Доброде́тельми
сия́я, и Боже́ственными уче́нии па́че со́лнца,/ и страда́нии, блаже́нне,
облиста́л еси́,/ просвети́л еси́ зе́млю, Дорофе́е, отгна́в мглу многобо́жия и
лю́тыя е́реси.// Сего́ ра́ди па́мять твою́ све́тло пра́зднуем.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮНИ
Разсъждение
Никога
не нарушавай поста в сряда и петък. Този пост е заповядан от Църквата и е добре
обоснован. Ако си нарушавал през живота си този пост, моли Бога да ти прости и
повече не греши. Благочестивите хора не гледат на себе си като освободени от
този пост, нито когато са на път, та чак и по време на болести. Св. Пахомий
срещнал едни хора, носещи мъртвец, и видял два ангела да ги съпровождат. Той
помолил Бог да му открие тайната за присъствието на ангелите при погребението
на този човек. Какво добро е извършил този човек, че ангели го съпровождат до
гроба? Тогава по Божи Промисъл ангелите заговорили на Пахомий и му обяснили
следното: „Единият от нас е ангелът на срядата, а другият – на петъка. Тъй като
този човек постоянно, та чак до смъртта си, постеше в сряда и петък, ние с
почести съпровождаме неговото тяло. Затова, че до смъртта си пазеше поста.
Затова и ние го прославяме.
БЕСЕДА за оправдаването на милостинята
Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти
има сила да го стори (Пртч.
Сол. 3: 27).
Господ
не ти отказва онова, що ти е потребно, не отказвай и ти на човека, който Господ
е пратил насреща ти, за да изпита твоето сърце. Ако някой сиромах, един път в
живота ти, протегне ръка за помощ, дай му и не му отказвай. Спомни си на колко
си години и колко часове са в един ден, и колко минути в един час, и всяка
минута през толкова и толкова хиляди дни ти протягаш своята ръка към Господа и
Господ ти дава, и не ти отказва. Спомни си Божията милост и твоето немилосърдие
ще те гори като жарава, и не ще ти даде мира, докато се не покаеш и не смекчиш
сърцето си. Никога не казвай: „Досадиха ми тези просяци!“. Милиони човеци
живеят на земята и всички те са просяци пред Господа – и царете, и надничарите,
и богаташите, и слугите – всички са просяци пред Господа, но Господ никога не
казва: „Досадиха ми тези просяци!“. О, човече, благодари Богу, че и от тебе
някой иска някакво добро, било материално, било духовно! Това показва, че ти си
доверен на Бога човек; значи Бог ти е поверил нещо Свое добро (защото всички
добри неща са от Бога). Покажи се достоен за повереното; покажи се достоен за
малкото, за да ти се повери по-голямото.
О,
всебогати Господи, смекчи нашите сърца и просвети разума ни, та да бъдем
милостиви с доброто, което Ти, Всемилостиви, си ни поверил. На Тебе слава и
хвала вовеки. Амин.
Доброде́тельми
сия́я, и Боже́ственными уче́нии па́че со́лнца,/ и страда́нии, блаже́нне,
облиста́л еси́,/ просвети́л еси́ зе́млю, Дорофе́е, отгна́в мглу многобо́жия и
лю́тыя е́реси.// Сего́ ра́ди па́мять твою́ све́тло пра́зднуем.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 ЮНИ
Разсъждение
Никога
не нарушавай поста в сряда и петък. Този пост е заповядан от Църквата и е добре
обоснован. Ако си нарушавал през живота си този пост, моли Бога да ти прости и
повече не греши. Благочестивите хора не гледат на себе си като освободени от
този пост, нито когато са на път, та чак и по време на болести. Св. Пахомий
срещнал едни хора, носещи мъртвец, и видял два ангела да ги съпровождат. Той
помолил Бог да му открие тайната за присъствието на ангелите при погребението
на този човек. Какво добро е извършил този човек, че ангели го съпровождат до
гроба? Тогава по Божи Промисъл ангелите заговорили на Пахомий и му обяснили
следното: „Единият от нас е ангелът на срядата, а другият – на петъка. Тъй като
този човек постоянно, та чак до смъртта си, постеше в сряда и петък, ние с
почести съпровождаме неговото тяло. Затова, че до смъртта си пазеше поста.
Затова и ние го прославяме.
БЕСЕДА за оправдаването на милостинята
Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти
има сила да го стори (Пртч.
Сол. 3: 27).
Господ
не ти отказва онова, що ти е потребно, не отказвай и ти на човека, който Господ
е пратил насреща ти, за да изпита твоето сърце. Ако някой сиромах, един път в
живота ти, протегне ръка за помощ, дай му и не му отказвай. Спомни си на колко
си години и колко часове са в един ден, и колко минути в един час, и всяка
минута през толкова и толкова хиляди дни ти протягаш своята ръка към Господа и
Господ ти дава, и не ти отказва. Спомни си Божията милост и твоето немилосърдие
ще те гори като жарава, и не ще ти даде мира, докато се не покаеш и не смекчиш
сърцето си. Никога не казвай: „Досадиха ми тези просяци!“. Милиони човеци
живеят на земята и всички те са просяци пред Господа – и царете, и надничарите,
и богаташите, и слугите – всички са просяци пред Господа, но Господ никога не
казва: „Досадиха ми тези просяци!“. О, човече, благодари Богу, че и от тебе
някой иска някакво добро, било материално, било духовно! Това показва, че ти си
доверен на Бога човек; значи Бог ти е поверил нещо Свое добро (защото всички
добри неща са от Бога). Покажи се достоен за повереното; покажи се достоен за
малкото, за да ти се повери по-голямото.
О,
всебогати Господи, смекчи нашите сърца и просвети разума ни, та да бъдем
милостиви с доброто, което Ти, Всемилостиви, си ни поверил. На Тебе слава и
хвала вовеки. Амин.
Ве́ру Христо́ву я́сно ты пропове́дал еси́/ и, сию́
соблюда́я,/ во мно́жество вои́стинну возрасти́л еси́ ве́рное твое́ ста́до./
Те́мже со А́нгелы, Митрофа́не, сра́дуешися,// Христу́ моля́ся непреста́нно о
всех нас.
От младе́нства яви́лся еси́ че́стен сосу́д,/ святи́тель быв
избра́н Бо́гу, Ему́же с весе́лием взыва́л еси́:// ра́вен еси́, Христе́, Отцу́ и
Ду́ху.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Страшно е да се убие човек. Няма думи, които биха описали
ужаса, който обхваща човекоубиеца. Докато човек се кани да убие човек, той си
мисли, че е все едно да убие човек и да убие вол. Но когато злодея изпълни
замисъла си, изведнъж разбира, че е обявил война на небето и на земята, и
е станал като изгонен и отсечен и от небето и от земята. Убитият не му дава
покой ни денем, ни нощем. При св. Зосима дошъл на Синай един известен разбойник
и го замолил да го замонаши. Зосима го облякъл в монашеско расо и пратил в
манастира на преподобни Доротей до Газа, та там да се подвизава в общежитието.
След 9 години замонашеният разбойник се върнал обратно и поискал своите мирски
дрехи и му върнал обратно расото. На въпроса, защо постъпва така,
разбойникът отговори, че 9 години се молил усърдно Богу, постил, бдял и вършил
всяко послушание, и чувствувал, че многото му грехове са простени, но един
негов грях го мъчи постоянно. Някога убил едно невинно дете, и това дете му се
явявало деня и нощя и го питало: „Защо ме уби?“. Затова се решил да иде и се
предаде на властите , та властите да го погубят, и тъй да заплати кръвта с
кръв. Облякъл се[1] в своите предишни дрехи и отишъл в
град Диоспол, където признал злодейството си и бил посечен. И така със своята
кръв измил кървавия си грях.
БЕСЕДА за надеждата в Господ, а не на собствения разум
Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на
твоя разум (Пртч. Сол. 3, 5)
Ако всички планини се стоварят върху тебе, би ли могъл да ги
отместиш с ръка? Не би. А ако тъмнината на всички тайни на небето и на земята
връхлети върху малката свещичка на твоя разум, дали твоя разум би могъл да ги
освети? Още по-малко. Не се осланяй на твоя разум, защото
тази малка частица, която ти наричаш разум, не е нищо друго, освен мъртва
пепел. Не се осланяй на своя разум, защото и той пита, но не отговаря. О, човеко,
не се осланяй на своя разум, защото той е път по който припка светът, гладен и
жаден, шарен и любопитен, светът на чувствените
впечатления.
О, човеко, надявай се на Господ със цялото си сърце! В Него
има безграничен и всевиждащ разум. Аз съм разум, у мене е силата (8,
14), казва Господ. Той вижда пътеките по които тече твоята кръв, и всички
кръстопътища по които се лутат твоите мисли. От състрадание и любов, Той ти
предлага Себе си за водач, а ти се осланяш на твоя помрачен и нищожен
разум! А къде беше твоя разум при раждането ти? А къде беше твоя разум, когато
се образуваше твоето тяло, когато в сърцето ти почна да кипи кръвта ти, когато
очите ти прогледнаха, когато от гърлото ти се появи глас? По чии разум стана
това , докато ти още спеше като въглен в пепелта? А когато твоя разум се
пробуди, можеш ли да изброиш всички измами, към които те е тласнал, всички
лъжи, в които те е оплел, и всички опасности, които не е предвидил? О, брате
мой, надявай се с цялото си сърце само на Господ! Той, безброй пъти до сега те
е избавял от твоя собствен разум, от неговите измами и лъжи, и от опасностите,
на които те е подхвърлял. Каквото е слепеца спрямо виждащия, това е и твоя
разум спрямо Божия разум. Надявай се на Водача слепецо. Надявай се , брате, със
цялото си сърце единствено на Господа.
О, Всевиждащи Господи, вечни и непогрешим Разуме, по
необхватен от вселената, и по-светъл от слънцето, избави ни от заблудите на
нашия разум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Табынской», глас 4
Наста́ днесь пресве́тлый пра́здник, Пречи́стая Де́во,/ честны́я Твоея́ Табы́нския ико́ны, Влады́чице,/ я́же па́че луче́й со́лнечных возсия́,/ от Исто́чника приснотеку́щаго, Христа́ Бо́га на́шего,/ источа́еши целе́бныя да́ры/ с ве́рою к Тебе́ притека́ющим,/ Тя бо Христо́с Помо́щницу лю́дем Свои́м дарова́,/ покрыва́ти и спаса́ти от вся́кия беды́ рабы́ Своя́, // еди́ну Благослове́нную.
Тропарь
Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Одигитрия» Югская, глас 4
Днесь,
я́ко со́лнце пресве́тлое,/ возсия́ нам на возду́се/ всечестна́я ико́на Твоя́,
Влады́чице,/ луча́ми ми́лости мир просвеща́ющи,/ ю́же вели́кая Росси́я,/ я́ко
не́кий дар Боже́ственный, свы́ше благогове́йне восприе́мши,/ прославля́ет Тя,
Богома́ти, всех Влады́чицу,/ и от Тебе́ ро́ждшагося Христа́ Бо́га на́шего/
велича́ет ра́достно./ Ему́же моли́ся, о Госпоже́ Цари́це Богоро́дице,/ да
сохрани́т вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т
вра́жиих/ и спасе́т ве́рою покланя́ющихся/ Его́ Боже́ственному и Твоему́
Пречи́стому о́бразу,// Де́во Неискусобра́чная.
Кондак
Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Одигитрия» Югская, глас 8
Притеце́м,
лю́дие, к Де́ве и Богоро́дице Цари́це,/ благодаря́ще Христа́, Бо́га на́шего,/
и, к Тоя́ чудотво́рней ико́не уми́льно взира́юще,/ припаде́м и возопие́м Ей:/ о
Влады́чице Мари́е,/ присети́вши страну́ сию́ Твоего́ честна́го о́браза
явле́нием чуде́сно,/ спаса́й в ми́ре и благовре́менстве страну́ на́шу и вся
христиа́ны,/ насле́дники показу́ющи Небе́сныя жи́зни,/ Тебе́ бо ве́рно
зове́м:// ра́дуйся, Де́во, ми́ру спасе́ние.
Тропарь
благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, глас 4
Ца́pскую
диади́му обагpи́л еси́ кpо́вию твое́ю,/ Богому́дpе му́чениче,/ за скиптp кpест
в pуку́ пpии́м,/ яви́лся еси́ победоно́сец,/ и же́pтву непоpо́чну Влады́це
пpине́сл еси́ себе́,/ я́ко бо а́гнец незло́бив от pаба́ заколе́н еси́,/ и ны́не
pа́дуяся пpедстои́ши Святе́й Тpо́ице./ Моли́ся о деpжа́ве сpо́дников твои́х
богоуго́дней бы́ти// и сыново́м росси́йским спасти́ся.
Ин
тропарь благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, глас 1
Всеору́жеством
Ду́ха благода́ти вооруже́н быв/ и необори́м столп и утвержде́ние оте́честву
своему́ показа́ся,/ я́ко а́гнец незло́бивый, от врага́ непра́ведно закла́н быв/
и в же́ртву непоро́чну Го́сподеви принесе́ся./ И ны́не дар благода́ти от всех
Подвигополо́жника прие́м,/ источа́еши всем исцеле́ние, достохва́льне
благове́рный царе́вичу кня́же Дими́трие./ Сла́ва Восприи́мшему тя от земны́х в
Небе́сная,/ сла́ва Венча́вшему тя венце́м неувяда́емым,// сла́ва Де́йствующему
тобо́ю всем исцеле́ние.
Ин
тропарь благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, глас 2
Я́ко
благочести́ваго ко́рене Боголюби́вый произы́де плод,/ я́ко а́гня незло́биво,
непови́нно во младе́нстве закла́н бысть/ от властолю́бца вку́пе и зла́го
раба́./ Тем, я́ко златы́ми кри́лы,/ душе́вною чистото́ю и младе́нческим
незло́бием/ к Небе́сней высоте́ возлете́л еси́, страстоте́рпче Дими́трие./ И
ны́не кровь твоя́ от земли́ та́йно вопие́т к Бо́гу,/ я́ко А́веля пра́веднаго./
Сего́ ра́ди покланя́емся ве́рою ти,/ сла́вяще просла́вльшаго тя Бо́га,/ Его́же
моли́ стране́ на́шей благоуго́дней бы́ти// и сыново́м ру́сским спасти́ся.
Ин
тропарь благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, на
перенесение мощей, глас
3
Днесь
вельми́ хва́лится ца́рствующий град Москва́,/ име́я в себе́ пра́ведныя твоя́
мо́щи,/ благове́рне царе́виче Дими́трие,/ я́ко цве́ти благоуха́ннии,/
пребыва́еми во святе́м хра́ме,/ просвеще́ние подаю́т душа́м и те́лом на́шим./
Тем ра́достно тя восхваля́ем,/ и честно́е пренесе́ние моще́й твои́х ве́рно
почита́ем, и мо́лим тя:/ моли́ Христа́ Бо́га// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.
Ин
тропарь благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, на
перенесение мощей, глас
1
Я́ко
благочести́ваго ца́рского ко́рене/ Боголюби́вый произы́де плод,/ я́ко а́гня
незло́биво,/ непови́нно во младе́нстве за́клан бысть от властолю́бца,/ вку́пе и
зла́го раба́,/ тем, я́ко златы́ми кри́лы душе́вною чистото́ю/ и младе́нческим
незло́бием к Небе́сней высоте́ возлете́л еси́, Дими́трие,/ и ны́не кровь твоя́
от земли́ та́йно вопие́т к Бо́гу,/ я́ко А́веля пра́веднаго,/ и сего́ ра́ди
покланя́емся ве́рою твои́х моще́й ра́це,/ из нея́же ре́ки чуде́с излива́еши/
приходя́щим ти с ве́рою/ и любе́зно целу́ющим многоцеле́бныя твоя́ мо́щи,/
сла́вящим просла́вльшаго тя Бо́га./ Его́же моли́, держа́вный страстоте́рпче
Дими́трие,// правосла́вным сыново́м ру́сским спасти́ся.
Кондак
благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, глас 8
Возсия́
днесь в сла́вней па́мяти твое́й ве́рным весе́лие,/ я́ко бо доброра́сленный
грезн, прозя́бл еси́/ и Христу́ красе́н плод прине́сл еси́ себе́./ Те́мже и по
убие́нии твое́м соблюде́ те́ло твое́ нетле́нно,/ страда́льчески обагре́ное
кро́вию,/ благоро́дне свя́те Дими́трие,/ соблюда́й оте́чество твое́ и град твой
невреди́м,// тому́ бо еси́ утвержде́ние.
Ин
кондак благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, глас 8
Свети́ло
пресве́тлое яви́ся днесь Боже́ственная па́мять твоя́:/ богодарова́нная ти
чудеса́, я́ко ре́ки,/ от вся́ких многоразли́чных неду́г подае́ши исцеле́ние с
ве́рою призыва́ющим тя,/ созыва́я нас к похвале́нию прославля́ющаго тя Бо́га./
Его́же моли́, страстоте́рпче Дими́трие,/ мир ми́рови дарова́ти,/ от ви́димых и
неви́димых враг правосла́вныя лю́ди невреди́мы сохрани́ти, да зове́м ти:
ра́дуйся,// ты бо еси́ утвержде́ние гра́ду на́шему.
Ин
кондак благоверному царевичу Димитрию, Угличскому и Московскому, на перенесение
мощей, глас
4
Я́ко
пресве́тлая звезда́,/ яви́лся еси́ днесь в ца́рствующем гра́де Москве́,/
благове́рне царе́виче Дими́трие,/ сия́я пра́ведными свои́ми мощми́./ К ни́мже
притека́юще, исцеле́ния дар прие́млем и глаго́лем:/ ра́дуйся, всекра́сне
душе́ю,/ благоро́дне Дими́трие,/ я́ко прия́л еси́ от Бо́га ве́лий сей дар// и
вене́ц нетле́нный.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ЮНИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
О,
ако бихме могли да надникнем в тайната на Божия промисъл за човешкия живот?
Бихме се изпълнили със страх и трепет от всички зли дела и от всички човешки
грехове. Господи, разумех дела Твоя, и ужасохся. В някои
известни случаи, тайната на Божия Промисъл е ясна и за по-малко духовни човеци,
като например в случая с княз Димитрий и кръвожадния властолюбец Борис Годунов.
За да получи първото място в двореца на цар Фьодор, Годунов отровил много
боляри. Като станал първи след царя, намислил да отрови и царевия брат –
осемгодишния Димитрий. Чрез подкупени хора, той няколко пъти давал на малкия
престолонаследник най-силна отрова, но тя не подействувала. Промисълът допуснал
злодеят да убие своята жертва, ала не тайно и тихомълком, а явно; Годунов
пратил убийци, които открито, посред бял ден заклали престолонаследника. Тъй
Димитрий явно станал мъченик, а Годунов, явен злодей за цяла Русия. След това
се появил някой си Димитрий и се обявил за престолонаследник ( уж , че той бил
истинския престолонаследник, заклания бил някой друг) и тръгнал с войска против
Годунов. Той победил Годунов и го поставил в такова положение, че
[Годунов ] приготвил отрова за себе си и се отровил. Онзи, който тровил
другите, сам себе си отровил! И онзи, който убил невинния Димитрий, бил убит от
човек с името Димитрий! Който има духовни очи да види, нека види тайната на
Божия промисъл.
БЕСЕДА за мира на глупците и щастието на безумните
Лудите ще ги убие техния мир, а безумните ще ги погуби тяхното щастие[1] (Притч. Сол. 1, 32)
Нима
мирът убива? Да, безбожния мир убива. Нима щастието може да погубва? Да, щастие
без Бога и против закона Божий може да погубва. Онези, които искат такъв мир са
луди, и са безумни онези, които се стремят към такова щастие. Защото всъщност
не искат мир, а меч, и не се стремят към щастие, а към гибел. Какъв е мирът на
лудите? И какво е щастието на безумните? Мирът на лудите е плътски мир, а
щастието на безумните е плътското пиршество. Такъв мир е желаел цар Ирод, но са
го изяли червеите; и такова щастие е желаела Изавел, но са я изяли псетата. Как
биха нарекли онзи човек, който мисли да строи къща и обмисля как най напред ще
постави покрива във въздуха, а после ще зида стените и изкопае основите на
къщата? Луд и безумен. Такива са и всички онези, които опитвайки се да
постигнат външен мир в света, без вътрешен мир, и да постигнат външно щастие за
хората без вътрешно
щастие.
Християнската
вяра е единствената, която всичко гради, гради от основата, а основата е
Христос, твърда и неразрушима стена. Така мирът и щастието на хората, се
основава на Христа. На Христос Господ се основава вътрешния, благ и
радостен мир, а върху този мир се гради и външния мир. Същото се отнася и за
истинското и трайно щастие. Още по-добре е да се каже, че истинския мир и
истинското щастие са като добре построена къща, а външните мир и щастие са като
декоративни украшения на къщата. И да пропадне украсата къщата ще остане; но
ако се разруши къщата, нима украсата ще увисне във въздуха?
О,
братя мои, християнското учение е едно разумно учение за мира и щастието.
Всичко друго е лудост и безумие. Защото как биха могли слугите да зидат дворец
върху собствеността на своя господар без неговото одобрение и без неговата
помощ?
О,
Господи, Извор на вечния истински мир и на вечното щастие, спаси ни от мира на
лудите и щастието на безумните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор
– Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В българския превод е „Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност“.
Побе́ды
вене́ц с Небесе́, о Ники́форе пресла́вне, я́ко прие́м от Бо́га,/ спаса́й ве́рою
почита́ющия тя,// я́ко священнонача́льника Христо́ва и учи́теля.
Житие́
на земли́ до́бре окормля́я, страда́льче,/ ми́лостынями, и ча́стыми моли́твами,
и слеза́ми,/ па́ки же ко страда́нию му́жески устреми́вся,/ пе́рсское обличи́л еси́
нече́стие./ Те́мже Це́ркве был еси́ утвержде́ние/ и христиа́н похвало́,//
Иоа́нне приснопа́мятне.
Морску́ю
пла́вая пучи́ну ку́плею,/ от восто́ка тща́лся еси́ к се́веру,/ но Бо́гу
призва́вшу тя,/ я́коже Матфе́й мы́тницу, ты же ку́плю оста́вль/ и Тому́
после́довал еси́ кро́вию му́чения,/ вре́менными искупи́в непроходи́мая,// и
вене́ц прия́л еси́ непобеди́мый.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ЮНИ
Разсъждение
Иконопочитанието
е съществена част на Православието, от което не може да се отдели. Това, че на
някои хора им изглежда, че иконопочитанието е същото, каквото е и
идолопоклонничеството, не е никакво доказателство срещу иконите. И на евреите
се струвало, че Христос твори чудеса със силата на сатаната, не на Бога; а
римляните са гледали на християнските мъченици като на обикновени
вълшебници и магьосници. „Иконата е божествена вещ, но не е обожествена“, казал
св. Никифор на иконобореца цар Лъв Арменец. След това му обяснил как Бог
наредил на Мойсей да направи медна змия и да я издигне в пустинята, макар че
преди това било заповядано: Не си прави кумир и никакво
изображение. Това е заповядано, за да бъде предпазен избраният
народ от египетското идолослужение, а това пък е заповядано, та Той –
единственият и всевишен Бог, да покаже Своята сила и чрез видимите предмети.
Така Той показва Своята сила и чрез иконите. Такава е Неговата света воля за
наша полза и спасение. Ако иконите са незначителни предмети, или пък идоли, нима
биха пострадали до смърт за иконите много от най-светите и най-духовни в
историята на Църквата мъже и жени?
БЕСЕДА за това как мъдростта се явява навсякъде
Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти
говори своята реч (Пртч. Сол. 1: 20 – 21).
Премъдростта
Божия е Сам Господ Иисус Христос, чрез когото е сътворено всичко, което е
сътворено. И всичко, което е сътворено, показва своя Премъдър Творец, както
онова, което е на полето, както и онова, което е в града. В полето е чистата и
светла природа, а в града – човекът с неговите занаяти и способности.
Премъдростта Божия вика, а не шепти – чрез всички полезни за човека занаяти и
способности. Тя е покрила цялото поле, тя е изпълнила целия град, тя е над
земята и под земята, във висините звездни и морските дълбини. Който иска да я
чуе, може да я чуе на всяко място; онзи, който иска да се поучи и наслаждава от
нея, може да се поучи и наслаждава на всяко място; онзи, който иска чрез нея да
се поправи и назидава, може да се поправи и назидава на всяко място. Тъй ясна и
очевидна е Премъдростта Божия за всички сътворени създания още от началото на
света. Но тя е още по-ясна и очевидна в пророците и другите Божии човеци, които
са се удостоили, минавайки покрай сътворената природа, да пристъпят към Нея.
Чрез техните уста Премъдростта Божия викала в полята и градовете, по улиците на
града и пред портите на човека. Ала Божията Премъдрост е най-гръмогласна и
най-ясна в лицето на Господ Иисус Христос. В лицето на Господ Иисус Христос
Божията Премъдрост се явила в плът и показала на хората Своята чудесна сила и
красота. Тука Премъдростта Божия не говори чрез предметите или чрез човеците,
но говори Сама от Себе Си, лично и непосредствено. Със Своята мъдрост Господ
преди деветнадесет столетия, в Палестина, чрез Църквата, ако може така да се
каже, изпълнил целия свят. Така Той и днес, чрез служителите на Словото, вика в
полето, по улиците, в най-големите светски тълпи, по градовете и пред всички
порти. О, мои братя, да отворим дверите на нашите души за въплътената в Господ
Иисус Христос Божия Премъдрост!
О,
Господи Иисусе Христе, Божия Премъдрост и Сила, отвори нашите души и се всели в
тях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 4
И́же во огни́ купины́ неопали́мыя, дре́вле Моисе́ем ви́денныя,/ та́йну воплоще́ния Своего́ от неискусобра́чныя Де́вы Мари́и Прообразова́вый,/ Той и ны́не, я́ко чуде́с Творе́ц и всея́ тва́ри Созда́тель,/ ико́ну Ея́ святу́ю чудесы́ мно́гими просла́ви,/ дарова́в ю́ ве́рным во исцеле́ние неду́гом/ и в защище́ние от о́гненнаго запале́ния./ Сего́ ра́ди вопие́м Преблагослове́нней:/ наде́ждо христиа́н, от лю́тых бед, огня́ и гро́ма изба́ви на Тя упова́ющия// и спаси́ ду́ши на́ша, я́ко милосе́рда.
И́же в Купине́, огне́м горя́щей и несгора́емой,/ показа́вый Моисе́ови Пречи́стую Твою́ Ма́терь, Христе́ Бо́же,/ Огнь Божества́ неопа́льне во чре́ве прии́мшую,/ и нетле́нну по Рождестве́ пребы́вшую:/ Тоя́ моли́твами пла́мене страсте́й изба́ви нас,/ и от о́гненных запале́ний град Твой сохрани́,// я́ко Многоми́лостив.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неопалимая Купина», глас 8
Предочи́стим чу́вствия душ и теле́с на́ших,/ да ви́дим та́инство Боже́ственное,/ о́бразно явле́нное дре́вле вели́кому во проро́цех Моисе́ю купино́ю,/ горе́вшею огне́м и не сгара́вшею,/ в не́йже Твоего́ безсе́меннаго Рождества́, Богоро́дице, предвозвеще́ние испове́дуем,/ и, благогове́йно покланя́ющеся Тебе́/ и Ро́ждшемуся от Тебе́ Спа́су на́шему, со стра́хом вопие́м:// ра́дуйся, Влады́чице, Покро́ве, и Прибе́жище, и Спасе́ние душ на́ших.
Кондак на св. Иустин Философ, глас 2
Премудростию божественных твоих словес Иустине, церковь Божия
вся украсившися, жития твоего светлостию мир освещает: излияния же ради крове
венец прием, и со ангелы предстоя Христу, моли непрестанно о всех нас.
Тропарь праведному Иоанну Кронштадтскому, глас 1
Правосла́вныя ве́ры побо́рниче,/ земли́ Росси́йския
печа́льниче,/ па́стырем пра́вило и о́бразе ве́рным,/ покая́ния и жи́зни во Христе́
пропове́дниче,/ Боже́ственных Та́ин благогове́йный служи́телю/ и дерзнове́нный
о лю́дех моли́твенниче,/ о́тче пра́ведный Иоа́нне,/ цели́телю и преди́вный
чудотво́рче,/ гра́ду Кроншта́дту похвало́/ и Це́ркви на́шея украше́ние,/ моли́
всеблага́го Бо́га// умири́ти мир и спасти́ ду́ши на́ша.
Я́ко Боже́ственную ле́ствицу обрето́хом Иусти́не
преподо́бне, твоя́ Боже́ственная поуче́ния, к небеси́ ны возводя́щия, я́коже
учи́л еси́, житие́м вообрази́л еси́. Тем ти зове́м: ра́дуйся, правосла́вный
филосо́фе И́стины.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ЮНИ
Разсъждение
Никой не е посял толкова безсрамни клевети за Христа
Господа, колкото евреите. Техният Талмуд кипи от злоба и ненавист към Господа.
Но всички тези нищожни клевети ги опровергава най-изявеният еврейски историк
след Христа – Иосиф Флавий, равин и учен, живял в края на първи век. Той пише:
„По това време живял Иисус, мъж мъдър, Който едва ли може да се нарече човек,
защото направил много чудни неща – Учител на хората, които приемали истината с
радост. Той привлякъл към себе си много последователи, както от иудеите, тъй и
от гърците. Той е бил Христос. Но и след като Пилат, по доносите на нашите
най-знатни хора, Го осъдил на кръстна смърт, не Го изоставили онези, които и
преди това Го обичали. Той отново, на третия ден, им се явил жив, както са
предсказали за това Божествените пророци и за още многото други неща, отнасящи
се за Него. И сектата на християните, наречена така по Неговото име, съществува
и до ден-днешен“. Това е написал човек, невярващ в Христа, но учен, свободен от
пристрастие и злоба.
БЕСЕДА за това, което е начало на мъдростта
Начало на мъдростта е страхът Господен (Пртч.
Сол. 1: 7).
Ако някой би знаел броя на звездите на небето и имената на
рибите в морето, и на всички треви в полето, и привичките на всички зверове в
гората, а няма страх от Бога, неговото знание ще е като вода в сито. И преди
смъртта неговото знание ще го направи по-голям страхливец и от най-незнаещия.
Ако някой би могъл да предугади всички човешки мисли и да предскаже човешките
съдби, и да извести всяка тайна, която земята крие в недрата си, а няма страх
Божий, неговото знание е като мляко, сипано в нечист съд, от което млякото се
разваля. И в смъртния му час неговата мъдрост ще е като главня без пламък, и ще
сгъсти още повече тъмнината на смъртната му нощ. Начало на мъдростта
е страхът Господен. Който не е започнал правилно, как ще завърши
правилно? Който в началото е поел неправилно, трябва да се върне назад и да
положи ново начало, т.е. да положи стъпките си на правилния път. Който няма
страх от Бога, той не може да има и любов към Бога. Какво говорим? Който няма
страх от Бога, той не вярва в Бога. Най-великите подвижници, самомъченици,
които по 40 или 50 години се подвизавали денонощно до смъртта си, са били
изпълнени с Божи страх, а те, най-безгрешните от смъртните, викали в смъртния
си час: „Боже, помилуй мене грешния!“. Божият страх е пълнота на благочестието.
Ако тази сол я няма, цялото ни благочестие, е безсмислено[1]. Страхът от Бога стяга бедрата, опасва
утробата, отрезвява сърцето, смирява ума, бичува самоволието. Къде е покаянието
без страха Божий? Къде е смирението? Къде е целомъдрието? Къде е служението и
послушанието? О, братя мои, да обикнем тези слова като светата истина – Начало
на мъдростта е страхът Господен!
О, Господи всесилни, вкорени Твоя страх в нашите сърца. На
Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЛУГАНСКА“, „ТУПИЧЕВСКА“ И „КИПЪРСКА“
СВ.
АПОСТОЛ ЕРМ
СВ. ЕРМИЙ КОМАНСКИ
Кондак
на св. апостол Ерм, глас
6:
Иже
по Христе усердно подвизався, в сединах доблих мужество стяжал еси, мучениче
Ермее:беззаконных злоумышление поправ Христовою силою, от чаровных напоений
невредимь пребыл еси зовый: Бог есть со мною и никтоже на мя.
Тропарь
мученику Ермию Команскому, глас 4
Му́ченик
Твой, Го́споди, Ерме́й/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́,
Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и
де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак
мученику Ермию Команскому, глас 6
И́же
по Христе́ усе́рдно подвиза́вся,/ в седи́нах до́блих му́жество стяжа́,
му́чениче Ерме́е,/ беззако́нных злоумышле́ния попра́в Христо́вою си́лою,/ от чаро́вных
напое́ний невреди́м пребы́сть, зовы́й:// Бог есть со мно́ю, и никто́же на мя.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 МАЙ
Разсъждение
Този
живот е духовна битка. Да победиш, или да бъдеш победен! Ако победим, ще се
насладим на плодовете на победата през цялата вечност; ако претърпим поражение,
ще търпим ужаса на поражението през цялата вечност. Този живот е двубой между
човека и всичко антибожествено. Бог е всесилен съюзник на всеки, който искрено
го призовава на помощ. „Този живот не е нито шега, нито играчка – казва
св. Иоан Кронщадски, – но хората го превръщат в шега и в играчка. Лекомислено е
да се пилее[1] времето, дадено ни за подготовка за
вечността, да се пилее за празни думи. Събират се гости, сядат и празнословят,
а после започват да играят на това-онова; събират се за зрелища и там се
забавляват… Целият живот за тях е забавление. Но тежкò на онези, които само се
забавляват!“
БЕСЕДА за тайнството елеоосвещение
И мнозина болни помазваха с елей и ги изцеряваха (Марк. 6: 13).
Така
са постъпвали светите апостоли, па и на нас е заповядано така да постъпваме.
Апостол Иаков ни пише: Болен ли е някой между вас, нека повика
презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в
името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ
ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5: 14
– 15). Не трябва да се вика кой да е, а свещеник и предстоятелите на църквата;
не трябва да се помазва в кое да е друго име (да бъде магия), а в Името
Господне; и няма да го вдигне, който и да е друг, а Сам
Господ; нито пък някой друг може да му прости греховете, освен единствено
Господ. Защо с елей, а не с нещо друго? Защото така е заповядано, та да покажем
послушание във вярата. Защо е заповядано да се кръщаваме с вода, да се
миропомазваме с миро и да се причестяваме с хляб и вино? Това е Божи избор и
Божие решение, а за нас е дадено да слушаме и вярваме. Различни вещества се
употребяват в различните тайнства, но благодатта е една, както и Господ е Един,
а всичко е от Господа. Защо Господ използва веществени неща, за да излее Своята
благодат върху нас? На Господ не му трябва вещество, а на нас, докато сме
в плът, ни трябва
вещество.
Снизхождайки
към нашата немощ, Господ използва материята. На безплътните ангели Той дава
благодат по невеществен начин. Елеят сам по себе си е безсилен, както е
безсилно и което и да е вещество само по себе си, но Божията благодат е
всемощна. Чрез елея Господ ни дава благодатта на Своя Свят Дух и тази благодат
лекува болните, вдига разслабените, възвръща разума на лудите. О, братя мои,
как неизказана е Божията благост! Какво Господ не е сторил за нас! Всички наши
потребности Той ги знае предварително и за всички тях отнапред е предвидил
лекарства. А от нас иска само да вярваме в Него и да изпълняваме предписаното
от Него. Не е ли безочливо и срамно за нас ние често да изпълняваме съвестно
предписанията на лекарите, хора смъртни, каквито сме и ние, а предписанията на
безсмъртния Бог да пренебрегваме?
Господи
всеблаги, със силата на Твоята благодат разтопи окаменелите ни сърца, та на
смъртния си час да можем да покажем дължимата благодарност към Тебе, към Тебе,
о, всеблаги и всемъдри, Боже наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЛУГАНСКА“, „ТУПИЧЕВСКА“ И „КИПЪРСКА“
СВ.
АПОСТОЛ ЕРМ
СВ. ЕРМИЙ КОМАНСКИ
Кондак
на св. апостол Ерм, глас
6:
Иже
по Христе усердно подвизався, в сединах доблих мужество стяжал еси, мучениче
Ермее:беззаконных злоумышление поправ Христовою силою, от чаровных напоений
невредимь пребыл еси зовый: Бог есть со мною и никтоже на мя.
Тропарь
мученику Ермию Команскому, глас 4
Му́ченик
Твой, Го́споди, Ерме́й/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́,
Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и
де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак
мученику Ермию Команскому, глас 6
И́же
по Христе́ усе́рдно подвиза́вся,/ в седи́нах до́блих му́жество стяжа́,
му́чениче Ерме́е,/ беззако́нных злоумышле́ния попра́в Христо́вою си́лою,/ от чаро́вных
напое́ний невреди́м пребы́сть, зовы́й:// Бог есть со мно́ю, и никто́же на мя.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 31 МАЙ
Разсъждение
Този
живот е духовна битка. Да победиш, или да бъдеш победен! Ако победим, ще се
насладим на плодовете на победата през цялата вечност; ако претърпим поражение,
ще търпим ужаса на поражението през цялата вечност. Този живот е двубой между
човека и всичко антибожествено. Бог е всесилен съюзник на всеки, който искрено
го призовава на помощ. „Този живот не е нито шега, нито играчка – казва
св. Иоан Кронщадски, – но хората го превръщат в шега и в играчка. Лекомислено е
да се пилее[1] времето, дадено ни за подготовка за
вечността, да се пилее за празни думи. Събират се гости, сядат и празнословят,
а после започват да играят на това-онова; събират се за зрелища и там се
забавляват… Целият живот за тях е забавление. Но тежкò на онези, които само се
забавляват!“
БЕСЕДА за тайнството елеоосвещение
И мнозина болни помазваха с елей и ги изцеряваха (Марк. 6: 13).
Така
са постъпвали светите апостоли, па и на нас е заповядано така да постъпваме.
Апостол Иаков ни пише: Болен ли е някой между вас, нека повика
презвитерите църковни и те да се помолят над него, като го помажат с елей в
името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния и Господ
ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят (Иак. 5: 14
– 15). Не трябва да се вика кой да е, а свещеник и предстоятелите на църквата;
не трябва да се помазва в кое да е друго име (да бъде магия), а в Името
Господне; и няма да го вдигне, който и да е друг, а Сам
Господ; нито пък някой друг може да му прости греховете, освен единствено
Господ. Защо с елей, а не с нещо друго? Защото така е заповядано, та да покажем
послушание във вярата. Защо е заповядано да се кръщаваме с вода, да се
миропомазваме с миро и да се причестяваме с хляб и вино? Това е Божи избор и
Божие решение, а за нас е дадено да слушаме и вярваме. Различни вещества се
употребяват в различните тайнства, но благодатта е една, както и Господ е Един,
а всичко е от Господа. Защо Господ използва веществени неща, за да излее Своята
благодат върху нас? На Господ не му трябва вещество, а на нас, докато сме
в плът, ни трябва
вещество.
Снизхождайки
към нашата немощ, Господ използва материята. На безплътните ангели Той дава
благодат по невеществен начин. Елеят сам по себе си е безсилен, както е
безсилно и което и да е вещество само по себе си, но Божията благодат е
всемощна. Чрез елея Господ ни дава благодатта на Своя Свят Дух и тази благодат
лекува болните, вдига разслабените, възвръща разума на лудите. О, братя мои,
как неизказана е Божията благост! Какво Господ не е сторил за нас! Всички наши
потребности Той ги знае предварително и за всички тях отнапред е предвидил
лекарства. А от нас иска само да вярваме в Него и да изпълняваме предписаното
от Него. Не е ли безочливо и срамно за нас ние често да изпълняваме съвестно
предписанията на лекарите, хора смъртни, каквито сме и ние, а предписанията на
безсмъртния Бог да пренебрегваме?
Господи
всеблаги, със силата на Твоята благодат разтопи окаменелите ни сърца, та на
смъртния си час да можем да покажем дължимата благодарност към Тебе, към Тебе,
о, всеблаги и всемъдри, Боже наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Тропарь
преподобным Исаакию, Далмату и Фавсту Далматским, глас 4
Бо́же
оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не отста́ви
ми́лость Твою́ от нас,/ но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.
Кондак
преподобному Исаакию Далматскому, глас 8
Я́ко
уго́дник Бо́жий ве́рный,/ по Христо́ве Це́ркви ре́вностию разже́гся,/ бразды́
Ва́лентовы удержа́в,/ проро́чески тому́ о затворе́нии Це́ркве па́губную смерть
предре́кл еси́, преподо́бне.// Те́мже при́сно моли́ о нас, чту́щих тя, Исаа́кие
преподо́бне.
ИЗ
„ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 МАЙ
Разсъждение
Словото
Божие е храна за душата. Словото Божие е и сила, и светлина за душата. Който
чете словото Божие, той дава на своята душа храна, сила и светлина. Който може,
той трябва да чете словото Божие в Свещеното Писание, а който не може, той
трябва да слуша онзи, който чете. Всички светии са изтъквали ползата от
четенето на Свещеното Писание. Св. Серафим Саровски казва: „Душата трябва да се
храни[1] със словото Божие, защото словото Божие,
както казва Григорий Богослов, е ангелски хляб, с който душата, гладна за Бога,
се храни. Но повече от всичко трябва да се четат Новият Завет и Псалтирът. От
тях идва просвещение на разума… Твърде полезно е да се чете словото Божие в
усамотение и прочитането на цялата Библия с разбиране. За един такъв труд,
покрай другите дела, Господ дава на човека Своята милост и го дарява с
разбиране. Когато човек доставя на душата си Божието слово, тогава той се
изпълва с разбиране кое е добро и кое е лошо.“
БЕСЕДА за тайната на ръкополагането
А те, като се помолиха, възложиха ръце на тях (Деян. 6: 6).
Възлагайки
своите ръце на избрани вярващи, апостолите са ги посвещавали за епископи,
свещеници и дякони. От това е видно, че християнската вяра не е само учение, а
и сила. Не е достатъчно само да се знае, а да има и сила. И не е достатъчно
само да бъдеш избран от хората, а трябва и от Бога да бъдеш утвърден. Ако не
беше необходима сила за свещеническото звание, не би било необходимо
ръкополагането, а само учението с думи и слушане[2]. Ръкополагането пък означава предаване на
права и даване сила на избрания. А силата е от Божията благодат, която
утвърждава човека, освещава го и го просвещава. Всъщност, Божията благодат е
тази, която учи, води и пасе, и тайнствено укрепява Христовото стадо.
Свещеникът е съсъд на страшната и всеобхващаща благодатна сила. Блазе на онзи
свещеник, който разбира на каква скъпоценност той е станал съкровищница! Блазе
му, ако страхът Божий не го напусне до последния му дъх! На земята няма нито
по-голяма чест, нито по-голяма отговорност и служба от свещеническата. С
полагането на ръце от страна на епископа, свещеникът е влязъл във връзка с
небесния вечен Извор на благодатта и с апостолската власт. С това той е станал
приятел в благодатта и съслужител на всички православни свещеници от апостолски
времена, та до днес: с великите иерарси, с безбройните светии, изповедници,
чудотворци, подвижници и мъченици. Него го благоукрасява тяхното достойнство,
но го задължават техните заслуги, техният пример и техните
изобличения.
О,
братя, велика и превелика е службата на пастира над словесното Христово стадо.
Той е длъжен да се моли на Бога за всички, но и всички вярващи са длъжни да се
молят на Бога за него.
О,
Господи, върховни Архииерею, подкрепяй с благодатта на Твоя Свят Дух
православните свещеници в силата, в мъдростта, в чистотата, в ревността, в
кротостта и във всяка апостолска добродетел. На Тебе слава и хвала вовеки.
Амин.
ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ХОДАТАЙКА НА ГРЕШНИЦИТЕ“, „НЕЗАСПИВАЩО ОКО“, „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“ И „НЕОЧКВАНА РАДОСТ“
СВ. ОТЦИ НА I-я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР
СВ. ТЕОДОСИЯ ТИРСКА
СВ. ТЕОДОСИЯ ЦАРИГРАДСКА
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница
грешных», глас 4
Умолка́ет ны́не вся́кое уны́ние / и страх отча́яния
исчеза́ет,/ гре́шницы в ско́рби се́рдца обрета́ют утеше́ние/ и Небе́сною
любо́вию озаря́ются све́тло:/ днесь бо Ма́терь Бо́жия простира́ет нам
спаса́ющую ру́ку/ и от Пречи́стаго о́браза Своего́ веща́ет, глаго́лющи:/ Аз
Спору́чница гре́шных к Моему́ Сы́ну,/ Сей дал Мне за них ру́це слы́шати Мя
вы́ну./ Те́мже, лю́дие, обремене́ннии грехи́ мно́гими,/ припади́те к подно́жию
ико́ны Ея́, со слеза́ми вопию́ще:/ Засту́пнице ми́ра, гре́шным Спору́чнице,/
умоли́ Ма́терними Твои́ми моли́твами Изба́вителя всех,/ да Боже́ственным
всепроще́нием покры́ет грехи́ на́ша/ и све́тлыя две́ри ра́йския отве́рзет
нам,// Ты бо еси́ предста́тельство и спасе́ние ро́да христиа́нскаго.
Тебе́, милосе́рдия исто́чнику при́сно теку́щему/ и Спору́чнице
гре́шных, недосто́йнии раби́ Твои́, Богоро́дице,/ припа́дающе, скорбя́ще,
вопие́м Ти:/ спаса́й нас от бед, Влады́чице,// и ма́терним Твои́м хода́тайством
испроси́ всем нам ве́чное спасе́ние.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница
грешных», глас 1
Честно́е жили́ще бы́вшее/ неизрече́ннаго естества́ Боже́ственнаго/ вы́ше сло́ва и па́че ума́/ и гре́шным еси́ Спору́чница,/ подава́еши благода́ть и исцеле́ние,/ я́ко Ма́ти всех Ца́рствующаго:/ моли́ Сы́на Твоего́// получи́ти нам ми́лость в День су́дный.
Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих, ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц умягче́ние.
Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/ низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 4
Днесь, ве́рнии лю́дие, духо́вно торжеству́ем,/ прославля́юще Засту́пницу усе́рдную ро́да христиа́нскаго,/ и притека́юще к пречи́стому Ея́ о́бразу, взыва́ем си́це:/ о, Преми́лостивая Влады́чице Богоро́дице,/ пода́ждь нам неча́янную ра́дость,/ обремене́нным грехи́ и скорбьми́ мно́гими,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,// моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,/ спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Нечаянная Радость», глас 6
Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице./ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся,/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.
Боже́ственная па́мять твоя́, Феодо́сие,/ днесь возсия́вши,/
яви́ся ми́рови я́ко со́лнце,/ сказу́ющи житие́ твое́./ Ты бо воздержа́нием
плотска́я двиза́ния разо́рши/ и страда́ния кро́вию уневе́стилася еси́
Христо́ви./ Те́мже хва́лящия тя изба́ви от вся́ких зол,/ да зове́м ти://
ра́дуйся, ма́ти преподо́бная.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 МАЙ
Разсъждение
О, колко голяма е била смелостта на светите мъже и светите
жени! Като четем техните жития, в нас неволно се появяват и срам, и гордост;
срам, защото сме много далече от тях; гордост, защото те са от нашия
християнски род. Нито болести, нито тъмница, нито изгнание, нито мъки, нито
унижения, нито меч, нито пропасти, нито бесилка не са могли да разколебаят
висшия мир на техните души, здраво привързани към Христа – кормчията на
вселената и човешките съдбини. Когато цар Иулиан отстъпил от вярата, и започнал
да преследва християнството из цялата Римска империя, св. Атанасий Велики
спокойно казал на вярващите: „Облаче е, ще премине!“ (Nubicula est, transibit).
И наистина, това мрачно облаче бързо изчезнало, а християнството пуснало по
света още по-надълбоко своите корени и още по-нашироко своите клони по света.
Безсилната Иулиянова злоба след няколко бързо преминаващи години завършила с
предсмъртно хриптене: „Назарянино, Ти победи!“. Защо да се боим ние, Божиите
синове, от нещо, от което Бог, нашият Отец, не се бои?
БЕСЕДА за великата тайна на брака
Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за
Църквата (Ефес. 5: 32).
Велика е тайната на това, че човек оставя своите баща и
майка и се прилепя към своята жена. Сам апостолът, който се възнесъл до третото
небе и видял много небесни тайни, нарича плътския брак на хората велика тайна.
Това е тайна на любовта и живота и от нея е по-голяма само тайната на
Христовата връзка с Църквата. Христос се нарича Жених, а Църквата – Невеста.
Христос толкова обича Църквата, та за Нея е оставил Своя небесен Отец ,
оставайки с Него в единосъщието на Божеството – слязъл на земята и се прилепил
към Своята Църква, пострадал за Нея, та с Кръвта Си да я очисти от греха и
всяка сквернота и да я направи достойна да се нарече Негова Невеста. Със Своята
любов Той съгрява Църквата, със Своята Кръв Я храни, със Своя Свети Дух Я
оживотворява, освещава и украсява. Каквото е мъжът за жената, това е и Христос
за Църквата. Мъжът е глава на жената, а Христос е Глава на Църквата. Жената се
покорява[1] на своя мъж и Църквата се покорява
на Христа. Мъжът обича своята жена като своето собствено тяло и Христос обича
Църквата като Своето собствено Тяло. Мъжът обича жената като самия себе си, а
жената се бои от мъжа, и Христос обича Църквата като Самия Себе Си, а Църквата
се покорява на Христос. Както никой не мрази собственото си тяло, а го топли и
храни, така и Христос топли и храни Църквата като Свое Тяло. И отделната
човешка душа е невеста на Жениха Христос, и обществото на всички вярващи е
невеста на Жениха Христос. Каквото е отношението на един вярващ към Христа,
такова е отношението на цялата Църква към Христа. Христос е Глава на великото
Тяло, Което се нарича Църква, Която отчасти е видима и отчасти невидима. О, мои
братя, тази тайна е велика! Тя ни се открива на нас според
мярката на нашата любов към Христа и страха от Христовия съд.
О, Господи, Спасителю благий, очисти, спаси и украси нашите
души, та да се удостоим с безсмъртното и неизказано единство с Тебе във времето
и във вечността. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – слуша. В българския библейски
текст – се покорява (бел.прев.).
