ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА“ (СИМЕОНОВО ПРОРОЧЕСТВО). ИСТОРИЯ И АКАТИСТ

 Наричат тази икона още и „Симеоново предсказание“. Както разказва евангелист Лука, Светият Дух предсказал на стареца Симеон Богоприемец, че няма да умре, докато не види Месия. И ето, когато на четиридесетия ден след раждането на Младенеца Го донесли в Иерусалимския храм, там отишъл по вдъхновение и Симеон, взел Младенеца на ръце (откъдето идва и прозвището Богоприемец) и произне­съл знаменитите думи, с които оттогава завършва всяка ве­черня и които са известни като Молитвата на свети Симеон Богоприемец: Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според дума­та Си, смиром… След това благословил свети Йосиф и Пре­чистата Майка на Спасителя и се обърнал към Мария с така нареченото Симеоново предсказание: Ето, Тоя лежи за пада­не и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противо­речия,и на Сама Тебе меч (слав.: оръжие) ще прониже ду­шата, — за да се открият мислите на много сърца. Както ще прободат Христа с гвоздеи и копие, по подобен начин и някакво „оръжие“ на печал и сърдечна болка ще порази ду­шата на Пречистата, щом види страданията на Сина Си. А след това ще се открият скритите дотогава помисли (за Ме­сия) за хората, на които им предстои да направят избор – с Христа ли са те или са против Него. Това тълкувание на Симеоновото пророчество е станало тема на няколко „символич­ни“ икони на Пресвета Богородица. Всички, които прибягват с молитва към тях, чувстват, че при смекчаване на сърцето се облекчават душевните и телесните страдания и осъзнават, че когато се молят пред тези икони за враговете си, тогава враждебните им чувства се смекчават, отстъпвайки място на милосърдието, враждата и междуособиците стихват.

Иконата „Смекчаване на злите сърца“ произлиза най- вероятно от Югозападна Рус, но за съжаление никога не е имало никакви исторически сведения за нея. Не е известно дори къде и кога се е появила. Пречистата в „Смекчаване на злите сърца“ се изобразява със забити в сърцето Ѝ мечове – по три отдясно и отляво и един отдолу. В Свещеното Писа­ние числото седем обикновено означава пълнота, изобилие от нещо, а в дадения случай – пълнота и безкрайност на мъката, скръбта и сърдечната болка, които е изпитала Пресвета Богородица по време на земния Си живот. Понякога на коле­нете на Пречистата се изобразява и Предвечният Младенец.

Много близка до „Смекчаване на злите сърца“ е и друга чудотворна икона – иконата на Божията Майка „Седемстрелна“. Разликата между тях е само в това, че на „Седемстрелна“ мечовете се изобразяват по друг начин – три от дясната страна на Пречистата и четири от лявата.

 „Седемстрелната“ е със северноруски произход. Тя е пребивавала в църквата „Св. Йоан Богослов“ на брега на река Тошна, която недалеч от Вологда се влива в едноименната река. Един селянин от Кадниковска околия много години стра­дал от окуцяване и никой не можел да му помогне. Но вед­нъж в лека дрямка един глас му наредил да намери на камба­нарията на църквата „Св. Йоан Богослов“, където се съхра­нявали стари икони, една икона на Пречистата и да се помо­ли пред нея за изцеление. Селянинът няколко пъти молил да го пуснат на камбанарията, но не вярвали на думите му. Чак третия път му позволили да се качи на камбанарията. Оказа­ло се, че иконата, покрита с мръсотия и кал, е служела за стъпало на стълбата и звънарите стъпвали върху нея като върху обикновена дъска. Като се ужасили от неволното кощун­ство, църковнослужителите измили иконата и отслужили пред нея молебен, след който селянинът получил изцеление. Ми­нали още немалко години, сменили се поколения, хората вече започнали да забравят за това чудо, но през 1830 година Вологодска губерния, както и по-голямата част от Европейска Русия, били засегнати от страшна епидемия от холера. По време на епидемията светини от Тошна били пренесени във Вологда и поставени в „студената“ (лятната) църква „Св. Димитрий Прилуцки“ край Новолока – във вологодското Заречие, вдясно от главния градски мост. Тогава христолюбивите жители на Вологда се обърнали към „Седемстрелна“ и напра­вили с нея и с други светини тържествено литийно шествие около града. Холерата отстъпила също така внезапно, както била дошла. Съгласно преданието тази икона е на повече от петстотин години, но особеностите на рисунъка и това, че е нарисувана върху залепено върху дъската ленено платно, сви­детелстват за много по-късния му произход – явно копието е била направено през XVIII век от недостигналата до нас ори­гинална икона. А в памет на чудесното избавяне на Вологда от холерата гражданите поръчали и поставили в църквата „Св. Димитрий Прилуцки“ копие на „Седемстрелната“ икона, от което с течение на времето също започнали да стават чудеса. Богослужението там е било прекратено през 1930 година и е било възобновено на 13 юли 2001 година, но светинята не се оказала в храма.

Още една чудотворна икона от подобен тип се е нами­рала в съборния храм на град Жиздра в югозападната част на Калужка губерния, близо до брянските земи, и е била из­вестна като „Страдаща“ или „И на Самата Тебе меч ще про­ниже душата“, както е отбелязано в описа на храма. Тя била чествана на 13 август – в един и същи ден заедно със „Седемстрелната“ и с много по-разпространената „Страда­ща“ икона от съвсем друг тип (оригиналната чудотворна икона се е намирала в московския Страдален манастир. На нея край лика на „Одигитрия“ са били изобразени два Анге­ла с инструментите на Господните страдания – кръст, гъба и копие). За разлика от тези страдални икони на жиздринската икона Пречистата е нарисувана в молитвено положе­ние. С едната Си ръка Тя прикрепя лежащия в нозете Ѝ Младенец, а е другата прикрива гърдите Си от седемте на­сочени към тях меча.

                            Тропар, глас 4

Смекчи злите ни сърца, Богородице, и угаси нападения­та на мразещите ни, и премахни всяка теснота на душата ни, защото, като гледаме светия Ти образ, се умиляваме от Твое­то страдание и от милосърдието Ти за нас, и целуваме раните Ти, и се ужасяваме от нашите стрели, които Те измъчват. Не позволявай, Добросърдечна Майко, да погинем в жестокосърдечието си и от жестокосърдечието на ближните ни, защото Ти наистина си Смекчаване на злите сърца. Амин.

Молитва

О, многострадална Божия Майко, Която си по-горе от всички земни дъщери, поради чистотата Си и поради множест­вото страдания, които си претърпяла на земята, приеми мно­гострадалните ни въздишки и ни запази под покрова на Твоя­та милост. Защото не знаем друго прибежище и топло хода­тайство освен Теб, но като имаща дръзновение пред Родения от Теб, помогни ни и ни спаси по Твоите молитви, та безпре­пятствено да достигнем до Небесното Царство, където заед­но е всички светии да възпяваме Единия в Троица Бог сега и винаги, и във вечните векове. Амин.

АКАТИСТ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ПРЕД НЕЙНАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА “СМЕКЧАВАНЕ НА ЗЛИТЕ СЪРЦА”

Тропар

 Смекчи нашите зли сърца, Пресвета Богородице, премахни нападенията на тези, които ни ненавиждат, и избави душите ни от всякакво угнетение. Гледайки Твоя свят образ, ние се умиляваме на милосърдието Ти към нас, благоговеем пред понесените от Тебе страдания и целуваме Твоите рани, като се ужасяваме от нашите грехове, които подобно на стрели нараняват душата Ти. Не допускай, о Милосърдна Майко, да погинем в ожесточение на сърцето си или от жестокосърдието на свои ближни, защото Ти наистина имаш дар да смекчаваш злите сърца.

Кондак 1

На избраната Дева Мария, по-висшата от всички земни дъщери, Майка на Божия Син, Когото даде за спасението на света, с умиление зовем: погледни нашето многоскръбно житие, спомни си скърбите и болките, които си претърпяла като наша земнородна, и ни стори по Твоето милосърдие, за да Ти зовем:

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Икос 1

Ангелът, който възвести на Витлеемските пастири за Рождеството на Спасителя на света, и с него множество небесни сили възхвалиха Бога, пеейки: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”. А Ти, Майко Божия, нямаща къде глава да подслониш, защото нямаше място в страноприемницата, роди Своя Син Първенец в пещерата, пови Го в пелени и Го положи в ясли. А ние, познали скръбта на Твоето сърце, Ти зовем:

Радвай се Ти, Която със Своето дихание си стоплила Своя възлюбен Син; радвай се, повила в пелени Предвечния Младенец.

Радвай се, защото си хранила с мляко Носителя на вселената; радвай се, превърнала пещерата в небе.

Радвай се, защото си станала херувимски престол; радвай се, защото си останала Дева в раждането и след него.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 2

Като видяха Предвечния Младенец, повит и лежащ в ясли, Витлеемските пастири дойдоха да Му се поклонят и казаха, каквото им бе възвестил Ангелът за Него, а Мариам слагаше всички тези думи в сърцето Си. След седем дни Иисус бе обрязан по Израилския закон като осемдневен човек. А ние, като възпяваме Твоето смирение и търпение, Богородице, пеем на вечния Бог: Алилуия.

Икос 2

Имайки разум, утвърден в Бога и спазвайки закона Господен, в четиридесетия ден, когато се изпълниха дните на очистването, родителите Му донесоха Иисуса в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа и да дадат за Него жертва според казаното в закона Господен. А ние ти зовем така:

Радвай се, принесла Създателя на вселената в Иерусалимския храм за изпълнение на закона; радвай се, радостно посрещната там от стареца Симеон.

Радвай се, едничка Чиста и Преблагословена между жените; радвай се, защото със смирение си носила Своя Кръст, украсен със скърби.

Радвай се, защото никога не си пристъпила Божията воля; радвай се, защото Сама си показала образ на търпение и смирение.

Радвай се, съсъде, изпълнен с благодатта на Светия Дух; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 3

Със сила свише си била укрепявана, Майко Божия, когато си чула думите на стареца Симеон, който каза: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на Сама Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца”. Тогава голяма скръб прониза сърцето на Богородица, и горестно въззова към Бога: Алилуия.

Икос 3

Като искаше да погуби Младенеца, Ирод прати да избият всички деца във Витлеем и пределите му от две години надолу според времето, което точно бе узнал от мъдреците; и по Божие повеление, дадено насън на стареца Йосиф, цялото семейство отиде в Египет и остана там седем години до смъртта на Ирод. Затова с умиление Ти зовем:

Радвай се, понесла цялата теснота на странстването; радвай се, защото всички идоли в Египетската страна паднаха, не можейки да понесат силата на Твоя Син.

Радвай се, защото си прекарала седем години с нечестивите езичници; радвай се, защото си дошла в Назарет с Предвечния Младенец-Дете и със Своя Обручник.

Радвай се, живяла в нищета със стареца дърводелец Йосиф; радвай се, защото цялото Си време си прекарвала в трудове.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 4

Буря от скръб обзе Пречистата Майка, когато се връщаха от Иерусалим и не намериха Юношата Иисус по пътя. Затова се върнаха да Го търсят, и след три дни Го намериха в храма да седи с учителите, да ги слуша и запитва. И Майка Му  рече: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и Аз твърде много се измъчихме да Те търсим. А Той им каза: Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? И Майка Му спазваше всички тези думи в Сърцето Си, зовейки към Бога: Алилуия.

Икос 4

Чу Божията Майка, че Иисус обхождаше цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на Царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа; и пръсна се слух за Него по цяла Сирия, и доведоха при Него всички немощни, налегнати от всякакви болести и недъзи, и хванати от бяс, и разслабени, и Той ги изцери. А Ти, Майко Божия, като знаеше пророчеството, си скърбяла в сърцето Си, виждайки, че скоро ще дойде часът, в който Твоят Син ще Се принесе в жертва за греховете на света. Затова Те облажаваме, многострадална Майко Божия, и зовем:

Радвай се, защото си отдала Своя Син за служение на иудейския народ; радвай се, скръбна по сърце, но покорна на Божията воля.

Радвай се, защото си спасила света от греховния потоп; радвай се, защото си потъпкала главата на древната змия.

Радвай се, защото си принесла Себе Си в жива жертва на Бога; радвай се, Господ е с Тебе, Благословена.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 5

Проповядвайки Божието Царство на земята, Иисус изобличаваше гордостта на фарисеите, които мислеха за себе си, че са праведни. А те, като слушаха притчите Му, разбираха, че за тях говори и търсеха да Го хванат, но се бояха от народа, защото Го имаше за пророк. Като знаеше това, Богородица скърбеше за Своя възлюбен Син, боейки се да не Го убият, и горестно зовеше: Алилуия.

Икос 5

Като видяха някои от иудеите възкресението на Лазар, отидоха при фарисеите и им казаха какво стори Иисус, и Каиафа, който бе първосвещеник тази година, рече: „За нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине”, и от този ден се съветваха да Го убият. А ние, Пречиста, Ти зовем:

Радвай се, родила Спасителя на света; радвай се, начало на нашето спасение.

Радвай се, предизбрана от рождение за Майка на нашия Спасител; радвай се, Майко Божия, обречена на страдание.

Радвай се, Благословена, защото си станала Небесна Царица; радвай се, Ти, Която винаги се молиш за нас.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 6

Избран за проповедник на Словото Божие, а след това предател – Иуда Искариотски, един от дванайсетте апостоли, отиде при първосвещениците да предаде своя Учител; а те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат сребърници. А Ти, Майко Божия, в скръбта Си за Своя възлюбен Син, си зовяла горчиво към Бога: Алилуия.

Икос 6

Настъпи последната вечеря за Христовите ученици, на която Учителят им уми нозете, и с това им показа образ на смирение, и им рече: „Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде”. А ние, състрадавайки на скръбта на Божията Майка, Й зовем:

Радвай се, Майко Божия, изтерзана от сърдечна печал; радвай се, защото всичко си претърпяла в тази долина на скърбите.

Радвай се, защото си намирала успокоение в молитвата; радвай се, радост на всички скърбящи.

Радвай се, утоляване на нашите скърби; радвай се, защото ни спасяваш от тинята на греха.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 7

Като искаше да яви Своята любов към човешкия род, Господ Иисус Христос на Тайната Вечеря, като благослови и преломи хляба, даде на Своите ученици и апостоли и каза: „Вземете, яжте, това е Моето Тяло”, и като взе чашата и благодари, им даде и рече: „Това е Моята Кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”. А ние, като благодарим на милостивия Бог за Неговото неизказано милосърдие към нас, Му пеем: Алилуия.

Икос 7

Ново знамение на Своята милост показа Господ на Своите ученици, като обеща да им прати Утешителя, Духа на Истината, Който изхожда от Отца и ще свидетелства за Него. А на Тебе, Божия Майко, два пъти осветена от Светия Дух, зовем:

Радвай се, жилище на Светия Дух; радвай се, всесветъл чертоже.

Радвай се, пространно вместилище на Бог Слово; радвай се, защото си произвела Божествения бисер.

Радвай се, защото ни отваряш райските врати със Своето Рождество; радвай се, защото си ни явила знамението на Божията милост.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 8

Странно и прискръбно е да слушаме, че Иуда Искариотски с целувка предаде своя Учител и Господ; четата войници, хилядникът и иудейските слуги хванаха Иисуса и Го свързаха, и Го отведоха при първосвещеника Анна, а след това при Каиафа. А Божията Майка, очаквайки смъртната присъда на Своя възлюбен Син, зовеше към Бога: Алилуия.

Икос 8

Тогава иудеите отведоха Иисуса от Каиафа в преторията при Пилат, говорейки за Него, че е злодей. Пилат, като Го разпита, им каза, че не намира никаква вина в Него. А ние Ти зовем:

Радвай се, защото си имала изтерзано от скръб сърце; радвай се, защото си проливала сълзи за Своя Син.

Радвай се, защото си претърпяла всичко без ропот като Божия рабиня; радвай се, стенеща и ридаеща.

Радвай се, Царице на небето и земята, приемаща молитвите на Своите раби; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 9

Всички родове Те облажават, по-честна от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, Владичице и Майко на нашия Избавител, донесла радост на целия свят със Своето Рождество; а после изпитала велика скръб, виждайки Своя възлюбен Син, предаден на поругание, удари и смърт. А ние, Пречиста, Ти принасяме умилено пение и пеем на Всемогъщия Бог: Алилуия.

Икос 9

Многословните витии не могат да изброят всички страдания, понесени от Тебе, Спасителю наш, когато войните сплетоха венец от тръни и го поставиха на главата Ти, и Те облякоха в багреница, казвайки: „Радвай се, Царю Иудейски”, и Те биеха по страните. А ние, Майко Божия, виждайки Твоите страдания, Ти зовем:

Радвай се, защото си видяла измъчван Този, Когото си хранила със Своето мляко; радвай се, защото си Го видяла в багреница и трънен венец.

Радвай се, защото си състрадавала на Неговото страдание; радвай се, защото си Го видяла оставен от всички Негови ученици.

Радвай се, защото си Го видяла осъден от неправедните съдии; радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 10

Като искаше да спаси Иисуса, Пилат рече на иудеите: „Ние имаме обичай да пускаме по един затворник; искате ли да ви пусна Иудейския Цар?”. Но всички завикаха в един глас: „Не Него, а Варава!”. Като възпяваме милосърдието на Бога, отдал Своя Единороден Син на кръстна смърт, Му зовем: Алилуия.

Икос 10

Стена и ограда бъди, Владичице, за нас, изнемогващите от скърби и болести. Защото Ти и Сама си страдала, слушайки иудеите да викат: „Разпни Го!”. А сега чуй нас, които Ти зовем:

Радвай се, Майко на милосърдието, изтриваща всяка сълза от лицата на люто страдащите; радвай се, защото ни подаваш сълзи на умиление.

Радвай се, защото спасяваш погиващите грешници; радвай се, непосрамваща Застъпнице за християните.

Радвай се, защото ни избавяш от страстите; радвай се, защото подаваш утеха на съкрушеното сърце.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 11

Пение всеумилно принасяме на Спасителя на света, отиващ на доброволно страдание и носещ Своя Кръст към Голгота; а при Иисусовия Кръст стояха Майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалина. Иисус, като видя Майката и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на Своята Майка: „Жено, ето Син Ти!” После каза на ученика: „Ето Майка ти!” И от оня час ученикът Я прибра при себе си. А Ти, Майко Божия, гледайки Своя Син и Господ, страдащ на Кръста, горестно си зовяла към Бога: Алилуия.

Икос 11

„Светлина Моя, Боже предвечни и Творче на всички твари, и Господи, как търпиш страдание на Кръста?” – плачеше чистата Дева и говореше за Твоето странно Рождество: „Сине Мой, повече от всички майки бях възвеличена, но горко Ми, защото като Те гледам разпнат сега, утробата Ми гори”; а ние, гледайки към Тебе, проливаме сълзи и Ти зовем:

Радвай се, лишена от радост и веселие; радвай се, видяла доброволните страдания на Своя Син на Кръста.

Радвай се, защото си видяла уязвено Твоето възлюбено Чедо; радвай се, Агнице, гледала Своето Чедо, водено като Агнец на заколение.

Радвай се, защото си видяла Избавителя от душевните и телесните язви целия уязвен; радвай се, защото си видяла Своя Син, Възкръснал от мъртвите.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 12

Благодат ни подай, Всемилостиви Спасителю, изпуснал Духа Си на Кръста и разкъсал ръкописанието на нашите съгрешения. „Ето, Моята блага Светлина, Моят Бог угасна на Кръста” – говореше Девата и стенеше. „Побързай, Иосифе, да отидем при Пилат и да измолим да снеме от дървото твоя учител. Като Те видях уязвен, гол и без слава да висиш на дървото, Чедо Мое, меч прониза душата Ми, както предрече праведният Симеон”, – казваше Божията Майка и зовеше: Алилуия.

Икос 12

Възпявайки Твоето милосърдие, Човеколюбче, се покланяме на Твоята богата милост, Владико. „Като искаше да спасиш Своето създание, Ти прие смърт”, – рече Пречистата, но с Твоето Възкресение, Спасителю, помилвай всички нас. А ние с Пречистата Твоя Майка зовем:

Радвай се, защото си видяла мъртъв и бездиханен преблагия Господ; радвай се, защото си целувала тялото на Своя възлюбен Син.

Радвай се, защото си видяла Своята Светлина като гол и уязвен мъртвец; радвай се, защото си предала на гроб Своя Син.

Радвай се, защото си обвила тялото Му с нова плащаница; радвай се, защото си Го видяла Възкръснал.

Радвай се, многоскръбна Майко Божия, нашата печал в радост претворяваща.

Кондак 13

О, Всевъзпявана Майко, изнемогваща от скръб при Кръста на Своя Син и Бог, чуй нашите въздишки и сълзи, и избави от скърби, болки и вечна смърт всички, които се уповават на Твоето неизказано милосърдие, и зоват към Бога: Алилуия.

(Този кондак се чете три пъти. След това се чете икос 1 и кондак 1.)

Молитва

О, многострадална Майко Божия, ти стоиш по-високо от всички земни дъщери по Своята чистота и по множеството страдания, понесени от Тебе на земята, приеми многоболезнените ни въздишки и ни запази под покрова на Твоята милост. Защото нямаме друго прибежище и топло застъпничество, освен Тебе, но, като имаща дръзновение към Родилия се от Тебе, помогни ни и ни спаси със Своите молитви, та безпрепятствено да достигнем до Небесното Царство, където с всички светии да възпяваме единия Бог в Троица, сега и всякога, и във вечни векове. Амин.