29 ЮЛИ / 16 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ЧИРСКА (ПСКОВСКА)“

СВ. ОТЦИ ОТ IV-я ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

СВ. АТИНОГЕН И ДР.

СВ. ЮЛИЯ

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Чирской» (Псковской), глас 4

Я́ко необори́мую сте́ну и исто́чник чуде́с,/ стяжа́вше Тя, раби́ Твои́,/ Богоро́дице Пречи́стая,/ сопроти́вных ополче́ния низлага́ем./ Те́мже мо́лим Тя:/ мир гра́ду Твоему́ да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Чирской» (Псковской), глас 4

Честна́го о́браза Твоего́ зна́мение пра́зднующе,/ лю́дие Твои́, Богороди́тельнице,/ и́мже ди́вную побе́ду на сопрати́вныя гра́ду Твоему́ дарова́ла еси́,/ те́мже Тебе́ ве́рою взыва́ем:// ра́дуйся, Де́во, христиа́н похвало́.

Тропарь священномученику Афиногену и десяти ученикам его, глас 8

Свяще́нный Бо́гу Афиноге́н, в же́ртве служи́тель,/ свяще́нное учени́к свои́х принесе́ Христу́ заколе́ние,/ па́стырь со слове́сными о́вцами и́де в Небе́сную огра́ду,/ победи́в свере́пеющия неве́рием язы́ки./ Му́ченик Твои́х моли́твами, Христе́ Бо́же,// спаси́ ста́до Твое́ от волко́в, губя́щих е́.

Кондак священномученику Афиногену и десяти ученикам его, глас 4

Влады́чню рече́нию после́довав, я́ко па́стырь изря́дный/ ду́шу твою́ положи́л еси́ за Христо́вы о́вцы, священному́чениче Афиноге́не,/ сего́ ра́ди восхваля́ем тя/ и с тобо́ю десяти́ну учени́к твои́х,/ и́же пострада́ша, стра́хом Бо́жиим и твои́м уче́нием наставля́еми./ Тем угоди́вших Влады́ка венча́ вас живонача́льною десни́цею,// Его́же о всех нас моли́те.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ЮЛИ

Разсъждение

Вселенските събори са най-големите арени за борба на Православието с ересите. На днешния ден Църквата отбелязва спомена за първите Шест събора заедно, т.е. Първи Вселенски събор в Никея – 325 г. с участието на 318 отци. Отделно се празнува на 29 май и на седмата неделя след Възкресение. Този събор е осъдил Ариевата ерес против Бог Син. Вторият Вселенски събор в Цариград – 381 г. със 150 св. отци. Отделно се празнува на 22 май. Този събор е осъдил Македониевата ерес против Бог Дух Свети. Третият Вселенски събор в Ефес – 431 г. с 200 св. отци. Отделно се празнува на 9 септември. Този събор е осъдил Несториевата ерес против Богоматер. Четвъртият Вселенски събор в Халкидон – 451 г. с 630 св. отци. Отделно се празнува на 16 юли. Този събор е осъдил монофизитската ерес. Петият Вселенски събор в Цариград – 553 г. със 160 св. отци. Този събор е осъдил Оригеновата ерес. Шестият Вселенски събор в Цариград – 691 г. със 170 св. отци. Отделно се празнува на 23 януари. Този събор осъжда монотелитската ерес. Седмият Вселенски събор е бил [в Царигрд] през 787 г. с 367 св. отци. Този събор не се чества сега, а само отделно на 11 октомври. Този събор е осъдил иконоборческата ерес. На тези събори под ръководството на Дух Свети са осъдени всички ереси и разкрита [в пълнота] и утвърдена завинаги Православната вяря.

БЕСЕДА за участието на вярващите в Божието естество

Да станете участници в божественото естество (II Петр. 1: 4).

Как може, братя, смъртен човек да има участие в Божието естество? Как може вечното да се съедини с временното и славното с безславното, нетленното с тленното и чистото с нечистото? Не е възможно без определени условия. Апостолът посочва тези условия, а именно, те са: първото условие е от Божия страна, а второто – от човешка страна. Като условие от Бога той посочва божествената Негова сила [Която] ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие; а като условие от страна на човека – като отбегнете световното разтление от похоти. Бог е изпълнил Своето условие и чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство, ни е дарувал Своята сила. Сега е ред на човек да изпълни своето условие, т.е. да познае Христа Господа, като отбегне световното разтление от похоти. Господ Христос първо отворил небето и всички небесни блага, па след това призовал хората – да пристъпим и приемем тези блага.  Как ни е призовал? Дали само с думи? И с думи, но не само с думи, а и със слава и добродетели – със слава, т.е. със Своето славно Възкресение; и с добродетели – т.е. със Своето чудно служение и страдания. С това Той ни е призовал да приемем превеликите обещания, та да имаме участие в Божието естество. Но за да можем да познаем Христос и Неговия призив, трябва предварително да отбегнем световното разтление от похоти. Ако не ги отбегнем, ще останем слепи за Него, за Неговата слава и добродетели, и глухи за Неговия призив. О, братя, каква превелика е Божията милост за нас! По тази превелика милост Божия, на нас, смъртните, ни се предлага осиновение от Безсмъртния, и на нас, грешните, вграждане в прославеното Тяло на Господа Иисуса. Но само под условие, което не е велико бреме, нито тежък кръст.

О, Господи Иисусе, изпълнение на всички обещания и Извор на всичко добро, изцели ни от нашата слепота и от нашата глухота и ни дай сила да отбегнем световното разтление от похоти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски