На праведния Симеон било обещано, че той няма да умре, докато не види Христа Спасителя. В четиридесетия ден след Рождество Христово Божията Майка, Пречистата Дева Мария, според обичая донесла Своя Божествен Младенец в храма. В това време в храма бил старецът Симеон. Той познал Христа Спасителя, взел Го в своите ръце и произнесъл дивната, и досега повтаряна от нас молитва: „Сега отпущаш Твоя раб, Владико… с миром…”.
Там била Анна пророчица, която също прославяла Бога и говорила за Спасителя на всички, които чакали освобождение в Йерусалим. Вероятно, в храма били и други хора, но те не познали Христа Спасителя, не Го забелязали.
Празникът Сретение – това е празник на срещите: срещата на праведния Симеон с Господа, на човека – с Бога, на Ветхия Завет – с Новия. Това е празник на нашата среща с нашия Господ Иисус Христос.
Човек се среща с Бога в молитвата, в мъка и болести, в страдания, около нуждаещ се и, особено, в Тайнството Свето Причастие. Обаче често се случва, че ние не забелязваме, не узнаваме Бога, минаваме покрай Него. В какво е причината, защо така става? Причините тук са много, и те са различни, но основната е нашата сърдечна нечистота, която полага пелена на нашите духовни очи и ние не можем да видим това, което трябва да бъде така видимо и възприето от всички. „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”, – казва Сам Господ (Мат. 5:8). Сърдечната чистота – това е първото и необходимо условие, което ни помага да видим Бога, да се приближим към Него и да живеем с Него и в Него. Ето защо така често Светата Църква от името на всички и за всички нас повтаря в своите молитвословия: „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50:12).
Ние казахме, че днешният ден – това е нашият ден за среща с Христа Спасителя. Тези срещи стават в протежение на целия ни живот. Някога нашите благочестиви майки (да им въздаде Господ по Своето милосърдие!) са ни донесли в храма и поставили пред Бога. После ние сме пораснали, възмъжали, придобили опит и, отклонили се от божествения път, сме тръгнали по широките пътища на светския суетен живот…
Има много възможности да се срещнем с Бога. Те са ни дадени, на нас, земните, като залог за Божията милост, като залог за неизбежната последна и най-решаваща среща след смъртта, във вечния живот. Заради тази последна среща Светата Църква призовава, словото Божие учи, опитът на християнския живот потвърждава необходимостта от чести срещи с Бога в този живот. Трябва да помним за тази неизбежна среща, да се готвим за нея. Последната среща не зависи от нашето желание: може в този свят съзнателно или несъзнателно да пренебрегваме срещите с Бога, да ги отхвърляме, но тази, последната, среща не зависи нито от нашето желание, нито от нашата готовност.
Господи! Сподоби ни, да преминем земния път, с мир да произнесем своето „ныне отпущаеши…” и, срещнали се с Тебе, да не чуем страшното – „ идете от Мене, проклети… не ви познавам” (Мат. 25: 41,12), но милостивото Твое слово: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34). Амин.
Автор – Киевски митрополит Владимир
Превод: Прот. Йоан Карамихалев