18 МАЙ / 5 МАЙ (СТАР СТИЛ)
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „НЕИЗПИВАЕМА ЧАША“
СВ. ИРИНА
СВ. ЕФРЕМ НОВИ
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неупиваемая Чаша», глас 4
Днесь пpитеце́м ве́pнии/ к Боже́ственному и пpечу́дному о́бpазу Пpесвяты́я Богома́теpи,/ напоя́ющей ве́pных сеpдца́/ небе́сною Неупива́емою Ча́шею Своего́ милосе́pдия/ и лю́дем ве́pным чудеса́ показу́ющей./ Я́же мы ви́дяще и слы́шаще духо́вно пpа́зднуем и те́пле вопие́м:/ Влады́чице пpеми́лостивая,/ исцели́ на́ша неду́ги и стpа́сти/ моля́щи Cы́на Твоего́ Хpиста́ Бо́га на́шего// спасти́ ду́ши на́ша.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Неупиваемая Чаша»
Бысть чре́во Твое́ свята́я Трапе́за, иму́щая Небе́снаго Хле́ба, Христа́ Бо́га на́шего, от Него́же всяк яды́й не умира́ет, я́коже рече́ всех, Богороди́тельнице, Пита́тель.
Тропарь великомученице Ирине Македонской, глас 4
А́гница Твоя́, Иису́се, Ири́на,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и, Тебе́ и́щущи, страда́льчествую,/ и сраспина́юся, и спогреба́юся Креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную, приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученице Ирине Македонской, глас 4
Де́вства добро́тами преиспещре́нна, де́во,/ страда́льчеством была́ еси́ красне́йшая, Ири́но,/ кровьми́ твои́ми исте́кшими обагре́на,/ пре́лесть же низложи́вшая безбо́жия.// Сего́ ра́ди и прия́ла еси́ по́чести побе́ды руко́ю Созда́теля твоего́.
Тропарь преподобномученику Ефрему Новому, Неа-Макринскому, глас 1
На горе́ Непоро́чных я́ко со́лнце возсия́л еси́,/ и му́ченически, богоно́сне, к Бо́гу изше́л еси́,/ ва́рварское наше́ствие претерпе́л еси́,/ Ефре́ме великому́чениче Христо́в,/ си́м при́сно источа́еши благода́ть все́м благоче́стно вопию́щим ти́./ Сла́ва да́вшему ти́ кре́пость,/ сла́ва просла́вльшему тя́,// сла́ва подаю́щему тобо́ю все́м исцеле́ния!
Кондак преподобномученику Ефрему Новому, Неа-Макринскому, глас 3
На горе́ Непоро́чных подвиза́лся еси́, богому́дре,/ и на се́й проше́л еси́ му́ченичества пу́ть,/ сего́ ра́ди сугу́бым венце́м Живодавец досто́йно тя́ венча́л е́сть,/ священному́чениче Ефре́ме,// приле́жно прося́ща поми́ловати славосло́вящих тя́.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 5 МАЙ
Разсъждение
Не помагат думите на молитвата, ако сърцето не участвa в молитвата. Бог чува само усърдните молитви. Авва Сисой Тивейски, връщайки се веднъж от Синайската планина, срещнал един монах, който се оплакал, че в манастира много теглят от сушата. Сисой му казал: „Защо не се молите и не просите от Бога?“. Монахът отговорил: „Молим се и просим, но дъжд няма“. На това Сисой казал: „Очевидно е, че вие не се молите усърдно. Искаш ли да се увериш, че това е така?“. Като казал това, старецът издигнал ръце към небето и се помолил. Върху земята се излял обилен дъжд. Като видял това, учуденият монах паднал на земята пред стареца и му се поклонил, но старецът, боейки се от човешката слава, бързо побягнал от него. Искайте, и ще ви се даде, е казал сам Господ. Но напразно устата е пълна с молитви, ако сърцето е празно; Бог не гледа и не слуша устата, а сърцето. Нека сърцето да се изпълни с молитва, па макар устата и да мълчи. Бог ще чуе молитвата и ще я приеме.
БЕСЕДА за божествения брак на човешката душа
Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас (Иерем. 3: 14)[1].
Човешката душа е невестата, а живият и всесилен Господ е Женихът на човешката душа. Своята невеста – душата, Господ облича в блясък и я храни със Своята благодат. А жената от Жениха Бог ражда добри деца, и то много деца, във вид на много и прекрасни добродетели. Душата от себе си не може да роди нито една добродетел. Само оплодената душа ражда добродетели. Оплодената от света душа остава безплодна или ражда грях и порок. Затова Господ казва на хората: Аз се съчетах с вас. За да знае човешката душа за Кого е сгодена и за Кого е венчана, за да не се лута и с прелюбодейство да умъртви себе си и да се превърне в пепел. Бог е верен Жених на човешката душа. Той никога не изневерява на невестата душа. Неговата любов към душата никога не изстива, ако душата не се отрече от Бога и не падне в прелюбодейство. Но и тогава Бог не изоставя душата веднага, а върви след нея и я връща от пътя на погибелта. Обърнете се, казва Господ на човешките души. Покайте се и ще ви простя. Обърнете се и ще ви приема. Покаялите се биха могли да кажат колко велика е Божията милост. Те биха могли да потвърдят колко търпелива е Божията милост към грешниците до последния им час. Бог е верен в Своята любов и не е бърз на отмъщение към душите прелюбодейки. Той се старае непрестанно да върне на прелюбодейната душа изгубения срам. А срамът ражда покаяние, а покаянието води към обновяване, а обновяването води към първоначалната любов и вярност.
О, всесилни Господи, помогни ни, та от твоята вечна любов нашата душа да роди добър и изобилен плод. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Има различие между сръбския оригинал и българския превод. Но смисълът е същият (бел. прев.).