„Непрестанно се молете!“ (Солуняни 5:17)
Защо?
Молитвата ни отваря „петото измерение“ на действителността. Тя, но не като инструмент, не като ключ, а като условие да получим дара на това пето измерение, подготвя ума-сърцето-душата ни за същностно познание на именуемите неща и явления в света. Защото ни доближава до непогрешимия Разум[1], без чиято светлина познанието е откъслечно, отчуждимо от действителността, възпрепятствано и, уви, подменяемо с лъжепознание.
Молитвата е не просто дихание на душата. Тя е единственото прибежище от все по-стягащата се около умовете ни „Матрица“.
Автор – П. Хинов
[1] T. e. Бог – (бел. А.С.)