнили от Господа, много му се и подигравали. Но тези тъмни хора не го убили. Имало една най-тъмна точка в еврейската земя, която вдигнала ръка върху Твореца и Го убила. Това е онази същата точка, откъдето Ирод 33 години преди това вдигнал кървавия си меч, та да угаси с кръв великата Светлина. Това е Иерусалим. От всяка тъмнина иерусалимската тъмнина била най-страшна. Вероятно затова, че наричала себе си светлина.

О, Господи, наша велика, превелика Светлина, осияй ни в този кратък живот със Своята Светлина, и след смъртта ни приеми в твоята славна и безсмъртна Светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с плач (бел. прев.).

НА 26 АГУСТ- 13 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ МИНСКА“, „СТРАСТНА“ И „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА (СЕДМОСТРЕЛНА)“

ПРЕПОДОБНИ МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК

СВЕТИТЕЛ ТИХОН ЗАДОНСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Минской», глас 5

На вода́х Сви́слочи/ яви́лась еси́, Пренепоро́чная Отрокови́це,/ от Царьгра́да и Ки́ева/ Богоспаса́емому гра́ду Ми́нску ми́лость показа́,/ просвети́ на́с гре́шных сия́нием Свои́м,/ яви́, я́ко при́сно, си́лу Твою́,/ спаси́ на́с предста́тельством Свои́м/ и изба́ви от наве́т вра́жиих,/ Тя́ бо необори́му сте́ну// и еди́ну наде́жду и́мамы.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Страстной», глас 4

Дне́сь возсия́ неизрече́нно ца́рствующему гра́ду на́шему Москве́/ ико́на Богома́тере,/ и, я́ко светоза́рным со́лнцем, прише́ствием тоя́ озари́ся ве́сь ми́р,/ Небе́сныя си́лы и души́ пра́ведных мы́сленно торжеству́ют, ра́дующеся,/ мы́ же, на ню́ взира́юще, к Богоро́дице со слеза́ми вопие́м:/ о Всеми́лостивая Госпоже́, Влады́чице Богоро́дице,/ моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́, Бо́гу на́шему,/ да пода́ст ми́р и здра́вие все́м христиа́ном// по вели́цей и неизрече́нней Свое́й ми́лости.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Страстной», глас 4

Животворя́щей Прему́дрости исто́чник чуде́с/ честны́й о́браз Тво́й, Богоро́дице Де́во,/ моля́щеся, к нему́ любо́вию усе́рдно притека́юще, све́тло пра́зднуем/ и из глубины́ души́ вопие́м Ти́:/ спаси́, Влады́чице, ве́рою покланя́ющихся цельбоно́сному Твоему́ свято́му о́бразу,/ те́м, благодаря́ще, Тя́ велича́ем, я́ко Ма́терь Бо́жию,/ спаси́ архиере́и правосла́вныя,/ и сохрани́ зе́млю Ру́сскую,/ и вся́ лю́ди, и́же Тебе́ чту́щия, соблюди́,/ да хвале́бныя Ти́ да́ры, гре́шнии, прино́сим, Благода́тная:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Страстной», глас 3

Благода́ть прия́хом нетле́ния,/ е́же дарова́ла еси́ на́м, спаси́тельнаго Твоего́ целе́ния/ чудотво́рным Твои́м о́бразом честны́м, Богоро́дице Де́во,/ те́мже вопие́м Ти́ и с ра́достию зове́м, Госпоже́ Цари́це,/ мо́лимтися уми́льно, гре́шнии, со слеза́ми глаго́люще:/ о Пресвята́я Влады́чице,/ ско́рое на́м яви́ заступле́ние и по́мощь,/ спаси́ ны́ от супоста́т на́ших/ и от вся́кия ско́рби соблюди́,/ зе́млю на́шу ми́ром огради́,/ и вся́ лю́ди Твоя́ покры́й,/ и соблюди́ на Тя́ упова́ющия,/ потщи́ся изба́вити,/ да не поги́бнем зле́, раби́ Твои́,/ но да зове́м Ти́:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 5

Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих, ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц умягче́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 2

Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/ низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.

Тропарь преподобному Максиму Исповеднику, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ мона́шествующих богодухнове́нное удобре́ние,/ Макси́ме прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Максиму Исповеднику, глас 6

Свет трисия́нный, все́льшийся в ду́шу твою́,/ сосу́д избра́н показа́ тя, всеблаже́нне, явля́юща Боже́ственная конце́м,/ неудобопости́жных разуме́ний ты сказу́яй, блаже́нне,/ и Тро́ицу всем, Макси́ме, возпропове́дуяй я́сно,// Пресу́щную, Безнача́льну.

Тропарь святителю Тихону, епископу Воронежскому, Задонскому чудотворцу, глас 8

От ю́ности возлюби́л еси́ Христа́ блаже́нне,/ о́браз всем был еси́ сло́вом, житие́м, любо́вию,/ ду́хом, ве́рою, чистото́ю и смире́нием,/ те́мже и всели́лся еси́ в Небе́сныя оби́тели,/ иде́же предстоя́ Престо́лу Пресвяты́я Тро́ицы,/ моли́, святи́телю Ти́хоне,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Тихону, епископу Воронежскому, Задонскому чудотворцу, глас 8

Апо́столов прее́мниче,/ святи́телей украше́ние,/ Правосла́вныя Це́ркве учи́телю,/ Влады́це всех моли́ся,/ мир вселе́нной дарова́ти// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 АВГУСТ

 Разсъждение           

 „Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога.“ Това са думи на знаменития руски подвижник от 19 век, отец Назарий, игумен Валаамски. Тези думи казал на съпругата на един високопоставен чиновник в Петроград, който бил изпаднал в немилост пред царя по някакво тежко обвинение. Обвиненият чиновник от мъка се разболял и легнал в постелята. Дочула съпругата на чиновника, че о. Назарий е пристигнал в Петроград, побързала да го намери, разказала му за бедата, която ги била сполетяла, и го замолила той да се помоли за нейния мъж. „Имате ли дребни медни и сребърни монети?“– запитал о. Назарий. Жената донесла и му ги дала. Отец Назарий се отдалечил. Същата вечер се върнал отново и зарадвал жената с такова известие: „Слава Богу, всички близки на Царя обещаха да се молят за вас“. Разбира се, жената помислила, че става дума за цар Александър Павлович и неговите дворяни, докато духовникът говорел за просяците по улиците, на които той раздал дребните монети и им поръчал да се помолят Богу за съпруга на онази жена. И наистина, пристигнала вест, че царят е заповядал делото на този чиновник да бъде преразгледано отново. А чиновникът желаел точно това. Когато жената почнала да благодари на о. Назарий, той ѝ казал: „Благодарете Господу, ала не забравяйте и неговите велможи – нищите и бедните; те много могат в Господа Бога“.

 БЕСЕДА за най-важното пророчество на пророк Исаия

 Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Исаия 7: 14).

 Това славно пророчество за раждaнето на Господа от Девица е изречено от боговидеца Исаия във време на отчаяние, в което се намирал Иерусалим. Безчислените сирийски и Ефремови войски били обкръжили града чак до градските стени. Цар Ахаз, без войска и оръжие, и иерусалимци били в смъртен страх. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора. В този час на крайно царско отчаяние Исаия застанал пред царя и по Божия заповед му казал: Не бой се и да не отпада сърцето ти. След това Исаия пророкувал, че неприятелите няма да превземат Иерусалим. И като видял, че царят не му вярва, му казал да иска личба – било в небето, било на земята, ала невярващият цар не пожелал да поиска, а продължил да се съмнява. Тогава пророкът казал, че Бог ще им даде личба, па макар и да не искат. Тази личба била за далечни идещи времена и се отнасяла за спасението на целия човешки род. Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил. Защо пророкът не дал веднага някаква личба, та царят да повярвал? Затуй, защото това пророчество за спасението на Иерусалим в час, в който царят мислел, че всичко е загубено, било достатъчно, за да се яви и силата Божия, и неверието на царя. А защо пророкът точно в този час и при такива обстоятелства изрекъл пророчество за раждането на Спасителя? Затуй, защото човешкият род,  преди идването на Спасителя, ще бъде в също такова отчаяние, притеснен и обкръжен от демонските сили, както Иерусалим в този миг. Дали пророкът е казал изрично „Девицата“, а не „жена“? Определено е казал „Девицата“. Защото, ако става дума за жена, какво чудо и каква личба ще е това? Не се ли раждат всички хора от жени? Цялата тежест е върху думата „Девицата“. Тъй всевиждащият Бог умее да свързва близкото с далечното и да изпълнява едно пророчество в днешния ден, и да потвърждава друго пророчество в бъдещето.  Емануил – с нас е Бог – тогава, като невидим Бог, спасил Иерусалим. Емануил – с нас е Бог– по-късно, ще спаси човешкия род при подобна опасност, вече като въплътен Бог, като Богочовек, роден от Пречиста Девица и Светия Дух.

О, Господи, Който си дал на пророците сила да виждат истината, идваща отдалеч, дай и нам сила да приемем тази истина, която вече е дошла. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

• 

 30 АВГУСТ / 17 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СВЕНСКА“

СВ. МИРОН  

СВ. АЛИПИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Свенской» («Печерской»), глас 4

Днесь све́тло торжеству́ет Све́нская оби́тель;/ и ра́дуется явле́нием о́браза Богома́тери;/ Безме́рный лик Пече́рских отце́в/ с ни́ми же и мы непреста́нно вопие́м:// ра́дуйся Благода́тная Све́нская Похвало́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Печерской», глас 3

Де́ва днесь неви́димо предстои́т в це́ркви/ и с ли́ки Пече́рских отце́в мо́лится о нас,/ благогове́йно велича́ющих Ея́ безме́рную ми́лость к ро́ду на́шему,/ я́вльшуюся в чу́дном о́бразе Ея́,// оби́тель Пече́рскую украша́ющем.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 4

О, Пресла́вная Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего, благи́х Пода́теля, ми́лостию Свое́ю всю вселе́нную сохрани́, да́руй нам, рабо́м Твои́м, прему́дрость и ра́зум, све́том Сы́на Твоего́ ду́ши на́ша просвети́, еди́на Всепе́тая, от Херуви́м и Серафи́м сла́вимая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Прибавление ума», глас 2

Я́ко умо́м Христо́вым на́с просвеща́ющую, хва́лим Тя́, Пречи́стая Ма́ти Го́спода, всю́ вселе́нную держа́щаго, Красоты́ ми́ра ви́димаго и неви́димаго, луча́ми Жи́зни на́с озаря́ющая.

Кондак на св. Мирон, глас 4

Из млада Христа возлюбив преславне, и Того соблюдая божественные заповеди, к тому притекл еси весь цел, Мироне всечестне, и со ангелы молишися прилежно. Проси всем почитающым память твою оставления грехов.

Тропарь преподобному Алипию, иконописцу Печерскому, в Ближних пещерах, глас 8

Зра́ки изобразу́я святы́х на дщи́цах,/ сих благодея́ния спе́шно,/ я́ко иску́сен худо́жник, всехва́льне Али́пие,/ написова́л еси́ на скрижа́лех твоего́ се́рдца,/ и сего́ ра́ди, а́ки о́браз, благоле́пне укра́шен,/ свяще́нства благода́тию, а́ки зла́том, обложи́лся еси́// от Христа́ Бо́га и Спа́са душ на́ших.

Кондак преподобному Алипию, иконописцу Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

От ю́ности Боже́ственное в себе́ име́я начерта́ние,/ вдан был еси́ в науче́ние ико́ннаго писа́ния;/ и внегда́ небеси́ подо́бная Богоро́дицы писа́шеся це́рковь,/ ты та́можде посо́бствовал,/ и ви́дел еси́ Ду́ха Свята́го осия́ние,/ от Него́же прия́л еси́ чуде́с де́йство,/ я́ко ико́ны твоя́ чудотворя́ху,// тем тя чтим и ублажа́ем, чу́дне Али́пие.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 АВГУСТ

Разсъждение

Господ не допуска Неговите верни слуги да бъдат посрамени. Често се случвало поругаваните и осмивани в съдилищата Христови мъченици неочаквано да извършат някое чудо, което хвърляло в страх невярващите. Или идолите падали, или гръмотевици разрушавали езическите храмове, или ненадеен порой е гасил огъня, запален за тяхното изгаряне, или мъчителите с камъни и тояги биели сами себе си и др. Така Антипатър – мъчителят на св. Мирон, по време на мъчението на този Божи човек внезапно полудял и се самоубил. Св. Алипий Иконописец, вече в залеза на живота си, получил поръчка от един човек да изографиса икона на Успение на Пресвета Богородица. Като наближил празникът, човекът идвал няколко пъти да види готова ли е иконата. Но иконата не била даже започната до навечерието на празника Успение, когато трябвало да се постави в църквата. Когато човекът, съвсем отчаян, се върнал в дома си, изведнъж в Алипиевата килия се явил един млад човек, седнал и веднага започнал да рисува иконата. Работил твърде бързо и твърде вещо. Когато иконата била готова, засияла като слънце. Като я показал на Алипий, младият човек взел иконата и я занесъл в църквата, за която била поръчана. Сутринта онзи човек отишъл в църквата и с голяма изненада видял иконата на нейното място. Тогава човекът отишъл в манастира и заедно с игумена влязъл в Алипиевата килия. „Как и кой нарисува иконата за този човек?“ – попитал игуменът. А болният Алипий отговорил: „Нарисува я ангел и сега стои тук, за да ме вземе“. И издъхнал.

БЕСЕДА за Духоносния Божествен Младенец

И ще почива върху Него Дух Господен, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие (Исаия 11: 2).

Светият Божи Дух не се отделя от Отца, не се отделя и от Сина, нито Отец се отделя от Сина и Духа, нито Синът се отделя от Отца и Светия Дух. Дух Свети е пророкувал за Сина чрез пророците, Дух Свети е осенил Пресветата Дева и я подготвил за раждането на Сина Божий, Дух Свети неотлъчно пребивавал върху Сина през цялото време на Неговото посещение в света в тяло. Дух на премъдрост е Дух,  съзерцаващ небесните тайни; Дух на разум е Дух на осъществяване на връзката между видимия и невидимия свят. Дух на съвет е Дух на разделяне на доброто от злото.  Дух на крепост е дух на властта над сътворената природа. Дух на знание е Дух, познаващ същината на сътворените неща. Дух на благочестие е Дух на признаване на Божествената власт над двата свята и покорност на Божията воля. Кой от човеците и кога е имал върху себе си тази пълнота на богатството от даровете на Дух Свети? Никой, никога. Единствено Господ Иисус Христос. Не така Дух Свети дава своите дарове на хората, а на един – едно, на друг – друго. Но цялата неразделна пълнота сияе върху Сина Божий. Защо Господ Иисус е трябвало да има страх Божи, като самият той е Бог? Като Бог Той нямал страх от Бога, а като човек – за пример на нас. Както като постил, бдял и се трудил като човек за пример на човеците. Кое е по-лековито за хората прокажени от греха, от страха Божи? Макар и здрав, той трябвало да приеме върху себе си лекарствата против греха, та да ни насърчи и ние да приемем тези лекарства. Не постъпва ли така и родителят с болните деца, когато те се страхуват да вземат предписаното лекарство? О, Боже триединни и вечни, Комуто се кланя цялото небесно войнство и пее чудната песен „Свят, Свят, Свят Господ Саваот“ – приеми нашето поклонение и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

• 

• 

• 

• 

• 

29 АВГУСТ / 16 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

ПРЕНАСЯНЕ НА НЕРЪКОТВОРНИЯ ОБРАЗ ХРИСТОВ ОТ ЕДЕСА В ЦАРИГРАД

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТЪРЖЕСТВО НA ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА (ПОРТ -АРТУРСКА) И „ТЕОДОРОВА“

СВ. ДИОМИД

СВ. ИОАКИМ ОСОГОВСКИ

Тропарь перенесения Нерукотворного Образа Господа нашего Иисуса Христа, глас 2

Пречи́стому Твоему́ о́бразу покланя́емся, Благи́й,/ прося́ще проще́ния прегреше́ний на́ших, Христе́ Бо́же:/ во́лею бо благоволи́л еси́ пло́тию взы́ти на Крест,/ да изба́виши я́же созда́л еси́ от рабо́ты вра́жия./ Тем благода́рственно вопие́м Ти:/ ра́дости испо́лнил еси́ вся, Спа́се наш,// прише́дый спасти́ мир.

Кондак перенесения Нерукотворного Образа Господа нашего Иисуса Христа, глас 2

Неизрече́ннаго и Боже́ственнаго Твоего́ к челове́ком смотре́ния,/ неопи́санное Сло́во О́тчее,/ и о́браз непи́санный, и богопи́санный победи́телен,/ ве́дуще нело́жнаго Твоего́ воплоще́ния,// почита́ем, того́ лобыза́юще.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Торжество Пресвятой Богородицы» (Порт-Артурской), глас 4

Дне́сь торжеству́ет гра́д Владивосто́к,/ и с ни́м сликовству́ют вси́ преде́лы земли́ Дальнеросси́йския:/ срета́я вно́вь обре́тенную ико́ну Твою́, Богома́ти,/ По́рт-Арту́рскою нарече́нную,/ в благослове́ние и зна́мение торжества́/ христолюби́вому во́инству Да́льней Росси́и дарова́нную,/ на ню́ же взира́ющие вси́ зове́м:/ Ру́сь Свята́я, храни́ ве́ру правосла́вную,// в не́й же твое́ утвержде́ние.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской», глас 4

Пpише́ствием честны́я Твоея́ ико́ны, Богоотpокови́це,/ обpа́дованный днесь Богохpани́мый гpад Костpома́,/ я́коже дpе́вний Изpа́иль к киво́ту Заве́та,/ пpитека́ет ко изобpаже́нию лица́ Твоего́/ и воплоти́вшагося от Тебе́ Бога на́шего,/ да Твои́м Ма́теpним к Нему́ пpедста́тельством/ пpи́сно хода́тайствуеши всем,/ под сень кpо́ва Твоего́ пpибега́ющим,// миp и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется преимени́тый град Кострома́/ и вся Ру́сская страна́,/ созыва́ющи к весе́лию вся боголюби́выя наро́ды христиа́нския,/ на пресла́вное торжество́ Бо́жия Ма́тере,/ прише́ствия ра́ди чудотво́рнаго Ея́ и многоцеле́бнаго о́браза,/ днесь бо яви́ся нам пресве́тлое вели́кое со́лнце,/ прии́дите, вси Богоизбра́ннии лю́дие, но́вый Изра́иль,/ ко исто́чнику цельбоно́сному,/ источа́ет бо нам неоску́дныя ми́лости Пресвята́я Богоро́дица/ и избавля́ет вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих./ Но, о Всеми́лостивая Госпоже́, Де́во Богоро́дице, Влады́чице,/ спаси́ страну́ на́шу, и архиере́и, и вся лю́ди Твоего́ достоя́ния от всех бед/ по вели́цей Твое́й ми́лости, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Де́во, христиа́ном похвало́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской», глас 8

Благода́рственная принося́ще Ти, раби́ Твои́, Богороди́тельнице, о всех,/ и́миже благоде́яла еси́ гра́ду на́шему,/ из глубины́ души́ взыва́ем к Тебе́ и ми́ли ся де́ем:/ не преста́ни, Влады́чице,/ Ма́терними к Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему моли́твами/ подава́ти вся блага́я и спаси́тельная всем,/ ве́рою и любо́вию вопию́щим Ти:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Феодоровской», глас 8

Притеце́м, лю́дие, вси к ти́хому и до́брому приста́нищу,/ в дом Бо́жия Ма́тере,/ чу́дному о́бразу Цари́цы и Богоро́дицы,/ за неизрече́нную ми́лость Ея́ явле́нному,/ ве́рно припа́дающе и вопию́ще:/ о Всеми́лостивая Влады́чице,/ за спаси́тельное Твое́ смотре́ние,/ чу́днаго о́браза к нам прише́ствие,/ посети́ нас, гре́шных, све́тло сотворя́ющих пра́зднество Твое́,/ укрепи́ страну́ на́шу,/ ди́вно на враги́ побе́ду подаю́щи, и ве́ру утверди́./ Це́рковь Сы́на Твоего́ непоколеби́му соблюди́,/ притека́ющих к Тебе́ спаси́, от вся́ких напа́стей изба́ви,/ сохраня́ющи в ми́ре все Правосла́вие, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому

Мучи́тельнии сосу́ди устро́иша ти путь к Небесе́м,/ Христо́в во́ине Диоми́де,/ победи́в диа́вольския ко́зни,/ и на Небесе́х у Христа́ просла́вися,// моли́ся за творя́щих ве́рою па́мять твою́.

Кондак мученику Диомиду Тарсянину, Никейскому, глас 2

И́стинный и непобеди́мый страстоте́рпец,/ благоче́стия и благода́ти Небе́сный таи́нник я́влься,/ Диоми́де пресла́вне,/ победи́в мучи́теля и победоно́сец быв,// венцы́ побе́дными просла́вися.

Тропар на преп. Иоаким Осоговски,глас 8

С проливане на твоите сълзи безплодната пустиня си разработил, 
а с въздишките из глъбини делата си стократно уплодоносил.
И, стана светилник на вселената, сияейки с чудеса 
Иоакиме, отче наш, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 АВГУСТ

 Разсъждение

 Православната Църква превъзхожда всички останали християнски конфесии с богатството на Своето Предание. Протестантите искат да пазят само Свещеното Писание. Но Свещеното Писание не може да се изтълкува без Преданието. Самият апостол Павел заповядва: Братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание (2 Сол. 2: 15). Преданието за княз Авгар, без съмнение, е апостолско предание, макар че апостолите не го споменават в своите писания. Апостол Тадей въобще не е написал нищо, та затова според протестантското мъдруване той и нищо не е говорил, и предал на вярващите. Е, как тогава е бил Христов апостол? Преданието за княз Авгар се споменава от св. Иоан Дамаскин в неговите [съчинения] за иконопочитанието. Колко дивно и трогателно е Авгаровото писмо до Христос! Преди това му писал, че е чул за Неговата чудесна сила, че изцелява болните, и затова го молил да дойде и него да изцели. По нататък Авгар пише: „Чувам, че евреите те мразят и ти готвят нещо лошо. Моят град не е голям, но е красив и изпълнен с всякакви блага; ела при мене и живей в моя град, в който има място и за двама ни[1]“. Това написал един езически княз, докато иерусалимските князе готвели смърт за Човеколюбеца Господ. 

БЕСЕДА за божествената Младочка от Иесеевия корен

 И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен (Исаия 11: 1).

Защо при такива ясни пророчествата за Христос Господ евреите не повярвали в Него като в Месия? Поради своята безумна гордост и своите безумни престъпления към светите и праведни човеци. Кой друг, освен Господ Христос, може да е тази Младочка от Иесеевия корен? Иесей е бил баща на цар Давид, а Месията очаквали от Давидовото коляно. Той се явил от Давидовото коляно, от Витлеем – Давидовия град. Младочка от Иесеевия пън – означава телесния произход на Господ от Дева Мария, Иесеева и Давидова потомка, а клон ще израсне от неговия корен, Иесеевия – означава, че в Него ще се яви правдата, която била погазена от много царе от дома Давидов. Погазената правда е като сух пън. Но от корена на такъв пън понякога покарва зелена издънка. Такава саморасла Младочка ще е и Господ Иисус. По Майка Той ще бъде от Давидовото коляно, но по божественото Си зачатие Той ще е от Светия Дух. Във вечността от Отца, без майка, във времето – от Майка без баща. Във вечността – идеята за въплъщението е била под Божественото покривало; във времето пък, Неговото Божество било под покривалото на плътта. Пилат напразно гледал Младочка от Иесеевия пън, но казал: Ето Човека! – все едно някой да види електрически проводник между много други обикновени жици и да извика: „Ето жицата!“. Нито този познава електрическата сила в жицата, нито пък онзи познал Бога в Човека.

О, Господи Иисусе, Богочовеко човеколюбиви, направи ни боголюбиви и ни спаси. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – достатъчен за всичко (бел. прев.).

25 АВГУСТ / 12 АВГУСТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ФОТИЙ И АНИКИТА

СВ. АЛЕКСАНДЪР КОМАНСКИ

Тропарь мученикам Фотию и Аниките Никомидийским

глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Фотию и Аниките Никомидийским

глас 2

Боже́ственныя, ве́рнии, и хра́брыя/ ублажи́м супру́ги Христо́вы сла́вныя,/ и похва́лим, я́ко тве́рдыя пропове́дники благоче́стию/ и су́ща рачи́тели, Фо́тия и Аники́ту,// и пе́сньми и хвала́ми венча́ем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АВГУСТ

Разсъждение

Научи се да почиташ и обичаш малките и прости хора. Те са най-много на земята. Те са най-много и в Божието Царство. При тях липсва гордостта, т.е. главното безумие, от което боледува душата на богатите и силните в този свят. Те вършат своите задължения на този свят често съвършено, но им изглежда смешно, ако някой ги похвали за това; докато големците търсят похвала за всяко свое дело, често извършвано нехайно. Св. Александър бил знаменит философ, ала оставил всичко, отдалечил се от високото общество и светските похвали, наредил се между най-малките и най-прости човеци като въглищар между въглищарите. Вместо някогашните похвали и почести той с радост търпял, когато децата тичали след него и се смеели на неговия мръсен вид и парцаливи дрехи. Но той не бил единствения, който желаел да живее с малките и прости хора. Много царе и князе, като познали сладостта на Христовата вяра, свалили короните от главите си и избягали между простите хора от суетата на големците.

Не се ли е появил сам Царят на царете, Господ наш Христос, между пастирите и рибарите? Св. Зенон съветва: „Не избирай славно място за живеене и не дружи с човеци с гръмки имена“.

БЕСЕДА за страшното видение на пророк Исаия 

Видях Господа, седнал на престол висок и издигнат (Исаия 6: 1).

Ето видение над виденията! Ето слава, превишаваща всяка слава, и величие, превишаващо всяко величие. Бог оказал велика милост на всички хора, като им дал да видят този звезден свят, дело на Неговите ръце. Още по-голяма милост Той е оказал на онези, на които дал да видят ангелския свят, неизменяем и чудесен. Но най-голяма милост той е оказал на малобройни Свои избраници, на които е дал да видят Него – Господ Саваот, единствения несътворен и Творец на двата свята. Но как може смъртен човек да види безсмъртния Бог? Не сам ли Бог казал на Моисей: Не може човек да Ме види и да остане жив (Изх. 33: 20 )? И не казва ли Евангелието:  Бога никой никога не е видял (Иоан 1: 18)? Наистина, никой от смъртните не може да види Божието лице, т.е. същността Божия. Но по Своето снизхождение и безгранична доброта и сила Бог може да се явява на хората в различен, и то в какъвто е достъпен за хората, образ. В особен образ и вид Той се е явил на Моисей и Илия, на Даниил и Иоан Богослов – не в Своята същност, но в някакъв особен образ и вид. Исаия Го видял на престол висок и издигнат, т.е. като Съдия, възвишен над всички съдии и всички земни съдилища. Шестокрили… серафими…викаха един към други и думаха: свет, свет, свет е Господ Саваот! Не е, следователно, Господ сам, а е Цар в ненагледното Свое Царство и е обкръжен от най-висши същества, които е създала Неговата Сила. Около Него са първите чинове на небесната иерархия, главните воеводи на безчетните Негови войски и първи светоприемници на Неговата светлина и заслепяващия Негов блясък. Това е видението на Исаия, син Амосов, пророк Божий.

Господи свети, свети, свети, трисвети, помилуй и спаси нас нечистите и грешните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски