30.06.2023

30 ЮНИ / 17 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАНУИЛ, САВЕЛ И ИСМАИЛ

Кондак, глас 2:

Верою Христовою уязвлени всеблаженнии, и сего верно испивше чашу, персская служения и дерзость на землю низложисте, Троицы равночисленнии, молитвы творяще о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Христовите врагове, винаги получавали, резултат противен на своите усилия срещу Христа. Вместо да преградят реката на християнството, те я разширявали, правели я по-дълбока и по пълноводна[1]. Вместо да я пресушат, те, така да се каже, правели от нея потоп по целия свят. Където загивал един, мъченик, на неговото място се появявала цяла чета; където искали да посрамят, избуявала слава; където се чуело – край на християнството, там започвал изобилен растеж.                                                                                                                                                                       

 Без оглед и съобразяване с международните обичаи, Иулиан Отстъпник, поради своя безумен идолопоклоннически фанатизъм, убил персийските пратеници за мир – Мануил, Савел и Исмаил. И какво постигнал Иулиан с това? Умножил броя на християните, увеличил броя на светите мъченици, и приближил собствения си край и края на езичеството. Косвено и неволно отстъпника е помагал за разпространението и вкореняването на християнството. И то не само със своето злобно гонение,  а и със своите неволни изявления. В споровете си с християните той заявил: „Христос не е направил нищо в живота си, което да заслужава слава, освен ако не се смятат великите дела, дето Той е лекувал, сакати и слепи, и е изгонвал демоните!“. О, нещастнико! Как само едно отваряне на очите на един слепец със слово, да не е по-велико дело от покоряването на десет царства! Но ценното тук е, че този, най-голям, след Иуда, предател на Христа, признава Христовите чудеса.

БЕСЕДА за погибeлта на онзи, който лъжесвиделствува

Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине (Пртч. Сол. 79, 9)

Бог и цялото небесно войнство виждат онова, което се случва в света. Как, значи, човек може да скрие истината от толкова свидетели на истината! И не само, че войнството небесно вижда истината, но и ревнува за истината. Как, значи, един смъртен човек може да върви против истината – това означава [ че върви] против безбройните небесни ревнители за истината. Наистина, помрачен ум има онзи, който мисли, че може да скрие истината и да яви лъжата вместо истина. Когато милиони проницателни ангели знаят истината, може ли един човек да скрие истината? Може ли някой да застане против истината и да не остане ненаказан? О, братя мои, няма нищо по-измамно от лъжата! Нищо по-неуспешно! Нищо по-дръзко! Нищо по-неразумно!                                                                                                                                                                 Онова, което се случва вътре в човека, Бог и цялото небесно войнство виждат. Особено вижда това ангела пазител на човека. И този ангел пазител не търпи човекът да изнася от себе си и да внася, нещо, което не е негово. Ако човек упорства в лъжата, неговия ангел го оставя и напълно го предава на духовете на лъжата. Тежко тогава на този човек! Какво ще  го ползва лъжесвидетелството против себе пред Бога и небесната войска! По- добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. Защото, който лъже, лъже Божия Дух, и Духът Божий оставя лъжеца в тъмнина и смърт.

О, Господи, Праведни, укрепи ни със силата на Твоя Свят Дух, никога да не лъжесвидетелствуваме. Услади ни с твоята свята истина и отклони нашия език от лъжливи слова. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

[1] В ориг. – шумна

29.06.2023

29 ЮНИ / 16 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИХОН АМАТУНТСКИ

ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИТЕ НА СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

Тропарь святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель и в телеси́ а́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Ти́хоне:/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю все́м исцеле́ния.

Кондак святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 3

В по́стничестве, свя́те, боголюбе́зном пребы́в,/ Уте́шителеву си́лу с высоты́ прия́л еси́,/ и́дол низложи́ти пре́лести,/ лю́ди же спасти́,/ де́моны отгна́ти, неду́ги исцеля́ти./ Сего́ ра́ди почита́ем тя/ я́ко Бо́жия дру́га,// Ти́хоне блаже́нне.

Ин кондак святителю Тихону, епископу Амафунтскому, глас 8

И́же Боже́ственнаго Ду́ха благода́тию избра́н святи́тель яви́ся/ и чудотво́рец показа́ся преди́вен./ Я́ко со́лнце, чудесы́ сия́я, Ти́хоне,/ па́мять твоя́ пресве́тлая./ Те́мже зове́м ти:// ра́дуйся, преслову́щее ми́ру свети́ло.

Тропарь святителю Феофану Затворнику, глас 8

Пpавосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ Вы́шенский подви́жниче, святи́телю Феофа́не, Богому́дpе,/ писа́ньми твои́ми сло́во Бо́жие изъясни́л еси́/ и всем ве́pным путь ко спасе́нию указа́л еси́.// Моли́ Хpиста́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Феофану Затворнику, глас 4

Богоявле́нию тезоимени́тый,/ святи́телю Феофа́не,/ уче́нии твои́ми мно́гия лю́ди просвети́л еси́,/ со а́нгелы ны́не предстоя́ Престо́лу Святы́я Тро́ицы,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮНИ

Разсъждение

Изброявайки чудесата в християнската вяра, никога не трябва да забравяме чудесата на промяна в сърцата и нравите на хората истински обърнали се във вярата. Колко яростни престъпници тази вяра е облагородила! Колко кръвожадни разбойници е превърнала в незлобни агънца! Колко развратници е превърнала в девственици! Колко самолюбиви сребролюбци е научила на милосърдие! Колко страхливци е поставила на пътя на саможертвеността! За руския княз Владимир, митрополит Филарет пише: „Сластолюбив, че няма накъде повече, езичникът Владимир в християнството станал образец на чист съпружески живот; отпуснал от себе си всички жени и наложници и заживял с една – благоверната Ана. Зъл отмъстител и братоубиец, в християнството станал най-нежният приятел на бедните. Бедните винаги имали свободен достъп до него и той им раздавал храна и пари с щедра ръка. И повече от това: „Болните не са в състояние да дойдат до моя дворец“ – казвал той, и наредил по улиците да се развозват месо, риба, хляб, квас и мед. Евангелските слова „блажени милостивите“, проникнали в дълбините на неговото сърце и станали закон за живота му“.

БЕСЕДА за това, че смъртта и животът зависят от езика

Смърт и живот са подвластни на езика (Пртч. Сол. 18: 21).

Това не е ли потвърдил сам Господ Иисус, като казал, че за всяка празна дума ще се даде отговор на Страшния Съд? Не е ли казал Той: Защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден? (Мат. 12: 36 – 37). Който бъде оправдан, ще получи живот, който бъде осъден, ще получи смърт. Виждате ли, значи, как във властта на езика са животът и смъртта? А апостол Иаков казва: Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло (Иак. 3: 2). Велика наистина и неизследима е тайната на словата, и отпечатъкът на думите не може да се измери или пресметне. Днес човешките думи с различни средства могат да се пренесат от единия край на нашата планета до другия. Казаните с езика думи в Америка може да се чуят с ухото в Европа. Не е ли това подобно на Божието всечуване? О, братя мои, ние не можем да прошепнем нищо на земята, което да не бъде чуто на небесата. Всяка наша дума застава пред събора на Божиите ангели. Всяка наша гнила дума се прихваща от ада и той я пази като залог за нашата вечна смърт. А всяка добра дума отива в Рая и се пази като залог за нашия вечен живот. Наистина, премъдро казва и своевременно ни вразумява старозаветният мъдрец с думите: Смърт и живот са подвластни на езика!

О, Господи, Спасителю наш, вечно Божие слово, помогни ни да обуздаем нашия език, за да не говори за нашата погибел. Помогни ни да казваме с езика си само онова, което е по Твоята свята воля и за нашето вечно спасение в безсмъртния живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

28.06.2023

28 ЮНИ / 15 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОДИГИТРИЯ“ (ВОРОНИНСКА)

СВ. ПРОРОК АМОС

СВ. КНЯЗ ЛАЗAР СРЪБСКИ

СВ. ИСИХИЙ ДОРОСТОЛСКИ

БЛАЖЕНИ АВГУСТИН

СВ. ГЛИКЕРИЙ, ИЗПОВЕДНИК РУМЪНСКИ

Тропарь пророка Амоса, глас 2

Проро́ка Твоего́ Амо́са па́мять, Го́споди, пра́зднующе,/ тем Тя мо́лим:// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак пророка Амоса, глас 4

Очи́стив ду́хом, проро́че,/ твое́ светоза́рное се́рдце, сла́вный Амо́се,/ проро́чествия дар свы́ше прие́мь,/ возопи́л еси́ велегла́сно во страна́х:// се Бог наш, и не приложи́тся ин к Нему́.

Тропарь благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 3

Красоту́ возжеле́в сла́вы Бо́жия, в земне́й Тому́ благоугоди́л еси́ и, поруче́нный ти́ тала́нт до́бре возде́лав, усугуби́л еси́, о не́мже и подвиза́вся до кро́ве. Отону́дуже и мзду́ боле́зней твои́х, я́ко му́ченик, прия́л еси́ от Христа́ Бо́га: Его́же моли́ спасти́ся пою́щим тя́, Ла́заре.

Кондак благоверному князю Лазарю Сербскому, глас 8

Возбра́нника благоче́стия всеизря́дна и му́ченика о и́стине непосты́дна, че́стне и по до́лгу восхваля́ет тя́ ста́до твое́, богому́дре, но́ я́ко име́я дерзнове́ние ко Христу́ Бо́гу, тебе́ сла́вящим смире́ние испроси́, да зове́м ти́: ра́дуйся, Ла́заре приснопа́мятне.

Тропар на св. Исихий Доростолски, глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Тропарь св. Гликерию, глас 4


Веры истинныя исповедниче, архипастырю добрый Христовы Церкве, верным светильниче, преблаженне святителю Гликерие, сподобивыйся вечнаго живота венчания, моли Христа Бога, спастися душам нашым.

Кондак свт. Гликерию, глас 8


Иерарше преизряднейший Церкве Христовы, Правыя Веры поборниче, покрый вся правоверныя люди, поющыя ти присно:
Радуйся, святителю Христов Гликерие, дивен исповедниче Господень.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮНИ

Разсъждение

Не е лесно да изкорениш от себе си духа на суетата и самоизтъкването; в това са успявали само великите духовници, на първо място – с [помощта на] великата Божия благодат, с непрестанно бдение над своята душа и с твърде прецизни духовни наблюдение и разграничения [на помислите]. Авва Нистерой веднъж вървял по пътя със своя събрат. Изведнъж на пътя видели змия. Братът бързо побягнал настрани, а след него побягнал и великият Нистерой. „Нима, отче, и ти се страхуваш?“ – запитал монахът Нистероя. Тогава старецът отговорил: „Не, синко, не се страхувам, но трябваше да побягна – иначе нямаше да мога да избягам от духа на суетата. Т.е. ако бях останал на място, ти щеше да ми се възхищаваш, а аз щях да се суетя от това!“.

БЕСЕДА за сиромаха и неговия Творец

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули (Пртч. Сол. 17: 5).

Ако си богат, с какво си богат, ако не с името Божие? Нещата, които съставляват твоето богатство, чии са, ако не са Божии? Ако значи се гордееш с онова, което имаш, значи, се гордееш с чуждо богатство, гордееш се с Божия заем. Защо тогава се гавриш със сиромаха, който има в ръката си по-малко от чуждото имане? Защо се гавриш с него, ако той е взел по-малък заем от Бога, отколкото ти? Щом е взел малко, малко и ще дължи; а ти, който си взел повече, повече и ще дължиш. Не само, че не трябва да се гавриш със сиромаха, ами трябва и да му се удивляваш. Гледай, той се бори на площада на този свят с много по-малко средства от тебе. И двамата сте войници, само че ти воюваш като войник изобилно снабден със всичко потребно, а той воюва гладен. Ако и двамата не издържите и се предадете, той ще бъде по-леко осъден от тебе; ако ли пък и двамата победите, той ще получи по-голяма награда от тебе и неговата победа ще е по-славна от твоята. Който се гаври над гол и гладен войник, се гаври над неговия цар. Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули. Ако разбираш, че Творецът на сиромаха и твоят Творец са един и същи, ти не ще му се подиграваш. Ако знаеш, че и сиромахът стои в същия боен ред, в който си и ти, ще го облечеш, нахраниш и доближиш до себе си.

О, Господи, Вседържителю, неизмерима е Твоята мъдрост в домостроителството на творенията. Просвети ни с Твоя Свят Дух, та да се удивим на Твоето домостроителство и да гледаме с любов на всичко, сътворено от Тебе, та чрез него да виждаме Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.06.2023

27 ЮНИ / 14 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ПРОРОК ЕЛИСЕЙ

СВ. МЕТОДИЙ, ПАТРИАРХ ЦАРИГРАДСКИ

СВ. ВЛАДИМИР (БОГОЯВЛЕНСКИ), МИТРОПОЛИТ КИЕВСКИ

СЪБОР НА ДИВЕЕВСКИТЕ СВЕТИИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 5

Умягчи́ на́ша зла́я сеpдца́, Богоpо́дице,/ и на́пасти ненави́дящих нас угаси́/ и вся́кую тесноту́ души́ на́шея pазpеши́,/ на Твой бо святы́й о́бpаз взиpа́юще,/ Твои́м состpада́нием и милосе́pдованием о нас умиля́емся/ и pа́ны Твоя́ лобыза́ем,/ стpел же на́ших, Тя теpза́ющих, ужаса́емся./ Не даждь нам, Ма́ти Благосе́pдная,/ в жестосе́pдии на́шем и от жестосе́pдия бли́жних поги́бнути,// Ты бо еси́ вои́стину злых сеpде́ц умягче́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Умягчение злых сердец» («Семистрельной»), глас 2

Благода́тию Твое́ю, Влады́чице,/ умягчи́ сердца́ злоде́ев,/ низпосли́ благоде́телей,/ соблюда́ющи их от вся́каго зла,/ благомоля́щимся Ти усе́рдно// пред честны́ми ико́нами Твои́ми.

Тропарь Собору Всех святых, глас 4

И́же во всем ми́ре му́ченик Твои́х,/ я́ко багряни́цею и ви́ссом,/ кровьми́ Це́рковь Твоя́ украси́вшися,/ те́ми вопие́т Ти Христе́ Бо́же:/ лю́дем Твои́м щедро́ты Твоя́ низпосли́,/ мир жи́тельству Твоему́ да́руй,// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Собору Всех святых, глас 8

Я́ко нача́тки естества́, Насади́телю тва́ри,/ вселе́нная прино́сит Ти Го́споди богоно́сныя му́ченики./ Тех моли́твами в ми́ре глубо́це Це́рковь Твою́,// жи́тельство Твое́, Богоро́дицею соблюди́ Многоми́лостиве.

Величание Собору Всех святых

Велича́ем вас,/ апо́столи, му́ченицы и проро́цы и вси святи́и,/ и чтим святу́ю па́мять ва́шу,// вы бо мо́лите о нас/ Христа́ Бо́га на́шего.

Тропарь пророка Елисея, глас 4

Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва, Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елиссе́еви благода́ть/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.

Кондак пророка Елисея, глас 2

Проро́к Бо́жий яви́лся еси́,/ сугу́бую благода́ть прие́мь,/ вои́стинну досто́йную тебе́, Елиссе́е блаже́нне:/ Илии́ бо был еси́ совсе́льник,// с ни́мже Христу́ Бо́гу моли́ся непреста́нно о всех нас.

Ин тропарь пророка Елисея, глас 4

И́же во пло́ти А́нгел,/ и проро́ков нача́льнику свиде́тельствова, сла́вный Елиссе́е,/ ди́вны чудеса́ соде́лал еси́, проро́че,/ поспе́шеством Свята́го Ду́ха;/ си́лою Илиино́ю исцели́в во́дное естество́,/ зве́ри же погуби́, пожира́ющия,/ и Неема́на очи́сти,/ и вдови́ча сы́на воскреси́л еси́,// и всем чту́щим тя да́руй благода́ть и исцеле́ние.

Тропарь святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ святи́телю Мефо́дие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Мефодию, патриарху Константинопольскому, глас 2

На земли́ подвиза́лся еси́, я́ко безпло́тный,/ и Небеса́ насле́довал еси́, Мефо́дие,/ я́ко изъясни́вый в конце́х ико́н поклоне́ние,/ в труде́х бо и боле́знех вя́щше пребы́в,/ не преста́л еси́ дерзнове́нием,// облича́я отмета́ющияся ико́ны Христо́вы.

Тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ры Правосла́вныя непоро́чный блюсти́телю/ и за́поведей Христо́вых усе́рдный исполни́телю,/ священному́чениче Влади́мире,/ Христа́ всем се́рдцем возлюби́в,/ па́ству твою́ до́бре упа́сл еси́,/ незло́биво му́ченическую смерть прия́л еси́./ Сего́ ра́ди в ве́чной сла́ве пребыва́я,// моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

О́браз Христо́ва милосе́рдия явля́я,/ покро́в и защище́ние па́стве твое́й был еси́,/ святи́телю о́тче Влади́мире,/ в кро́тости страда́ния прие́мля, безбо́жных мучи́телей,/ благословля́я, прости́л еcи́.// Те́мже и нам испроси́ у Христа́ Бо́га дух ми́рен и ве́лию ми́лость.

Ин тропарь священномученику Владимиру, митрополиту Киевскому, глас 2

Ве́ру Правосла́вную непоро́чно соблю́д,/ по́двигом до́брым во святи́тельстве подвиза́лся еси́,/ священному́чениче о́тче Влади́мире,/ и убива́ющим тя рекл еси́:/ Госпо́дь да прости́т вас./ Сего́ ра́ди угото́вася ти вене́ц пра́вды от Христа́, Бо́га на́шего,/ Его́же, я́ко име́яй дерзнове́ние, моли́,/ оправда́ние дарова́ти нам в День Су́дный.

Тропар на Дивеевските светии, глас 5

Днесь церко́вная расширя́ются не́дра,/ прие́млюще бога́тство Бо́жия благода́ти,/ и ра́дуется Пресвяты́я Богоро́дицы избра́нная оби́тель,/ па́мять соверша́ющи многоимени́таго ли́ка святы́х Диве́евских,/ в Небе́снем Ца́рствии торжеству́ющих// и моля́щихся о душа́х на́ших. 

Кондак на Дивеевските светии, глас 8

Сосу́ди Ду́ха Свята́го яви́стеся честны́м ва́шим житие́м,/ усе́рднии служи́телие Пресвяты́я Богоро́дицы,/ в земли́ Диве́евской просия́вшии,/ помяни́те нас у Престо́ла Бо́жия во Ца́рствии Небе́снем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮНИ

Разсъждение

„Мястото няма да ни спаси, ако не изпълняваме Божията воля“ – казва премъдрият Златоуст. За някой си монах се говори, че живял в един манастир, където пет събратя го обичали, а един го оскърбявал. Заради този единствен, който го оскърбявал, той се преселил в друг манастир. В този, втория манастир, осем го обичали, а двама го оскърбявали. Той побягнал в трети манастир. Тук седмина го обичали, а петима го оскърбявали. Той тръгнал за четвърти манастир. Но по пътя размислил: „Докога ще бягам от място на място? В целия свят няма да намеря спокойствие. По-добре е да стана търпелив“. Взел хартия и написал с едри букви: „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. Като се настанил в четвъртия манастир, и тук едни го обичали, а други го оскърбявали. Но той започнал търпеливо да понася обидите. И когато някой го оскърбявал, той изваждал хартията и прочитал:  „Заради Иисуса Христа, Сина Божий, ще търпя всичко“. И тъй с търпението си спечелил обичта на всички. И останал на това място до смъртта си.

БЕСЕДА за смирението като предвестник на славата

Пред славата върви смирение (Пртч. Сол. 75: 33).

Думата тук е за истинската слава, а не за измамната; за вечната слава, а не за умиращата. Славата, която е от хората, ще умре, а славата, която е от Бога, е слава неувяхваща. Който е прославен от хората, не е прославен, а когото Бог прослави, той е прославен. Един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите? (Иоан 5: 44 ) – казал Господ на еврейските книжници. Виждате, че Господ различава човешката слава от божествената слава. А за Себе Си Той казал: От човеци слава не приемам (Иоан 5: 41 ). Който търси слава от хората, той върви по пътя на гордостта, а който търси слава от Бога, той върви по пътя на смирението. Никой без смирение не е прославен от Бога. Божиите светии са били най-смирените Божии слуги. С превелико смирение се отличавала и Пресвета Богородица. Своето превелико смирение Тя отдавала на избраничеството Си за Богоматер: Задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си. Но Най-смиреният от всички най-смирени е бил Сам Подвигоположникът – Господ наш Иисус Христос. През земния Му живот смирението винаги вървяло пред славата. И нашият живот, братя, ако желаем истинска слава, трябва да бъде такъв. Защото, ако смирението не предшества славата, славата никога няма да дойде.

О, Господи Иисусе, пример и учител на смирението, единствена наша славо и Прославителю на всички смирени и кротки, вдъхнови ни с Твоето неизказано смирение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

26.06.2023

26 ЮНИ / 13 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МЧЦА АКИЛИНА

СВ. ТРИФИЛИЙ ЛЕВКУСИЙСКИ (КИПЪРСКИ)

СВ. АЛЕКСАНДРА ДИВЕЕВСКА

Кондак мученице Акилине Старшей, Библосской, глас 2

Де́вства твоего́ добро́тами предочи́стивши ду́шу твою́,/ на высоту́ муче́нием востекла́ еси́, Акили́но всечестна́я,/ любо́вию Жениха́ твоего́ Христа́ уязви́вшися,/ Ему́же со А́нгелы предстои́ши, веселя́щися,// с ни́миже не преста́й моля́ся о всех нас.

Тропарь святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 4

Пра́вило ве́ры и о́браз кро́тости,/ воздержа́ния учи́теля/ яви́ тя ста́ду твоему́,/ Я́же веще́й И́стина./ Сего́ ра́ди стяжа́л еси́ смире́нием высо́кая,/ нището́ю бога́тая,/ о́тче Трифи́ллие,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Трифиллию, епископу Левкусии Кипрской, глас 8

Изря́дством жития́ чистоту́ де́вства прие́м, Трифи́ллие,/ первопресто́льник показа́лся еси́ Левкуси́и/ и яви́лся еси́ тем провозвести́тель и Богоразу́мия наста́вник./ Сего́ ра́ди ра́достно взыва́ем ти:// ра́дуйся, святи́телей украше́ние.

Тропарь преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Раба́ Христо́ва и избра́ннице Пречи́стыя Его́ Ма́тери, Ки́евского уде́ла Ея́ жи́тельнице и моли́твеннице, земли́ Ея́ обетова́нныя иска́тельнице, Диве́евския оби́тели первонача́льнице и зижди́тельнице, моли́ся за ны, Алекса́ндро преподо́бная, да спасе́т нас Пресвята́я Богоро́дица и поми́лует Свята́я Тро́ица, да изба́вимся мы му́ки а́дския и насле́дуем блаже́нство ра́йское.

Кондак преподобной Александре Дивеевской, глас 3

Преподо́бная ма́ти Алекса́ндро, любо́вь двуеди́ную к Бо́гу и бли́жним твои́м стяжа́ла еси́ и избра́нницею Бо́жией Ма́тери яви́лася. Ея́же после́дний уде́л в земли́ Росси́стей обрела́ еси́, и Диве́евскою первонача́льницею ста́ти сподо́бившися, вели́кому Серафи́му печа́ловатися о нем завеща́ла еси́. Зде́ же и поко́ишися с ним. Ны́не моле́ния на́ша приими́ и ко Го́споду вознеси́, да поми́лует ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮНИ

Разсъждение

Кротостта и незлобието са украсявали нашите светии и те им давали сили и разум да не отвръщат на злото със зло. Когато цар Констанций, Константинов син, се разболял в Антиохия, повикал св. Спиридон да му чете молитва. Св. Спиридон, придружаван от своя дякон Трифилий, се вдигнал от Кипър и отишъл в Антиохия пред царския дворец. Спиридон бил облечен скромно. На главата имал обикновена плетена шапка, в ръка държал палмова тояга, а на гърдите си носел окачен глинен съд, в който имало елей от Честния Кръст (по тогавашния обичай християните в Иерусалим го носели със себе си). Така облечен, а при това и изнурен от поста и дългия път, светителят с нищо не показвал своя чин и достойнство. Като поискал да влезе в царския дворец, един от слугите, мислейки го за обикновен просяк, му ударил шамар по едната страна. Кроткият и незлобен светител обърнал и другата страна. След като с трудности успял да се яви пред царя, допрял ръката си до царската глава и царят оздравял.

БЕСЕДА за пътя на живота и за пътя на смъртта

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Пртч. Сол. 14: 12).

