26.01.2022



26 ЯНУАРИ / 13 ЯНУАРИ (СТАР СТИЛ)


СВ. ЕРМИЛ И СТРАТОНИК

СВ. МАКСИМ КАПСОКАЛИВИТ


Тропарь мучеников, глас 4
Мученицы Твои, Господи,/ во страданиих своих венцы прияша нетленныя от Тебе, Бога нашего:/ имуще бо крепость Твою,/ мучителей низложиша,/ сокрушиша и демонов немощныя дерзости./ Тех молитвами// спаси души наша.
Кондак мучеников Ермила и Стратоника, глас 2
От мирския молвы избегосте и к тихому пристанищу преставистеся,/ мученичества кровьми и постничества трудами венчаеми./ Темже и показастеся мучеников и преподобных единовсельницы.

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЯНУАРИ
 
Разсъждение
 
Доброто дело, извършено с мълчание, е по-високо от доброто дело, придружено с обяснения, и несравнимо по-високо от остроумни обяснения без добро дело. От свети Николай Мирликийски не са останали никакви [писани] слова, но са останали делата. Без никакви обяснения, той три пъти нощем минавал покрай къщата на един сиромах и тайно хвърлял през прозореца по една кесия със злато.
Един старец в египетски скит се разболял тежко и пожелал да хапне малко пресен хляб (защото хлябът, който тогава монасите ядели, бил сушен на слънце и траял с месеци). Като чул това, един от монасите не казал нищо, излязъл и отишъл далеч в един град, откъдето донесъл пресен хляб на болния старец. Старецът, като разбрал за труда на този монах, не пожелал да яде от хляба и казал: „Това е кръвта на брата! (т.е. това братът го е доставил с мъка). Тогава останалите монаси замолили стареца да яде, казвайки му да не презира жертвата на брата. Какви обяснения и какви думи могат да заменят това просто и мълчаливо дело на братолюбието?
 

БЕСЕДА за Царството Божие, което е вътре [в нас] 
 
 Царството Божие вътре във вас е (Лк. 17: 21).
 
Всичко, което е Божие, носи печат на безсмъртие. И Царството Божие е Царство безсмъртно. Ако желаем, значи, да дишаме въздуха на безсмъртието, трябва да влезем вътре в себе си, в своето сърце, в Царството Божие. Извън нас е въздухът на времето, въздухът на преходността и тлението, в който душата диша трудно. Царството на природата е царство чувствено, оттук и царство чуждо в сравнение с нашата душа, която представлява вътрешното наше царство. Защо хората желаят да остават продължително в чужбина? Защо рядко и без желание влизат в собствения си дом? Защото, когато мислим за света, ние мислим за чужбина. Когато говорим за чувствения свят, ние говорим за чужбина. Живеейки чувствено, ние приличаме на човек, който по цял ден обикаля по чуждите къщи, а само вечер се връща в своята къща за спане. И така, съзнателно посвещаваме разума на смъртта, а спането – на безсмъртието! Ние идваме при себе си, връщаме се в себе си само в съня! Но и в нашия сън, в сънищата, се изявява нашата същност – т.е. макар и да сме в своя дом, в безсъзнателно състояние, ние сънуваме чуждите къщи; сънят ни е чувствен, затова и картините [в съня] са чувствени. Тъй ние сме в чужбина и чужди, и наяве, и насън. Непрестанно сме вън от себе си. А Господ иска да ни върне в нас самите, в нашия дом и в нашето отечество. За нас Царството Божие е вътре в нас; отвън е чуждата страна. За да избягаме от чужбина и да намерим истинския наш дом, в който ще се срещнем непосредствено с Бога, ние трябва да влезем в себе си, в своето сърце. Тук е Царят и тук е Царството.
О, Господи, Царю на ангелите и светиите, покажи ни богатството и сиянието на Твоето Царство вътре в нас. Та да пожелаем Твоето Царство повече от чувствената чужбина, [която е] царство непостоянно и преходно. На Тебе слава и хвала. Амин.
 
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 
 
 
 

31.07.2023

31 ЮЛИ / 18 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЛУЖКА“

СВ. ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА

СВ. ИАКИНД И ЕМИЛИАН

СВ. ЕМИЛИАН ДОРОСТОЛСКИ

СВ. ИОАН МНОГОСТРАДАЛНИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской», глас 4

Засту́пнице от враг иноплеме́нных Необори́мая Калу́жския земли́/ и Изба́вительнице от смертоно́сныя я́звы Ми́лостивая!/ Изба́ви рабы́ Твоя́ от вся́ких бед и боле́зней,/ с ве́рою и любо́вию прибега́ющия к чудотво́рней ико́не Твое́й,// и спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской», глас 6

Не и́мамы пе́сней, ниже́ слове́с,/ ка́ко досто́йно восхваля́ти Тя,/ Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего,/ явле́ния ра́ди чудотво́рныя ико́ны Твоея́ земли́ Калу́жстей,/ то́кмо мо́жем вопи́ти Тебе́:/ не отврати́ ми́лости Твоея́ от нас// и низпосли́ ю́ всем притека́ющим к цельбоно́сней ико́не Твое́й.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской»

Велича́ем Тя,/ Богоро́дице Де́во,/ и почита́ем чудотво́рную ико́ну Твою́,/ е́юже благоволи́ла еси́ спасти́ зе́млю Калу́жскую// от наше́ствий вра́жиих и всегуби́тельных боле́зней.

Тропарь святым отцам шести Вселенских Соборов, глас 8

Препросла́влен еси́, Христе́ Бо́же наш,/ свети́ла на земли́ отцы́ на́ша основа́вый/ и те́ми ко и́стинней ве́ре вся ны наста́вивый,// Многоблагоутро́бне, сла́ва Тебе́.

Кондак святым отцам шести Вселенских Соборов, глас 8

Апо́стол пропове́дание и оте́ц догма́ты/ Це́ркве еди́ну ве́ру запечатле́ша,/ я́же и ри́зу нося́щи и́стины, истка́нну от е́же свы́ше Богосло́вия,// исправля́ет и сла́вит благоче́стия вели́кое та́инство.

Тропарь мученику Емилиану Доростольскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Емилиа́н/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Емилиану Доростольскому, глас 3

Боже́ственною ре́вностию распала́емь,/ огня́ сослужа́щаго не устраши́лся еси́,/ но возше́д небоя́зненно во́лею,/ возгнеща́ющим огне́м всесожже́гся,/ и Влады́це, я́ко же́ртва, прине́слся еси́,/ му́чениче сла́вне Емилиа́не,/ Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Тропарь преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 1

Терпе́ния столп вои́стину непоколеби́мый,/ и забра́ло от вра́жиих стреля́ний необори́мо,/ равноа́нгельне и многострада́льне о́тче наш Иоа́нне,/ иму́ще тя, мы, недосто́йнии, мо́лимся,/ припа́дающе к честны́м твои́м моще́м те́пле,// изба́ви нас душетле́нных страсте́й плотски́х и спаси́ твои́ми моли́твами.

Кондак преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

Сто́лп целому́дрия, вра́жиими боре́ньми непобеди́мь сый,/ а́ки столп, многострада́льное водруже́нно оста́вил еси́ нам те́ло твое́,/ всече́стне Иоа́нне,/ ему́же в не́мощех душе́вных и теле́сных покланя́ющеся,/ мо́лим тя, преподо́бне:// моли́ Христа́ Бо́га непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

Разсъждение

Кое е по-богоугодно  – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си. Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. Пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

30.07.2023

30 ЮЛИ / 17 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СВЕТОГОРСКА“

СВ. МАРИНА

Тропарь великомученице Марине Антиохийской, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Мари́на/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученице Марине Антиохийской, глас 3

Де́вства добро́тами преиспещре́нна, де́во,/ нетле́нными венцы́ венча́лася еси́, Мари́но,/ кровьми́ же му́ченичества обагре́на,/ чудесы́ просвети́вшися исцеле́ний,// благоче́стно, му́ченице, прия́ла еси́ по́честь побе́ды твоего́ страда́ния.

Ин кондак великомученице Марине Антиохийской, глас 3

Мари́на днесь вра́жию главу́ сокруша́ет,/ побе́ды вене́ц с Небесе́ прие́мши./ Его́же бо проро́цы удержа́ти не возмого́ша,/ того́ она́, связа́вши, уязви́.// Сего́ ра́ди показа́ся му́чеником украше́ние, вку́пе же и похвала́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ЮЛИ

Разсъждение

Докато Христос не стане за душата абсолютно всичко, което въобще има някаква непреходна и непроменлива ценност, дотогава човек не може да отиде на мъчение за Христа. А как св. Марина, петнайсетгодишна девойка, е могла да отиде на мъчение за Христа? Защото за нея Христос е бил всичко. Всичко! Как св. Иулита е могла да се радва, виждайки своя тригодишен син мъртъв за Христовата вяра? Отново, защото за нея Христос е бил всичко. Абсолютно  всичко! Ето как св. Тихон Задонски изчерпателно обяснява (под формата на диалог) как Христос е всичко за човека. „Искаш ли блага за себе си? Всяко благо е в Мен. Искаш ли блаженства? Всяко блаженство е в Мен. Красота ли искаш? Та що е по-красиво от Мен? Благородство ли искаш? Що е по-благородно от Божия Син и Девата? Висини ли търсиш? Та що е по-високо от Небесния Цар? Слава ли искаш? Кой е по-славен от Мен? Богатство ли искаш? Всяко богатство е в Мен. Мъдрост ли искаш? Аз съм Мъдростта Божия. Приятелство ли искаш? Кой е по-любезен Приятел от Мен, Който положих душата си за всички? Помощ ли искаш? Кой може да ти помогне освен Мен? Веселие ли търсиш? Кой ще те развесели извън Мен? Утешение в бедите ли търсиш? Кой ще те утеши извън Мен? Мир ли търсиш? Аз Съм душевният мир. Живот ли търсиш? В Мен е изворът на живота. Светлина ли търсиш? Аз съм светлината на света“.

БЕСЕДА за необходимостта от постоянно напомняне

Заради това ще имам грижа да ви напомням винаги тия работи, макар и да ги знаете, и да сте утвърдени в истината (II Петр. 1: 12).

Орачът оре на нивата. Не повтаря ли орачът всяка секунда едно и също? Как иначе ще изоре нивата, ако от сутрин да вечер не прави бразда след бразда? Пътникът крачи по пътя. Не повтаря ли пътникът всяка секунда едно и също, един и същи труд? Как иначе пътникът ще измине пътя и ще стигне до определеното място? Дърводелецът в работилницата обработва дъските. Не повтаря ли дърводелецът с всяка дъска едно и също нещо, едни и същи усилия? Как иначе ще обработи поръчаните дъски? Не са ли, братя, всички наши полезни дела поредица от повторения? Следователно, нека проповедникът на истината да не се лени, да говори: „Казах и няма да повтарям!“. Нека слушателят да не се възгордява и да казва: „Това вече го чух, не ми трябва повече да го слушам!“. О, проповедниче на истината, не се страхувай да повтаряш и да повтаряш; отново да поучаваш и отново да напомняш. Без повторение нито нивата ще бъде изорана, нито пътят изминат, нито дъските обработени. А ти си затова, да ореш, да водиш, да дялаш. О, слушателю на истината, не се възгордявай и не казвай, че веднъж си чул истината. Истината е храна за душата. Ти и днес си ял хляб, и вчера, и завчера, с месеци и години. И отново ще ядеш, та тялото ти да е здраво. Храни и душата си. Храни я с истината, със същата истина, и вчера и днес, и утре – до смъртта. Та душата ти да бъде здрава, силна и светла.

О, Господи, насищай ни всеки ден и всеки час с Твоята истина – с Тебе, о, Иисусе, храна сладка! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

29.07.2023

29 ЮЛИ / 16 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЧИРСКА (ПСКОВСКА)“

СВ. ОТЦИ ОТ IV-я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. АТИНОГЕН И ДР.

СВ. ЮЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Чирской» (Псковской), глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с,/ стяжа́вше Тя, раби́ Твои́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Чирской» (Псковской), глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение пра́зднующе,/ лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопрати́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́,/ те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Тропарь священномученику Афиногену и десяти ученикам его, глас 8

Свяще́нный Бо́гу Афиноге́н, в же́ртве служи́тель,/ свяще́нное учени́к свои́х принесе́ Христу́ заколе́ние,/ па́стырь со слове́сными о́вцами и́де в Небе́сную огра́ду,/ победи́в свере́пеющия неве́рием язы́ки./ Му́ченик Твои́х моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ста́до Твое́ от волко́в, губя́щих е́.

Кондак священномученику Афиногену и десяти ученикам его, глас 4

Влады́чню рече́нию после́довав, я́ко па́стырь изря́дный/ ду́шу твою́ положи́л еси́ за Христо́вы о́вцы, священному́чениче Афиноге́не,/ сего́ ра́ди восхваля́ем тя/ и с тобо́ю десяти́ну учени́к твои́х,/ и́же пострада́ша, стра́хом Бо́жиим и твои́м уче́нием наставля́еми./ Тем угоди́вших Влады́ка венча́ вас живонача́льною десни́цею,// Его́же о всех нас моли́те.


ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ

Разсъждение

Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея – 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син. Вторият Вселенски събор в Цариград – 381 г. със 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети. Третият Вселенски събор в Ефес – 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер. Четвъртият Вселенски събор в Халкидон – 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този събор е осъдил монофизитската ерес. Петият Вселенски събор в Цариград – 553 г. със 160 св. отци. Този събор е осъдил Оригеновата ерес. Шестият Вселенски събор в Цариград – 691 г. със 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес. Седмият Вселенски събор е бил [в Царигрд] през 787 г. с 367 св. отци. Този събор не се чества сега, а само отделно на 11 октомври. Този събор е осъдил иконоборческата ерес. На тези събори под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.

БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество

Да станете участници в божественото естество (II Петр. 1: 4).

Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното и славното с безславното, нетленното с тленното и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно, те са: първото условие е от Божия страна, а второто – от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [Която] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека – като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни благапа след това призовал хората – да пристъпим и приемем тези блага.  Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели – със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели – т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем, ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас, смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас, грешните, вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.

О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

28.07.2023

28 ЮЛИ / 15 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КИРИК И ЮЛИТА

СВ. КНЯЗ ВЛАДИМИР

Тропарь мученикам Кирику и Иулитте, глас 8

Я́ко лоза́ благопло́дная, Иули́тто честна́я,/ грозд зрел принесла́ еси́ Царе́ви, всех Бо́гу,/ сы́на твоего́ Ки́рика сла́внаго,/ му́чением того́ бога́тно украси́вши/ и твое́ю кро́вию наверши́вши,/ тем и дарова́ тебе́ Вы́шний возме́здие в Вы́шних,// иде́же лику́юще, помяни́те нас, му́ченицы терпеливоду́шнии.

Ин тропарь мученикам Кирику и Иулитте, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Кирику и Иулитте, глас 4

Во объя́тиих нося́щи христому́ченица Иули́тта Ки́рика,/ на по́двизе му́жески веселя́щися, взыва́ше:// Христо́с есть му́чеников похвала́.

Ин кондак мученикам Кирику и Иулитте, глас 2

Же́ртва прия́тна, Бо́гови приноси́ма,/ и свиде́тель ве́рен Христо́в явля́емь,/ с ма́терию пострада́л еси́ Иули́ттою, Ки́риче сла́вне,// с не́юже Христа́ Бо́га моли́ти не преста́й о всех нас.

Тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 1

Я́ко нача́льнику Креще́ния/ и ко́реню ве́ры Боже́ственныя,/ и́долов разруши́телю,/ блаже́нне кня́же Васи́лие равноапо́стольне, вопие́м ти:/ сла́ва вразу́мльшему тя Христу́ Бо́гу,/ сла́ва освяти́вшему тя Креще́нием Свои́м,// сла́ва просвети́вшему тобо́ю всю страну́ Ру́сскую.

Ин тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 4

Уподо́бился еси́ купцу́, и́щущему до́бpаго би́сеpа,/ славнодеpжа́вный Влади́миpе,/ на высоте́ стола́ седя́ ма́теpе гpадо́в, богоспаса́емаго Ки́ева:/ испыту́я же и посыла́я к Ца́pскому гpа́ду/ уве́дети пpавосла́вную ве́pу,/ обpе́л еси́ бесце́нный би́сеp – Хpиста́,/ избpа́вшаго тя я́ко втоpа́го Па́вла,/ и оттpя́сшаго слепоту́ во святе́й купе́ли,/ душе́вную вку́пе и теле́сную./ Те́мже пpа́зднуем твое́ успе́ние,/ лю́дие твои́ су́ще:// моли́ спасти́ся держа́вы твоея́ Росси́йския нача́льником и мно́жеству владо́мых.

Ин тропарь равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Правове́рия наста́вниче/ и всея́ Руси́ просвети́телю,/ благочести́вый вели́кий кня́же Влади́мире,/ святы́м Креще́нием всех просвети́л еси́/ и це́ркви мно́ги сла́вны украси́л еси́,/ о прему́дре Васи́лие,// Христа́ Бо́га моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Подо́бствовав вели́кому апо́столу Па́влу в седи́нах, всесла́вне Влади́мире,/ вся я́ко младе́нческая мудрова́ния, я́же о и́долех тща́ния оста́вль,/ я́ко муж соверше́нный украси́лся еси́ Боже́ственнаго Креще́ния багряни́цею./ И ны́не Спа́су Христу́ в весе́лии предстоя́,// моли́ спасти́ся держа́вы Росси́йския нача́льником и мно́жеству владо́мых.

Ин кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 4

Оте́ческу пре́лесть, и́долы, я́ко су́етни, отве́рг,/ Христа́, всех и́стиннаго Бо́га, Царя́ и Благода́теля, позна́л еси́./ Те́мже и лю́ди, изря́дны Тому́, святы́м Креще́нием просвети́л еси́,/ пресла́вне Влади́мире./ Сего́ ра́ди почита́ем тя,/ я́ко Тро́ице служи́теля,// Христа́ моли́ дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Ин кондак равноапостольному князю Владимиру, во Святом Крещении Василию, глас 8

Изря́дному воево́де и правове́рному,/ благода́рственная воспису́ет ти вся Русь, Васи́лие, иму́щи тя нача́льника и засту́пника,/ я́ко изба́вил еси́ нас от вся́кия скве́рны и ле́сти, те́мже ти вопие́м:// ра́дуйся, вели́кий кня́же Влади́мире преблаже́нне.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ЮЛИ

Разсъждение

Гостоприемството е на почит и при другите вери, но християнството е вменило гостоприемството за дълг и задължение. От друга страна благодарността за гостоприемството е не по-малка длъжност и задължение за християните. Който се научи да бъде благодарен на хората за гостоприемството, той ще съумее да бъде благодарен и на Бога за гостоприемството. Защото какви сме ние на земята, освен гости Божии?  Какви други са дори и ангелите на небето, освен гости Божии? Разказва се за цар Филип Македонски, че жестоко наказал един свой придворен за неблагодарността му. Царят пратил по море своя придворен по някакво дело. Царедворецът изпълнил възложеното и обърнал назад ладията. Но буря разбила ладията и велможата се оказал сред вълните. За щастие, това не било далече от брега. Един рибар видял, че се дави човек, побързал със своята лодка на помощ и го извадил на брега. Като се съвзел и си отпочинал, придворният отишъл при царя и му разказал за нещастието в бурното море. Царят,  желаейки да го възнагради, го запитал какво желае да му даде? А велможата назовал името на онзи рибар и казал на царя, че най-много желае царят да му подари имота на онзи рибар, край морето. Царят веднага изпълнил желанието му. Но когато велможата се настанил в имота на своя най-голям благодетел, тогава той [рибарят], в своето отчаяние отишъл при царя, оплакал се и разказал всичко. Той спасил живота на придворния, а онзи сега го гонел от къщата му. Като чул за това, царят много се разгневил заради неблагодарността на царедвореца и заповядал на челото му с нажежено желязо да напишат „неблагодарен гост“.

БЕСЕДА за благодатта и мира

Благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ (II Петр. 1: 2).

С познанието за Бога се умножават, братя, благодатта и мира. С опознаването на творенията пък покрай Бога, като отделени от Бога, или против Бога, се умножават печалта и враждата. За увеличаването на печалта и враждата при онези, които опознават творенията без познания за Бога, не свидетелстват ли достатъчно многото самоубийства, точно между онези, които са избрали за свое занимание да изучават природата и човешкия живот без Бога? О, колко много са между тях нервозните, раздразнителните, озлобените, помрачените и обезумелите души, които само ден или месец дели от самоубийството! С познанието за Бога пък се умножават благодатта и мирът. Това апостолът е изпитал лично и от своя скъпоценен опит го предава на другите. Нито благодатта, нито мирът са земни дарове, а са дарове небесни. Тези дарове Бог дава на онези, които се трудят да умножават своето познание за Него. Какъв е най-краткият път за познаване на Бога, братя? Несъмнено чрез нашия Господ Иисус Христос. Той е Разкриващият и Той е Откровението, Мъдрец и Мъдрост, Учител и Учение. От Него е благодатта, от Него е мирът. Който опознава Бога чрез опознаване на сътворените неща в природата и чрез законите на природата, както правят езичниците, не върши нищо лошо. Ала върви по обиколни и посредствени пътища, по които много са се заблудили и изгубили. Който опознава Бога чрез съвестта и човешките съдби, както правят моралистите, не върши лошо, но и там върви по обиколни и трудни пътища и може да се заблуди и изгуби. Но който опознава Бога, опознавайки Господа Христа, той е на най-краткия и сигурен път.

Господи Иисусе, помогни ни по пътя към Тебе, към Твоя Отец и към Светия Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

27.07.2023

27 ЮЛИ / 14 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЕЛИСАВЕТГРАДСКА“

СВ. АКИЛА

СВ. НИКОДИМ СВЕТОГОРЕЦ

Тропарь апостолу от 70-ти Акиле, епископу Гераклейскому, глас 3

Апо́столе святы́й Аки́ло,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Акиле, епископу Гераклейскому, глас 4

Я́ко ве́лие со́лнце, Це́рковь тя стяжа́вши, сла́вне Аки́ло,/ светлостьми́ уче́ния твоего́ просвеща́ет ве́рно чту́щия тя,// Госпо́день апо́столе.

Тропарь преподобному Никодиму Святогорцу, глас 3

Му́дрости благода́тию, о́тче, укра́шенный,/ труба́ богогла́сная показа́лся еси́ Ду́ха/ и доброде́телей наста́вник, Никоди́ме Богоглаго́ливый,/ всем бо подае́ши спаси́тельная уче́ния,/ жития́ чи́стаго показу́я сия́ние/ бога́тством Бо­же́ственных твои́х слове́с,// и́миже, я́ко свет, ми́рови возсия́л еси́.

Ин тропарь преподобному Никодиму Святогорцу, глас 1

Свети́ло Афо́нское, и На́ксии о́трасль,/ и Це́ркве всея́ богодухнове́ннаго учи́теля,/ Никоди́ма, ве́рнии, да почти́м,/ и́же, исполня́яся му́дрости Боже́ственныя,/ уче́ния бо небе́сная и оби́льная излива́ет вопию́щим:/ сла́ва просла́вльшему тя Христу́,/ сла́ва венча́вшему тя,// сла́ва подаю́щему тобо́ю нам по́мощь.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЮЛИ

Разсъждение

Християните трябва да се предпазват от съблазните на този свят. Те трябва да са защитени от всички удари и всички изкушения, тъй че всяко зло да рикошира от тях. Бронята не се прави за ден-два,  а грижливо и внимателно се кове чрез дълги упражнения. Но с какво ще са ни полезни всички наши добродетели, ако се поддадем на първата съблазън? За това св. Григорий Ниски посочва един пример с маймуна в Александрия. „В Александрия – казва – един вещ дресьор научил една маймуна твърде добре да имитира на сцената танцьорка. Посетителите на представленията хвалели маймуната, която била обучена като танцьорка да танцува под такта на музиката. Но докато зрителите били приковали вниманието си в гледане на новото за тях зрелище, един шегаджия пожелал да покаже на всички, че маймуната не е нищо повече от маймуна. Докато всички възклицавали и ръкопляскали на умението на маймуната, шегобиецът, както казват, хвърлил на сцената някакво лакомство, което маймуните особено обичали. Щом маймуната видяла лакомството, забравила играта, ръкопляскането, скъпото си облекло и се нахвърлила с лапите си на лакомството; но тъй като дрехата ѝ пречела, тя започнала да я разкъсва с ноктите си, стараейки си да я свали от себе си. И вместо похвали и удивление, сред зрителите избухнал смях. Защото под разкъсаната маска на „танцьорката“ се показала маймуна.

БЕСЕДА за крепостта на вярата

Противостойте му с твърда вяра, като знаете, че такива също страдания сполетяват и братята ви в света (I Петр. 5:  9).

Най-главната крепост на човешката душа, братя, е крепостта на вярата. Върху тази крепост дяволът напада най-силно с всичките си стрели и с всичките си лукавства. Защото нечистият и злобен дух знае, че като разруши тази крепост, ще пороби човешката душа завинаги. Затова светите апостоли се молили на Господа: „Усили у нас вярата“ (Лк. 17: 5). Да се молим и ние, братя, всеки ден, Господ да усили вярата ни, да усили и укрепи нашата вяра. При опасност змията най-много пази главата си, затова сам Господ я е нарекъл мъдра. Така да пазим и ние главата на нашия духовен живот, а тя е вярата. Нищо в света не може да замени вярата в Бога – нито философията, нито науката, нито богатството, нито славата, нито целият свят от край до край с всички свои прелести. Дяволът знае това, затова най-много напада върху нашата вяра, навежда съмнения в нас, разколебава ни, обърква нашите мисли, смущава нашето сърце. Но щом дяволът знае, че вярата е същността, още повече ние сме длъжни да знаем това. Защото заради нас Христос е слязъл на земята, заради нас е пострадал на Кръста, на нас е дал завета на спасителната вяра. А вярата си не можем да усилим, нито да увеличим, освен чрез страдания. Затова многострадалният апостол Петър казва: Такива също страдания (като вашите) сполетяват и братята ви в света. От смирение, апостолът не говори за своите страдания, а говори за страданията на нашите братя в Христа.  [Които са] заедно във вярата, са заедно и в страданията. Не търпите само вие, братя, за истинската вяра, в същото време търпят и останалите ваши братя. Това да облекчава вашите мъки. Но най-много да облекчи мъките ви Първият в страданията, сам разпнатият Господ наш Иисус Христос.

О, Господи Иисусе, Страдалецо над страдалците, и Победителю над победителите,  усили у нас вярата, и ни укрепи със силата на Твоята благодат, както си укрепил Твоите свети апостоли. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

26.07.2023

26 ЮЛИ / 13 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДОСТИЙНО ЕСТЬ (МИЛВАЩА)“

СЪБОР НА СВ. АРХАНГЕЛ ГАВРИИЛ

СВ. СТЕФАН САВАИТ

Тропари Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Досто́йно есть я́ко во­и́с­ти­ну блажи́ти Тя, Богоро́дицу, Присноблаже́нную и Пренепоро́чную и Ма́­терь Бо́­га на́­ше­го. Чест­не́й­шую Хе­ру­ви́м и сла́в­ней­шую без срав­не́­ния Се­ра­фи́м, без истле́ния Бо́­га Сло́ва ро́ждшую, су́­щую Богоро́дицу Тя ве­ли­ча́­ем.

Отце́в все Афо́нское мно́жество,/ собери́теся, ве́рно пра́зднующе,/ днесь ра́дующеся и све́тло восклица́юще вси в весе́лии,/ Бо́жия бо Ма́ти ны́не от А́нгела пресла́вно воспева́ется.// Те́мже, я́ко Бого́родицу, при́сно Сию́ сла́вим.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Притеце́м, ве́рнии, со дерзнове́нием/ к Ми́лующей Цари́це Богоро́дице/ и умиле́нно воззове́м к Ней:/ низпосли́ на ны ми́лости Твоя́ бога́тыя:/ град сей изба́ви от вся́каго обстоя́ния,/ мир да́руй ми́рови// и спасе́ние душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 4

Пра́зднует днесь весь Афо́н,/ я́ко песнь прия́т от А́нгела чу́дно/ Тебе́, Чи́стей Богома́тери,// Ю́же вся тварь чтит, сла́вящи.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей), глас 8

Арха́нгельский глас вопие́м Ти, Всецари́це:/ досто́йно есть, я́ко вои́стинну,/ блажи́ти Тя, Богоро́дицу,/ Присноблаже́нную и Пренепоро́чную,// и Ма́терь Бо́га на́шего.

Кондак Пресвятой Богородице

Не и́мамы ины́я по́мощи, / не и́мамы ины́я наде́жды, / ра́зве Тебе́, Влады́чице. / Ты нам помози́, / на Тебе́ наде́емся, и Тобо́ю хва́лимся. / Твои́ бо есмы́ раби́, да не постыди́мся.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Достойно есть» (Милующей)

Досто́йно есть/ велича́ти Тя,/ Богоро́дице,/ Честне́йшую Херуви́м/ и Сла́внейшую// без сравне́ния Серафи́м.

Тропарь Архангелу Гавриилу, глас 4

Небе́сных во́инств Архистрати́же,/ мо́лим тя при́сно мы недосто́йнии,/ да твои́ми моли́твами огради́ши нас/ кро́вом крилу́ невеще́ственныя твоея́ сла́вы,/ сохраня́я нас, припа́дающих приле́жно и вопию́щих:/ от бед изба́ви нас,// я́ко чинонача́льник Вы́шних сил.

Кондак Архангелу Гавриилу, глас 8

Пресве́тлыя и Честны́я, и Вседе́тельныя,/ пренеисче́тныя и стра́шныя Тро́ицы,/ ты еси́, Архистрати́же, сла́вный служи́телю и моли́твенниче,/ ны́не непреста́нно моли́/ изба́витися нам от вся́ких бед и мук, да зове́м ти́:// ра́дуйся, покро́ве рабо́м твои́м.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

Архистрати́же Бо́жий, служи́телю Боже́ственныя сла́вы,/ А́нгелов нача́льниче, и челове́ков наста́вниче,/ поле́зное нам проси́, и ве́лию ми́лость,// я́ко Безпло́тных Архистрати́г.

Ин кондак Архангелу Гавриилу, глас 2

На Небесе́х зря Бо́жию сла́ву/ и на земли́ с высоты́ подая́ благода́ть,/ нача́льниче А́нгелов, му́дре Гаврии́ле, Бо́жия сла́вы служи́телю/ и ми́ра Боже́ственный побо́рниче,/ спаса́й, соблюда́й вопию́щия ти:// сам бу́ди помо́щник, и никто́же на ны.

Величание Небесным Чинам Бесплотным

Велича́ем вас,/ Арха́нгели и А́нгели/ и вся во́инства,/ Херуви́ми и Серафи́ми,// сла́вящия Го́спода.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ЮЛИ

Разсъждение

Простата дреха се разкрасява от човека, а разкошната дреха украсява човека. Простата дреха привлича вниманието към човека, а разкошната дреха привлича вниманието сама към себе си. Страстта към разкошни одежди просто изпива и изсушава човешката душа. Това е истинската причина, задето Църквата винаги е заставала против разкошното обличане и е препоръчвала простота. Между безбройните християнски светии не се помни нито един, комуто разкошните одежди да са помогнали да се освети. Много велики и мъдри царе, не само християнски, а и езически, обичали скромността в обличането. Говори се за император Август Октавиан, че по времето, когато се родил Господ Христос, е носел по една проста одежда, която била изтъкана от жена му, от сестра му, или от дъщеря му. За император Карл V се разказва, че носел такова просто облекло, че дори обикновените граждани – неговите поданици, се обличали по-добре. Славният гръцки пълководец Филипомен веднъж бил поканен на обяд от един човек, в чиято къща дотогава не бил влизал. Филипомен дошъл на гости малко по-рано. Домакинът още не бил пристигнал, а стопанката не познавала лично Филопомен и като го видяла така просто облечен, го помислила за някой от Филопоменовите слуги, който е пратен напред, за да извести за пристигането на пълководеца на нейния мъж. Затова му заповядала да насече дърва. Филопомен драговолно се покорил на заповедта и започнал да сече дървата. Домакинът, като пристигнал и видял, какво прави неговият велик гост, се ужасил и го попитал: „Кой се осмели да ти възложи тази работа?“. Пълководецът кротко отговорил: „Моята дреха“.

БЕСЕДА за необходимостта от трезвеност в борбата против дявола

Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашият противник – дяволът, като рикащ[1] лъв обикаля и търси кого да глътне (I Петр. 5: 8).

Православните монаси са издигнали трезвението и бодърстването до подвиг. Трезвият дух трябва да усеща опасността и внимателният да разпознава от коя страна идва опасността, и от кого. „Пази се, чедо, да не настъпиш змия, да не паднеш в яма, да не газиш в дълбока вода, в гората да не объркаш пътя!“ Тъй майката съветва своето дете, боейки се за него[2]. Не с по-малка любов Църквата съветва човека, боейки се за неговата душа. Чеда, бъдете трезвени, бъдете бодри! Вашият древен противникдяволът, не почива и не спи, а като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътнеБъдете трезвени, бъдете бодри, защото вие сте като овце, а той е като лъв. Когато овцете усетят смрадния мирис на вълка, бягат при своя чобанин. Бъдете трезвени и вие ще усетите смрадта на дявола, когато се приближи до вас, па бягайте под закрилата на своя Пастир Христос Господ. А дяволската смрад ще усетите чрез своите помисли, чрез своите чувства, чрез своите намерения и чрез телесните похоти. Всичко, за което си мислите, въобразявате, усещате, възнамерявате и желаете в противоположност на Христа и Христовия закон, знайте, че това е дяволска примка, дяволска смрад – знайте и бягайте при своя Пастир, като насочвате към Него целия си ум, цялото си сърце, цялата си душа и своето тяло. Господи Иисусе, Пастирю наш трезвени и внимателен, направи ни по всяко време трезвени и внимателни, та нашият неприятел да не ни изненада и погълне. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Рикащ – ревящ (бел. ред.).

[2] В ориг. – неговото тяло (бел. прев.).

25.07.2023

25 ЮЛИ / 12 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ТРОЕРУЧИЦА“ И „САМОИЗОБРАЗИЛА СЕ“

СВ. ПРОКЪЛ И ИЛАРИЙ

СВ. МИХАИЛ МАЛЕИН

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица», глас 4

Днесь всеми́pная pа́дость возсия́ нам ве́лия:/ даpова́ся святе́й Гоpе́ Афо́нстей/ цельбоно́сная Твоя́, Влады́чице Богоро́дице, ико́на,/ со изобpаже́нием тpичи́сленно и неpазде́льно пpечи́стых pук Твои́х,/ в пpославле́ние Святы́я Тpо́ицы,/ созыва́еши бо ве́pных и моля́щихся Тебе́ о сем позна́ти,/ я́ко двема́ Сы́на и Го́спода деpжи́ши,/ тpе́тию же яви́ на пpибе́жище и покpо́в чту́щих Тя,/ от вся́ких напа́стей и бед избавля́ти,/ да вси, пpитека́ющии к Тебе́ ве́pою пpие́млют неоску́дно от всех зол свобожде́ние,/ от вpаго́в защище́ние,/ сего́ pа́ди и мы вку́пе с Афо́ном вопие́м:// pа́дуйся, Благода́тная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица», глас 4

Днесь све́тло красу́ется ца́рствующий град Москва́,/ име́ющи в себе́, о Всеми́лостивейшая, всея́ тва́ри Честне́йшая,/ Засту́пнице на́ша Де́во Богоро́дице,/ честны́й о́браз Тво́й,/ и́мже подсо́лнечныя концы́ земли́ удивля́еши/ и мир ми́рови да́руеши,/ во о́браз бо Святы́я Тро́ицы явля́еши трие́ ру́це:/ двема́ у́бо Сы́на Своего́, Христа́ Бо́га на́шего, но́сиши,/ тре́тиею от напа́стей и бед/ ве́рно к Тебе́ прибега́ющих избавля́еши,/ и от потопле́ния изыма́еши,/ и всем поле́зная да́руеши,/ и преподо́бному Михаи́лу Малео́нскую го́ру показа́,/ и всех всегда́ ми́луеши,/ честно́ю ри́зою Свое́ю покрыва́еши жи́тельство сие́/ и вся гра́ды и страны́ на́ша, да зове́м Ти:// ра́дуйся, Обра́дованная.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица», глас 4

Я́ко звезда́ светозаря́ющая,/ из Се́рбии на Афо́н чуде́сно прии́де/ всечестна́я ико́на Твоя́ Троеру́чица,/ ю́же оби́тель Хиланда́рская благогове́йно восприе́мши,/ я́ко Боже́ственный дар свы́ше,/ прославля́ет Тя, Влады́чицу,/ и уми́льно вопие́т:/ не оста́ви ми́лость Твою́ от нас,// но пребу́ди с на́ми во ве́ки.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица», глас 8

Днесь весе́лое наста́ ны́не Твое́ торжество́, Богома́ти Пречи́стая,/ вси́ ве́рнии испо́лнишася ра́дости и весе́лия,/ я́ко сподо́бльшеся изря́дно воспе́ти/ преди́вное явле́ние честна́го о́браза Твоего́/ и ро́ждшагося из Тебе́ Младе́нца, и́стинна же Бо́га,/ Его́же двема́ рука́ма объе́млеши,/ и тре́тиею от напа́стей и бед нас изыма́еши,// и избавля́еши от всех зол и обстоя́ний.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица», глас 3

Де́ва днесь благоволе́ние к нам явля́ет,/ Гора́ же Афо́н благодаре́ние Ей прино́сит,/ А́нгели и и́ноцы славосло́вят,/ Троеру́чица из Се́рбии чуде́сно путеше́ствует:/ нас бо ра́ди прии́де// и всели́ся во святу́ю оби́тель Хиланда́рскую.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Троеручица»

Велича́ем Тя,/ Пренепоро́чная Де́во,/ и чтим чудеса́ о́браза свята́го Твоего́,/ трех пречи́стых рук Твои́х явле́ние// в сла́ву Божества́, в Тро́ице Бо́га на́шего.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Самонаписавшаяся», глас 1

Чудотво́рней Твое́й ико́не, Богоро́дице Де́во,/ всеблагогове́йно покланя́емся и лобыза́ем ю́,/ подае́ши бо то́ю исцеле́ния,/ здра́вие же и кре́пость душа́м и телесе́м вои́стинну./ Те́мже любо́вию Тебе́ взыва́ем:/ сла́ва промышле́нию Твоему́ о нас, Чи́стая,/ сла́ва милосе́рдию Твоему́ к ве́рным,// сла́ва Тебе́, самоизобрази́вшейся, Всеблага́я Влады́чице.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея, именуемой «Самонаписавшаяся», глас 8

Богома́тери воспои́м боже́ственне,/ припа́дающе Боже́ственному о́бразу Ея́,/ пресла́вно бо на том самонаписа́ся,/ и источа́ет чуде́с струи́ с ве́рою притека́ющим,/ и избавля́ет от зол зову́щих Ей:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Кондак мученикам Проклу и Иларию Калиптским, глас 4

Я́ко денни́ца звезда́, возсия́/ му́чеников Про́кла и Ила́рия честно́е страда́ние,/ предозаря́ющи нас чуде́с светлостьми́./ Те́мже пра́зднуем па́мять ва́шу:// Христа́ Бо́га моли́те, да спасе́т ду́ши на́ша.

Тропарь преподобному Михаилу Малеину, глас 8

Крила́ми мы́сленными к Богове́дению возлете́в разу́мно,/ мяте́ж ми́ра оста́вил еси́, блаже́нне,/ презре́в пло́ти мудрова́ния,/ му́дрость Вы́шнюю взыска́л еси́, е́же жи́ти с Бо́гом,/ и всем о́браз дав собо́ю, глаго́ля:// добро́ есть с Бо́гом жи́ти, Михаи́ле преподо́бне.

Ин тропарь преподобному Михаилу Малеину, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо крест, после́довал еси́ Христу́/ и, де́я, учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Михаи́ле, дух твой.

Кондак преподобному Михаилу Малеину, глас 2

Плотску́ю тяготу́ утончи́л еси́ де́лы,/ душе́вную же бы́стрость впери́л еси́ просвеще́нием, Михаи́ле,/ и яви́лся еси́ Тро́ице жили́ще,/ Ю́же зря, блаже́нне, я́сно,// моли́ непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ЮЛИ

Разсъждение

Платното на правдата е по-тънко от коприна, ала е здраво и неразкъсваемо, покрива и двата свята; докато платното на неправдата и насилието е дебело и лесно разкъсваемо. По времето на киевския княз Владимир в Киев живеело само едно християнско семейство – Теодор Варяг и синът му Иоан. Когато настъпил някакъв скверен идолски празник, тогава езичниците киевчани, подтиквани от самия демон, решили да пренесат в жертва на идола Иоан, Теодоровия син. Когато някои от тях отишли в името на своите „богове“ и потърсили Теодоровия син, Теодор им казал: „Ако вашите богове са живи, нека сами да дойдат и вземат моя син“. Разярени, езичниците нападнали Теодоровата къща, разрушили я и под развалините ѝ оставили мъртъв богоугодния мъж Теодор и неговия син Иоан. Ето докъде стига насилието. А платното на правдата се простира – княз Владимир скоро се покръстил, покръстил и своя народ и на онова същото място, където били къщата и гробът на руските първомъченици Теодор и Иоан,  въздигнал храм на Пресвета Богородица.

БЕСЕДА за Божието отношение към горделивите и към смирените

Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (I Петр. 5: 5).

Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее? Дали пред ангелите? Ама ангелите са безсмъртни, а човекът е смъртен. Или пред хората? Но той е зависим от много хора и смъртен, както и всички хора. Или пред животните? Но как ще живее без служението на животните? Или пред слънцето и звездите? Но без тяхната светлина ще се лута няколко дена в мрака и ще изчезне. Или пред растенията? Но растенията са главната му храна? Или пред черната земя? Но тялото му е създадено от пръст. Или пред мъртвите? Но без тях не би се появил в живота. Или пред живите? Но живите са толкова много, че между тях той е като една нишка в килима. Пред Бога? Но ако не е волята Божия, него няма да го има нито между живите, нито между мъртвите. Пред кого и пред какво, братя, човек може да се гордее?                                                                 

  На унизените и смирените Бог дава благодат. Т.е. дава им всичко онова, което им е потребно, всичко онова, за което те се молят на Бога в своето унижение и смирение. Кои са тези унизени и смирени? Това са онези, които чувстват своето безсилие и пълна зависимост от своя Творец. Те са пълни като море и зависими като море. Коя вода е повече от тази в морето и коя е по-зависима от дъжда и притоците? А горделивият е като затворен кладенец, изолиран от небето и от земята – самодостатъчен, докато е пълен. Но като е затворен и изолиран, той ще трябва бързо да пресъхне[1]. Мъдрият Соломон мъдро казва за Бога: Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат (Пртч. Сол. 3: 34). Но Божият присмех не е злорад като човешкия присмех, а скръб и гняв. Нито пък Божията милост е ограничена като човешката милост – тя е царска милост, която удивлява със своето сияние, красота и безграничност.

О, Господи Боже, Създателю наш, укроти нашето сърце, когато се възгордява, и нашия ум, когато се възгордява, и ни помогни в часа на нашето пусто превъзнасяне да си спомним за Кръста на Голгота и за Твоя Единороден Син, [облян] в кръв и страдания за нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – изпразни (бел. прев.).                                  

24.07.2023

24 ЮЛИ / 11 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ОКОВЕЦКА“ (РЖЕВСКА), „БОРКОЛАБОВСКА“ (БАРКОЛАБОВСКА)

СВ. ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА

СВ. КНЯГИНЯ ОЛГА, В КРЪЩЕНИЕ ЕЛЕНА

Тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

А́гница Твоя́, Иису́се, Евфи́мия/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́,/ и умира́ю за Тя, да и живу́ с Тобо́ю,/ но, я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 6

По́двиги во страда́льчестве, по́двиги в ве́ре/ положи́ла еси́ те́пле за Христа́, Жениха́ твоего́./ Но и ны́не я́коже е́реси, и враго́в шата́ние/ под но́ги во́инству на́шему покори́ти моли́ Богоро́дицею,/ я́же от шести́сот три́десяти Богоно́сных оте́ц/ преде́л прие́мшая,// и храня́щая, всехва́льная.

Ин тропарь великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

Жениха́ твоего́ Христа́ возлюби́вши,/ и свещу́ твою́ све́тло угото́вльши,/ доброде́тельми возсия́вши, всехва́льная Евфи́мие,/ те́м возшла́ еси́ с Ним на брак,/ вене́ц страда́ния от Него́ прие́мши./ Но от бед изба́ви нас,// чту́щих ве́рою па́мять твою́.

Ин кондак великомученице Евфимии Всехвальной, глас 4

Во страда́нии свое́м до́бре подвиза́ся/ и по сме́рти нас освяща́еши чуде́с тече́нием, всехва́льная./ Тем твое́ успе́ние пое́м,/ ве́рою прибега́юще в Боже́ственную твою́ це́рковь,// да изба́вимся неду́г душе́вных и чуде́с благода́ть поче́рпем.

Тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 1

Кpила́ми богоpазу́мия впеpи́вши твой ум,/ возлете́ла еси́ пpевы́ше ви́димая тва́pи,/ взыска́вши Бо́га и Твоpца́ вся́ческих,/ и, Того́ обpе́тши, па́ки pожде́ние Кpеще́нием пpия́ла еси́,/ дpе́ва живо́тнаго наслажда́ющися, нетле́нна во ве́ки пpебыва́еши,// О́льго пpисносла́вная.

Кондак равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 4

Воспое́м днесь Благоде́теля всех Бо́га,/ просла́вльшаго в Росси́и О́льгу Богому́друю:/ да моли́твами ея́/ пода́ст душа́м на́шим// грехо́в оставле́ние.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене , глас 4

Оста́вивши лесть и́дольскую,/ после́довала еси́ Христу́, Безсме́ртному Жениху́, О́льго Богому́драя,/ в Его́же черто́зе ра́дующися,/ непреста́нно моли́ся// о чту́щих ве́рою и любо́вию святу́ю па́мять твою́.

Ин кондак равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 4

Яви́ся днесь благода́ть всех Бо́га,/ просла́вльши в Руси́ О́льгу Богому́друю,/ моли́твами ея́, Го́споди,/ лю́дем пода́ждь// грехо́в оставле́ние.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 8

В тебе́, Богому́драя Еле́но, изве́стен спасе́ния о́браз бысть в Ру́сстей стране́,/ я́ко, прии́мши ба́ню свята́го Креще́ния, после́довала еси́ Христу́,/ творя́щи же и уча́щи, е́же оста́вити и́дольскую пре́лесть,/ восприя́ти же попече́ние о души́, ве́щи безсме́ртней,// те́мже и со А́нгелы ра́дуется, равноапо́стольная, дух твой.

Ин тропарь равноапостольной княгине Ольге, во Святом Крещении Елене, глас 3

Свята́я равноапо́стольная избра́ннице Христо́ва, княги́не О́льго,/ наро́д твой слове́сным и чи́стым Христо́вым млеко́м напои́вшая,/ моли́ся Ми́лостивому Бо́гу,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ЮЛИ

Разсъждение

Измяната на щастието най-тежко удря, когато удари изненадващо. Но онзи, който очаква удара и предварително се въоръжава против него, нима може да бъде изненадан? Император[1] Карл Велики бил заповядал на своите синове да научат някакъв занаят, а на дъщерите си – да се научат да предат вълна, за да има с какво да се прехранват, ако щастието им изневери. Прославеният Велизарий, велик войвода и велик победител, бил оклеветен от завистници пред царя и заради клеветата – ослепен, а всичкото му имущество конфискувано. Слепият Велизарий седял пред портите на Рим и просел милостиня, казвайки на преминаващите: „Отделете за Велизарий, когото щастието въздигна високо, а завистта го събори и лиши от очи!“. Не е ли изпитание земният живот на човека и дните му не са ли като дни на наемник?[2] – казва праведният Иов (7: 1). Трябва, значи, да сме готови като буден страж, готов за всичко, що може да се случи. И още – във всяко страдание да имаме упование в Бога. Праведният Иов на бунището, и в гной, извикал: Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му[3]! (13: 15).

БЕСЕДА за послушанието и смиреномъдрието

Също и вие, по-младите, покорявайте се на презвитерите; а всички, като се покорявате един другиму, облечете се в смиреномъдрие (I Петр. 5: 5).

Ето принципа на истинската православна съборност! Той е основан на безусловното послушание на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните между тях, на смирението и на старшите, и на младите. Покорността е добро нещо[4], но по-добро е смирението, а най-добро – смиреномъдрието.  Всъщност, „смиреномъдрие“ най-точно съответства на гръцката дума, която апостолът е употребил в своите послания, а смиреномъдрие означава ниско мислене за себе си, а високо за Бога, непрестанно признаване на своята немощ, на своето невежество, на своята лошотия, на своите недостатъци, и непрестанно признаване на Божията сила, на Божията мъдрост и на Божиите достойнства. Бог е единствен цар на хората. Затуй Бог се е противил на желанието на израилския народ да му се постави цар от човеците. Бог царува, а хората служат на Бога. И онези, които старшенствуват, и онези, които се покоряват, всички, без разлика, са слуги Божии. Като се осъзнае и признае, че Бог е Цар, а всички хора са Божии слуги, тогава се поставя основата на съборността – основа на ангелско общество. Върху тази основа се изгражда Божият дом, ангелско общество, с помощта на послушанието на младшите към старшите, на взаимното послушание на равните и на смиреномъдрието на всички. По този начин се избягват две страшни злини в света – тиранията, т.е. насилственото владеене на един над всички, и анархията, т.е. многовластието, избягват се монотиранията[5] и политиранията[6]. Принципът на съборността е принцип органически, т.е. – жизнен. Той е принцип на взаимното служение, взаимопомощта и взаимната любов. Нека, братя, Бог да ни умъдри, да пазим този спасителен принцип в живота си.

Господи Иисусе, послушен и смирен Човеколюбецо, насади и утвърди в нас послушание към Твоя закон и взаимно послушание от любов, и смиреномъдрие от неизказаната Твоя сила и мъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – цар (бел. прев.).

[2] Сръбският текст се различава от български, но смисълът е същият (бел. прев.).

[3] В ориг. – Ето, и да ме убие, пак ще се държа за Него (бел. прев.).

[4] В ориг. – слово (бел. прев.).

[5] Жестоко господство на една личност върху друга или върху група от хора (бел. прев.).

[6] Жестоко господство на група от хора върху определена личност или друга група от хора (бел. прев.).

23.07.2023

23 ЮЛИ /10 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ПОЛАГАНЕ НА ХИТОНА ГОСПОДЕН

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КОНЕВСКА“

СВ. 45 МЪЧЕНИЦИ, ПОСТРАДАЛИ В НИКОПОЛ АРМЕНСКИ

Тропарь Положения честной ризы Господней, глас 4

Днесь притеце́м, ве́рнии,/ к Боже́ственней и цельбоно́сней ри́зе Спаси́теля на́шего Бо́га,/ благоизво́лившаго сию́ пло́тию носи́ти/ и на Кресте́ святу́ю Свою́ Кровь излия́ти,/ е́юже искупи́ нас от рабо́ты вра́жия./ Тем, благодаря́ще, вопие́м Ему́:/ спаси́ оте́чество на́ше,/ и архиере́ев, и град, и вся лю́ди/ честно́ю Твое́ю ри́зою защити́,/ и спаси́ ду́ши на́ша,// я́ко Человеколю́бец.

Кондак Положения честной ризы Господней, глас 4

Одея́ние нетле́ния, спаси́тельнаго целе́ния/ все́м челове́ком, Влады́ко, дарова́л еси́,/ Твое́ Боже́ственное сокро́вище – честну́ю ри́зу,/ я́же есть хито́н,/ е́юже живоно́сную и святу́ю плоть вочелове́чения Твоего́ оде́яти благоволи́л еси́./ Сию́ жела́нием прие́млюще све́тло пра́зднуем,/ стра́хом же и любо́вию, я́ко Благода́телю воспева́юще, зове́м Ти, Христе́:/ сохрани́ в ми́ре оте́чество на́ше, и архиере́ев, и вся лю́ди,// по вели́цей Твое́й ми́лости.

Величание Положения честной ризы Господней

Велича́ем Тя,/ Живода́вче Христе́,/ и почита́ем вси Боже́ственныя ри́зы Твоея́// честно́е положе́ние.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Коневской», глас 1

Возсия́ нам, я́ко со́лнце светоза́рное, от восто́ка в велеле́пии/ Твоя́, Влады́чице, ико́на,/ озаря́ющи чуде́с сия́нием пресла́вно/ всех, вы́ну приходя́щих к ней с ве́рою и любо́вию,/ и моля́щихся усе́рдно Твоему́, е́же о Сы́не Твое́м и Бо́зе вели́чию./ Сла́ва Бо́гу, Арсе́нием сию́ да́вшему нам,/ сла́ва возврати́вшему от Нова́града,// сла́ва де́йствующему то́ю все́м исцеле́ния.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Коневской», глас 8

Препросла́вленная Вы́шняго Ма́ти созыва́ет к песнопе́нию нас/ Своего́ о́браза прише́ствием от Нова́града/ и возбужда́ет зре́нием того́ на по́двиг,/ побежда́ти сопроти́вных си́лу,/ и к Ней, я́ко на́шея ра́дости вино́вней, пе́ти:// ра́дуйся, Неве́сто Неневе́стная.

Тропарь 45-ти мученикам в Никополе Армянском, глас 1

Единоу́мне душе́ю свя́зани бы́вше,/ четы́редесять с пятьми́ страда́льцы святи́и,/ на врага́ ополчи́стеся,/ победи́телие же я́вльшеся,/ прия́сте венцы́ от Христа́ Бо́га/ и ве́чное муче́ний ва́ших воздая́ние,/ ты́я и нам улучи́ти моли́те,// благоче́стно пе́сньми вас велича́ющим.

Кондак 45-ти мученикам в Никополе Армянском, глас 8

Христа́ ра́ди, му́ченицы, мно́гия му́ки подъя́сте,/ и многобо́жие низложи́сте все и́дольское,/ и разруши́сте безбо́жие вся́кия пре́лести,/ Христо́вою си́лою сия́ попра́вше,// нас всех ве́рно науча́ете вопи́ти я́ве: аллилу́ия.

Тропарь преподобному Антонию, игумену Киево-Печеpскому , глас 4

От миpска́го мяте́жа исше́д,/ отвеpже́нием же ми́pа ева́нгельски Хpисту́ после́довал еси́/ и pавноа́нгельное житие́ пожи́в,/ в ти́хое пpиста́нище Святы́я Гоpы́ Афо́на дости́гл еси́./ Отону́дуже благослове́нием отце́в в го́pу Ки́ева пpише́д,/ и та́мо тpудолю́бно жизнь совеpши́в,/ оте́чество твое́ пpосвети́л еси́,/ и мно́жеству мона́шествующих стезю́ веду́щую к Небе́сному Ца́pствию показа́в,/ Хpисту́ сия́ пpиве́л еси́:/ Его́же моли́, Анто́ние пpеподо́бне,// да спасе́т ду́ши наша.

Тропарь преподобным Антонию и Феодосию, игуменам Киево-Печеpским, глас 4

Зве́зды мы́сленныя,/ просия́вшия на тве́рди Церко́вней,/ и́ноков Росси́йских основа́ние/ пе́сньми, лю́дие, почти́м,/ ра́достныя похвалы́ сим воздаю́ще:/ ра́дуйтеся, преблаже́ннии отцы́, Анто́ние с Феодо́сием богому́дрым,// при́сно моля́щиися о возсле́дствующих и чту́щих па́мять ва́шу.

Ин тропарь преподобным Антонию и Феодосию, игуменам Киево-Печеpским, глас 3

Дво́ицу нача́льных Росси́йских свети́л почти́м:/ Анто́ния, Бо́гом посла́ннаго, и Феодо́сия, Бо́гом даpова́ннаго./ Ти́и бо пе́pвии,/ pавноа́нгельным в Росси́и житие́м пpосия́вше от гоp Ки́евских,/ освети́ша оте́чествия на́шего вся концы́,/ и путь к Небеси́ пpа́вый мно́гим показа́ша,/ и пеpвоотцы́ и́ноком бы́вше,/ ли́ки спаса́емых Бо́гови пpиведо́ша,/ и ны́не, пpедстоя́ще в вы́шних/ немеpца́емому Божества́ Све́ту// мо́лятся о душа́х на́ших.

Кондак преподобному Антонию, игумену Киево-Печеpскому , глас 8

Возложи́в себе́ Бо́гу, па́че всех возлю́бленному от ю́ности, преподо́бне,/ Тому́ от всея́ души́ любо́вию после́довал еси́;/ ми́ра же тле́нная нивочто́же вмени́в, в земли́ пеще́ру соде́лал еси́,/ и в ней до́бре проти́ву неви́димаго врага́ ко́зней подвиза́вся,/ я́ко светоза́рное со́лнце во вся концы́ земли́ возсия́л еси́,/ отону́дуже веселя́ся преше́л еси́ к Небе́сным Черто́гом./ И ны́не со А́нгелы Влады́чню Престо́лу предстоя́,/ помина́й нас, чту́щих па́мять твою́, да зове́м ти:// ра́дуйся, Анто́ние, о́тче наш.

Ин кондак преподобному Антонию, игумену Киево-Печеpскому, глас 8

В ми́ре я́ко А́нгел, о́тче, пожи́л еси́,/ в земли́ пеще́ру себе́ соде́лав,/ в не́йже до́бре подвиза́вся проти́ву неви́димаго врага́ ко́зней,/ и отту́ду, веселя́ся, преше́л еси́ к Небе́сным черто́гом./ Помина́й нас, чту́щих па́мять твою́, да зове́м ти:// ра́дуйся, Анто́ние, о́тче на́ш.

Кондак преподобным Антонию и Феодосию, игуменам Киево-Печеpским, глас 8

Дво́ицу вели́ких оте́ц и пра́вило и́ноков све́тлое,/ у́мныя зари́ онебе́сившия Росси́йскую Це́рковь/ кто по достоя́нию хвала́ми воспое́т?/ Ти́и бо Престо́лу Бо́жию предстоя́т./ Но я́ко иму́щии дерзнове́ние к Святе́й Тро́ице,/ Анто́ние преблаже́нне и Феодо́сие приснопа́мятне,/ моли́теся о моле́бная к вам принося́щих,// и любо́вию пе́сньми вас ублажа́ющих.

П

Ин кондак преподобным Антонию и Феодосию, игуменам Киево-Печеpским, глас 2

Тве́рдыя столпы́ благоче́стия,/ недви́жимая и́ноческих законоположе́ний основа́ния,/ и необори́мыя сте́ны Росси́йския восхва́лим:/ Анто́ния, возлю́бльшаго Бо́га,/ и Феодо́сия, возлю́бленнаго Бо́гом:/ труды́ бо о́нех и по́стническия по́двиги прия́т па́че вся́каго всепло́дия,// Еди́н во святы́х прославля́емый.

Величание преподобному Антонию, игумену Киево-Печеpскому

Ублажа́ем тя, преподо́бне о́тче Анто́ние, и чтим святу́ю па́мять твою́, наста́вниче мона́хов и собесе́дниче а́нгелов.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ

Разсъждение

Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…, защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му (Пслт. 48: 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал: „Великият Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза“.

БЕСЕДА за духовните задължения на пастира

Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото (I Петр. 5: 1 – 3).

Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са – страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ) и страстта на властолюбието (и не като господарувате над причта). В противоположност на тези зли страсти апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са – страх Божий (доброволно (и богоугодно) ), усърдно (от усърдие) и с пример (като давате пример на стадото). Този устав апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири – едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти: гордост, сребролюбие и властолюбие; и други, които са се ръководели от страха Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите, Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите – пастири. Едните са врагове и на хората, и на Бога, другите са приятели и на хората, и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му. За гордостта, сребролюбието и властолюбието на така наречените пастири ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.

О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – хладен плясък (бел. прев.).