Автор: sava

20 МАРТ / 7 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ХОДАТАЙКА ЗА ГРЕШНИТЕ“

СВ. ХЕРСОНСКИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ ВАСИЛИЙ, ЕФРЕМ, КАПИТОН И ДР.

СВ. ПАВЕЛ ПРЕПРОСТИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 4

Умолка́ет ны́не вся́кое уны́ние / и страх отча́яния исчеза́ет,/ гре́шницы в ско́рби се́рдца обрета́ют утеше́ние/ и Небе́сною любо́вию озаря́ются све́тло:/ днесь бо Ма́терь Бо́жия простира́ет нам спаса́ющую ру́ку/ и от Пречи́стаго о́браза Своего́ веща́ет, глаго́лющи:/ Аз Спору́чница гре́шных к Моему́ Сы́ну,/ Сей дал Мне за них ру́це слы́шати Мя вы́ну./ Те́мже, лю́дие, обремене́ннии грехи́ мно́гими,/ припади́те к подно́жию ико́ны Ея́, со слеза́ми вопию́ще:/ Засту́пнице ми́ра, гре́шным Спору́чнице,/ умоли́ Ма́терними Твои́ми моли́твами Изба́вителя всех,/ да Боже́ственным всепроще́нием покры́ет грехи́ на́ша/ и све́тлыя две́ри ра́йския отве́рзет нам,// Ты бо еси́ предста́тельство и спасе́ние ро́да христиа́нскаго.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 3

Тебе́, милосе́рдия исто́чнику при́сно теку́щему/ и Спору́чнице гре́шных, недосто́йнии раби́ Твои́, Богоро́дице,/ припа́дающе, скорбя́ще, вопие́м Ти:/ спаса́й нас от бед, Влады́чице,// и ма́терним Твои́м хода́тайством испроси́ всем нам ве́чное спасе́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 1

Честно́е жили́ще бы́вшее/ неизрече́ннаго естества́ Боже́ственнаго/ вы́ше сло́ва и па́че ума́/ и гре́шным еси́ Спору́чница,/ подава́еши благода́ть и исцеле́ние,/ я́ко Ма́ти всех Ца́рствующаго:/ моли́ Сы́на Твоего́// получи́ти нам ми́лость в День су́дный.

Кондак священномученикам, в Херсонесе епископствовавшим, глас 2

Светоно́сный де́нь наста́/ па́стырей, епи́скопствовавших све́тло в Херсо́не,/ и́хже воспева́ем пра́здник,/ пострада́вших за Христо́вы о́вцы./ Священному́ченицы, моли́те Пастыренача́льника Христа́/ и на́с причести́ десна́го ове́ц стоя́ния,/ да вопие́м ва́м:/ ра́дуйтеся, свяще́ннии отцы́,// за Христа́ кро́вь свою́ излия́вшии.

Тропарь преподобному Павлу Препростому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо Крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Па́вле, дух твой.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 МАРТ

Разсъждение

Дебелото въже е направено от тънки конопени влакна. Едно тънко влакно не може да те задържи вързан, нито може да те обеси. Защото ти лесно, като на шега, ще го скъсаш и ще се освободиш. Ала ако си вързан с дебело въже, то те задържа вързан, та чак може и да те удуши. Нито можеш да го скъсаш лесно, нито да се освободиш. Както дебелото въже е направено от тънки и слаби влакна, тъй човешките страсти избуяват от „дребните“ първоначални грехове на хората. „Малките“ грехове, когато са още в зародиш, човек може да ги отсече и изостави. Ала с натрупването на грях след грях, страстта[1] става по-силна и по-силна, докато накрая не направи от човека такова чудовище, каквато само тя умее. Не можеш с лекота нито да я отсечеш, нито да я отделиш от себе си, нито да се развенчаеш с нея. О, само ако хората се пазеха от зараждането на греховете! Тогава нямаше да се мъчат толкова много за освобождаването от своите страсти. „Да се отсекат вкоренените страсти е тъй трудно, както да се отсекат пръстите“ – е казал един светогорски монах. Да се освободи от греховните страсти на свети Емилиан е помогнала мисълта за смъртта и, разбира се, Божията благодат, без която е невъзможно[2] освобождението от оковите на страстите. Мислете често за близката смърт, кайте се и просете от Бога всесилната благодат. Тези трите спасяват човека от робуването на страстите. Попитали св. Сисой за колко време може да се изкоренят страстите. Светецът отговорил: „Щом една страст покара в тебе, веднага я изкорени“.

БЕСЕДА за ръката на предателя

Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата (Лк. 22: 21).

Най-трудно е за един воевода да воюва, когато има неприятел вътре, в лагера му – не само външен, но и вътрешен, между своите. Иуда е смятан за свой, но всъщност бил външен неприятел. Наоколо се събирали и сгъстявали редовете на Христовите неприятели, а отвътре се подготвяло предателство. Неговата ръка била на трапезата, която Христос благословил, а мислите му били там, между неприятелите, където най-черна злоба, омраза и ярост кипели против кроткия Господ. Но нима и днес ръцете на мнозина предатели на Христа не са заедно на трапезата с Него? Защото коя трапеза не е Христова? Той е Стопанинът и Той насища и пои всички Свои гости. Гостите нямат нищо свое, нищо! Всяко благо и всяко изобилие, което им се дава, с Христовата ръка им се дава. Не присъства ли, значи, Христос на всяка трапеза като Стопанин и като слуга? И не са ли ръцете на всички онези, които и днес предават Христа, на трапезата заедно с Него? Ядат Неговия хляб, а говорят против Него. Топлят се от Неговото слънце, а клеветят Неговото име. Дишат Неговия въздух, а въстават против Неговата Църква. Живеят по Неговата милост, а Го гонят от своите домове, от своите училища, от своите съдилища, от своите книги, от своите сърца. Съзнателно и злобно потъпкват Неговите заповеди; подиграват  се с Неговия закон. Нима това не са Христови предатели и Иудини последователи? Но не се плаши от тях! Бог не ни е наредил да се плашим от тях, а да чакаме и видим техния край. И Господ Христос не се е уплашил от Иуда, нито се плаши Той от всички предателски орди до края на времето. Защото Той знае техния край, Той вече държи Своята победа в ръцете Си. Не се плаши, значи, и ти. Но се дръж здраво за Христа Господа и когато ти се струва, че Неговото дело напредва, и когато ти се стори, че Неговото дело пропада и загива. Не се плаши! Защото, ако се изплашиш, може твоята ръка да се окаже заедно с Иудината ръка на Христовата трапеза.

О, Господи Всепобедни, укрепи ни с твоята милост и с Твоята сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – тъканта, изтъканото (бел. прев.).

[2] В ориг. – мъчно (бел. прев.).

20 МАРТ / 7 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ХОДАТАЙКА ЗА ГРЕШНИТЕ“

СВ. ХЕРСОНСКИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИЦИ ВАСИЛИЙ, ЕФРЕМ, КАПИТОН И ДР.

СВ. ПАВЕЛ ПРЕПРОСТИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 4

Умолка́ет ны́не вся́кое уны́ние / и страх отча́яния исчеза́ет,/ гре́шницы в ско́рби се́рдца обрета́ют утеше́ние/ и Небе́сною любо́вию озаря́ются све́тло:/ днесь бо Ма́терь Бо́жия простира́ет нам спаса́ющую ру́ку/ и от Пречи́стаго о́браза Своего́ веща́ет, глаго́лющи:/ Аз Спору́чница гре́шных к Моему́ Сы́ну,/ Сей дал Мне за них ру́це слы́шати Мя вы́ну./ Те́мже, лю́дие, обремене́ннии грехи́ мно́гими,/ припади́те к подно́жию ико́ны Ея́, со слеза́ми вопию́ще:/ Засту́пнице ми́ра, гре́шным Спору́чнице,/ умоли́ Ма́терними Твои́ми моли́твами Изба́вителя всех,/ да Боже́ственным всепроще́нием покры́ет грехи́ на́ша/ и све́тлыя две́ри ра́йския отве́рзет нам,// Ты бо еси́ предста́тельство и спасе́ние ро́да христиа́нскаго.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 3

Тебе́, милосе́рдия исто́чнику при́сно теку́щему/ и Спору́чнице гре́шных, недосто́йнии раби́ Твои́, Богоро́дице,/ припа́дающе, скорбя́ще, вопие́м Ти:/ спаса́й нас от бед, Влады́чице,// и ма́терним Твои́м хода́тайством испроси́ всем нам ве́чное спасе́ние.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Споручница грешных», глас 1

Честно́е жили́ще бы́вшее/ неизрече́ннаго естества́ Боже́ственнаго/ вы́ше сло́ва и па́че ума́/ и гре́шным еси́ Спору́чница,/ подава́еши благода́ть и исцеле́ние,/ я́ко Ма́ти всех Ца́рствующаго:/ моли́ Сы́на Твоего́// получи́ти нам ми́лость в День су́дный.

Кондак священномученикам, в Херсонесе епископствовавшим, глас 2

Светоно́сный де́нь наста́/ па́стырей, епи́скопствовавших све́тло в Херсо́не,/ и́хже воспева́ем пра́здник,/ пострада́вших за Христо́вы о́вцы./ Священному́ченицы, моли́те Пастыренача́льника Христа́/ и на́с причести́ десна́го ове́ц стоя́ния,/ да вопие́м ва́м:/ ра́дуйтеся, свяще́ннии отцы́,// за Христа́ кро́вь свою́ излия́вшии.

Тропарь преподобному Павлу Препростому, глас 8

В тебе́, о́тче, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́м бо Крест, после́довал еси́ Христу́,/ и де́я учи́л еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бне Па́вле, дух твой.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 7 МАРТ

Разсъждение

Дебелото въже е направено от тънки конопени влакна. Едно тънко влакно не може да те задържи вързан, нито може да те обеси. Защото ти лесно, като на шега, ще го скъсаш и ще се освободиш. Ала ако си вързан с дебело въже, то те задържа вързан, та чак може и да те удуши. Нито можеш да го скъсаш лесно, нито да се освободиш. Както дебелото въже е направено от тънки и слаби влакна, тъй човешките страсти избуяват от „дребните“ първоначални грехове на хората. „Малките“ грехове, когато са още в зародиш, човек може да ги отсече и изостави. Ала с натрупването на грях след грях, страстта[1] става по-силна и по-силна, докато накрая не направи от човека такова чудовище, каквато само тя умее. Не можеш с лекота нито да я отсечеш, нито да я отделиш от себе си, нито да се развенчаеш с нея. О, само ако хората се пазеха от зараждането на греховете! Тогава нямаше да се мъчат толкова много за освобождаването от своите страсти. „Да се отсекат вкоренените страсти е тъй трудно, както да се отсекат пръстите“ – е казал един светогорски монах. Да се освободи от греховните страсти на свети Емилиан е помогнала мисълта за смъртта и, разбира се, Божията благодат, без която е невъзможно[2] освобождението от оковите на страстите. Мислете често за близката смърт, кайте се и просете от Бога всесилната благодат. Тези трите спасяват човека от робуването на страстите. Попитали св. Сисой за колко време може да се изкоренят страстите. Светецът отговорил: „Щом една страст покара в тебе, веднага я изкорени“.

БЕСЕДА за ръката на предателя

Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата (Лк. 22: 21).

Най-трудно е за един воевода да воюва, когато има неприятел вътре, в лагера му – не само външен, но и вътрешен, между своите. Иуда е смятан за свой, но всъщност бил външен неприятел. Наоколо се събирали и сгъстявали редовете на Христовите неприятели, а отвътре се подготвяло предателство. Неговата ръка била на трапезата, която Христос благословил, а мислите му били там, между неприятелите, където най-черна злоба, омраза и ярост кипели против кроткия Господ. Но нима и днес ръцете на мнозина предатели на Христа не са заедно на трапезата с Него? Защото коя трапеза не е Христова? Той е Стопанинът и Той насища и пои всички Свои гости. Гостите нямат нищо свое, нищо! Всяко благо и всяко изобилие, което им се дава, с Христовата ръка им се дава. Не присъства ли, значи, Христос на всяка трапеза като Стопанин и като слуга? И не са ли ръцете на всички онези, които и днес предават Христа, на трапезата заедно с Него? Ядат Неговия хляб, а говорят против Него. Топлят се от Неговото слънце, а клеветят Неговото име. Дишат Неговия въздух, а въстават против Неговата Църква. Живеят по Неговата милост, а Го гонят от своите домове, от своите училища, от своите съдилища, от своите книги, от своите сърца. Съзнателно и злобно потъпкват Неговите заповеди; подиграват  се с Неговия закон. Нима това не са Христови предатели и Иудини последователи? Но не се плаши от тях! Бог не ни е наредил да се плашим от тях, а да чакаме и видим техния край. И Господ Христос не се е уплашил от Иуда, нито се плаши Той от всички предателски орди до края на времето. Защото Той знае техния край, Той вече държи Своята победа в ръцете Си. Не се плаши, значи, и ти. Но се дръж здраво за Христа Господа и когато ти се струва, че Неговото дело напредва, и когато ти се стори, че Неговото дело пропада и загива. Не се плаши! Защото, ако се изплашиш, може твоята ръка да се окаже заедно с Иудината ръка на Христовата трапеза.

О, Господи Всепобедни, укрепи ни с твоята милост и с Твоята сила. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – тъканта, изтъканото (бел. прев.).

[2] В ориг. – мъчно (бел. прев.).

19 МАРТ / 6 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОДАТНО НЕБЕ“,  „ЧЕНСТОХОВСКА“ И „ШЕСТОКОВСКА“

СВ. 42 МЪЧЕНИЦИ ПОСТАРАДАЛИ В  АМОРЕЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Что Тя нарече́м, о, Благода́тная?/ Не́бо? – я́ко возсия́ла еси́ Со́лнце Пра́вды;/ рай? – я́ко прозябла́ еси́ Цвет нетле́ния;/ Де́ву? – я́ко пребыла́ еси́ нетле́нна;/ Чи́стую Ма́терь? – я́ко име́ла еси́ на святы́х Твои́х объя́тиях Сы́на, всех Бо́га.// Того́ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ченстоховской», глас 4

Непобеди́мая Побе́до, Влады́чице Ченстохо́вская: дре́вняго и́же о на́с благоволе́ния Самозри́тельнице, бу́дущаго спасе́ния Храни́тельнице: покая́нием соде́лай ны́ но́выя но́вому Царю́.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея, глас 4:

На земли Христа ради страдальчествоваше, явльшеся благочестивии венечницы, небеса приясте жити в радости: всякую бо кознь вражию низложивше, болезньми и кровьми ваших язв, хвалящым свыше присно грехов разрешение подаваете.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея,  глас 2:

Новоявленныя звезды веры, за Христа усердно пострадавшия, похвальными венцы достойне вси венчаем, о нас молящыяся Христу, яко суще столпы, и забрала христианскаго начальства.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАРТ

Разсъждение

Докато си на земята, гледай на себе си като гост на Стопанина Христос. Ако си на трапезата, Той ти е оказал чест. Ако дишаш въздух, Неговия въздух дишаш. Ако се къпеш, в Неговите води се къпеш. Ако пътуваш, по Неговата земя пътуваш. Ако събираш богатство, Неговото събираш; ако разпиляваш, Неговото разпиляваш. Ако си силен, по Негово допущение си силен. Ако си в обществото на хората, ти си в обществото на останалите Негови гости. Ако си сред природата, ти си в Неговите градини. Ако си в усамотение – Той присъства. Накъдето и да тръгнеш, Той те вижда. Каквото и да направиш, Той запомня. Той е най-внимателният Стопанин, на Когото ти някога си гостувал? Бъди и ти внимателен към Него. При добрия Стопанин и гостът трябва да е добър. Това са обикновени думи, но те ти казват велика истина. Всички светии са знаели тази истина и спрямо нея са устройвали живота си. Затова безсмъртният Стопанин ги е наградил с вечен живот на небето и слава на земята.

БЕСЕДА за наследника и роба

Наследникът, докле е невръстен, с нищо не се отличава от роб (Гал. 4: 1).

Докато принцът е в люлката, по нищо не се различава[1] от сина на роба. Нито тялото му е по-добро, нито мислите му са по-възвишени, нито желанията му са по-чисти. Какъвто е царският син, такъв е и синът на роба, такъв е и синът на просяка. И в продължение на няколко години царският син не се различава от сина на роба. Когато пък царския син порасте и в пълнота осъзнае своето достойнство, приема властта над царството, а когато синът на роба порасте и в пълно съзнание поеме ярема на робството, тогава проличава огромната разлика. Тогава става ясно, че наследникът и робът не са еднакви, защото на роба предстои робуване, а на царя – царуване. Тъй е – иска да каже апостолът – и с християните, и с нехристияните. Нехристияните робуват на природата – християните властват над природата. В дохристиянския период на човешкия род историята разкрива, че човекът бил роб на стихиите, роб на плътта, роб на идолите и творението. А през християнския период на човешкия род историята разкрива, че човек е господар и владетел, благородник от царски род и наследник на всичко. Даже и онези, които са знаели за единния истински Бог, в положението си на израилтяни не са били спрямо Бога като деца и наследници пред своя Отец, а като роби и слуги пред Господаря и Съдията. Но когато се изпълни времето, и Единородният Син Божий дойде на земята, Той направи тъй, че да приемем осиновяване и със Светия Дух да викаме: Авва Отче!  Защо, братя, Христос дойде на земята? Да ни направи по-добри от робите, дa ни даде права на синове и длъжност на господари. Право на синовете е в името Христово да наричат Бога Отец и длъжността им на господари е да властват над себе си, над своята плът, над своите мисли и желания, над цялата заобикаляща ги природа.

Сине Божи Единородний, с Твоята милост и жертва ние сме приели осиновяване; о, помогни ни, та с Твоята помощ докрай да пребъдваме в чистота и истина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с нищо не е по-добър (бел. прев.).

19 МАРТ / 6 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „БЛАГОДАТНО НЕБЕ“,  „ЧЕНСТОХОВСКА“ И „ШЕСТОКОВСКА“

СВ. 42 МЪЧЕНИЦИ ПОСТАРАДАЛИ В  АМОРЕЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Что Тя нарече́м, о, Благода́тная?/ Не́бо? – я́ко возсия́ла еси́ Со́лнце Пра́вды;/ рай? – я́ко прозябла́ еси́ Цвет нетле́ния;/ Де́ву? – я́ко пребыла́ еси́ нетле́нна;/ Чи́стую Ма́терь? – я́ко име́ла еси́ на святы́х Твои́х объя́тиях Сы́на, всех Бо́га.// Того́ моли́ спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Благодатное Небо», глас 6

Не и́мамы ины́я по́мощи,/ не и́мамы ины́я наде́жды,/ ра́зве Тебе́, Влады́чице,/ Ты нам помози́,/ на Тебе́ наде́емся/ и Тобо́ю хва́лимся,/ Твои́ бо есмы́ раби́,// да не постыди́мся.

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Ченстоховской», глас 4

Непобеди́мая Побе́до, Влады́чице Ченстохо́вская: дре́вняго и́же о на́с благоволе́ния Самозри́тельнице, бу́дущаго спасе́ния Храни́тельнице: покая́нием соде́лай ны́ но́выя но́вому Царю́.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея, глас 4:

На земли Христа ради страдальчествоваше, явльшеся благочестивии венечницы, небеса приясте жити в радости: всякую бо кознь вражию низложивше, болезньми и кровьми ваших язв, хвалящым свыше присно грехов разрешение подаваете.

Кондак на мъчениците пострадали в Аморея,  глас 2:

Новоявленныя звезды веры, за Христа усердно пострадавшия, похвальными венцы достойне вси венчаем, о нас молящыяся Христу, яко суще столпы, и забрала христианскаго начальства.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 МАРТ

Разсъждение

Докато си на земята, гледай на себе си като гост на Стопанина Христос. Ако си на трапезата, Той ти е оказал чест. Ако дишаш въздух, Неговия въздух дишаш. Ако се къпеш, в Неговите води се къпеш. Ако пътуваш, по Неговата земя пътуваш. Ако събираш богатство, Неговото събираш; ако разпиляваш, Неговото разпиляваш. Ако си силен, по Негово допущение си силен. Ако си в обществото на хората, ти си в обществото на останалите Негови гости. Ако си сред природата, ти си в Неговите градини. Ако си в усамотение – Той присъства. Накъдето и да тръгнеш, Той те вижда. Каквото и да направиш, Той запомня. Той е най-внимателният Стопанин, на Когото ти някога си гостувал? Бъди и ти внимателен към Него. При добрия Стопанин и гостът трябва да е добър. Това са обикновени думи, но те ти казват велика истина. Всички светии са знаели тази истина и спрямо нея са устройвали живота си. Затова безсмъртният Стопанин ги е наградил с вечен живот на небето и слава на земята.

БЕСЕДА за наследника и роба

Наследникът, докле е невръстен, с нищо не се отличава от роб (Гал. 4: 1).

Докато принцът е в люлката, по нищо не се различава[1] от сина на роба. Нито тялото му е по-добро, нито мислите му са по-възвишени, нито желанията му са по-чисти. Какъвто е царският син, такъв е и синът на роба, такъв е и синът на просяка. И в продължение на няколко години царският син не се различава от сина на роба. Когато пък царския син порасте и в пълнота осъзнае своето достойнство, приема властта над царството, а когато синът на роба порасте и в пълно съзнание поеме ярема на робството, тогава проличава огромната разлика. Тогава става ясно, че наследникът и робът не са еднакви, защото на роба предстои робуване, а на царя – царуване. Тъй е – иска да каже апостолът – и с християните, и с нехристияните. Нехристияните робуват на природата – християните властват над природата. В дохристиянския период на човешкия род историята разкрива, че човекът бил роб на стихиите, роб на плътта, роб на идолите и творението. А през християнския период на човешкия род историята разкрива, че човек е господар и владетел, благородник от царски род и наследник на всичко. Даже и онези, които са знаели за единния истински Бог, в положението си на израилтяни не са били спрямо Бога като деца и наследници пред своя Отец, а като роби и слуги пред Господаря и Съдията. Но когато се изпълни времето, и Единородният Син Божий дойде на земята, Той направи тъй, че да приемем осиновяване и със Светия Дух да викаме: Авва Отче!  Защо, братя, Христос дойде на земята? Да ни направи по-добри от робите, дa ни даде права на синове и длъжност на господари. Право на синовете е в името Христово да наричат Бога Отец и длъжността им на господари е да властват над себе си, над своята плът, над своите мисли и желания, над цялата заобикаляща ги природа.

Сине Божи Единородний, с Твоята милост и жертва ние сме приели осиновяване; о, помогни ни, та с Твоята помощ докрай да пребъдваме в чистота и истина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – с нищо не е по-добър (бел. прев.).

18 МАРТ / 5 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВЪЗПИТАНИЕ“

СВ. НИКОЛАЙ, ЕП. ЖИЧКИ И ОХРИДСКИ

СВ. КОНОН ИСАВРИЙСКИ

СВ. ИОАН БЪЛГАРСКИ

   Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Воспитание», глас 4

Воспита́вшейся во хра́ме во свята́я святы́х,/ оде́янней ве́рою и прему́дростию и безме́рным де́вством,/ Архистрати́г Гаврии́л принесе́ с небесе́ целова́ние/ и е́же ра́дуйся, ра́дуйся Благослове́нная,// ра́дуйся, Препросла́вленная, Госпо́дь с Тобо́ю.

Тропарь мученику Конону Исаврийскому, глас 4

Я́ко де́вственника преди́вна/ и му́ченика непоколеби́ма,/ блаже́ннаго страда́льца,/ на бе́сы власть прие́мшаго,/ Ко́нона пе́сньми восхва́лим и к нему́ возопии́м:/ моли́ Христа́ Бо́га,// да спасе́т ду́ши на́ша.

Кондак мученику Конону Исаврийскому, глас 3

Чистото́ю я́ко а́нгел на земли́ пожи́в, отону́дуже собесе́дник а́нгелом бы́ти сподо́бился еси́, и роди́тели ко Христо́ву позна́нию приве́л еси́, и, еди́наго Бо́га в Тро́ице испове́дав, пострада́л еси́ до кро́ве, му́чениче Ко́ноне, моли́ Его́ непреста́нно о все́х на́с.

Тропар на мъченик Иоан Български глас 4

Твоят мъченик, Господи,
при своето страдание прие от Тебе, нашия Бог, нетленен венец,
Защото, имащ Твоята подкрепа, мъчителите повали
и съкруши на демоните безсилната дързост:
с неговите молитви спаси нашите души.

Тропар на св. Николай, глас 8:

Златоустый проповедниче Воскресшаго Христа, путеводителю рода православнаго крестоноснаго в веках, благогласная лиро Духа Святаго, славо и любы монахов, радованье и похвало священников, учителю покаяния, предводителю богомольна воинства Христова святый Николае Сербский и всеправославный: со всеми святыми моли Единаго Человеколюбца да дарует мир и единение роду нашему.

Кондак на св. Николай, глас 3:

Сербскаго Лелича рождение, архипастырем во Охриде святаго Наума был еси, от престола святителя Саввы в Жичу предстал еси, научая и просвещая люди Божия Святым Евангелием. Многия к покаянию и любве ко Христу привел еси, Христа ради страсти в Дахау претерпел еси, и сего ради, святе, от Онего же прославлен еси, Николае, Божий новоявленный угодниче.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Защо някои хора, добре образовани и кръстени – християни, отпадат от християнството и се насочват към философията и научните теории, като на нещо уж по-истинско от християнството? По две главни причини; или поради съвсем повърхностно познаване на християнството, или заради греха. Повърхностното познаване на християнството отблъсква от него, а грехът бяга от Христа, както злосторник от съдията. Повърхностните и порочни християни, често са ставали тъй жестоки неприятели на християнството, както и езичниците. За повърхностните и порочните е удобно да се къпят в плитките вади на човешкото мислене, а не в опасните Христови дълбини. Защото, онези, които искрено следват Христа, Христос призовава все по-надълбоко и на по-дълбоко, както някога апостол Петър: Отплувай към дълбокото. Свети Марк Подвижник пише, че законът Божий се разбира според изпълнението на Божиите заповеди. „Незнанието принуждава ( човека ) да говори противоположното на онова, което е полезно, а дързостта умножава пороците“.

БЕСЕДА за пътуването с Христа в дълбочината

Отплувай към дълбокото ( Лк. 5, 4 )

Така наредил Господ на Петър и на останалите апостоли, когато престанал да говори. Това означава, че Той първо поучава, а веднага след това призовава към дело. Същото важи и за нас; като научим нещо от Евангелието, трябва веднага да започнем да го изпълняваме. На Господа са мили учениците – изпълнители, а не просто учениците. Отплувай към дълбокото! Край брега, от плиткото, Господ говорил на народа, който е по-малко просветен в тайните на Божието Царство, а апостолите той призовава в дълбокото. В плитчината опасността е малка, ала и уловът е малък. В плитчината има змии, жаби и други дребни водни гадини – това е цялата опасност; в плитчината е само дребната риба – и това е целия улов. А в голямата дълбочина и опасността е голяма. Там са големите морски зверове и големите бури – това вече е опастност; но там са големите и хубави риби – в огромно количество – това се казва улов! О, посветени, Отплувай, значи,  към дълбокото!                                                                                                                            

 Отплувай към дълбокото тайнствено море на живота, но не потегляй с твоята ладия без Христа. Не! Защото не само, че можеш да прекараш цялата нощ на твоя живот без да уловиш нищо, както Петър се оплакал: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме – не само това, а може и нещо по-лошо да ти се случи, ако Христос не е в ладията. Може бури да те връхлетят и да те потопят в бездната, може и големите морски зверове да те погълнат. Бурите – това са твоите собствени страсти, о посветени, които неминуемо ще дойдат с тебе, ако се упътиш в дълбочината без Христа. Големите морски зверове са демоните, които за миг могат да те погубят, както за миг са погубили голямото двехилядно стадо свине. Отидеш ли с Христос в дълбочината – не се плаши от нищо, но радостно и смело се приближи към Господа. Ще уловиш най-добър улов, и с него ще напълниш и двете ладии, и телесната и душевната. Ще уловиш най-добрия улов, о посветени, и без опасност ще излезеш на брега, на брега на Христовото Царство. Само не – никъде без Христа! Нито в плитчината, нито в дълбочината. В плитчината ще те тормозят и глад и много дребни гадини, а на дълбокото ще те сполети преголямо зло.

Ти Си нашия Кормчия, нашата Защита, нашето Пристанище, о всесилни Спасителю! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

17 МАРТ / 4 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕРАСИМ ЙОРДАНСКИ

СВ. ВЯЧЕСЛАВ (ВАЦЛАВ) ЧЕШКИ

Кондак преподобному Герасиму Иорданскому, глас 4

Возгоре́вся раче́нием Го́рним,/ же́стость пусты́ни Иорда́новы па́че всех ми́ра сла́дких предпоче́л еси́;/ отону́дуже повину́ся тебе́ зверь да́же до сме́рти, о́тче,/ послу́шне и жа́лостне на гро́бе твое́м сконча́ся,/ просла́вльшу тя та́ко Бо́гу,/ к Нему́же моля́ся, и о нас,// о́тче Гера́симе, помина́й.

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАРТ

Разсъждение

Ако човешката философия може да удовлетвори човека, защо философите Иустин и Ориген станали християни? Защо и Василий, и Златоуст, и Григорий, които изучили в Атина цялата елинска философия, приели кръщение? И блажени Августин, който знаел и елинската, и римската мъдрост, защо отхвърлил всичко и потърсил светлина и спасение в Христовата вяра? Ами св. Климент Римски, който бил твърде богат и твърде учен? Ами света Екатерина, която произхождала от царски род и познавала цялата светска египетска мъдрост? Ами княз Иосаф от Индия, комуто била позната цялата индийска философия? И много и много други, които най-напред търсели обяснение на световните загадки и светлина за своите души във философията, а след това пристъпили в Църквата и се поклонили на Христа Господа.

БЕСЕДА за нерешителността на Пилат

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат (Иоан 19: 12 и 16).

      Откъде е това противоречие в Пилат? Откъде е това раздвояване на волята в един и същи човек? Докато стоял пред светлото Христово лице, Пилат от цялото си сърце желаел да пусне Праведника. Но когато го обгърнала[1] еврейската тъма, той се съгласил с делата на тъмнината. Семето паднало в тръните. Докато Христовото лице светело над семето, семето никнело; ала когато семето останало без тази светлина, тъмнината на тръните го задушила. Докато Господ Иисус властно говорил на Пилат за Небесния Цар, казвайки му: Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише, Пилат се чувствувал като победен от страх пред Бога. Но когато еврейската тълпа закрещяла на Пилата: Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря, Пилат бил напълно победен от страха пред земния цар. И страхът за плътта надделял над страха за душата, както и до ден днешен това понякога се случва.                                                                   

Пилат е бил ученик на светската мъдрост. А светска мъдрост не дава сила, а влива страх. Светската мъдрост не поддържа душата, а плътта. Светската мъдрост не влива страх в душата, а страх за плътта и всичко онова, що е плътско. Ето Пилат – един ясен и жалък пример как светската мъдрост възпитава хората против Бога и против Христа. Но слабохарактерната и нерешителна Пилатова душа не е свойствена само на езичниците, а и на неутвърдените християни. Някои християни всекидневно и незабележимо, а често и несъзнателно, ту искат да освободят Христос от мрачния и злобен еврейски инстинкт в себе си, ту пак да го предадат на този инстинкт за разпятие. Това става винаги, когато някой християнин потъпче някоя Христова заповед заради изпълнение на някое свое плътско желание. Понякога светлината на тези заповеди осветява сърцето на нерешителния християнин, а после плътската тъмнина така го поглъща, че той се предава напълно на нея.                                                                                       

        Господи дълготърпеливи, не скривай светлината на Твоето лице от нас нито за миг, за да не ни овладее тъмнината. Помогни ни, Господи, да останем докрай деца на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – обзела (бел. прев.).

17 МАРТ / 4 МАРТ (СТАР СТИЛ)

СВ. ГЕРАСИМ ЙОРДАНСКИ

СВ. ВЯЧЕСЛАВ (ВАЦЛАВ) ЧЕШКИ

Кондак преподобному Герасиму Иорданскому, глас 4

Возгоре́вся раче́нием Го́рним,/ же́стость пусты́ни Иорда́новы па́че всех ми́ра сла́дких предпоче́л еси́;/ отону́дуже повину́ся тебе́ зверь да́же до сме́рти, о́тче,/ послу́шне и жа́лостне на гро́бе твое́м сконча́ся,/ просла́вльшу тя та́ко Бо́гу,/ к Нему́же моля́ся, и о нас,// о́тче Гера́симе, помина́й.

Тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 4

Днесь А́нгели с челове́ки ра́дуются вку́пе о́бщим весе́лием,/ Не́бо и земля́ све́тло лику́ют в па́мять твою́, свя́те./ И мы, гре́шнии, приле́жно ти вопие́м:/ помоли́ся к Влады́це о нас,/ изба́вити ны от напа́сти/ ви́димых и неви́димых враг,// чту́щих пресве́тлую па́мять твою́.

Кондак благоверному князю Вячеславу Чешскому, глас 1

С ли́ки А́нгельскими предстоя́,/ блаже́нне кня́же Вячесла́ве,/ наслажда́ешися Боже́ственныя и неизрече́нныя добро́ты,/ и отту́ду благоде́тельныя да́ры поче́рп чуде́с,/ всем, притека́ющим ве́рою под твою́ святы́ню// источа́еши цельба́м дарова́ние.

Ин тропарь благоверному князю Вячеславу Чешскому

Благочести́ваго ко́рене о́трасль пречестна́я,/ святы́й благове́рный вели́кий кня́же Вячесла́ве,/ побо́рник быв Восто́чныя в Че́хах Це́ркве/ и прибе́жище те́плое убо́гим и си́рым,/ я́ко вторы́й А́вель, незло́биве претерпе́л еси́ смерть,/ во главу́ усече́н руко́ю бра́та пред враты́ церко́вными./ Те́мже и всели́ тя Христо́с/ я́ко испове́дника пра́выя ве́ры во оби́тели Небе́сныя,/ просла́ви всечестну́ю па́мять твою́ в слове́нских язы́цех/ и дарова́ тя ско́раго помо́щника всем, почита́ющим тя./ Моли́ся о лю́дех твои́х ко Го́споду,// да обрати́т их в ло́но Правосла́вныя Це́ркве и спасе́т ду́ши на́ша.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 МАРТ

Разсъждение

Ако човешката философия може да удовлетвори човека, защо философите Иустин и Ориген станали християни? Защо и Василий, и Златоуст, и Григорий, които изучили в Атина цялата елинска философия, приели кръщение? И блажени Августин, който знаел и елинската, и римската мъдрост, защо отхвърлил всичко и потърсил светлина и спасение в Христовата вяра? Ами св. Климент Римски, който бил твърде богат и твърде учен? Ами света Екатерина, която произхождала от царски род и познавала цялата светска египетска мъдрост? Ами княз Иосаф от Индия, комуто била позната цялата индийска философия? И много и много други, които най-напред търсели обяснение на световните загадки и светлина за своите души във философията, а след това пристъпили в Църквата и се поклонили на Христа Господа.

БЕСЕДА за нерешителността на Пилат

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне… И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат (Иоан 19: 12 и 16).

      Откъде е това противоречие в Пилат? Откъде е това раздвояване на волята в един и същи човек? Докато стоял пред светлото Христово лице, Пилат от цялото си сърце желаел да пусне Праведника. Но когато го обгърнала[1] еврейската тъма, той се съгласил с делата на тъмнината. Семето паднало в тръните. Докато Христовото лице светело над семето, семето никнело; ала когато семето останало без тази светлина, тъмнината на тръните го задушила. Докато Господ Иисус властно говорил на Пилат за Небесния Цар, казвайки му: Ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише, Пилат се чувствувал като победен от страх пред Бога. Но когато еврейската тълпа закрещяла на Пилата: Ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря, Пилат бил напълно победен от страха пред земния цар. И страхът за плътта надделял над страха за душата, както и до ден днешен това понякога се случва.                                                                   

Пилат е бил ученик на светската мъдрост. А светска мъдрост не дава сила, а влива страх. Светската мъдрост не поддържа душата, а плътта. Светската мъдрост не влива страх в душата, а страх за плътта и всичко онова, що е плътско. Ето Пилат – един ясен и жалък пример как светската мъдрост възпитава хората против Бога и против Христа. Но слабохарактерната и нерешителна Пилатова душа не е свойствена само на езичниците, а и на неутвърдените християни. Някои християни всекидневно и незабележимо, а често и несъзнателно, ту искат да освободят Христос от мрачния и злобен еврейски инстинкт в себе си, ту пак да го предадат на този инстинкт за разпятие. Това става винаги, когато някой християнин потъпче някоя Христова заповед заради изпълнение на някое свое плътско желание. Понякога светлината на тези заповеди осветява сърцето на нерешителния християнин, а после плътската тъмнина така го поглъща, че той се предава напълно на нея.                                                                                       

        Господи дълготърпеливи, не скривай светлината на Твоето лице от нас нито за миг, за да не ни овладее тъмнината. Помогни ни, Господи, да останем докрай деца на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – обзела (бел. прев.).

16 МАРТ / 3 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВОЛОКОЛАМСКА“ И „ЗНАМЕНИЕ – ЗЛАТОУСТОВСКА“

СВ. ЕВТРОПИЙ, КЛЕОНИК И ВАСИЛИСК

Тропарь мученику Василиску Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Васили́ск/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Василиску Команскому, глас 8

Во страда́нии кре́пок и му́жествен яви́лся еси́ и в чудесе́х преди́вен,/ явле́нно Христо́во и́мя преднося́, мучи́теля посрами́л еси́./ Тем тя почита́ем, Васили́ске, при́сно зову́ще, всече́стне:// ра́дуйся, му́чеников све́тлая добро́то.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Казано по човешки, Христос с послушанието се издигнал до главенство в Църквата, в света и в човешката история. Никой не е добър ръководител, ако не е преминал школата на послушанието. Адам е изгубил властта и главенството си над животните и природните стихии в онзи час, когато се показал непослушен към Бога. „Послушание за послушание; ако някой слуша Бога, и Бог него го слуша“ – казал авва Мойсей. Но като се вземе предвид как и колко пъти хората ежедневно нарушават Божиите заповеди, очевидно е, че Бог повече слуша хората, отколкото хората Бога. Фактът, че безсмъртният Бог слуша нас – тленните, повече отколкото ние Него, трябва да изпълни със срам всеки, който все още има що-годе съвест. Когато св. Евтропий бил мъчен заедно с двамата си другари, той се помолил Богу: „Ела ни на помощ, както си дошъл на Твоя раб Теодор (Тирон)!“. Земята се затресла и послушният Господ се явил заедно с ангелите и св. Теодор. И Господ рекъл на страдалците:

„По време на вашето мъчение Аз стоях пред лицата ви, гледайки вашето търпение. Имената ви ще се запишат в Книгата на Живота“.

БЕСЕДА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ

Но да оставам в плътта, е потребно за вас

(Филип. 1: 24).

Озарен от Христовата любов, апостол Павел признава в посланието до филипяните, че за него смъртта е придобивка, защото за него животът е Христос. Любовта му към Христа го тегли към смъртта, за да бъде с Христа, а любовта към верните люде го кара да остане в плътта. Но това не е противоположност, разкъсваща апостола и дърпаща го на две страни, а една и съща [любов], която отваря пред него две съкровищници с блага: едната с блажения небесен свят, а другата на земята – с душите на вярващите. Небесните блага се увеличават със земните, едната съкровищница прелива в другата. Да отиде на небето – към това апостола го теглят любовта и наградата; да остане на земята – към това го теглят любовта и дългът. А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в духовното Царство? Тази Павлова изповед пред филипяните не ни ли разкрива съвсем ясно подбудите на въплътения Божий Син? Там, на небесата, без примес на грях и смърт, са истинското Христово Царство и истинският Христов живот. Ала любовта на Божия Син към хората намерила за необходимо да бъде в тяло на земята между хората. Наистина трябва да сме благодарни на апостол Павел, че като обяснявал за себе си [защо е необходимо да остане в тяло], ни е обяснил тайната на Христовото пришествие и пребиваването Му в тяло.

Дивен си, Господи, в Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

16 МАРТ / 3 МАРТ (СТАР СТИЛ)

НЕДЕЛЯ ВТОРА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ. СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА, АРХИЕПИСКОП СОЛУНСКИ

ИКОНИ НА СВ. БОГОРОДИЦА „ВОЛОКОЛАМСКА“ И „ЗНАМЕНИЕ – ЗЛАТОУСТОВСКА“

СВ. ЕВТРОПИЙ, КЛЕОНИК И ВАСИЛИСК

Тропарь мученику Василиску Команскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Васили́ск/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Василиску Команскому, глас 8

Во страда́нии кре́пок и му́жествен яви́лся еси́ и в чудесе́х преди́вен,/ явле́нно Христо́во и́мя преднося́, мучи́теля посрами́л еси́./ Тем тя почита́ем, Васили́ске, при́сно зову́ще, всече́стне:// ра́дуйся, му́чеников

Св. Григорий Палама . Тропарь, глас 8

Правосла́вия свети́льниче,/ Це́ркве утвержде́ние и учи́телю,/ мона́хов добро́то, богосло́вов побо́рниче непребори́мый,/ Григо́рие чудотво́рче, Фессалони́тская похвало́,/ пропове́дниче благода́ти,// моли́ся вы́ну спасти́ся душа́м на́шим.

Тропарь, глас 8

Правосла́вию наста́вниче, святи́телем украше́ние,/ богосло́вцем побо́рниче непобеди́мый, Григо́рие чудотво́рче,/ Солу́ню вели́кая похвало́, пропове́дниче благода́ти,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.

Св. Григорий Палама . Кондак, глас 8

Прему́дрости свяще́нный и Боже́ственный орга́н,/ Богосло́вия све́тлую согла́сно трубу́,/ воспева́ем тя Григо́рие Богоглаго́льниче:/ но я́ко ум Уму́ Пе́рвому предстоя́й,/ к Нему́ ум наш о́тче наста́ви, да зове́м:// ра́дуйся пропове́дниче благода́ти.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 МАРТ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Казано по човешки, Христос с послушанието се издигнал до главенство в Църквата, в света и в човешката история. Никой не е добър ръководител, ако не е преминал школата на послушанието. Адам е изгубил властта и главенството си над животните и природните стихии в онзи час, когато се показал непослушен към Бога. „Послушание за послушание; ако някой слуша Бога, и Бог него го слуша“ – казал авва Мойсей. Но като се вземе предвид как и колко пъти хората ежедневно нарушават Божиите заповеди, очевидно е, че Бог повече слуша хората, отколкото хората Бога. Фактът, че безсмъртният Бог слуша нас – тленните, повече отколкото ние Него, трябва да изпълни със срам всеки, който все още има що-годе съвест. Когато св. Евтропий бил мъчен заедно с двамата си другари, той се помолил Богу: „Ела ни на помощ, както си дошъл на Твоя раб Теодор (Тирон)!“. Земята се затресла и послушният Господ се явил заедно с ангелите и св. Теодор. И Господ рекъл на страдалците:

„По време на вашето мъчение Аз стоях пред лицата ви, гледайки вашето търпение. Имената ви ще се запишат в Книгата на Живота“.

БЕСЕДА ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ

Но да оставам в плътта, е потребно за вас

(Филип. 1: 24).

Озарен от Христовата любов, апостол Павел признава в посланието до филипяните, че за него смъртта е придобивка, защото за него животът е Христос. Любовта му към Христа го тегли към смъртта, за да бъде с Христа, а любовта към верните люде го кара да остане в плътта. Но това не е противоположност, разкъсваща апостола и дърпаща го на две страни, а една и съща [любов], която отваря пред него две съкровищници с блага: едната с блажения небесен свят, а другата на земята – с душите на вярващите. Небесните блага се увеличават със земните, едната съкровищница прелива в другата. Да отиде на небето – към това апостола го теглят любовта и наградата; да остане на земята – към това го теглят любовта и дългът. А щом един смъртен човек, братя мои, намира за потребно да остане в тяло от любов към своите братя, какво чудно има тогава, че безсмъртният Бог преди апостола е видял, че е необходимо да бъде в Тяло заради спасението на човешкия род, вместо извън Тяло в духовното Царство? Тази Павлова изповед пред филипяните не ни ли разкрива съвсем ясно подбудите на въплътения Божий Син? Там, на небесата, без примес на грях и смърт, са истинското Христово Царство и истинският Христов живот. Ала любовта на Божия Син към хората намерила за необходимо да бъде в тяло на земята между хората. Наистина трябва да сме благодарни на апостол Павел, че като обяснявал за себе си [защо е необходимо да остане в тяло], ни е обяснил тайната на Христовото пришествие и пребиваването Му в тяло.

Дивен си, Господи, в Твоите светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

15 МАРТ / 2 МАРТ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ДЪРЖАВНА“

СВ. ТЕОДОТ, ЕП. КИРИНЕЙСКИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

Гpа́да Сио́нска взыску́юще,/ под Твой покpо́в, Де́ва Чи́стая, днесь пpитека́ем,/ и никто́же возмо́жет на ны,/ я́ко несть гpад си́лен, а́ще не Су́щаго Бо́га,// и несть и́на кpе́пость, а́ще не ми́лость Влады́чицы Де́вы.

Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 4

А́нгелов ли́цы благогове́йно Тебе́ слу́жат,/ и вся Небе́сныя си́лы немо́лчными гла́сы Тя ублажа́ют,/ Богоpо́дице Де́во;/ усе́pдно мо́лим Тя, Влады́чице,/ да пpебу́дет Боже́ственная благода́ть/ на честне́й ико́не Твое́й Деpжа́вней,/ и светоза́pный луч сла́вы чуде́с Твои́х да нисхо́дит от нея́/ на всех с ве́pою Тебе́ моля́щихся// и вопию́щих Бо́гу: Аллилу́ия.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нной Воево́де победи́тельныя пе́сни прино́сим,/ я́ко дарова́ся нам Держа́ва Твоя́, и ничесо́же устраши́мся,/ не от ми́ра бо спасе́ние на́ше,/ но Превознесе́нныя Влады́чицы милосе́рдием огражда́емся/ и тому́ днесь ра́дуемся,// я́ко прии́де Засту́пница на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Взбра́нней Воево́де, Засту́пнице на́шей Держа́вней,/ пе́сни благода́рственныя прино́сим о дарова́нии нам ико́ны Ея́ святы́я,/ е́юже огражда́еми, ничесо́же устраши́мся,/ не от челове́к бо спасе́ние на́ше,/ но Преблагослове́нныя Влады́чицы милосе́рдием./ Те́мже днесь ра́дуемся и пра́зднуем све́тло,// я́ко прии́де Держа́вная на стра́жу земли́ Своея́.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной», глас 8

Избра́нней от всех родо́в Засту́пнице ро́да христиа́нского,/ покро́вом Своея́ бла́гости покрыва́ющей страну́ на́шу правосла́вную,/ благода́рственная пе́ния прино́сим Ти, Влады́чице,/ о явле́нии нам чу́дныя ико́ны Твоея́ Держа́вныя./ Ты же, я́ко Всеми́лостивая Засту́пница всех, с ве́рою к Тебе́ притека́ющих,/ от вся́ких нас бед свободи́, да зове́м Ти:/ ра́дуйся, Ма́терь Бо́жия Держа́вная,// Засту́пнице Усе́рдная ро́да христиа́нского.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Державной»

Велича́ем Тя,/ Пресвята́я Де́во,/ Богоизбра́нная Отрокови́це,/ и чтим Держа́вный о́браз святы́ни Твоея́,/ и́мже подае́ши ве́лию ми́лость// всем, с ве́рою к нему́ притека́ющим.

Кондак священномученику Феодоту, епископу Киринейскому, глас 3

Мо́ря злове́рие обличи́л еси́,/ и и́дольскаго безбо́жия лесть ве́рою правове́рия уязви́л еси́/ и, всесожже́ние Боже́ственное быв,/ чудоде́йствием ороша́еши концы́,/ о́тче святи́телю Феодо́те, Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 МАРТ

Разсъждение

Ако някой изгуби вярата в Бога, вместо нея му се дава глупост. А от всички глупости, няма по-голяма от тази, някой да се нарича християнин и да отиде бедният да търси доказателства за Бога и безсмъртния живот в друга вяра и философии. Който не намери злато при богатия, как ще го намери при сиромаха? Откровението за безсмъртния живот, фактите, доказателствата, свидетелствата, реалните проявления на духовния свят – всичко това не само представлява темел на християнската вяра, а представлява и зидовете и етажите, и украсите, и цялата мебелировка, и покрива, и кубетата на величественото здание на християнската вяра. Чрез всяка евангелска дума сияе по един лъч от другия, духовния свят, да не говорим за чудните случаи – евангелски и следевангелски, в цялата църковна история през [изминалите]  2 000 години. Християнството е отворило широко дверите на онзи свят в такава голяма мяра, че по същество не трябва да се нарича религия – заради [възможността] да се бърка и смесва с другите религии – а Откровение, Божие Откровение.  

БЕСЕДА за Отца и Сина

И който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил (Иоан 12: 45).

Който вижда светлината, вижда и слънцето; от друга страна – нима някой, като види слънцето, не вижда светлината? Ако слънцето не ни прати своята светлина, никой от нас не би знаел за съществуването на слънцето. Всички наши познания за слънцето сме получили с помощта на светлината, която е от него. Никой никога не е видял слънцето с помощта на друга светлина, която да не е от слънцето. Тъй и нашите познания за Отца са чрез помощта на Сина. Който не познава Сина, не може да познае и Отца. Който познава Сина, познава и Отца. Виждащият Сина, вижда и Отеца. Бог не може да се познае без Своята светлина, която дохожда между хората. Светлината на Отец е Синът. Аз съм светлината на света – казал Христос. И светлината в мрака свети. Ако я нямаше слънчевата светлина, физическият свят щеше да е целият в тъмнина. А духовният и моралният свят, и целият човешки живот щеше да е тъмнина, ако я нямаше светлината, която е от Отца. А тази светлина е Христос Господ. Наистина, братя, няма истинска светлина, която да осветява Божието Същество, както Христос Господ. Който вижда Него, вижда Бога. Който не вижда Него, е в тъмнина.

Господи Сине Божий, винаги помагай на нашия дух да вижда Тебе и чрез Тебе – Твоя небесен Отец и Духа Светаго – Утешителя. Троице единосъщна и неразделна, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски