Автор: sava

27 НОЕМВРИ / 14 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ФИЛИП

СВ. ЦАР ИУСТИНИАН И ЦАРИЦА ТЕОДОРА

СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Тропарь апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 3

Благоукраша́ется вселе́нная,/ Ефио́пия ликовству́ет,/ я́ко венце́м красуе́ма,/ тобо́ю просвети́вшися,/ све́тло торжеству́ет па́мять твою́,/ Богоглаго́ливе Фили́ппе,/ вся бо ве́ровати Христу́ научи́л еси́/ и тече́ние соверши́л досто́йно Ева́нгелия./ Тем дерзнове́нно вари́т Ефио́пская рука́ к Бо́гу,// Его́же моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 8

Учени́к, и друг Твой, и подража́тель стра́сти Твоея́,/ вселе́нней Бо́га Тя пропове́да, Богоглаго́ливый Фили́пп;/ того́ моли́твами от враго́в пребеззако́нных/ Це́рковь Твою́ и всяк град Твой// Богоро́дицею соблюди́, Многоми́лостиве.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 4

Ны́не вре́мя де́лательное яви́ся,/ при две́рех суд, воста́нем у́бо постя́щеся,/ принесе́м сле́зы умиле́ния,/ ми́лостынями, зову́ще:/ согреши́хом па́че песка́ морска́го,/ но осла́би, Соде́телю всех,// я́ко да прии́мем нетле́нныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  – 14 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни завинаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст – затворник

26 НОЕМВРИ / 13 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЕРУСАЛИМСКА“

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 4

Богоpа́дованная Влады́чице,/ пpепpосла́вленная Ма́ти Щедpо́т и человеколю́бия,/ всеми́лостивая о всем ми́pе Хода́таице!/ Пpиле́жно pаби́ Твои́ ко Твоему́ пpедста́тельству пpибега́ем,/ и ко пpечу́дному о́бpазу Твоему́ со умиле́нием пpипа́дающе мо́лимся:/ моли́тву те́плую Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему сотвоpи́,/ о Всепе́тая Цаpи́це Богоpо́дице,/ да от вся́ких боле́зней и печа́лей нас Тебе́ pа́ди изба́вит,/ и от гpехо́в вся́ких свободи́в,/ Ца́pствия Своего́ Небе́снаго насле́дники ны пока́жет:/ ве́лие бо и неизpече́нное я́ко Ма́ти к Нему́ деpзнове́ние и́маши,/ и вся от Него́ испpоси́ти мо́жеши,// Еди́на во ве́ки пpеблагослове́нная.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Иерусали́мская нам, Влады́чице, показа́ся/ пред не́ю же ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдная, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 5

Не отри́ни, о Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред Иерусали́мскою ико́ною Твое́ю/ моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни,/ и крест земна́го жития́ нести́ им помози́,// ели́ка бо хо́щеши мо́жеши.

Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Златоусту, глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

13 НОЕМВРИ

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.
 
БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък
 
Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).
 
Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи в едно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.
О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 [1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).

30 НОЕМВРИ / 17 НОЕМВРИ

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕЛЕОТОЧИВА“

СВ. ГРИГОРИЙ НЕОКЕСАРИЙСКИ

СВ. ЛАЗАР ИКОНОПИСЕЦ

Тропарь святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 8

В моли́твах бо́дрствуя, чуде́с де́ланьми претерпева́я,/ тезоиме́ние стяжа́л еси́ исправле́ния,/ но моли́ся Христу́ Бо́гу, о́тче Григо́рие,/ просвети́ти ду́ши на́ша,// да не когда́ у́снем в смерть.

Кондак святителю Григорию Чудотворцу, епископу Неокесарийскому, , глас 2

Чуде́с мно́гих прие́м де́йство,/ зна́меньми ужа́сными де́моны устраши́л еси́,/ и неду́ги отгна́л еси́ челове́ческия, всему́дре Григо́рие:/ чудотво́рец же имену́ешися,// зва́ние от дел прие́м.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 НОЕМВРИ

Разсъждение

Следните примери от живота на св. Григорий нека покажат как Бог пази и спасява праведника от напаст. Още когато бил във философската школа в Александрия, св. Григорий пазел в чистота своята душа и своето тяло, както ги пазил и опазил до края на своя живот. В това отношение той бил изключение от тогавашната разпусната младеж. Това предизвиквало завист и омраза между неговите другари. За да го унижат, те намерили и изпратили една блудница да изпълни техния злобен замисъл. Веднъж, когато Григорий бил на един площад с най-известните учители и философи, тази скверна жена се приближила и започнала с викове да иска от Григорий да ѝ заплати това, което уж ѝ дължал за нечиста връзка с нея. Чувайки това, едни от присъстващите хора се съблазнили, а други се ядосали на безсрамната жена и започнали да я гонят. Но тя, с още по-силен глас, почнала да вика и да иска пари. Невинният Григорий почервенял, както би почервеняло всяко невинно същество пред грубата клевета, но не проявил нито гняв[1], нито омраза, а казал на един от другарите си да ѝ даде колкото иска, само и само да се махне. Другарят му го послушал и дал на жената исканите пари. Но начаса Бог пратил зъл дух върху жената, тя паднала на земята, започнала да се гърчи и скубе, да скърца със зъби, а от устата ѝ да излиза пяна. А незлобливият като агне свети Григорий се помолил за нея на Бога и жената оздравяла и се изправила. Така, вместо с унижение, Григорий се сдобил с по-голяма слава. Втори пример – когато настанало люто гонение срещу християните, св. Григорий ги посъветвал да се скрият, а и той самият с дякона си се отдалечил в една планина. Но царските войници ги забелязали и тръгнали към тях. Когато били съвсем близо, Григорий се помолил на Бога за помощ и Бог изведнъж ги направил невидими за техните преследвачи. Напразно войниците обикаляли близо до тях, без да могат да ги видят, и накрая се върнали без тях назад.

БЕСЕДА за ширината и дължината, за дълбочината и височината

Да можете проумя с всички светии що е ширина и дължина, дълбочина и височина (Ефес.3: 18).

Това е плодът на вярата и любовта! Това са царските дарове, които донася Царят Христос, когато се всели в човешкото сърце. Проумяване на спасителните тайни; проумяване на всичко онова, което е важно за човешкия живот. Но това проумяване не е нито лично, нито изключително, не е собствено и оригинално, а е в съгласие с разбирането на всички светии. Защото кои са свèти, ако не богатите с вяра и любов? Тям се дарува проумяването на Божиите тайни заради тяхната вяра и любов. Сравни твоето разбиране с тяхното разбиране и ако видиш разлика, не си на прав път. Ако твоето разбиране съвпада с тяхното, значи си достигнал тяхната мярка на вяра и любов – следователно Христос се е вселил в твоето сърце. Тогава ще разбереш каква е ширината на Божията любов, която включва в плана си спасението и на евреите, и на езичниците; и каква е дължината на Промисъла Божий, Който предвечно е изготвил плана за спасение последователно чрез пророците и многото чудеса; и каква е дълбочината на Христовото смирение, поради което Той лично слязъл в Ада, за да спаси душите на праведниците; и каква е височината на славата Христова, която като човек приел след завършване на Своето спасително дело на земята. Както Кръстът Христов се простират ширината и дължината, и дълбочината, и височината, обхващайки всичко, обяснявайки всичко, призовавайки всички, милувайки всички и възвисявайки всички.

О, Господи Иисусе Христе, благий Господи наш, помилвай ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – сръдня (бел. прев.).

29 НОЕМВРИ / 16 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ

СВ. ФУЛВИАН (МАТЕЙ) КНЯЗ ЕТИОПСКИ

Тропарь апостолу и евангелисту Матфею, глас 3

Усе́рдно от мы́тницы к зва́вшему Влады́це Христу́,/ я́вльшуся на земли́ челове́ком за бла́гость,/ Тому́ после́довав, апо́стол избра́нный яви́лся еси́/ и благове́стник Ева́нгелия вселе́нней велегла́сен./ Сего́ ра́ди чти́м честну́ю па́мять твою́, Матфе́е Богоглаго́ливе,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,// да грехо́в оставле́ние пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу и евангелисту Матфею, глас 4

Мыта́рства и́го отве́рг,/ пра́вды и́гу притя́глся еси́,/ и яви́лся еси́ купе́ц всеизря́днейший,/ бога́тство прине́с, ю́же с высоты́ прему́дрость./ Отону́дуже пропове́дал еси́ и́стины сло́во,/ и уны́лых воздви́гл еси́ ду́ши,// написа́в час су́дный.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 НОЕМВРИ

Разсъждение

Дали Господнята заповед за непрестанната молитва (Лк. 18: 1) важи само за монасите или за всички християни въобще? Ако важи само за монасите, апостол Павел не би писал на солунските християни: „Непрестанно се молете“ (Сол. 5: 18). Апостолът, значи, повтаря Господнята заповед дума по дума и я дава за всички християни, без разлика дали някой е монах или мирянин. Св. Григорий Палама, като млад иеромонах, се подвизавал за някое време в един манастир във Верея. Тук бил и един известен подвижник – старецът Иов, когото всички уважавали. Веднъж се случило, в присъствието на стареца Иов, Григорий,  позовавайки се на апостолските слова, да твърди, че непрестанната молитва е задължение на всеки християнин, а не само на монасите. Старецът Иов, възразяйки на това, рекъл, че непрестанната молитва е задължение само на монасите, а не на всеки християнин. Св. Григорий като по-млад отстъпил и мълчаливо се отдалечил. Когато Иов се върнал в своята килия и застанал на молитва, му се явил във велика небесна слава Божий ангел и му рекъл: „Старче, не се съмнявай в правотата на Григориевите думи, той правилно каза; и ти така мисли и на другите го кажи“. Така, значи, и апостолът, и ангелът, потвърдили заповедта всички християни да се молят непрестанно. Ако не могат [да бъдат] постоянно в храма, [непрестанно да се молят] на всяко място, по всяко време, вътре в своето сърце. Щом Бог не се изморява да ни прави благодеяния, как ние да се уморим да Му благодарим за тези благодеяния? Щом Той постоянно мисли за нас, защо ние да не мислим постоянно за Него?

БЕСЕДА за вселяването на Христа в сърцата на вярващите

Чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, за да бъдете вкоренени и утвърдени в любовта.(Ефес. 3: 17).[1]

С вярата Христос влиза в човешките сърца, а с Христос и любовта. Така човек се вкоренява и се утвърждава в любовта. Първо, значи, вярата; па после Христовото присъствие в сърцето, с присъствието Христово – любовта, а с любовта всички неизказани блага. С няколко думи апостолът ни показва цялата стълбица към съвършенството. Началото е вярата, а завършекът – любовта. А вярата и любовта се свързват в живо и неразделно единство с присъствието в сърцето на живия Господ Иисус Христос. С усилване на вярата ние все повече ще скъсяваме разстоянието[2] между нас и Христа Господа. Колкото вярата е по-силна, толкова Христос е по-близо. Накрая сърцето се изпълва с Христос и не може да се отдели от Христос, както белите дробове от въздуха. Така човек със сълзи на радост общува с Христа в своето сърце чрез молитвата „Господи Иисусе, помилвай мене грешния!“. И неусетно сърцето се изпълва със светла и топла любов. Така любовта се съединява с вярата и надеждата, а като се съедини, между тях изчезва границата, та човек не може с ума си да определи докъде стига вярата и откъде започват любовта и надеждата. Когато Христос се всели в него, тогава той не вижда в себе си нито вярата, нито надеждата, нито любовта, нито пък ги назовава [по някакъв начин], а вижда само Христа и призовава името Му. Тъй както овощарят есенно време гледа зрелия плод на дървото и не говори повече за цвета и листата на този плод, а само за зрелия плод.

О, Господи Иисусе Христе, върховна Висота на всички наши стремежи, последен пристан на всички наши странствания, приближи се към нас и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В този стих има леко разночетене с българския превод. Тук е според сръбския вариант (Ефес. 3: 17) (бел. прев.).

[2] В ориг. – убиваме разделението (бел. прев.).

27 НОЕМВРИ / 14 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ ФИЛИП

СВ. ЦАР ИУСТИНИАН И ЦАРИЦА ТЕОДОРА

СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА

Тропарь апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 3

Благоукраша́ется вселе́нная,/ Ефио́пия ликовству́ет,/ я́ко венце́м красуе́ма,/ тобо́ю просвети́вшися,/ све́тло торжеству́ет па́мять твою́,/ Богоглаго́ливе Фили́ппе,/ вся бо ве́ровати Христу́ научи́л еси́/ и тече́ние соверши́л досто́йно Ева́нгелия./ Тем дерзнове́нно вари́т Ефио́пская рука́ к Бо́гу,// Его́же моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Кондак апостолу Филиппу, от 12-ти, глас 8

Учени́к, и друг Твой, и подража́тель стра́сти Твоея́,/ вселе́нней Бо́га Тя пропове́да, Богоглаго́ливый Фили́пп;/ того́ моли́твами от враго́в пребеззако́нных/ Це́рковь Твою́ и всяк град Твой// Богоро́дицею соблюди́, Многоми́лостиве.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому , глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

Кондак святителю Григорию Паламе, архиепископу Солунскому, глас 4

Ны́не вре́мя де́лательное яви́ся,/ при две́рех суд, воста́нем у́бо постя́щеся,/ принесе́м сле́зы умиле́ния,/ ми́лостынями, зову́ще:/ согреши́хом па́че песка́ морска́го,/ но осла́би, Соде́телю всех,// я́ко да прии́мем нетле́нныя венцы́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  – 14 НОЕМВРИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Св. Григорий Палама е узнал много чрез небесни откровения. Като провел три години на безмълвие в една  килия на св. лавра, трябвало да излезе между хората и да им бъде от полза със своите събрани знания и опит. Това Бог му показал с едно изключително  видение. Един ден, като в дрямка, Григорий видял себе си да държи в ръка съд препълнен с мляко, но толкова препълнен, та чак преливал, но постепенно млякото се превърнало във вино, което също така преливало през ръба на съдът и мокрило ръцете и дрехите му. Тогава му се явил един светъл юноша и му рекъл: „Защо не дадеш и на другите от това чудно питие, което  тъй невнимателно разпиляваш? Или може би не знаеш, че то е дар от Божията благодат?“. На това Григорий отговорил: „Но ако в днешно време няма никой, който да чувства потребност от такова питие, на кого да го дам?“. Тогава юношата казал, че и да има жадни за такова питие, и да няма, той [Григорий] е длъжен да изпълни своя дълг и да не пренебрегва Божия дар. Млякото Григорий изтълкувал като обикновено поучение към народните маси за морален живот и поведение, а виното като наука от догматически характер. Друг път Григорий се бил затворил в един манастир и там писал своите „Начала на Православието“. В навечерието на празника на св. Антоний Велики, монасите го повикали, за бдението, но той останал със своето занимание в килията. Всички братя отишли в църква. Изведнъж му се явил св. Антоний и му казал: „ Съвършеното безмълвие е добро, но понякога е необходимо общение и с братята“. Убеден от това видение, за радост на всички монаси, Григорий се отправил към църквата.

БЕСЕДА за затворника Павел

Ето защо аз, Павел, съм окованик[1] Иисус Христов за вас езичниците ( Ефес.3, 1)

Този апостол Христов, братя, себе си  нарича затворник Христов. Как тъй апостол ще бъде затворник? Не е ли затворникът свързан? Да; но и апостолът е свързан, свързан с любовта на Господа, тъй силно, че никаква друга връзка на земята не чувства, като че да няма такива. Апостолът е свързан и с ума си за Господа Иисуса, така силно, та не може да мисли за нищо друго, без Иисуса Христа Господа. Апостолът и със своята воля е свързан за Господа Иисуса тъй здраво, та всъщност няма своя воля, а съвършено  е подчинил волята си на Господа Иисуса. Така той желае онова, което желае и Христос, мисли онова, което Христос мисли, прави онова, което Христос иска. Нима това не е затворничество? О, блажено затворничество, което не е за срам а е за слава, и не е за гибел, а за спасение! И тъй, Христос е пълен господар над живота на апостола, както външно, тъй и вътрешно. Той външно и вътрешно му пращал изкушения; външно и вътрешно му откривал чудесата на Своя Промисъл; външно и вътрешно, заради неговото спасение и заради спасението на мнозина други, го ръководи към съвършена добродетел. Да се предадем, братя, и ние на Господа Иисуса Христа, подобно на Неговите апостоли. И ще бъдем в най – сигурните ръце и на най-сигурния път.

Господи Иисусе Христе, Господи велики и дивни, привържи и нас към Себе Си, направи ни за винаги Твои раби, и на този и в другия свят. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според сръб. текст – затворник

26 НОЕМВРИ / 13 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЕРУСАЛИМСКА“

СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 4

Богоpа́дованная Влады́чице,/ пpепpосла́вленная Ма́ти Щедpо́т и человеколю́бия,/ всеми́лостивая о всем ми́pе Хода́таице!/ Пpиле́жно pаби́ Твои́ ко Твоему́ пpедста́тельству пpибега́ем,/ и ко пpечу́дному о́бpазу Твоему́ со умиле́нием пpипа́дающе мо́лимся:/ моли́тву те́плую Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему сотвоpи́,/ о Всепе́тая Цаpи́це Богоpо́дице,/ да от вся́ких боле́зней и печа́лей нас Тебе́ pа́ди изба́вит,/ и от гpехо́в вся́ких свободи́в,/ Ца́pствия Своего́ Небе́снаго насле́дники ны пока́жет:/ ве́лие бо и неизpече́нное я́ко Ма́ти к Нему́ деpзнове́ние и́маши,/ и вся от Него́ испpоси́ти мо́жеши,// Еди́на во ве́ки пpеблагослове́нная.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Иерусали́мская нам, Влады́чице, показа́ся/ пред не́ю же ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдная, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 5

Не отри́ни, о Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред Иерусали́мскою ико́ною Твое́ю/ моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни,/ и крест земна́го жития́ нести́ им помози́,// ели́ка бо хо́щеши мо́жеши.

Тропарь святителю Иоанну Златоусту, глас 8

Уст твои́х я́коже све́тлость огня́ возсия́вши благода́ть,/ вселе́нную просвети́:/ не сребролю́бия ми́рови сокро́вища сниска́,/ высоту́ нам смиренному́дрия показа́./ Но твои́ми словесы́ наказу́я, о́тче Иоа́нне Златоу́сте,// моли́ Сло́ва Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Златоусту, глас 6

От Небе́с прия́л еси́ Боже́ственную благода́ть/ и твои́ми устна́ми вся учи́ши/ покланя́тися в Тро́ице еди́ному Бо́гу,/ Иоа́нне Златоу́сте, всеблаже́нне преподо́бне,/ досто́йно хва́лим тя:// еси́ бо наста́вник, я́ко Боже́ственная явля́я.

13 НОЕМВРИ

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 НОЕМВРИ
 
Разсъждение
 
Наказание и награда! И двете са в Божията ръка. Но както този земен живот е само сянка на истинския живот на небето, така наказанието и наградата на земята са само сянка на истинското наказание и награда във вечността. Главните гонители на светеца Божий Златоуст били Теофил – патриарх Александрийски, и царица Евдоксия. След мъченическата[1] Златоустова смърт и двамата ги постигнало люто наказание. А именно – Теофил полудял, а Евдоксия била натирена от двореца на цар Аркадий. Евдоксия скоро се разболяла от неизлечима болест, по тялото ѝ се отворили рани и червеи закипели из раните. Такава смрад се разнасяла от нея, че не било лесно човек да мине дори по улицата пред нейния дом. Лекарите употребили най-хубавите мазила, аромати и благовония само колкото да премахнат смрадта от скверната царица, но нямали голям успех. Накрая царицата умряла в смрад и мъки. Ала и след смъртта ѝ Божията ръка тегнела над нея. Цели 34 години, докато цар Теодосий не пренесъл мощите на св. Златоуст в Цариград, ковчегът с нейното тяло денонощно се тресял. А какво станало със Златоуст след смъртта му? Награда, награда, каквато само Бог може да даде. Аделтий – епископ Арабски, който приел изгнаника Златоуст в своя дом в Кукус, молил Бога да му покаже къде се намира Иоановата душа. Веднъж на молитва Аделтий бил като че ли вън от себе си и видял един сияен юноша, който го завел на небесата и му показал по ред иерарсите, пастирите и учителите, назовавайки всекиго по име. Но така и не видял Иоана. Ангелът го повел към изхода на Рая, а Аделтий бил много нажален. Когато ангелът го попитал за причината на неговата скръб, Аделтий отговорил, че му е мъчно, дето не видял любимия си учител – Иоан Златоуст. Ангелът му отговори: „Него не може да го види човек, докато е в тяло, защото той е до Божия престол заедно с херувимите и серафимите“.
 
БЕСЕДА за основата и крайъгълния камък
 
Утвърдихте [се] върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за крайъгълен камък (Ефес. 2: 20).
 
Основа на апостолите и пророците са, братя, животът и делата на апостолите и пророците. Това са Старият и Новият завет. Кой свързва апостолите и пророците? Господ Христос. Без Него нито пророкът ще разбере апостола, нито апостолът пророка. Той пък е изпълнението на пророците и свидетелството на апостолите. Така, че Той е крайъгълният камък, Който свързва пророците и апостолите и ги държи ведно, както крайъгълният камък държи зидовете. И Старият, и Новият завет – целите са съединени в Него, осмислят се в Него, кръжат около Него, вдъхновяват се от Него, поддържат се от Него – от Господ Иисус Христос. Езичниците и евреите къде биха се срещнали и разбрали, ако не в Иисуса Христа Господа? Никъде освен в Него. В Него и чрез Него те се съединяват в един Нов Човек, в едно безсмъртно тяло, в една свята и съборна Църква. Тялото и душата се съединяват във висше свето приятелство само чрез Господ Иисус. Връзката на душата и тялото била враждебна чак до Неговото идване в тяло; и това враждуване накланяло към погубване на душата. Той ги  помирил и осветил. Така Той станал крайъгълен камък на всеки безсмъртен и богоугоден градеж, независимо дали се отнася за един човек, или за едно семейство, или народ, или за целия човешки род, или сега, или в миналото, или в бъдещето, или в старозаветно, или в новозаветно време. Той е носещият стълб[2] на всеки градеж, тъй като той е Глава върху тялото на Божията Църква.
О, Господи Иисусе Христе, опоро на нашето спасение, помилуй и спаси нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 [1] авторът употребява думата мъченическа. Формално св. Иоан Златоуст не е убит, но заради претърпените от него страдания, без да се притесняваме от неточност, може да наредим лика му между мъчениците, което и прави в случая св. Николай (бел. прев.).
 
[2] В ориг. – главната стена (бел. прев.).

25 НОЕМВРИ / 12 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МИЛОСТИВА“

СВ. ПРОРОК АХИЯ

СВ. ИОАН МИЛОСТИВИ

СВ. НИЛ ПОСТНИК

СВ. НИЛ МИРОТОЧИВИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Милостивая», глас 1

Притеце́м, лю́дие, со дерзнове́нием к Ми́лостивей Цари́це Богоро́дице, и умиле́нно воззове́м к Не́й: ниспосли́, Влады́чице, ми́лости Твоя́ бога́тыя, сохраня́я во здра́вии и благоде́нствии гре́шныя рабы́ Твоя́. Боля́щия исцели́, скорбя́щия уте́ши и бе́дствующим помози́. И сподо́би на́с, Преми́лостивая, благоче́стно житие́ сие́ земно́е сконча́ти, христиа́нскую непосты́дную кончи́ну получи́ти и Небе́сное Ца́рствие унасле́довати. Гра́д на́ш изба́ви от вся́каго зла́го обстоя́ния, огражда́я Твои́м ми́лостивым заступле́нием. Ми́рови ми́р да́руй и спасе́ние душа́м на́шим испроси́.

Тропарь святителю Иоанну Милостивому, глас 8

В теpпе́нии твое́м стяжа́л еси́ мзду́ твою́, о́тче пpеподо́бне,/ в моли́твах непpеста́нно теpпе́вый,/ ни́щия возлюби́вый и сия́ удовли́вый,/ но моли́ся Хpисту́ Бо́гу, Иоа́нне ми́лостиве, блаже́нне,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Иоанну Милостивому, глас 2

Бога́тство твое́ расточи́л еси́ убо́гим,/ и Небе́сное бога́тство ны́не восприя́л еси́,/ Иоа́нне всему́дре:/ сего́ ра́ди вси́ тя почита́ем,/ соверша́юще па́мять твою́,// ми́лостыни о тезоимени́те!

Тропарь преподобному Нилу Постнику, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней, сия́я чудесы́, Ни́ле, о́тче наш,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Нилу Постнику, глас 8

Хвра́стная страсте́й я́же от телесе́ воста́ния/ сечи́тельно, Ни́ле блаже́нне, во бде́нной твое́й ссекл еси́ моли́тве,/ но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от вся́ких мя бед свободи́, да зову́ ти:// ра́дуйся, о́тче всеми́рный.

Ин кондак преподобному Нилу Постнику, глас 8

Боже́ственною любо́вию возгоре́вся, всеблаже́нне,/ оста́вил еси́ и́же в житии́ молвы́/ и по́стных сели́тву в горе́ стяжа́,/ от нея́же, вшед в мрак незахо́дный,/ прие́млеши, я́ко дре́вле Богоно́сец, Богоначерта́нная писмена́,/ и́миже к Боже́ственней доброде́тели наставля́еми, ве́село вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче Ни́ле, по́стником добротворе́ние.

Тропарь преподобному Нилу Мироточивому, Афонскому, глас 1

Мона́шествовав богоуго́дно в Горе́ Афо́нстей,/ в моли́твах и посте́х Бо́га взыска́л еси́/ и стал еси́ прия́телище чи́стое Ду́ха,/ облистава́я ве́рным доброде́телей лучи́,/ и́миже осиява́еши, Ни́ле, вопию́щих тебе́:/ сла́ва просла́вльшему тя Бо́гу,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Нилу Мироточивому, Афонскому, глас 3

Е́же от земли́ явле́ние/ свяще́нных моще́й твои́х, Ни́ле,/ совозсия́ сия́нию Креста́,/ того́ бо вожделе́л еси́ те́пле от младе́нства,/ ко́сти твоя́, сораспя́вшияся Христо́ви,/ воскре́сшему я́ко преве́чному Бо́гу,// Того́ прия́ша благода́ть.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 НОЕМВРИ

Разсъждение

На много свети мъже и жени е било открито кога ще умрат и кога ще преминат в другия живот. Това е велик Божи дар. Но да не очакваме подобен дар, а тъй като сме недостойни, трябва всеки ден с покаяние да се готвим за заминаването си. От хората може и да се избяга, но от Бога – никога. Когато св. Иоан Милостиви бягал от персите, напускайки Египет, на кораба му се явил един светъл мъж, със златен скиптър в ръцете и му казал: „Царят на царете те вика при себе Си“. Иоан разбрал тези думи и започнал да се подготвя за смъртта си, която скоро настъпила. На св. крал Стефан Дечански често му се явявал любимият му светец Николай [Мирликийски], явил се и преди смъртта му, и му казал: „Стефане, приготви се за своето заминаване, скоро ще застанеш пред Господа“. По своето милосърдие тези двама светци много си приличали. От неизмеримото богатство, с което Иоан разполагал като патриарх на Александрийската църква, преди смъртта си той имал само третината от един динар, [която] наредил да дадат на бедните. А когато [св. Стефан] Дечански бил в манастира Пантократор в Цариград, един богат сръбски големец тайно му пратил голяма сума пари. „Благодаря на добрия господин за любовта!“ – отговорил Стефан на приносителя, – но ще ме зарадва повече, ако парите вместо на мене, бъдат раздадени на сиромасите.

БЕСЕДА за това как чужденците станаха домочадци

И тъй, вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога (Ефес. 2: 19).

Преди идването на Христа Господа е изглеждало, че само евреите са близки на Бога, а езичниците далечни. В същност и евреите, и езичниците са били еднакво далеч от Бога и от истинското богопочитание. Тогава дошъл Той, Христос Спасителят, и благовестил мир на вас, далечни и близки, и освен това, привел и едните, и другите, т.е. евреите и езичниците при Отца, в единия Дух. В новите твари, или в новия човек, или в Църквата Божия Духът е един; и всеки влизащ в Църквата Божия приема този Дух, но колкото и да се увеличава броят на членовете, винаги Духът остава един и същ; колкото народи, племена и раси да влязат в Божията Църква, Духът не се променя, сега и всякога, а остава един и същ. Ето защо, вие [бивши] езичниците, не сте вече чужди и пришълци, но като всички останали членове на Църквата сте съграждани на светиите и свои на Бога. Защото Църквата е основана върху святост и Нейният крайъгълен камък[1] е Светията на светиите, и според плана всички нейни членове трябва да са свети. Светии се наричат и всички онези, които живеели преди Христа, но очаквали Христа и се надявали на Него, както и онези, които живеели след Христа, признавайки Христос за Господ и Божи Син като Спасител, Изкупител, Възкресител и Съдия. Грехът разделя и отчуждава от Бога. Но чрез Христа Господа разделянето и отчуждението изчезнали и всички вярващи, било евреи или бивши езичници, станали свои на Бога. Всички, заради и чрез Господ Иисус Христос. О, братя мои, Господ Иисус ни е дарувал нещо по-висше от този живот – дарувал ни е мир и приятелство с Бога. А това е по-драгоценно от живота далеч от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Миротворецо и Миродавецо, запази ни до край в мир с Бога. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – каменен темел (бел. прев.).

24 НОЕМВРИ / 11 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА МОНРЕАЛСКА МИРОТОЧИВА“

СВ. МЪЧЕНИЦИ МИНА, ВИКТОР И ВИКЕНТИЙ

СВ. МЪЧЕНИЦА СТЕФАНИДА

СВ. ТЕОДОР СТУДИТ

СВ. СТЕФАН ДЕЧАНСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице перед Ея иконой, именуемой «Иверская Монреальская», глас 7

От святы́я ико́ны Твоея́, о, Влады́чице Богоро́дице, ми́ро благода́тное источи́ла еси́ оби́льно, ве́рныя Твоя́ во изгна́нии су́щия уте́шила еси́ и неве́рныя све́том Сы́на Твоего́ просвети́ла еси́. Те́мже и припа́даем к Тебе́, Госпоже́, со слеза́ми: ми́лостива на́м бу́ди в ча́с су́дный, да не́како толи́кую ми́лость Твою́ восприя́вше, я́ко презо́рливи нака́зани бу́дем, но пода́ждь на́м Твои́ми моли́твами пло́д духо́вный принести́ и спаси́ ду́ши на́ша.

Тропарь великомученику Мине Котуанскому, глас 4

Я́ко Безпло́тным собесе́дника/ и страстоте́рпцем единовсе́льника,/ соше́дшеся ве́рою, Ми́но, восхваля́ем тя,/ ми́ра ми́рови испроси́// и душа́м на́шим ве́лия ми́лости.

Кондак великомученику Мине Котуанскому, глас 4

Во́инства исхити́ привре́меннаго/ и нетле́ннаго показа́ тя Небе́снаго о́бщника,/ страстоте́рпче Ми́но, Христо́с, Бог наш,// И́же му́чеников нетле́нный вене́ц.

Тропарь мученикам Виктору, Стефаниде и Викентию, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Виктору, Стефаниде и Викентию, глас 4

И́же сла́ве, Го́споди и всех Соде́телю,/ Ты в ми́ре яви́л еси́ украше́нных доброде́тельми страстоте́рпцы и му́ченики,// да и́мут непобеди́мую побе́ду.

Тропарь преподобному Феодору Студиту, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ мона́шествующих Богодухнове́нное удобре́ние,/ Фео́доре прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Феодору Студиту, глас 2

По́стническое и равноа́нгельное житие́ твое́/ страда́льческими уясни́л еси́ по́двиги/ и А́нгелом совсе́льник, Богоблаже́нне, яви́лся еси́, Фео́доре./ С ни́ми Христу́ Бо́гу моля́ся// не преста́й о всех нас.

Тропарь мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

В терпе́нии добрострада́льных по́двиг твои́х/ многообра́зныя ра́ны претерпе́л еси́,/ и по кончи́не свое́й/ вене́ц от Бо́га с му́ченическими ли́ки восприе́млеши,/ и в земли́ кро́тких досто́йно водворя́ешися, блаже́нне,/ о нас Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Ин тропарь мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

Ца́рство, е́же на земли́ до́бре окормля́я, страда́льче,/ и, багряни́цу нося́, смире́нно стяжа́л еси́ мудрова́ние,/ ни́щих посеща́я и сим хлеб раздробля́я,/ тем Пребоже́ственная Тро́ица// Ца́рствия ку́пно и му́ченичества венце́м увязе́ тя.

Кондак мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 3

В царе́х благоче́стно пожи́в/ и страда́ния путь проше́д, веледу́шне,/ и страда́льцем равноче́стен вене́чник яви́лся еси́,/ и це́рковь твоя́ прославля́ет тя сла́вно,/ святы́ми благоуха́нными мощми́ твои́ми освяща́ема,/ те́мже почита́ем и та́йно вопие́м ти:// от бед изба́ви нас моли́твами твои́ми, свя́те.

Ин кондак мученику Стефану Урошу III, Дечанскому, царю Сербскому, глас 4

Друга́го Константи́на стяжа́ тя Це́рковь благоче́стием, блаже́нне,/ и кро́тостию, пра́вдою и ми́лостынями,/ но и великому́ченика и страда́льца и́стинна./ Те́мже и, тобо́ю кра́сящися, вопие́т:// Стефа́н мне похвала́ и утвержде́ние.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 НОЕМВРИ

Разсъждение

Ако някога на престола на земно царство е седял цар светец, то това е бил свети крал Стефан Дечански. Гърцитe, които гледали на славяните като на варвари, се удивлявали на красотата на душата на св. Стефан като на едно рядко срещано чудо за своето време. Когато император Кантакузин изпратил по някакви държавни дела при Mилутин игумена на манастира Пантократор, покрай другото крал Милутин попитал и за своя син Стефан. „Питаш ме, кралю, за втория Иов? – рекъл игуменът. – Бъди уверен, че неговата бедност стои по-високо от твоето кралско величие“. Гръцкият[1] император най-напред се отнасял със слепия крал твърде сурово; затворил го в едно отделение на двореца и забранил всякакъв достъп до него; а после го изпратил в манастира Пантократор, та там от тежките монашески подвизи да отслабне и да умре. Но Бог пазил блажени Стефан и той извършвал подвига на поста и молитвата като най-добрите монаси. За неговaта мъдрост се заговорило из целия Цариград. Императорът започнал да го уважава и често търсел съвети от него. Така например, Стефан допринесъл да се унищожи известната Варлаамова ерес, против която се борил и св. Григорий Палама. (Вж. Синаксара – втора неделя на великия пост). Варлаам по това време се намирал в Цариград и с ловки сплетни придобил много последователи от първенците в двореца и в Църквата за своята ерес[2]. В недоумение, императорът повикал Стефан и го попитал как да постъпи с Варлаам. Мъдрият Стефан му отговорил със словата на псaлмопевеца: Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи! И добавил: „Опасните хора трябва да се изгонят от обществото“. Като чул това, император Кантакузин веднага прогонил с безчестие Варлаам от столицата.

БЕСЕДА за Твореца на новия човек

За да създаде в Себе Си от двата народа един нов човек, въдворявайки мир (Ефес. 2: 15).

Идвайки на земята, човеколюбивият Господ е дошъл за всички хора, а не само за някои. Евреите Го очаквали като Месия – Той дошъл като Месия. Езичниците Го очаквали като Изкупител – Той дошъл като Изкупител. Той дошъл с еднаква любов и към евреите, и към езичниците. Освен евреите и езичниците трети нямало на земята. Евреите единствени на света вярвали в единния Бог; езичниците се кланяли на идоли. Но и евреите били потъпкали вярата със своите беззакония, така че нищо не знаели. Тъй че по незнание евреите и езичниците били еднакви. А още повече от проклятието заради греха, което от Адама [до Христа] тегнело над черната земя. И тъй като старият Адам не принадлежал само на евреите, а и на езичниците, защото и едните, и другите произлезли от него, тъй и Новият Адам не принадлежал само на едните от тях, защото спасил и едните, и другите. Господ Иисус не можел да толерира царството на евреите, т.е. царството на празния законнически формализъм, нито пък елинското царство (въобще езичеството), т.е. царството на натуралистическите басни и демонските магии и врачуване. Но той взел и двамата болника, и изцелил и двамата. Изцелил двамата и създал [от тях] нов човек. А той е Божията Църква. Така Господ отхвърлил еврейщината и езичеството, и създал Свята света Църква.    

O, всеблагѝ и всемъдри Господи Иисусе, неизречимо добро, премъдро е всичко, което си извършил! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски          

[1] Неточност. Кантакузин е византийски император от 1347 – 1354 (бел. прев.).

[2] В ориг. – за своето мислене (бел. прев.).

23 НОЕМВРИ / 10 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛИ ЕРАСТ, ОЛИМП, РОДИОН, СОСИПАТЪР И ДР.

СВ. МЪЧЕНИК ОРЕСТ

Апо́столи святи́и,/ моли́те Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолам Ерасту, Олимпу, Родиону, Сосипатру, Куарту (Кварту) и Тертию, глас 4

Яви́ся днесь апо́стол честно́е торжество́,/ подаю́щее я́ве всем прегреше́ний оставле́ние,// соверша́ющим их па́мять.

Ин кондак апостолам Ерасту, Олимпу, Родиону, Сосипатру, Куарту (Кварту) и Тертию, глас 2

Боже́ственным све́том ум озари́вше,/ вити́йская плете́ния му́дре разори́сте,/ и язы́ки вся улови́вше, апо́столи сла́внии,/ Влады́це приведо́сте,// Тро́ицу Боже́ственную сла́вити науча́юще.

Тропарь мученику Оресту врачу, глас 4

Удо́м усекнове́ние терпе́л еси́/ и о́гненную лю́тую му́ку, му́чениче,/ подви́гся, всесла́вне,/ венце́м я́ве увязе́ся нетле́нным, преблаже́нне,/ Престо́лу же предстои́ши Святы́я Тро́ицы,/ Ю́же помоли́, да спасе́т ны,/ му́чениче Оре́сте,// ве́рою пою́щим тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 10 НОЕМВРИ

Разсъждение

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит – племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата, ще намери много злато“. Мнозина са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Василий един ден стоял пред статуята и се чудил на тайнствения надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел, пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил на игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглили назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден монасите, като отишли в църквата, намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които, като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавриил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата – „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

БЕСЕДА за единствения мир и Помирителя

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един. (Ефес. 2: 14).

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Богa (или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По-нататък животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците и по място, където е била пренасяна, и по божеството, на което е била пренасяна, и по вида на животните, от които е пренасяна, и по начина, по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите стават кръвни братя така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите, които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5] и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                           

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове (бел. прев.).

[2] Т. е. на идолите (бел. прев.).

[3] В ориг. – дошла (бел. прев.).

[4] Т.е. св. Причастие (бел. прев.).

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни (бел. прев.).