Автор: sava

18 МАРТ / 5 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЪЗПИТАНИЕ“

СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ

СВ. КОНОН ИСАВРИЙСКИ

СВ. ИОАН БЪЛГАРСКИ

   Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Воспитание», глас 4

Воспита́вшейся во хра́ме во свята́я святы́х,/ оде́янней ве́рою и прему́дростию и безме́рным де́вством,/ Архистрати́г Гаврии́л принесе́ с небесе́ целова́ние/ и е́же ра́дуйся, ра́дуйся Благослове́нная,// ра́дуйся, Препросла́вленная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Тропарь мученику Конону Исаврийскому, глас 4

Я́ко де́вственника преди́вна/ и му́ченика непоколеби́ма,/ блаже́ннаго страда́льца,/ на бе́сы власть прие́мшаго,/ Ко́нона пе́сньми восхва́лим и к нему́ возопии́м:/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Конону Исаврийскому, глас 3

Чистото́ю я́ко а́нгел на земли́ пожи́в, отону́дуже собесе́дник а́нгелом бы́ти сподо́бился еси́, и роди́тели ко Христо́ву позна́нию приве́л еси́, и, еди́наго Бо́га в Тро́ице испове́дав, пострада́л еси́ до кро́ве, му́чениче Ко́ноне, моли́ Его́ непреста́нно о все́х на́с.

Тропар на мъченик Иоан Български глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Тропар на св. Николай, глас 8:

Златоустый проповедниче Воскресшаго Христа, путеводителю рода православнаго крестоноснаго в веках, благогласная лиро Духа Святаго, славо и любы монахов, радованье и похвало священников, учителю покаяния, предводителю богомольна воинства Христова святый Николае Сербский и всеправославный: со всеми святыми моли Единаго Человеколюбца да дарует мир и единение роду нашему.

Кондак на св. Николай, глас 3:

Сербскаго Лелича рождение, архипастырем во Охриде святаго Наума был еси, от престола святителя Саввы в Жичу предстал еси, научая и просвещая люди Божия Святым Евангелием. Многия к покаянию и любве ко Христу привел еси, Христа ради страсти в Дахау претерпел еси, и сего ради, святе, от Онего же прославлен еси, Николае, Божий новоявленный угодниче.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо някои хора, добре образовани и кръстени – християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като на нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини; или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни, често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото, онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава ( човека ) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото ( Лк. 5, 4 )

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас; като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците – изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини – това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба – и това е целия улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури – това вече е опастност; но там са големите и хубави риби – в огромно количество – това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото!                                                                                                                            

 Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само, че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине. Отидеш ли с Христос в дълбочината – не се плаши от нищо, но радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов, и с него ще напълниш и двете ладии, и телесната и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само не – никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашия Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

17 МАРТ / 4 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕРАСИМ ЙОРДАНСКИ

СВ. ВЯЧЕСЛАВ (ВАЦЛАВ) ЧЕШКИ

Кондак преподобному Герасиму Иорданскому, глас 4

Возгоре́вся раче́нием Го́рним,/ же́стость пусты́ни Иорда́новы па́че всех ми́ра сла́дких предпоче́л еси́;/ отону́дуже повину́ся тебе́ зверь да́же до сме́рти, о́тче,/ послу́шне и жа́лостне на гро́бе твое́м сконча́ся,/ просла́вльшу тя та́ко Бо́гу,/ к Нему́же моля́ся, и о нас,// о́тче Гера́симе, помина́й.

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАРТ

Разсъждение

Ако човешката философия може да удовлетвори човека, защо философите Иустин и Ориген станали християни? Защо и Василий, и Златоуст, и Григорий, които изучили в Атина цялата елинска философия, приели кръщение? И блажени Августин, който знаел и елинската, и римската мъдрост, защо отхвърлил всичко и потърсил светлина и спасение в Христовата вяра? Ами св. Климент Римски, който бил твърде богат и твърде учен? Ами света Екатерина, която произхождала от царски род и познавала цялата светска египетска мъдрост? Ами княз Иосаф от Индия, комуто била позната цялата индийска философия? И много и много други, които най-напред търсели обяснение на световните загадки и светлина за своите души във философията, а след това пристъпили в Църквата и се поклонили на Христа Господа.

БЕСЕДА за нерешителността на Пилат

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат (Иоан 19: 12 и 16).

      Откъде е това противоречие в Пилат? Откъде е това раздвояване на волята в един и същи човек? Докато стоял пред светлото Христово лице, Пилат от цялото си сърце желаел да пусне Праведника. Но когато го обгърнала[1] еврейската тъма, той се съгласил с делата на тъмнината. Семето паднало в тръните. Докато Христовото лице светело над семето, семето никнело; ала когато семето останало без тази светлина, тъмнината на тръните го задушила. Докато Господ Иисус властно говорил на Пилат за Небесния Цар, казвайки му: Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише, Пилат се чувствувал като победен от страх пред Бога. Но когато еврейската тълпа закрещяла на Пилата: Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря, Пилат бил напълно победен от страха пред земния цар. И страхът за плътта надделял над страха за душата, както и до ден днешен това понякога се случва.                                                                   

Пилат е бил ученик на светската мъдрост. А светска мъдрост не дава сила, а влива страх. Светската мъдрост не поддържа душата, а плътта. Светската мъдрост не влива страх в душата, а страх за плътта и всичко онова, що е плътско. Ето Пилат – един ясен и жалък пример как светската мъдрост възпитава хората против Бога и против Христа. Но слабохарактерната и нерешителна Пилатова душа не е свойствена само на езичниците, а и на неутвърдените християни. Някои християни всекидневно и незабележимо, а често и несъзнателно, ту искат да освободят Христос от мрачния и злобен еврейски инстинкт в себе си, ту пак да го предадат на този инстинкт за разпятие. Това става винаги, когато някой християнин потъпче някоя Христова заповед заради изпълнение на някое свое плътско желание. Понякога светлината на тези заповеди осветява сърцето на нерешителния християнин, а после плътската тъмнина така го поглъща, че той се предава напълно на нея.                                                                                       

        Господи дълготърпеливи, не скривай светлината на Твоето лице от нас нито за миг, за да не ни овладее тъмнината. Помогни ни, Господи, да останем докрай деца на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – обзела (бел. прев.).

16 МАРТ / 3 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВОЛОКОЛАМСКА“ И „ЗНАМЕНИЕ – ЗЛАТОУСТОВСКА“

СВ. ЕВТРОПИЙ, КЛЕОНИК И ВАСИЛИСК

Тропарь мученику Василиску Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Васили́ск/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Василиску Команскому, глас 8

Во страда́нии кре́пок и му́жествен яви́лся еси́ и в чудесе́х преди́вен,/ явле́нно Христо́во и́мя преднося́, мучи́теля посрами́л еси́./ Тем тя почита́ем, Васили́ске, при́сно зову́ще, всече́стне:// ра́дуйся, му́чеников све́тлая добро́то.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Казано по човешки, Христос с послушанието се издигнал до главенство в Църквата, в света и в човешката история. Никой не е добър ръководител, ако не е преминал школата на послушанието. Адам е изгубил властта и главенството си над животните и природните стихии в онзи час, когато се показал непослушен към Бога. „Послушание за послушание; ако някой слуша Бога, и Бог него го слуша“ – казал авва Мойсей. Но като се вземе предвид как и колко пъти хората ежедневно нарушават Божиите заповеди, очевидно е, че Бог повече слуша хората, отколкото хората Бога. Фактът, че безсмъртният Бог слуша нас – тленните, повече отколкото ние Него, трябва да изпълни със срам всеки, който все още има що-годе съвест. Когато св. Евтропий бил мъчен заедно с двамата си другари, той се помолил Богу: „Ела ни на помощ, както си дошъл на Твоя раб Теодор (Тирон)!“. Земята се затресла и послушният Господ се явил заедно с ангелите и св. Теодор. И Господ рекъл на страдалците:

„По време на вашето мъчение Аз стоях пред лицата ви, гледайки вашето търпение. Имената ви ще се запишат в Книгата на Живота“.

БЕСЕДА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ

Но да оставам в плътта, е потребно за вас

(Филип. 1: 24).

Озарен от Христовата любов, апостол Павел признава в посланието до филипяните, че за него смъртта е придобивка, защото за него животът е Христос. Любовта му към Христа го тегли към смъртта, за да бъде с Христа, а любовта към верните люде го кара да остане в плътта. Но това не е противоположност, разкъсваща апостола и дърпаща го на две страни, а една и съща [любов], която отваря пред него две съкровищници с блага: едната с блажения небесен свят, а другата на земята – с душите на вярващите. Небесните блага се увеличават със земните, едната съкровищница прелива в другата. Да отиде на небето – към това апостола го теглят любовта и наградата; да остане на земята – към това го теглят любовта и дългът. А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в духовното Царство? Тази Павлова изповед пред филипяните не ни ли разкрива съвсем ясно подбудите на въплътения Божий Син? Там, на небесата, без примес на грях и смърт, са истинското Христово Царство и истинският Христов живот. Ала любовта на Божия Син към хората намерила за необходимо да бъде в тяло на земята между хората. Наистина трябва да сме благодарни на апостол Павел, че като обяснявал за себе си [защо е необходимо да остане в тяло], ни е обяснил тайната на Христовото пришествие и пребиваването Му в тяло.

Дивен си, Господи, в Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

15 МАРТ / 2 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЪРЖАВНА“

СВ. ТЕОДОТ, ЕП. КИРИНЕЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

Гpа́да Сио́нска взыску́юще,/ под Твой покpо́в, Де́ва Чи́стая, днесь пpитека́ем,/ и никто́же возмо́жет на ны,/ я́ко несть гpад си́лен, а́ще не Су́щаго Бо́га,// и несть и́на кpе́пость, а́ще не ми́лость Влады́чицы Де́вы.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

А́нгелов ли́цы благогове́йно Тебе́ слу́жат,/ и вся Небе́сныя си́лы немо́лчными гла́сы Тя ублажа́ют,/ Богоpо́дице Де́во;/ усе́pдно мо́лим Тя, Влады́чице,/ да пpебу́дет Боже́ственная благода́ть/ на честне́й ико́не Твое́й Деpжа́вней,/ и светоза́pный луч сла́вы чуде́с Твои́х да нисхо́дит от нея́/ на всех с ве́pою Тебе́ моля́щихся// и вопию́щих Бо́гу: Аллилу́ия.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельныя пе́сни прино́сим,/ я́ко дарова́ся нам Держа́ва Твоя́, и ничесо́же устраши́мся,/ не от ми́ра бо спасе́ние на́ше,/ но Превознесе́нныя Влады́чицы милосе́рдием огражда́емся/ и тому́ днесь ра́дуемся,// я́ко прии́де Засту́пница на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нней Воево́де, Засту́пнице на́шей Держа́вней,/ пе́сни благода́рственныя прино́сим о дарова́нии нам ико́ны Ея́ святы́я,/ е́юже огражда́еми, ничесо́же устраши́мся,/ не от челове́к бо спасе́ние на́ше,/ но Преблагослове́нныя Влады́чицы милосе́рдием./ Те́мже днесь ра́дуемся и пра́зднуем све́тло,// я́ко прии́де Держа́вная на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Избра́нней от всех родо́в Засту́пнице ро́да христиа́нского,/ покро́вом Своея́ бла́гости покрыва́ющей страну́ на́шу правосла́вную,/ благода́рственная пе́ния прино́сим Ти, Влады́чице,/ о явле́нии нам чу́дныя ико́ны Твоея́ Держа́вныя./ Ты же, я́ко Всеми́лостивая Засту́пница всех, с ве́рою к Тебе́ притека́ющих,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:/ ра́дуйся, Ма́терь Бо́жия Держа́вная,// Засту́пнице Усе́рдная ро́да христиа́нского.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной»

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим Держа́вный о́браз святы́ни Твоея́,/ и́мже подае́ши ве́лию ми́лость// всем, с ве́рою к нему́ притека́ющим.

Кондак священномученику Феодоту, епископу Киринейскому, глас 3

Мо́ря злове́рие обличи́л еси́,/ и и́дольскаго безбо́жия лесть ве́рою правове́рия уязви́л еси́/ и, всесожже́ние Боже́ственное быв,/ чудоде́йствием ороша́еши концы́,/ о́тче святи́телю Феодо́те, Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 МАРТ

Разсъждение

Ако някой изгуби вярата в Бога, вместо нея му се дава глупост. А от всички глупости, няма по-голяма от тази, някой да се нарича християнин и да отиде бедният да търси доказателства за Бога и безсмъртния живот в друга вяра и философии. Който не намери злато при богатия, как ще го намери при сиромаха? Откровението за безсмъртния живот, фактите, доказателствата, свидетелствата, реалните проявления на духовния свят – всичко това не само представлява темел на християнската вяра, а представлява и зидовете и етажите, и украсите, и цялата мебелировка, и покрива, и кубетата на величественото здание на християнската вяра. Чрез всяка евангелска дума сияе по един лъч от другия, духовния свят, да не говорим за чудните случаи – евангелски и следевангелски, в цялата църковна история през [изминалите]  2 000 години. Християнството е отворило широко дверите на онзи свят в такава голяма мяра, че по същество не трябва да се нарича религия – заради [възможността] да се бърка и смесва с другите религии – а Откровение, Божие Откровение.  

БЕСЕДА за Отца и Сина

И който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил (Иоан 12: 45).

Който вижда светлината, вижда и слънцето; от друга страна – нима някой, като види слънцето, не вижда светлината? Ако слънцето не ни прати своята светлина, никой от нас не би знаел за съществуването на слънцето. Всички наши познания за слънцето сме получили с помощта на светлината, която е от него. Никой никога не е видял слънцето с помощта на друга светлина, която да не е от слънцето. Тъй и нашите познания за Отца са чрез помощта на Сина. Който не познава Сина, не може да познае и Отца. Който познава Сина, познава и Отца. Виждащият Сина, вижда и Отеца. Бог не може да се познае без Своята светлина, която дохожда между хората. Светлината на Отец е Синът. Аз съм светлината на света – казал Христос. И светлината в мрака свети. Ако я нямаше слънчевата светлина, физическият свят щеше да е целият в тъмнина. А духовният и моралният свят, и целият човешки живот щеше да е тъмнина, ако я нямаше светлината, която е от Отца. А тази светлина е Христос Господ. Наистина, братя, няма истинска светлина, която да осветява Божието Същество, както Христос Господ. Който вижда Него, вижда Бога. Който не вижда Него, е в тъмнина.

Господи Сине Божий, винаги помагай на нашия дух да вижда Тебе и чрез Тебе – Твоя небесен Отец и Духа Светаго – Утешителя. Троице единосъщна и неразделна, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                         

15 МАРТ / 2 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЪРЖАВНА“

СВ. ТЕОДОТ, ЕП. КИРИНЕЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

Гpа́да Сио́нска взыску́юще,/ под Твой покpо́в, Де́ва Чи́стая, днесь пpитека́ем,/ и никто́же возмо́жет на ны,/ я́ко несть гpад си́лен, а́ще не Су́щаго Бо́га,// и несть и́на кpе́пость, а́ще не ми́лость Влады́чицы Де́вы.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

А́нгелов ли́цы благогове́йно Тебе́ слу́жат,/ и вся Небе́сныя си́лы немо́лчными гла́сы Тя ублажа́ют,/ Богоpо́дице Де́во;/ усе́pдно мо́лим Тя, Влады́чице,/ да пpебу́дет Боже́ственная благода́ть/ на честне́й ико́не Твое́й Деpжа́вней,/ и светоза́pный луч сла́вы чуде́с Твои́х да нисхо́дит от нея́/ на всех с ве́pою Тебе́ моля́щихся// и вопию́щих Бо́гу: Аллилу́ия.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельныя пе́сни прино́сим,/ я́ко дарова́ся нам Держа́ва Твоя́, и ничесо́же устраши́мся,/ не от ми́ра бо спасе́ние на́ше,/ но Превознесе́нныя Влады́чицы милосе́рдием огражда́емся/ и тому́ днесь ра́дуемся,// я́ко прии́де Засту́пница на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нней Воево́де, Засту́пнице на́шей Держа́вней,/ пе́сни благода́рственныя прино́сим о дарова́нии нам ико́ны Ея́ святы́я,/ е́юже огражда́еми, ничесо́же устраши́мся,/ не от челове́к бо спасе́ние на́ше,/ но Преблагослове́нныя Влады́чицы милосе́рдием./ Те́мже днесь ра́дуемся и пра́зднуем све́тло,// я́ко прии́де Держа́вная на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Избра́нней от всех родо́в Засту́пнице ро́да христиа́нского,/ покро́вом Своея́ бла́гости покрыва́ющей страну́ на́шу правосла́вную,/ благода́рственная пе́ния прино́сим Ти, Влады́чице,/ о явле́нии нам чу́дныя ико́ны Твоея́ Держа́вныя./ Ты же, я́ко Всеми́лостивая Засту́пница всех, с ве́рою к Тебе́ притека́ющих,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:/ ра́дуйся, Ма́терь Бо́жия Держа́вная,// Засту́пнице Усе́рдная ро́да христиа́нского.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной»

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим Держа́вный о́браз святы́ни Твоея́,/ и́мже подае́ши ве́лию ми́лость// всем, с ве́рою к нему́ притека́ющим.

Кондак священномученику Феодоту, епископу Киринейскому, глас 3

Мо́ря злове́рие обличи́л еси́,/ и и́дольскаго безбо́жия лесть ве́рою правове́рия уязви́л еси́/ и, всесожже́ние Боже́ственное быв,/ чудоде́йствием ороша́еши концы́,/ о́тче святи́телю Феодо́те, Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 МАРТ

Разсъждение

Ако някой изгуби вярата в Бога, вместо нея му се дава глупост. А от всички глупости, няма по-голяма от тази, някой да се нарича християнин и да отиде бедният да търси доказателства за Бога и безсмъртния живот в друга вяра и философии. Който не намери злато при богатия, как ще го намери при сиромаха? Откровението за безсмъртния живот, фактите, доказателствата, свидетелствата, реалните проявления на духовния свят – всичко това не само представлява темел на християнската вяра, а представлява и зидовете и етажите, и украсите, и цялата мебелировка, и покрива, и кубетата на величественото здание на християнската вяра. Чрез всяка евангелска дума сияе по един лъч от другия, духовния свят, да не говорим за чудните случаи – евангелски и следевангелски, в цялата църковна история през [изминалите]  2 000 години. Християнството е отворило широко дверите на онзи свят в такава голяма мяра, че по същество не трябва да се нарича религия – заради [възможността] да се бърка и смесва с другите религии – а Откровение, Божие Откровение.  

БЕСЕДА за Отца и Сина

И който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил (Иоан 12: 45).

Който вижда светлината, вижда и слънцето; от друга страна – нима някой, като види слънцето, не вижда светлината? Ако слънцето не ни прати своята светлина, никой от нас не би знаел за съществуването на слънцето. Всички наши познания за слънцето сме получили с помощта на светлината, която е от него. Никой никога не е видял слънцето с помощта на друга светлина, която да не е от слънцето. Тъй и нашите познания за Отца са чрез помощта на Сина. Който не познава Сина, не може да познае и Отца. Който познава Сина, познава и Отца. Виждащият Сина, вижда и Отеца. Бог не може да се познае без Своята светлина, която дохожда между хората. Светлината на Отец е Синът. Аз съм светлината на света – казал Христос. И светлината в мрака свети. Ако я нямаше слънчевата светлина, физическият свят щеше да е целият в тъмнина. А духовният и моралният свят, и целият човешки живот щеше да е тъмнина, ако я нямаше светлината, която е от Отца. А тази светлина е Христос Господ. Наистина, братя, няма истинска светлина, която да осветява Божието Същество, както Христос Господ. Който вижда Него, вижда Бога. Който не вижда Него, е в тъмнина.

Господи Сине Божий, винаги помагай на нашия дух да вижда Тебе и чрез Тебе – Твоя небесен Отец и Духа Светаго – Утешителя. Троице единосъщна и неразделна, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                         

14 МАРТ / 1 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ЕВДОКИЯ

СВ. АНТОНИНА

Тропарь преподобномученице Евдокии Илиопольской, глас 8

Пpа́востию у́мною ду́шу твою́ пpивяза́вши в любо́вь Хpисто́ву,/ тле́нных, и кpа́сных, и вpе́менных забы́тием пpетекла́ еси́,/ я́ко Сло́ва учени́ца:/ поще́нием стpа́сти пе́pвее умеpтви́вши,/ стpада́льчески втоpо́е вpага́ посpами́ла еси́./ Тем Хpисто́с сугу́бых венца́ сподо́би тя,/ сла́вная Евдоки́е, пpеподо́бная стpастоте́pпице,// моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобномученице Евдокии Илиопольской, глас 4

Во страда́нии твое́м до́бре подвиза́вшися,/ и по сме́рти нас освяща́еши чуде́с изли́янии, всехва́льная,/ ве́рою прибега́ющия в Боже́ственную це́рковь твою́,/ и торжеству́юще, мо́лим тя, преподо́бная му́ченице Евдоки́е:// да изба́вимся неду́г душе́вных и чуде́с благода́ть почерпе́м.

Тропарь преподобномученице Евдокии Илиопольской, глас 8

Пpа́востию у́мною ду́шу твою́ пpивяза́вши в любо́вь Хpисто́ву,/ тле́нных, и кpа́сных, и вpе́менных забы́тием пpетекла́ еси́,/ я́ко Сло́ва учени́ца:/ поще́нием стpа́сти пе́pвее умеpтви́вши,/ стpада́льчески втоpо́е вpага́ посpами́ла еси́./ Тем Хpисто́с сугу́бых венца́ сподо́би тя,/ сла́вная Евдоки́е, пpеподо́бная стpастоте́pпице,// моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобномученице Евдокии Илиопольской, глас 4

Во страда́нии твое́м до́бре подвиза́вшися,/ и по сме́рти нас освяща́еши чуде́с изли́янии, всехва́льная,/ ве́рою прибега́ющия в Боже́ственную це́рковь твою́,/ и торжеству́юще, мо́лим тя, преподо́бная му́ченице Евдоки́е:// да изба́вимся неду́г душе́вных и чуде́с благода́ть почерпе́м.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Св. Иоан Касиан пише за борбата с блудния грях следното: „Борбата с блудния грях е люта и по-продължителна от борбата с другите грехове, постоянна, и само малцина на брой хора са постигнали пълна победа. Тази борба започва от началото на зрялата възраст и не престава въобще, докато не бъдат победени страстите. За тази борба е необходимо двояко оръжие. За достигане на съвършено и чисто целомъдрие само телесният пост не е достатъчен (макар че преди всичко е необходим), потребно е и съкрушаване на духа, и непрестанна молитва против този най-нечист дух; затова постоянното поучение от Свещеното Писание, съединено с размишление, след това телесният труд и ръкоделието, което възпира сърцето от разсеяност и го връща в себе си, а над всичко, дълбоко и искрено смирение, без което никога и над никоя страст не може да се постигне победа. Победата над тази страст се обуславя от съвършеното очистване на сърцето, от което по словата на Господа, изтича отровата и тази болест [блудната страст]. Защото от сърцето излизат зли помисли…, прелюбодеяния, блудства и т.н. (Мат. 15: 19). Трябва да имате постоянно смирение в сърцето и търпение, като внимателно предпазвате себе си в течение на деня от гнева и останалите страсти. Защото, колкото по-лесно в нас влиза гневът, толкова по-лесно после прониква в нас жарта на похотта“. Интересно е, че и много други велики духовници посочват причинно-следствената връзка между страстта на гнева и страстта на блудната похот, от което следва, че гневливите са най-много похотливи.

БЕСЕДА за живото Христово присъствие

Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28: 20).

Ето утеха над утехите! Ето утеха за онези, които ги връхлита буря! Нека само се сетят: тук е Христос –сред тях, и нека не се боят. Той е Кормчията. Ето утеха за остаряващите! Нека не губят от погледа си, че Христос пътува с тях през времето във вечността, във вечна младост, и да запазят спокойствие. Ето утеха за онези, които са измъчвани от хората! Нека не мислят, че са изоставени, защото Христос е до тях във всички мъки и на съд, и в тъмница, нека да се радват. Той е Съдията. Ето утеха за онези, които злите духове тревожат! Нека да разберат, че Христос е победител над злите духове, че е на тяхна страна [на разтревожените] и нека се държат. Той е Победителят. Ето утеха за онези, които търсят светлина, правда и истина. Нека вярват, че Христос е по-близко до техните души, отколкото техните очи, и нека се осланят на Неговото ръководство. О, братя мои, наистина Христос е непрестанно с нас, както светлината е с очите ни, с които гледаме. Но горко ни, ако очите на нашата душа са затворени, напразно светлината ще се труди да се срещне със зениците на нашите очи[1]. О, каква тъга и скръб, когато не сме с Христос! Той идва насреща ни – вървим ли ние към Него? Той желае да е с нас – желаем ли ние да сме с Него? Ако искаме утеха, ние трябва да бъдем с Него през всички дни до края на нашия век.

Господи, утехо наша единствена, не ни оставяй! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на нашия поглед, на нашето зрение (бел. прев).

13 МАРТ / 28 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЕВПЕТЕРУВСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК

СВ. КИРАНА СОЛУНСКА

СВ. КАСИАН РИМЛЯНИН

Тропарь преподобному Василию Декаполиту, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се, о́тче наш Васи́лие,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Василию Декаполиту, глас 2

С высоты́ прии́м Боже́ственное открове́ние,/ изше́л еси́, му́дре, от среды́ молв/ и, мона́шествовав преподо́бно,/ чуде́с прия́л еси́ де́йство/ и неду́ги исцеля́ти благода́тию,// Васи́лие всеблаже́нне свяще́ннейший.

Тропарь преподобному Кассиану Римлянину, глас 8

Посто́м предочи́стився, прему́дрости пости́гл еси́ разуме́ние,/ от пусты́нных же Богоно́сных оте́ц научи́лся еси́ страсте́й обузда́нию./ Того́ ра́ди пода́ждь нам твои́ми моли́твами/ пло́ти на́шея ду́ху послуша́ние:/ еси́ бо наста́вник, Кассиа́не преподо́бне,// всем пою́щим о Христе́ твою́ па́мять.

Кондак преподобному Кассиану Римлянину, глас 4

Преподо́бен быв, Бо́гу возложи́лся еси́,/ и просвеща́я до́брыми ви́ды, Кассиа́не,/ я́ко со́лнце облиста́л еси́/ сия́нием Боже́ственных твои́х уче́ний,/ сердца́ всех чту́щих тя всегда́ просвеща́я./ Но приле́жно моли́ Христа́,// о и́же любо́вию те́пле восхваля́ющих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С рядко безстрашие се отличавали иродиевите ради Христа. Блажени Николай тичал по улиците на Псков и се преструвал на луд, укорявал хората за техните тайни грехове и предсказвал какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни отишъл в Псков, целият град изпаднал в страх и ужас от страшния цар. Пред всеки дом бил поставен хляб и сол за „добре дошъл“ на царя, но народът не се появявал. Когато градоначалникът пред храма му поднесъл на подноса хляб и сол, царят отблъснал подноса, а хлябът и солта паднали на земята. Тогава пред царя се появил блажени Николай в дълга риза, опасан с въже, като дете яхнал тояга, и извикал: „Иванушка, Иванушка, яж хляб и сол, а не човешка кръв“. Войниците се спуснали да го заловят, но той побягнал и се скрил. Царят, като узнал за този блажен кой и какъв е, го посетил в неговата тясна килия. Било първата седмица на Великия пост. Чул, че царят идва да го посети, Николай намерил парче сурово месо, и когато царят влязъл в килията, Николай се поклонил и предложил на царя месото: „Яж, Иванушка, яж!“. Страшният цар отговорил сърдито: „Аз съм християнин и през поста не ям месо“. Тогава Божият човек бързо му отговорил: „Та ти постъпваш по-лошо; храниш се с човешко месо и кръв, забравяйки не само поста, ами и Бога!“. Този урок се запечатал в сърцето на царя и той, посрамен, веднага напуснал Псков, където си бил наумил да извърши голямо клане.

БЕСЕДА за душевната храна

Аз съм хлябът на живота (Иоан  6: 48).

Така казал Господ на гладния човешки род. И в истиността на тези слова се убедили през вековете безбройните Христови последователи, които приемали Господа като храна за своите души. Един отчаян младеж, близко до самоубийство, се изповядал пред един духовник. Като го изслушал, духовникът внимателно му казал: „Сине мой, сам си си виновен за твоите беди. Твоята душа е изгладняла до смърт. Ти цял живот си се учил как да нахраниш тялото си, но никак не си помислил, че на душата е необходима храна, и то повече, и по-често, отколкото на тялото е потребна. Душата ти е на умиране от глад. Яж и пий Христа, сине мой. Само това може да избави[1] твоята душа от смърт. Всеки ден непрестанно яж и пий Христа; Той е животворящият Хляб за нашите души“. Младежът послушал стареца и се върнал към живота. Да насищаме, братя, своята душа с Христа, та нашата душа да бъде жива и здрава. Да насищаме нашия ум с мислите Христови, та нашият ум да бъде просветен и бодър. Да насищаме нашето сърце с Христовата любов, та сърцето ни да е сито и радостно. Да насищаме нашата воля със заповедите Христови, та волята ни непрестанно да върши добри дела. Нека Христовите мисли да бъдат наши мисли; и Христовата любов – наша любов; и Христовата блага воля – наша блага воля. Непрестанно да насищаме нашите души с Христа Господа; непрестанно с душите си да ядем Него и Него да пием. Няма по-насищащ хляб от Него, няма по-вкусно питие от Него. В Причастието Самият Той ни дава Тялото и Кръвта. Но Причастието е и напомняне, че нашите души трябва непрестанно да се хранят с Него. Да ядем и пием Него непрестанно, както дишаме непрестанно.

О, благи и сладки Господи наш, подбуди нашите души непрестанно да се насищат с Тебе и да бъдат живи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и  Охридски

[1] В ориг. – да върне (бел. прев.).

13 МАРТ / 28 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЕВПЕТЕРУВСКА“

СВ. ВАСИЛИЙ ИЗПОВЕДНИК

СВ. КИРАНА СОЛУНСКА

СВ. КАСИАН РИМЛЯНИН

Тропарь преподобному Василию Декаполиту, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се, о́тче наш Васи́лие,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Василию Декаполиту, глас 2

С высоты́ прии́м Боже́ственное открове́ние,/ изше́л еси́, му́дре, от среды́ молв/ и, мона́шествовав преподо́бно,/ чуде́с прия́л еси́ де́йство/ и неду́ги исцеля́ти благода́тию,// Васи́лие всеблаже́нне свяще́ннейший.

Тропарь преподобному Кассиану Римлянину, глас 8

Посто́м предочи́стився, прему́дрости пости́гл еси́ разуме́ние,/ от пусты́нных же Богоно́сных оте́ц научи́лся еси́ страсте́й обузда́нию./ Того́ ра́ди пода́ждь нам твои́ми моли́твами/ пло́ти на́шея ду́ху послуша́ние:/ еси́ бо наста́вник, Кассиа́не преподо́бне,// всем пою́щим о Христе́ твою́ па́мять.

Кондак преподобному Кассиану Римлянину, глас 4

Преподо́бен быв, Бо́гу возложи́лся еси́,/ и просвеща́я до́брыми ви́ды, Кассиа́не,/ я́ко со́лнце облиста́л еси́/ сия́нием Боже́ственных твои́х уче́ний,/ сердца́ всех чту́щих тя всегда́ просвеща́я./ Но приле́жно моли́ Христа́,// о и́же любо́вию те́пле восхваля́ющих тя.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

С рядко безстрашие се отличавали иродиевите ради Христа. Блажени Николай тичал по улиците на Псков и се преструвал на луд, укорявал хората за техните тайни грехове и предсказвал какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни отишъл в Псков, целият град изпаднал в страх и ужас от страшния цар. Пред всеки дом бил поставен хляб и сол за „добре дошъл“ на царя, но народът не се появявал. Когато градоначалникът пред храма му поднесъл на подноса хляб и сол, царят отблъснал подноса, а хлябът и солта паднали на земята. Тогава пред царя се появил блажени Николай в дълга риза, опасан с въже, като дете яхнал тояга, и извикал: „Иванушка, Иванушка, яж хляб и сол, а не човешка кръв“. Войниците се спуснали да го заловят, но той побягнал и се скрил. Царят, като узнал за този блажен кой и какъв е, го посетил в неговата тясна килия. Било първата седмица на Великия пост. Чул, че царят идва да го посети, Николай намерил парче сурово месо, и когато царят влязъл в килията, Николай се поклонил и предложил на царя месото: „Яж, Иванушка, яж!“. Страшният цар отговорил сърдито: „Аз съм християнин и през поста не ям месо“. Тогава Божият човек бързо му отговорил: „Та ти постъпваш по-лошо; храниш се с човешко месо и кръв, забравяйки не само поста, ами и Бога!“. Този урок се запечатал в сърцето на царя и той, посрамен, веднага напуснал Псков, където си бил наумил да извърши голямо клане.

БЕСЕДА за душевната храна

Аз съм хлябът на живота (Иоан  6: 48).

Така казал Господ на гладния човешки род. И в истиността на тези слова се убедили през вековете безбройните Христови последователи, които приемали Господа като храна за своите души. Един отчаян младеж, близко до самоубийство, се изповядал пред един духовник. Като го изслушал, духовникът внимателно му казал: „Сине мой, сам си си виновен за твоите беди. Твоята душа е изгладняла до смърт. Ти цял живот си се учил как да нахраниш тялото си, но никак не си помислил, че на душата е необходима храна, и то повече, и по-често, отколкото на тялото е потребна. Душата ти е на умиране от глад. Яж и пий Христа, сине мой. Само това може да избави[1] твоята душа от смърт. Всеки ден непрестанно яж и пий Христа; Той е животворящият Хляб за нашите души“. Младежът послушал стареца и се върнал към живота. Да насищаме, братя, своята душа с Христа, та нашата душа да бъде жива и здрава. Да насищаме нашия ум с мислите Христови, та нашият ум да бъде просветен и бодър. Да насищаме нашето сърце с Христовата любов, та сърцето ни да е сито и радостно. Да насищаме нашата воля със заповедите Христови, та волята ни непрестанно да върши добри дела. Нека Христовите мисли да бъдат наши мисли; и Христовата любов – наша любов; и Христовата блага воля – наша блага воля. Непрестанно да насищаме нашите души с Христа Господа; непрестанно с душите си да ядем Него и Него да пием. Няма по-насищащ хляб от Него, няма по-вкусно питие от Него. В Причастието Самият Той ни дава Тялото и Кръвта. Но Причастието е и напомняне, че нашите души трябва непрестанно да се хранят с Него. Да ядем и пием Него непрестанно, както дишаме непрестанно.

О, благи и сладки Господи наш, подбуди нашите души непрестанно да се насищат с Тебе и да бъдат живи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и  Охридски

[1] В ориг. – да върне (бел. прев.).

12 МАРТ / 27 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОКОПИЙ ДЕКАПОЛИТ

Тропарь преподобному Прокопию Декаполиту, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Проко́пие о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Прокопию Декаполиту, глас 4

Денни́цу днесь Це́рковь иму́щи,/ вся́кую злосла́вия мглу разгоня́ет,// почита́ющи Тя Небеснотаи́нниче, Проко́пие пресла́вне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 27 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Когато сме извън благодатта Божия, ние сме и вън от себе си, и в сравнение с нашата благодатна природа, ние не се намираме в по-добро състояние от един побъркан човек в сравнение с тъй наречения здрав човек. Само благодатният човек е естествен човек, т.е. висш човек, с непокварена природа, в когото властвува и управлява Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Светилникът, макар и да е напълнен с елей и да има фитил, си остава тъмен, ако не се запали огън. Така и душата да е изпълнена с всички добродетели, ако няма светлината и благодатта на Светия Дух, е угасена и мрачна“. (Беседа 59). Както и великият апостол казва:  С благодатта на Бога съм това, което съм (I Коринт. 15: 10). Битие без благодат означава отдалечаване от Бога и отделяне от същността на своето собствено естество. Нашето естество, нашата личност, утвърждават своята същност и получават своята пълнота само в близостта до Бога и в Бога. Затова на грешника трябва да се гледа като на болен, като на безсилна сянка, без действително съдържание и без ум.

БЕСЕДА за Възкресителя на телата

 Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2:19).

Господ казва това за храма на тялото Си. Разрушете това Тяло и Аз за три дни ще го възкреся! Тъй говори Онзи, Който познава Своята  сила, и Който е силен да изпълни думите Си. Защото Неговото Тяло било разрушено, повредено, избодено, погребано и три дни покрито с тъмнина. А на третия ден Той Го възкресил; възкресил го не само от земния гроб, а Го възнесъл до Небесата. И така – изрекъл думи и Неговото слово се изпълнило. Господ дал знамение на евреите, защото те искали от Него знамение. А им дал знамение, каквото никой, никъде, преди Него, не е могъл да даде, те не Му повярвали, но объркани и уплашени, подкупили стражарите на Голгота да излъжат, да разпространят лъжата, че такова чудно знамение не е имало, а че учениците Му са Го откраднали от гроба! Никакво знамение не помага на онези, които не искат да вярват! Евреите, макар и със своите очи да видели много Христови чудеса, не искали да повярват, а казвали за оправдание на своето неверие, че Той вършел тези чудеса с помощта на дяволския княз! Който не иска да повярва в доброто, нему не ще помогнат и всички знамения, които небето може да даде. Сърце, изпълнено със злоба, е по-кораво от гранитен камък. Ум, помрачен от грехове, не може да освети цялата, по-силна и от хиляди слънца, небесна светлина. А когато човек изгони злобата от сърцето си и спаси ума си от греховната тъмнина, тогава той ще види безбройните знамения, които Бог дава на онези, които искат да вярват – ще види и ще повярва.                                                  

О, братя мои, да не съгрешаваме пред Божията милост и да не се поддаваме на еврейската злоба. О, братя мои, всички знамения вече са дадени и всички блестят като звезди на небесния свод за всеки, който има добро сърце и правилно мислещ ум.

Господи Чудотворче, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

11 МАРТ / 27 ФЕВРУАРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОКОПИЙ ДЕКАПОЛИТ

Тропарь преподобному Прокопию Декаполиту, глас 8

Слез твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нней,/ сия́я чудесы́, Проко́пие о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Прокопию Декаполиту, глас 4

Денни́цу днесь Це́рковь иму́щи,/ вся́кую злосла́вия мглу разгоня́ет,// почита́ющи Тя Небеснотаи́нниче, Проко́пие пресла́вне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 27 ФЕВРУАРИ

Разсъждение

Когато сме извън благодатта Божия, ние сме и вън от себе си, и в сравнение с нашата благодатна природа, ние не се намираме в по-добро състояние от един побъркан човек в сравнение с тъй наречения здрав човек. Само благодатният човек е естествен човек, т.е. висш човек, с непокварена природа, в когото властвува и управлява Божията благодат. Св. Симеон Нови Богослов казва: „Светилникът, макар и да е напълнен с елей и да има фитил, си остава тъмен, ако не се запали огън. Така и душата да е изпълнена с всички добродетели, ако няма светлината и благодатта на Светия Дух, е угасена и мрачна“. (Беседа 59). Както и великият апостол казва:  С благодатта на Бога съм това, което съм (I Коринт. 15: 10). Битие без благодат означава отдалечаване от Бога и отделяне от същността на своето собствено естество. Нашето естество, нашата личност, утвърждават своята същност и получават своята пълнота само в близостта до Бога и в Бога. Затова на грешника трябва да се гледа като на болен, като на безсилна сянка, без действително съдържание и без ум.

БЕСЕДА за Възкресителя на телата

 Разрушете тоя храм и в три дни ще го въздигна (Иоан 2:19).

Господ казва това за храма на тялото Си. Разрушете това Тяло и Аз за три дни ще го възкреся! Тъй говори Онзи, Който познава Своята  сила, и Който е силен да изпълни думите Си. Защото Неговото Тяло било разрушено, повредено, избодено, погребано и три дни покрито с тъмнина. А на третия ден Той Го възкресил; възкресил го не само от земния гроб, а Го възнесъл до Небесата. И така – изрекъл думи и Неговото слово се изпълнило. Господ дал знамение на евреите, защото те искали от Него знамение. А им дал знамение, каквото никой, никъде, преди Него, не е могъл да даде, те не Му повярвали, но объркани и уплашени, подкупили стражарите на Голгота да излъжат, да разпространят лъжата, че такова чудно знамение не е имало, а че учениците Му са Го откраднали от гроба! Никакво знамение не помага на онези, които не искат да вярват! Евреите, макар и със своите очи да видели много Христови чудеса, не искали да повярват, а казвали за оправдание на своето неверие, че Той вършел тези чудеса с помощта на дяволския княз! Който не иска да повярва в доброто, нему не ще помогнат и всички знамения, които небето може да даде. Сърце, изпълнено със злоба, е по-кораво от гранитен камък. Ум, помрачен от грехове, не може да освети цялата, по-силна и от хиляди слънца, небесна светлина. А когато човек изгони злобата от сърцето си и спаси ума си от греховната тъмнина, тогава той ще види безбройните знамения, които Бог дава на онези, които искат да вярват – ще види и ще повярва.                                                  

О, братя мои, да не съгрешаваме пред Божията милост и да не се поддаваме на еврейската злоба. О, братя мои, всички знамения вече са дадени и всички блестят като звезди на небесния свод за всеки, който има добро сърце и правилно мислещ ум.

Господи Чудотворче, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски