2 АВГУСТ / 20 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

ИКОНИ НА СВЕТА БОГОРОДИЦА „ГАЛИЧЕСКА (ЧУХЛОМСКА)“ „АБАЛАЦКА“ И „ОРШАНСКА“ 

СВ. ПРОРОК ИЛИЯ         

Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Днесь, я́ко со́лнце незаходи́мое,/ све́тло сия́ет о́браз Твой, Пречи́стая,/ в ве́си Абала́кской на возду́се/ вдови́це чу́дне яви́вшийся./ И мы, припа́дающе к нему́,/ Богоро́дице уми́льно вопие́м:/ о, Всепе́тая Влады́чице,/ мир оби́тели Твое́й да́руй// и душа́м на́шим ве́лию ми́лость.

Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Ева́нгелия Христо́ва благове́стник Лука́/ о́бразы Твоя́, Пречи́стая, дре́вле изобрази́,/ вдови́ца же, еди́н от них чу́дне узре́вши,/ возвести́ нам повеле́ние Твое́,/ да ве́рнии, к Тебе́ притека́юще, зову́т:/ ра́дуйся, Влады́чице,// Зна́мение ми́лости Твоея́ нам явля́ющая.

Ин кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Знамение» Абалакская, глас 4

Абала́кской ико́не Влады́чицы на́шей Богоро́дицы,/ благогове́йно поклоня́ющеся,/ со умиле́нием взыва́ем:/ спаси́ нас моли́твами Твои́ми,// Пресвята́я Де́во.

Тропарь пророка Илии, глас 4

Во пло́ти А́нгел,/ проро́ков основа́ние,/ вторы́й Предте́ча прише́ствия Христо́ва Илия́ сла́вный,/ свы́ше посла́вый Елисе́еви благода́ть,/ неду́ги отгоня́ти/ и прокаже́нныя очища́ти,// те́мже и почита́ющим его́ то́чит исцеле́ния.

Кондак пророка Илии, глас 2

Проро́че и прови́дче вели́ких дел Бо́га на́шего,/ Илие́ великоимени́те,/ веща́нием твои́м уста́вивый водото́чныя о́блаки,// моли́ о нас еди́наго Человеколю́бца.

Величание пророка Илии

Велича́ем тя,/ святы́й сла́вный проро́че Бо́жий Илие́,/ и чтим, е́же на Небеса́/ на колесни́це о́гненней,// пресла́вное восхожде́ние твое́.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 ЮЛИ

Разсъждение

Като пише за своята сестра св. Макрина, св. Григорий Ниски се въздържа да изброява нейните чудеса: „За да не съм – казва – виновен за греха неверие на немощните човеци“. Той нарича немощни онези, които не вярват. И наистина, няма нищо по-немощно от човек без вяра. Невярващият вярва в силата на мъртвите неща и мъртвите природни стихии, но не вярва в силата Божия и в силата на Божиите човеци. Това е духовна глупост, а тази глупост е равна на духовна смърт. И тъй, живата душа вярва, а мъртвата не вярва. Живите души вярват в големите чудеса на пророк Илия; тези чудеса ги радват и окуражават, защото знаят, че те са проява на Божията сила. Щом Бог проявява Своята мощ чрез мъртви предмети и стихии, защо да не я проявява и чрез живи и свети хора? Онова, което особено радва вярващите, е това,  дето пророк Илия се е явил жив на планината Тавор, по време на Господнето Преображение. През земния си живот този пророк е посочвал доказателства за съществуването на единствения и жив Бог, а след взимането му на небето[1], и то след няколкостотин години, със своята поява на Тавор, дал на хората явно доказателство за живот след смъртта.

БЕСЕДА за личното свидетелство на апостола

Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина (2 Петр. 1: 17 – 18).

Да послушаме верния и истински свидетел, който бил разпнат на кръст заради своето свидетелство. Да послушаме апостол Петър, който онова, що не успял да докаже с думи, го доказал със своята кървава смърт на кръста, като бил разпнат с главата надолу от езичниците. Той свидетелства, че е бил на светата планина, т.е. на Таворската планина, тогава, когато Господ се преобразил, когато се явил Мойсей с Илия, и когато се чул глас от небето: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тук апостолът не казва какво той и неговите другари са видели на светата планина – то е казано в Евангелието, а само повтаря какво са чули. Това, което са чули, е също тъй важно, както и онова, което са видели. Нека, следователно, народите да чуят, че апостолите видели Господ Иисус преобразен, в чудна небесна светлина, и да знаят, че Той е Син Божи. Освен това, да чуят народите, че апостолите са видели живи Мойсей и Илия, че след смъртта има живот и Съд Божи. Нека чуят още, че Господ Иисус е наречен Син Божи не от хората, а от самия Бог Отец. Верни и истински свидетели са, които говорят на народа, и известяват онова, което видели техните очи, и чули техните уши. Който не вярва на апостолите, вярва на Иуда, на Каифа, Ирод и на Нерон – гонителите на апостолите и предателите на истината. Който не вярва на праведниците, не му остава друго, освен да повярва на грешниците. Който не вярва на чистите, ще трябва да повярва на нечистите. Който не вярва на страдалците за истината, ще трябва да повярва на мъчителите и развратниците. Всеки ден разсъмва не за друго, а за да се определят хората за едното или другото.

О, Господи Спасителю и Просветителю, с Твоите свети слова просвети душите ни, за които Твоите апостоли пострадаха. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В сръбския текст е написано „след смъртта“. Вероятно това е редакторска намеса, защото е немислимо богослов от класата на св. Николай да не знае, че св. Илия е взет жив на небето (бел. прев.).