Наричат тази икона още и „Симеоново предсказание“. Както разказва евангелист Лука, Светият Дух предсказал на стареца Симеон Богоприемец, че няма да умре, докато не види Месия. И ето, когато на четиридесетия ден след раждането на Младенеца Го донесли в Иерусалимския храм, там отишъл по вдъхновение и Симеон, взел Младенеца на ръце (откъдето идва и прозвището Богоприемец) и произнесъл знаменитите думи, с които оттогава завършва всяка вечерня и които са известни като Молитвата на свети Симеон Богоприемец: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром… След това благословил свети Йосиф и Пречистата Майка на Спасителя и се обърнал към Мария с така нареченото Симеоново предсказание: Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, — и на Сама Тебе меч (слав.: оръжие) ще прониже душата, — за да се открият мислите на много сърца. Както ще прободат Христа с гвоздеи и копие, по подобен начин и някакво „оръжие“ на печал и сърдечна болка ще порази душата на Пречистата, щом види страданията на Сина Си. А след това ще се открият скритите дотогава помисли (за Месия) за хората, на които им предстои да направят избор – с Христа ли са те или са против Него. Това тълкувание на Симеоновото пророчество е станало тема на няколко „символични“ икони на Пресвета Богородица. Всички, които прибягват с молитва към тях, чувстват, че при смекчаване на сърцето се облекчават душевните и телесните страдания и осъзнават, че когато се молят пред тези икони за враговете си, тогава враждебните им чувства се смекчават, отстъпвайки място на милосърдието, враждата и междуособиците стихват.
Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писание числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коленете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.
Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.
„Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години страдал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но веднъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камбанарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхранявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помоли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказало се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощунство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Минали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и направили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, свидетелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас оригинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.
Още една чудотворна икона от подобен тип се е намирала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била известна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще прониже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страдаща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Ангела с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положение. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а е другата прикрива гърдите Си от седемте насочени към тях меча.
Тропар, глас 4
Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападенията на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твоето страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин.
Молитва
О, многострадална Божия Майко, Която си по-горе от всички земни дъщери, поради чистотата Си и поради множеството страдания, които си претърпяла на земята, приеми многострадалните ни въздишки и ни запази под покрова на Твоята милост. Защото не знаем друго прибежище и топло ходатайство освен Теб, но като имаща дръзновение пред Родения от Теб, помогни ни и ни спаси по Твоите молитви, та безпрепятствено да достигнем до Небесното Царство, където заедно е всички светии да възпяваме Единия в Троица Бог сега и винаги, и във вечните векове. Амин.
АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА “СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА”
Тропар
Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.
Кондак 1
На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Икос 1
Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:
Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.
Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.
Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 2
Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.
Икос 2
Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:
Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.
Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.
Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.
Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 3
Със сила свише си била укрепявана, Майко Божия, когато си чула думите на стареца Симеон, който каза: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на Сама Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тогава голяма скръб прониза сърцето на Богородица, и горестно въззова към Бога: Алилуия.
Икос 3
Като искаше да погуби Младенеца, Ирод прати да избият всички деца във Витлеем и пределите му от две години надолу според времето, което точно бе узнал от мъдреците; и по Божие повеление, дадено насън на стареца Йосиф, цялото семейство отиде в Египет и остана там седем години до смъртта на Ирод. Затова с умиление Ти зовем:
Радвай се, понесла цялата теснота на странстването; радвай се, защото всички идоли в Египетската страна паднаха, не можейки да понесат силата на Твоя Син.
Радвай се, защото си прекарала седем години с нечестивите езичници; радвай се, защото си дошла в Назарет с Предвечния Младенец-Дете и със Своя Обручник.
Радвай се, живяла в нищета със стареца дърводелец Йосиф; радвай се, защото цялото Си време си прекарвала в трудове.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 4
Буря от скръб обзе Пречистата Майка, когато се връщаха от Иерусалим и не намериха Юношата Иисус по пътя. Затова се върнаха да Го търсят, и след три дни Го намериха в храма да седи с учителите, да ги слуша и запитва. И Майка Му рече: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и Аз твърде много се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? И Майка Му спазваше всички тези думи в Сърцето Си, зовейки към Бога: Алилуия.
Икос 4
Чу Божията Майка, че Иисус обхождаше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа; и пръсна се слух за Него по цяла Сирия, и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс, и разслабени, и Той ги изцери. А Ти, Майко Божия, като знаеше пророчеството, си скърбяла в сърцето Си, виждайки, че скоро ще дойде часът, в който Твоят Син ще Се принесе в жертва за греховете на света. Затова Те облажаваме, многострадална Майко Божия, и зовем:
Радвай се, защото си отдала Своя Син за служение на иудейския народ; радвай се, скръбна по сърце, но покорна на Божията воля.
Радвай се, защото си спасила света от греховния потоп; радвай се, защото си потъпкала главата на древната змия.
Радвай се, защото си принесла Себе Си в жива жертва на Бога; радвай се, Господ е с Тебе, Благословена.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 5
Проповядвайки Божието Царство на земята, Иисус изобличаваше гордостта на фарисеите, които мислеха за себе си, че са праведни. А те, като слушаха притчите Му, разбираха, че за тях говори и търсеха да Го хванат, но се бояха от народа, защото Го имаше за пророк. Като знаеше това, Богородица скърбеше за Своя възлюбен Син, боейки се да не Го убият, и горестно зовеше: Алилуия.
Икос 5
Като видяха някои от иудеите възкресението на Лазар, отидоха при фарисеите и им казаха какво стори Иисус, и Каиафа, който бе първосвещеник тази година, рече: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”, и от този ден се съветваха да Го убият. А ние, Пречиста, Ти зовем:
Радвай се, родила Спасителя на света; радвай се, начало на нашето спасение.
Радвай се, предизбрана от рождение за Майка на нашия Спасител; радвай се, Майко Божия, обречена на страдание.
Радвай се, Благословена, защото си станала Небесна Царица; радвай се, Ти, Която винаги се молиш за нас.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 6
Избран за проповедник на Словото Божие, а след това предател – Иуда Искариотски, един от дванайсетте апостоли, отиде при първосвещениците да предаде своя Учител; а те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат сребърници. А Ти, Майко Божия, в скръбта Си за Своя възлюбен Син, си зовяла горчиво към Бога: Алилуия.
Икос 6
Настъпи последната вечеря за Христовите ученици, на която Учителят им уми нозете, и с това им показа образ на смирение, и им рече: „Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде”. А ние, състрадавайки на скръбта на Божията Майка, Й зовем:
Радвай се, Майко Божия, изтерзана от сърдечна печал; радвай се, защото всичко си претърпяла в тази долина на скърбите.
Радвай се, защото си намирала успокоение в молитвата; радвай се, радост на всички скърбящи.
Радвай се, утоляване на нашите скърби; радвай се, защото ни спасяваш от тинята на греха.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 7
Като искаше да яви Своята любов към човешкия род, Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря, като благослови и преломи хляба, даде на Своите ученици и апостоли и каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло”, и като взе чашата и благодари, им даде и рече: „Това е Моята Кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”. А ние, като благодарим на милостивия Бог за Неговото неизказано милосърдие към нас, Му пеем: Алилуия.
Икос 7
Ново знамение на Своята милост показа Господ на Своите ученици, като обеща да им прати Утешителя, Духа на Истината, Който изхожда от Отца и ще свидетелства за Него. А на Тебе, Божия Майко, два пъти осветена от Светия Дух, зовем:
Радвай се, жилище на Светия Дух; радвай се, всесветъл чертоже.
Радвай се, пространно вместилище на Бог Слово; радвай се, защото си произвела Божествения бисер.
Радвай се, защото ни отваряш райските врати със Своето Рождество; радвай се, защото си ни явила знамението на Божията милост.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 8
Странно и прискръбно е да слушаме, че Иуда Искариотски с целувка предаде своя Учител и Господ; четата войници, хилядникът и иудейските слуги хванаха Иисуса и Го свързаха, и Го отведоха при първосвещеника Анна, а след това при Каиафа. А Божията Майка, очаквайки смъртната присъда на Своя възлюбен Син, зовеше към Бога: Алилуия.
Икос 8
Тогава иудеите отведоха Иисуса от Каиафа в преторията при Пилат, говорейки за Него, че е злодей. Пилат, като Го разпита, им каза, че не намира никаква вина в Него. А ние Ти зовем:
Радвай се, защото си имала изтерзано от скръб сърце; радвай се, защото си проливала сълзи за Своя Син.
Радвай се, защото си претърпяла всичко без ропот като Божия рабиня; радвай се, стенеща и ридаеща.
Радвай се, Царице на небето и земята, приемаща молитвите на Своите раби; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 9
Всички родове Те облажават, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, Владичице и Майко на нашия Избавител, донесла радост на целия свят със Своето Рождество; а после изпитала велика скръб, виждайки Своя възлюбен Син, предаден на поругание, удари и смърт. А ние, Пречиста, Ти принасяме умилено пение и пеем на Всемогъщия Бог: Алилуия.
Икос 9
Многословните витии не могат да изброят всички страдания, понесени от Тебе, Спасителю наш, когато войните сплетоха венец от тръни и го поставиха на главата Ти, и Те облякоха в багреница, казвайки: „Радвай се, Царю Иудейски”, и Те биеха по страните. А ние, Майко Божия, виждайки Твоите страдания, Ти зовем:
Радвай се, защото си видяла измъчван Този, Когото си хранила със Своето мляко; радвай се, защото си Го видяла в багреница и трънен венец.
Радвай се, защото си състрадавала на Неговото страдание; радвай се, защото си Го видяла оставен от всички Негови ученици.
Радвай се, защото си Го видяла осъден от неправедните съдии; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 10
Като искаше да спаси Иисуса, Пилат рече на иудеите: „Ние имаме обичай да пускаме по един затворник; искате ли да ви пусна Иудейския Цар?”. Но всички завикаха в един глас: „Не Него, а Варава!”. Като възпяваме милосърдието на Бога, отдал Своя Единороден Син на кръстна смърт, Му зовем: Алилуия.
Икос 10
Стена и ограда бъди, Владичице, за нас, изнемогващите от скърби и болести. Защото Ти и Сама си страдала, слушайки иудеите да викат: „Разпни Го!”. А сега чуй нас, които Ти зовем:
Радвай се, Майко на милосърдието, изтриваща всяка сълза от лицата на люто страдащите; радвай се, защото ни подаваш сълзи на умиление.
Радвай се, защото спасяваш погиващите грешници; радвай се, непосрамваща Застъпнице за християните.
Радвай се, защото ни избавяш от страстите; радвай се, защото подаваш утеха на съкрушеното сърце.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 11
Пение всеумилно принасяме на Спасителя на света, отиващ на доброволно страдание и носещ Своя Кръст към Голгота; а при Иисусовия Кръст стояха Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. Иисус, като видя Майката и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Своята Майка: „Жено, ето Син Ти!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И от оня час ученикът Я прибра при себе си. А Ти, Майко Божия, гледайки Своя Син и Господ, страдащ на Кръста, горестно си зовяла към Бога: Алилуия.
Икос 11
„Светлина Моя, Боже предвечни и Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега, утробата Ми гори”; а ние, гледайки към Тебе, проливаме сълзи и Ти зовем:
Радвай се, лишена от радост и веселие; радвай се, видяла доброволните страдания на Своя Син на Кръста.
Радвай се, защото си видяла уязвено Твоето възлюбено Чедо; радвай се, Агнице, гледала Своето Чедо, водено като Агнец на заколение.
Радвай се, защото си видяла Избавителя от душевните и телесните язви целия уязвен; радвай се, защото си видяла Своя Син, Възкръснал от мъртвите.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 12
Благодат ни подай, Всемилостиви Спасителю, изпуснал Духа Си на Кръста и разкъсал ръкописанието на нашите съгрешения. „Ето, Моята блага Светлина, Моят Бог угасна на Кръста” – говореше Девата и стенеше. „Побързай, Иосифе, да отидем при Пилат и да измолим да снеме от дървото твоя учител. Като Те видях уязвен, гол и без слава да висиш на дървото, Чедо Мое, меч прониза душата Ми, както предрече праведният Симеон”, – казваше Божията Майка и зовеше: Алилуия.
Икос 12
Възпявайки Твоето милосърдие, Човеколюбче, се покланяме на Твоята богата милост, Владико. „Като искаше да спасиш Своето създание, Ти прие смърт”, – рече Пречистата, но с Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас. А ние с Пречистата Твоя Майка зовем:
Радвай се, защото си видяла мъртъв и бездиханен преблагия Господ; радвай се, защото си целувала тялото на Своя възлюбен Син.
Радвай се, защото си видяла Своята Светлина като гол и уязвен мъртвец; радвай се, защото си предала на гроб Своя Син.
Радвай се, защото си обвила тялото Му с нова плащаница; радвай се, защото си Го видяла Възкръснал.
Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.
Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко, изнемогваща от скръб при Кръста на Своя Син и Бог, чуй нашите въздишки и сълзи, и избави от скърби, болки и вечна смърт всички, които се уповават на Твоето неизказано милосърдие, и зоват към Бога: Алилуия.
(Този кондак се чете три пъти. След това се чете икос 1 и кондак 1.)
Молитва
О, многострадална Майко Божия, ти стоиш по-високо от всички земни дъщери по Своята чистота и по множеството страдания, понесени от Тебе на земята, приеми многоболезнените ни въздишки и ни запази под покрова на Твоята милост. Защото нямаме друго прибежище и топло застъпничество, освен Тебе, но, като имаща дръзновение към Родилия се от Тебе, помогни ни и ни спаси със Своите молитви, та безпрепятствено да достигнем до Небесното Царство, където с всички светии да възпяваме единия Бог в Троица, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.