1 АВГУСТ / 19 ЮЛИ (СТАР СТИЛ)

СВ. МАКРИНА

СВ. ДИЙ

СВ. СЕРАФИМ САРОВСКИ

СВ. СТЕФАН ВИСОКИ

СВ. МИЛИЦА

Тропарь преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого, глас 2

Жениха́ твоего́ смерть ви́девши,/ разсмотре́ла еси́ тле́нную жизнь и су́етие ми́ра,/ отвсю́ду вину́ прии́мши,/ Нетле́нному Обру́чнику уневе́стилася еси́,/ посто́м и смире́нием любо́вь Того́ постига́ющи./ Тем ны́не ра́дуется со А́нгелы,// преподо́бная Макри́но, дух твой.

Ин тропарь преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого , глас 8

В тебе́, ма́ти, изве́стно спасе́ся, е́же по о́бразу:/ прии́мши бо Крест, после́довала еси́ Христу́/ и, де́ющи, учи́ла еси́ презира́ти у́бо плоть, прехо́дит бо,/ прилежа́ти же о души́, ве́щи безсме́ртней.// Те́мже и со А́нгелы сра́дуется, преподо́бная Макри́но, дух твой.

Кондак преподобной Макрине, сестре святителя Василия Великого , глас 4

Бо́га Блага́го всем се́рдцем возлюби́ла еси́,/ Макри́но преподо́бная,/ и, Сего́ Крест Честны́й на ра́мо прие́мши,/ усе́рдно после́довала еси́ Ему́,// отону́дуже согреше́ний обрела́ еси́ проще́ние.

Тропарь преподобному Дию Константинопольскому, глас 1

Пусты́нный жи́тель, и в телеси́ А́нгел,/ и чудотво́рец яви́лся еси́, Богоно́се о́тче наш Ди́е:/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих ти./ Сла́ва Да́вшему ти кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.

Кондак преподобному Дию Константинопольскому, глас 2

Чистото́ю души́ боже́ственне вооружи́вся,/ непреста́нную моли́тву, я́ко копие́, прии́м держа́вно,/ разсе́кл еси́ де́монов полки́,/ чудотво́рче, о́тче наш Ди́е,// моли́ непреста́нно о всех нас.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на преставление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, блаже́нне,/ и Тому́ Еди́ному рабо́тати пла́менне вожделе́в,/ непреста́нною моли́твою и трудо́м в пусты́ни подвиза́лся еси́,/ умиле́нным же се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́./ Сего́ ра́ди вопие́м ти:// спаса́й нас моли́твами твои́ми, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

Тропарь преподобному Серафиму Саровскому, на прославление, глас 4

От ю́ности Христа́ возлюби́л еси́, преподо́бне,/ и Тому́ Еди́ному порабо́тати пла́менне вожделе́л еси́,/ в пу́стыннем житии́ твое́м непреста́нною моли́твою и трудо́м подвиза́лся еси́,/ умиле́нным се́рдцем любо́вь Христо́ву стяжа́в,/ Небе́сным Серафи́мом в песносло́вии спобо́рниче,/ в любви́ притека́ющим к тебе́ Христу́ подража́телю,/ те́мже избра́нник возлю́блен Бо́жия Ма́тере яви́лся еси́,/ сего́ ра́ди вопие́м ти:/ спаса́й нас моли́твами твои́ми, ра́досте на́ша,/ те́плый пред Бо́гом засту́пниче,// Серафи́ме блаже́нне.

Кондак преподобному Серафиму Саровскому, глас 2

Ми́ра красоту́ и я́же в не́м тле́нная оста́вив, преподо́бне,/ в Саро́вскую оби́тель всели́лся еси́,/ и та́мо а́нгельски пожи́в,/ мно́гим путь был еси́ ко спасе́нию,/ сего́ ра́ди и Христо́с тебе́, о́тче Серафи́ме, просла́ви/ и да́ром исцеле́ний и чуде́с обогати́./ Те́мже вопие́м ти:// ра́дуйся, Серафи́ме, преподо́бне о́тче наш.

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 ЮЛИ

Разсъждение

Най-хубавото украшение за една жена е срамежливостта, а безсрамието на жената е най-неестественото и най-отвратителното нещо на света. Удивителен пример за женска срамежливост показала през своя живот св. Макрина. В младостта ѝ на гърдите ѝ се появила една люта рана. Макар че майка ѝ я съветвала да покаже раната на лекар и да потърси лек, Макрина никак не се съгласявала с това. Тя била напълно посветила себе си на Бога и не можела да допусне мисълта да покаже тялото си пред хората, та дори и пред своята майка. Една нощ Макрина с умиление се молила на Бога. От очите ѝ се леели сълзи в праха под нея. С непоколебимо упование на Бога тя замесила праха със сълзите си и с това намазала раната си. Сутринта осъмнала здрава. А когато майка ѝ с голяма тъга отишла да види своята дъщеря, която не искала да каже, че Господ я е изцерил (от смирение криела чудото, което самата тя, с молитва, извършила), а помолила майка си, като ѝ казала: „Майко моя, ще се излекувам, ако ти поставиш ръката си върху гърдите ми и направиш кръстно знамение над болното място“. Протегнала своята ръка майката, прекръстила онова място и повече не напипала раната, а само белег от зарасналата рана. Така св. Макрина от срамежливост криела тялото си и своето чудотворство – от смирение.

БЕСЕДА за апостолската любов и прозорливост

Ще се постарая, обаче, щото вие и след смъртта ми всякога да си припомняте това (2 Петр. 1: 15).

Нека се отвори сърцето ви, братя, та да приемете и разберете тази велика тайна. Най-напред апостолът казва, че не ще се лени да напомня на вярващите за спасителната истинска вяра, за Божествената сила, която чрез Христос Господ се дава на хората, и за подготовка на човеците да приемат тази Божествена сила, като отбягват световното разтление от похоти. А сега отива още по-далеч и обещава, че ще напомня това и след раздялата, т.е . след изхода (тази дума е употребена в гръцкия текст) от този живот, когато тялото бъде оставено. О, Божествена вяра, о, утеха, о сладост! Апостолът обещава и от онзи свят да се грижи за Божията Църква на земята, да продължи започнатото дело, да напомня на вярващите, да запази своята любов към вярващите на земята в Христа. О, апостолска любов, тъй близка до Христовата любов! О, апостолска прозорливост, която Духът Божий не лишава от любов дори когато човек още е покрит с мрачната завеса на плътта! Това обещание апостол Петър е дал на вярващите преди почти 2000 години. Ама изпълнил ли го е? Изпълнил го е дословно и не само, както някои желаят да го изтълкуват, чрез своите написани послания и чрез своите приемници – епископите, а преди всичко с непрестанното си въздействие на Църквата от другия свят. Много пъти, както и останалите апостоли, апостол Петър, по Божи промисъл, когато е било необходимо, се е явявал и напомнял на пастирите на Църквата и на вярващите как трябва да се отстоява истината и по какъв начин да поправят живота си. Но и когато не се е явявал насън или наяве, той, по тайнствен начин, известен на небето, е действал и винаги действа за нашето спасение. Животът след смъртта за апостолите е бил толкова видим, както е видимо слънцето за онези, които имат очи. По техните молитви нека Господ да отвори и нашите духовни очи, за да разбираме къде отиваме и какво ни чака след смъртта.

О, Господи Иисусе, многомилостиви, по Твоята милост, и по молитвите на Твоите свети апостоли ни изведи от тъмнината на светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски