Автор: sava

14 ОКТОМВРИ / 1 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ИКОНИ НА В. БОГОРОДИЦА „КАСПЕРОВСКА“, „БАРСКА“, „БРАИЛОВСКА“, „ГЕРБОВЕЦКА“, „ЛЮБЛИНСКА“, „ПСКОВСКО – ПОКРОВСКА“ И „КУКУЗЕЛИСА“

СВ. АП. АНАНИЙ

СВ. РОМАН СЛАДКОПЕВЕЦ

СВ. ИОАН КУКУЗЕЛ

Тропарь Покрова Пресвятой Богородицы, глас 4

Днесь благове́рнии лю́дие све́тло пра́зднуем/ осеня́еми Твои́м, Богома́ти, прише́ствием,/ и к Твоему́ взира́юще Пречи́стому о́бразу, уми́льно глаго́лем:/ покры́й нас честны́м Твои́м Покро́вом,/ и изба́ви нас от вся́каго зла,/ моля́щи Сы́на Твоего́, Христа́ Бо́га на́шего,// спасти́ ду́ши на́ша.

Кондак Покрова Пресвятой Богородицы, глас 3

Де́ва днесь предстои́т в це́ркви,/ и с ли́ки святы́х неви́димо за ны мо́лится Бо́гу,/ А́нгели со архиере́и покланя́ются,/ апо́столи же со проро́ки ликовству́ют:// нас бо ра́ди мо́лит Богоро́дица Преве́чнаго Бо́га.

Тропарь апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 3

Апо́столе святы́й Ана́ние,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Анании Дамасскому, глас 2

В моли́твах тепле́йший засту́пниче/ и прося́щим скоре́йший послу́шателю,/ приими́ моле́ние, Ана́ние, на́ше/ и Христа́ моли́ поми́ловати ны,// Еди́наго во святы́х Почива́ющаго.

Тропарь преподобному Роману Сладкопевцу, глас 3

От ю́ности житию́ равноа́нгельному ревну́я,/ ве́ру, смиренному́дрие и терпе́ние стяжа́в,/ преподо́бне Рома́не Сладкопе́вче,/ оби́тель Свята́го Ду́ха был еси́,/ та́же избра́нник Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ и от Нея́ ми́лостивно сподо́бися да́ра сла́вити Бо́га./ Сего́ ра́ди моли́ся о нас, недосто́йных ученице́х твои́х,// да воспое́м с тобо́ю сладкогла́сно сла́ву нас ра́ди Воплоти́вшемуся Преве́чному Бо́гу.

Кондак преподобному Роману Сладкопевцу, глас 8

Боже́ственными доброде́тельми ду́ха/ измла́да украси́вся, Рома́не прему́дре,/ Це́ркви Христо́ве пречестно́е украше́ние был еси́:/ пе́нием бо прекра́сным украси́в ю́, блаже́нне./ Тем мо́лим тя: пода́ждь жела́ющим Боже́ственнаго дарова́ния твоего́,/ я́ко да вопие́м ти:// ра́дуйся, о́тче преблаже́нне, красото́ церко́вная.

Тропар на св. Иоан Кукузел

Сладкогласна и богодвижима лира, славей божествен и добропесенен, всезвучно пение на Вседържителя, огласящо песнотворно на Атон завинаги най-добрите тайноводства, в песни да възпеем богоприятния Иоан.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

Разсъждение

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от болестите им, или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая, по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал, заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се, Иоане! Пей и не спирай, Аз затова няма да те оставя“. Като казала това, Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко, „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах] Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, като на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. Затова оттогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

БЕСЕДА за блажения човек [1]

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1: 1).

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези, чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват. И тъй – първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример – съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението, намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт. 18: 6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти, Христе, победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

[1] Св. Николай се придържа към църк. слав. текст – Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе (бел. прев.).

12 ОКТОМВРИ / 29 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МОНРЕАЛСКА“

СВ. КИРИАК ОТШЕЛНИК

Тропарь преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец показа́лся еси́, богоно́се о́тче наш Кириа́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 8

Я́ко побо́рника кре́пкаго и засту́пника/ чту́щи тя свяще́нная ла́вра всегда́,/ пра́зднует ле́тне па́мяти./ Но, я́ко име́я дерзнове́ние ко Го́споду,/ от враго́в находя́щих соблюди́ ны, да зове́м:// ра́дуйся, о́тче треблаже́нне.

Ин кондак преподобному Кириаку отшельнику, Палестинскому, глас 2

Чистото́ю душе́вною боже́ственно вооружи́вся/ и непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, вручи́в кре́пко,/ ссекл еси́ де́монская ополче́ния,/ Кириа́че, о́тче наш,// моли́ся непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан 17: 25).

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).

11 ОКТОМВРИ / 28 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. ХАРИТОН ИЗПОВЕДНИК

СВ. МЧК ВЯЧЕСЛАВ, КН.ЧЕШКИ

СВ. ПРОР. ВАРУХ

СВ. КНГ. ЕЛИСАВЕТА

Тропарь преподобному Харитону Исповеднику, глас 8

Сле́з твои́х тече́ньми пусты́ни безпло́дное возде́лал еси́,/ и и́же из глубины́ воздыха́ньми во сто трудо́в уплодоноси́л еси́,/ и был еси́ свети́льник вселе́нныя,/ сия́я чудесы́, Харито́не о́тче наш.// Моли́ Христа́ Бо́га, спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак преподобному Харитону Исповеднику, глас 2

Наслади́вся, богому́дре, воздержа́ния,/ и пло́ти твоея́ вожделе́ния обузда́в,/ яви́лся еси́ ве́рою возраща́емь,/ и я́ко жи́зни дре́во посреде́ рая́ процве́л еси́,// Харито́не всеблаже́нне, свяще́ннейший.

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

Тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 1

Смире́нием досто́инство кня́жеское сокры́вши,/ богому́драя Елисаве́то,/ сугу́бым служе́нием Ма́рфы и Мари́и/ Христа́ почти́ла еси́./ Милосе́рдием, терпе́нием и любо́вию себе́ предочи́стивши,/ я́ко же́ртва пра́ведная Бо́гу принесла́ся еси́./ Мы же, чту́ще доброде́тельное житие́ и страда́ния твоя́,/ я́ко и́стинную наста́вницу усе́рдно про́сим тя:/ свята́я му́ченице вели́кая княги́не Елисаве́то,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ и просвети́ти ду́ши на́ша.

Ин тропарь преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

В красоте́ земне́й красоту́ Небе́сную показа́ла еси́, свята́я преподобому́ченица Елисаве́то, и жена́м-мироно́сицам Мари́и и Ма́рфе подража́ла еси́, в служе́нии Бо́гу и лю́дем стра́ждущим. Те́мже просла́ви тя Христо́с Бог, я́ко еди́ну от святы́х жен росси́йских, да́рующих нам мир и ве́лию ми́лость.

Кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 2

Вели́чие по́двига ве́ры кто пове́сть?/ Во глубине́ земли́, я́ко в раи́ све́тлости,/ страстоте́рпица вели́кая княги́ня Елисаве́та/ со А́нгелы во псалме́х и пе́ниих ра́довашеся/ и, убие́ние претерпева́ющи,/ о безбо́жных мучи́телех взыва́ше:/ Го́споди, прости́ им грех сей,/ не ве́дят бо, что творя́т./ Тоя́ моли́твами, Христе́ Бо́же,// поми́луй и спаси́ ду́ши на́ша.

Ин кондак преподобномученице великой княгине Елисавете Феодоровне, глас 5

От сла́вы ца́рственныя, взе́мши Крест Христо́в, прешла́ еси́ к сла́ве Небе́сней, моля́щи за враго́в, и обрела́ еси́ ра́дость ве́чную, свята́я му́ченице княги́не Елисаве́то, с Варва́рою му́ченицею. Те́мже мо́лим вас: моли́те о душа́х на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал император Аврелиан и новият император освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат, да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите като злато в огън да го закали, очисти и привърже по-силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

Отче! Тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене (Иоан 17: 24).

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий, и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае, се осъществява. А какво желае Господ, Божият Син? Той желае  Неговите ученици да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученици, а всички.  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (Иоан 17: 20) – казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мои, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! Желая… – казва по-нататък Господ – …да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой от тези думи да не прави заключение, че Синът е по-малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17: 4). Виждате ли какво е равенството на Отца и Сина и каква безгранична е Тяхната взаимна любов. Аз Те прославих… И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа: Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостоли, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – одържаме (бел. прев.).

[2] В ориг. непреминаваща – (бел. прев.).

10 ОКТОМВРИ / 27 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

 СВ. КАЛИСТРАТ И ДРУЖИНАТА МУ

СВ. ПЕТЪР (ПОЛЯНСКИ), МИТРОПОЛИТ КРУТИЦКИ

Тропарь мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

Всяк труд днесь Це́рковь ны́не соверша́ющи, святи́и,/ восхваля́ет та́инственно,/ я́ко за ню страда́льчествовавшия,/ му́ченицы боже́ственнии,// добропобе́днии, всему́дрии.

Ин кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4

Многообра́зныя ра́ны претерпе́вше/ и венцы́ от Бо́га я́ве прии́мше,/ о нас моли́теся, блаже́ннии, Христу́,/ па́мять всепра́зднственную ва́шу соверша́ющих,/ велича́йший Каллистра́те со страда́вшими с тобо́ю,/ е́же умири́ти па́ству и лю́ди:// Той бо есть ве́рных утвержде́ние.

Тропарь священномученику Петру (Полянскому), митрополиту Крутицкому, глас 2

Бо́жиим смотре́нием к святи́тельскому служе́нию/ святы́м Патриа́рхом Ти́хоном призва́нный,/ ста́ду Христо́ву яви́лся еси́ стра́ж неусы́пный/ и защи́тник небоя́зненный,/ священному́чениче Пе́тре./ Жесто́кая заточе́ния и да́льная изгна́ния,/ страда́ния и сме́рть от богобо́рцев претерпе́л еси́./ Вене́ц му́ченический прия́в,/ на Небеси́ ны́не ра́дуешися./ Моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да сохрани́т Це́рковь на́шу от нестрое́ний,/ единомы́слие и мир лю́дем Свои́м да́рует// и спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак священномученику Петру (Полянскому), митрополиту Крутицкому, глас 4

Дух ми́рен и кро́ток стяжа́в,/ тве́рдое упова́ние на милосе́рдие Бо́жие име́я,/ блюсти́тель ве́рный Це́ркве Росси́йския/ и испове́дник Христо́в яви́лся еси́,/ священному́чениче Пе́тре,/ при́сный о нас пред Бо́гом предста́телю// и моли́твенниче о душа́х на́ших.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате“. Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).

Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).

[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).

[3] В ориг. – факта (бел. прев.).

[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).

[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).

[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).

9 ОКТОМВРИ / 26 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ИОАН БОГОСЛОВ

ПРОСЛАВЛЕНИЕ НА СВ. ПАТРИАРХ ТИХОН

Тропарь апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2

Апо́столе, Христу́ Бо́гу возлю́бленне,/ ускори́ изба́вити лю́ди безотве́тны,/ прие́млет тя, припа́дающа,/ И́же па́дша на пе́рси прие́мый./ Его́же моли́, Богосло́ве,/ и належа́щий о́блак язы́ков разгна́ти,// прося́ нам ми́ра и ве́лия ми́лости.

Кондак апостолу и евангелисту Иоанну Богослову, глас 2

Вели́чия твоя́, де́вственниче, кто пове́сть?/ То́чиши бо чудеса́, и излива́еши исцеле́ния,/ и мо́лишися о душа́х на́ших,// я́ко Богосло́в и друг Христо́в.

Тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 1

Апо́стольских преда́ний ревни́теля/ и Христо́вой Це́ркви па́стыря до́браго,/ ду́шу свою́ за о́вцы положи́вшаго,/ жре́бием Бо́жиим избра́ннаго,/ Всеросси́йскаго патри́арха Ти́хона восхва́лим/ и к нему́ с ве́рою и упова́нием возопи́им:/ предста́тельством святи́тельским ко Го́споду/ Це́рковь Ру́сскую в тишине́ соблюди́,/ расточе́нныя ча́да ея́ во еди́но ста́до собери́,/ отступи́вшия от пра́выя ве́ры к покая́нию обрати́,/ страну́ на́шу от междоусо́бныя бра́ни сохрани́,// и мир Бо́жий лю́дям испроси́.

Ин тропарь святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 3

В годи́ну тя́жкую Бо́гом избpа́нный/ в совеpше́нной свя́тости и любви́ Бо́га пpосла́вил еси́,/ во смиpе́нии вели́чие, в пpостоте́ и кpо́тости си́лу Бо́жию явля́я,/ положи́л ду́шу за Це́pковь, за лю́ди своя́,/ испове́дниче патpиа́pше свя́те Ти́хоне,/ моли́ Хpиста́ Бо́га,/ Ему́же соpаспя́лся еси́,// и ны́не спасти нас.

Кондак святителю Тихону, патриарху Московскому и всея России, глас 2

Ти́хостию нра́ва укра́шен,/ кро́тость и милосе́рдие ка́ющимся явля́яй,/ во испове́дании правосла́вныя ве́ры и любви́ ко Го́споду/ тверд и непрекло́нен пребы́л еси́,/ святи́телю Христо́в Ти́хоне,/ моли́ся о нас да не разлучи́мся от любве́ Бо́жия,// я́же о Христе́ Иису́се, Го́споде на́шем.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков (5: 20). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава св. Иоан на часа поискал кон и водач и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога, този младеж се упокоил, когато му дошло времето.

БЕСЕДА за молитвата, вдъхновена от любов

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (Иоан 17: 17).

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ се молил на Своя небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил за това, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина? За да покаже равенството на Отец с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? (Иоан 14: 6).  Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителя Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица като нещо същностно и неразделно Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

8 ОКТОМВРИ / 25 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ПРЕП. ЕВФРОСИНИЯ АЛЕКСАНДРИЙСКА

ПРЕП. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ

Тропарь преподобной Евфросинии Александрийской, глас 8

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́мши бо крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи, учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Евфроси́ние, дух твой.

Кондак преподобной Евфросинии Александрийской, глас 2

Вы́шнюю жизнь возжеле́вши получи́ти,/ до́льнюю сла́дость тща́тельно оста́вила еси́/ и саму́ю себе́ смеси́ла еси́ посреде́ муже́й, красне́йшая,/ Христа́ бо ра́ди, Жениха́ твоего́,// о обру́чнице привре́менном небрегла́ еси́.

Тропарь преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на преставление, глас 4

И́же доброде́телей подви́жник,/ я́ко и́стинный во́ин Христа́ Бо́га,/ на стра́сти вельми́ подвиза́лся еси́ в жи́зни вре́менней,/ в пе́ниих, бде́ниих же и поще́ниих о́браз быв твои́м ученико́м;/ те́мже и всели́ся в тя Пресвяты́й Дух,/ Его́же де́йствием све́тло укра́шен еси́./ Но я́ко име́я дерзнове́ние ко Святе́й Тро́ице,/ помина́й ста́до, е́же собра́л еси́, му́дре,/ и не забу́ди, я́коже обеща́лся еси́,/ посеща́я чад твои́х,// Се́ргие преподо́бне, о́тче наш.

Кондак преподобному Сергию, игумену Радонежскому, на преставление, глас 8

Христо́вою любо́вию уязви́вся, преподо́бне,/ и Тому́ невозвра́тным жела́нием после́довав,/ вся́кое наслажде́ние плотско́е возненави́дел еси́,/ и я́ко со́лнце Отече́ству твоему́ возсия́л еси́;/ тем и Христо́с да́ром чуде́с обогати́ тя./ Помина́й нас чту́щих пресве́тлую па́мять твою́, да зове́м ти:// ра́дуйся, Се́ргие Богому́дре.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 СЕПТЕМВРИ

Разсъждения

Светецът не блести външно. Неговото богатство е вътре, в душата. Някой си селянин дошъл отдалече в манастира, за да види св. Сергий. Като попитал монасите за игумена, те му казали, че работи в градината. Селянинът отишъл в градината и там видял човек облечен в бедни и изкърпени дрехи, който копаел като всеки друг аргатин. Селянинът недоволен се върнал в манастира, мислейки в себе си, че монасите му се подиграват и повторно обяснил, че желае да види прославения отец свети Сергий. Тогава и Сергий пристигнал в манастира, нагостил селянина, като сам му прислугвал на трапезата. Светецът виждал в сърцето на селянина, че той мисли за него съвсем ниско. Даже го утешавал, че ако почака още малко, ще види Сергия. През това време в манастира пристигнал някой си княз с болярите си. И князът и болярите дълбоко се поклонили на св. Сергий и помолили за неговото благословение. Тогава монасите извели онзи селянин от стаята, та да има място за новите гости. И селянинът отдалеч, с учудване гледал и надзъртал, та да види отдалеч онзи, когото не искал да види отблизо. Укорявал сам себе си и много се срамувал от своето незнание. Когато князът си отишъл, селянинът бързо пристъпил към светеца, паднал в неговите нозе и започнал да моли за прошка. А великият светия го погалил и рекъл: „Не тъгувай, сине, единствено ти правилно си помислил за мене, смятайки ме за нищо, докато всички други се мамят, имайки ме за нещо велико“.

БЕСЕДА за общото богатство на Отца и Сина

Всичко, що има Отец, е Мое (Иоан 16: 15).                         

Това са едни от последните Христови думи преди самото Му страдание. Изключително важни думи, защото разкриват пред света Божеството на Христос Спасителя, а във връзка със следващите думи: Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести, показват и равенството на Дух Свети с Отца и Сина. Това, което Духът ще вземе, не може да бъде друго, нито противно, на това що е на Отца, защото Всичко, що има Отец, е Мое. Защо Господ не казал: ще вземе Моето, а от Моето? Защото Дух Свети няма да донесе всичко на хората, а само толкова, колкото могат да приемат, и колкото им е необходимо. Една част ще се даде на вярващите на земята, а една част пък ще им се даде в Царството небесно. Тази небесна част е онази, която прозорливият апостол описва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Всичко това, и несравнимо повече е Христово богатство. Неговото богатство не е само на този свят, то е и на онзи и е несравнимо по-голямо и повече от двата свята. Негова е вечността, Негово е безсмъртието, Негова е съвършената сила, Негова е съвършената мъдрост, Негова е съвършената любов, Негова е съвършената доброта и милостта, правдата и истината, и всичко що може на ум да ни дойде и езикът ни да изрече. Негово е всяко съвършенство, което надминава всичко, което хората могат да проумеят. Всичко, което има Отец, има [в пълнота] и Синът, има и [в пълнота] и Дух Свети. Всичко, що има Отец, е Мое. С тези думи неописуемият Богаташ, недостижимият Царски Син, в онази тъмна нощ, когато босоног трябвало да излезе пред еврейските първенци за да бъде бичуван и оплют, обявил пред учениците си Своето богатство, което за тях било неясно и немислимо.

О, Господи Боже наш, Троице Пресвята и Пребогата, помилуй нас грешните и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

7 ОКТОМВРИ / 24 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „МИРОЖСКА“

 СВ. ТЕКЛА

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Мирожской», глас 4

Я́ко звезда́ пресве́тлая/ возсия́ в Росси́йской земли́/ от ико́ны честна́го о́браза Твоего́, Богоро́дице Де́во,/ из обою́ о́чию теко́ша сле́зы Твоя́, я́ко река́,/ и ви́девше наро́ди пско́вскии, му́жи и жены́ и со ча́ды,/ с пла́чем моля́щеся о́бразу Твоему́, си́це глаго́лаху:/ о Пресвята́я Влады́чице Богоро́дице,/ не забу́ди гре́шных раб Твои́х,// моля́щися Христу́ Бо́гу на́шему спасти́ся нам.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Мирожской», глас 7

Засту́пнице христиа́ном непосты́дная/ и Предста́тельнице гра́ду на́шему Пско́ву,/ не пре́зри моле́ния нас, гре́шных,/ ви́дящих от Твоего́ честна́го о́браза сле́зы теку́ща из обою́ о́чию,/ и моля́щихся приле́жно,/ но предвари́ я́ко Блага́я, на по́мощь нам, ве́рно к Тебе́ прибега́ющим,/ услы́ши на́ша моле́ния, Богоро́дице,/ и изба́ви нас от нахожде́ния пога́ных,/ ускори́ же на моли́тву на́шу и потщи́ся на умоле́ние,/ заступа́ющи при́сно, Богоро́дице, чту́щих Тя;// ра́дуйся, Де́во, христиа́ном похвало́.

Тропарь равноапостольной Фекле Иконийской, первомученице, глас 4

Словесе́м Па́вловым научи́вшися, богоневе́стная Фе́кло,/ и ве́рою утверди́вшися от Петра́, богозва́нная,/ первому́ченица яви́лася еси́ и первострада́льница в жена́х;/ возшла́ еси́ на пла́мень, я́ко на ме́сто благоцвету́щее,/ зве́ри и юнцы́ устраши́шася тебе́, вооружи́ся бо Кресто́м./ Тем моли́, всехва́льная, Христа́ Бо́га,// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак равноапостольной Фекле Иконийской, первомученице, глас 8

Де́вства добро́тою просия́ла еси́,/ и му́ченичества венце́м украси́лася еси́,/ апо́стольству вверя́ешися, де́во, я́ко пресла́вная;/ и огня́ у́бо пла́мень в росу́ преложи́ла еси́,/ юнца́ же я́рость моли́твою твое́ю укроти́ла еси́,// я́ко первострада́льная.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

     Всеки светец е близо до онова място, където се призовава на помощ или се празнува и прославя неговата святост. Които са прозорливи, са ги видели [тези светии]; които не са – нека вярват и ще ги видят, когато му дойде времето. Св. Козма Зографски още като млад монах бил прозорлив. Веднъж за празника Благовещение той дошъл с още няколко монаха в манастира Ватопед. По време на службата в църквата, както и по време на обяда в трапезарията, Козма видял една Жена в царствена красота и величие, която се разпореждала самовластно, упътвала, а и сама прислужвала. И я видял не само за миг, а дълго време я виждал както в църквата, така и в трапезарията. От това видение Козма бил смутен и зачуден, защото му се струвало невероятно, че видял жена в Светогорски манастир. Когато разказал на братята от Зограф, негодувайки за присъствието на жена на Света Гора, удивените монаси му обяснили, че това е Царицата на Света Гора – Пресвета Богородица. И смутеното сърце на Козма се изпълнило с голяма радост.

      Св. Козма бил толкова прозорлив, че по-късно вече като старец и отшелник видял как душата на Хилендарския игумен се издига към небето и се мъчи да премине през митарствата, изтезавана от демоните. Козма изпратил някого да каже на братята от Хилендар да се молят за душата на техния умрял игумен. Това се случило веднага след утренята, тъкмо когато монасите и игуменът били излезли от църквата. Като чули поръката на Козма, монасите се подсмихнали, като казали, че техният игумен току-що си отишъл в килията да се подготви за литургията. Но като отишли в неговата килия, намерили го мъртъв.

Беседа за Бог Дух Свети Просветителят

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести (Иоан 16: 14).

     Дух Свети е равносилен на Отца и Сина – всичко, което може Отец, го може и Синът, може го и Дух Свети. И всичко, което го знае Отец, знае го и Дух Свети. Но по безкрайната си любов един към друг и по безкрайната премъдрост с оглед домостроителството за спасение на човеците, Те последователно се явяват на хората от гледна точка на времето. Както Отец е прославил Сина, тъй и Синът – Отца, така и Дух Свети – Сина. А нима Синът не е прославил Себе си? Да, ала не толкова, колкото е могъл, а само толкова, колкото хората по това време са могли да приемат и понесат. А с времето Дух Свети ще открие още повече славата на Божия Син, когато Той, Всеблагият, ще обдари[1] верните със Своите благодатни дарове.  

     Той Мене ще прослави. Тези думи  ги казва за наша поука, братя, та и ние, ако извършим някое добро дело, да оставим другите да ни прославят, а не сами себе си да прославяме. Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. С тези думи Господ [ни] обявява единосъщието на Духа Божий с Него, а не подчинеността на Духа. Преди това рекъл: ще ви упъти на всяка истина. Но за да не помислят учениците, че Духът знае по-голяма истина от Сина, Той казал, че Духът от Моето ще вземе и ще ви възвести. И Христос можел да упъти учениците Си на всяка истина, ала учениците по това време още не били способни да приемат всяка истина. Затова Дух Свети в свое време ще ги упъти на всяка истина. Но разкривайки им всяка истина, Духът няма да разкрие нищо, което е непознато на Сина, или още по-малко нещо, което е противно на знанието и волята на Сина. Затова  Господ  казва: От Моето ще вземе и ще ви възвести.

    О, чудесно единна Света Троице, о, трипламенна Сило, Светлина и Любов [на] от един и същи огън! О, света и пресвета Троице, възпламени божествената любов в нашите сърца. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – изпълни (бел. прев.).

6 ОКТОМВРИ / 23 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СЛОВЕНСКА“

ЗАЧАТИЕ НА СВ. ИОАН КРЪСТИТЕЛ

ПРЕП. ПОЛИКСЕНИЯ

Тропарь зачатию Иоанна Предтечи, глас 4

Пе́рвее неражда́ющая непло́ды, возвесели́ся,/ се бо зачала́ еси́ Со́лнца свети́льника я́ве,/ просвеща́ти иму́ща всю вселе́нную, слепото́ю неду́гующую./ Лику́й, Заха́рие, вопия́ со дерзнове́нием:// проро́к Вы́шняго есть хотя́й роди́тися.

Кондак зачатию Иоанна Предтечи, глас 1

Весели́тся све́тло Заха́рия вели́кий/ со всесла́вною Елисаве́тию сопру́жницею,/ досто́йно зачина́юще Иоа́нна Предте́чу,/ его́же Арха́нгел благовести́, ра́дуяся,/ и челове́цы достодо́лжно почти́м,// я́ко таи́нника благода́ти.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен – говорел сaм на себе си Петър, – Господ не приема моята милостиня.“ Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „Не тъжи – ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело“.

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15: 26).

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелства за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелства за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствал, и Онзи, Който ще свидетелства, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност Трима свидетелстват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистия Господ, е необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това, е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – отделя (бел. прев.).

[2] В ориг. –  търси (бел. прев.).

[3] В ориг. – оставил (бел. прев.).

5 ОКТОМВРИ / 22 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОПГОРОДИЦА „Услышательница (ЧУВАЩА МОЛИТВИТЕ)

СВЩМЧК ФОКА ЕП. СИНАЙСКИ

СВ. ПРОР. ИОНА

СВ. КОЗМА ЗОГРФСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Услышательница», глас 3

Твоего́ предста́тельства увере́ние и милосе́рдия Твоего́ явле́ние ико́на Твоя́ «Услы́шательница» на́м, Влады́чице, показа́ся; пред не́юже ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем и ве́рою Тебе́ вопие́м: воззри́, Милосе́рдая, на лю́ди Твоя́, вся́ ско́рби на́ша и печа́ли утоли́, утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́, моле́ния на́ша ско́ро услы́ши и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Услышательница», глас 3

Дне́сь, Влады́чице, преподо́бный Косма́ к ико́не Твое́й с мольбо́ю припаде́ и Тобо́ю ско́ро услы́шан бы́сть, непреста́нно Тебе́ хвалу́ воздая́. И на́м, под свяще́нный покро́в Тво́й прибега́ющим, да да́рует Госпо́дь оставле́ние грехо́в и ве́лию ми́лость.

Тропарь священномученику Фоке Синопскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Фо́ко,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко святи́тель принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву жи́ву,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емый,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

Тропар на св. Козма Зографски

Подражаващ на делата на Родения в пещера, си се поселил в пещера, блажени; претърпял демонски нападения даже до смърт, твоето нетленно тяло бе взето в тайните съкровищници до втория съд и възкресение. Слава на Далия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на Прославилия те в Царството Небесно.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър – човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните дела на милостиня, направени от сърце и с кротост”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целия си имот раздал на сиромасите; като приключил с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14: 16).

Там, където има любов, братя, няма заповед, а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото заповедта при тези, които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис. 9: 6), а въплътеният Син Божий, Чуден Съветник, Ангел, т.е. Пратеник[1].

                Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли – и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това; [а казва]: И Аз ще помоля… и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал. Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.

О, Братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните? О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници, там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” –  (коментар на Г.)

4 ОКТОМВРИ / 21 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

ОТДАНИЕ НА ВЪЗДВИЖЕНИЕ

ИКОНА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“

СВ. АПОСТОЛ КОДРАТ

СВТ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

                             ТРОПАР НА ИКОНАТА НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“ гл. 4

       Дойдете верни да се поклоним и почетем Богодаруваната икона на Богородица – именувана Всепразнична, защото тя, като благовести велик и свят празник за нас, изпълни душите ни с Господня сила и благодат Божия, О, Пресвета Дево, измоли от Твоя Син Христа – Бога да станем, грешните, причастници на всепразничната радост и тържество и в Неговото небесно Царство, като спаси нашите души!

                             КОНДАК НА ИКОНАТА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА „ВСЕПРАЗНИЧНА – БОГДАНСКА“ гл. 8

       Приснодева и Богородица пребъдва днес с душа и тяло в непостижимата слава на Своя Син и Бог, и простира милостив взор надолу към нас, грешните, готова да се притече на помощ на всички, които с вяра и покайни сълзи Ѝ зоват: О, Майко, всесветъл празник и тържество на всички верни, спаси нашите души!

  ВЕЛИЧАНИЕ

       Величаем те, Пресвета Дево, Богоизбрана Отроковице, и почитаме Твоя свят образ, чрез който източваш изцеления за всички, които прибягват с вяра към Тебе!

Тропарь апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 3

Апо́столе святы́й Кодра́те,/ моли́ ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.

Кондак апостолу от 70-ти Кодрату, епископу Афинскому и Магнезийскому, глас 8

Я́ко священнонача́льника че́стна и страда́льца тверде́йша,/ вселе́нная прино́сит Тебе́, Го́споди, Кодра́та апо́стола/ и пе́сньми почита́ет честну́ю его́ па́мять,/ прося́щи всегда́ прегреше́ний оставле́ния// тем дарова́тися пою́щим его́, Благоутро́бне.

Тропарь святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 8

Правосла́вия ревни́телю и раско́ла искорени́телю,/ Росси́йский целе́бниче, и но́вый к Бо́гу моли́твенниче,/ списа́ньми твои́ми бу́их уцелому́дрил еси́,/ цевни́це духо́вная, Дими́трие блаже́нне,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак святителю Димитрию, митрополиту Ростовскому, глас 4

Звезду́ Росси́йскую от Ки́ева возсия́вшую,/ и чрез Но́вград Се́верский в Росто́в дости́гшую,/ всю же страну́ сию́ уче́ньми и чудесы́ озари́вшую,/ ублажи́м златослове́снаго учи́теля Дими́трия,/ той бо все́м вся написа́, я́же к наставле́нию,/ да всех приобря́щет, я́коже Па́вел Христу́,// и спасе́т правове́рием ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 СЕПТЕМВРИ

Разсъждение

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Моисей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14: 9).

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).