Понякога на човек му се струва, че пътят на безбожниците е правилният, защото отвежда безбожника там, където се забогатява и успява. О, да би му се удало да види края на този път! Ще се ужаси и въобще не би тръгнал по този път. Ако краят на един път завършва в пропаст, нима това е верният път? Затова, човече, не казвай за нито един път, че е добър, преди да видиш края му! Питаш – как човек, който е слаб и късоглед, може да види края на един дълъг път? По два начина – като четеш Светото Писание, чрез опита на Православната Църква, и като наблюдаваш края на жизнения път на онези около теб, които са умрели преди тебе. Но първият път е надежден и ако вървиш по него, знай, няма да се хвърлиш в нощта на вечната смърт. Само онзи път е правилният, който е показан от Бога като правилен. А всички останали пътища, които, според твоя ум, ти се струват добри, а се различават от Божия път, са лоши и смъртоносни. Виж, и зверовете имат свои пътища, ама нима ще тръгнеш по техните пътища, ако ти изглеждат добри? Не тръгвай, защото накрая ще паднеш в гладните челюсти на зверовете. А пътят,  показан от Бога, и да ти се струва труден, е истинският – върви по него. Заради нашите грехове, понякога, Божият път ни се струва неправилен. Ако нямахме грехове, и ако нашият ум не беше повреден от греховете, и за миг не би ни се сторило, че някой друг път, освен Божия път, е истинският. На повредения ум много криви пътища му се струват верни, а единствено истинския път – лош.

О, всевиждащ Господи, Пътеводителю наш, поправи ума ни, за да не застава на лошите пътища. Ти, Иисусе, Си единственият път, истина и живот, а онова, за което умуваме без Тебе, са безпътица, лъжа и смърт. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

25.06.2023

25 ЮНИ / 12 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ОНУФРИЙ ВЕЛИКИ

СВ. ПЕТЪР АТОНСКИ

Тропарь преподобному Онуфрию Великому, глас 1

Жела́нием духо́вным пусты́ни дости́гл еси́,/ Богому́дре Ону́фрие,/ и, я́ко безпло́тен, в ней многоле́тне подвиза́лся еси́ трудолю́бне,/ соревну́я проро́кам Илии́ и Крести́телю,/ и, от руку́ а́нгельску Та́ин Боже́ственных наслади́вся,/ ны́не во све­́те Святы́я Тро́ицы ку́пно с ни́ми весели́шися,/ моли́ спасти́ся нам,// твою́ па́мять почита́ющим.

Кондак преподобному Онуфрию Великому, глас 3

Сия́нием Ду́ха Пресвята́го,/ Богому́дре, просве́щся,/ оста́вил еси́ я́же в житии́ молвы́,/ пусты́ню же дости́гл еси́, преподо́бне о́тче,/ возвесели́л еси́ и́же над все́ми Бо́га и Зижди́теля,/ сего́ ра́ди прославля́ет тя Христо́с, блаже́нне,// вели́кий Дарода́тель.

Тропарь преподобному Петру Афонскому, глас 4

Мир оста́вил еси́, Пе́тре, Го́спода ра́ди своего́/ и крест восприи́м на ра́мо свое́,/ на го́ру дости́гл еси́ Афо́нскую,/ я́коже дре́вле фесви́тянин Илия́./ И в ней пребы́в поще́нием, и моли́твами, и бде́нием,/ Бо́га ми́лостива творя́,/ и Пречи́стую Богоро́дицу Моле́бницу предлага́я,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:// моли́ Христа́ Бо́га, да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак преподобному Петру Афонскому, глас 2

Удали́в себе́ челове́ческаго сожи́тельства,/ в пеще́рах ка́менных и разсе́линах пожи́л еси́,/ жела́нием Боже́ственным и любо́вию, Пе́тре, Го́спода твоего́,/ от Него́же вене́ц прия́л еси́.// Моли́ непреста́нно спасти́ся нам.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮНИ

Разсъждение

Велико и чудно е тайнството на Причастието. Даже отшелниците и пустинножителите не са жадували за нищо така, както да получат възможност да приемат Свето Причастие. Св. Мария Египетска замолила св. Зосима да ѝ донесе светите тайни на Иордан и да се причaсти. Преподобни Пафнутий, връщайки се от св. Онуфрий, видял в пустинята скромната обител на четирима младежи подвижници. Когато Пафнутий ги попитал дали и как се причaстяват, те отговорили, че всяка събота и неделя ги посещава ангел Божий и им преподава Светото Причастие. Пафнутий останал до идващата събота и лично се уверил в това. Като се съмнало в събота, цялата тази обител се изпълнила с чудно, неописуемо благоухание, и когато всички те били на молитва, ангел Божий, във вид на прекрасен момък, светъл като мълния, се появил с Пречистите Тайни. Пафнутий се изплашил и от страх паднал на земята. Но те го вдигнали и довели пред ангела, и заедно с него се причaстили от ангелските ръце. И св. Онуфрий, по неговото собствено свидетелство, се причaстявал от ангелски ръце, както и много други отшелници и пустинножители. Съвсем, значи, погрешно е да се мисли, че отшелниците и пустинножителите не са се причaстявали. Бог, Kойто промислял за тяхната телесна прехрана, не ги е оставял без животворящата храна на Тялото и Кръвта на Христа Господа.

БЕСЕДА за двореца и колибата

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти (Пртч. Сол. 14: 11).

Иродовият дворец лежи в развалини, а пещерата на Витлеемския Младенец стои. Короните на кесарите са изгубени, а костите на мъчениците са запазени. Палатите на езическите царе са се превърнали в купчини от камъни и пръст, а пещерите на постниците са се разраснали в прекрасни храмове. Златните идоли са се разпаднали на нищо, а веригите на апостол Петър се пазят като светиня. Силната римска държава сега е само една легенда за мъртвец, докато християнската колиба – Светата Църква, днес е най-силната държава на света. Къде са евреите богоубийци? Пръснати са по света. Къде са силните римляни? В гроба. Къде е силата на кръвожадния Нерон? Къде е силата на злия Диоклитиан и на подлия Максимиан? Къде е успехът на Иулиан богоотстъпника? Къде са високите кули? Там, дето е и Вавилонската кула – под праха и пепелта, под срама и проклятието. Идете по всички градове и разпитайте колко са разрушените безбожни жилища? И колко колиби на праведниците са се разраснали в прекрасни жилища? Върху правдата, братя, са поставени небето и земята, върху непоклатимата Божия правда. Затова всички безбожни дела са като надут мехур, който се пука и ходилата на преминавщите го тъпчат. Фараоновите и вавилонските дворци са като спукан мехур, а шатрата на праведния Авраам се зеленее и цъфти във вечността. О, братя мои, как всесилна и вечна е правдата, и как шумна и преминаваща като буря в летен ден е неправдата.

О, Праведни Господи, колко Си величествен и постоянен в пазенето на правдата. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

24.06.2023

24 ЮНИ / 11 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „АБУЛСКА“ , „ДОСТОЙНО ЕСТЬ – МИЛУЮЩА“ ИТАБИНСКА

СВ. АПОСТОЛИ ВАРТОЛОМЕЙ И ВАРНАВА

СВ. КИТАЙСКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Отце́в все Афо́нское мно́жество,/ собери́теся, ве́рно пра́зднующе,/ днесь ра́дующеся и све́тло восклица́юще вси в весе́лии,/ Бо́жия бо Ма́ти ны́не от А́нгела пресла́вно воспева́ется.// Те́мже, я́ко Бого́родицу, при́сно Сию́ сла́вим.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Притеце́м, ве́рнии, со дерзнове́нием/ к Ми́лующей Цари́це Богоро́дице/ и умиле́нно воззове́м к Ней:/ низпосли́ на ны ми́лости Твоя́ бога́тыя:/ град сей изба́ви от вся́каго обстоя́ния,/ мир да́руй ми́рови// и спасе́ние душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Пра́зднует днесь весь Афо́н,/ я́ко песнь прия́т от А́нгела чу́дно/ Тебе́, Чи́стей Богома́тери,// Ю́же вся тварь чтит, сла́вящи.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 8

Арха́нгельский глас вопие́м Ти, Всецари́це:/ досто́йно есть, я́ко вои́стинну,/ блажи́ти Тя, Богоро́дицу,/ Присноблаже́нную и Пренепоро́чную,// и Ма́терь Бо́га на́шего.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей)

Досто́йно есть/ велича́ти Тя,/ Богоро́дице,/ Честне́йшую Херуви́м/ и Сла́внейшую// без сравне́ния Серафи́м.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Табынской», глас 4

Наста́ днесь пресве́тлый пра́здник, Пречи́стая Де́во,/ честны́я Твоея́ Табы́нския ико́ны, Влады́чице,/ я́же па́че луче́й со́лнечных возсия́,/ от Исто́чника приснотеку́щаго, Христа́ Бо́га на́шего,/ источа́еши целе́бныя да́ры/ с ве́рою к Тебе́ притека́ющим,/ Тя бо Христо́с Помо́щницу лю́дем Свои́м дарова́,/ покрыва́ти и спаса́ти от вся́кия беды́ рабы́ Своя́, // еди́ну Благослове́нную.

Тропарь апостолам Варфоломею (Нафанаилу) и Варнаве (Иосии), глас 3

Язы́к огнедохнове́н в си́ле Ду́ха прие́мше,/ во пло́ти прише́дшее Сло́во пропове́дасте всю́ду,/ Его́же ра́ди ов во главу́ усече́н,/ ов же ка́мением побие́н,/ и есте́ апо́стольскому ли́ку украше́ние,/ Варфоломе́е и Варна́во,/ те́мже па́мять ва́шу почита́ем и про́сим:// моли́те Христа́ Бо́га пода́ти нам грехо́в оставле́ние.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с/ стяжа́вше Тя раби́ Твои́,/ Богоро́дице пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная, глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение/ пра́зднующе лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопроти́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́./ Те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Курская-Коренная

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ и чтим о́браз Твой честны́й,/ и́мже показа́ла еси́// пресла́вное зна́мение.

Кондак апостолу Варфоломею (Нафанаилу), глас 4

Яви́лся еси́ вели́кое со́лнце вселе́нней/ уче́ний сия́ньми и чуде́с стра́шных, световодя́ почита́ющия тя,// Варфоломе́е, Госпо́день апо́столе.

Кондак апостолу Варнаве (Иосии), глас 3

Госпо́день был еси́ всеи́стинный служи́тель,/ апо́столов же яви́лся еси́ седми́десятих пе́рвый,/ озари́л еси́ и с Па́влом про́поведь твою́,/ всем возвеща́яй Христа́ Спа́са,// сего́ ра́ди песнопе́нии Боже́ственную па́мять твою́, Варна́во, соверша́ем.

Тропарь 222 мученикам Китайским, глас 5

В стране язычестей верою православною просветистеся/ и вмале в вере поживше царствие вечное наследовасте,/ чистотою нравов христианских/ лжеблагочестие конфуцианское посрамисте,/ и бесодохновенный буддизм попрасте яко уметы,/ кровию вашею землю китайскую освящающе:/ темже, молимся, Владыку всех молите,/ страну вашу в последняя времена верою православною просветити,// нас в ней укрепити.

Ин тропарь 222 мученикам Китайским, глас 4

Мученицы Твои, Господи, два сте двадесят и два, в царствии Китайстем просиявшии, веру Христову яко щит держаще и кумиром не поклоньшеся, от единоплеменных обезумевших муки и смерть прияша, усты отрока страстотерпца воспевающе: болезни за Христа ни во что же вменяем, за жизнь временную жизнь вечную улучити желающе.

Кондак 222 мученикам Китайским, глас 2

Яко сокровище многоценное, троелетне в земли сокровенное, обретошася мощи ваша, священнотаинниче Митрофане и овцы твоих учений, во граде Пекине просиявшия, благодать неоскудную подающе душам нашим. Сего ради с радостию и любовию воззовем: молитвами страстотерпец, Христе Боже, помилуй нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮНИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Истинският приятел се моли на Бога за своя приятел. Истинският приятел се грижи за спасението на душата на своя приятел. Отклонява приятеля си от лъжливите пътища, и го насочва по пътя на истината – това е истинското[1] приятелство. Най-добрите приятели на хората са Божиите светии. Двамата младежи , Варнава и Павел, били приятели, докато заедно ходели в Гамалииловото училище. Когато Варнава станал християнин, непрестанно и със сълзи се молил на Бога, та Бог да просвети разума на Павла, и да обърне сърцето му, та и той да стане християнин. Често говорил на Павел за Христа, но Павел му се присмивал и го имал за заблуден. Благият Господ, не оставил обаче молитвата на Варнава без плод. Благият Господ се явил на Павел и го върнал от пътя на лъжата в пътя на истината. Повярвалият Павел, тогава паднал в нозете на своя приятел и извикал: „О, Варнаво, учителю на истината, уверих се сам, че е истина, онова, което ми говореше за Христа!“. Варнава заплакал от радост и прегърнал своя приятел. Приятелят, със своята усърдна молитва спасил душата на своя приятел. Ако Варнава би успял да постави Павел за римски цар, щеше да направи по-малко за него, от това, което успял да направи – с молитвата си да го приведе в истината.

БЕСЕДА за господаря и роба

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство (Пртч. Сол. 13, 24)

Божието човеколюбие превъзхожда човешкото човеколюбие както небето превъзхожда земята, но въпреки това Бог наказва хората. Бог наказва[2] хората не за да ги убие, а да ги изправи и спаси. О, благословено наказание от любов! Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема ( Евр. 12, 6 ) С какво наказва Бог? С пръчки. С какви пръчки? С пръчките на болести, с пръчките на беди, с пръчките на загуби, с пръчките на глад, с пръчките на неплодородие, с пръчките на зли демони, когато им даде власт над човека. Това са Божиите пръчки, с които Бог бие Своите деца, за да ги изправи, вразуми, просвети и спаси.             

Защо родителят да не бие, своите деца, ако истински ги обича? Пръчката е оръдие на велика любов и грижа. Ако детето е безчувствено за духовното наказание, то е чувствително към пръчката. И ако някое дете не е чувствително духовно и съвестно, то плътта му е чувствителна. Тялото не е дадено на човека като нещо ценно само по себе си, а за да бъде слуга на духа, да помогне на духа, да е полезно за духа. Ако телесното наказание пробуди духа в човека, а с духа и съвестта, тогава тялото е изпълнило съвършено задължението си към своя господар – духът. Ако господарят е заспал, ударите падат върху слугите, за да го разбудят. Ако слугите събудят своя господар в час на опасност, няма да съжаляват за ударите, които са понесли, защото са спасили своя господар. А събудения и спасен господар умее да отплати на своите слуги. От това наистина следва, че Който жали пръчката си, мрази сина си. Който щади слугите, предава господаря.

О, Господи Премъдри, отвори сърцата на родителите, да възприемат Твоите свети поуки. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – драгоценното

[2] В ориг. – бие

23.06.2023

23 ЮНИ / 10 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ТИМОТЕЙ, ЕПИСКОП ПРУСКИ

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮНИ

Разсъждение

Не е едно и също да ядеш храната си с благословение и да я ядеш без благословение. Всяка храна е трапеза Божия, която сам Бог е поставил за нас. Затова трябва да благодарим на Бога, като на Стопанин, и да просим Неговото благословение. Благословената храна е по-вкусна и засища, докато неблагословената е безвкусна, не насища и не е полезна. Веднъж цар Теодосий Младши излязъл на разходка в околностите на Цариград и видял колибата на един монах, па се отбил в нея. Старецът попитал царя дали иска да хапне нещо. „Искам“ – отговорил царят. Старецът поставил пред царя хляб, зехтин, сол и вода. Царят хапнал, пийнал и запитал монаха: „Tи знаеш ли кой съм аз?“. „Бог те знае!“ – отговорил монахът. „Аз съм цар Теодосий“. Монахът мълчаливо се поклонил на царя. Царят му казал: „Аз съм цар и от цар съм роден, но повярвай ми – никога през живота си не съм ял нещо така вкусно, както при тебе“. „А знаеш ли защо е така? – попитал старецът. – Защото – продължил той – ние монасите, винаги с молитва и благословение приемаме храната и от това и лошата храна при нас става вкусна, а вие добивате храната с много труд, но не искате благослoвение от Бога, затова и вкусната храна става безвкусна“.

БЕСЕДА за това как грешника го постига онова, от което се страхува

От което се нечестивец бои, то ще го и постигне, а желанието на праведниците ще се изпълни (Пртч. Сол. 10: 24).

Безбожникът се страхува от скоропостижна смърт, крадецът се страхува от обирджии, убиецът се страхува от меч, горделивецът се страхува от посрамване, похитителят се страхува от глад, чревоугодникът се страхува от болести, клеветникът се страхува от праведния съд. От което се нечестивец бои, то ще го и постигне. Праведникът желае чиста съвест, благочестиви мисли, мир, любов, истина, правда, кротост. И Бог му дава това, докато е още на земята. Праведникът желае Царството Божие, желае Рая, желае приятелството на ангелите и светиите, желае да съзерцава Божието лице в безсмъртния живот. И Бог му дава това, когато го призове при Себе си. О, колко е справедлив Бог към безбожниците и колко преблаг е той към праведниците. От каквото се страхува безбожникът, това Бог допуска върху него, а онова, от което се страхува праведникът, Бог отклонява от него. От какво се страхува праведникът? Само от греха. И Бог отклонява греха от праведника, и насочва нозете му по пътя на добродетелите – Бог пази праведника от злите духове, сеячите на греха, и със Своята благодат засява семената на добродетелите в неговото сърце. О, Всевиждащ Господи, запази ни от безбожните пътища, от неблагочестиви печалби и от безбожен страх. Помогни на колебливото ни сърце да се утвърди в желанието само за онова, което е Тебе угодно, за онова, което в края на краищата ще победи и царува, а всичко останало ще бъде предадено на тление и забвение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

22.06.2023

22 ЮНИ / 9 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КИРИЛ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропарь святителю Кириллу Александрийскому, глас 8

Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Кири́лле прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Кириллу Александрийскому, глас 6

Бе́здну нам уче́ний богосло́вия источи́л еси́/ я́ве от исто́чник Спа́совых,/ е́реси погружа́ющую, блаже́нне Кири́лле,/ и ста́до невреди́мо от треволне́ний спаса́ющую,/ страна́м бо всем наста́вник, преподо́бне,// я́ко Боже́ственная явля́я.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ЮНИ

Разсъждение

Ние съгрешаваме, ако смятаме за наше задължение да мразим онези, които и нашите сродници мразят. Тази омраза се прехвърля върху нас като някаква фамилна болест. Като приемаме любовта от своите сродници, ние наследяваме и омразата им. На тази слабост понякога са се поддавали и велики духовни исполини. Патриарх Теофил никак не обичал св. Иоан Златоуст и до смъртта си останал негов върл противник. Св. Кирил, негов роднина и наследник на Александрийския престол, наследил и омразата му към светител Златоуст и дълго я носил в себе си. Напразно св. Исидор Пелсуетски го съветвал да промени мнението си за Златоуст и да го впише в диптиха на светиите. Но Кирил не могъл да промени своето враждебно отношение. Тогава Пресвета Богородица, за чиято слава и чест толкова се борил Кирил против Несторий, се явила в едно видение, с множество ангели и с Иоан Златоуст във велика слава. И Светата Пречиста помолила Златоуст да прости на Кирил, и двамата се прегърнали един други и се целунали. Това видение напълно променило Кириловите чувства към Златоуст и Кирил засрамено се каел, задето безразсъдно мразил великия Божи светител Златоуст.

БЕСЕДА за онези, които обичат смъртта

Всички, които мене мразят, смърт обичат (Пртч. Сол. 8: 35).

Тъй казва Господ, Сътворителят на небето и земята, чрез Своя пророк. Който мрази Мъдростта Божия, мрази Бога, а който мрази Бога, какво му остава да обича друго, освен смъртта. Не е ли всичко извън Господа смърт? Слънцето и звездите, моретата и планините, животните и растенията – всичко това е мъртъв прах, облечен и оживотворен със силата Божия, със словото Божие и с мъдростта Божия. Който не обича Бога, той не само Бога не обича, той не обича нищо, което е от Бога, т.е. нито красотата на звездите, нито реда в моретата и планините, нито живата сила, която е в животните и растенията. Който не обича Бога, той изключва и отдалечава Бога от природата. Тогава какво остава? Само мъртъв, безформен и тъмен прах – само смъртта. Но и прахът е сътворен от Бога. Но и този прах богомразецът трябва да върне на Бога, та и онова, което не е от Бога, т.е. смъртта, греха и дявола. Който не обича Бога, всъщност обича смъртта, греха и дявола. Всеки богомразец е играчка на дявола, плод на греха и храна за смъртта. Ако мразим Тебе, Господи на любовта, няма кого и какво да обичаме. Защото и онова, което обичаме, е от Тебе. Безумен е онзи, който обича тъмнината, а мрази слънцето; и който обича капката вода, а мрази извора.

Вдъхни в нас животворна любов към Тебе, наш вселюбещ Господи. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

21.06.2023

21 ЮНИ / 8 ЮНИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ДУХ

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОДИГИТРИЯ“ (КИРИЛО -БЕЛОЗЕРСКА), „УРЮПИНСКА“ И „ЯРОСЛАВСКА“

СВ. ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

СВ. ДОРОСТОЛСКИ МЪЧЕНИЦИ МАРК И ИУЛИЙ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Урюпинской», глас 3

Яви́лася еси́ на дре́ве в Донско́й земли́,/ благода́тная Твоя́ ико́на, Богоро́дице,/ больны́я исцеля́ти, заблу́ждшия обраща́ти;/ те́мже уми́льно мо́лимся Тебе́:/ изба́ви град наш от вся́каго зла// и спаси́ лю́ди, к Тебе́ притека́ющия.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Урюпинской», глас 5

Всеблага́я Чи́стая Богоро́дице,/ к Тебе́ прибега́ем, ве́рнии,/ Тобо́ю бо позна́хом ми́лость Бо́жию,/ чу́дную ико́ну Твою́,// от нея́ же вси здра́вие и спасе́ние прие́млем.

Тропарь великомученику Феодоpу Стpатилату, глас 4

Воинствосло́вием и́стинным, стpастоте́pпче,/ Небе́снаго Цаpя́ воево́да пpедо́бpый был еси́, Фео́доpе:/ оpу́жиями бо ве́pы ополчи́лся еси́ му́дpенно/ и победи́л еси́ де́монов полки́,/ и победоно́сный яви́лся еси́ стpада́лец./ Те́мже тя ве́pою// пpи́сно ублажа́ем.

Кондак великомученику Феодоpу Стpатилату, глас 2

Му́жеством души́ в ве́ру оболки́йся/, и глаго́л Бо́жий а́ки копие́ в ру́ку взем, врага́ победи́л еси́,/ му́чеников преве́лий Фео́доре,// с ни́ми Христу́ Бо́гу моля́ся не преста́й о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 8 ЮНИ

Разсъждение

Страх от страданието и страх от липсата на страдание. Това е един и същи страх и означава боязънта на духовния човек – дали Бог не се е отдалечил от него. След като света Екатерина претърпяла много и тежки мъки, ѝ се явил Господ и тя Го попитала: „Къде беше досега, Господи, за да ме утешиш в толкова страдания?“. А Господ ѝ отговорил: „Бях тук, в твоето сърце“. Но не по-малък страх може да нападне духовния човек, когато дълго не го е сполетявало страдание. Един монах влязъл в една църква в Александрия и видял как една жена коленичи пред иконата на Спасителя и вика с плач: „Оставил си ме, Господи, помилуй ме, Милостиви!“. След молитвата монахът попитал жената: „Кой те е оскърбил, та така горчиво се оплакваш на Бога?“. Жената отговорила: „Никой досега не ме е оскърбил; точно затова плача, защото Бог ме е оставил и за три години не съм сполетяна от никакво страдание. През това време не съм боледувала, нито пък синът ми, нито пък нещо от домашните животни е умряло“.

Беседа за Царя на царете

Чрез Мене царе царуват и заповедници правда узаконяват; чрез мене началстват началници и велможи, и всички съдии земни. Обичам, които мене обичат (Пртч. Сол. 8: 15 – 17).

Царят да не помисли, че царува със своята сила и мъдрост, защото ще бъде посрамен от безсилните и безумните. Да не помисли владетелят, че по свой разум и воля въдворява правда между хората, да не помисля такава глупост, [която е] смешна и за децата. Да не помислят князете, управниците и съдиите, че управляват по нечия воля без Божията воля и милост, защото ще се сгромолясват до смърт върху поледицата, на която се подхлъзват всички онези, които забравят Бога. Обичам, които мене обичат – казва Господ. Това Господ казва на първо място за царете, князете и мирските съдии. Защото ако те обичат Господа, са много мили на Господа. Ако те обичат Господа, ще ги обича и народът, над когото те владеят и го съдят. И ако народът обича Господа, ще обича своите царе, князе и съдии. Колкото един човек е издигнат във властта и честта над човеците, толкова трябва да е по-близко до Бога спрямо човеците, над които е издигнат. О, братя мои, Господ се е разпнал за нас на Кръста и с това е показал Своята любов към нас. Онзи, Който се е разпнал за нас, наистина ни обича повече от онзи, който само се весели с нас на трапезата. А щом така обичаме своите приятели на трапезата, как да не обичаме Онзи, Който от любов към нас се е разпнал на Кръста? О, Господи благословени, отвори духовния ни взор, та да видим цялата неизмерима дълбочина на Твоята любов, та и ние да се разпалим с любовта си към Тебе! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски