8 ДЕКЕМВРИ / 25 НОЕМВРИ (СТАР СТИЛ)

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

СВ. КЛИМЕНТ РИМСКИ

СВ. ПЕТЪР АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Тропар гл. 4 – на св. Климент Охридски

Със словата си ти поучи езичниците на Божията вяра,
а с делата си се възвиси до божествения безпечален живот;
с чудесата си просия пред ония, които пристъпват с вяра към тебе,
а със знаменията преславно озари западните земи.
Затова, Клименте, славим твоята божествена памет.

Кондак, глас 3,

Твоят храм, свети, преславно духовно лекарство се показа на пристъпващите с вяра,
защото всички от различни болести избавя и всякакви душевни страсти приспива.
Ето защо, всеблажени, топло те назоваваме застъпник.

Величание

Величаем Тя, святителю отче Клименте,
иже ученьми твоими роды словенския просветил еси
и ко Христу привел еси.

Тропарь священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Бо́же оте́ц на́ших,/ творя́й при́сно с на́ми по Твое́й кро́тости,/ не оста́ви ми́лость Твою́ от нас, но моли́твами их// в ми́ре упра́ви живо́т наш.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 НОЕМВРИ

Разсъждение

За свети Петър Александрийски се разказва, че никога не се е изкачвал и не сядал на патриаршеския престол в църквата, а стоял или сядал пред стъпалата на престола. Когато вярващите започнали да негодуват, че техният архиерей не сяда на своето място, той отговорил: „Когато и да се приближа до престола, виждам някаква небесна светлина и сила на него, затова не се осмелявам да се възкача и да седна на него“. Освен това видение св. Петър е имал и едно друго, още по-чудесно. Когато бил в тъмницата, нечестивият еретик Арий лицемерно се престорил, че се кае за своята ерес, и пратил на затворника Петър писмо, с което се отричал от нея, и молба Петър да го приеме отново в Църквата. Арий сторил това само защото мислел, че Петър ще бъде погубен, та той да се докопа до патриаршеския престол, от който после ще разпространява и утвърждава своята ерес. Преди да му даде какъвто и да е отговор, Петър се помолил Богу в тъмницата. По време на молитвата необикновена светлина озарила тъмницата и се явил Господ Иисус като дванадесетгодишно момче, сияейки по- силно от слънцето, така че не можело да се гледа в Него. Господ бил облечен в бяла одежда (хитон ), който отпред бил раздран от горе до долу. Господ с ръцете си притискал одеждата към Себе Си, като че искал да скрие Своята голота. Като видял това, св. Петър бил обхванат от силен страх и ужас, та извикал: „Спасителю, кой Ти раздра ризата?“. Господ му отговорил: „Безумният Арий. Той Ми я раздра, защото отдели от Мене Моите люде, които придобих с Моята кръв. Но се пази да го не приемеш в Църквата, защото има лукави и враждебни мисли към Мене и към Моите люде“. Като чул това, св. Петър отговорил на своите свещеници Ахил и Александър, че не може да приеме Ариевата молба, защото е лъжлива и лукава. Светителят проклел Арий и в двата свята. Освен това предрекъл, че след него патриарх ще бъде първо Ахил, а после и Александър. Така и станало.

БЕСЕДА за служението и званието

И Той постави едни за апостоли, други за пророци, други за евангелисти, други за пастири и учители (Ефес. 4: 11).

Както в човешкото тяло различните органи имат различно служение, но всички действат в хармония за доброто на цялото тяло, така и Господ е установил в Църквата, Която е Негово Тяло, различни органи с различни служения. На първо място стоят апостолите, на които не е дадено само едно достойнство, а всички достойнства, нито само едно служение, а всички служения, нито само един дар, а всички благодатни дарове. Апостолите са били едновременно и апостоли, и пророци, пастири и учители. Апостолското звание повече не се повтаря. Големите апостоли били дванадесет, а тринадесетият е апостол Павел, а малките апостоли били 70. Пророци са били онези, които приели дар на пророчество от Духа Светаго. Тук не става дума за старозаветните пророци, а за новозаветните (Деян. 11: 27; 21: 10; 13:1). Пророците се поставяли и се поставят без оглед на произход и положение. Благовестници първо са евангелистите, които са написали Евангелията, след това мисионерите, които разпространявали Христовото учение между невярващите, и накрая – тълкувателите на Свещеното Писание, които писмено изложили истината за всички и всеки. Пастири и учители – това е едно и също звание, защото е трудно да си представим пастир, който в същото време да не е и учител. [Дейността] на пастирите е ограничена на определено място и между известен брой вярващи, които водят към спасение и управляват Църквата Божия. Така Господ, чрез Своите апостоли, е уредил всичко. Блазе на онзи, който знае своята служба и приетия от Свети Дух дар, и който докрай ще изпълни предназначението си. Както Светият Дух сега раздава дарове, така Господ в благовремие ще раздаде наградите.

О, Господи Душе Свети, истински Боже, помагай ни до края в смирение да употребяваме Твоите дарове за благото на Христовата Църква и за нашето вечно спасение. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Кондак священномученикам Клименту Римскому и Петру Александрийскому, глас 4

Це́ркве недви́жимии и Боже́ственнии пи́ргове,/ благоче́стия Боже́ственнии столпи́ вои́стинну кре́пцыи,/ Кли́менте с Петро́м всехва́льнии,// ва́шими моли́твами соблюди́те вся.