31 ЮЛИ / 18 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „КАЛУЖКА“

СВ. ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА

СВ. ИАКИНД И ЕМИЛИАН

СВ. ЕМИЛИАН ДОРОСТОЛСКИ

СВ. ИОАН МНОГОСТРАДАЛНИ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской», глас 4

Засту́пнице от враг иноплеме́нных Необори́мая Калу́жския земли́/ и Изба́вительнице от смертоно́сныя я́звы Ми́лостивая!/ Изба́ви рабы́ Твоя́ от вся́ких бед и боле́зней,/ с ве́рою и любо́вию прибега́ющия к чудотво́рней ико́не Твое́й,// и спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской», глас 6

Не и́мамы пе́сней, ниже́ слове́с,/ ка́ко досто́йно восхваля́ти Тя,/ Ма́ти Христа́ Бо́га на́шего,/ явле́ния ра́ди чудотво́рныя ико́ны Твоея́ земли́ Калу́жстей,/ то́кмо мо́жем вопи́ти Тебе́:/ не отврати́ ми́лости Твоея́ от нас// и низпосли́ ю́ всем притека́ющим к цельбоно́сней ико́не Твое́й.

Величание Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Калужской»

Велича́ем Тя,/ Богоро́дице Де́во,/ и почита́ем чудотво́рную ико́ну Твою́,/ е́юже благоволи́ла еси́ спасти́ зе́млю Калу́жскую// от наше́ствий вра́жиих и всегуби́тельных боле́зней.

Тропарь святым отцам шести Вселенских Соборов, глас 8

Препросла́влен еси́, Христе́ Бо́же наш,/ свети́ла на земли́ отцы́ на́ша основа́вый/ и те́ми ко и́стинней ве́ре вся ны наста́вивый,// Многоблагоутро́бне, сла́ва Тебе́.

Кондак святым отцам шести Вселенских Соборов, глас 8

Апо́стол пропове́дание и оте́ц догма́ты/ Це́ркве еди́ну ве́ру запечатле́ша,/ я́же и ри́зу нося́щи и́стины, истка́нну от е́же свы́ше Богосло́вия,// исправля́ет и сла́вит благоче́стия вели́кое та́инство.

Тропарь мученику Емилиану Доростольскому, глас 4

Му́ченик Твой, Го́споди, Емилиа́н/ во страда́нии свое́м вене́ц прия́т нетле́нный от Тебе́, Бо́га на́шего:/ име́яй бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́,/ сокруши́ и де́монов немощны́я де́рзости./ Того́ моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.

Кондак мученику Емилиану Доростольскому, глас 3

Боже́ственною ре́вностию распала́емь,/ огня́ сослужа́щаго не устраши́лся еси́,/ но возше́д небоя́зненно во́лею,/ возгнеща́ющим огне́м всесожже́гся,/ и Влады́це, я́ко же́ртва, прине́слся еси́,/ му́чениче сла́вне Емилиа́не,/ Христа́ Бо́га моли́// дарова́ти нам ве́лию ми́лость.

Тропарь преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 1

Терпе́ния столп вои́стину непоколеби́мый,/ и забра́ло от вра́жиих стреля́ний необори́мо,/ равноа́нгельне и многострада́льне о́тче наш Иоа́нне,/ иму́ще тя, мы, недосто́йнии, мо́лимся,/ припа́дающе к честны́м твои́м моще́м те́пле,// изба́ви нас душетле́нных страсте́й плотски́х и спаси́ твои́ми моли́твами.

Кондак преподобному Иоанну Многострадальному, Печерскому, в Ближних пещерах, глас 2

Сто́лп целому́дрия, вра́жиими боре́ньми непобеди́мь сый,/ а́ки столп, многострада́льное водруже́нно оста́вил еси́ нам те́ло твое́,/ всече́стне Иоа́нне,/ ему́же в не́мощех душе́вных и теле́сных покланя́ющеся,/ мо́лим тя, преподо́бне:// моли́ Христа́ Бо́га непреста́нно о всех нас.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ЮЛИ

Разсъждение

Кое е по-богоугодно  – подвигът в пустинята, или милосърдието? Молитвениците в пустинята мислят, че човек между народа, каквито и добри дела да върши, трудно може да опази чистотата на сърцето и на ума си, насочен към Бога. Благодетелите на хората пък казват, че човек в пустинята е зает само със своето спасение и не спомага за спасението на другите. Двама египтяни, двама родни братя – Паисий и Исай, наследили от родителите си голямо имане, продали това имане и всеки взел своята част от парите. Единият от тях веднага раздал своите пари на бедните, замонашил се и се оттеглил в пустинята на подвиг, та с търпение, пост, молитва и очистване на ума от зли помисли да спаси душата си. Другият брат също се замонашил, но не пожелал да отиде в пустинята, а съградил малък манастир близо до града, болница за болните, трапезария за бедните и място за отмора на скърбящите. И целият се предал в служение на своите ближни. Когато и двамата братя починали, между египетските монаси настъпило разногласие кой от тях двамата е изпълнил закона Христов? Не успявайки да постигнат съгласие, отишли при авва Памво и го попитали за това. Св. Памво отговорил: „И двамата са съвършени пред Бога: гостоприемецът е подобен на гостолюбивия Авраам, а пустинножителят – на св. Пророк Илия, които, и двамата, еднакво са угодили на Бога“. Но не всички били доволни от този отговор. Тогава св. Памво се помолил на Бога да му открие истината. И след няколкодневна молитва св. Памво казал на монасите: „Говоря ви пред Бога – видях двамата братя – Паисий и Исай, заедно в рая“. С това спорът приключил и всички останали доволни.

БЕСЕДА за помнене на скорошното разделяне с тялото

Па и за справедливо считам, докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне, знаейки, че скоро ще оставя моята хижа, както и Господ наш Иисус Христос ми яви (II Петр. 1: 13 –14).

Ето добро напомняне на обичащите тялото, които заради плътта са забравили своята душа. Но колкото и да го ценим, с колкото и скъпоценности да го кичим, но колкото и да го ласкаем и изнежваме, ние трябва един ден да го оставим. О, колко силна и истинска е тази дума – оставим! Когато душата се раздели от тялото, душата оставя тялото като непотребно. Както корабокрушенците, достигнали до брега върху дъска, като излязат на брега, оставят дъската. Както напролет змията сваля от себе си кожата и я изоставя. Както пеперудата, като излети от пашкула, го изоставя. По същия начин се изоставя и тялото, когато душата го напусне. Повече то е непотребно и безполезно, то се отнася от къщата, отнася се от града, отнася се от под слънцето и се закопава дълбоко в земята. Помислете върху това, вие – обичащите разкоша и бижутата, вие – надменните и алчните! Но докато душата е в тялото, тя трябва да се възползва от него за свое спасение, покорявайки се на Божия закон, и вършейки Божието дело. Виждате ли колко е трудолюбива душата на апостола! Докле съм в тая телесна хижа, да ви подбуждам с напомняне. Това дело му е възложено от Бога и той желае докрай да го изпълни съвестно, преди да трябва да остави тялото си. Да се постараем, братя, и ние: първо – да усвоим апостолското напомняне, и второ – да го напомняме на останалите, на всички останали, на които желаем доброто. Стремително всички ние се приближаваме към брега на този свят и бързо се приближава към нас часът, когато ще трябва да оставим нашето тяло и с гола душа да застанем пред Божия Съд. Какво ще отговаряме на Съда Божий за какво сме употребили в земния си живот направеното от пръст, което се нарича тяло?

О, Господи Иисусе, Съдия Справедливи, насочи нашия ум да мисли за смъртта и Твоя Съд. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски