4 АВГУСТ / 22 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАРИЯ МАГДАЛИНА

СВ. ФОКА СИНОПСКИ

СВ. МАРКЕЛА

Тропарь равноапостольной Марии Магдалине, мироносице, глас 1

Христу́, нас ра́ди от Де́вы ро́ждшемуся,/ честна́я Магдали́но Мари́е, после́довала еси́,/ Того́ оправда́ния и зако́ны храня́щи./ Те́мже днесь всесвяту́ю твою́ па́мять пра́зднующе,/ грехо́в разреше́ние// моли́твами твои́ми прие́млем.

Кондак равноапостольной Марии Магдалине, мироносице, глас 3

Предстоя́щи, пресла́вная, у Креста́ Спа́сова со ины́ми мно́гими,/ и Ма́тери Госпо́дни состра́ждущи, и сле́зы точа́щи,/ сие́ в похвалу́ приноша́ше глаго́лющи:/ что сие́ есть стра́нное чу́до?/ Содержа́й всю тварь, пострада́ти изво́ли.// Сла́ва держа́ве Твое́й.

Кондак Недели жен-мироносиц, глас 2

Ра́доватися мироно́сицам повеле́л еси́,/ плач прама́тере Е́вы утоли́л еси́/ воскресе́нием Твои́м, Христе́ Бо́же,/ апо́столом же Твои́м пропове́дати повеле́л еси́:// Спас воскре́се от гро́ба.

Величание равноапостольной Марии Магдалине, мироносице

Велича́ем тя,/ мироно́сице свята́я равноапо́стольная Мари́е Магдали́но,/ и чтим боле́зни и труды́ твоя́,/ и́миже труди́лася еси́/ во благове́стии Христо́ве.

Тропарь священномученику Фоке Синопскому, глас 4

И нра́вом прича́стник,/ и престо́лом наме́стник апо́столом быв,/ дея́ния обре́л еси́, Богодохнове́нне,/ в виде́ния восхо́д,/ сего́ ра́ди, сло́во и́стины исправля́я,/ и ве́ры ра́ди пострада́л еси́ да́же до кро́ве,/ священному́чениче Фо́ко,/ моли́ Христа́ Бо́га// спасти́ся душа́м на́шим.

Кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко святи́тель принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву жи́ву,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емый,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

Ин кондак священномученику Фоке Синопскому, глас 6

Я́ко архиере́й принося́, о́тче, же́ртвы,/ на коне́ц себе́ прине́сл еси́ же́ртву живу́ю,/ свиде́тельствовав зако́нно о Христе́ Бо́зе,/ от А́нгел укрепля́емь,/ и смерть изволя́я,/ сый с вопию́щими тебе́:// прииди́, Фо́ко, с на́ми, и никто́же на ны.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЮЛИ

Разсъждение

Блажени плачещите – е казал Господ. Блазе на онези, които плачат и търсят Царството Божие. Блазе на онези, които плачат и страдат за Христовата вяра. Блазе на онези, които плачат и се каят за греховете си. Истинското покаяние не може да е без сълзи. С какво ще се измият греховете, ако не със сълзи или с кръв (кръв мъченическа)? Нитриските монаси пратили на Макарий Велики молба – той да отиде при тях, за да не трябва всички те да ходят при него. Макарий ги послушал и отишъл. Около него се събрали всички монаси и го помолили за поучително слово. Макарий заплакал и през сълзи казал: „Братя, нека очите ви да леят сълзи, преди да отидете там, дето нашите сълзи ще изгарят телата ни“. Тогава всички братя заплакали.

БЕСЕДА за неподкупната Божия правда

Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд (2 Петр. 2: 4).

Как ще пощади грешния човек? И ако не пощади първия свят, но когато нанесе потоп върху света на нечестивите, запази осмочленната челяд на Ноя, проповедника на правдата, и ако градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, как, значи, ще пощади тебе грешни човече? Нима ти си му по-мил и скъпоценен от милионите ангели и от толкова народи, потопени от потопа, и от многолюдните градове? А щом съгрешилите ангели… сгромоляса в ада, издави народите с потоп и изгори с огън градовете,на какво се надяваш ти, грешнико, непрестанно грешейки и не отстъпвайки от греха? Казваш – „На Божията милост“? Но нима Бог сега е по-милостив, отколкото е бил тогава? Не се надявай безкрайно, а според мярката на твоя труд за изправяне на живота да бъде и твоята надежда. Наистина, велика е Божията милост и дълготърпелива е безграничната Божия любов. Да, Бог те милва и обича повече, отколкото ти самият себе си. Той повече желае спасението ти, отколкото ти самият на себе си, но който докрай се подиграва с Божията милост, който докрай се надсмива над Божието търпение, и който докрай се противи на Божията любов, ще ли Бог насила да го въведе в Своето Царство и направи съгражданин на ангелите и светиите? О, колко страшни са адската тъмнина, дрънченето на оковите и скърцането на зъбите! Тука обитават онези, които са се подигравали на Божията милост и са се противили на Божията любов. Нима и ти това искаш, заблудена душо? Бог не иска ти да отидеш там; ангелите скърбят, задето си се упътила натам, светиите се молят да се върнеш, Църквата принася жертви за тебе, за да се вразумиш. А, ако презреш всичко това, о, нима ще презреш всичко! Каква милост тогава ще очакваш от Бога?

О, Господи праведни, помогни ни своевременно да оставим пътя на адската тъма и преди да пратиш ангела да вземе душите ни, вразуми ни и ни укрепи в доброто. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски