25.04.2025

25 АПРИЛ / 12 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЕЛЧИНСКА“ И „МУРОМСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК

СВ. ИСААК СИРИН

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Муромской», глас 4

Днесь све́тло красу́ется град Му́ром,/ я́ко зарю́ со́лнечную, восприе́мши, Влады́чице,/ чудотво́рную Твою́ ико́ну,/ к не́йже ны́не мы притека́юще и моля́щеся, Тебе́ взыва́ем си́це:/ о Пречу́дная Влады́чице Богоро́дице,/ моли́ся из Тебе́ воплоще́нному Христу́ Бо́гу на́шему,/ да изба́вит град сей и вся гра́ды и страны́ христиа́нския/ невреди́мы от всех наве́т вра́жиих// и спасе́т ду́ши на́ша, я́ко Милосе́рд.

Кондак преподобному Василию, епископу Парийскому , глас 2

Вы́шняго све́том озари́вся, блаже́нне,/ просвеща́еши вся,/ и́же любо́вию че́ствующия твое́, о́тче, честно́е страда́ние./ Васи́лие священнострада́льне,/ моли́ Христа́ Бо́га// непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Исааку Сирину, глас 1

До́бре свяще́нствуя во граде́х,/ и в пусты́нях всели́выйся процве́л еси́, Исаа́че,/ нача́льник мона́шествующим показа́лся еси́/ и учи́тель подви́жников,/ сего́ ра́ди па́мять твою́ достодо́лжно пра́зднующе, си́це взыва́ем:/ сла́ва просла́вльшему тя́ Христу́,/ сла́ва тя́ освяти́вшему,// сла́ва да́вшему на́м тя́, предста́теля иску́снаго.

Кондак преподобному Исааку Сирину, глас 8

Я́ко иера́рха Богоно́снаго и преподо́бнаго,/ учреди́теля пу́стыни тя́ восхваля́ем,/ Исаа́че священноявле́нне, предста́телю на́ш./ Но я́ко име́яй дерзнове́ние ко Го́споду,/ о все́х моли́ чту́щих тя́ и взыва́ющих ти́:// ра́дуйся, о́тче богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 АПРИЛ

Разсъждение

Злият цар Константин Копроним имал добра дъщеря, девицата Антуса – „прекрасна клонка на лошо дърво“. На всички увещания на своя баща да се омъжи, тя останала непреклонна, защото била здраво свързана със сърдечна любов към Христа Господа. А когато нейният баща умрял, Антуса раздала всичкия си имот на бедните и станала монахиня в един манастир. Колкото и да са за удивление многото благородни мъже, които са оставили светската суета и са тръгнали по тесния път към Христа, двойно повече са за удивление жените, които презрели и младост, и богатство, и всички мимолетни светски  прелести, заради любовта към Христа. Че на богатия ще е трудно да влезе в Царството Божие, е казал Сам Господ – трудно, да, но не невъзможно. Лесно е да презре богатството и целия свят онзи, който презре самия себе си.

БЕСЕДА за града, който се съгражда

Тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим (Евр. 13: 14).

Не били ли, братя, Вавилон и Ниневия чудни градове? Днес само гущери лежат по праха от техните кули. А Мемфис и Тива? Не били ли гордост за фараона и князете човешки? А днес е трудно да се посочи къде са били тези градове. Но да оставим градовете от камъни и тухли; да видим градовете от кръв, плът и кости. Хората по-дълго и по-грижливо зидат града на своето тяло, отколкото крепостите и катедралите. По осемдесет и по сто години хората зидат градовете на своите тела; и накрая виждат, че този техен труд е безсмислен; онова, което десетилетия са зидали с грижи и денонощен страх, за един миг се разпада на гробен прах. Чий телесен град не се е разрушил и разпаднал на прах? Ничий. Но да оставим телесните градове; да видим градовете на щастието, които хората от род в род зидат. Материалът, от който са съзидани тези градове, е веселие, наслади, богатство, власт, чест, слава. Къде са тези градове? Като паяжина омотават хората за час и като паяжина се разкъсват и изчезват, правейки щастливите по-нещастни от нещастните. Наистина, тук нямаме постоянен град, затова бъдещия търсим. Той е град,  съзидан от дух, живот и истина. Строителят на този град е сам и единствен строител Господ Иисус Христос. Този град се казва Царство Небесно, безсмъртен живот, дворец на ангелите, пристанище на светиите, утешение на мъчениците. В този град няма смесица на добро и зло, в него всичко е добро. Всичко, което е съзидано в този град, е съзидано завинаги. Всяка тухла в този град ще си остане вечна. А тухлите са живите ангели и хората. На престола в този град седи и властва възкръсналият Господ Иисус Христос.

О, възкръснал Господи, избави ни изпод разрушението на времето и ни въведи в Твоя вечен небесен град. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

24.04.2025

24 АПРИЛ / 11 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНТИПА ПЕРГАМСКИ

Тропарь священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

И́дольския ле́сти упраздни́л еси́, Анти́по,/ и, диа́вольскую попра́в си́лу,/ пред богобо́рцы дерзнове́нно Христа́ испове́дал еси́./ Те́мже со А́нгельскими чи́ны в Вы́шних водворя́яся,/ Влады́це всех славосло́вие принося́,/ и о нас моле́бное благодаре́ние предлага́еши,/ благода́ть цельбы́ да́руя./ Сего́ ра́ди тя чтим,/ священному́чениче Анти́по,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

Апо́столов сопресто́льник и святи́телей украше́ние/ был еси́, блаже́нне,/ му́ченически просла́вився,/ возсия́л еси́, я́коже со́лнце, всех просвеща́я,/ Анти́по свяще́нне,/ разруши́л еси́ безбо́жия нощь глубо́кую./ Сего́ ра́ди тя почита́ем,/ я́ко Боже́ственнаго су́ща священному́ченика// и целе́б пода́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 АПРИЛ

Разсъждение

„Няма покой на земята за онези, които търсят спасение“ – казва св. Ефрем Сирин. Борбата е непрестанна, било външна, било вътрешна. Веднъж врагът действа видимо чрез хората или чрез други предмети, веднъж невидимо, чрез помислите. Веднъж се представя открито, като неприятел, и действа сурово, веднъж като ласкав приятел лукаво ни мами. Онова, което се случва по време на война между две неприятелски войски, се случва и поотделно с всеки човек в борбата му с прелестите на този свят. Наистина, „няма покой на земята за онези, които търсят спасение“. А като дойде спасението, ще дойде и покоят.

БЕСЕДА за двата Адама – смъртоносния и Животодаващия  

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (I Коринт. 15: 22).

В Адам се сее в безчестие – в Христа се възкръсва в слава. От Адам е грехът, от Христос – праведноста. От Адам са безсилието и смъртта, от Христос – силата и живота. Подобно на Адам, всички ще умрем, подобно на Христос, всички ще оживеем. Онзи е земен човек, Този е духовен Човек. Онзи е плътски човек, Този е небесен Човек. Христос не е възкръснал заради Себе Си, както и не е умрял заради Себе Си, а заради нас. Ако Неговото Възкресение не означава и нашето възкресение, то Неговото Възкресение е горчилка, а не сладост. Къде ще е тогава Божията любов? И какъв ще е смисълът на нашето земно сиромашко съществуване? И къде ще е смисълът на Христовото пришествие на земята? Там, където Адам свършва, започва Христос. Адам свършва в гроба, Христос започва с Възкресението от гроба. Адамовото потомство е семе под земята, което гние и тлее, не вижда слънцето и не вярва, че може да излезе изпод земята и да се развие в зелено растение с листа, цветове и плод. Христовият род е пораснала нива, на която расте пшеница, зеленеят се листа и цветя, и принася много плод. А в Адама не означава само, че един ден ще умрем, а значи, че ще сме вечно мъртви – мъртви, всички до един. В Христа не означава само, че един ден ще оживеем, а значи, че ще сме вечно живи, т.е. семето е започнало да кълни и да се показва на слънчевата светлина. Но пълен израз на смъртта е гробът, а пълният израз на живота е в Царството Божие. Умът на Адамовите синове приема[1] смъртта, примирява се с тлението и все по-дълбоко потъва в земята. Умът на Христовите синове се бунтува против смъртта и тлението и все повече се стреми да изведе човека на светлина, на което и Божията благодат помага.

О, възкръснал Господи, отрезви ума на всички човешки синове, за да побягнат от тъмата и гибелта, и да се устремят към светлината и вечния живот, що са в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – съгласява се със (бел. прев.).                 

24.04.2025

24 АПРИЛ / 11 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. АНТИПА ПЕРГАМСКИ

Тропарь священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

И́дольския ле́сти упраздни́л еси́, Анти́по,/ и, диа́вольскую попра́в си́лу,/ пред богобо́рцы дерзнове́нно Христа́ испове́дал еси́./ Те́мже со А́нгельскими чи́ны в Вы́шних водворя́яся,/ Влады́це всех славосло́вие принося́,/ и о нас моле́бное благодаре́ние предлага́еши,/ благода́ть цельбы́ да́руя./ Сего́ ра́ди тя чтим,/ священному́чениче Анти́по,/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Антипе, епископу Пергама Асийского, глас 4

Апо́столов сопресто́льник и святи́телей украше́ние/ был еси́, блаже́нне,/ му́ченически просла́вився,/ возсия́л еси́, я́коже со́лнце, всех просвеща́я,/ Анти́по свяще́нне,/ разруши́л еси́ безбо́жия нощь глубо́кую./ Сего́ ра́ди тя почита́ем,/ я́ко Боже́ственнаго су́ща священному́ченика// и целе́б пода́теля.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 АПРИЛ

Разсъждение

„Няма покой на земята за онези, които търсят спасение“ – казва св. Ефрем Сирин. Борбата е непрестанна, било външна, било вътрешна. Веднъж врагът действа видимо чрез хората или чрез други предмети, веднъж невидимо, чрез помислите. Веднъж се представя открито, като неприятел, и действа сурово, веднъж като ласкав приятел лукаво ни мами. Онова, което се случва по време на война между две неприятелски войски, се случва и поотделно с всеки човек в борбата му с прелестите на този свят. Наистина, „няма покой на земята за онези, които търсят спасение“. А като дойде спасението, ще дойде и покоят.

БЕСЕДА за двата Адама – смъртоносния и Животодаващия  

Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят (I Коринт. 15: 22).

В Адам се сее в безчестие – в Христа се възкръсва в слава. От Адам е грехът, от Христос – праведноста. От Адам са безсилието и смъртта, от Христос – силата и живота. Подобно на Адам, всички ще умрем, подобно на Христос, всички ще оживеем. Онзи е земен човек, Този е духовен Човек. Онзи е плътски човек, Този е небесен Човек. Христос не е възкръснал заради Себе Си, както и не е умрял заради Себе Си, а заради нас. Ако Неговото Възкресение не означава и нашето възкресение, то Неговото Възкресение е горчилка, а не сладост. Къде ще е тогава Божията любов? И какъв ще е смисълът на нашето земно сиромашко съществуване? И къде ще е смисълът на Христовото пришествие на земята? Там, където Адам свършва, започва Христос. Адам свършва в гроба, Христос започва с Възкресението от гроба. Адамовото потомство е семе под земята, което гние и тлее, не вижда слънцето и не вярва, че може да излезе изпод земята и да се развие в зелено растение с листа, цветове и плод. Христовият род е пораснала нива, на която расте пшеница, зеленеят се листа и цветя, и принася много плод. А в Адама не означава само, че един ден ще умрем, а значи, че ще сме вечно мъртви – мъртви, всички до един. В Христа не означава само, че един ден ще оживеем, а значи, че ще сме вечно живи, т.е. семето е започнало да кълни и да се показва на слънчевата светлина. Но пълен израз на смъртта е гробът, а пълният израз на живота е в Царството Божие. Умът на Адамовите синове приема[1] смъртта, примирява се с тлението и все по-дълбоко потъва в земята. Умът на Христовите синове се бунтува против смъртта и тлението и все повече се стреми да изведе човека на светлина, на което и Божията благодат помага.

О, възкръснал Господи, отрезви ума на всички човешки синове, за да побягнат от тъмата и гибелта, и да се устремят към светлината и вечния живот, що са в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – съгласява се със (бел. прев.).                 

23.04.2025

23 АПРИЛ / 10 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТЕРЕНТИЙ, ПОМПИЙ, АФРИКАН, МАКСИМ, ЗИНОН, АЛЕКСАНДЪР, ТЕОДОР И ДР.

Кондак мученикам Терентию, Публию, Африкану и иже с ними, глас 2

Му́ченическая честна́я па́мять прии́де дне́сь,/ веселя́щи вся́ческая,/ Тере́нтия прему́драго и дружи́ны его́./ Те́пле у́бо стеце́мся, да прии́мем исцеле́ния,/ си́и бо благода́ть от Бо́га прия́ша Ду́ха Свята́го// исцеля́ти неду́ги ду́ш на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 АПРИЛ

Разсъждение

Когато човек отлепи своя ум от земята и го отвори за Бога с желание да угоди на Бога, тогава, по различни начини, Бог му открива Своята воля. Св. Петър Дамаскин пише: „Ако човек има пълното намерение да угоди на Бога, Бог го учи на Своята воля или чрез мислите, или чрез някой човек, или чрез Светото Писание“. Такъв човек става внимателен, очаква вътрешно и външно наставление Божие. За него престават да съществуват случайности. Целият свят за него съществува като един десетострунен псалтир, който не издава и един звук без Божия пръст.

БЕСЕДА за живата надежда

Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който по голямата Си милост, чрез възкресението на Иисуса Христа от мъртвите, ни възроди за жива надежда (I Петр. 1: 3).

Кой има мъртво упование, братя, и кой има живо упование? Онзи, който се надява на мъртви предмети, има мъртво упование, а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на себе си и на други хора; а живо упование има онзи, който се надява на Бога. И още – мъртво упование има онзи, който се надява на щастието и благосъстоянието в това кратко земно съществуване, и не простира никакво упование след гроба; а живо упование има онзи, който се надява на възкресение и безсмъртен живот в Царството небесно. Наистина, живото упование е по-добро от мъртвото упование, както животът е по-добър от смъртта; както е по-добра светлината от тъмнината; както е по-добро здравето от болестите; както е по-добър умът от безумието. Но кой е донесъл на хората живото упование – кой и как? На този въпрос отговаря апостол Петър: Господ наш Иисус Христос, с Възкресението от мъртвите. Никой друг, освен Господ Иисус Христос; и с нищо друго, както със Своето собствено Възкресение от мъртвите. Господ окрилил повяхналото човешко упование, възвисил го над гроба и му показал плода и целта след гроба. Всичко това не го твърди някой лековерен човек, а апостол, който дълго се колебал във вярата, и който три пъти се отрекъл от Христа. Затова неговото свидетелство за възкръсналия Господ и за значението на Неговото Възкресение е неизказано скъпоценно за нас.

О, възкръснал Господи, Победителю на смъртта, изтръгни от нас мъртвото упование и по молитвите на Твоя велик апостол Петър насади упование живо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

22.04.2025

22 АПРИЛ / 9 АПРИЛ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЦЕЗАРСКА“

СВ. ЕВПСИХИЙ

СВ. ВАДИМ АРХИМАНДРИТ

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 АПРИЛ

Разсъждение

Говори се за Перикъл, че бил човек с почти съвършена човешка красота, но главата му била твърде продълговата и приличала на тиква, така че, където и да се появявал гологлав, предизвиквал смях. За да скрият този негов недостатък, гръцките скулптори винаги са изработвали [скулптурите му] на този велик син на своя народ с шлем[1] на главата. Щом някои от езичниците знаели да скриват недостатъците на своя ближен, колко повече сме, значи, длъжни, ние, християните да вършим това? Преваряйте се в почит един към други (Рим. 12: 10) – заповядва апостолът на онези, които обичат Христос. Но как ще кажем, че обичаме кроткия и пречист Христос, ако ежедневно тровим въздуха, разгласявайки чуждите грехове и недостатъци? Да скриваме своите добродетели и чуждите недостатъци – в това се състои висшата духовна мъдрост.

БЕСЕДА за необходимостта от смърт, за да има повече плод

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод (Иоан 12: 24).

Защо сеячът хвърля пшеницата в земята? Дали затова – пшеницата да умре и да изгние? Не, а за да живее и принесе плод. Сеейки семето, сеячът не мисли за смъртта и гниенето на семето, а за живота и неговия плод. Наистина, сеячът с радост сее своето семе, без да мисли за смъртта на семето, а за живота и неговия плод. Сеячът е Христос Господ, а хората са Неговата пшеница. Той е благоволил да ни нарече пшеница. Много и различни семена има на земята, но никое не е по-скъпоценно от пшеницата. Защо Господ ни е посял на земята? Дали, за да умрем и изтлеем? Не, а за да живеем и принесем плод. Той мимоходом споменава за нашата смърт, споменава я само като условие за живота и за много плод. Целта на сеенето не е смъртта, а животът. Но семето първо трябва да умре и изтлее; и Той само споменава, защото знае, че ние знаем това твърде добре. Само между другото споменава за това, докато Неговото Евангелие всъщност проповядва за живота, за живота и плода. Затова Той ни говори много, защото знае, че ние не знаем за това, и се задушаваме от незнание и съмнение. И не само ни говори много за живота, ами ни и показва живота. Със Своето Възкресение, от слънце по-ясно ни показва живота и многото плод. Цялата история на Църквата е ясна карта на живота.

О, непобедими Господарю на живота, спаси ни от греховната смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – калпак. Но на запазените скулптури Перикъл е изобразяван с шлем (бел. прев.).

28.02.2025

28 ФЕВРУАРИ / 15 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВИЛНЬОВСКА“, „ДАЛМАТСКА“ И „ВИЕНСКА“

СВ. АПОСТОЛ ОНИСИМ

СВ. ПАФНУТИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 4

Засту́пнице ве́рных Преблага́я и Ско́рая, Пречи́стая Богоро́дице Де́во! Мо́лим Тя́ пред святы́м и чудотво́рным о́бразом Твои́м, да я́коже дре́вле от него́ заступле́ние Твое́ гра́ду Москве́ дарова́ла еси́, та́ко и ны́не на́с от вся́ких бе́д и напа́стей ми́лостивно изба́ви и спаси́ души́ на́ша, я́ко Милосе́рдая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Виленской», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельная, я́ко изба́вльшеся от злы́х благода́рственная воспису́ем Ти́, раби́ Твои́, Богоро́дице, но, я́ко иму́щая держа́ву непобеди́мую, от вся́ких на́с бе́д свободи́, да зове́м Ти́: ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь апостолу от 70-ти Онисиму, глас 3

Апо́столе святы́й Они́симе,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Онисиму, глас 4

Я́ко луча́, возсия́л еси́ вселе́нней,/ заря́ми сия́я со́лнца, блаже́нне,/ всесве́тлаго Па́вла, мир просвети́вшаго:// те́мже тя почита́ем, Они́симе сла́вне.

Тропарь преподобному Пафнутию, затворнику Печерскому, глас 2

Ве́лия ве́ры исправле́ния,/ в пеще́рнем затво́ре, я́ко на воде́ упокое́ния,/ преподо́бне о́тче Пафну́тие, ра́довался еси́,/ огне́м бо любве Бо́жественныя распаля́ем,/ бде́нием и моли́твою́ безстра́стия дости́гл еси́/ и яви́лся еси́ равноа́нгельный на земли́,// того́ моли́твами, Христе́ Бо́же, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Пафнутию, затворнику Печерскому, глас 8

Помышля́я исхо́д души́ твое́я/ и пра́ведное мздовоздая́ние по де́лом,/ непреста́нными слеза́ми умоли́л еси́ Го́спода/ дарова́ти тебе́ неизрече́нных ра́достей насле́дие,/ я́же уже́ со святы́ми предвкуша́я, Пафну́тие преподо́бие,// помина́й и нас пред Бо́гом, чту́щих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Душевният мир е драгоценен за всеки човек. При всички онези, които са придобили душевен мир, тялото може да бъде постоянно в движение, в работа, в мъки, но тяхната душа, прилепнала към Бога, винаги остава в непоколебим мир. Св. Серафим Саровски учи: „Трябва да се стараем по всякакъв начин да запазим душевен мир. Не се измъчвайте от обидите на хората. Затова е необходимо на всяка цена да се въздържаме от гняв и да бодърстваме (над самите себе си), и пазим ума и сърцето от непристойни движения… За опазване на душевния мир е необходимо също да се избягва осъждането на другите. Чрез неосъждане и мълчание може да се запази душевният мир. Когато човек се намира в такова състояние, той получава божествени откровения. За да се опази човек от осъждане на другите, трябва да бди над самия себе си; да не дръзва да приема от никого недуховни мисли и трябва да е за всичко (светско) мъртъв. Ние трябва неуморно да пазим своето сърце от непристойни мисли и впечатления (Притч. 4: 23). От непрестанното бдение над сърцето в сърцето се ражда чистота, в която се съзерцава Господ според вечната истина: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. (Мaт. 5: 48).

БЕСЕДА за верния народ и неверните старейшини

Кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи (Иоан 7: 31).

Господ Христос вършил чудесни дела пред всички и всички ги видели, но не всички повярвали. Народът видял Неговите чудеса и повярвал в Него. Слугите чули неговите слова и повярвали в Него. А водачите на народа и старейшините на слугите също видели чудесата, ала не повярвали в Него. И тъй, още тогава се изпълнили думите на Спасителя: А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи. Онези, които били първи по чест и по власт, били последни по вяра в Него; а онези, които били последни по чест и власт, били първи по вяра в Него. Защо народът и слугите повярвали, а князете и книжниците не повярвали? Затова, защото народът и слугите смятали себе си за незначителни и незнатни, те нямали лична гордост, нито пък завист към Христос. Народът и слугите гледали божествените чудеса без злоба и предразсъдък и слушали божествените думи, удивлявали се и се радвали. А князете и книжниците смятали себе си за първи в народа и в света, затова били изпълнени с гордост и завист, та не можели ни чудните дела да гледат, нито божествените слова да слушат без злоба и завист. Виждате ли, братя, как човек без смирение и скромност не може нито да познае истината, нито да се радва на истината? Виждате ли как горделивецът и завистникът не допускат даже Бога пред себе си? Също както някога сатаната!

Господи Иисусе, вечна Истино, очисти нашите сърца от гордост и завист, та да можем да видим Тебе и да ти се радваме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.02.2025







27 ФЕВРУАРИ / 14 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. РАВНОАПОСТОЛЕН КИРИЛ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКИ

СВ. АВКСЕНТИЙ

СВ. МАРОН

СВ. ИСАКИЙ ПЕЧЕРСКИ

Тропарь равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, глас 4

От пеле́н приле́жно/ прему́дрость сестру́ себе́ сотвори́в, Богогла́се,/ пресве́тлую ви́дев, я́ко деви́цу чи́сту,/ ю́же прие́м, приведе́,/ я́ко мони́сты златы́ми се́ю укра́сив свою́ ду́шу и ум,/ и обре́теся я́ко други́й Кири́лл, блаже́нне,// ра́зумом и и́менем му́дре.

Кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, глас 2

Тве́рдым и богодохнове́нным уче́нием/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния вселе́нную,/ Кири́лле блаже́нне,/ разсева́я пресве́тлое Бо́жие сло́во,/ на за́паде и се́вере и ю́зе// мир просвеща́я чудесы́.

Ин кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, на молебне, глас 2

Тве́рдаго и Богодохнове́ннаго уче́ния/ просвеща́я мир пресве́тлыми заря́ми,/ обтече́, я́ко мо́лния, вселе́нную, Кири́лле свя́те,/ разсева́я Бо́жие сло́во на за́паде, и се́вере, и ю́зе,// мир просвеща́я уче́нием, свя́те.

Ин кондак равноапостольному Кириллу Философу, учителю Словенскому, на молебне, глас 2

Пресве́тло житие́ возлюби́, свя́те,/ заря́ми трисо́лнечными Божества́ освеща́емь,/ прии́де, я́ко мо́лния, во всю вселе́нную,/ се́верную и ю́жную земли́ просвеща́я,/ за́падным же свет незаходи́м яви́ся./ Те́мже и ны́не мрак грехо́вный прогна́в, свя́те,/ свы́ше испроси́ благода́ть духо́вную,// и́маши бо дерзнове́ние к Бо́гу.

Тропарь преподобному Авксентию Вифинскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Авксе́нтие,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Авксентию Вифинскому, глас 2

Наслади́вся, Богому́дре, воздержа́ния/ и жела́ния пло́ти твоея́ обузда́в,/ яви́лся еси́, ве́рою сия́я,/ я́коже сад посреди́ рая́, процве́л еси́,// Авксе́нтие о́тче свяще́нне.

Тропарь преподобному Марону, пустыннику Сирийскому, глас 8

Я́ко незаходи́мое со́лнце возсия́ нам днесь/ светоза́рными твои́ми моли́твами, преподо́бне о́тче наш Ма́роне,/ и́же не́кия горы́ дости́гл/ и та́мо на ней живу́щими нечести́выми чтом бысть,/ за превосходя́щую твою́ к Бо́гу доброде́тель,/ и та́мо обре́т тре́бище и́дольское. Бо́гу освяти́в, в нем пребыва́л еси́,/ и ви́дев Человеколю́бец Бог твой по́двиг и труды́,/ дарова́ тебе́ дар Свой,/ и́мже пронесе́ся и́мя твое́ в челове́цех,/ цели́ти ско́рби, огне́вицу и тряса́вицу прибега́ющим к тебе́ с ве́рою./ Те́мже и зове́м ти:/ ра́дуйся, цели́телю наш ско́рый;/ ра́дуйся, засту́пниче наш те́плый,/ предстои́ши бо у Пресвяты́я Тро́ицы,/ моли́ся Той о призыва́ющих и́мя твое́ свято́е,// да изба́вит от сих тя́жких скорбе́й и спасе́т ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобному Марону, пустыннику Сирийскому, глас 4

Пресве́тлое житие́ твое́, о́тче Ма́роне,/ А́нгелы удиви́ло есть,/ и бесо́вская шата́ния я́ве устраши́./ Ве́рных же собра́ния све́тло украси́./ К Небе́сному Христо́ву жили́щу, повелева́я ше́ствовати всегда́./ Его́же моли́ от тли и бед изба́витися,// ве́рою творя́щим всечестну́ю па́мять твою́.

Тропарь преподобному Исаакию, затворнику Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

Све́тлости святы́х наслади́тися вожделе́в,/ в те́мную всели́лся еси́ пеще́ру, прехва́льне,/ и до́бре подвиза́лся еси́, Исаа́кие,/ прельще́н же быв от врага́,/ па́ки кре́пко попра́л еси́ того́ вся кова́рства./ И ны́не, я́ко победи́тель,/ в весе́лии предстоя́ Христу́ Бо́гу,// проси́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.

Кондак преподобному Исаакию, затворнику Печерскому, в Ближних пещерах, глас 5

Вра́жию пре́лесть низложи́вша и в по́стничестве све́тло просия́вша,/ прииди́те, ве́рнии, восхва́лим Исаа́кия победоно́снаго,/ и́же, я́ко зла́то, во искуше́ниих просия́/ и просвеща́ет сердца́ ве́рно к нему́ притека́ющих,// моля́ся Го́сподеви непреста́нно о душа́х на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Защо хората изоставят едно място и се заселват на друго? Главно затова, защото се надяват на другото да бъдат по-щастливи. И наистина, от светска гледна точка, местата могат да бъдат различни – добри и лоши. Който не се надява на по-добрия живот след смъртта, той търси „тучна[1] паша“ в този живот. Но ако надникнеш[2] в сърцата на онези хора, които са могли и умеели да живеят на такива най-добри места на земното кълбо, ще видиш незадоволеност, скръб и отчаяние. Те не намерили, каквото са търсели. На всяко място яли до насита и накрая гладни гледали в очите на смъртта. А виж християнските светци! Те търсели места с най-оскъдна „мирска паша“, места сухи, непроходими и безводни, места самотни и страшни, места, които най-малко заслужават внимание и които никой не иска. Всички места по земята те смятали за еднакви, без особена ценност, но избирали тези места, за да могат по-лесно да се приближат с дух и ум към своето безсмъртно отечество. И ако някой надникне в тяхното сърце, ще види радост и задоволство.

БЕСЕДА за противоположните ценности в Царството Божие [и в света]

А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи (Мaт. 19: 30; Лк. 13: 30).

Колко премъдър е Онзи, Който е изрекъл тези слова! Той не е казал, че всички първи ще са последни, и че всички последни – първи, а мнозина. В Евангелието няма нито една грешка и нищо преувеличено. Защо Господ поставил ограничение и не казал „всички“, а мнозина? Опитът ни учи, че някои от онези, които били първи по чест на земята, са останали първи по чест и при Бога. Имало е царе, които от своя престол са угодили на Бога, а имало е и хора, без каквато и да е власт, които до смъртта си са прогневявали Бога. Имало е богаташи, които с добротворство и вяра се спасили, а имало е и сиромаси, които заради злобата си и безверието си са осъдени. Имало е и прочути хора, които отхвърляли и вярата,  и добротворството. И тъй, има някои, които са били първи тук, останали първи и там, а някои, които са били последни тук, останали последни и там. Ала уви, мнозина първи тук са станали последни там. И о, радост! О, правда Божия – мнозина последни тук са станали първи там! Господ не предпочел, нито похвалил, което и да е съсловие, и който и да е занаят пред всички останали, а е събирал (и до ден днешен събира) войска на светлината от всички съсловия, от всички занаяти и занимания. За Него мерило за човека не е нито короната, нито просешката торба, а вярата – вярата и добродетелта.

Господи помени ни в Твоето Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – чувствена (бел. прев.).

[2] В ориг. – се вслушаш (бел. прев.).

26.02.2025

Z 034

26 ФЕВРУАРИ / 13 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОЛИНСКА“

СВ. СЕРАФИМ (СОБОЛЕВ)

СВ. ЕВЛОГИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

СВ. СИМЕОН МИРОТОЧИВИ

СВ. ЗОЯ

СВ. ФОТИНИЯ

СВ. ИОАН ПОЛИВОТСКИ

СВ. МАРТИНИАН

Тропарь святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 4

Боже́ственною ре́вностию при́сно распала́емь,/ Правосла́вия столп яви́лся еси́ в Софи́и граде возсия́в,/ и благоче́стием твои́м мно́гия лю́ди ко Христу́ приве́л еси́,/ па́стырю до́брый, святи́телю Серафи́ме,// моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 4

Вознесы́йся на высоту́ смиренному́дрия,/ благоче́стия учи́тель яви́лся еси́,/ Правосла́вия побо́рниче и стра́нных предста́телю,/ мона́шествующих похвало́ и па́стырю изря́дный./ Те́мже любо́вию зове́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме чудотво́рче.

Ин тропарь святителю Серафиму, архиепископу Богучарскому, глас 5

Сосу́д Боже́ственных даро́в/ и дом Святы́я Тро́ицы яви́лся еси́,/ чудотво́рче святи́телю о́тче Серафи́ме,/ те́мже, име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ не оста́ви нас си́рых,/ и я́коже обеща́лся еси́,/ испроси́ нам моли́твами твои́ми// мир и ве́лию ми́лость.

Тропарь преподобному Симеону Мироточивому, глас 3

Боже́ственною благода́тию просвети́вся,/ и по сме́рти показу́еши све́тлость жития́ твоего́,/ источа́еши бо ми́ро благоуха́ния/ притека́ющим к ра́це моще́й твои́х,/ и лю́ди твоя́ наста́вил еси́ к све́ту Богоразу́мия,/ Симео́не о́тче наш,/ Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак преподобному Симеону Мироточивому, глас 6

А́нгельское возлюби́в на земли́ житие́,/ миродержа́ние и мир оста́вив,/ поще́нием Христу́, Симео́не, после́довал еси́,/ к Нему́же лю́бящих тя апо́стольски наста́вил еси́, вопия́:// возлюби́те Бо́га, я́коже Он возлюби́ нас.

Ин кондак преподобным Симеону Мироточивому и сыну его, святителю Савве I, архиепископу Сербскому, глас 2

Днесь Симео́н с Са́ввою, блаже́ннии, в ду́се прише́дше,/ спаса́ют от обстоя́ний па́ству их:/ сии́ бо Тро́ицу пропове́даша Еди́наго Бо́га,/ Це́ркве яви́шася утвержде́ние,/ в преподо́бных Мироточи́вый и во святы́х чудотво́рец:/ сии́ бо и во бра́нех необори́мии защи́тницы показа́шася,// Афо́на похвала́ и наро́да Се́рбскаго кре́пость.

Ин кондак преподобному Симеону Мироточивому, глас 2

И́го Христо́во прие́м, Симео́не,/ и, Того́ Крест взем, после́довал Ему́,/ насажде́н в дому́ Госпо́днем, процвете́, я́ко фи́никс,/ я́коже кедр, и́же в Лива́не, умно́жил еси́ ча́да твоя́,/ муж жела́ний духо́вных, чудотво́рец бо яви́ся,// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Великият Стефан Неманя, чийто господарски заповеди всеки изпълнявал безусловно, и от когото треперели народи и царе, като станал монах, послужил за висок пример на светогорските монаси за кротост, смирение, доброта и молитвеност. И смъртта му била смърт на един истински духовен Божи човек. Легнал в постелята на 7 февруари. Той повикал при себе си Сава, възложил върху него своите ръце, благословил го и казал: „Възлюбено мое чедо, светлина на моите очи, утехо и закрилнико в моята старост! Ето, настана време за нашата разлъка; ето Господ ме отпуска с мир. Но ти,чедо, не се натъжавай заради раздялата. Това е обща чаша за всички и за всекиго; тука се разделяме, но ще се срещнем там, дето повече няма да има раздяла“. На 12 февруари св. Симеон наредил на Сава да го облече в погребална мантия, да му постеле рогозка на земята, да подложи камък под главата му и да го остави така. След това извикал всички монаси и се простил с тях. На разсъмване на 13 февруари, когато монасите четели утренното правило в църквата и гласовете им достигали до килията на умиращия, лицето на св. Симеон засияло и той предал своята душа на Бога.

БЕСЕДА за любовта, надвишаваща всяка любов

Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене (Мaт. 10: 37).

Цялото Евангелие учи, че трябва да се остави малкото заради по-голямото, преходното заради  вечното, лошото заради доброто, евтиното заради скъпоценното. Ако Евангелието не обещаваше по-големи ползи, кой би оставил малките? Ако не би показвало блясъка на скъпоценните блага, кой би оставил евтините дрънкулки[1]? Кой ще остави меда и млякото, ако не е намерил нещо по-вкусно? Кой ще остави баща си и майка си, ако не е намерил някой по-близък? Кой би оставил деца и приятели, ако не е познал някой,  който му е по-мил? Кой би предал живота си доброволно на мъчения и смърт, ако не съзирал безсмъртния живот? Господ Христос е по-сладък от меда и млякото; по-близък роднина ни е от бащата и майката; по-мил ни е от децата и приятелите ни; по-скъп ни е от всички видими блага, натрупани през този живот, защото ни дарява безсмъртен живот. Всичко в света е по-малко от него, по-малко и горчиво, слабо, евтино и преходно спрямо Него. Който Него приеме, лесно ще остави всичко, всичко, защото е приел най-доброто и Най-Добрия.

О, Господи Иисусе, съкровищницо на всички блага, помогни ни да се отречем от всичко и да прегърнем Тебе, нашия живот и нашето благо. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

25.02.2025

25 ФЕВРУАРИ / 12 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА – ВРАТАРНИЦА“ (МОСКОВСКА)

ВСИЧКИ ПРЕПОДОБНИ ПРОСИЯЛИ В ПОСТНИЧЕСКИ ПОДВИГ

СВ. МЕЛЕТИЙ АНТИОХИЙСКИ

СВ. АЛЕКСИЙ МОСКОВСКИ

  Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8

А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1

Де́рзость ненави́дящих о́браз Госпо́день,/ и держа́ва нечести́вых безбо́жно в Нике́ю прии́де,/ и по́сланнии безчелове́чно вдови́цу,/ благоче́стно чту́щую ико́ну Богома́тере, истязу́ют,/ но та́я но́щию с сы́ном ико́ну в мо́ре пусти́, вопию́щи:/ сла́ва Тебе́, Чи́стая,/ я́ко непроходи́мое мо́ре плещи́ своя́ подаде́, // сла́ва правоше́ствию Твоему́, Еди́на Нетле́нная.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 4

Совозсия́ днесь Све́ту Воскресе́ния свет чи́стыя ико́ны Твоея́,/ обоя́ ве́село торжеству́юще вопие́м:// сохрани́ раб Твои́х благода́тию, Влады́чице.

Тропарь святителю Мелетию, архиепископу Антиохийскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ я́же веще́й и́стина,/ сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая./ О́тче Меле́тие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Мелетию, архиепископу Антиохийскому, глас 6

Духо́внаго твоего́ дерзнове́ния убоя́вся,/ отсту́пник бе́гает Македо́ний,/ моли́твенное же служе́ние соверша́юще, твои́ раби́,/ любо́вию притека́ем,/ А́нгелом собесе́дниче, Меле́тие,/ о́гненный мечу́ Христа́ Бо́га на́шего,/ вся безбо́жныя закала́яй:// воспева́ем тя, свети́льника, просвети́вшаго вся.

Тропарь святителю Алексию, митрополиту Московскому и всея Руси, глас 8

Я́ко апо́столом сопресто́льна,/ и врача́ предо́бра, и служи́теля благоприя́тна,/ к ра́це твое́й честне́й притека́юще, святи́телю Алекси́е Богому́дре, чудотво́рче,/ соше́дшеся, любо́вию в па́мять твою́ све́тло пра́зднуем,/ в пе́снех и пе́ниих ра́дующеся и Христа́ сла́вяще,/ такову́ю благода́ть тебе́ дарова́вшаго исцеле́ний// и гра́ду твоему́ вели́кое утвержде́ние.

Кондак святителю Алексию, митрополиту Московскому и всея Руси, глас 8

Боже́ственнаго и пречестна́го святи́теля Христо́ва,/ но́ваго чудотво́рца Але́ксия,/ ве́рно вси пою́ще, лю́дие, любо́вию да ублажи́м, я́ко па́стыря вели́каго,/ служи́теля же и учи́теля прему́дра земли́ Росси́йстей./ Днесь, в па́мять его прите́кше,/ ра́достно возопие́м песнь Богоно́сному:/ я́ко име́я дерзнове́ние к Бо́гу,/ многообра́зных нас изба́ви обстоя́ний, да зове́м ти:// ра́дуйся, утвержде́ние гра́ду на́шему.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Иоан Златоуст посочва следния пример от живота на св. Мелетий, който показва голямото благородство на този велик иерарх. „Ще е несправедливо да не се спомене за онова, което се случило при изгонването (Мелетиевото от Антиохия). Когато градоначалникът седнал в колата, поставил светителя до себе си и започнал да кара през пазара, от всички страни към главата му се посипал град от камъни, хвърляни от гражданите, защото те не могли с лекота да се разделят със своя архиерей и били готови по-скоро да се разделят с живота си, отколкото с този светител. Но какво сторил този блажен мъж? Виждайки летящите камъни, той покрил главата на началника със своята дреха. Така, със своята преголяма кротост засрамил неприятелите си, а на своите последователи дал поука какво незлобие трябва да показват към онези, които ни вредят; как не само не трябва да им причиняваме никакво зло, ами с все сила да отклоняваме от тях опасността, която ги грози.“ За самия външен вид на Мелетий Златоуст говори по-нататък: „Наистина, най-голяма наслада е да се види неговото свето лице. Не само когато поучавал или говорел, но и когато само хората гледали към него, той бил в състояние да въдвори в душите на гледащите го всяка добродетел“.

БЕСЕДА за чудесното посещение на Божия Син

Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца (Иоан 16: 28).

Тези думи, братя, са от съдбоносно значение за нас. Защото от всичко на този свят най-важното за нас е да знаем има ли Бог и има ли живот след смъртта? Тези думи са по-скъпи от всички бисери на света и от слънцето, и от звездите, защото тези думи са изречени от Онзи, който е най-надежден и най-истински свидетел. Наистина, тези думи са извор на най-голяма радост за нас, потопените в отчаяние, и смърт след отчаянието. Те свидетелстват, че има Бог и живот след смъртта. Излязох от Отца – преди всичко това означава, че има Бог, от Когото Господ Иисус е излязъл. И отивам при Отца – и това означава, че има Бог Отец, при Когото Синът Божи се връща. И двете изречения едновременно показват, че има вечен живот и смъртта не е наше унищожение. Защото тези думи Господ изговорил пред самата Своя смърт. О, сладка и чудна блага вест! Онова, което сърцата на всички хора и племена смътно предусещали, Господ засвидетелствал като факт, като истина. Освен това, тези думи потвърждават единосъщието на Отца и Сина и божеството на нашия Господ и Спасител. Бог ни е посетил, братя мои, сам Всевишният Бог – светият, силният и безсмъртен Бог. Това е триумфът[1] на нашата утеха и нашата радост.

О, Господи Иисусе, Сине Божи, истински Свидетелю за всяко благо, за което сърцата ни денонощно жадуват, освети ни, укрепи ни и ни обезсмърти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – върхът (бел. прев.).

24.02.2025

24 ФЕВРУАРИ / 11 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕОРГИ СОФИЙСКИ НОВИ

СВ. ВЛАСИЙ, ЕП. СЕВАСТИЙСКИ

СВ. ЦАРИЦА ТЕОДОРА

Тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

В терпе́нии многоиску́снем, блаже́нне му́чениче Гео́ргие,/ огнеиску́сную смерть претерпе́л еси́/ и по кончи́не твое́й вене́ц от Христа́ нетле́нный/ с му́ченическими ли́ки прия́л еси́./ И ны́не, на земли́ кро́тких досто́йно водворя́яся,/ Христа́ Бо́га о нас непреста́нно моли́,// и́же ве́рою покланя́ющихся ра́це мо́щей твои́х.

Ин тропарь мученику Георгию Новому, Софийскому, Болгарскому , глас 4

Боже́ственным жела́нием от ю́наго во́зраста/ весь сам себе́ Го́сподеви возложи́в,/ в моли́твах и посте́х о́браз быв доброде́тели,/ бога́тство же, и сла́ву, и доброро́дство теле́сное, я́ко не су́щее, презре́в,/ и Христа́ еди́наго от души́ возлюби́л еси́,/ и Того́, и́стиннаго су́ща Бо́га, в Тро́ице покланя́ема,/ пред нечести́выми ту́рки пропове́дал еси́,/ и, срацы́нскую ве́ру, и зако́ны Моаме́фовы под нога́ми попра́в/ и мучи́теля ужаси́в,/ муче́ния венце́м украси́вся, сла́вне,/ к Небе́сным восте́кл еси́ ликостоя́нием,/ прему́дре Гео́ргие./ Моли́ Христа́ Бо́га/ сохрани́ти оте́чество твое́ и спасти́ лю́ди и град,// и́же твоя́ по́двиги при́сно почита́ющия.

Тропарь священномученику Власию, епископу Севастийскому , глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ние обре́л еси́, Богодухнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Вла́сие./ Моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Власию, епископу Севастийскому , глас 2

Боже́ственное прозябе́ние, цвет неувяда́емый,/ лозы́ Христо́вы розго́ многострада́льная, Богоно́се Вла́сие,/ ве́рою чту́щия па́мять твою́ весе́лия твоего́ испо́лни,// моля́ся непреста́нно о всех нас.

Тропарь праведной Феодоре, глас 5

Во святы́х ди́вная,/ благове́рная цари́це Феодо́ре,/ нетле́нием моще́й и чуде́с сия́нием почти́ тя́ Бо́г;/ помина́юще твое́ пра́ведное житие́,/ тя́ мо́лим испроси́ти// телесе́м на́шим здра́вие и душа́м спасе́ние.

Кондак праведной Феодоре

Благоче́стия цветы́ украси́вшися, свята́я,/ и увенча́нная диади́мою от руки́ Бо́жией, Феодо́ро,/ побо́рница це́ркви всея́ показа́лася еси́,/ воздви́гши поклоне́ние Христо́ве ико́не несумне́нно и святы́х,// с ни́миже сопричла́ся еси́ к небе́сному жре́бию.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ФЕВРУАРИ

Материята сама по себе си не е зло, както са учили някои християнски еретици (напр. манихеите) и някои философи. Не само че не зло, но не е и единственият носител на злото, а само толкова, колкото и духът. Всяка материална твар е нравствено безразлична и плашлива заради човешките грехове, но не е зла. Материята е тленна, слаба и нищожна в сравнение с безсмъртния дух, но тя сама по себе си не е зла. Ако беше зла, нима Господ Христос щеше да установи Причастието да е с хляб и вино и нима би нарекъл хляба и виното Свое Тяло и Своя Кръв? Ако материята сама по себе си е зла, как хората биха се кръщавали във вода? Как осветената вода би се запазила от разваляне и би имала чудотворно действие? Как Кръстът би притежавал сила? Как Христовата одежда би източила силата, от която се е изцелила кръвотечивата жена? Как биха могли мощите на светиите и иконите да чудотворят и провождат толкова добрини от Царството на благодатта за хората? Как, следователно, може доброто да дойде при хората чрез злото?

Разсъждение

БЕСЕДА за плътското и духовното мислене

Вие съдите по плът (Иоан 8: 15).

Така казал Всезнаещият Господ на озлобените евреи – Вие съдите по плът. Защото те били заловили в прелюбодейство една жена и искали да я убият с камъни заради този плътски грях. Но Господ видял в душата на жената, че тя все още може да бъде спасена и да се поправи, подбудил я към покаяния и я освободил. Защото, макар и да извършила прелюбодейство, душата ѝ не била съвсем прелюбодейна. А пък грехът на прелюбодейството фарисеите непрестанно носели в своето сърце, но те ловко го прикривали, не осъждали това, а осъждали само и единствено плътското дело на тези, които заловят в него. Духовните хора съдят по дух, а плътските – плътски. И до ден днешен евреите, наказани и разпръснати по целия свят, никак не могат да се научат да мислят и съдят духовно, а още повече мислят и съдят само плътски, само по външност и по наредбите на закона, писан на хартия или в природата , но никога по дух. Защото, ако се научат да съдят хората и делата по дух, те веднага биха признали Господа Иисуса за Месия и Спасител. Ние, християните, да внимаваме да не съдим само по плът. Да внимаваме, та да не бъдем бързи в осъждането на онзи, който по незнание се е подхлъзнал в лошо дело, нито пък да го похвалим, когато с внимание се пази да не се хлъзне пред хората, а със сърцето си е вече в пропастта на греха. Да се пазим от заблудата за хората и природата да съдим само по чувствени впечатления и да се стараем с дух да отсъждаме духовно. Вижте, ние сме деца на духа и светлината, защото сме кръстени.

Господи Иисусе, Ти ни учи и ръководи да не мислим и да не съдим плътски, а по дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски